На Ан, Кит, Роуз и Ториа
и на всички шестнайсетгодишни.
Вън от огнения ад…
Те се плъзнаха по повърхността на облака. Мандъл и Амарант бяха над тях — гигантски, ослепителни кълба на почти черното небе.
По лицето на Дариа течеше пот и попиваше в яката на дрехата й. При бързото си слизане въздушната кола подскачаше като коркова тапа в развълнувано море. За по-малко от минута те се гмурнаха в долния слой на облаците.
Всички проточиха шии. Имаше ли долу твърда повърхност или се бяха спасили от изгарящите лъчи на Мандъл и Амарант, за да умрат в разтопената лава на Куейк?