Избрана

Деветнадесета глава

Да, сериозно бях объркала нещата. Не само че не скъсах с Хийт, но и вероятно направих Обвързването ни още по-силно. Освен това може би причиних смъртта на двама души. Потреперих. Имах чувството, че се разболявам. Какво се беше случило с мен, по дяволите? Пих от кръвта на Хийт и се забавлявах (Боже, наистина като развратница), а после онези младежи започнаха да ни закачат и нещо в мен обезумя. Промених се от обичайната Зоуи във вампир психопат и убиец. Каква се беше случило? Вбесяваха ли се вампирите, когато човекът, към когото бяха Обвързани, е заплашен?

Спомних си колко много се ядосах в тунелите, когато „приятелчетата“ на Стиви Рей (не че тя всъщност беше гъста с онези отвратителни неживи хлапета) нападнаха Хийт. Прибягнах дори до насилие, но не изпитах такова силно желание да ги залича от лицето на земята! Ръцете ми отново се разтрепериха при самия спомен за гнева, който ме обзе, когато двамата младежи тръгнаха към нас, за да ни тормозят.

Очевидно не знаех много неща за вампирите. По дяволите, дори си бях водила записки и бях научила наизуст част от главата за Обвързването и жаждата за кръв, но започнах да разбирам, че в учебниците са пропуснати много неща. Трябваше ми възрастен вампир. За щастие познавах един, за когото бях сигурна, че ще бъде много доволен да стане мой учител. Бях убедена, че той с удоволствие ще ме научи на много неща.

Замислих се за онези неща. Беше ми лесно да го направя, след като бях заситена с вкусната секси кръв на Хийт. Тялото ми още тръпнеше от горещина, енергия и усещания, за които нямах представа, но за които жадувах.

Между Лорън и мен безспорно имаше нещо. Беше различно от онова между Хийт и мен и Ерик и мен. По дяволите! В живота ми ставаха прекалено много неща.

Понесох се във въздуха към апартамента в гаража на родителите на Афродита. Съзнанието ми беше толкова замъглено, объркано и разсеяно от мисли за секс, че се сетих, че изглеждам като мъгла и мрак едва когато застанах във всекидневната на апартамента. Стиви Рей гледаше телевизия с насълзени и кървясали очи. Погледнах към телевизора и видях, че тя гледа филма на седмицата по канал „Лайф тайм“ Приличаше на онзи за майката, която знае, че умира от някаква страшна болест, и трябва да се надпреварва с времето (и рекламните паузи), за да намери ново семейство за множеството си палави деца.

— Колко потискащо! — отбелязах аз.

Стиви Рей завъртя глава, скочи зад дивана, приклекна в хищническа отбранителна поза, изсъска и изръмжа.

— По дяволите! — Мигновено прогоних мрака и мъглата и отново станах видима. — Извинявай, Стиви Рей. Забравих, че съм се маскирала.

Тя надникна към мен. Очите й светеха и големите й криви зъби бяха оголени, но престана да съска.

— Успокой се. Аз съм. — Вдигнах платнената чанта и я разклатих. Кръвта се разплиска, издавайки противен звук. Храната ти.

Стиви Рей се изправи и присви очи.

— Не трябва да го правиш.

Повдигнах учудено вежди.

— Какво да не правя? Да ти нося кръв или да се превръщам в мъгла и мрак?

Тя грабна платнената чанта.

— Да се промъкваш незабелязано до мен. Може да бъде опасно.

Въздъхнах, седнах на дивана и се опитах да не обръщам внимание, че Стиви Рей вече гълта кръвта от първото пликче.

— В момента животът ми е толкова скапан, че ако ме изядеш, ще ми направиш услуга.

— Да, сигурно. Спомням си колко трудно е да бъдеш жив. Всичко е изпълнено с драматизъм по любовни срещи и суетене какво да си облечеш за училище. Истински ужас в сравнение със стреса да умреш и после да станеш нежива, но пак да се чувстваш предимно мъртва. — Стиви Рей говореше със студен, ироничен тон, съвсем различен от предишния й глас, и това изведнъж ме разтревожи много. Сякаш аз нямах право на стрес в живота си само защото не бях мъртва? Или нежива?

