Короната

Дванайсета глава

Обядът беше първият свободен момент за деня и знаех, че трябва да използвам времето за овладяване на щетите. Когато след урока ни по фински всички тръгнаха към трапезарията, аз се върнах в кабинета си и извадих визитната картичка на Мерид от чекмеджето на бюрото. Забелязах, че е напечатана върху скъпа хартия, и се зачудих с какво ли се занимаваха родителите му сега. Явно се справяха добре, накъдето и да ги беше отвел животът.

Набрах номера, макар че донякъде се надявах да не вдиг­не.

– Ало?

– Да, ъ, Мерид?

– Идлин, ти ли си?

– Да. – Незнайно защо се притеснявах и подръпвах дрехите си, въпреки че нямаше как да ме види. – Удобно ли е?

– Разбира се. Как мога да съм ви от помощ, Ваше Височество?

– Просто исках да ти кажа, че прочетох разни спекулации около взаимоотношенията ни в пресата.

– О, да. Съжалявам за това. Знаеш колко обичат да преувеличават.

– Да – почти възкликнах аз. – И исках да ти се извиня. Наясно съм какво влияние може да окаже върху нечий живот връзката с моя и съжалявам, че те подлагам на такова нещо.

– А, нека си говорят – отвърна той през смях. – Наистина, не е нужно да ми се извиняваш. Но след като така и така се свърза с мен, искам да чуя мнението ти за една моя идея.

– Разбира се.

– Знам, че следкастовото насилие те притеснява, ето защо ми хрумна, че една среща с избрани представители на градския съвет може да ти е от полза.

– Какво точно имаш предвид?

– Например да поканиш в двореца няколко души от различни обществени прослойки на лична среща с теб. Така ще имаш възможност да се запознаеш с мнението на хората, а ако поканиш и журналисти, ще може да демонстрираш колко заинтригувана е кралската власт от възгледите на поданиците си.

Останах без думи.

– Всъщност идеята ти е невероятна.

– Ако желаеш, мога да се заема с организацията. Поддържам отношения със семейства от някогашната Осма каста, както и с такива, на които им е трудно да се разделят със статута си на Двойки. Предлагам да поканиш около десетина души, за да не ти дойдат в повече.

– Мерид, звучи страхотно. Помощничката ми ще се свърже с теб. Казва се Нийна Холънсуей и е много прилежна в работата си. Запозната е с графика ми и ще е най-удачно да обсъдиш с нея датата и часа на събитието.

– Отлично. Ще чакам обаждането ù.

Последва дълга пауза, която не знаех как да прекъсна.

– Благодаря ти – подхванах накрая. – Точно сега е моментът да докажа на народа колко ме е грижа за него. Искам хората да знаят, че до няколко години ще съм достоен водач, също като баща ми.

– Чудно ми е как някой би се усъмнил в това.

Усмихнах се, доволна, че се сдобивах с още един съюзник.

– А сега извинявай, но ме чака работа.

– Не се притеснявай. Ще се чуем отново.

– Разбира се. Дочуване.

– Дочуване.

Затворих телефона и въздъхнах с облекчение. Разговорът не беше толкова неловък, колкото очаквах. Думите на Мерид прокънтяха в ушите ми. „Нека си говорят.“ Знаех, че няма измъкване от това. Само се надявах в скоро време да имат и нещо хубаво за казване.