Избрана

Двадесет и трета глава

Лежах върху Лорън и съзнанието ми беше замъглено от възхитително усещане. Ръката му галеше татуировките на гърба ми.

— Татуировките ти са изящни като теб — каза той.

Въздъхнах щастливо и се сгуших в него. Обърнах глава и като хипнотизирана се втренчих в отражението ни в големите огледала в стаята. Бяхме голи и изцапаните ни с кръв тела бяха преплетени интимно. Дългите ми черни коси ни прикриваха отчасти. Изящните ми ажурни татуировки, които се спускаха по лицето, врата и гърба и ми стигаха до кръста, изглеждаха екзотични и блестяха като сапфири на тънкия слой пот върху тялото ми.

Лорън беше прав. Наистина бях изящна. Той се оказа прав и за нас. Нямаше значение, че Лорън е по-голям от мен и напълно развит вампир (и преподавател в училището). Връзката ни далеч надвишаваше това и беше изключителна. По-изключителна от онова, което изпитвах към Ерик. По-изключителна дори от Хийт.

Хийт…

Сънливото чувство на задоволство изведнъж ме напусна, сякаш някой плисна студена вода в лицето ми. Погледът ми се отмести към Лорън. Той ме наблюдаваше и лека усмивка извиваше ъгълчетата на устните му. Боже, Лорън беше толкова прелестен, че не можех да повярвам, че е мой.

Опомних се и му зададох въпроса, на който исках да получа отговор.

— Лорън, наистина ли моето Обвързване е Хийт е прекъснато?

— Да, наистина. Сега ти и аз сме Обвързани и това прекъсна връзката ти с човешкото момче.

— Но аз прочетох в учебника по социология на вампирите и там пише само колко болезнено и трудно е да прекъснеш Обвързване между вампир и човек. Не разбирам как е станало толкова лесно и не пише, че едно Обвързване може да прекъсне друго.

Леката му усмивка стана по-широка и Лорън ме целуна нежно и сладко.

— Ще научиш, че има много неща за вампирите, които не са написани в учебниците.

Думите му ме накараха да се почувствам млада, глупава и много смутена и той веднага го забеляза.

— Хей, не исках да кажа нищо лошо. Спомням си колко неловко се чувствах, когато не разбирах в какво се Променям. Всичко е наред. Това се случва с всички ни. А сега ти имаш мен да ти помагам.

— Не искам да разбирам — отвърнах аз и се отпуснах в обятията му.

— Знам. Ето как се прекъсва Обвързването. Ти и човекът сте имали връзка, но ти не си вампир и не си завършила Промяната. — Той млъкна и после решително добави: — Все още. Затова Обвързването не е било напълно развито. Когато ти и аз си разменихме кръв, тази връзка надделя над по-слабата. — Усмивката му стана секси. Защото аз съм вампир.

— Хийт заболя ли го?

Лорън повдигна рамене.

— Вероятно, но болката не трае дълго. И в дългосрочна перспектива така е по-добре. Много скоро пред теб ще се отвори целият вампирски свят, Зоуи. Ти ще бъдеш изключителна Висша жрица. И в този свят няма да има място за човешко същество.

— Знам, че си прав. — Опитвах се да подредя мислите си и си припомних колко сигурна бях по-рано тази нощ, че трябва да скъсам с Хийт. Добре, че бях с Лорън и това прекъсна Обвързването ми с Хийт. Така беше по-лесно и за двама ни.

— Добре, че не бях Обвързана към теб и Хийт едновременно.

— Това би било невъзможно. Никс е направила така, че да се Обвързваме поединично. Предполагам, че целта е да не създадем армия от Обвързани човешки любимци.

Стъписах се от ироничния му тон и от онова, което каза.

— И през ум не би ми минало да го направя.

Той се засмя тихо.

— Много вампири биха го сторили.

— А ти?

