Летен прилив

Глава 9

— Тя не е мъртва и не умира. Тя оздравява. Правилната сикропеанска реакция на травма и физическо нараняване е изпадането в безсъзнание.

Кратката нощ на Опал преваляше. Джулиъс Грейвс и Ханс Ребка стояха до операционната маса, на която беше положено неподвижното тяло на Атвар Х’сиал. Едната страна на тъмночервената раковина беше покрита с дебел слой от гипс и дървесна смола, който се втвърдяваше в блестяща бяла черупка. Хоботчето беше прибрано в диплата на бузата, антените лежаха разгънати върху широката глава. Свистенето на преминаващия през дихателните отверстия въздух едва се чуваше.

— И това е изненадващо ефективно по човешките стандарти — продължи Грейвс. — Възстановяването от нараняване, което едва не уби сикропеанката, направо е бързо — два или три дни най-много. А според Дариа Ланг и Д’жмерлиа, Атвар Х’сиал вече достатъчно се е възстановила да поднови искането си за достъп до Куейк — той се усмихна. Усмивка на мъртвешка глава. — Новината няма да се хареса на коменданта Пери? Той помоли ли ви да отложите всичко за след летния прилив?

Ханс Ребка скри изненадата си — или най-малкото се опита да я скрие. Беше свикнал с чувството, че Джулиъс Грейвс притежава безгранични познания за всички видове, населяващи спиралния ръкав. В края на краищата мнемоничният двойник е създаден точно с такава цел и от момента, в който бяха пристигнали на мястото на злополуката, Стивън Грейвс беше диктувал процедурите по лечение на раните на Атвар Х’сиал. Раковината трябваше да се залепи, краката да се бинтоват, счупените твърди елементи на крилата изцяло да се махнат — те щяха да регенерират, — а счупените антени и жълтите слухови рога да се оставят да се самовъзстановят.

По-трудно беше да се приеме желанието на Грейвс да разбира хората.

На Ребка му мина мисълта, че той и Джулиъс Грейвс би трябвало да си разменят длъжностите. Ако някой можеше да разбере, какво беше превърнало Макс Пери от проспериращ лидер в незначителен служител и непроницаема загадка, това можеше да направи само Грейвс. Докато Ребка беше човекът, който можеше да изследва повърхността на Куейк и да намери близначките Кармел, независимо къде са се опитали да се скрият.

— А вашето лично мнение, капитане — продължи Грейвс. — Вие сте били на Куейк. Трябва ли на Дариа Ланг и Атвар Х’сиал да се разреши да отидат там, след като се възстановят? Или трябва да им се откаже достъп?

Точно това се питаше и Ребка. Не беше казано, че Грейвс също възнамерява да отиде на Куейк, независимо кой бе против. Пери щеше да го придружи като негов водач. И макар че Ребка не беше казал нищо, той също имаше намерение да отиде. Неговата длъжност го изискваше, а и Макс Пери беше пристрастен и ненадежден относно всичко, свързано с Куейк. Но какво да прави с другите?

Който пътува самичък, пътува най-бързо.

— Аз съм против тази идея. Повече хора, повече опасности независимо какви специални знания имат. Това се отнася както за сикропеанците, така и за хората. За сикропеанците дори повече — той погледна намиращото се в безсъзнание извънземно, потисна реакцията си и тръгна към изхода на сградата.

Ребка нямаше проблеми с Д’жмерлиа, с неговия угнетен вид и умоляващи жълти очи. Но се чувстваше неудобно, когато гледаше Атвар Х’сиал. А смяташе себе си за образован, интелигентен човек. Извънземните притежаваха някакво скрито качество, което му беше трудно да понася.

— Сикропеанците все още предизвикват у вас безпокойство, капитане — беше Грейвс, който вървеше подир него и четеше отново мислите му. Направи изявление, не зададе въпрос.

— Предполагам. Не се тревожете, ще свикна с тях.

Щеше да свикне… Бавно. И трудно. Чудно беше, че когато се срещнали за първи път сикропеанци и хора, не започнали тотална война.

