Магьосническа кръв

ДЕВЕТНАДЕСЕТ

ИЗАБЕЛ ПРЕКЪСНА ЦЕЛУВКАТА И СЕ ПРИДВИЖИ НАДОЛУ по гърлото му, целувайки, хапейки и ближейки. Проправи си път надолу по гърдите му, топлите й, влажни устни изследваха всеки инч от кожата му. Когато достигна корема му, тя прокара езика си надолу по плътта му, докато не достигна до пениса му. Изабел го дари с един единствен свенлив поглед, а след това пое главичката на члена му в устата си. Всичките му нервни окончания се събудиха за живот. Томас отпусна глава назад и простена.

Той преплете пръсти в косата й и ги стисна в юмрук, възпирайки се от нежните тласъци в устата й. Способността й да го прави напълно безпомощен, само с движенията на езика си, винаги го изумяваше.

Тя се движеше над него, докато придърпваше дължината на пениса му в топлите, влажни недра на устата си и плъзгаше езика си нагоре и надолу. Косата й докосна бедрата му и го накара да подскочи. Топките му бяха готови да избухнат и удоволствие пропълзя през тялото му, но когато наближи кулминацията, той искаше да се зарови дълбоко във влагалището й, не в гърлото й. Искаше да почувства доказателството за удоволствието й да се движи около пениса му, преди да се случи.

— Изабел. — Излезе като агонизиращ стон.

Тя го игнорира, хвърляйки му един бърз поглед, а след това още веднъж засмука дължината му между устните си. Изабел завъртя езика си около чувствителната долна страна на главичката, докато го изкарваше. Очевидно бе решила да си свърши работата.

Томас се понесе към рая. Отмести я от себе си и се изви, приковавайки я с лицето надолу върху голямото си легло с едно плавно движение.

Изабел ахна в одеалата и матрака.

— Коляното ти!

Той се надвеси над нея и разтвори бедрата й.

— Едва го забелязвам. Ти си най-доброто обезболяващо. — Той прокара пръстите си по интимните й части и тя се размърда под него.

Изабел надигна ханша си, притискайки задник към члена му, и изви гладката извивка на гърба си. Слагайки ръка на извивката на хълбока й, той се наведе, за да ближе и хапе пътя си надолу по гръбнака й. Тя извъртя главата си настрана и той видя как езикът й се подаде, за да навлажни устните й, очите й се затвориха и дългите й, тъмни мигли се спуснаха върху поруменелите й от страст бузи.

Пръстите й се свиха в юмрук върху завивките от двете й страни и раздвижи ханша си, търсейки начин да плъзне пениса му в себе си. Томас плъзна ръка между корема й и матрака, търсейки и откривайки горещото местенце, където искаше да бъде докосната. Откривайки клитора й, той го потърка с показалеца си. Тя изстена и изпъшка в одеалата.

Тя се опита да се навдигне, но той я държеше прикована, докато я милваше бясно, но спря малко преди да я накара да свърши. След това плъзна два пръста във влажната й топлина и започна да помпа. Изабел движеше ханша си в синхрон с тласъците му, действие, което едва не го накара да загуби разсъдъка си.

Прегръщайки внезапната си и дива нужда да я има, Томас насила раздели бедрата й и сграбчи ханша й, издърпвайки я нагоре, за да я прониже с пениса си. С едно плавно движение, той постави главичката на члена си до отвора на влагалището й и тласна, вкарвайки го до основата в тази влажна топлина.

Тя изви гръб, сграбчвайки шепи от одеалата. Дъхът й излезе с пъшкане, а след това със стон.

В същото време Томас се отпусна върху гърба й и впи зъби в задната част на врата й, докато я обладаваше.

Изабел избухна в оргазъм под него, мускулите на влагалището й се свиваха и отпускаха около пениса му. Тя се запъхтя и замята, местейки се по движещия му се пенис. Томас се постара да не свършва. Искаше това да продължи.

Томас отметна глава назад, косата му се спусна около двама им, докато се движеше в нея по-силно и по-бързо. Вероятно изглеждаха като едно животно без начало и край, докато се движеха заедно върху леглото. Тя се притисна към него, подпирайки се на ръце и колене, така че да може да се притиска в него, посрещайки тласъците му в тялото си.

Томас остави ръката му да се заиграе с вече откритите й предни части, движейки се по корема й, дразнейки зърната й и обхващайки в шепи гърдите й.

— Свършвам отново — простена тя. Изабел потрепери под него, когато следващ оргазъм премина през нея. Този път и Томас се отпусна. Удоволствие избухна от дълбините му и се изля в нея.

