Конан авантюриста

4.

Един месец по-късно Амалрик, покрит с пот и прах, дръпна юздите на коня си и пропусна ескадроните да минат покрай него в една последна, голяма атака. Цяла сутрин, както многото сутрини преди това, той ги бе обучавал отново и отново в елементите на цивилизована кавалерийска тактика: — „Напред, ходом!“ „Напред, тръс!“, „Напред, лек галоп!“, „Атака!“ „Обръщай!“, „Оттегляй се!“, „Приготви се за ново нападение!“, „Напред, ходом!“ — И така цели дни.

Макар че новата тактика все още не беше добре усвоена, кафявите пустинни соколи изглежда най-после бяха започнали да разбират по нещо. В началото те много мърмореха и гледаха кисело на тези чужди методи на воюване. Но Амалрик, подкрепен от Конан, преодоля тяхната съпротива посредством комбинация от безпристрастна справедливост и сурова дисциплина. Сега той създаваше страхотна бойна сила.

— Подай сигнал „Оформи колона“ — обърна се той към тръбача до него. Когато проехтя сигналът, конниците дръпнаха юздите на конете си и с много блъскане и ругатни се подредиха в колона. Те препуснаха назад към стените на Томбалку, покрай нивите, където полуголи черни селянки спряха работа и се подпряха на мотиките си, за да погледат.

Амалрик прибра коня в кавалерийските конюшни и се запъти към дома си. Когато наближи къщата, той с изненада видя магьосникът Аския на улицата пред къщата да разговаря с Лиса. Слугинята на Лиса, сибийка, стоеше на прага и слушаше.

— Какво има, Аския? — попита Амалрик с тон, който съвсем не беше приятелски. — Какво правиш тук?

— Аз отговарям за благоденствието на Томбалку. За да изпълнявам успешно това си задължение, трябва да задавам въпроси.

— Не искам в мое отсъствие чужди мъже да задават въпроси на жена ми.

Аския се усмихна злобно.

— Съдбата на града е по-важна от онова, което ти искаш или не искаш, бели човече. Прощавай до следващия път!

Магьосникът си тръгна и перата на главата му се разлюляха. Амалрик се намръщи и последва Лиса в къщата.

— За какво те разпитваше? — попита Амалрик.

— О, за живота ми в Газал и как съм те срещнала.

— И ти какво му каза?

— Разказах му какъв голям герой си и как си убил бога на Червената кула.

Амалрик се намръщи и се замисли.

— Щеше ми се да не му беше казвала за това. Не знам защо, но съм сигурен, че той ще ни създаде неприятности. Веднага трябва да отида при Конан… О, Лиса, ти плачеш!

— Аз… аз съм толкова щастлива!

— За какво?

— Че ме призна за твоя жена! — Тя сключи ръце около врата му и започна да го обсипва с нежности.

— Хайде, хайде — каза той. — Бях длъжен да помисля за това по-рано.

— Трябва да направим сватбено тържество още тази нощ!

— Разбира се! Но преди това се налага да видя Конан…

— О, остави това за по-късно! Освен това, ти си прашен и уморен. Преди да се изправиш пред онези ужасни хора, най-напред хапни, пийни, почини си.

Интуицията на Амалрик му подсказваше, че веднага трябва да отиде при Конан. Но той се безпокоеше от срещата. Макар да беше сигурен, че Аския замисля някакъв лош план срещу него, Амалрик нямаше никакво определено обвинение срещу магьосника. В края на краищата се остави Лиса да го придума. В ядене и пиене, миене, любене, и спане следобедът се изниза. Когато Амалрик тръгна за двореца, слънцето беше слязло ниско.

Дворецът на крал Сакумбе, както всичко в Томбалку, беше от сиво-кафяв кирпич, огромен също като централния площад. Телохранителите на Сакумбе познаваха Амалрик и бързо го пуснаха да влезе вътре. Тънки листа от ковано злато покриваха стените и ослепително отразяваха червения блясък на залязващото слънце. Той пресече един широк вътрешен двор, гъмжащ от кралски жени и деца и влезе в частните покои на краля.

Амалрик намери двамата крале на Томбалку, белия и черния, изтегнати на възглавници върху голяма бакхариотска черга, с която беше застлан мозаечният под. Пред всеки имаше купчина златни монети от различни страни, а до лактите им големи чаши с вино. Един роб стоеше с кана в ръка, готов да пълни чашите.

Очите на двамата мъже бяха кръвясали. Очевидно отдавна пиеха. На чергата между тях лежаха две зарчета.

Амалрик се поклони официално.

— Ваши Величества…

Конан погледна нагоре със замъглени очи. Той носеше на главата си украсен със скъпоценни камъни тюрбан като този, който носеше Зеебе.

— Амалрик, сядай на възглавниците и хвърли заровете с нас. Късметът ти тази нощ не може да е по-лош от моя!

