Короната

Втора глава

Ръцете на мама бяха толкова копринени, почти хартиени на допир. Имах чувството, че докосвам загладена от речен бързей скала. Усмихнах се при мисълта колко ли грапаво камъче е била някога.

– Бъркала ли си някога? – попитах я. – Казвала ли си грешните думи, постъпвала ли си нередно?

Зачаках отговора ù, но получих само жуженето на оборудването и пиукането на монитора.

– Е, двамата с татко сте се карали, така че сигурно си допускала грешки понякога.

Стиснах ръката ù, опитвайки да я стопля в своята.

– Оповестих всичко. Народът вече знае за сватбата на Арън и за... моментното ти неразположение. Намалих кандидатите до шестима. Знам, че звучи драстично, но татко се съгласи и каза, че той бил постъпил по същия начин при неговия Избор, за да няма засегнати. – Въздъхнах. – Но имам усещането, че хората все ще намерят причина да ме обвиняват.

Преглътнах сълзите си, не ми се щеше да долови колко съм уплашена. Докторите смятаха, че неочакваното решение на Арън е предизвикало инфаркта ù, но бях с подозрението, че и аз бях допринасяла ежедневно за него; провиненията ми се бяха трупали като малки, неусетни капки отрова, които накрая ù бяха дошли в повече.

– Както и да е, веднага щом татко се върне, ще проведа първата си съвещателна среща. Според него няма да ме затрудни. Днес на генерал Леджър май му се падна най-тежката задача: да накара татко да хапне нещо, при положение че той отказваше да се откъсне от теб. Генералът настоя обаче и най-накрая го убеди. Радвам се, че го има. Служи ми като резервен родител.

Стиснах ръката ù и се приведох към нея.

– Но разбери, че не искам резервен родител – прошепнах ù. – Още се нуждая от теб. Момчетата също. А татко... Имам чувството, че ще рухне, ако ни напуснеш. Така че трябва да се върнеш, чу ли?

Останах в очакване устните ù да потрепнат или да размърда пръсти – да ми даде знак, че ме чува. Но напразно.

В този момент татко влетя през вратата с генерал Леджър. Избърсах сълзите от бузите си с надеждата никой да не ги е забелязал.

– Виждате ли – каза генерал Леджър. – Стабилна е. Докторите щяха да долетят, ако нещо се беше променило.

– Няма значение, предпочитам да съм тук – заяви твърдо баща ми.

– Татко, не са минали дори десет минути. Яде ли изобщо?

– Ядох. Кажи ù, Аспен.

Генерал Леджър въздъхна.

– Да го наречем ядене.

Татко му стрелна поглед, който би уплашил някой друг, но генералът само се усмихна.

– Ще опитам да ви донеса храна тук, за да не ви караме да излизате.

Татко кимна.

– Грижи се за момиченцето ми.

– Разбира се.

Генерал Леджър ми намигна, а аз станах и тръгнах след него, поглеждайки към мама за всеки случай.

Още спеше.

Като излязохме в коридора, генералът ми предложи лакътя си.

– Готова ли сте, моя не съвсем кралице?

Аз го хванах с усмивка.

– Не. Да вървим.

Докато крачехме към съвещателната зала, едва не помолих генерал Леджър да направим още една обиколка на етажа. Бях толкова уморена, че не знаех дали ще се справя.

Глупости – казах си. – Присъствала си на подобни срещи десетки пъти. Почти винаги мнението ти съвпадаше с думите на баща ти. Да, за пръв път ще председателстваш съвещание, но винаги си знаела, че и този ден ще дойде. Пък и никой няма да те притиска точно днес; майка ти получи инфаркт, за бога.

Отворих решително вратата и генералът влезе след мен. Кимнах за поздрав на всички членове, докато ги подминавах. Сър Андрюс, сър Кодли, господин Расмъс и още шепа други мъже, които познавах от години, седяха около масата с документи и химикалки пред себе си. Лейди Брайс гледаше с гордост как вървя към стола на баща ми. Генерал Леджър седна до нея.

– Добро утро! – поздравих присъстващите, заех централното място и погледнах към тънката папка, поставена отпред. Слава богу, че днес нямахме много задачи на дневен ред.

– Как е майка ви? – попита загрижено лейди Брайс.

Май трябваше да напиша отговора на един лист, за да не ме карат да го повтарям непрекъснато.

