Избрана

Осма глава

Всички вече се бяха събрали, когато дотърчах до мястото на срещата. Дори Нала беше там. Кълна се, че ме погледна с очи, които говореха, че знае какви съм ги вършила в библиотеката. След това котката измяука сърдито към мен, кихна и изприпка нанякъде. Боже, много се радвам, че не може да говори.

Изведнъж усетих ръцете на Ерик около мен. Той ме целуна бързо, прегърна ме и прошепна в ухото ми:

— Цял ден чакам с нетърпение да те видя.

— Бях в библиотеката. — Осъзнах, че тонът ми е доста рязък и неприятен (или с други думи, виновен), защото Ерик се дръпна от мен и ми се усмихна мило, но озадачено.

— Да, така ми казаха Близначките.

Погледнах го в очите. Чувствах се адски гадно. Как можах да рискувам да го загубя? Не трябваше да позволявам на Лорън да ме целува. Знаех, че не е редно и…

— Хей, Зи, хубав шал — рече Деймиън, подръпна края с единия снежен човек и прекъсна самообвинителната ми мисловна тирада.

— Благодаря. Гаджето ми го подари — закачливо отвърнах аз, но знаех, че думите ми прозвучаха странно и прекалено оживено.

— Тя има предвид приятеля си, който е момче — подметна Шоуни и завъртя очи.

— Да, не стресирай Джак — добави Ерин. — Деймиън няма да смени отбора.

— Не трябва ли да кажете и на мен да не се стресирам — игриво попита Ерик.

— Не, сладурче — отговори Ерин.

— Ако Зи те зареже заради педалчето Деймиън, ние ще ти помогнем да превъзмогнеш скръбта — рече Шоуни и после Близначките изпълниха импровизиран похотлив танц за Ерик.

Въпреки вината, която изпитвах, двете ме разсмяха и аз закрих очите на Ерик.

Деймиън се намръщи многозначително на Близначките и се прокашля:

— Вие двете сте толкова неблагопристойни.

— Сестра ми, забравих. Какво означава неблагопристойни?

— Означава, че сме по-знойни и секси от цяло стадо благопристойни — отвърна Ерин, която продължаваше да се кълчи.

— Вие сте тъпачки и това означава, че имаме много малко разум в главите — заяви Деймиън, но и той не се сдържа и се засмя, особено когато кикотещият се Джак се включи в танца. — Както и да е. И аз щях да ходя в библиотеката, но с Джак се загледахме във филмовия маратон и загубих представа за времето. Следващия път, когато искаш да правиш проучване, кажи ми и с удоволствие ще ти помогна.

— Той е същински книжен червей — подхвърли Джак и палаво го перна по рамото.

Деймиън се изчерви. Близначките се престориха, че им се гади. Ерик се засмя, а на мен ми идваше да повърна.

— Няма проблем. Търсех някои неща — казах аз.

— Пак неща? — ухили се Ерик.

Мразех, когато той проявяваше разбиране и ме подкрепяше. Ако знаеше, че нещата, които проучвах, бяха да се свалям с Лорън Блейк… О, Боже, Не. Ерик не трябваше да разбира. Съзнавах колко унизително и развратно беше, че до неотдавна се млясках с Лорън и се чувствах разгорещена и тръпнеща от близостта си с него. А сега се задушавах във вълна на вина.

Очевидно се нуждаех от терапия.

— Донесохте ли свещите? — обърнах се аз към Близначките, след като реших да мисля за бъркотията с Лорън по-късно.

— Разбира се — отвърна Ерин. — Беше фасулска работа. Дори ги поставихме на определените места — добави Шоуни и посочи хубава равна поляна под балдахина от листа на огромен дъб. Видях четирите свещи, представляващи природните стихии, а петата, символът на духа, беше в средата на кръга.

— Донесох кибрит — въодушевено обяви Джак.

— Добре. Да започваме — предложих аз.

Петимата се отправихме към съответните свещи. Деймиън ме изненада, като изостана малко от другите, и прошепна:

— Ако искаш Джак да не присъства, ще му кажа да си тръгне.

— Не — машинално отговорих аз, а после добавих: — Нека остане. Той е част от нас. Мястото му е тук.

Деймиън ми се усмихна благодарно и направи знак на Джак да ми даде кибрита. Джак дотърча до мен в средата на кръга.

— Щях да донеса запалка, но се замислих и реших, че не е подходящо — сериозно започна да обяснява той. — По-добре е да използваме истински клечки от дърво. Запалката е нещо студено и модерно за един древен ритуал. И затова донесох тези. — Той гордо ми поднесе продълговата цилиндрична кутия. Погледнах го като пълна идиотка, а Джак махна капачката и ми показа долната част. — Виж какви дълги и абсолютно шикозни кибритени клечки са. Взех ги от общото помещение в нашето общежитие. Бяха до камината.

Взех клечките. Наистина бяха дълги и тънки, боядисани в красив виолетов цвят и с червени връхчета.

