Летен прилив

Глава 3

Ханс Ребка пристигна на системата Добел дезориентиран и гневен. Дариа Ланг, следвайки траекторията на изминатия от него път, само три дни след крайната преходна точка Боуз до космодрума на Опал, нямаше време за гняв.

Тя беше нервна. Повече от нервна, беше изплашена.

През повече от половината от своя живот беше работила като изследовател-археолог, чийто ум се чувстваше най-комфортно седем милиона години в миналото. Тя беше извършила най-пълното проучване на артефактите на Строителите, беше открила, слушала, сравнявала и каталогизирала всеки артефакт, открит на територията на Четвъртия съюз, и отбелязала точните дати на всички промени в техния исторически вид или видими функции. Но тя беше вършила всичко това пасивно, от спокойния пристан на изследователския си кабинет на Сентинел Гейт. Тя може би знаеше наизуст координатите на около дванадесет хиляди артефакти, разпръснати из целия спирален клон, и можеше да изложи на един дъх сегашното състояние на познанието за всеки от тях. Но друго, освен Сентинел, чиято блестяща маса се виждаше от повърхността на родната и планета, тя никога не беше виждала.

А сега наближаваше Добел… въпреки че никой, освен нея не искаше тя да отиде там.

— Защо не трябва да отида? — беше попитала тя, когато Комитетът на Четвъртия съюз на Миранда изпрати свой представител при нея. Тя трепереше от напрежение и раздразнение. — Аномалията е мое откритие, ако въобще може да принадлежи на някого.

— Вярно — посланик Перейра беше дребна, търпелива жена с ореховокафява кожа и златисти очи. Нямаше строг вид, но на Дариа Ланг й беше трудно да я гледа в очите. — И след като вие докладвахте, ние го потвърдихме за всеки артефакт. Никой не се опитва да отрече заслугата ви за това откритие. Всички признаваме, че вие сте нашият експерт относно Строителите и сте най-добре запозната с тяхната технология…

— Никой друг не разбира технологията на Строителите! — въпреки раздразнението си, Дариа Ланг не можеше да си затвори очите пред този факт.

— „Най-добре“ е относителен термин. Искам да кажа, че никой в Съюза не е запознат повече от вас. Тъй като, повтарям, вие сте най-запозната с технологията на Строителите съвсем ясно е, че вие сте най-квалифицираната личност за проучване на аномалията — тонът на жената стана по-приятелски. — Но в същото време, професор Ланг, трябва да признаете, че имате малък опит в междузвездни пътувания.

— Не малък, никакъв и вие добре го знаете. Но всички, от вас до моя чичо Матра, казват, че рискът при междузвездните пътувания е минимален.

Посланичката въздъхна.

— Професоре, ние не оспорваме самото пътуване. Огледайте се наоколо. Какво виждате?

Дариа вдигна глава и огледа градината. Цветя, лози, дървета, чуруликащи птички, последните лъчи на вечерното слънце, хвърлящи през дървените решетки на беседката прашни вечерни стрели слънчева светлина… Всичко беше нормално. Какво се очакваше да види?

— Всичко изглежда чудесно.

— Наистина е чудесно. Точно това искам да подчертая. Целият си живот сте прекарала на Сентинел Гейт, а той е град-градина. Една от най-прекрасните, най-богати и най-красиви планети, които познаваме… далеч по-прекрасна от Миранда, на която живея аз. А вие искате да отидете на Куейк. На един мрачен, мръсен, безрадостен свят с безумната надежда, че ще намерите ново доказателство за Строителите. Можете ли да ми посочите една причина, поради която смятате това за наложително?

— Вие знаете отговора. Причината се крие в моето откритие.

— Статистическата аномалия. Готова ли сте да изтърпите страдания и неудобства заради статистиката?

— Разбира се, че не съм — Дариа почувства, че другата жена се опитва да я надвика, а това беше едно от нещата, които не понасяше. — Никой не обича неудобства. Посланик Перейра, вие признавате, че никой в Четвърти съюз няма повече познания за Строителите от мен. Да предположим, че отида не аз, а някой друг и този някой няма знания и не успее там, където аз бих успяла. Мислите ли, че бих си го простила?

