Летен прилив

Глава 10

— Влизайте — извика машинална Дариа Ланг, когато чу плахото почукване на вратата и видя, че вратата се отвори. — Влизайте — повтори тя.

После забеляза, че посетителят вече беше вътре или отчасти вътре. Кръгла черна глава само на една стъпка от земята с пръстен от блестящи очи, надничащи през процепа.

— Тя не разбра нито дума от казаното — прозвуча груб глас. — Знае само няколко команди от човешкия език. Влизай вътре.

В стаята влезе намръщен, нисък, мургав мъж, бутащ пред себе си малко извънземно. Около закръгления гръден кош на извънземното имаше здрав нашийник, завързан за черен тръстиков бастун, който мъжът държеше в ръката си.

— Аз съм Луис Ненда. Това тук… — дръпване на бастуна — … е Калик.

— Здравейте. Аз съм Дариа Ланг.

— Зная. Необходимо е да поговорим.

Засега той беше най-арогантният. Дариа беше започнала да се дразни от маниерите във Фемъс Съркъл. Но този беше непоносим.

— За вас може да е необходимо. За мен обаче определено не е. Така че, вървете си.

Той се усмихна.

— Почакайте малко. Къде наистина можем да поговорим?

— Тук, където сме. Но не разбрах какво толкова има да обсъждаме.

Той поклати глава и посочи с палец към Д’жмерлиа. Ло’фтианецът се беше възстановил достатъчно, за да бъде освободен от поддържащите го ремъци, но все още предпочиташе да остане в тях, тъй като можеше да спи спокойно.

— Ами онова залепено насекомо?

— То е добре — тя се наведе да погледне през окуляра. — Просто си почива. Няма да ни пречи.

— Не ме интересува какво прави. Онова, което имам да ви съобщя, не може да се каже пред онази буболечка.

— Тогава не мисля, че искам да го чуя. Д’жмерлиа не е буболечка. Той е ло’фтианец и е интелигентен като вас.

— Което не ме впечатлява особено — Ненда се усмихна отново. — Някои хора казват, че съм луд като варнианец. Хайде да поговорим.

— Можете ли да ми посочите една причина, поради която да искам това?

— Разбира се. Мога да ви посоча хиляда двеста тридесет и седем причини.

Ланг го погледна.

— За артефактите на Строителите ли намеквате? Те са открити само хиляда двеста трийсет и шест.

— Казах причини. И мога да се обзаложа, че и двамата можем да посочим поне една много добра причина за разговор, която не е артефакт.

— Не разбирам какво искате да кажете — Дариа чувстваше, че нейното издайническо лице, както обикновено, я предава.

— Калик, стани — Луис Ненда придружи заповедта с няколко изсвирвания и измърморени фрази. Той се обърна към Дариа. — Говорите ли хименоптски? Мисля, че не. Казах му да отиде ей там и да следи буболечката. Елате навън. Ако буболечката се събуди и има нужда от вас, Калик ще ни съобщи.

Луис Ненда откачи пръчката от нашийника на Калик, тръгна към вратата и излезе от сградата, без дори да се обърне да види дали го следва.

Какво знае той? Какво би могъл да знае? Нищо, ако разсъждаваше логично. Но Дариа го последва навън на подгизналата повърхност на слинга.

Метеорологичният център на Старсайд беше предсказал нова силна буря през деня, но за момента ветровете бяха стихнали до топли и влажни повеи. Мандъл и Амарант бяха заедно на небето, пухести, светли петна над облачния слой. Амарант бързо повишаваше яркостта си. Краищата на зелените растения придобиха меден цвят, когато небето на изток стана ръждиво. Луис Ненда вървеше уверено през храстите. „Не се плаши от гигантските костенурки“ — помисли си Дариа. Във всеки случай те вече сигурно бяха потърсили убежище в морето, готови за посрещане на летния прилив.

— Не се ли отдалечаваме прекалено? — извика тя след него. — Кажете какво искате.

Той се обърна и се върна при нея.

— Добре, това и ще направя. Просто не искам излишна публика, това е всичко. Предполагам, че и вие не искате.

— Безразлично ми е. Нямам какво да крия.

— Нима? — половин глава по-нисък от нея, той повдигна нагоре очи и се усмихна.

— Странно, а аз мислех, че имате. Вие сте Дариа Ланг от Четвъртия съюз, експерт по технология и история на Строителите.