Отпуснаха се преплетени върху матрака, всеки обвит в другия. Пенисът му излезе от тялото й, когато тя се премести и той усети загубата на връзката. Придърпа я към себе си и тя мушна глава под брадичката му.

— Няма да те оставя да си отидеш, Изабел — промърмори той срещу върха на главата й.

Тя застина до него.

— Ще ти се наложи. — Гласът й звучеше равен, безизразен.

Томас полежа неподвижно за момент, преди да отговори.

— Искам те и винаги получавам това, което искам.

Очакваше да се ядоса на арогантния му коментар… макар че мислеше всяка дума. Вместо това, тя се завъртя настрани и се засмя. Лениво взе кичур от косата му и я уви около пръста си.

— На света има бури, Томас. Понякога ни отвяват там, където не искаме да ходим.

— Какво трябва да означава това?

Тя сви рамене и разви кичура от косата му.

— Това, което искаш да значи. Как е коляното ти?

— Зверски боли. Това, което направихме, не беше предписано във физиотерапията ми. — Коляното му щеше да оздравее скоро така или иначе. Няколко сесии с огнените магьосници на Сборището щяха да го подобрят за няколко дни.

— Едно добро киснене в голяма вана вероятно ще го накара да се почувства по-добре.

— Това е намек, нали? Все още мириша на кал, кръв и демон, така ли?

Тя се подпря на лакти и се ухили.

— Е, да, но е вярно, че водата кара всичко да се чувства по-добре.

— Може би, но не искам да се мърдам.

Тя се изтърколи от леглото и той получи отлична гледка към хубавия й, сърцевиден задник, докато тя изчезваше в банята. След момент чу вода да пълни спа ваната му.

Той се навдигна на лакти точно навреме, за да види един от светлите крака на Изабел да изниква до рамката на вратата. Тя бавно прокара пета по дървото… а Томас беше станал и изчезнал от леглото за секунда, майната му на изкълченото коляно.

Щом го чу, че идва, Изабел скочи във водата, която бе напълнила с пяна за вана. Той зяпна планината от пяна с аромат на лавандула и роза. Миришеше така, сякаш дъгата бе повърнала.

— Къде, по дяволите, откри това нещо?

— Беше скрито в дъното на един от шкафовете ти.

Тя се изправи и Томас я обхвана с поглед — розови зърна надничаха от бялата пяна, балончета се плъзгаха надолу по краката й.

Премисляйки мнението си за благоуханната пяна, той закуцука към ваната.

— Благодаря на Бога и Богинята.

ИЗАБЕЛ ВЗЕ ОТ МИКА МАЛКА СТЪКЛЕНИЦА с металическа субстанция и я задържа срещу светлината. Течността вътре изглеждаше като течно злато.

— Казваш, че е омагьосана мед?

Мика кимна и взе обратно шишенцето от нея. Той посочи към Томас, който стоеше наблизо с кръстосани на гърдите ръце.

— Томас и група от най-добрите земни магьосници на Сборището работиха върху специална комбинирана магия, която би задържала малко количество мед в течна форма. За съжаление не разполагаме с много.

Тя се обърна, за да се вгледа в Томас.

— Как можеш да го правиш?

Той разплете ръце.

— Не беше лесно. Единствената причина да успеем да го направим е, защото медта идва от медна руда и понякога образува кристални късове, като поначало и двете са част от Земята. Това го прави доста по-лесно за нас. Отне известно време, но успяхме да разработим земно заклинание, което я задържа втечнена в много ограничено количество.

— Значи се надявате, че, като влезе в кръвоносната система на Бойл, ще предизвика масивна реакция и ще го убие?

— Това е основният план — отвърна Мика. Той направи пауза и стисна устни. — Разбира се, може и да се окаже като пчела да ужили бик. Може само да го вбесим.

Изабел стисна устни, мислейки за малкото момиченце.

— Имам голямото желание да пробвам и да разбера. Какъв е методът за доставка?

Мика се обърна към масата, където лежаха различни инструменти.

— Както казах, нямаме много течна мед. — Той взе нещо, което приличаше на полуавтоматичен пистолет. — Имаме няколко от тези зашеметяващи пистолети, заредени с кухи патрони, пълни с нея. Това е.

Тя взе пистолета от него и го разгледа.

— Обясни ми защо не можем да направим още течна мед.

— Защото, за да направим заклинанието, се нуждаем от Франций — отговори Томас.

Изабел повдигна вежда въпросително.

— И този Франций не може да дойде на купона за правене на заклинанието или какво?

Мика завъртя очи.

— Францият е много рядък природен елемент. Не е като да можеш да го поръчаш с казаните от Интернет.

— Добре, съжалявам, че не съм изкарвала шестици в часа по Франций. Просто се чудех дали ще има достатъчно, за да напълня спринцовка. — Тя задържа палеца и показалеца си близо един до друг. — Само малко?

