Летен прилив

Глава 2

Втора смяна на работния ден току-що започваше и на Бърди Кили вече му бе ясно, че денят ще бъде лош. Новият контрольор беше може би още на половината път от Старсайд, а шефът му вече беше мрачен поради неговото пристигане.

— Как може някой, който никога не е посещавал тази система, да бъде дотам компетентен, че да контролира пътуването между Опал и Куейк? — Макс Пери погледна нещастно Бърди със светлите си очи. Бърди видя проекцията на мършавата брадичка на Пери и си помисли колко по-добре щеше да бъде за другия човек просто да се нахрани добре и да си почине ден-два.

— Трафикът на Куейк е наша работа — продължи Пери. — Вършим я от шест години. Какво знае този чужденец Ребка за нея? Нищо. В Съркъл изглежда си мислят, че тази работа е много проста и всеки идиот може да се справи на Куейк? Ние знаем значението на забраната за достъп до Куейк. Особено сега, когато летният прилив наближава. Но знаят ли го те?

Бърди слушаше оплакванията на Макс Пери и кимаше съчувствено. Едно беше сигурно: Пери беше добър човек и добросъвестен шеф, макар да си имаше своите фикс идеи. А капитан Ханс Ребка, който и да беше той, сигурно щеше да направи живота на Бърди много по-труден.

Бърди въздъхна и се отпусна назад на плетения стол. Офисът на Пери се намираше на последния етаж на най-високата постройка на Куейксайд на Опал — четириетажна експериментална сграда, построена по техническо задание на самия Пери. Бърди Кили все още се чувстваше неудобно в нея. Основите й се намираха в слоевете от тиня и плетеница от мъртви и живи корени покрай долния край на слинга чак до блудкавите води на океана на Опал. Тя се поддържаше като шамандура от една празна стая точно над повърхността и хидростатичното налягане понасяше по-голяма част от товара.

На Бърди дори такава ниска сграда не му изглеждаше сигурна. Слинговете бяха нестабилни, без твърда основа. Повечето сгради на Опал бяха една- или двуетажни. През последните шест месеца този слинг беше завързан на едно място, но с наближаването на летния прилив това ставаше много опасно. Пери беше наредил след осем дни слингът да бъде отвързан, за да се носи свободно от приливните вълни, но дали нямаше да е късно?

Комуникаторът иззвъня. Макс Пери не му обърна никакво внимание. Той се беше отпуснал на стола-люлка и гледаше към тавана. Бърди, облечен в овехтяла бяла жилетка, се наведе напред, прочете съобщението на дисплея и подсмръкна. То нямаше да подобри настроението на Макс Пери.

— Капитан Ребка е по-близо, отколкото предполагахме, сър — каза Бърди. — Всъщност преди няколко часа е напуснал Старсайд. След броени минути въздушната му кола ще бъде готова за приземяване.

— Благодаря, Бърди — Пери не помръдна. — Помоли Слинглайн да ни държат в течение.

— Слушам, коменданте — Кили знаеше, че трябва да се махне, но остана. — Преди капитан Ребка да пристигне тук, трябва да прегледате тези съобщения, сър. Колкото се може по-бързо.

Кили постави една папка върху плетената масичка между тях, отдръпна се и зачака. При настроението на Макс Пери не можеше да го накара да се разбърза.

Таванът на стаята беше прозрачен, гледаше директно към облачното както винаги небе на Опал. Мястото беше грижливо избрано. Беше близо до центъра на Куейксайд в регион, където атмосферната циркулация създаваше повишена вероятност за разкъсване на облачността. В момента, преди настъпването на нощта, на покритото с облаци небе преди настъпване на нощта имаше пролука и се виждаше Куейк.

Разположена само на дванадесет хиляди километра от най-близката точка на Опал обгорялата сфера изпълваше повече от тридесет и пет градуса от небето като голям, шарен, виолетово-сив, презрял, готов да падне плод. От това разстояние планетата изглеждаше спокойна, но на тъмния й край вече се забелязваше размазване на очертанията, което говореше за надигаща се прашна буря.

До летния прилив оставаха само тридесет и шест дни, по-малко от две стандартни седмици. За десет дни Пери щеше да организира евакуацията на Куейк и лично ще следи как протича. През последните шест години при всяко евакуиране той последен напускаше Куейк и пръв се връщаше след летния прилив.

Пери изпитваше непреодолимо влечение към това място и независимо какво можеше да пожелае Ребка, Бърди Кили знаеше, че той ще продължи да се държи по този начин.