— Не съм експерт, но наистина се интересувам от Строителите. Това не е тайна.

— Не е. Но сте достатъчно известна, така че специалистите по Строителите в общността Зардалу знаят всичко за вашата работа и за каталога Ланг. Непрекъснато ви канят на конференции и семинари, нали? Но от десетина години вие не сте се отзовавали. Всеки, който иска да види Дариа Ланг, трябва да пътува до Сентинел Гейт. Само че от два месеца и там не могат да ви намерят. Неочаквано сте заминали. За Добел.

— Искам да изследвам Умбиликал.

— Разбира се. Само че в УКА 279 от каталога Ланг…

— УКА 269 — поправи го машинално Дариа.

— Извинявайте, УКА 269. Във всеки случай там се казва… Имате ли нещо против, ако ви цитирам? „Умбиликал е един от най-простите и най-разбираеми артефакти на Строителите и по тази причина за повечето изследователи на технологията на Строителите не е много интересен.“ Помните ли, че сте писали това?

— Разбира се. И какво от това? Аз съм изследовател и имам право да променям мнението си. И мога да ходя, където пожелая.

— Можете. Но вашите шефове на Миранда допуснаха голяма грешка. Те трябваше да казват на хората, които питат за вас, че сте отишла на Тантал или Кокун, или Фламбо, или някой друг наистина голям артефакт на Строителите. Или може би просто, че сте отишла на почивка.

— Какво са казали? — не й се щеше да го пита, но трябваше да знае. Какво са направили онези тъпанари в централата?

— Нищо не са казали. Просто отказват да дават информация и на всички, които питат, казват да се махнат и да не ги безпокоят. Ако искат хората да престанат да душат наоколо, не бива да казват такива неща.

— Но вие съвсем лесно ме намерихте — Дариа беше започнала да се успокоява. Той беше досаден, но не знаеше нищо, и не беше нейна вината, че е тук.

— Разбира се. Ние ви намерихме. Не беше трудно, на всеки преход Боуз има информация за извършено преминаване.

— Значи вие сте ме преследвали до тук! Какво искате от мен?

— Нима съм казал, че сме ви преследвали, професоре? — той произнесе обръщението иронично. — Не сме. Виждате ли, ние бяхме на път и… просто ви открихме. Тогава си казах, че ние с вас всъщност трябва да постигнем съгласие. Хайде, скъпа.

Луис Ненда хвана Дариа за ръка и я повлече през храстите. Те се озоваха под сплетени пълзящи растения и полегнали дървесни стволове, които образуваха нещо като дълга и неравна пейка. Той я натисна надолу и тя седна. Краката й увиснаха във въздуха.

— Да, налага се да постигнем съгласие — повтори той. — И вие знаете защо, нали? Само се преструвате, Дариа Ланг, но дяволски добре знаете — той седна до нея и фамилиарно я потупа по коляното. — Хайде, време е за откровения. Вие и аз имаме да си казваме някои неща, мила. Наистина интимни неща. Искате ли аз да започна пръв?

Ако резултатите са така очевидни за мен, защо другите да не са стигнали до същите заключения?

Дариа си спомни, че си беше мислила това много преди да тръгне за Добел. И сега можа да си отговори. И другите бяха стигнали до същите заключения. Загадката бе как някой така примитивен, посредствен и неинтелигентен като Луис Ненда е могъл да достигне до същото.

Той не беше изпуснал същността.

— Артефакти на Строителите из целия спирален ръкав. Някои във вашата територия, в Съюза, други в Сикропеанската федерация, трети там, където аз живея, на Зардалу. Да, и един тук — Умбиликал. Във вашия каталог, Ланг, са изброени всички. И вие използвате универсални галактически календари да посочите точното време, когато е настъпила промяна в някой артефакт. В неговия външен вид, размери, функции, във всичко.

— Е, доколкото съм могла — Дариа не казваше нищо, което не бе записано в каталога. — Някои дати и периоди не са записани достатъчно точно. Сигурна съм, че други събития изцяло са пропуснати. А подозирам и че са включени някои, при които не са станали истински промени.

— Но вие давате средно тридесет и седем промени за артефакт за период на наблюдение от три хиляди години… девет хиляди години за артефакти на сикропеанска територия, защото били наблюдавани по-дълго от всички други. И никаква корелация за времето.