„Щели са да го направят — увери го вътрешният глас на Ребка — ако бяха намерили нещо, заслужаващо да се бият. Сикропеанците приличат на демони. Ако не са търсили планети около звездите червени джуджета, докато хората търсели аналози на Слънцето, двата свята щели да се срещнат при бавното овладяване на космическото пространство. Но безпилотните сонди и бавното напредване на двата вида имали за цел съвсем различни звездни типове и в продължение на хиляда години те не бяха се срещнали. По времето, когато хората открили двигателя Боуз и установили, че сикропеанците вече използват същата мрежа из спиралния ръкав, двата вида вече имали опит с други извънземни организми — достатъчен, за да им позволи да съществуват заедно с други видове, чийто нужди от звездна среда били толкова различни от техните собствени, макар че те не можели да се чувстват висцерално17 комфортно.“

— Шовинизмът на гръбначните животни е също толкова обичаен — Грейвс вървеше в крак с него. Той замълча за момент, после се засмя. — Все пак, според Стивън… Той казва, че говори като такъв, който няма нито гръбнак, нито екзоскелет, ние трябва да мислим за себе си като за аутсайдери. От четири хиляди двеста и девет светове, на които е известно, че има живот, Стивън казва, че вътрешни скелети са развити само в деветстотин осемдесет и шест. Докато членестоногите безгръбначни съществуват на три хиляди триста и единадесет. В състезание по галактическа населеност Атвар Х’сиал, Д’жмерлиа и всяко друго членестоного с лекота ще бият вас, мен или коменданта Пери. И дори, ще си позволя да кажа, професор Ланг.

Ребка тръгна по-бързо. Нямаше да има никаква полза да даде да разбере на Джулиъс Грейвс, че Стивън е на път да стане досадник. Беше добре да знае всичко във Вселената, но трябваше ли непрекъснато да го демонстрира?

Ребка не искаше да приеме истинската причина за своето раздразнение. Той мразеше да бъде с някого, който знае много повече от него, но още повече мразеше да бъде с човек, който без никакво усилие четеше мислите му. Предполагаше, че никой не знае за неговата слабост към Ланг. По дяволите, той самият беше разбрал това едва когато я измъкна от катастрофиралата въздушна кола. Тя беше нещо повече от неприятност, повече от нежелано допълнение на проблема му с Куейк и с Макс Пери.

Защо беше дошла? Да направи живота му по-сложен? Беше очевидно, че не е по силите й да стои на Опал. Тя беше научен работник, който трябваше да си седи спокойно в лабораторията и да си върши изследователската работа. Те трябваше да се грижат за нея. Той трябваше да се грижи за нея. И най-добрият начин да прави това беше, когато отиде на Куейк, да я задържи на Опал.

Бурята пета степен беше отминала, нощните облаци на Опал по изключение се бяха разкъсали. Беше почти полунощ, но още не бе тъмно. Амарант се намираше в последната фаза на бавното си придвижване към Мандъл. Тя беше високо в небето, достатъчно голяма да покаже блестящия си ярък оранжев диск. След още два дни джуджето-спътник ще започне да хвърля сянка.

На половин небе от Амарант, скрита зад хоризонта, лежеше Гаргантюа на път да се гмурне към пещта на Мандъл. Тя все още беше само розова точка, но беше по-ярка от всички звезди. След още една седмица газовият гигант ще покаже собствения си кръгов диск с тъмнокафяви и бледожълти ивици.

Ребка тръгна през космодрума към една от четирите големи сгради. Грейвс все така се влачеше след него.

— На среща с Луис Ненда ли отивате? — попита съветникът.

— Надявам се. Какво знаете за него? — ако Ребка се залепеше за Грейвс, би могъл да се опита да използва неговите превъзходни знания.

— Само казаното в искането — отвърна Грейвс. — Плюс онова, което ние знаем за членовете на общността Зарладу… а то е по-малко от това, което бихме желали да знаем. Световете на Общността не се отличават с желание за сътрудничество.

„Което може да се квалифицира като най-сдържаното изказване досега“ — помисли си Ребка.

Дванадесет хиляди години по-рано, много преди хората да започнат експанзията, земните сефалоподи18 на Зардалу се опитали да създадат нещо, което нито хората, нито сикропеанците никога не са били толкова глупави, че да опитат. Общността Зардалу била истинска империя от хиляда планети, управлявани с твърда ръка от Дженизий. Опитът се провалил катастрофално. Но неуспехът може би е послужил за урок, предпазил хора и сикропеанци от същата грешка.

— Луис Ненда е човек — продължи Грейвс, — с някои качества на зардалу.

— Умствени или физически.

— Не зная. Но каквото и да е било направено, трябва да е доста несъществено. Не се споменава за никакъв заден череп или очи на края на пръстите, никакъв хермафродизъм. Никакъв гигантски или лилипутски ръст… Според съобщението той е мъж с нормален ръст и тегло. Разбира се, съществуват стотици модификации, които не фигурират в никакъв стандартен списък.

— Колкото до любимото животно, което води със себе си, още по-малко мога да ви кажа. То е хименопта и е излишно да казвам, че е членестоного… макар че прилича на земна хименоптера19. Но дали е само за компания или е сексуален партньор, или дори източник на храна за Ненда… ще трябва да почакаме, за да разберем.

