Летен прилив

Глава 7

Куейк се променяше. Не по начина, за който беше предупредил Макс Пери с наближаването на летния прилив, когато планетата се превръщаше от сушав, но мирен свят, в свят с висока сеизмична активност, в тресящ се ад от разтопени потоци лава и напукана почва. Вместо това през тази година на най-голямото сближаване между небесните тела, Куейк беше станал непредсказуем.

Може би точно толкова се променяше по свой начин и Опал. Повече, отколкото някой на планетата си даваше сметка.

Тази мисъл дойде на Ребка, докато летяха обратно над Опал от основата на Умбиликал към космодрума на Старсайд, където трябваше да ги чака Дариа Ланг.

Преди шест дни пътуването над обгърнатата в облаци планета до Умбиликал беше скучно, атмосфера без никаква турбулентност и нищо особено за гледане, освен сиви облаци. Сега, когато до настъпване на летния прилив оставаха двадесет и седем дни, колата беше удряна и подмятана от силни ветрове. Внезапни възходящи потоци блъскаха корпуса. Макс Пери беше принуден непрекъснато да издига въздушната кола нагоре, за да избегне поройния дъжд, черните кълбести облаци и вихрите.

— Значи жителите на Опал са убедени, че са в безопасност дори при приливни вълни по-големи от нормалните?

Ханс Ребка не беше толкова сигурен.

— Вие просто допускате — подхвана Ребка, когато започнаха да слизат към космодрума на Старсайд, — че тази година приливните вълни ще бъдат съвсем същите, както и при другите летни приливи, само че по-големи.

— Не биваше да преувеличаваме нещата — след като цялата гледка на Куейк се изгуби под повсеместната облачна покривка над Опал, другата личност на Пери излезе наяве: хладна, колеблива и безразлична към повечето събития. Той не искаше да обсъжда преживяванията им на Куейк, нито мистификацията на онова, което ставаше там. — Аз не казвам, че нищо различно няма да се случи на Опал — продължи той. — И все пак вярвам, че това не е далеч от истината. Може да има сили, твърде големи за някои по-големите слингове, и един или два от тях могат да се разпаднат, но не виждам никаква опасност за хората. Ако е необходимо, всички на Опал могат да избягат от летния прилив в морето.

Ребка мълчеше, стиснал страничните облегалки за ръцете на седалката си, докато пропадаха през една въздушна яма, от което двамата мъже за една или две секунди изпаднаха в състояние на безтегловност.

— Може и да не стане така — каза Ребка веднага щом сърцето му се успокои.

Той изпитваше силно желание да провокира Макс Пери и да наблюдава неговите реакции. Беше като проверка на теория, захранване на черна кутия с определена система от входни сигнали и контролиране на изхода. Ако човек прави това достатъчно често, съгласно теорията може да изучи точно всички функции на черната кутия, макар и да не разбира, може би, защо тя ги има. Но в случая с Пери изглежда имаше две различни черни кутии. Едната беше населена от способен, внимателен и приятен човек. Другата — от мекотело, оттеглящо се в своята недостъпна черупка винаги когато се появят някакви дразнители.

— Тази ситуация ми напомня за Пеликан Уейк — продължи Ребка. — Чували ли сте какво се е случило там, коменданте?

— Забравил съм го, дори и да съм чул — това не беше реакцията, която Ребка очакваше, но Макс Пери имаше извинение. Вниманието му беше съсредоточено върху автоматичната стабилизираща система, която трябваше плавно да ги приземи.

— Там възникнала ситуация не много различна от тази на Опал — продължи Ребка. — Само дето вместо морски приливни вълни включвала отношение на растителна към животинска маса.

— Когато за първи път се приземили колонисти, всичко било чудесно. Но на всеки четиридесет години Пеликан Уейк минавал през кометен облак — малки тела на летящи вещества, повечето достатъчно малки, за да се изпарят в атмосферата и никога да не паднат на земята. Влажността и температурата бързо се повишавали, няколко процента и няколко градуса. Съотношението растения-животни се променяло, кислородът намалявал, после за по-малко от година всичко се връщало към нормалното си състояние. Нищо особено.

