Короната

Двайсет и седма глава

– Не разбирам – призна Нийна на следващата сутрин, когато ù разказах за последната си среща. – Обяснението му в любов не е ли хубаво нещо? Достатъчно да му осигури място в челната двойка?

Всички останали още закусваха, затова кабинетът беше празен. Двете седяхме на окъпания в слънчеви лъчи диван с удобно свити под телата ни крака, сякаш бе една от онези сутрини след пижамено парти.

– Не мисля. Нещо в думите му ми се видя толкова пресилено. Не че ме лъжеше за чувствата си, но сякаш нарочно беше подбрал момента, за да го изслушам. – Отпуснах глава върху ръката си, докато репликите му отекваха в съзнанието ми. – Накара ме да се почувствам виновна. Разказа ми за баща си и колко добре съм щяла да се впиша в семейството им... и... просто всичко ми се струваше някак нагласено.

Свободната ми ръка зачопли подгъва на полата ми, все едно можех да разнищя с пръсти оплетените си мисли.

– Май всичко идва оттам – продължих след малко, – че според неговите думи изпитвал чувства към мен от сбиването в кухнята, а всъщност почти не сме общували от онази нощ, не и насаме. Как е възможно у него да се зароди чак толкова дълбока привързаност към мен?

Нийна кимна.

– Сякаш е влюбен в представата си за вас, а не в истинската Идлин.

Цялото ми тяло омекна от облекчение.

– Именно. Точно така ми се струва.

– Значи, ще го изпратите вкъщи?

Поклатих глава.

– Не, обещах на Хейл той да е следващият. Готов е и не искам да го разочаровам. Не и след всичко, което стори за мен.

– Добро утро, Ваше Величество. Здрасти, Нийна. – Лейди Брайс влезе в кабинета с кифличка в ръка. – Идлин, брат ви ви изпраща няколко документа за преглед. Явно Франция иска да поднови търговския си договор с нас. По-лесно предложение не сме получавали от години.

– О, колко полезен се оказва милият ми Арън.

Бях сигурна, че Камил стои зад всичко, но и неговото присъствие несъмнено помагаше.

– И още как. Освен това ви нося три проектодоговора от Нова Азия; на бюрото ви са. Продуцентката на осведомителния бюлетин иска да заснеме интервю с вас този следобед. Нещо за преходния период.

– О, явно ме чака приятен и спокоен ден? – пошегувах се аз.

– Както винаги!

– Лейди Брайс, и на татко ли помагаше толкова?

Тя се засмя.

– Само за кратко. След като вие пораснахте, той искаше да поемете по-голяма част от работата. А след като и вие стъпите на краката си, на драго сърце ще се оттегля. Дори може да се пенсионирам.

Скочих от дивана и я сграбчих за раменете.

– Не. Никога. Ще живееш и ще умреш в този кабинет!

– Както заповядате, кралице моя.

– Ваше Величество! Ваше Величество! – извика някой.

– Джоузи? – учудих се аз, когато тя влетя задъхана в кабинета. – Какво има?

– Гледах телевизия. Мерид.

Тя спря, за да си поеме дъх.

– Какво за Мерид?

Джоузи преглътна.

– Видели са го да избира годежен пръстен. Навсякъде само за това се говори.

* * *

Всички съветници се стекоха в приемната. За отрицателно време множеството хора, на които иначе не бих поверила тайните си, разбраха какво крои Мерид и как възнамерява да се добере до короната.

– Наистина има осанката на крал, не смятате ли? – обади се една журналистка.

– Естествено! Все пак произлиза от кралско семейство! – отвърна колегата ù.

– Колко романтично би било, нали?

– Да. О, да, но пък сега тече Изборът.

Водещата махна с ръка.

– Кой го е грижа? Кандидатите да си вървят. Никой от тях няма дори капка от обаянието на Мерид Илеа.

Превключих на друг канал.

– По думи на бижутера господин Илеа е разглеждал доста скъпи пръстени, а това доказва, че възнамерява да предложи брак на кралицата.

– Още едно неочаквано събитие в поредицата от дръзки ходове на кралското семейство. Първо организират Избор за принцеса вместо за принц. После една млада жена се изкачва на трона, преди да е обучена напълно или кралят да е починал. А сега външен ухажор опитва да открадне сърцето на кралицата. Доста развлекателно.