„Чакането няма да е дълго“ — помисли си Ребка. Новопристигналият кораб се намираше в средата на космодрума на Старсайд. В приемната зала вече преглеждаха пътниците за паразити. Тъй като тестовете за ендо- и екзопаразити се извършваха само за няколко минути, новопристигналите сигурно бяха в последните етапи на приемане.

Ребка и Грейвс отидоха на мястото, където вече чакаха Макс Пери и трима служители от службата за прием.

— Още колко ще продължи? — попита Ребка.

Вместо да отговори, Пери посочи с ръка отварящите се двойни врати на камерата за обезпаразитяване.

След предположенията на Грейвс и фантазиите представи на Ребка, Луис Ненда изглеждаше изненадващо нормален. Нисък, мургав и мускулест, той можеше да мине за обитател на по-гъсто населените светове от Фемъс Съркъл. Стоеше малко неустойчиво на краката си, вероятно в резултат на промените на гравитацията през последните няколко часа, но изглеждаше много ентусиазиран и самоуверен. Той излезе важно от камерата за екзобиологично тестване и се огледа високомерно с кървясали очи. До него с подтичване, като имитираше движенията на главата му, вървеше малко, дебеличко извънземно. То видя групата чакащи хора и спря.

— Калик! — Луис Ненда дръпна каишката, която минаваше около гръдния кош на хименопта и обхващаше корема. — Тръгвай! — после, без да погледне някого, освен Пери, каза: — Добро утро, коменданте. Мисля, че тестът за мен ще даде отрицателни резултати. Както и за Калик. Ето моето искане за пребиваване.

Другите още гледаха хименопта. Джулиъс Грейвс беше виждал една по време на пътуванията си през териториите на зардалу, но останалите от тях ги знаеха само от картинки и препарирани образци.

Трудно беше извънземното да се идентифицира с легендите за силата на този вид. То беше високо наполовина на Луис Ненда, с малка гладка глава, на която доминираха силни, прилични на капан за диви зверове челюсти и множество двойки блестящи черни очи разположени в кръг около главата. Очите непрекъснато се движеха независимо едно от друго, и проследяваха различни обекти.

Тялото на хименопта беше валчесто, покрито с къса черна козина, дълга един-два сантиметра. Това беше прословутият, устойчив на вода и термоизолиращ хименопски кожух.

Онова, което не се виждаше, беше лъскавото жълто жило, скрито под издадения корем. Кухата игла пръскаше невротоксини, чиято сила и състав хименоптът можеше да променя по желание. Нямаше никакъв стандартен серум като противоотрова. Отличителна беше и нервната система, която осигуряваше на хименопта скорост на реакциите десет пъти по-голяма от тази, на който и да е човек. Осемте жилави крачка можеха да го пренесат на сто метра за няколко секунди или на петнадесет метра във въздуха при стандартна гравитация. Хименопският кожух рядко се използваше за облекло на хора, дори преди хименоптите да бяха обявени за застрашен от изчезване вид.

— Добре дошли на система Добел — гласът на Пери изразяваше точно противното на думите. Той взе от Луис Ненда документите с искане за достъп и ги прегледа. — Във вашето първоначално искане малко се казва за причината, поради която желаете да посетите Куейк. Има ли нещо по-подробно тук?

— Разбира се — маниерите на Ненда бяха толкова нахакани, колкото и походката му. — Искам да наблюдавам големите земни приливни вълни, а това може да стане на Куейк по време на летния прилив. Има ли някакъв проблем?

— Куейк е опасно място през летния прилив. Сега е по-опасно от всеки друг път, тъй като Амарант се приближава твърде много.

— По дяволите, опасността не ме плаши — Ненда се удари по гърдите. — Ние с Калик се справяме с всякакви опасности. Двамата с него бяхме на Джелирол, когато там избухна хиперпожара. Прекарахме девет дни в една въздушна кола, обикаляхме в сянката на Джелирол, за да не бъдем изпечени и дори не получихме тен. Преди това бяхме на предпоследния кораб вън от Касълмейн — той се засмя. — Имахме късмет. Последният кораб нямал никакви припаси и едва се добрал до възела Боуз четирийсет дни. Наложило се да се изяждат един друг. Но като наистина ценен опит, нека да ви разкажа какво се случи на Маусхоул…

— При първа възможност ще разгледам искането ви — Пери погледна нервно Ненда. Само една минута беше достатъчна да се разбере, че новопристигналият няма да се примири, ако молбата му бъде отхвърлена. — Ще ви посочим временна квартира, после имаме съвещание. Има ли нещо специално, което той… — Пери посочи с ръка хименопта — … трябва да яде?

— Тя. Калик е женска. Не, всеядна е. Като мен.

Ненда се засмя без следа от веселие.