— Не, разбира се. — Лорън отново ме целуна и добави: — Освен това съм повече от щастлив от нашето Обвързване. Не ми трябват други.

Думите му ме развълнуваха. Той беше мой и аз бях негова! И после пред очите ми изплува образът на Ерик и тръпката на приятно вълнение отслабна.

— Какво има? — попита Лорън.

— Ерик — промълвих аз.

— Ти принадлежиш на мен! — Гласът му прозвуча грубо. После ме целуна властно и кръвта ми запулсира.

— Да — потвърдих аз, след като целувката свърши. Лорън беше като приливна вълна, на която не можех да се противопоставя, и му позволих да отнесе Ерик далеч от мен. — Аз принадлежа на теб.

Той ме притисна до себе си, а после нежно ме повдигна и премести тялото си така, че да ме гледа в очите.

— Сега ще ми кажеш ли?

— Какво да ти кажа? — попитах аз, макар да знаех какво иска да чуе.

— Кажи ми какво те разстрои толкова силно.

Не обърнах внимание на внезапното присвиване на стомаха си и взех решение. След всичко случило се между нас трябваше да имам доверие на Лорън.

— Стиви Рей не е умряла, поне не така, както възприемаме смъртта. Тя е жива, въпреки че е различна. И не е единствената новачка, оцеляла след предполагаема смърт. Те са цяла група, но Стиви Рей не е като тях. Тя е съумяла да запази човечността си, но те не са.

Усетих, че тялото ми се напрегна, и очаквах Лорън да ми каже, че съм луда, но той попита:

— Какво по-точно имаш предвид? Обясни ми всичко, Зоуи.

Разказах му всичко — за „духовете“, които бях видяла, за факта, че всъщност те не бяха духове, за страшните неживи хлапета, които убиваха футболисти, и как спасих Хийт. И накрая за Стиви Рей.

— И в момента тя чака в апартамента в гаража на Афродита? — попита Лорън.

Кимнах:

— Да, Стиви Рей се нуждае от кръв всеки ден. Човечността й е нестабилна. Ако не получава кръв, боя се, че ще стане като останалите. — Потреперих и той ме притисна до себе си.

— Толкова ли са лоши?

Представа нямаш. Те не са хора, нито вампири. Все едно са се превърнали в най-ужасяващите стереотипи на вампири и човеци. Те нямат души, Лорън. — Взрях се в очите му. — И не може да бъдат излекувани, но връзката на Стиви Рей със земята й е дала възможност да запази част от душата си. Сериозно мисля, че мога да направя нещо за нея.

— Така ли?

Учудих се, че Лорън се стъписа, като чу за намеренията ми да излекувам Стиви Рей, но спокойно прие факта, че съществуват неживи хлапета.

— Да. Може и да греша, но смятам, че трябва да използвам силите на природните стихии. — Млъкнах и се преместих, защото се запитах дали не му натежах. — Знаеш, че имам връзка с всичките пет природни стихии. Предполагам, че трябва само да я използвам.

— Може и да стане, но не бива да забравяш, че ще призовеш силна магия, а за това винаги се заплаща определена цена. — Лорън говореше бавно, сякаш внимателно обмисляше всяка своя дума (за разлика от мен, която обикновено изтърсвах разни неща, без да разсъждавам, а после съжалявах или се чувствах неудобно). — Зоуи, как се е случило онова страшно нещо със Стиви Рей и другите новаци? Какво или кой е виновен?

Отворих уста да кажа: „Неферет“, но инстинктът ми изкрещя: Не изговаряй името й! Изведнъж ми се догади. И после с изненада осъзнах, че всъщност не съм признала всичко пред Лорън. В разказа си за нощта, когато спасих Хийт от неживите хлапета и намерих Стиви Рей, аз пропуснах да спомена за Неферет. Не помислих за това. Не го направих нарочно, но не му разказах част от историята. Сигурно богинята Никс обработваше съзнанието ми. Тя не искаше Лорън да знае за Неферет. Дали се опитваше да го предпази?