Томас взе зашеметяващия пистолет от нея и го остави на масата.

— Да не планираш да се приближиш толкова до него? Защото идеята не ми харесва.

— Въпросът е, че… кой знае колко близо ще се озовем? Вече два пъти съм била по-близо до Бойл, отколкото ми се е искало. Може би, ако имаме спринцовки, би бил резервен план. Нещо малко за всеки случай.

Томас потърка брадичката си.

— Ще видя какво мога да направя. Не мисля, че ще можем да направим достатъчно за всички, но може би ще успея да направя достатъчно за теб. Все пак искам да носиш пистолет, освен спринцовката за спешни случаи.

— Благодаря ти.

Той задържа погледа й.

— Всичко, за да те опазя невредима.

Усмивка се разпростря върху устните й.

Мика издаде задавен звук.

— Махам се, преди да повърна. Така или иначе трябва да инструктирам Адам, Джак и останалите за новите оръжия.

Томас откъсна погледа си от нейния, за да погледне братовчед си.

— Довечера пак сме на лов. Среща при входната врата по здрач.

— Отивам. — Нямаше никаква течна мед в гласа на Изабел, когато го каза. Беше като солидна стомана.

Едрото тяло на Томас застина.

— Изабел. — Името й прозвуча като изплющяване на камшик.

— О-о. Изчезвам. — Мика събра няколко неща от масата и напусна стаята.

Франций (Francium, Fr) е химически елемент от 1-ва група, притежаващ както радиоактивност, така и висока химическа активност.

— Моля те, Томас, не искам да се караме. Знаеш, че ще трябва да ме завържеш, за да ми попречиш да отида, и колкото и да си мисля, че ще ти хареса — а може и на мен да ми хареса — не мисля, че ще го направиш. Просто се признай за победен.

Въздишайки, Томас прокара ръка през косата си.

— Факт е, че искам да те опазя в безопасност. Проблемът е, че вече не знам къде е безопасно, не и когато Бойл може да влиза и да излиза от Сборището, когато си поиска.

Аха! Победа! Тя се убеди, че гласът й ще е мек, когато отвърна:

— Именно, затова няма причина да се караш с мен, за да ме накараш да остана тук. Така само посяваш неразбирателство помежду ни.

Челюстта на Томас се сключи и той затвори очи за кратко.

— Ще направя още течна мед… ако мога. — Той се обърна и се отправи навън, все още куцайки.

Изабел го наблюдава как излиза, а усмивката избледня от устните й. Наистина го беше грижа за нея. За първи път в живота си тя започваше истинска връзка с някой друГосвен със сестра си. и беше страхотно.

Колко жалко, че не можеше да продължи.

ТОМАС СЕ БЕШЕ ЗАЛЕПИЛ ЗА НЕЯ ПРЕЗ ЦЯЛАТА ВЕЧЕР.

Тя му се нахвърли, когато влязоха в петата си спирка, "Черният Котел", известен нощен клуб за магьосници. Беше място, което мислеха, че Бойл може да посещава често.

— Виж, ако срещнем демона тази нощ, аз ще пазя теб. Ти си раненият. Моля те, отстъпи и ми остави малко пространство.

Джак, Адам, Тео, Мика и останалите магьосници в настоящото пътуващо парти — Томас беше изпратил няколко на проучване — бяха влезли в дълбините на клуба, изчезвайки в блъскащата се тълпа, състояща се предимно от магьосници. Натискът от емоция и магия правеше Изабел раздразнителна заради обстоятелствата и тя моментално съжали за резкия начин, по който му бе говорила.

Томас се обърна и надвисна над нея, лицето му беше засенчено в слабата, пулсираща светлина на мястото. Внезапно това лице, което тя познаваше толкова добре, изглеждаше опасно. Той сграбчи китките й и я избута назад, карайки другите покровители да се отместят от пътя им, докато тя не усети натиска на парапета срещу гърба си. Човекът обичаше да я хваща в капан срещу разни неща.

Той снижи устата си към нейната и дъхът му подразни устните й, стопляйки кожата й. Ръката му се премести в основата на гърба й, пъхайки се под плата на черната й тениска с V-образно деколте.

— Не. — Устните му се раздвижиха върху нейните, когато изръмжа думата. — Достатъчно ли ти е?

Ароматът му изпълни носа й, блокирайки леката миризма на пушек и немити тела в клуба и замествайки я с тази на Томас — сапун, цитрусов автършейв и присъщият неописуем аромат на мъж.

Раздразнение премина през нея, силно и горещо, но бързо бе последвано от тотално желание. Никога през живота си не бе имала такава силна сексуална реакция към мъж, както към Томас. Беше заради феромоните или нещо подобно. Може би беше само силна похот.

