Короната

Двайсет и четвърта глава

– Добро утро, Ваше Величество – поздрави ме лейди Брайс, като влязох в кабинета. Обикновено в неделите ми се отдаваше шанс да се наспя, но просто отказвах да прекарам първия си ден като кралица в леглото, особено след края на вчерашната вечер.

Въздъхнах... колкото уморена, толкова и развълнувана.

– Вчера го чух милион пъти, но още ми е странно да отговарям на това обръщение.

– Разполагате с десетилетия да свикнете с него – усмихна ми се тя.

– Като стана въпрос за това, искам да поговорим за Избора, за управлението ми, както и за едно неочаквано усложнение.

– Усложнение?

– Ще ми кажеш ли нещо? Доколко популярен е сред народа Мерид?

Лейди Брайс подсвирна.

– През последните години си изгради завидно реноме. Често дава интервюта по радиото, освен това е така чаровен и произлиза от толкова знатно семейство, че лицето му постоянно е по вестниците. Много хора се вслушват в думите му. Голямо щастие е, че се появи в двореца.

Преди да ù обясня какво се бе случило снощи, вратата се отвори зад мен и Джоузи влетя в стаята.

– Ехо! Дано не закъснявам! – възкликна тя.

Затворих ядосано очи. Напълно бях забравила, че от днес ще ме придружава.

– Мога ли да ти помогна с нещо? – попита лейди Брайс.

– О, аз идвам да помагам на вас – обяви тя. – Ще придружавам Идлин днес. Може и занапред, ако всичко протече добре.

– Госпожица Марли го предложи по време на вчерашната фотосесия – побързах да обясня аз.

Лейди Барйс кимна, а в този момент Нийна също влезе в кабинета. Колкото и да не ми се искаше да споделям опасенията си пред Джоузи, като че ли нямах избор.

– Добре – подхванах бавно. – Изникна едно затруднение. Нарича се Мерид Илеа.

– Сериозно? – учуди се Нийна. – До момента само ни помага.

– Да, именно така е целял да представи нещата. Но всъщност целенасочено се е стремял единствено към короната. – Преглътнах и отново се почувствах страшно глупава. – Снощи го смъмрих, задето подвежда пресата, че сме повече от приятели, а той ми даде да разбера, че възнамерява да следва плана си, докато народът не започне да настоява да се омъжа за него.

Лейди Брайс зарови глава в ръцете си.

– Знаех си, че е способен да опорочи всичко. Знаех си. Трябваше още в началото да отречем слуховете.

Поклатих глава.

– Не си виновна ти. Още преди време ме посъветва да го сторя, а аз отказах. Просто не очаквах да пробва да се промъкне за постоянно в двореца.

– Колко подло – коментира лейди Брайс, свивайки ръце в юмруци. – Родителите му замеряха двореца с камъни и опит­аха да го щурмуват. А той просто изнася няколко речи в подходящия момент и ние го приемаме без всякакви съмнения.

– Именно. И съм... уплашена съм. Ако успее да убеди хората, че той трябва да е принц-консорт, ще се надигнат срещу монархията. От известно време са на ръба на бунта, а сега, когато аз съм кралица, нищо няма да спре онези, които са се въздържали от атаки в името на баща ми. Но ако склоним и го приемем в двореца... щом с такава лекота лъжеше, за да се добере до мен...

– Какво ще направи, ако реши, че вече не сте му нужна? – довърши умислено изречението ми лейди Брайс.

Представих си поне десетина различни сценарии. Щеше да убеди всички, че съм се подхлъзнала по стълбите или съм заспала във ваната, или че съм наследила слабото сърце на майка си. Не ми се искаше да го възприемам като въплъщение на злото, но знаех, че е решил да се домогне до властта, и то без всякаква мисъл за мен.

Съзнавах, че не е изключено да преувеличавам. Но след като бях пропуснала толкова неща през изминалите няколко месеца, неща, които трябваше да ми подскажат да внимавам, да дам воля на страховете си, да подходя някак, сега не беше моментът за безпочвен оптимизъм.

– В такъв случай се налага да потъпчем амбициите му. Но как? – попита Нийна.

– Защо да правим каквото и да било? – обади се Джоузи. Всички се обърнахме към нея и усмивката ù посърна под тежестта на погледите ни. – Така де, ти си кралица. Можеш просто да го убиеш, ако решиш. Да го обвиниш в държавна измяна. Нали така?