— Вярно — Дариа не хареса усмивката му. Тя кимна и погледна настрани.

Ненда стисна коляното й със силните си пръсти. Ръката му беше обрасла с гъста четина.

— Доближаваме се твърде много до критичната точка, нали? Не се разстройвайте, мила. Не се плашете… само още минутка. Времето на събитието не се коригира, нали? Но в една от вашите публикации правите предположение, от което не се възползвате. Спомняте ли си?

Докога ще продължава да шикалкави? Инструкциите на посланичката Перейра бяха доста категорични. Тя не трябва да казва на никого извън Съюза какво бе открила… дори да изглеждаше, че вече знаят.

Тя отмести ръката му от крака си.

— В моята работа съм правила много предположения, от които не съм се възползвала.

— И аз така чувам. Но чувам, че и нищо не забравяте. Все пак ще ви опресня паметта. Вие казвате, че правилният начин за изучаване на възможното време на корелация на промените на артефакта не е чрез изследване на универсалния галактически времеви диапазон на събитието. Трябва да се приеме, че ефектите от една промяна се разпространяват от точката на възникване със скоростта на светлината като радиосигнал. Така десет светлинни години след като нещо се случи с един артефакт, информацията за промяната ще съществува навсякъде в сфера с радиус десет светлинни години и самият артефакт. Нали така?

Дариа вдигна рамене.

— И всеки две такива сфери се разпространяват, докато се срещнат — продължи Луис Ненда. — Най-напред се допират в една точка, след това се пресичат и образуват кръг, който става все по-голям и по-голям. При три сфери нещата стават по-сложни. Когато нараснат и се срещнат, те се допират точно в две точки. Четири или повече сфери обикновено нямат никакви общи точки. И когато стигнем до хиляда двеста трийсет и шест артефакта със средно трийсет и седем промени на всеки, получават се почти петдесет хиляди сфери… всяка разпространяваща се със скоростта на светлината с център един артефакт. Каква е вероятността хиляда двеста трийсет и шест сфери, по една от всеки артефакт на Строителите, да се срещнат на едно място? Нищожно малка, за да се измери. Но ако те се срещнат, въпреки тази нищожно малка вероятност, кога ще стане това?

— Звучи абсурдно, нали? Но не е трудно да се програмира и тества. И знаете ли отговора, който ще даде програмата, професор Ланг?

— Защо трябва да го зная? — беше твърде късно, но тя все пак се измъкна.

— Защото сте тук. По дяволите, нека престанем да се преструваме. Искате ли да го кажа вместо вас?

Ръката му беше отново върху бедрото й, но тонът му я ядоса достатъчно, за да отвърне:

— Няма нужда да казвате каквото и да било вместо мен, вие… вие развратно джудже! Може и да сте го проследили, но това е всичко, което сте направили… Просто сте го проследили! Оригиналната идея е моя. И си махнете мръсната ръка от крака ми!

Той се ухили триумфиращо.

— Никога не съм казвал, че идеята не е ваша. И ако вие не искате да сме приятели аз няма да настоявам. Всички сфери се срещат, нали? На едно и също място и по едно и също време и двамата знаем къде. На повърхността на Куейк по време на летния прилив. Затова вие сте тук, затова и аз съм тук, затова са тук Атвар Х’сиал и всички други, освен вашия чичо Джак.

Той се изправи.

— А сега местните тъпоглави началници ни казват, че не можем да отидем! Никой от нас.

— Какво?! — Дариа скочи на крака.

— Още ли не сте чула? Онзи стар твърдоглавец Пери дойде преди час и ми съобщи. Никакъв Куейк за вас, никакъв Куейк за мен, никакъв Куейк за буболечките. Ние дойдохме от хиляда светлинни години и сега трябва да си седим на задниците тук и да пропуснем цялото шоу.

Той удари с черния бастун от нашийника на Калик ствола на грамаден бамбук.

— Те казват „няма да отидете“, аз пък казвам майната ви! Разбирате ли сега защо трябва да направим нещо, Дариа Ланг? Налага се да обединим знанията си… освен ако вие не желаете да седите тук и да получавате нареждания от нищожества.

Математиката е универсална. Но много малко други неща са такива.