— Хей, надявам се, че не чух това, което чух. Какво налага провеждането на съвещание? Аз изминах предълъг път до тук. Прекалено дълъг, за да се връщам.

— Ще видим какво можем да направим — Пери погледна към Калик. При избухването на Луис Ненда изпод кожуха на извънземното се показа петсантиметровото жълто жило. — Сигурен съм, че и двамата сме съгласни относно едно; вие не искате да отидете на Куейк, за да бъдете убит там.

— Не се тревожете за нас. Ние не можем лесно да бъдем убити. Просто одобрете искането ми и ме пуснете. Куейк не може нищо да ми стори.

Може би. Докато Пери се опитваше да отклони желанието на новодошлия, Ребка го наблюдаваше. Куейк беше опасен, в това нямаше съмнение, но ако самоувереността беше някаква защита, Луис Ненда би се чувствал в безопасност навсякъде. Може би беше необходимо Куейк да бъде защитен от него.

— Бих желал да чуя вашата препоръка, коменданте.

Пери няма да ми обърне внимание — мислеше си Ребка. — Смята, че знае моето решение. Но той греши… защото аз самият не го зная.

— Аз съм против отиването на Куейк по време на летния прилив — гласът на Пери беше глух, а лицето му — бледо.

— На когото и да било?

— Точно така.

— Знаете ли, че каквото и решение да вземем, Грейвс просто няма да се съобрази с него? Той има власт да преследва близначките Кармел, където пожелае.

— Би бил в правото си и ние и двамата знаем, че ще отиде на Куейк. Но властта, която има, няма да го предпази. Куейк по време на летния прилив се превръща в убиец.

При последното гласът на Пери се извиси.

— Много добре. Ами другите? Те са готови да платят на Добел много големи суми за привилегията да посетят Куейк.

— Аз ще им разреша да го посетят… но много след летния прилив. Дариа Ланг може да изследва Умбиликал, без да каца на Куейк; Атвар Х’сиал има на разположение цялата останала част от годината да изучава видовете, изложени на неблагоприятното влияние на средата.

— Те няма да се съгласят. Ако им откажете достъп по време на летния прилив, ще изгубите и тях, и парите, които биха платили на Добел. А какво ще правите с Луис Ненда?

Накрая Пери срещна погледа на Ребка и в гласа му прозвуча различна нотка, дори успя да се усмихне.

— Той лъже, нали?

— Убеден съм, че лъже.

— И не умее да го прави добре.

— Не му пука. Трябвало е да подбере по-правдоподобна история. За мен той е последният човек в спиралния ръкав, който би се интересувал от земни приливи… Изкушавам се да накарам Стивън Грейвс да му зададе някои технически въпроси за тези приливи, но това няма нищо да реши. Луис Ненда е изминал дълъг път, за да дойде тук, почти деветстотин светлинни години… освен ако не лъже и за това. Но той сигурно идва от общността Зардалу, а тя е на най-малко на четири възела Боуз. Някаква идея какво всъщност преследва?

— Нямам представа — Пери зарея в далечината и продължи тихо: — Но аз не мисля, че той е единственият, който лъже. Запитването, което изпратихте до разузнаването на Съркъл за Дариа Ланг, потвърди, че тя е експерт по артефактите на Строителите, но няма никаква причина да слиза на Куейк. Може да свърши цялата си работа тук или на самия Умбиликал. Но според мен няма голямо значение дали казва истината или не. Вие помолихте за мнение. Аз ви го давам — никакъв достъп за Ланг, никакъв достъп за Атвар Х’сиал, никакъв достъп за никого, докато не премине летният прилив. А ако Грейвс реши да не ни се подчини, това си е негова работа.

— Ще го пуснете да отиде на Куейк самичък?

— Господи, не! — Пери беше истински шокиран. — По-добре да го убием тук. Отивам с него.

— Така си и мислех. Аз също.

И по същите погрешни съображения — помисли си той. Ако разреша достъп до Куейк, мога да науча защо всички имат силно желание да отидат там. Но ако откажа, ще науча колко силно е било желанието им. И вероятно ще принудя някого от тях да предприеме действия. С което знам как да се справя.

— Комендант Пери — продължи Ребка, — аз взех своето решение. Съгласен съм с вас — той се усмихна вътрешно, като видя изненадата, изписана върху лицето на Пери. — Ние ще откажем достъп до Куейк на всички, докато не премине летният прилив.

— Сигурен съм, че това решение е правилно — самообладанието на Пери беше завидно, но изражението му на облекчение не можа да остане скрито.

— С което ни остава да вземем още едно решение — добави Ребка. — За него може би ще трябва да хвърляме ези-тура. Кой ще съобщи лошата новина на Дариа Ланг и Атвар Х’сиал? И най-лошото, кой ще каже на Луис Ненда?