— Всички мислели така. И продължавали да мислят дори когато техните астрономи предсказали, че при следващото преминаване през облака Пеликан Уейк ще хване тридесет процента повече материал от обикновено.

— Мисля, че си спомням — от учтивост, Пери прояви слаб интерес.

— Това е случай, който изследвахме, преди да дойда на Добел. Нещо се объркало и те едва не погубили цялата колония, нали?

— Зависи за кого говорите — Ребка се поколеба. Каква част от случката трябваше да разкаже? — Нищо не можа да се докаже, но аз мисля, че сте прав. Едва не я погубили. Но според мен нещата стоят така: нищо, което може да се предскаже с физически модели, не би тръгнало погрешно. Потокът материал от по-високото ниво на кометата променил биосферата на Пеликан Уейк до ново стабилно състояние. За три седмици кислородът намалял от четиринадесет до три процента. Той останал на това ниво, докато не пристигнала група по нормализирането на жизнената среда и започнала да го възстановява. Тази неочаквана промяна би могла да убие почти всички, защото за времето, с което разполагали, те не са имали възможност да изведат със совалка всички.

Макс Пери кимна.

— Зная. Само че един човек на Пеликан Уейк все пак решил да изведе хората от света много преди да получат кометния душ. Той разполагал с изкопаемо доказателство за промените, нали? Това е класически случай… Човекът на място е знаел повече, от който и да било друг отдалечен на светлинни години можел да знае. Той пренебрегнал инструкциите на собственото си главно управление и станал герой.

— Не съвсем. Бил е мъмрен за постъпката си — колата се беше приземила и рулираше по космодрума и Ребка беше готов да изостави темата. Времето не беше подходящо да каже името на въпросния герой. И макар че беше мъмрен публично, той беше поздравен лично за дързостта да се противопостави на писмените инструкции на координатора на сектора. Фактът, че неговите непосредствени началници умишлено не му бяха казали за тези писмени инструкции, никога не беше споменаван. Това, изглежда, бе част от официалната политика на Фемъс Съркъл: специалистите по решаване на проблеми работят по-добре, когато не знаят прекалено много. Той все повече и повече се убеждаваше, че когато го изпратиха на Добел, не му бяха съобщили достатъчно факти.

— Всичко, което казвам, е, че вие ще бъдете изправен пред подобна ситуация на Опал — продължи той. — Когато равновесието на една система е нарушено от периодично действаща сила, нарастването на силата може не просто да доведе до по-голямо нарушаване на равновесието. Могат да настъпят колебания и промени до напълно различно крайно състояние. Да предположим, че приливните вълни на Опал станат достатъчно големи, за да си взаимодействат хаотично? Тогава навсякъде ще възникне турбуленция… водовъртежи и водни фонтани. Чудовищни солитони, може би, изолирани единични вълни, високи няколко километра.

— Корабите няма да издържат, нито слинговете. Бихте ли могли да евакуирате всички, ако се наложи, по време на летния прилив? Нямам предвид по море… а извън планетата?

— Съмнявам се — Пери изключи двигателя и поклати глава. — Мога да бъда още по-категоричен. Не, не бихме могли. И къде ли бихме ги откарали? Гаргантюа има четири спътника, големи почти колкото Опал, а два от тях имат собствена атмосфера. Но тя е от метан и азот, не от кислород… а и са прекалено студени. Единственото друго място е Куейк — той погледна към Ребка. — Предполагам, вие сте се отказали от идеята някой да отиде там.

Проливният дъжд, който се лееше, докато летяха към Старсайд, беше престанал и колата спря близо до сградата, определена от Пери за квартира на Дариа Ланг.

Ханс Ребка стана вдървено от седалката и разтри колене. Ако Дариа Ланг ги чакаше, тя сигурно беше чула приближаването на въздушната кола. Но около сградата нямаше никаква следа от нея. Вместо това под надвисналата стреха стоеше висок, приличен на скелет мъж с голяма плешива глава и гледаше пристигащата кола. Той държеше над главата си ярък чадър. Блестящият бял мундир със златни еполети и светлосини апликации можеше да е изтъкан само от дитроново влакно.