На Опал вече настъпваше нощта. Нейната тъмна сянка скоро щеше да закрие Мандъл и да създаде кратка фалшива нощ на Куейк. Но Пери и Кили няма да могат да я видят. Бързо движещите се и въртящи се облаци се събираха и затваряха пролуката. Те видяха един последен сребрист лъч отгоре, светлината се отрази от блестящия възел на Междинната станция и долната част на Умбиликал, после Куейк бързо се изгуби от поглед. Минути по-късно на покрива над главите им заплющяха първите дъждовни капки.

Пери въздъхна, наведе се напред и вдигна папката. Кили знаеше, че другият мъж е запомнил по-раншните му думи без всъщност да ги чуе. Но Пери знаеше, че щом човекът, който е негова дясна ръка, е казал, че трябва веднага да прегледа папката, той имаше достатъчно основание да го стори.

Зелената папка съдържаше резюмета на три дълги съобщения и с всяко от тях се искаше разрешение за посещение на Куейк. В това нямаше нищо необичайно. Бърди беше готов да даде стандартното одобрение за разглеждането им… докато не видя източниците на тези искания. Тогава разбра, че Пери трябва да ги види и подробно да ги проучи.

Комуникаторът иззвъня отново, когато Пери се беше задълбочил в съдържанието на папката. Бърди Кили хвърли едно око към новото съобщение и тихо напусна стаята. Ребка пристигаше, но не беше необходимо Пери да го посрещне на пистата. Бърди можеше да го стори. Пери имаше достатъчно тревоги с исканията за посещение на Куейк. Всяко идваше извън системата Добел бе фактически извън световете на Фемъс Съркъл. Едно беше от Четвъртия съюз, едно от отдалечен регион на общността Зардалу — толкова далеч, че Бърди Кили никога не беше чувал за него; и едно, най-старото от всички, от Сикропеанската федерация. Това беше безпрецедентно. Доколкото Бърди знаеше, сикропеанец никога не беше идвал на по-малко от няколко светлинни години от Добел.

Още по-странно беше, че всички искаха да бъдат на Куейк точно по време на летния прилив.

Когато се върна, Бърди Кили извърши нещо, което правеше в извънредни случаи. Той почука на вратата, преди да влезе. Това гарантираше, че Пери веднага ще му обърне внимание.

Пери държеше друга папка, но не беше сам. Зад него стоеше слаб, лошо облечен човек и оглеждаше с блестящите си тъмнокафяви очи очевидно с голям интерес бедната, овехтяла мебелировка на стаята, отколкото самия Пери.

Първите му думи изглежда потвърдиха това впечатление.

— Приятно ми е да се запознаем, комендант Пери. Аз съм Ханс Ребка. Зная, че Опал не е богата планета, но вашият пост тук сигурно заслужава нещо по-добро от това, което виждам.

Пери остави папката и проследи погледа на другия мъж. Стаята беше едновременно и спалня, и офис. Имаше само легло, три стола, маса и бюро — всичките изхабени от дълга употреба.

Пери вдигна рамене.

— Нуждите ми са скромни. Това е повече от достатъчно.

Новодошлият се усмихна.

— Съгласен съм. Но освен мен никой, нито мъж, нито жена би се съгласил.

Независимо какви чувства можеше да крие неговата усмивка, одобрението на Ребка беше искрено. Още в първите десет секунди с Макс Пери той отхвърли една идея, която му беше дошла, след като бе прочел неговата история. Дори и най-бедната планета можеше да осигури по-голям лукс за един човек, а някои мъже и жени биха останали на определена планета само защото са намерили по-добри условия за живот там, които не могат да пренесат другаде. Но каква бе тайната на Пери, след като не бе това? Той живееше така скромно, както и Ребка.

Власт?

Едва ли. Пери контролираше само достъпа до Куейк и почти нищо друго. Той даваше разрешение за чуждоземни посетители, но всеки с достатъчно силни връзки можеше да се обърне към по-високопоставени личности в Съвета на системата Добел и да получи разрешение.

Тогава какъв беше мотивът? Трябваше да има такъв. Винаги имаше. Но какъв беше той?

След официалното запознаване и размяната на безсмислени любезности от името на правителството на Опал и офиса на генералния координатор за Фемъс Съркъл, Ребка насочи вниманието си към самия Пери.