— Ваши Височества, аз наистина не мога да си позволя…

— О, по дяволите! Ето ти пари да залагаш. — Конан загреба пълна шепа монети от купчината пред него и я тръшна на чергата. Когато Амалрик седна на пода Конан, сякаш осенен от неочаквана мисъл, погледна остро към Сакумбе.

— Виж какво ще ти кажа, братко кралю — започна той. — Ще хвърлим двамата по веднъж. Ако спечеля аз, ти ще заповядаш на армията да тръгне срещу краля на Куш.

— А ако спечеля аз? — попита Сакумбе.

— Тогава няма да тръгне, както ти искаш.

Сакумбе поклати глава и се засмя.

— Не, братко кралю, няма да ме хванеш така лесно. Когато наистина сме готови, тогава ще тръгнем, не по-рано.

Конан удари по чергата с огромния си юмрук.

— Какво, по дяволите, става с теб, Сакумбе? Ти не си онзи Сакумбе, какъвто беше. Тогава беше готов на всякаква авантюра. Сега се интересуваш само от храна, вино и жени. Какво е станало с теб?

Сакумбе хлъцна.

— Някога, братко кралю, аз исках да стана крал, за да командвам много мъже, да имам много вино, жени и храна. Сега имам всичко това. Защо трябва да го рискувам в ненужни авантюри.

— Но ние трябва да разширим нашите граници до Западния океан, да контролираме търговските пътища, които водят до и от брега. Ти знаеш не по-лошо от мен, че богатството на Томбалку идва от контрола върху тези пътища.

— И след като победим краля на Куш и достигнем до брега, тогава какво?

— Как какво? Тогава ще насочим армиите си към гатанските племена, за да ги покорим и да спрем техните нападения.

— А после, несъмнено, ще искаш да ударим на север или на юг и така ще продължаваме вечно. Кажи ми, човече, да предположим, че покорим всички страни на хиляда мили от Томбалку и притежаваме богатство, по-голямо от това на кралете на Стигия. Какво ще правим след това?

Конан се прозина и се протегна.

— Как какво, ще се радваме на живота, предполагам. Ще се украсим със злато, ще ловуваме и ще пируваме по цял ден, ще пием и ще се забавляваме с жени по цяла нощ. И през останалото време ще си разказваме лъжи за преживени приключения.

Сакумбе отново се засмя.

— Ако това е всичко, което искаш, та сега вършим точно това! Ако искаш повече злато или храна, или пиене, или жени, само ми кажи и на часа ще ги получиш.

Конан поклати глава, промърмори нещо неразбираемо и се намръщи озадачаващо. Сакумбе се обърна към Амалрик.

— А ти, млади приятелю, какво си дошъл да ни кажеш?

— Милорд, аз дойдох да помоля лорд Конан да посети моята къща и да потвърди брака ми с моята жена. Мисля, че след това ще ми окаже чест да остане за малко на сватбеното тържество.

— Малко сватбено тържество? — каза Сакумбе. — Не, не така, в името на носа на Аджуджо! Ще направим голямо пиршество, с цял печен вол, с реки от вино, с барабани и танцьорки! Какво ще кажеш, братко кралю?

Конан се оригна и се усмихна.

— Съгласен съм с теб, братко кралю. За Амалрик ще направим такова сватбено тържество, че три дни след това да не може да се държи на краката си!

— Има и друг въпрос — каза Амалрик, малко ужасен от перспективата за такова тържество, каквото имаха предвид тези варварски крале, но не знаеше как да им откаже. Той разказа за разпита на Аския.

Когато свърши, двамата крале се намръщиха. Сакумбе каза:

— Не се бой от Аския, Амалрик. Всички магьосници трябва да бъдат контролирани, но този е мой ценен слуга. Без неговото магьосничество… — Сакумбе погледна към вратата и извика: — Какво има?

Телохранителят на вратата каза:

— Кралю, един разузнавач от конниците на тибу иска да говори с теб.

— Въведи го — обади се Конан.

Влече един черен в окъсани бели дрехи и се хвърли на земята. Когато коремът му допря до земята, от дрехите му се вдигна облак прах.

— Ваши Величества! — започна той задъхан. — Зеебе и афаките настъпват към града! Видях ги вчера при оазиса Кидеса и яздих цяла нощ, за да ви съобщя.

Конан и Сакумбе изведнъж изтрезняха и скочиха на крака. Конан каза:

— Братко кралю, това означава, че Зеебе може да бъде тук утре. Заповядай барабаните да бият сбор. — Докато Сакумбе предаваше заповедта на един офицер, Конан се обърна към Амалрик:

— Мислиш ли, че можеш да изненадаш афаките по пътя им насам и да ги разбиеш с твоите конници?

— Може би — отговори предпазливо Амалрик. — Те ще ни превъзхождат по численост, но някои дефилета на север са подходящи за засада…