– Ако се държи като изменник, да. Но ако се преструва на влюбен в мен, а аз заповядам да го обесят, какво ще си помисли народът?

Тя присви замислено очи.

– Ужасно.

– По-лошо от ужасно. А и бездруго още не са ме приели напълно. Не мога да заповядам екзекуцията му. Струва ми се, че дори не мога да заявя публично, че не проявявам интерес към него, без да има последици.

– Тогава какво? – попита лейди Брайс.

– Това трябва да си остане помежду ни. Разбирате ли ме всички? – Втренчих поглед в Джоузи с надеждата, че е способна на дискретност. – Като начало ще избягвам срещи с Мерид. Няма да го допускаме в двореца, а ако се обади, никой няма да разговаря с него. От този момент нататък контактите с мен са му забранени. Не бива да даваме на медиите никакъв повод за спекулации.

– Ясно – съгласи се лейди Брайс.

– Второ, съставих план за следващите няколко седмици от Избора. Иън си тръгна още тази сутрин. Разговаряхме снощи и е готов да се прибере. В началото на следващата седмица се сбогуваме и с Хейл.

Нийна направи физиономия.

– Жалко за Хейл.

– Наистина жалко. Но решението е взаимно и ви уверявам, че се разделяме с добри чувства.

– Това улеснява нещата – съгласи се тя. – Чакайте малко. Като стигнете до челната тройка, не ви ли остават само четири дни да направите избора си?

– Да. Единственият начин да надвия Мерид в собствената му игра е да си избера съпруг колкото може по-бързо. И независимо от това дали съм влюбена в него, или не, двамата ще трябва да изглеждаме също толкова щастливи, колкото родителите ми. Дори още повече, ако е възможно. – Поех си дълбока глътка въздух. – Затова, след като Хейл си тръгне, ще изчакаме няколко дни и ще елиминираме Фокс. Той е мил, но помежду ни няма истинска връзка. Така оставаме с Кайл и Хенри и възнамерявам до две седмици да обявя на живо избраника си.

– Две седмици! – ахна Нийна. – Идлин!

– Ще ми е нужна помощ относно общественото мнение – продължих аз. – Прегледах най-скорошните проучвания и се оказва, че Хейл и Кайл са фаворити на народа от известно време. Ще намеря начин да убедя хората, че Хейл е бил принуден да си тръгне, за да не се бунтуват около елиминацията му, но за Хенри ще ни трябва нещо сензационно. Например, че пече сладкиши за старчески домове или че семейството му има благороднически корени. Дори да ви се наложи да поизопачите истината, не се колебайте. Искам да стигне до финалната двойка с всеобщо одобрение.

Никой не проговори за момент.

– Изобщо обичаш ли Кайл? – попита Джоузи.

За пръв път лицето ù бе загубило нелепото си празно изражение и видях дълбоката, искрена загриженост в очите ù.

Замислих се за Ерик. Как се отнасяше с мен още от самото начало. Как ме беше целунал.

Как съвсем скоро щеше да ме напусне.

– Ще бъда щастлива с Кайл.

Несъмнено много владетели преди мен бяха правили и по-големи саможертви, но лейди Брайс, Нийна и Джоузи ме гледаха така, сякаш крачех към смъртта си.

– Ще ми помогнете ли, или не? – попитах накрая.

– Ще видя какво мога да намеря за Хенри – отвърна лейди Брайс. – Предпочитам да започнем с истината.

– Аз също. И съм сигурна, че ще откриеш нещо хубаво за него. Той е много мило момче.

– Така е – съгласи се Нийна. – Кайл също. Можеше да е много по-лошо.

Да – помислих си. – Но и много по-добре.

– Направете каквото е нужно. Аз ще работя от стаята си. Джоузи? – Тя вдигна очи към мен. – Ще се върнеш ли утре, или днес ти беше достатъчно?

– Беше ми повече от достатъчно – отвърна тя, преглъщайки сухо.

– Не продумвай нито дума на никого, разбра ли?

Тя кимна, но нямах сили да я гледам. Струваше ми се толкова натъжена за мен, а точно нейното съжаление не можех да понеса. Но когато обърнах очи към Нийна и лейди Брайс, техните изражения бяха също толкова печални.

Изправих рамене и напуснах стаята, припомняйки си, че каквото и да се случваше, си оставах кралица.