Дариа достигна до това заключение след още половин час разговор с Луис Ненда. Той беше ужасен мъж, такъв, заради който би се отклонила от пътя, за да не го срещне. Но когато размениха данните от статистическите си анализи — с неохота, внимателно, никой нежелаещ да даде повече, отколкото получава — споразумението беше на лице. То беше в известен смисъл неизбежно. Изхождайки от същата система от събития и същата система от местонахождения на артефакти, имаше само една точка в пространството и времето, която отговаряше на всички данни. Малките разлики в изчисленията за време и място произтичаха от алтернативните критерии за минимизиране.

Те бяха следвали почти еднакви методики, използвали подобни толеранси и коефициенти на отклонение. Тя и Луис Ненда се съгласиха с резултатите до петнадесетзначни цифри.

Или по-скоро, заключи Дариа след още петнадесет минути, тя и онзи, който беше извършил изчисленията за Ненда, бяха на едно мнение. Не беше възможно това да е негова работа. Той имаше съвсем бегла представа от процедурите. Ненда наистина се занимаваше с проблема, но фактически някой друг беше извършил анализите.

— Значи се съгласихме за времето и с точност до няколко секунди това е летният прилив — каза той и се намръщи. — Единственото, което знаем, е, че е някъде на Куейк? Защо не можете да го определите по-точно? Аз се надявах, че ще можем да го сторим като сравним бележките си.

— Чудеса ли очаквате? Ние работим с разстояния от хиляди светлинни години, хиляди трилиони километри и интервал от време от хиляди години. И сме го определили с точност от двеста километра в местонахождението и по-малко от тридесет секунди във времето. Мисля, че това е максимално точно. Всъщност това е чудо.

— Може би доста точно — той удари бастуна в собствения си крак. — И мястото определено е Куейк, не Опал. Аз пък мисля, че това отговаря на друг мой въпрос.

— За Строителите?

— По дяволите Строителите! За буболечките. Защо те искат да отидат на Куейк.

— Атвар Х’сиал казва, че иска да изследва поведението на формите на живот при екстремални натоварвания на околната среда.

— Да бе! Натоварвания на околната среда — той тръгна към сградите. — Повярвайте на това и ще повярвате в Лост Арк. Тя цели същото като нас. И тя преследва Строителите. Не забравяйте, че е специалист по проблема колкото вас.

Луис Ненда беше груб, примитивен и противен. Но след като го каза, стана очевидно. Атвар Х’сиал беше дошла на Добел също добре подготвена с планове за непредвидени случаи, сякаш бе знаела, че молбата й за достъп до Куейк ще бъде отхвърлена.

— А какво ще кажете за Джулиъс Грейвс? И той ли?

Ненда само поклати глава.

— Старият глупак? Не. Той е загадка. Макар че може да се окаже, той да е тук поради същата причина като нас. Но той е съветник и аз никога не съм чул някой от тях да лъже. Вие чували ли сте?

— Никога. Когато е дошъл, не е смятал да отива на Куейк, а да остане на Опал. Мислил е, че близначките, които преследва, са тук.

— Значи може би целта му наистина е такава. Във всеки случай можем да забравим за него. Ако иска да отиде на Куейк, ще го направи. Никой не може да го спре — стигнаха сградата и Ненда спря пред вратата. — Добре, поговорихме си, а сега — най-важният въпрос. Какво точно ще се случи на Куейк през летния прилив?

Дариа го погледна. Очакваше ли той нейния отговор?

— Не зная.

— Хайде, отново шикалкавите. Вие сигурно знаете… Иначе нямаше да биете толкова път до тук.

— Може да се каже и обратното. Ако знаех какво ще стане, никога не бих напуснала Сентинел Гейт. Там ми харесва. И вие също сте били много път. Какво мислите, че ще се случи?

Той я погледна разочаровано.

— Един Господ знае. Хей, та нали сте гений! Щом вие не знаете, можете да сте сигурна, че и аз не зная. Наистина ли нямате представа?

— Наистина. Ще бъде нещо значително, сигурна съм. И ще стане на Куейк. И ще ни даде много повече информация за Строителите. Извън това, друго дори не мога да предполагам.

— По дяволите! — той удари с пръчката по влажната земя.

Дариа имаше чувството, че ако Калик беше там, хименоптът щеше да отнесе удара.

— И сега какво, професоре?