— Снощи убиха професор Нолън. Вероятно са били Църквата на вярващите. Разпнали са я, отрязали са главата й и са я оставили до тайната врата в източния зид с мила бележка „Магесница жена да не оставиш жива!“ Мисля, че моят скапаняк може да е замесен, но не мога да кажа нищо, защото мама го прикрива и ако го издам, и тя вероятно дълго ще лежи в затвора. Преди малко пих от кръвта на Хийт. Прекъснаха ни някакви кандидат-изнасилвачи и мисля, че може би неволно ги убих. И с Лорън Блейк се натискахме. Как мина твоят ден?

В червените й очи проблесна предишната Стиви Рей.

— Господи! — възкликна тя.

— Да.

— Натискала си се с Лорън Блейк? — Както обикновено. Стиви Рей стигаше до същината на най-пикантните клюки. — Е, как беше?

Въздъхнах и се вгледах в нея, докато пиеше второто пликче с кръв.

— Беше зашеметяващо. Знам, че ще прозвучи абсолютно нелепо, но мисля, че между нас има нещо.

— Като Ромео и Жулиета?

— Нека използваме друга аналогия. Ромео и Жулиета не свършват добре.

— Обзалагам се, че вкусът му е хубав.

— Какво?

Имам предвид кръвта му.

— Не знам.

— Все още — отбеляза тя и посегна към друго пликче с кръв.

— Като стана дума за това, трябва да намалиш пиенето на кръв. Неферет повика вампирите воини от Синовете на Еребус и е много трудно да се измъквам от училището. Не знам кога ще мога да дойда пак и да ти донеса вкусни кървави лакомства.

През тялото й премина тръпка. Стиви Рей изглеждаше почти нормална, но като чу думите ми, изражението й стана безизразно, а очите й блеснаха в червено.

— Няма да издържа дълго — произнесе тя с толкова тих и напрегнат глас, че едва я чух.

— Толкова ли е сложно, Стиви Рей? Не можеш ли да си определяш дажби?

— Не е това! Усещам, че ми се изплъзва все повече… всеки ден… всеки час…

— Какво се изплъзва?

— Човечността ми! — изхлипа тя.

— Не, миличка. — Преместих се до нея и я прегърнах, без да обръщам внимание на странната й миризма и че тялото й е сковано. — Ти си по-добре. Сега съм тук. Ще се справим.

Стиви Рей ме погледна в очите.

— В момента усещам пулса ти. Чувам всеки удар на сърцето ти. В мен има нещо, което ми крещи да разкъсам гърлото ти и да изпия кръвта ти. И това нещо става все по-силно. — Тя се отдръпна от мен и се сви в края на дивана. — Мога да се преструвам на предишната Стиви Рей, но това е само част от чудовището в мен. Правя го само за да те дебна като дивеч.

Поех си дълбоко дъх и отказах да отместя поглед от нея.

— Знам, че някои от тези неща са верни, но не вярвам на всичките и не искам и ти да вярваш. Човечността ти все още е в теб. Да, може да се заравя по-надълбоко, но все още е там. И това означава, че все още сме най-добри приятелки. Освен това не трябва да ме дебнеш, защото съм тук. Не се крия.

— Мисля, че може да си в опасност, когато си с мен — прошепна тя.

Усмихнах се:

— По-силна съм, отколкото мислиш, Стиви Рей. — Промъкнах се бавно, за да не я стресна, и сложих ръката си върху нейната. — Почерпи от силата на земята. Вярвам, че ти не си като другите… — Млъкнах и се опитах да измисля как да ги нарека.

— Ужасяващите неживи хлапета?

— Да. Ти си различна от другите ужасяващи неживи хлапета заради връзката си със земята. Почерпи сили от нея и тя ще ти помогне да разбереш какво става в теб.

— Мрак… В мен цари мрак.

— Не е само мрак. Има и земя.

— Добре… добре — задъхано каза тя. — Земята. Ще го запомня. Ще се опитам.