— Зоуи, какво има?

— Нищо. Замислих се. Не знам как се е случило, но бих искала да знам. Искам да разбера.

— Стиви Рей не знае ли?

В главата ми отново прозвучаха предупредителни звънци.

— Тя все още не е много общителна. Защо? Чувал ли си за такива случаи?

— Не. — Той успокояващо прокара ръка по гърба ми. — Помислих, че ако знаеш как се е случило, това ще ти помогне да го поправиш.

Погледнах го в очите. Искаше ми се гадаенето да престане.

— Не трябва да казваш на никого, Лорън. Абсолютно на никого, дори на Неферет. — Опитах се да се държа твърдо като Висша жрица, но гласът ми потрепери и затихна.

— Не се тревожи, любов моя! Разбира се, че няма да кажа на никого. — Той ме притисна до себе си и погали гърба ми. — Но кой друг знае, освен ти и аз?

— Никой. — Излъгах толкова машинално, че се изненадах от себе си.

— Ами Афродита? Ти каза, че криете Стиви Рей в нейния апартамент.

— Афродита не знае. Чух я, че казва на някакви хлапета как родителите й ще отсъстват до края на зимата. Смяташе да прави там купон, но всички са й ядосани и никой не й повярва. Така разбрах, че апартаментът е празен, и вмъкнах там Стиви Рей. — Не мислех съзнателно да му казвам за Афродита, но устата ми, изглежда, взе решението вместо мен. Стисках палци наум, надявайки се, че Лорън няма да разбере, че го лъжа.

— Добре. Може би така е най-добре. Зоуи, ти каза, че Стиви Рей не е същата и не е много общителна. Как разговаряте?

— Тя говори, но е объркана и… — Запънах се, опитвайки се да измисля как да му го обясня, без да издавам повече, отколкото е необходимо. — Понякога прилича повече на звяр, отколкото на човек. Видях я по-рано тази нощ преди ритуала на Неферет.

Лорън кимна.

— Оттам дойде, нали?

— Да. — Реших да не споменавам за Хийт. Самата мисъл за него ме караше да се чувствам виновна. Обвързването вече не съществуваше, но вместо да изпитвам облекчение, аз чувствах странна празнота.

— Но откъде знаеш, че тя все още е в апартамента на Афродита и е добре?

— Какво? — разсеяно попитах аз. — А, дадох й мобилен телефон и мога да й се обаждам или да й изпращам съобщения. Преди малко я проверих как е. — Посочих мобилния си телефон, който беше паднал от джоба на роклята ми и лежеше на пода до купчината рогозки. Избих Хийт от главата си и се съсредоточих върху един по-непосредствен за решаване проблем. — Може ли да те помоля за помощ?

— Искай от мен всичко — отговори той и нежно отметна назад косата от лицето ми.

— Трябва или да доведа Стиви Рей тук, в училището, или да заведа групата при нея.

— Групата?

— Деймиън, Близначките и Афродита, за да образуваме кръг. Имам чувството, че ще ми е необходима и силата на природните стихии, която те носят, за да помогнем на Стиви Рей.

— Но ти каза, че те не знаят за нея.

— Не знаят. Ще трябва да им кажа, но ще изчакам точно преди да се опитам да оправя онова нещо със Стиви Рей. Боже, „онова нещо“. Каква глупост изръсих. Въздъхнах и поклатих глава. — А определено не горя от желание да им кажа истината — нещастно добавих аз. Имах предвид онова нещо със Стиви Рей и колко ще се ядосат приятелите ми, когато разберат, че съм крила важна информация от тях.

— Тогава ти и Афродита сте приятелки?

Лорън зададе въпроса небрежно, с усмивка и подръпване на дълъг кичур от косите ми, но също като с Хийт, нашето Обвързване ни свързваше и усетих скритото в него напрежение. Той се интересуваше много повече от отговорите ми и не разкриваше нищо. Това ме разтревожи и не само защото стомахът ми отново се сви и ме предупреди да си държа устата затворена.