Дариа Ланг си блъскаше главата над същия въпрос. Ненда изглежда искаше да си сътрудничат и тя беше готова да се съгласи, движена от своята жажда за факти и теории, отнасящи се до Строителите. Но той изглежда не знаеше нищо — или най-малкото нищо, което тя искаше да чуе. А тя вече бе говорила с Атвар Х’сиал и Д’жмерлиа. Не можеше да си сътрудничи и с двата лагера. И макар да не се беше изрично съгласила, не можеше да спомене на Атвар Х’сиал за разговорите с Луис Ненда.

— Сътрудничество ли ми предлагате? Защото ако вие…

Не трябваше да го казва. Той отметна назад глава и избухна в смях.

— Лейди, защо трябва да правя такова нещо, след като вие току-що казахте, че не знаете абсолютно нищо?

— Е, ние обменихме информация.

— Разбира се. В това вие сте добра и с това сте известна. Информация и теории. Как сте в лъжите и измамите? Как сте в практическите действия? Не толкова добра, обзалагам се. Но това ще ви трябва, за да отидете на Куейк. А от онова, което чувам, на Куейк няма да е като на пикник. Ще трябва да съкратя престоя си там. Надявате се да се грижа за вас, мила, и да ви кажа кога да бягате и кога да се криете, така ли? Не, благодаря. Сама си уреждайте разходката.

Дариа дори не успя да отговори, когато той влезе в стаята. Калик и Д’жмерлиа бяха все още там, свили се ниско на пода, сплели крака. Те заплашително подсвиркваха и сумтяха един към друг.

Луис Ненда хвана грубо нашийника на хименопта, закачи го за черния бастун и го дръпна.

— Хей, ти! Казах ти никакъв бой. Чака ни работа — той се обърна към Дариа. — Радвам се, че се срещнахме, професоре. Ще се видим ли на Куейк?

— Разбира се, Луис Ненда — гласът на Дариа трепереше от гняв. — Можете да сте сигурен.

Той се изсмя подигравателно.

— Чудесно. Ще ви запазя едно питие. Ако Пери е прав, може би и двамата ще се нуждаем от по едно.

Той дръпна силно бастуна и извлече Калик навън. Успокоена, Дариа отиде при Д’жмерлиа, който бавно се изправяше.

— Как е Атвар Х’сиал?

— Много по-добре. Тя ще бъде напълно готова да започне работа след един добелени ден.

— Добре. Кажете й, че реших и съм съгласна напълно да й сътруднича. Ще направя всичко, което обсъдихме. Готова съм, щом тя се възстанови, да тръгна за Куейксайд и Умбиликал.

— Веднага ще й съобщя. Това е добра новина — Д’жмерлиа се премести по-близо и се втренчи в лицето на Дариа.

— Но вие сте преживяла нещо лошо! Да не би мъжът да се е опитал ви нарани?

— Не. Не физически — но все пак ме нарани, каза си тя. — Само ме ядоса и разстрои. Извинявай, Д’жмерлиа. Той искаше да поговорим и затова излязохме. Мислех, че ти спеше. Не предполагах, че неговото ужасно животно ще те изплаши.

Д’жмерлиа я гледаше и поклащаше малката си глава на богомолка с жест, който беше заимствала от хората.

— Да ме изплаши? Онова там? — той посочи към пода. — Хименоптът?

— Да.

— Не бях застрашен. Двамата с Калик имахме важен разговор… Изучавахме езиците си.

— Езици? — Дариа си помисли за плющящия бастун и нашийника. — Да не искаш да кажеш, че той може да говори? Че не е просто животно?

— Уважаеми професор Ланг, Калик определено може да говори. Той никога не е имал възможност да научи друга, освен хименопска реч, защото малко се е срещал с други същества и неговият господар не е искал да се научи да говори. Но той може да учи. Започнахме с по-малко от петдесет думи и стигнахме до повече от сто — Д’жмерлиа тръгна към вратата. Раненият му крак все още се влачеше. — Извинете ме, уважаеми професоре. Сега трябва да изляза и да намеря Атвар Х’сиал. Жалко, че Калик напуска това място. Но може би когато се върнат, ние отново ще имаме възможност да си говорим и да се учим.

— Да се върнат? Къде отиват те?

— Където отиват всички, изглежда — Д’жмерлиа се спря на прага. — На Куейк. Къде другаде?