– Още спи. Нямам представа колко сериозно е състоянието ù в момента, но баща ми е с нея и ще държим всички ви в течение.

Лейди Брайс се усмихна тъжно.

– Сигурна съм, че ще се възстанови. Винаги е била силна жена.

Опитах да прикрия изненадата си, но не бях подозирала, че лейди Брайс познава майка ми лично. Всъщност не знаех почти нищо за нея, но звучеше искрено и се радвах, че е до мен в този момент.

Кимнах.

– Предлагам да започваме, за да съм спокойна, че първият ми работен ден е бил поне донякъде продуктивен.

Из стаята се разнесе тих смях, но моята собствена усмивка посърна веднага след като прочетох първата страница от папката ми.

– Надявам се, че това е шега – пророних сухо.

– Не, Ваше Височество.

Обърнах поглед към сър Кодли.

– Смятаме, че това е умишлен ход, предприет за дестабилизирането на Илеа, а и тъй като нито кралят, нито кралицата са дали съгласието си, Франция реално е отвлякла брат ви. Този брак е изменнически и сме принудени да обявим война.

– Сър, уверявам ви, в брака няма нищо изменническо. Камил е разумно момиче. – Врътнах очи. Не ми беше особено приятно да го призная. – Арън е романтикът в случая и съм сигурна, че той е убедил нея, а не обратното.

Смачках предложението за война срещу Франция. Нямах желание да го обсъждам нито миг повече.

– Милейди, не сте права – възрази сър Андрюс. – Отношенията между Илеа и Франция са напрегнати от години.

– Но по-скоро на лично ниво, не на политическо – обади се лейди Брайс.

Сър Кодли махна с ръка.

– А това е още по-лошо. Кралица Дафни умишлено продължава да нанася емоционални травми на кралското семейство с увереността, че няма да отвърнем на удара. Но този път се налага. Кажете ù, генерале!

Лейди Брайс поклати глава смаяно.

– Ваше Височество – подхвана генерал Леджър, – ще кажа само, че ако заповядате, до двайсет и четири часа можем да подготвим и въздушни, и пехотни сили. Макар че аз лично не бих ви посъветвал да издавате такава заповед.

Андрюс изпуфтя.

– Леждър, обясни ù пред каква опасност е изправена.

Той сви рамене.

– Не виждам никаква опасност. Брат ù се е оженил, това е.

– Не ви ли се струва – взех думата аз, – че една сватба по-скоро би обединила двете страни? Нали затова са омъжвали принцесите за чужди принцове векове наред?

– Но това са били планирани бракове – заяви Кодли с тон, който намекваше, че съм твърде наивна за настоящия разговор.

– Какъвто беше и този – парирах го аз. – Всички бяхме наясно, че Арън и Камил ще се оженят някой ден. Просто се случи по-рано от очакваното.

– Тя май не разбира – прошепна Кодли на Андрюс.

Сър Андрюс поклати глава.

– Ваше Височество, това е измяна.

– Сър, това е любов.

Кодли заби юмрук в масата.

– Никой няма да ви приема насериозно, ако не действате решително.

Гласът му отекна в стаята и всички се умълчаха.

– Хубаво – отвърнах спокойно аз. – Уволнен сте.

Кодли се разсмя, оглеждайки останалите присъстващи.

– Нямате право да ме уволните, Ваше Височество.

Килнах глава настрани и го погледнах право в очите.

– Уверявам ви, че имам. Никой в тази стая не заема по-висш пост от мен, а вие определено сте заменим.

Лейди Брайс стисна дискретно устни, за да потисне смеха си. Да, определено имах съюзник в нейно лице.

– Трябва да обявим война! – настоя той.

– Не – отвърнах категорично аз. – Войната би предизвикала допълнително напрежение и обтягане на отношенията ни със страна, с която в момента ни свързва брак. Изключено е.

Кодли сведе брадичка и присви очи.

– Не смятате ли, че постъпвате твърде емоционално?

Станах и столът изскърца зад мен.

– Надявам се, че с това изказване не намеквате, че постъпвам по женски. Защото сте прав, емоционална съм.

Заобиколих с горда крачка масата, без да откъсвам очи от Кодли.