Стори го с истински интерес. Ребка би предпочел да изследва Парадокс, но въпреки презрението към новото си назначение, той не можеше да преодолее любопитството си. Контрастът между ранната биография на Пери и сегашното му положение беше твърде поразяващ. На двадесетгодишна възраст Пери бе бил втори координатор в една от най-суровите среди на Фемъс Съркъл. Той умееше успешно да решава проблеми, като остава твърд докрай. Последното му назначение за една година на Опал било почти формалност, последна закалка, преди да заеме поста на координатор.

Дошъл и се заседял. На една безперспективна длъжност, която не искаше да напусне, в която напълно липсваше старият му стимул. Защо?

Самият Пери с нищо не намекваше за източника на проблема. Беше блед и напрегнат, но в огледалото Ребка виждаше точно толкова бледен и напрегнат и собствения си образ. И двамата бяха прекарали първите си години на планети, където оцеляването беше постижение, а благоденствието невъзможно. Увеличената гуша на Пери говореше за свят, на който не достига йод, а тънките и леко изкривени крака подсказваха рахитични изменения. Иначе Пери изглеждаше в добро здраве — нещо, което Ребка можеше и щеше да провери, когато му дойде времето. Но доброто физическо състояние не изключваше психични проблеми. Те по-трудно можеха да се проверят.

Проучването не беше едностранно. Ребка знаеше, че докато извършваха официалната размяна на правителствени поздравления Пери също го преценява.

Дали се надяваше, че новият контрольор е човек, изтощен от предишната си служба или престараване, или може би някой ленив пенсионер? В правителството на Съркъл имаше достатъчно хора, които търсеха синекурни длъжности, безделници, готови да стоварят на Пери или други като него да вършат цялата работа както си искат при условие от тях самите да не се изисква нищо.

Очевидно Пери искаше да разбере с какъв човек ще си има работа, но не искаше да си губи времето. Щом размяната на официални любезности свърши, той помоли Кили да напусне и посочи на Ребка един от столовете.

— Предполагам, че ще желаете много скоро да се заемете със задълженията си, капитане?

— По-рано от много скоро, коменданте. Задълженията ми на Опал и Куейк вече започнаха. Казаха ми, че започват в момента, в който корабът докосне пистата на Старсайд.

— Добре — Пери му подаде зелената папка плюс четвъртата с най-новите документи, които му беше дал Кили. — Тъкмо ги преглеждах. Ще ви бъда благодарен, ако ги прегледате и ми кажете мнението си.

„С други думи, хайде да те видя колко си умен“ — помисли си Ребка, взе документите и мълчаливо ги прегледа. Не беше сигурен какво точно съдържа тестът, но не искаше да се провали.

— Струва ми се, че всичките отговарят на официалната форма — каза накрая той.

— Изобщо нищо необичайно ли не виждате в тях?

— Е, може би разнообразието на кандидатите. Често ли имате искания за посещение извън системата Добел?

— Много рядко — Пери поклати глава гневно. — А сега за един ден четири, капитане! И всичките искат да посетят Опал и Куейк. Индивиди от три различни основни групи плюс един член на Съвета на Съюза. Знаете ли обикновено колко посетители имаме годишно на Добел? Може би петдесет… Всичките от наши хора, от светове на Фемъс Съркъл. И никой не е искал да отиде на Куейк.

Макс Пери взе отново папката. Очевидно Ребка беше удовлетворил някакъв начален критерий за прием, защото студенината в държането на Пери понамаля малко.

— Погледнете тази молба. Тя е от Сикропеа, дявол да го вземе! Никой на Добел никога не е виждал сикропеанци. И аз не съм виждал. Никой не знае как да общува с тях.

— Не се тревожете за това — Ребка погледна отново документите. — Те ще си имат преводач. Но вие сте прав. Ако за цяла година идват само петдесет и четири, за един ден са твърде много.

„А ти не броиш мен — помисли си той, — но що се отнася до теб аз съм петият за този ден, нали? Тези искания са пристигнали едновременно с мен, така че за теб аз съм просто още един посетител.“

— И какво искат всички те, коменданте? Не успях да прочета техните мотиви.

— Различни неща. Този… — Пери посочи страницата с мършавия си пръст — току-що пристигна. Чувал ли сте някога за човек на име Джулиъс Грейвс? Той представя комитета по етика на Четвъртия съюз и според молбата иска да дойде на Опал, за да разследва серийно убийство, свързано по някакъв начин с близначки от Шаста.

— Шаста е богат свят. Далеч по-напред от Добел в повече от едно отношение.

— Но ако той поиска, според онова, което прочетох в разпоредбите може да отмени всичко, което ние решаваме на място.