Отново смених канала.

– Разговаряме с Кати, служителката от бижутерския магазин. Ще ни разкажете ли какво се случи?

– Ами, първо ми се стори малко смутен, сякаш се стесняваше да признае защо е дошъл. Но след петнайсетина минути край витрините стана ясно какво търси.

– Според вас успя ли да избере пръстен?

– Накара ме да му покажа поне десетина, а като видях, че никой не му допада съвсем, му казах, че ако желае, можем да му изработим по поръчка, и той направо грейна. Дано се върне скоро.

– А вие бихте ли избрали него пред, да кажем, сър Хейл или сър Кайл?

– О, боже! Не мога да преценя. Знам само, че кралица Идлин е голяма щастливка, задето е заобиколена с толкова много прекрасни ухажори.

Не можех да понеса повече. Изключих телевизора и се хвърлих на дивана с пуфтене.

– Трябваше да се досетя – казах. – Мълчанието ми се струваше разумен подход, но той разду нещата твърде много.

Господин Расмъс изсумтя.

– Трябва ни план за действие.

– Имаме план – троснах се аз. – Нима можем да направим друго, освен да ускорим Избора?

Генерал Леджър стоеше с гръб към една библиотека, вперил поглед в празния екран на телевизора.

– Може да го убием.

Въздъхнах.

– Далеч не ми се иска да прибягвам до това.

Сър Андрюс също се гневеше, но по съвсем различни причини.

– Не биваше да го провокирате.

– Не съм направила нищо – отвърнах рязко аз.

– Пренебрегвахте го съвсем осезаемо.

– Успокой се, Андрюс. – Лейди Брайс крачеше бясно зад дивана. Мярнах и Джоузи в ъгъла. Явно беше изпуснала шанса си за бягство и сега следеше уплашено яростните крясъци край себе си. – Трябва да му затворим устата веднъж завинаги.

– Единственият начин за това е да сгодим Идлин – обяви сър Андрюс.

– Да, всички сме наясно – съгласи се отегчено лейди Брайс. – Но и не бива да я пришпорваме. Как да се надява на успешен брак, ако избързва?

– Неин дълг е да го направи успешен!

– Дълг? Та тя е човешко същество – възмути се лейди Брайс. – Знае какво е необходимо и не виждам причина да...

– Никога не е била просто човешко същество! – напомни ù Андрюс. – Още от раждането си е актив за кралството и ние трябва...

Генерал Леджър тръгна към Андрюс.

– Повтори. Мен не ме е страх да прибягна до убийство.

– Заплашваш ли ме, дребен...

– Замълчете – пророних.

Удивително. Успях да въдворя ред с една прошепната заповед.

Знаех пред каква трудност съм изправена. И бях приела предизвикателството. Мерид ми беше демонстрирал що за влияние има, а аз трябваше да го оборя някак. Притеснявах се, че дори бракът не би задържал народа на моя страна, но нямах друг вариант.

– Лейди Брайс, доведи Фокс в кабинета ми, ако обичаш. Време е да се сбогуваме.

– Сигурна ли сте, Ваше Величество? Стигнете ли до челната тройка...

– Няма да има челна тройка. – Преглътнах сухо. – Изпратете Хейл след него. Още тази вечер ще взема крайното си решение, а утре вечер ще излъчим на живо победителя. Несъмнено след изминалата седмица всички следят събитията в двореца.

– Разбира се, Ваше Величество.

– Ето, сър Андрюс. Отбелязваме напредък. Ще обявя официално годежа си още утре следобед.

– Сигурна ли сте, че е редно да чакаме толкова? Ако Мерид...

– Ако Мерид направи още някоя глупост, ще я елиминираме след по-малко от едно денонощие. Това е достатъчно за мен, сър, така че определено трябва да е достатъчно и за вас.

Станах, слагайки край на съвещанието.

Бях сигурна, че ще се издам някак, че всички в стаята ще видят как една част от мен е останала без кислород и се задушава. В съзнанието си виждах как Еико събира багажа си и изчезва завинаги от живота ми. Обреченото ми сърце за пръв път изпитваше този нов вид болка.