– Майка ми е на легло с тръбички в гърлото си, близнакът ми се намира на друг континент, а баща ми едва се държи. – Спрях срещу него и продължих: – А на мен се полага да успокоявам двамата си по-малки братя, да ръководя страната и да предложа ръката си на един от шестимата кандидати, които ме чакат на долния етаж. – Кодли преглътна сухо и ми стана малко гузно, задето изпитах такова задоволство от смущението му. – Да, постъпвам емоционално. Всеки с душа би сторил така на мое място. А вие, сър, сте идиот. Как смеете да ме подтиквате към нещо толкова съдбоносно, и то въз основа на някаква си дреболия? Колкото и да не ви харесва, в момента аз съм кралицата и няма да ви позволя да ме манипулирате.

Върнах се на мястото си.

– Генерал Леджър?

– Да, Ваше Височество?

– Има ли неотложни задачи в плана за днес?

– Не, Ваше Височество.

– Хубаво. Свободни сте. И ви съветвам да си припомните кой командва парада преди следващата ни среща.

Всички освен генерала и лейди Брайс станаха и ми се поклониха – и то доста дълбоко.

– Представихте се възхитително, Вашe Височество – заяви лейди Брайс, когато останахме само тримата.

– Наистина ли? Погледнете ръката ми. – Вдигнах я във въздуха.

– Треперите.

Свих пръстите си в юмрук, за да спра треперенето.

– Права ли бях? Не могат да ме принудят да обявя война, нали?

– Не – увери ме генерал Леджър. – Както знаете, в съвета винаги е имало членове, които смятат, че трябва да колонизираме някои европейски страни. Явно сега решиха да се възползват от ограничения ви опит, но вие се справихте чудесно.

– Татко не би искал да воюва. Винаги е управлявал мирно.

– Точно така – усмихна се генерал Леджър. – И би се гордял с вас, ако научи как не се поддадохте на натиска. В интерес на истината май ще отида да му разкажа още сега.

– Да дойда ли и аз? – попитах във внезапен и отчаян пристъп да чуя сърцето на майка ми на малкия монитор... да чуя, че още се бори.

– Вие имате да управлявате цяла страна. Ще ви информирам при първа възможност.

– Благодаря – извиках след него.

Лейди Брайс скръсти ръце върху масата.

– По-добре ли се чувствате?

Поклатих глава.

– Знаех, че този пост ще изисква много работа. Занимавала съм се с нея, докато баща ми вършеше десет пъти повече. Но просто ми трябваше още време да се подготвя. Да се кача на престола, защото майка ми може да умре, е достатъчно тежка задача. А само пет минути, след като поех тази отговорност, ми се налага да взема решение относно цяла война. Още не съм готова.

– Добре, всичко по реда си. Не нужно да сте съвършената кралица. Постът ви е временен. Майка ви ще се възстанови, баща ви ще се върне на работа, а вие ще продължите обучението си, натрупала доста практически опит. Приемете временната си позиция като една добра възможност.

Отдъхнах си. Временна. Възможност. Добре.

– Пък и не всичко зависи от вас. Нали за това са съветниците. Е, да, днес не ви бяхме от голяма полза, но сме тук, за да не се чувствате в чужди води.

Прехапах устна замислено.

– Добре. И сега какво?

– Първо, изпълнете заканата си и уволнете Кодли. Така ще демонстрирате на останалите, че не говорите празни приказки. Малко ми е жал за него, но мисля, че баща ви го държеше само за да има и адвокат на дявола в свитата си, който да му показва и другата страна на монетата. Повярвайте ми, на никого няма да липсва – призна сухо тя. – Второ, приемете този период като практическо обучение за предстоящото ви царуване. Започнете да се обграждате с доверени хора.

Въздъхнах.

– Имам чувството, че всички са ме изоставили.

Тя поклати глава.

– Отваряйте си очите. Сигурно ще намерите приятели на места, където най-малко очаквате.

Отново я виждах в нова светлина. Беше заемала поста си по-дълго от всички останали; знаеше какъв подход ще избере баща ми в повечето ситуации; пък и най-малкото беше единствената друга жена в стаята.

Лейди Брайс впери поглед в очите ми, принуждавайки ме да се съсредоточа.

– Кой е човекът, който винаги ще бъде откровен с вас? Който ще остане с вас, не защото сте кралица, а защото сте му приятелка?

Излязох от стаята с усмивка, напълно сигурна къде отивам.