Летен прилив

Глава 1

Къде съм?

Човек, който е видял петдесет планети и е изпълнил сто трудни мисии, трябва да е като котка — при всяка ситуация инстинктивно да се обръща и винаги да пада на краката си. Но напоследък той изглежда беше в точно обратното състояние — с всяка нова задача ставаше все по-силно дезориентиран.

Ханс Ребка се разбуди напълно, но остана със затворени очи в очакване в мозъка му да нахлуе споменът за място и мисия. Когато това стана, объркването му се замени с гняв.

Преди една седмица беше на орбита около Парадокс и се подготвяше за една от най-интересните мисии в своя живот. Заедно с тримата си партньори той трябваше да се приземи на Парадокс и да навлезе в нея, пренасяйки със себе си нова екранировка и напълно нов тип записващ сензор. Ако успееха, щяха да са първите, събрали информация от вътрешността на Парадокс — може би нова информация за самите Строители.

За Ребка Парадокс беше най-загадъчната и интригуваща от всички конструкции на Строителите. Тъмният сферичен балон, петдесет километра в диаметър, позволяваше лесно да се влезе, но при излизане изчистваше всякаква памет, органична или неорганична. На компютрите не оставаха никакви данни в никаква среда. Достигналите до вътрешността му хора се връщаха с умове като на новородени.

Накрая всякакви опити за изследване бяха преустановени, но напоследък посетителите на региона съобщаваха за някои промени. Беше се променил външният вид на Парадокс, а може би и вътрешното му състояние. Разумно бе да се предприеме нов опит.

Мисията беше опасна, но Ханс Ребка я очакваше с нетърпение. Той се включи доброволно в нея и бе приет като ръководител на екипа.

И тогава, само един ден преди слизане на Парадокс, пристигна предложението.

— Алтернативна задача… — гласът беше слаб, шепнещ, с намален честотен спектър поради минаването му през комуникационната мрежа Боуз — на дублетната4 планетна система Добел. Трябва незабавно да заминете…

Отслабналият от пространството глас не звучеше повелително, но идваше от най-високо ниво, от Фемъс Съркъл. И това беше задача само за Ребка. Неговите колеги щяха да се заемат с изследване на Парадокс. Отначало прозвуча като чест, като привилегия, че е отличен по този начин. Но когато му беше обяснена задачата, Ребка се обърка.

Той знаеше своите качества. Беше работлив, сръчен, добряк до мозъка на костите. В трудни ситуации бързо намираше импровизирани решения. Беше типичен продукт на родния си свят — Тюфел.

Какви грехове трябва да извърши човек, в колко минали животи, за да се роди на Тюфел? Половината спирален клон знаеше тази поговорка. Както всички планети на Фемъс Съркъл, и Тюфел беше беден на ресурси и главно на метали. Заселена поради крайна необходимост, когато животоподдържащите системи на един колониален кораб дефектирали, планетата беше непригодна за живот — много гореща, много малка и с атмосфера, в която едва можеше да се диша. Очакваната продължителност на живота за човек, достигнал зряла възраст на Тюфел — повечето не достигаха до нея — беше по-ниска от половината от тази на Фемъс Съркъл и по-малко от една трета от тази, за който и да било свят от Фемъс Съркъл. Родените и израснали на Тюфел или развиваха инстинкт за самосъхранение, преди да могат да говорят… или не живееха достатъчно дълго, за да проговорят.

Самият Ребка беше дребен, с глава, ръце и крака, твърде големи за тялото му. Имаше болнав, леко деформиран вид на човек, страдал през детството си системно от недохранване и липса на микроелементи. Но тези лишения през детската възраст ни най-малко не се бяха отразили на умствените му способности. Той бе разбрал отрано за неравноправието, когато на осем години беше видял картини от богатите светове на Съюза, граничещи с Фемъс Съркъл. Тогава в него се бе зародил някакъв гняв. Ребка се беше научил да го използва, да го насочва и контролира за подхранване на собствения му прогрес и в същото време се бе научил да прикрива чувствата си с усмивка. На дванадесет години се беше измъкнал от Тюфел и бе започнал работа в квалификационната правителствена програма на Фемъс Съркъл.

Ребка беше доволен от своя успех. Започнал от нищо, в продължение на двадесет и пет години той непрекъснато беше израствал. Беше изпълнил мащабни земеустроителни проекти и превърнал най-суровите и най-неблагоприятни планетарни тела в процъфтяващ земен рай (някой ден ще направи същото и за Тюфел); беше провел опасни експедиции в сърцето на кометен регион с огледално вещество (антиматерия) без никаква възможност да получи помощ, ако нещо се обърка; беше летял толкова близко до звездни повърхности, че комуникациите бяха невъзможни поради мощните окръжаващи радиации; повърхността на неговия кораб се беше разтопявала при завръщане и преминаване през атмосфера със свръхзвукова скорост, с което бе станал напълно неизползваем. Беше водил екипаж на почти легендарно пътуване през Циркелох — тороидална сингулярност5 пространство-време6, лежаща в оспорваната, без никакви хора земя между световете на Четвъртия съюз и онези на Сикропеанската федерация.