— Идеални са — похвалих го аз и се зарадвах, че мога да направя щастлив някого. — Непременно ги донеси утре на истинския ритуал. Ще използваме тях вместо обичайната запалка.

— Страхотно! — възторжено викна той и стрелна доволна усмивка на Деймиън. После бързо излезе от кръга, настани се удобно под дъба и се облегна на ствола.

— Е, готови ли сте?

Тримата ми приятели и гаджето ми (за щастие присъстваше само едното ми гадже) в хор отговориха: „Да!“

— Нека преговорим основните неща и да не правим всичко сложно и заплетено. Вие ще бъдете в кръга на съответните си места с останалите Дъщери и синове на мрака. Джак ще пусне музиката и аз ще вляза, както стана миналия месец.

— Господин Блейк ще рецитира ли пак стихове? — попита Деймиън.

— Искрено се надявам — обади се Шоуни.

— Този вампир е толкова готин, че прави поезията интересна — добави Ерин.

— Не! — сопнах се аз и когато всички ме погледнаха озадачено, продължих с не толкова налудничав тон, като избягвах да поглеждам Ерик. — Мисля, че той няма да рецитира нищо. Не съм говорила с него, но както и да е — добавих аз с абсолютно безразличен тон. — И така, аз ще се появя и ще обиколя кръга под музикалния съпровод, със или без поезия, и ще стигна до моето място в центъра. Ще образувам кръга, ще помоля Никс да ни благослови за началото на новата година, ще разнеса виното, ще затворя кръга и после всички ще ядем. — Погледнах Деймиън. — Погрижи се за храната, нали?

— Да. Главната готвачка се върна от зимната си почивка и вчера избрахме менюто. Ще има чили, приготвено по един милион различни начини, и вносна бира — добави той с глас, който загатваше, че е бил абсолютно непослушно момче.

— Звучи добре — усмихнах му се одобрително. Да, звучеше странно и малко незаконно, че непълнолетни младежи ще пият бира на организирано от училището събитие. Истината може да бъде обяснена с физиологичната Промяна, която се извършва в телата ни и алкохолът вече не ни влияе — или поне не достатъчно, за да ни накара да се държим като типични тийнейджъри (с други думи няма да се нафиркаме и да го използваме като извинение да правим секс един с друг).

— Хей, Зи, няма ли да съобщиш на ритуала кого ще избереш за Съвета на Префектите през идната година? — попита Ерик.

— Имаш право. Бях забравила, че трябва да го направя — въздъхнах аз. — Да, преди да затворя кръга, ще съобщя имената на двете хлапета, които избирам.

— Кои са те? — обади се Деймиън.

— Още не съм стеснила кръга до двама. Довечера ще взема окончателно решение — излъгах аз. Не бях избрала имената. Дори не исках да мисля за това, тъй като едното от двете хлапета щеше да заеме мястото на Стиви Рей в Съвета. После си спомних, че трябва да позволя на настоящия Съвет да ми помогне да реша кои хлапета да изберем.

— Предполагам, че утре преди ритуала ще се съберем и ще обсъдим имената.

— Хей, Зи, не се стресирай — рече Ерик. — Избери двама души и толкова. Ще ги одобрим. Няма значение кои са.

Почувствах огромно облекчение.

— Сигурни ли сте?

Приятелите ми извикаха в хор: „Да“ и „Звучи добре“ Очевидно всеки имаше пълно доверие в мен.

— Хубаво. Всички наясно ли сме с реда на ритуала?

Те кимнаха.

— Добре. А сега, да репетираме образуването на кръга.

Както обикновено, нямаше значение с какви напрежение и глупости е изпълнен животът ми. Станеше ли въпрос за образуване на кръг и призоваване на петте природни стихии, с които имах специална връзка, вълнението и удоволствието, които дарбата ми доставяше, (за щастие) засенчваха всичко останало. Докато се приближавах към Деймиън, почувствах, че напрежението ми се повдигна заедно с духа ми. Извадих една дълга тънка кибритена клечка и я драснах в дъното на цилиндричната кутия.

— Призовавам въздуха в нашия кръг. Вдишваме го с първия си дъх, затова е справедливо въздухът да бъде първата призована природна стихия. Ела при нас, въздух! — Докоснах горящата клечка до жълтата свещ, която Деймиън държеше, и я запалих. Пламъкът не угасна въпреки силния вятър, който се уви около Деймиън и мен, сякаш се намирахме в центъра на укротено, но игриво малко торнадо. Двамата се усмихнахме.

— Никога няма да престана да се учудвам колко е изумително — промълви той.

— И аз — отвърнах и духнах буйно пламтящата клечка, а сетне тръгнах по посока на часовниковата стрелка към Шоуни и червената свещ. Чух, че тя тихо си тананика нещо, което познавах — „Запали моя огън“ на Джим Морисън, извадих нова клечка и й се усмихнах. — Огънят ни топли с буйния си пламък. Призовавам огъня в нашия кръг! — Леко допрях запалената клечка до свещта на Шоуни и фитилът мигновено пламна и хвърли светлина и топлина по кожата ни.