Вместо да отговори Перейра отиде до прозореца и направи знак на Дариа Ланг да я последва. Тя посочи към бавно смрачаващото се небе. Сентинел блестеше на хоризонта, една светеща и набраздена сфера, отдалечена на двеста милиона километра и диаметър един милион километра.

— Да предположим, че ви кажа, че зная начин да се промъкна през защитния екран на Сентинел, за да изследвам Пирамидата в центъра. Ще пожелаете ли да дойдете с мен?

— Разбира се. От дете изследвам Сентинел. Ако съм права Пирамидата може да съдържа научната библиотека на Строителите… Може би дори тяхната история. Но никой не знае как да се промъкне през екрана. Опитваме се от хиляда години.

— Но да предположим, че ние можем.

— Тогава бих искала да отида.

— И да предположим, че това е свързано с опасност и неудобство.

— Въпреки това, бих желала да отида. Посланичката кимна и остана няколко секунди мълчалива в сгъстяващия се мрак.

— Много добре — каза най-сетне тя. — Професор Ланг, говори се, че вие сте логично разсъждаваща личност, а аз обичам да мисля същото и за себе си. Ако вие сте готова да поемете рисковете, свързани с преминаването през екрана на Сентинел, а това са непознати рискове, тогава вие имате право да поемете и по-малките рискове на Куейк. Колкото до пътуването до системата Добел, ние хората създадохме двигателя Боуз и единствени знаем как работи той. Знаем също и как да използваме мрежата Боуз. Изживяването в началото е страшничко, но всъщност опасността е малка. И може би, ако вие използвате тази мрежа, за да изследвате статистическата аномалия, която открихте, това накрая ще ви даде необходимото, за да разгадаете тайната на Сентинел. Не мога да отрека логиката в случая. Вие наистина имате право да извършите това пътуване и аз ще одобря вашето искане.

— Благодаря ви, посланик Перейра — въпреки победата Дариа почувства хлад, който не беше причинен от нощния въздух. Тя преминаваше от красивата теория към нейната проверка.

— Но има едно друго нещо — гласът на Перейра стана остър. — Вярвам, че не сте казали на никого извън Съюза за откритата от вас аномалия?

— Не. На никого. Изпратих съобщението по редовните канали. Тук никой не би проявил интерес към него, а аз исках…

— Добре. Постарайте се да остане в тайна. За ваше сведение на Четвърти съюз аномалията засега ще се смята официално за секретна.

— Секретна! Но всеки може да извърши същия анализ, който направих и аз. Защо… — Ланг млъкна. Щом казваше, че всеки може да стигне до същите изводи, като нищо щеше да изгуби претенцията си за откривателство на аномалията и да осуети пътуването до Куейк.

Посланичката я изгледа спокойно и накрая кимна.

— Не забравяйте, вие ще извършите пътуване на повече от седемстотин светлинни години отвъд границите на Съюза. В известен смисъл ви завиждам. Това пътуване е по-мащабно, отколкото тези, които аз някога съм правила. Нямам какво друго да ви кажа, освен да ви пожелая безопасен път и успешна мисия.

Дариа почти не можеше да повярва, че след седмици на бюрократизъм и колебания от страна на властите на Четвъртия съюз беше спечелила. А опасностите, свързани с двигателя Боуз, наистина бяха намалели, след като беше поела по своя път и беше направила първоначалната стъпка по мрежата. Първият преход беше смущаващ не поради усещанията, които предизвикваше, а поради липсата на такива. Преходът беше мигновен и незабележим, а това не й изглеждаше нормално. Човешкият ум изискваше някакво усещане, че той и корабът, който го носи, са транспортирани на сто светлинни години или повече. „Може би малък шок — мислеше си Дариа. — Леко повдигане, чувство на дезориентация.“

При втория и третия преход това безпокойство изчезна точно както беше обещала посланик Перейра. Дариа прие мистерията около двигателя Боуз за даденост.

Но онова, което не намаля, беше собственото й чувство за неискреност. Тя не умееше да лъже, никога не бе умеела. На системата Добел имаше само една конструкция, която датираше от времето на Строителите — Умбиликал. И това беше малък артефакт, такъв, чиито действия бяха очевидни, въпреки че механизмите, които ги управляваха, оставаха скрити. Тя никога не би направила такова дълго пътуване само за да разгледа Умбиликал. Никой не би го направил. И все пак това беше официалният аргумент Съюзът да й разреши посещението.