— Да отмени взето от нас или от всеки друг на Добел решение? — Ребка взе документа от Пери. — Никога не съм чувал за някой си Джулиъс Грейвс, но съветниците по етика защитават правата на всички видове. Ще бъде трудно да се спори с него.

— И не казва ясно защо идва!

— Не е длъжен — Ребка погледна отново молбата му. — В този случай неговата молба е чиста формалност. Ако иска да дойде, никой не може да го спре. Как стои въпросът с другите? Защо искат да отидат на Куейк?

— Атвар Х’сиал… това е сикропеанка… Твърди, че е специалистка в еволюцията на организмите при екстремален стрес на околната среда. Куейк определено представлява такъв случай. Тя декларира, че иска да отиде там и да види как естествените форми на живот се адаптират по време на летния прилив.

— Самичка ли пътува?

— Не. С някой или нещо наречено Д’жмерлиа. Ло’фтианец.

— Добре, това е нейният преводач. Ло’фтианците са друга форма на живот в Сикропеанската федерация. Кой друг?

— Още една жена, Дариа Ланг, от Четвъртия съюз.

— Човек?

— Предполагам. Тя твърди, че иска да разгледа артефакти на строителите.

— Аз мислех, че на системата Добел има само един.

— Така е. Умбиликал. Дариа Ланг иска да разгледа точно него.

— За това не е необходимо да отива на Куейк.

— Тя казва, че иска да види как Умбиликал е завързан за Куейк. В това има смисъл. Още никой не е разбрал как Строителите са организирали своето изтегляне в Космоса по време на летния прилив. Обяснението звучи правдоподобно. Независимо дали вие го приемате или не.

Тонът на Пери ясно показваше, че той не го приема. Ребка реши, че двамата имат поне едно общо нещо — цинизма.

— И накрая, пристига Луис Ненда — продължи Пери. — От общността Зардалу. Кога за последен път сте чули нещо за нея?

— При последния им сблъсък със Съюза. Какво иска той?

— Не си е направил труда да ни съобщи подробности, но казва, че изучава нови физически сили. Иска да изследва земните приливни вълни на Куейк по време на летния прилив. И освен това, да провери доколко теорията за стабилност на биосферите е валидна за Куейк и Опал. О, Ненда води със себе си като домашно животно и един хименопт. Това е друго същество, което идва за пръв път тук. Единствените хименопти, виждани някога на Опал, са препарираните в специалния музей. Представете си всичките посетители, капитане! И какво се получава?

Ребка не отговори. Освен ако всички досиета за Пери не бяха фалшиви, зад тези светли, печални очи се криеше бърз, съобразителен ум. Той нито за момент не повярва, че Пери иска съвет, защото му е нужен. Пери проучваше Ребка, изследваше неговата интуиция и чувство за равновесие.

— Кога пристигат?

— Според документа Дариа Ланг е напуснала последния възел Боуз преди три дни. Това означава, че е на последния подстъп към космодрума на Старсайд. Всеки момент може да постъпи искане за приземяване. Останалите са може би няколко дни след нея.

— Какво препоръчвате да направим?

— Ще ви кажа какво препоръчвам да не направим — за първи път мършавото лице на Пери се оживи. — Ние можем да им разрешим да посетят Опал… макар че по време на летния прилив това не е шега работа… Но при никакви обстоятелства не трябва да им разрешаваме да стъпят на Куейк.

Което означава — помисли си Ребка, — че моят инстинкт там, на Старсайд, се е задействал правилно. Ако искам да открия какво задържа Макс Пери на Добел, вероятно ще трябва да направя точно това — да посетя Куейк по време на летния прилив. Е, по дяволите, това не може да е много по-опасно от слизането на Парадокс. Но да поразровим нещата тук малко повече, преди да отидем по-далеч.

— Не съм убеден в това, което казахте — отвърна той и видя как в светлите очи на Пери трепна смущение. — Хората са извървели много път, за да видят Куейк. Те са готови да платят на Добел много за тази привилегия, а системата се нуждае от всички средства, които може да получи. Преди да им откажем достъп, искам да говоря най-малко с Дариа Ланг. И мисля, че може би лично ще трябва да видя повърхността на Куейк малко преди летния прилив… тоест скоро.

„Куейк малко преди летния прилив.“ При тези думи на лицето на Макс Пери пробягаха разни чувства. Тъга. Вина. Дори копнеж? Би могло да бъде всяка от тях. На Ребка му се искаше да го познаваше по-добре. Чертите на Пери сигурно даваха отговор на повечето въпроси… стига някой да знае как да ги разчете.