— Можеш да го превъзмогнеш, Стиви Рей. Ще го направим заедно.

— Помогни ми. — Тя изведнъж стисна ръката ми толкова силно, че едва не извиках. — Моля те, Зоуи, помогни ми.

— Ще го сторя. Обещавам.

— Трябва да бъде скоро.

— Ще го сторя. Обещавам — повторих аз, но нямах представа как ще изпълня обещанието си.

— Какво ще направиш? — попита Стиви Рей и отчаяно впери поглед в мен.

Изтърсих единственото, което ми дойде на ума.

— Ще образувам кръг и ще помоля Никс за помощ.

Стиви Рей примига.

— Само това ли?

Нашият кръг е могъщ и Никс е богиня. Какво повече ни трябва? — Гласът ми прозвуча по-убедено, отколкото се чувствах.

— Искаш отново да представлявам земята? — с треперещ глас попита тя.

— Не. Да. — Млъкнах виновно и се зачудих какво да направя с Афродита. Когато тя призова земята, беше ясно, че трябва да се присъедини към нашия кръг. Щеше ли Стиви Рей обаче да се вбеси, ако видеше, че мястото й е заето от друг, когото тя определено смяташе за враг? От друга страна, никой друг, освен Афродита не знаеше за Стиви Рей. Мислех нещата да останат така, докато съм готова да кажа на Неферет, че знам за нея. Определено имах проблеми. — Не съм сигурна. Нека си помисля.

Изражението на Стиви Рей отново се промени. Сега изглеждаше сломена и напълно сразена.

— Ти вече не искаш да участвам в твоя кръг.

— Не е това! Ти трябва да бъдеш лекувана, затова може би ще бъде най-добре да застанеш в средата на кръга, с мен, вместо да стоиш на обичайното си място. — Въздъхнах и поклатих глава. — Трябва да направя още проучвания.

— Побързай.

— Добре. А ти трябва да ми обещаеш, че ще пестиш кръвта, ще стоиш тук и ще се съсредоточаваш върху връзката си със земята.

— Добре. Ще се опитам.

Стиснах ръката й и после измъкнах своята.

— Съжалявам, но трябва да тръгвам. Неферет ще прави специален ритуал за професор Нолън, а после ще има Ритуал на пълнолунието. — Освен това отново трябваше да отида в библиотеката и да намеря някакъв ритуал, който да помогне на Стиви Рей. И нямах представа какво да правя с Лорън. И Ерик вероятно ми беше сърдит, че изчезнах. И не скъсах с Хийт. Боже, главата ме заболя. Отново.

— Мина един месец.

— Какво? — Бях се разсеяла от мисли за всичките тези неща.

— Умрях по време на последното пълнолуние, а това беше преди месец.

Думите й привлякоха вниманието ми.

— Точно така. Беше преди месец. Чудя се…

— Дали това означава нещо? Дали тази нощ е подходящият момент да се опиташ да оправиш случилото се с мен?

Едва не трепнах от звука на изпълнения й с надежда глас.

— Не знам. Може би.

— Да се опитам ли да дойда в училището?

— Не! Там гъмжи от воини. Ще те хванат.

— Може би трябва — бавно каза тя. — Може би всички трябва да знаят за мен.

Разтрих слепоочията си и се опитах да разбера какво ми подсказва инстинктът. Съветваше ме да пазя в тайна Стиви Рей толкова отдавна, че не можех да преценя какво е правилното решение.

— Не знам. Трябва ми малко време.

Стиви Рей се прегърби.

— Добре, но мисля, че няма да издържа още един месец.

— Знам. Ще бързам — обещах аз, наведох се и я прегърнах. — Довиждане. Не се тревожи. Скоро ще дойда пак. Обещавам.

— Ако измислиш нещо, изпрати ми съобщение или ми се обади и аз ще дойда.

Добре. — Обърнах се към вратата. — Обичам те, Стиви Рей. Не го забравяй. Все още си най-добрата ми приятелка.

Тя не каза нищо, но кимна. Изглеждаше мрачна. Призовах мрака, мъглата и магията и забързах в тъмнината.