Някой щеше да я попита защо е решила да извърши такова странно нещо, беше сигурна, макар че половината съзнателен живот, прекаран в изследователска работа, не бе я научил да изопачава истината. Лицето й щеше да я издаде.

Гледката на Добел малко намали безпокойството й. В една вселена, наситена с чудеса на Строителите, имаше и едно природно чудо, което им съперничеше. Четиридесет или петдесет милиона години по-рано дублетната планетна система Куейк-Опал обикаляше около звездата Мандъл по почти кръгова орбита. Тази орбита беше останала стабилна милиарди години, беше устояла на гравитационното притегляне на малкия и отдалечен партньор на Мандъл от бинарната система, Амарант, и на нейните две големи планети газови гиганти, които се движеха по свои собствени орбити съответно петстотин и седемстотин милиона километра по-далеч. Средата на двата члена на планетния дублет на Добел била спокойна, докато една по-близка среща на двата газови гиганта не беше хвърлила единия от тях в траектория, близка до Мандъл. Този безименен странник се беше появил от траектория, близка до слънцето, и тръгнал по модифициран път, водещ извън звездната система към междузвездното пространство.

Това щяло да бъде краят… само че Добел лежал на пътя на този странник. Газовият гигант направил един сложен танц около дублетната планета, преместил Куейк и Опал по-близо един до друг и променил тяхната комбинирана траектория в такава с периастър12, минаващ близко до Мандъл. Странникът изчезнал в историята. Останали само Добел и газовият гигант, наречен Гаргантюа, но все още променящите се елементи на техните орбити позволяваха точно описание на минали събития.

Летният прилив, времето на най-голямото приближаване на Добел до Мандъл щеше да настъпи само след няколко седмици. Това щеше да стане, ако анализите на Дариа Ланг бяха верни, а и от значение за спиралния клон. Както и за нейния личен живот. Теориите й най-после щяха да се потвърдят.

Или да бъдат опровергани.

Тя отиде до люка и се загледа в приближаващата се система Добел. Опал и Куейк се гонеха шеметно в лудешки танц, извършвайки три пълни обиколки за един стандартен ден. Фактически тя можеше да наблюдава тяхното движение, ала скоростта беше относителна. Приземяването на кораба на космодрума на Старсайд беше рисковано, но за навигационните компютри, които трябваше да го осъществят, не представляваше трудност.

Проблемите нямаше да дойдат от там, а от хората, които чакаха да я посрещнат. Тонът на съобщението, с което и се разрешаваше кацане на Опал, звучеше заплашително.

Към всеки чуждоземен емигрант ли емиграционните власти на Опал бяха толкова недружелюбни? Или нейната параноя съвсем не беше параноя, а основателно безпокойство?

Дариа все още стоеше до люка, когато започна последният етап от приближаването на кораба. Бяха подходили откъм Мандъл и тя се наслади на чудесния изглед на огрения от слънчева светлина дублет. Знаеше, че Опал е малко по-голяма от Куейк — 5600 километра среден радиус срещу 5100 на Куейк, — но гледано с човешко око, като че ли беше обратно. Покритото с облаци в цветовете на дъгата кълбо на Опал, леко издължено като яйце, дългата му ос винаги насочена към неговия събрат, се изправи пред кораба със застрашителни размери. По-тъмното, по-малко яйцевидно, гладко, полирано в светлолилав цвят тяло на Куейк висеше срещу своя партньор, искрящ като скъпоценен камък. За разлика от Опал, повърхността на Куейк беше осеяна с тъмновиолетови и още по-тъмнозелени петна. Тя се опита да открие пътя към Умбиликал, но от разстоянието, на което отстоеше, не успя.

Влизането в системата Добел не предлагаше алтернативи. Имаше само един космодрум, Старсайд, разположен близо до екватора на Опал. На Куейк изобщо нямаше никакъв космодрум. Според справочниците сигурен достъп до Куейк имаше само през Опал.