Тя се навдигна на пръсти и притисна уста в неговата, разтваряйки устните му и вкарвайки езика си вътре. Изабел повече усети, отколкото чу, тътненето, което премина през тялото му. Той я притисна към гърдите си и тя стисна раменете му, докато той потопи устни в устата й, сякаш искаше да я погълне.

Хората около тях спряха да им обръщат внимание. Те изчезнаха, доколкото я засягаше. Вярно беше, че Томас я бе вбесил. Беше покровителствен до крайност. И все пак бе хубаво някой да е загрижен.

Той се премести, разкопча дънките й и плъзна ръка, за да помилва клитора й с пръст през материята на бикините й. Тя ахна срещу устата му и очите й се завъртяха назад към главата й при удоволствието, което премина през тялото й. Изабел раздвижи ханша си, търкайки се в ръката му за още по-силно усещане. Интимните й части се стоплиха.

Боже и Богиньо, сякаш бе навлязла в някаква животинска възбуда. Искаше само дънките и бикините й да ги няма, а дебелият му пенис да се движи дълбоко в нея. Може би тоалетната… където и да е…

— Имам нужда от теб — прошепна треперейки срещу устните му. По толкова много начини. Адски много искаше да му каже колко много.

— За какво имаш нужда от мен? Имаш нужда да те изчукам?

Тя прехапа долната си устна при подлите му думи. Те я възбуждаха почти толкова силно, колкото и бавното плъзгане на пръста му върху снопчето нерви между бедрата й. Бельото й беше мокро и клиторът й пулсираше, възбуден и набъбнал.

Не можеше да отговори. Имам нужда да правиш любов с мен. Имам нужда да ми кажеш, че те е грижа за мен. Просто имам нужда от теб, Томас.

— Имам нужда да усетя как свършваш, Изабел — изръмжа той. — Точно тук. Точно сега. — Той отмести ластика на бикините й настрана и прокара пръсти по голите й части.

Клепачите й се отвориха, за да види мъжът наблизо да се взира гладно в нея. Дали виждаше какво й прави Томас в момента? Как би могъл в това слабо осветление, сред тази блъсканица от хора, която правеше всеки анонимен? Тогава Томас пъхна пръсти в нея и всички тези грижи спряха да имат значение.

Той зарови лице в извивката на врата й, ближейки, целувайки и хапейки със зъби. Умът й се върна към начина, по който бе правил любов с нея предишната сутрин — как бе притиснал лицето й към леглото и я бе взел изотзад като диво животно. Как бе впил зъби в задната част на врата й, достатъчно силно за да я накара да свърши.

Томас притисна длан към клитора й и прокара пръсти по G-точката й дълбоко в нея.

— Хайде, скъпа — изръмжа в ухото й, точно преди да придърпа меката част на ухото й между зъбите си.

Оргазмът премина през нея толкова бързо и толкова силно, че можа единствено да изхлипа от освобождаването. Усети прилив на влага между бедрата си, когато удоволствието се блъсна в нея, изтривайки и последните свързани мисли от ума й и карайки колената й да омекнат.

Томас я задържа права и тя опря ръка зад себе си, свивайки пръсти около едно от перилата, към които я притискаше той. Едва регистрираше факта, че се забиваха неудобно в гърба й.

Щом тръпките от оргазма намаляха и тя увисна там, дишайки тежко, замаяна и объркана, той закопча обратно дънките й. Приведе се напред и прошепна в ухото й:

— Надявам се това да отговаря напълно на нуждите ти. Знаеш ли, за държането ми на разстояние? Няма да го бъде.

Той се взря в нея за момент, след което се обърна и се сля с тълпата.

Изабел остана там зашеметена, твърде отпусната от страстта, за да мисли ясно. Тогава арогантността му я удари с пълна сила и раздразнението разцъфна. Отново вбесена, тя се отдели от парапета и се отправи след него, но някой я дръпна назад… силно.

Изабел се обърна, наполовина очаквайки да види мъжа, който я беше зяпал по-рано… но беше Бойл. Адреналин я прободе, изпращайки удар от шок и първичен страх през вените й. Как, по дяволите, се бе появил точно тук така внезапно?

Тя чу Томас да вика името й в блъсканицата от хора напред. През тълпата, тя видя върха на главата му, когато се отправи обратно към нея. Иронично, въпреки всичко бе запазил дистанцията си за две секунди.

Очевидно само от това се бе нуждаел демонът.

Тя отвори уста, за да изкрещи името на Томас в напълно неволна реакция, но Бойл затисна устата й с ръка и я повлече наляво към вратата.