Ето защо се опитах да отговоря с неговия безгрижен тон.

— Не. Афродита е отвратителна, но поради някаква причина, абсолютно неразбрана от Деймиън, Близначките и мен, Никс я е надарила с връзка със земята. Кръгът не действа без нея, затова тя е там, поради липса на друг. Не се мотаем заедно.

— Хубаво. Чух, че Афродита има огромни проблеми. Не трябва да й вярваш.

— Не й вярвам. — Веднага щом изрекох думите, осъзнах, че имам доверие на Афродита може би повече отколкото на Лорън, с когото преди малко загубих девствеността си и с когото се Обвързах. Страхотно. Голям късмет.

— Хей, отпусни се. Виждам, че разговорът на тази тема те разстрои.

Лорън погали лицето ми и аз машинално се облегнах на ръката му. Където и да ме докоснеше, чувството беше невероятно.

— Сега съм тук. Ще измислим нещо. Ще оправяме нещата едно по едно.

Исках да му напомня, че Стиви Рей няма много време, но той отново долепи устни до моите и се замислих само колко приятен е допирът му… как усещам, че пулсът му се ускорява… и че сърцето ми бие заедно с неговото. Целувките му станаха по-дълбоки и ръцете му се плъзнаха надолу по тялото ми. Движех се в ритъм е него и мислех за страст, кръв и нищо друго, освен Лорън… Лорън… Лорън…

Странен звук от задавяне прониза мъглата от заслепение и ненаситност, която ме беше погълнала. Сънено обърнах глава, докато Лорън целуваше шията ми, и тялото ми се разтърси от ужас.

На прага стоеше Ерик и на наскоро белязаното му лице беше изписано стъписване и недоумение.

— Ерик, аз… — Посегнах, грабнах роклята си и опитах да се покрия с нея. Оказа се, че не е нужно да се тревожа, че Ерик ще ме види гола. С едно бързо движение Лорън ме премести зад себе си и ме закри с тялото си.

Прекъсваш ни. — Хубавият глас на Лорън беше загрубял от едва сдържан импулс за насилие. Силата му ме накара да ахна от изненада.

— Да, виждам — отговори Ерик и без да пророни нито дума повече, се обърна и тръгна.

— Боже мой! Боже мой! Не мога да повярвам какво се случи! — възкликнах аз и се хванах с две ръце за пламтящата глава.

Лорън отново ме прегърна и гласът му беше успокояващ като допира му.

— Всичко е наред, любима. Той и без това все някога щеше да разбере.

— Но не и по този начин — извиках аз. — Това беше неописуемо ужасно. — Вдигнах лице и го погледнах. — Сега всички ще разберат, а това не е хубаво, Лорън. Ти си преподавател, а аз съм новачка. Няма ли правила срещу тези неща? Да не споменавам, че сме Обвързани. — После ми хрумна друга потресаваща мисъл и се разтреперих. Ами ако ме изключеха от „Дъщерите на мрака“, защото се любих с Лорън?

— Зоуи, любов моя, изслушай ме. — Той сложи ръце на раменете ми и леко ме разтърси. — Ерик няма да каже на никого.

— Ще каже! Видя изражението му. Няма начин да запази някаква тайна за мен. — Помислих си, че няма начин и отново да направи нещо за мен.

— Той ще си държи устата затворена, защото аз ще му кажа.

Загриженото му изражение се промени и той изведнъж придоби опасен вид, както когато каза на Ерик, че ни прекъсва. Изпитах страх и се запитах дали Лорън представлява нещо повече, отколкото показва.

— Не го наранявай — промълвих аз, без да обръщам внимание на сълзите, които се стичаха по лицето ми.

— Не се тревожи, любима. Няма да го нараня. Само ще си поговорим. — Лорън отново ме притисна в обятията си и въпреки че тялото, сърцето и душата ми искаха да бъда с него, аз положих усилия и се дръпнах.