Отдалеч изглеждаше елегантен и внушителен, въпреки че лицето и главата му бяха пурпурночервени от радиацията. Когато се приближиха, Ребка видя, че устните и веждите му трепкат неконтролируемо.

— Знаехте ли, че ще го заварим тук? — Ребка посочи с пръст под нивото на прозореца в колата, така че новодошлият да не може да го види. Не беше необходимо да споменава самоличността на странника. Членове на съвета на Съюза рядко се виждаха, но униформата им беше позната на всеки вид и всеки свят в спиралния ръкав.

— Не. Но не съм изненадан — Макс Пери задържа вратата на колата, така че Ребка да може да слезе. — Отсъствахме шест дни и неговото разписание е съвпаднало с този интервал от време.

Мъжът не помръдна, когато Пери и Ребка слязоха от колата и забързаха към подслона. Той сгъна чадъра си и остана половин минута, без да обръща внимание на дъждовните капки, които падаха на плешивата му глава с изпъкнало чело.

— Добър ден. Но не и добро време — посрещна ги той. — И научавам, че още повече ще се влошава — гласът, силен и глух, с нотка на безкомпромисност в изискания акцент на роден на Миранда, напълно отговаряше на човека. Той вдигна лявата си китка, където беше трайно отпечатана идентификация. — Аз съм Джулиъс Грейвс. Предполагам, че сте получили съобщение за моето пристигане.

— Получихме — кимна Пери.

Гласът му прозвуча разтревожено. Присъствието на член на Съвета, от който и да е свят беше достатъчно да накара повечето хора да се замислят за миналите си прегрешения или да коригират границите на своята власт. Ребка се чудеше дали Грейвс няма втора задача за своето посещение на Опал. Но едно нещо знаеше — членовете на Съвета бяха безкрайно заети и не обичаха да си губят времето с дреболии.

— Информационните бюлетини не дават подробности за целта на вашето посещение — каза той и протегна ръка. — Аз съм капитан Ребка, на вашите услуги, а това е комендант Пери. Каква е целта на посещението ви на системата Добел?

Грейвс не помръдна. Той остана мълчалив още пет секунди. Най-после наклони глава, кимна и силно кихна.

— Може би е по-добре да ви отговоря на въпроса вътре. Простудил съм се. Стоя тук от изгрев-слънце в очакване да се върнат другите.

Пери и Ребка се спогледаха. Другите? И откъде би трябвало да се върнат?

— Тръгнали са преди осем часа — продължи Грейвс, — по време на моето пристигане. Според синоптичната прогноза… — дълбоко вкопаните му очи се замъглиха. За секунда настъпи тишина. — … космодрумът Старсайд ще бъде връхлетян от буря със сила от пета степен. За несвикнали с условията на Съркъл такива бури сигурно са опасни. Аз съм разтревожен и искам да говоря с тях.

Ребка кимна. На един въпрос вече имаше отговор. Дариа Ланг бе придружена на Опал от някого или от някои, и то не от Фемъс Съркъл. Но кои са те?

— По-добре проверете в бюлетина за пристигналите — каза Ребка тихо на Пери. — Вижте кой е пристигнал.

— Проверете, ако желаете — Грейвс го погледна. Светлосините очи сякаш проникваха в мозъка на Ребка. Съветникът се отпусна на един плетен стол от жълта тръстика и папур, подсмръкна и продължи: — Но не е необходимо да проверявате. Аз мога да ви уверя, че към Дариа Ланг от Четвъртия съюз на Опал са се присъединили Атвар Х’сиал и Д’жмерлиа от Сикропеанската федерация. След като узнах за тях, прегледах досиетата и на тримата. Те са това, за което се представят.

Ребка направи изчислението и се накани да отвори уста, но Пери го изпревари:

— Това е невъзможно!

Грейвс ги изгледа. Намиращите се в непрекъснато движение вежди трепнаха.