„Сигурен достъп до Куейк.“

Чудесна идея, но Дариа си спомняше какво беше чела за Куейк по време на летния прилив. Може би в тези справочници трябваше да се намерят повече думи… най-малкото за това време от годината.

В справочните файлове на Четвъртия съюз се съдържаха по-малко добри неща дори и от тези, които посланик Перейра казваше за световете, контролирани от Фемъс Съркъл.

„Отдалечени… лишени от средства… изостанали… варварски.“

Звездите на Съркъл лежаха в регион, населен с всичките три големи вида на спиралния клон. Но в своята експанзия Четвъртият съюз, общността Зардалу и Сикропеанската федерация не бяха проявили почти никакъв интерес към Фемъс Съркъл. Там нямаше нищо, което заслужаваше да се купи, за което човек да се пазари или да открадне — и едва ли си струваше посещение.

Освен ако човек не си търси белята. Предполагаше се, че тя лесно може да се намери във всеки свят, контролиран от Съркъл.

Дариа Ланг слезе от кораба, стъпи на блатистата почва на космодрума на Старсайд и се огледа, обзета от лошо предчувствие. Сградите бяха ниски, в прегръдките на земята, построени, както се виждаше, от преплетена тръстика и кал. Никой не чакаше да посрещне кораба. Опал беше описан като беден на метали, беден на гори, рядко населен. Имаше единствено вода, много вода.

Когато обувките й потънаха няколко сантиметра в меката повърхност, тя се почувства още по-неспокойна. Никога не беше посещавала воден свят, но знаеше, че вместо здрава скала и твърда почва под краката й има само слаба и тънка кора на слинг. Под него нямаше нищо, освен блудкава вода, дълбока няколко километра. Сградите имаха сериозно основание здраво да се гушат в земята. Ако бяха много високи и тежки, щяха да се продънят през нея.

В главата й проблесна мисъл, която едва ли интересуваше някого — тя дори не можеше да плува.

Екипажът на кораба, който я беше докарал, все още изпълняваше последните операции по приземяването. Дариа тръгна към най-близката сграда. От нея излязоха двама мъже с явното намерение да я посрещнат.

Представянето не беше обещаващо. Мъжете бяха ниски и слаби — Дариа Ланг беше с поне десет сантиметра по-висока от всеки от тях. Бяха облечени в еднакви избелели кърпени униформи, доста износени. Отдалеч двамата можеха да минат за братя, единият с около десет години по-стар от другия. Едва когато наближи, тя забеляза разликата.

По-старият мъж имаше дружелюбен вид и самоуверена походка. Избелелите капитански пагони на раменете му показваха, че е по-старши и по ранг, и по възраст.

— Дариа Ланг? — той се усмихна и й протегна ръка, но не се ръкува с нея. — Ще взема документите ви за пребиваване. Аз съм капитан Ребка.

„Към списъка от думи с описания на жителите на Фемъс Съркъл, трябва да се прибави «безцеремонни» — помисли си тя. — А към физическото описание на Ребка «несресан» и «опърпан».“ На лицето на мъжа личаха дузина белези, най-големият, от които представляваше двойна линия, спускаща се от лявото му слепоочие до челюстта. И все пак общото впечатление не беше неприятно… по-скоро обратното. За нейна изненада Дариа почувства бегъл признак на взаимно привличане.

Тя подаде документите и в себе си го извини за белезите и занемарената униформа. Калта беше прясна, може би Ребка беше претърпял някакво необичайно произшествие.

По-младият мъж изглеждаше също толкова мръсен и също имаше белези. Някога вратът и едната страна на лицето му са били лошо изгорени, а после е била направена нескопосана пластична операция, което никога не би се случило на Сентинел Гейт.

Може би белезите от изгаряния бяха лишили кожата на лицето му от еластичност. Определено той имаше съвсем различно изражение от това на Ребка. Докато капитанът беше весел и приятен, въпреки нечистоплътността и липсата на финес, другият мъж изглеждаше затворен и далечен. Лицето му беше сковано и безизразно и той едва ли усещаше присъствието на Дариа, макар тя да стоеше на по-малко от два метра от него. И докато Ребка очевидно беше в отлично физическо състояние, другият имаше изтощен и нездрав вид като на човек, който не яде редовно месо или изобщо не се грижи за здравето си.