— Трябва да тръгвам.

— Да, добре. И аз трябва да тръгвам.

Той ми подаде дрехите и двамата се облякохме. Реших, че Лорън бърза да тръгне, защото иска да намери Ерик, но при мисълта за раздялата почувствах, че стомахът ми се превръща в яма с противна черна гадост, клокочеща вътре. Разрезът над гърдите ми, където Лорън бе вкусил кръвта ми, пареше. Интимните части на тялото ми бяха изтръпнали и ме боляха. Погледнах към стената с огледалата. Очите ми бяха подпухнали и зачервени. Лицето ми беше на петна, а носът розов. Косите ми бяха разрошени. Роклята ми бе намачкана, но поне не си личеше, че е и скъсана. Изглеждах адски зле и това не беше учудващо, защото се чувствах по същия начин.

Лорън хвана ръката ми и минахме заедно през спортната зала. Стигнахме до вратата и преди да я отвори, той ме целуна.

— Изглеждаш уморена.

— Уморена съм. — Погледнах часовника в залата и се стъписах, като видях, че е едва два и половина след полунощ. Имах чувството, че са изминали няколко нощи в разстояние само на два часа.

— Легни си, любов моя. Утре пак ще бъдем заедно.

— Как? Кога?

Лорън се усмихна и погали шията ми, проследявайки татуировката ми.

— Не се тревожи. Няма да бъдем разделени дълго. Ще дойда при теб, след като и двамата поспим. — Докосването му затопли кожата ми. Тялото ми само се наклони към него, докато той интимно прокарваше пръсти по извивката на врата ми и рецитираше:

Потреперих от докосването му. Сърцето ми ускори ритъма си и главата ми се замая от думите му.

— Ти ли го написа? — попитах аз, докато Лорън целуваше шията ми.

— Не. Шели. Трудно е да се повярва, че не е бил вампир, нали?

— Аха — отвърнах аз, без всъщност да го слушам.

Той се усмихна и ме прегърна.

— Утре ще дойда при теб. Обещавам.

Тръгнахме заедно, но се разделихме веднага щом Лорън се отправи към общежитието на момчетата, а аз бавно поех към стаята си. Наоколо нямаше много новаци, нито вампири, и това ме зарадва, защото в момента не исках да виждам никого. Нощта беше тъмна и облачна, а старомодните газени лампи едва прорязваха мрака около мен, но нямах нищо против. Исках нощта да ме скрие. Само така можех донякъде да успокоя напрегнатостта на нервите си, която физическата раздяла с Лорън ми причиняваше.

Вече не бях девствена.

Фактът ме порази със страшна сила. Нещата се бяха развили толкова бързо, че нямах време да се замисля, но го направих. Трябваше да говоря със Стиви Рей. Дори неживата версия на Стиви Рей щеше да иска да чуе за това. Изглеждах ли различна? Не, това бяха глупости. Всеки знае, че за това не можеш да разбереш по външния вид. Или поне обикновено. Е, аз не съм обикновена тийнейджърка (сякаш има такова нещо). Трябваше добре да се огледам в огледалото, когато се върнех в стаята си.

Вървях по пътеката, водеща към общежитието, и се подготвях какво ще кажа на моите приятели, които вероятно гледаха филми. Разбира се, не можех да им кажа за Лорън и мен, но трябваше да измисля някаква история, че съм скъсала с Ерик. Или може би не съм. Лорън щеше да поговори с него и Ерик вероятно нямаше да каже на никого. Можеше да спомена, че се е наложило да скъсаме заради Промяната в него и толкова. Никой нямаше да се изненада, че съм разстроена и не желая да говоря за това. Да, това щях да направя.

Изведнъж една от сенките под един кедър се раздвижи и се изправи пред мен.

— Защо, Зоуи? — попита Ерик.