— Един ден, казахте, откакто сте пристигнали тук — отбеляза Пери. — Ако сте изпратили запитване през най-близката точка на мрежата Боуз още с пристигането си тук и то е било предадено през възлите и моментално му е отговорено, общото време не може да бъде по-малко от един пълен стандартен ден… или три опалски дни. Зная го, защото достатъчно пъти съм го правил.

„Пери е съвсем прав — помисли си Ребка. — И е много по-бърз, отколкото си представях. Но той прави една тактическа грешка. Членовете на съвета не лъжат и той си търси белята, като ги подозира в лъжа.“

Но Грейвс се усмихна — за първи път, откакто се бяха срещнали.

— Благодарен съм ви, комендант Пери. Вие опростихте следващата ми задача — той извади една идеално чиста бяла кърпа от джоба си, избърса влажната си гола глава и потупа голямото си изпъкнало чело.

— Откъде мога да зная това, питате вие. Аз съм Джулиъс Грейвс, както вече казах. Но в известен смисъл съм също и Стивън Грейвс — той се облегна назад на стола си, затвори очи за няколко секунди, примигна и продължи: — Когато бях поканен да вляза в Съвета, на мен ми бе обяснено, че ще трябва да зная историята, биологията и психологията на всички интелигентни и потенциално интелигентни видове в целия спирален клон. Обемът на тези данни надвишава капацитета на всяка човешка памет. Тогава ми предложиха да избера: или имплантиране на неорганична памет с висока плътност… достатъчно обременителна и тежка, поради което главата и вратът ми ще се нуждаят от скоба (това се предпочита от членовете на съвета на общността Зардалу), или да развия един вътрешен мнемоничен близнак, един втори чифт мозъчни полукълба израснали от тъкан от моя мозък и използвани единствено за архив и припомняне. Той щеше да се разположи в моя собствен череп, отзад в мозъчната ми кора с минимално черепно разширение.

— Аз избрах второто. Бях предупреден, че тъй като новите полукълба са неразделна част от мен, тяхната ефективност за запомняне и припомняне ще се влияе от физическото ми състояние… дали съм уморен, дали вземам някакъв вид стимуланти… Казвам ви това, за да не си мислите, че съм необщителен, ако откажа някое питие, или че съм маниак, интересуващ се единствено от собственото си здраве. Трябва да внимавам с почивката и със стимулантите, иначе мнемоничният интерфейс ще се повреди. А Стивън не обича това.

Той се усмихна и точно когато неочакван порив на вятъра удари ниската сграда отвън, по лицето му преминаха противоречиви чувства. Плетените стени потрепериха.

— Онова, което не ми бе казано — продължи той, — беше, че моят вътрешен мнемоничен близнак може да развие собствено съзнание… самосъзнание. И това се случи. Както казах, аз съм Джулиъс Грейвс, но съм и Стивън Грейвс. Той е източник на моята информация за Дариа Ланг и за сикропеанеца, Атвар Х’сиал. И така, можем ли да продължим с нашата работа?

— Стивън може ли да говори? — попита Ребка. Макс Пери изглеждаше изпаднал в шок. Един член на Съвета да си вре носа в работата на някого беше достатъчно лошо… но двамата — това вече беше прекалено. И винаги ли Джулиъс Грейвс ръководи нещо? От често променящото му се изражение можеше да се заключи, че вътре в него се води някаква борба.

Грейвс поклати глава.

— Стивън не може да говори. Той също не може да чувства, вижда, пипа или чува, освен ако аз не изпратя моите сензорни входни сигнали на мнемонично съхранение през прибавения телесен калосъм. Но Стивън може да мисли… по-добре от мен, според него. А и ми казва, че има повече време за мислене от мен. И ми изпраща сигнали, своите собствени мисли под формата на спомени. Аз мога да ги преведа достатъчно добре, така че повечето хора биха повярвали, че Стивън директно говори. Например… — той помълча няколко секунди. Когато заговори отново гласът му беше забележимо по-младежки и по-жив: — Здравейте. Радвам се да бъда на Опал. Никой не каза, че времето тук ще бъде толкова гадно, но доброто на това, че съм тук, е, че мокър от дъжд не се бои — гласът се върна към предишния глух гробовен тон: — Моите извинения. Стивън има слабост към неубедителните шеги и ужасно чувство за хумор. Признавам, че аз също позволявам да ставам твърде зависим от знанията на Стивън. Например той съхранява по-голяма част от нашата информация за условията на тази планета, докато моите познания са крайно недостатъчни. Съжалявам за своята леност. А сега, можем ли да продължим с деловата работа? Аз съм тук на Добел във връзка с един съвсем невесел въпрос.