Беше постигнал всичко това. И неочаквано при тази мисъл объркването му се замени с гняв (гневът все още беше негов приятел), защото беше понижен. Освободен, без никакво обяснение, от всякакви отговорности и изпратен на далечен, маловажен свят да действа като бавачка или изповедник на някого, десет години по-млад от него.

„И кой е Макс Пери? Защо е толкова важен?“

Този въпрос зададе по време на първия си брифинг, веднага след като планетният дублет на Добел стана за него повече от име. Защото Добел беше незначително място. Неговият планетен дублет, Опал7 и Куейк8, обикалящи около звезда от втори клас от главните центрове на местния спирален клон, бяха почти толкова бедни, колкото и Тюфел.

Сколуърлд, Дезолейшън, Тюфел, Стикс, Колдрън — понякога на Ребка му се струваше, че бедността беше единствената връзка между тях, едничкото общо, което държеше световете на Фемъс Съркъл заедно, отделени от по-богатите им съседи. Според сведенията Добел беше достоен за член на този клуб.

Беше му дадено досието на Пери да го разучи през свободното си време. Типично за него, Ханс Ребка веднага го прегледа. Не представляваше голям интерес. Макс Пери имаше същия скромен произход като самия Ребка. Беше беглец от Сколуърлд и подобно на Ребка бързо беше прогресирал и очевидно достигнал до самия връх в управлението на Съркъл. Като част от общия план за подготовка на бъдещи лидери, той бе изпратен за една година на Добел.

И вече седем години стоеше там. Когато му предложили повишение, той отказал. Бил упражнен натиск, за да го принудят да напусне системата Добел, но Пери не се поддал.

— Една голяма инвестиция замразена — прошепна далечният глас отвъд звездите. — Готвили сме го в продължение на много години. Искаме направената в него инвестиция да се възвърне… както ти я възвърна. Изясни причината за неговите проблеми. Убеди го да се върне или най-малкото да ни обясни защо отказва. Той пренебрегна нареждане от центъра. Опал и Куейк имат голяма нужда от хора, а законите на Добел забраняват екстрадирането.

— Той няма да ми каже нищо. И защо трябва да ми казва?

— Ти ще отидеш на Добел като негов контрольор. Ние се погрижихме в управляващата олигархия да бъде създадена такава длъжност. Ти ще я заемеш. Решихме, че Пери няма да разкрие мотивите си току-така. Вече сме пробвали. Използвай собствената си изобретателност и проницателност — гласът замълча. — Дори гнева.

— Аз не съм ядосан на Пери — Ребка зададе още въпроси, но отговорите не внесоха никаква яснота. Назначението беше безсмислено. Централният комитет на Фемъс Съркъл можеше да прахосва ресурсите си, щом така е решил, но беше глупаво същото да прави и Ребка с таланта си — на него му липсваше фалшива скромност — там, където един психиатър вероятно щеше да има много по-голям успех. А може би вече са опитвали и не са успели?

Ханс Ребка слезе от койката и отиде до прозореца. Той погледна нагоре. След три дни пътуване през възлите на мрежата Боуз и един финален етап в подсъзнателно състояние най-накрая той беше кацнал на полусферата Старсайд на Опал. Но името „Старсайд“9 беше лоша шега — дори преди зазоряване не се виждаше никаква звезда. По това време на годината, когато летният прилив наближаваше, облаците над Опал рядко се разкъсваха. Когато се озоваха близо до планетата, той не видя нищо, освен еднообразен, светещ глобус. Цялата планета беше вода и когато Добел се завърти и се приближи до главната си планета10, Мандъл, вълните на летния прилив достигат своя максимум и океаните на Опал не виждат слънце. Тогава безопасността се осигурява единствено със слингове — естествени плаващи санове от пръст и растителност, които се движат по повърхността на Опал под действие на ветровете и приливите.

Най-големите слингове бяха широки стотици километри. Космодрумът на Старсайд беше разположен на един от най-големите. Въпреки това Ребка се чудеше как ще оцелее, когато дойдат най-силните приливни вълни.

Ако неговият роден свят, Тюфел, беше огън, то Опал със сигурност беше вода.

А какво представляваше Куейк, другата половина на планетния дублет Добел?

Ад, ако онова, което беше чул за нея бе вярно. В информацията, която Ребка беше чел или чул на брифингите, нямаше нито една добра дума за Куейк. Казваше се, че явленията на Опал през летния прилив са толкова страховити, че косата ти настръхва… но можеше да се оцелее. На Куейк те бяха смъртоносни.

Той погледна отново към небето и се сепна, като видя, че е светло. Опал и Куейк бяха свързани със силата на приливна вълна една към друга и се въртят около общия си център на маса с бясна скорост. Един ден на системата Добел имаше само осем стандартни часа. Сутрешните размишления на Ребка бяха продължили далеч след утрото. Имаше време само за една бърза закуска; после една въздушна кола щеше да го заведе до Куейксайд11 — към най-глупавата и най-малко творческа работа в живота му.

Ребка изруга, прокле името на Макс Пери и излезе. Още не го беше срещал, но вече беше готов да го намрази.