— Нямаше да ми е по-горещо дори ако се бях подпалила — отбеляза Шоуни.

— Никс със сигурност ти е дала подходящата природна стихия — уверих я аз и тръгнах към Ерин, която направо вибрираше от вълнение. Клечката още гореше в ръката ми. Усмихнах се на Ерин и казах: — Водата е идеалният баланс на пламък, както Ерин е идеалната Близначка на Шоуни. Призовавам водата в нашия кръг! — Допрях клечката до синята свещ и моментално потънах в уханията и звуците на морето. Заклевам се, че усетих как в краката ми се плиска топла тропическа вода и охлажда нагрятата ми от огъня кожа.

— Обичам водата — щастливо заяви Ерин.

Поех си дълбоко дъх, за да се подкрепя душевно, погрижих се на лицето ми да се изпише спокойна усмивка и се приближих до Ерик, който държеше зелената свещ, символизираща четвъртата природна стихия в кръга — земята.

— Готов ли си?

Той беше леко пребледнял, но кимна и гласът му беше силен и уверен.

— Да, готов съм.

Вдигнах все още горящата клечка и извиках:

— Ох! По дяволите!

Имах чувството, че съм пълна идиотка, а не обучаваща се за Висша жрица, и единственият новак, надарен с връзка с всичките пет природни стихии. Пуснах клечката, която бях оставила да гори твърде дълго, и тя опърли пръстите ми. Погледнах глуповато Ерик и после останалите в кръга.

— Извинявайте.

Те добродушно повдигнаха рамене на моята тъпота. Тъкмо се обръщах към Ерик и бърках в цилиндричната кутия за нова клечка, когато онова, което видях — или по-скоро не видях, се регистрира в съзнанието ми.

Нямаше нишка светлина, свързваща Деймиън, Шоуни и Ерин. Свещите им бяха запалени и природните стихии показаха присъствието си, но връзката, която почувствахме, когато петимата образувахме първия си кръг заедно, беше толкова силна, че се виждаше като красива сребърна нишка светлина, която сега определено липсваше. Не бях сигурна какво да сторя и отправих мълчалива молитва към Никс. „Моля те, богиньо, покажи ми какво да направя, за да пренаредя кръга без Стиви Рей!“ След това запалих клечката и се усмихнах окуражително на Ерик.

— Земята ни издържа и храни. Като четвъртата природна стихия призовавам земята в нашия кръг!

Допрях дългата запалена клечка до фитила на зелената свещ. Реакцията на Ерик беше мигновена. Той извика от болка, а зелената свещ излетя от ръката му и от кръга и падна някъде в сгъстяващите се сенки зад дървото. Ерик потърка ръката си и измърмори, че сякаш нещо го е ужилило. В същия миг от сенките се разнесе порой от ругатни и някой, очевидно много ядосан, се отправи към нас.

— По дяволите! Ох! Мамка му! Какво…

На поляната се появи Афродита. Държеше незапалената зелена свещ и масажираше червеното петно на челото си, което вече беше започнало да се подува.

— Страхотно. Трябваше да се досетя. Казват ми да дойда тук… — Тя млъкна, огледа земята около дъба и тревата и после сбърчи съвършения си нос. — … сред дивата пустош, заобиколена от природата и какво намирам, освен насекоми и мръсотия? Интелектуалните изроди ме замерват с боклуци.

— Иска ми се да бяхме помислили за това — мило каза Ерин.

— Афродита, ти си вещица от ада — също така мило допълни Шоуни.

— Тъпаци, не ми говорете.

— Кой ти каза да дойдеш тук? — попитах аз, без да обръщам внимание на препирнята им.

Афродита ме погледна в очите.

— Никс.

— Моля те!

— Дрън-дрън!

— Не може да бъде!

Деймиън и Близначките извикаха в един глас. Забелязах, че Ерик запази подозрително мълчание. Вдигнах ръка.

— Достатъчно! — троснато викнах аз и всички млъкнаха. — Защо Никс ти е казала да дойдеш тук?

Без да откъсва поглед от очите ми, Афродита се приближи към мен.

— Дръпни се от пътя ми, неспособно гадже — каза тя на Ерик, без да го поглежда. Той ме изненада и наистина се дръпна встрани, а Афродита зае мястото на земята пред мен. — Призови земята и запали свещта и ще видиш защо.

Преди някой да възрази, аз послушах инстинктите си, защото вече предусещах какво ще се случи.

— Земята ни издържа и храни. Като четвъртата природна стихия призовавам земята в нашия кръг! — повторих аз и допрях новозапалената кибритена клечка до зелената свещ. Фитилът пламна мигновено и обгради Афродита и мен в уханията и звуците на тучна ливада с разцъфнали цветя през лятото.

— Никс реши, че се нуждая от още неприятности в моя вече пълен с тъпотии живот — промълви Афродита. — Затова сега имам връзка със земята. Това достатъчно иронично ли е за вас?