— Убийство — промърмори Пери след дълга пауза.

Бурята почти беше достигнала своя апогей и когато воят на вятъра се усили, той стана видимо по-неспокоен. Неспособен да стои неподвижен, Пери закрачи пред прозореца, като гледаше към буйно люлеещите се папрати и високата трева или нагоре, към бягащите облаци, обагрени от ръждивата светлина на Амарант.

— Убийство — повтори той. — Серийно убийство. Това се казва във вашето искане да посетите Опал.

— Така е. Но само защото не исках да съобщя по мрежата Боуз за по-сериозно обвинение — сега Джулиъс Грейвс определено не се шегуваше. — По-точната дума е геноцид. Ще я смекча, ако искате, до подозрение за геноцид.

Той се огледа и замълча. Пороят се усили и заблъска стените и покрива. Двамата други мъже бяха замръзнали — Макс Пери, неподвижен пред прозореца, Ханс Ребка седнал на края на стола си.

— Геноцид. Подозрение за геноцид. Има ли съществена разлика? — попита най-после Ребка.

— Не, от известна гледна точка — пълните устни се изкривиха и трепнаха. — Надявам се да я намеря тук, на Опал. Няма законодателен акт за ограничения във времето или пространството за разследване както на едното, така и на другото. Но ние имаме само косвени улики без доказателства и без признания. Моята задача е да потърся такива. Възнамерявам да ги намеря на Опал.

Грейвс бръкна в гарнирания със синьо джоб на сакото си и извади два куба с образи.

— Колкото и да изглежда невероятно, това са обвинените в престъпление, Елена и Джени Кармел, на двадесет и една стандартни години, родени и израснали в Шаста. И както можете да видите, еднолични близначки.

Той поднесе кубовете към двамата мъже. Ребка видя само две млади жени, силно загорели, с големи очи и приятна външност, облечени в еднакви дрехи в кафяво-червено и светлокафяво. Но Макс Пери очевидно видя нещо друго в тези картини. Той ахна, наведе се напред, взе кубовете и се вторачи в тях. Минаха повече от двадесет секунди, преди напрежението да изчезне от лицето му и да вдигне глава.

Джулиъс Грейвс наблюдаваше двамата мъже. Ребка неочаквано почувства, че замъглените му уж очи нищо не пропускат. Изражението на замисленост и ексцентричност може да е истинско, а може и да е поза… но под него се криеше необичайно силен интелект. А и глупаци не стават членове на съвета.

— Вие изглежда познавате тези девойки, комендант Пери — каза Грейвс. — Познавате ли ги? Дори и случайно да сте ги срещнали жизненоважно е да знам кога и къде.

Пери поклати глава. Очите му бяха по-светли от обикновено.

— Не. Само за момент, когато видях кубовете си помислих, че те са… едни други момичета, които преди много време познавах.

— Едни момичета? — Грейвс почака, а след това, когато стана ясно, че Пери няма да каже нищо повече, продължи: — Няма да скрия нищо от вас и категорично настоявам вие да не скриете нищо от мен. С ваше разрешение ще позволя на Стивън да ви разкаже случая. Той има най-пълна информация, а на мен ми е трудно да говоря, без емоцията да изкриви моите твърдения.

Трепкането престана. Лицето на Грейвс се успокои и той придоби вид на по-млад и по-щастлив човек.