Очите му правеха още по-тягостно впечатление от лицето. Помръкнали и незаинтересовани, те бяха със светли зеници и очни ябълки на човек, изолиран от цялата Вселена. Той вероятно нямаше да създаде на Дариа никакъв проблем.

Ала точно когато тя достигна до утешителното заключение, лицето пред нея оживя и човекът изстреля:

— Казвам се Пери. Комендант Максуел Пери. Защо искате да посетите Куейк?

Въпросът я накара да изгуби самообладание. Зададен без предварителните обичайни любезности при представянията в Съюза, той убеди Дариа Ланг, че тези двама души знаеха… знаеха за аномалията, знаеха за ролята й в нейното откриване, или с други думи, знаеха какво търси тук. Тя почувства, че се изчервява.

— Ум… Умбиликал — Дариа с труд намираше думите. — Аз… аз проведох специално изследване на артефактите на Строителите. На това дело съм посветила живота си — тя замълча и се прокашля. — Аз… аз прочетох всичко, което можах да намеря за Умбиликал. Но искам да видя лично и да науча как действа фалът13 на Опал и Куейк. И да открия как Междинната станция управлява движението на Умбиликал в Космоса през летния прилив — тя се задъха.

Пери остана безизразен, но на лицето на капитан Ребка се появи лека усмивка. Дариа беше сигурна, че той вникна във всяка нейна дума.

— Професор Ланг — Ребка междувременно четеше документите й за влизане, — ние не обезкуражаваме посетителите. Добел се нужда от всички приходи, които може да получи. Но по това време на годината на Опал и Куейк е опасно.

— Зная. Чела съм за морските приливни вълни на Опал и земните на Куейк — тя се прокашля отново. — Не е в характера ми да рискувам — „поне това е вярно“ — помисли си тя кисело. — Имам намерение да взема всички предпазни мерки.

— Значи сте чела за летния прилив — Пери се обърна към Ребка и Дариа Ланг усети, че между двамата мъже съществува напрежение. — Както и вие, капитан Ребка. Но четенето и реалното преживяване не е едно и също. И никой от вас, изглежда, не разбира, че летният прилив този път ще бъде различен от всеки друг път, който сме преживели.

— Всеки път е различен — произнесе спокойно Ребка.

Той се усмихваше, но за Дариа Ланг конфликтът беше налице. Ребка беше по-възрастен и по-старши по ранг, но по въпроса за летния прилив комендантът Пери не приемаше неговия авторитет.

— Този път е необичаен — отвърна Пери. — Дори на Опал ние ще вземем извънредни предпазни мерки. А онова, което може да се случи на Куейк, не мога даже и да си го представя.

— Въпреки че сте преживели не един летен прилив?

Усмивката бе изчезнала от лицето на Ребка. Двамата мъже мълчаливо се гледаха. Тя почувства, че съдбата на нейната собствена мисия зависеше от спора между тях.

— Голямото сближаване — каза Пери след няколко секунди. И най-сетне Дариа чу нещо, което имаше смисъл за нея като учен.

Докато беше работила върху каталога за артефакти, тя беше изучавала подробно орбиталната конфигурация на системата Мандъл. Оттам знаеше, че Амарант, джуджето-спътник на Мандъл, нормално се движи толкова далеч от своята главна планета, че светлината, която осигурява на Добел, е само малко повече от звездна. Ала веднъж на няколко хиляди години тя идва много по-близо, на по-малко от един милиард километра от Мандъл. Гаргантюа, гигантската газова планета в системата, се движи в същата орбитална равнина и също има своя собствена точка на сближаване с Мандъл.

Критичното време на Добел при летния прилив обикновено се получава, когато Гаргантюа и Амарант са далеч от Мандъл. Но трите орбити имат резонансна връзка. В редки случаи Амарант и Гаргантюа се отклоняват заедно към Мандъл по време, което съвпада с летния прилив за Опал и Куейк. И тогава…

— Голямото сближаване — повтори Пери. — Когато всичко се нареди в периастъра, морските и земни приливни вълни на Опал и Куейк са максимално големи. Ние нямаме представа до колко могат да достигнат. Голямото сближаване се случва веднъж на триста и петдесет хиляди години. Последният път е било много преди заселването на хора на Добел. Но следващия път ще бъде само след тридесет и три дни, броено от днес… по-малко от две стандартни седмици. Никой не знае какво ще направи тогава летният прилив на Опал и Куейк, но зная, че силата на приливните вълни ще бъде опустошителна.