— Добре, да започваме. Тъжната история на Елена и Джени Кармел. Шаста е богат свят и той позволява на своята младеж много от онова, което тя желае. Когато близначките Кармел навършили двадесет и една години получили като подарък малък космически кораб — „Съмър Дриймбоут“. Но вместо да направят екскурзия в тяхната локална система, така както правят болшинството младежи, те придумали семейството си да монтира на кораба двигател Боуз. С него предприели истинско космическо пътешествие: девет свята от Четвъртия съюз и три от общността Зардалу. На последната планета от пътуването решили да опознаят „първобитния живот“… тоест живота на техните родители. Това означавало да продължат да живеят в комфорт, но да наблюдават един недоразвит свят. Кацнали на Павонис Фор и разпънали луксозна палатка. Пав Фор представлява бедна блатиста планета в Общността. Бедна сега, трябва да кажа… но достатъчно богата, преди хората изследователи да стъпят на нея. По пътя местни амфибийни видове, известни като берсиа, им досаждали. Те почти били изтребени по времето, когато планетата била прочистена, и изследователите я напуснали. На оцелелите берсиа… малкото, които имало там… им бил даден изпитателен срок да придобият потенциална интелигентност. Те били защитени. Най-после.

Грейвс замълча. Лицето му представляваше маска от променящи се изражения. Вече не беше ясно дали говори Джулиъс или Стивън.

— Били ли са берсиа наистина интелигентни? — тихо се запита той. — Вселената никога няма да узнае. Това, което знаем, е, че берсиа вече са изчезнали. Последните двама са премахнати преди два месеца… от Елена и Джени Кармел.

— Но не преднамерено, предполагам? — Пери продължаваше да държи кубовете и да ги гледа. — Сигурно е било в резултат на инцидент.

— Може наистина да е възникнал инцидент — от сериозния маниер стана ясно, че заговори отново Джулиъс Грейвс. — Ние не знаем, защото след като се случило, близначките Кармел не останали да обяснят. Необяснимо защо избягали. Те продължили да бягат, докато преди една седмица мрежата Боуз беше затворена за тях. Е, сега вече не могат да бягат.

Бурята бушуваше с пълна сила. Навън звучаха жалните стонове на вятъра, чието свистене от време на време наподобяваше вой на сирена, премесено с плющенето на дъжда върху покрива. Ребка все още можеше да чува Грейвс, но вниманието му беше привлечено от промяната в състоянието на Пери. В този миг разбра, че това наистина е вой на сирената и се втурна към вратата.

— Приземяване! Сирената показва, че някой е в беда. Те са луди, ако нямат необходимия опит при буря от четвърта степен…

Пери изскочи навън. Джулиъс Грейвс бавно се изправи на крака. Ханс Ребка го хвана за ръката и го задържа.

— Те са избягали — подсказа му Ребка.

През набраздения от дъждовни струи прозорец той видя въздушната кола, подмятана от коварните странични ветрове да се гмурка и да променя посоката си като пияна. Беше само на няколко метра над повърхността. Той трябваше лично да отиде там, но най-напред трябваше да потвърди едно нещо.

— Те са избягали. И са дошли… на Опал?

Грейвс поклати масивната си покрита с белези глава.

— Така си помислих и аз и затова поисках да кацна тук. Стивън изчисли крайната точка на тяхната траектория в системата Добел. Щом пристигнах, веднага се свързах с наблюдателите на космодрума на Старсайд. Те ме увериха, че на този свят никой не би могъл да приземи кораб с двигател Боуз, без да бъде забелязан от тях.

Чу се нов вой на сирена отвън и зловещ блясък на оранжево-червени предупредителни светлини. Крещяха гласове. Ребка видя през прозореца как колата докосна земята, отскочи високо във въздуха, обърна се и се стовари обратно долу. Той тръгна към вратата, но неочаквано Грейвс го спря.

— Когато комендантът Пери се върне, ще му съобщя новото си искане — тихо каза Грейвс. — Ние не настояваме да претърсим Опал. Близначките не са тук. Те са на системата Добел, но не са на Опал. А това може да означава само едно нещо — че са на Куейк.

Той наклони глава, сякаш за първи път чу воя на сирените и звукът на смачкан метал.

— Ние трябва да претърсим Куейк, и то скоро. Но за момента изглежда невъзможно.