Дариа погледна меката почва под краката си. Имаше ужасното чувство, че хлъзгавият сал от кал и живи и мъртви растения вече се разпада под натиска на чудовищните приливни вълни. Независимо какви опасности можеха да съществуват на Куейк, те сигурно бяха за предпочитане пред оставането на Опал.

— Няма ли да е по-безопасно за всички вас на Куейк? — попита тя.

Пери поклати глава.

— Постоянното население на Опал е повече от един милион. Това може да изглежда нищо за някой като вас от Съюза. Но за един свят на Съркъл, то е много. Населението на моята родна планета е по-малко от това.

— А на моята е по-малко от една осма от него — тихо каза Ребка. — Никой не остава на Тюфел, ако има възможност да се махне от него.

— Но знаете ли на колко възлиза постоянното население на Куейк? — Пери погледна към двамата, докато Ланг се чудеше, как е могла да си помисли, че този мъж е спокоен и безстрастен. — На нула — каза той след дълга пауза. — Нула! Това говори ли ви нещо за живота на Куейк?

— Но на Куейк има живот — тя знаеше индекса на планетата. — Постоянен живот.

— Живот има, но това не са хора и не биха могли да бъдат. Това са местни форми на живот. Никое човешко същество не би могло да оцелее на Куейк по време на летния прилив… дори и при нормален летен прилив.

Пери ставаше все по-категоричен. Дариа знаеше, че нейните доводи за посещение на Куейк отпадат. Той ще й откаже достъпа и тя ще трябва да се задоволи с космодрума на Старсайд. Тъкмо стигна до този извод, когато получи помощ от неочаквана посока.

Ребка се обърна към Макс Пери и посочи с тънкия си пръст към облачното небе на Опал.

— Вие навярно сте прав, комендант Пери — тихо каза той. — Но да предположим, че чужденците идват на Добел заради голямото сближаване. Ние нямахме предвид тази възможност, когато проучвахме техните молби — той се обърна към Дариа Ланг. — Това ли е истинската причина за вашето пристигане тук?

— Не, определено не — тя почувства облекчение от възможността да даде честен отговор. — Никога не съм си помисляла за сближаването, докато комендант Пери не спомена за него.

— Вярвам ви — Ребка се усмихна и тя неочаквано се убеди, че той наистина й повярва. Но си спомни думите на посланик Перейра: „Не вярвай на никого от Фемъс Съркъл. Те притежават способности за оцеляване, които ние никога не сме били принудени да научим.“

— Причините, поради които хората идват тук, не са много разумни, разбира се — продължи той. — И това не прави Куейк по-безопасен — той се обърна към Пери. — Сигурен съм, че вие сте прав за опасностите на Куейк по време на летния прилив. От друга страна аз отговарям за приходите на Добел. Това е мое задължение. Ние сме длъжни само да предупредим хората за опасностите, не да ги спираме. Ако настояват, след като им е казано за рисковете, това си е техен проблем. Те не са деца.

— Но те нямат представа какво е на Куейк през летния прилив — лицето на Пери беше покрито с бели и червени петна. Той беше обхванат от силен гняв. — Вие също нямате представа!

— Още не, но се надявам да имам — поведението на Ребка се промени отново и той влезе в ролята си на шеф, който дава нареждания. — Съгласен съм с вас, коменданте. Ще бъде безотговорно професор Ланг да посети Куейк… докато не сме сигурни за опасностите. Но след като разберем… и можем да й обясним… ние нямаме право да бъдем нейни опекуни. Така че ние с вас ще отидем на Куейк, а професор Ланг ще остане тук, на Опал, да ни изчака — той се обърна към Дариа: — А когато се върнем… Е, тогава, професор Ланг, аз ще реша дали да отидете или не.