Избрана

Шеста глава

Боже! Идваше ми да умра и да се превърна в прах, а вятърът да ме разнесе навсякъде, само да не бъда там. Обърнах се и видях вампира Лорън Блейк — поет лауреат и най-красивият мъж в познатата ни вселена. Стоеше и ни гледаше, а класическите черти на хубавото му лице бяха разтеглени в усмивка.

— З-здравейте — взех да заеквам аз и сякаш това не прозвуча достатъчно глупаво, взех, че изтърсих и: — Вие сте в Европа.

— Бях. Върнах се тази вечер.

— Е, как беше в Европа? — Спокоен и хладнокръвен, Ерик небрежно преметна ръка на раменете ми.

Усмивката на Лорън стана по-широка, докато гледаше ту Ерик, ту мен.

— Не е толкова дружелюбно като тук.

Ерик, който, изглежда, се забавляваше, се засмя.

— Въпросът е не къде си, а кого познаваш.

Лорън повдигна едната си съвършена вежда.

— Очевидно.

— Зоуи има рожден ден и се целувахме по този случай. Знаете, че се срещаме.

Отместих очи от Лорън и погледнах Ерик. Тестостеронът буквално беше осезаем във въздуха между тях. Боже, те се държаха като първобитни мъже, особено Ерик. Не бих се изненадала, ако ме халосаше по главата и започнеше да ме влачи за косите. Образът във въображението ми не беше привлекателен.

— Да, чух, че се срещате — каза Лорън. Усмивката му беше странна — малко иронична и почти подигравателна. А след това посочи устната ми. — Имаш малко кръв там, Зоуи. Може би ще искаш да я избършеш. И честит рожден ден.

Лицето ми пламна. Господин Блейк се обърна и тръгна към онази част на училището, където бяха личните помещения на преподавателите.

— Не бях изпитвала нещо по-неудобно — промълвих аз, след като облизах кръвта по устните си и оправих пуловера си.

Ерик сви рамене и се ухили. Блъснах го в гърдите и после се наведох да взема книгата си и саксията с лавандула.

— Не знам защо мислиш, че е смешно — добавих и се отправих към общежитието.

Естествено, той ме последва.

— Само се целувахме, Зи.

— Ти ме целуваше, а аз смучех кръвта ти. — Погледнах го изкосо. — А, и онази незначителна подробност, че беше бръкнал под пуловера ми. Хубаво е да не я забравяш.

Ерик взе саксията с лавандулата от мен и хвана ръката ми.

— Няма да я забравя, Зи.

Нямах свободна ръка да го плесна, затова само го изгледах гневно.

— Беше много неудобно. Не мога да повярвам, че Лорън ни видя.

— Блейк всъщност не е истински преподавател.

— Неудобно беше — повторих аз. Исках лицето ми да се охлади и да смуча още от кръвта на Ерик, но нямаше да го спомена.

— На мен не ми беше неудобно — самодоволно заяви той. — Дори се радвам, че той ни видя.

— Радваш се? Откога публичното натискане те възбужда — Страхотно. Ерик беше извратено момче и аз го разбирах едва сега.

— Публичното натискане не е възбуждащо, но все пак се радвам, че Блейк ни видя. — Гласът му стана сериозен, а усмивката мрачна. — Не ми харесва как те гледа.

Стомахът ми се сви.

— Какво искаш да кажеш? Как ме гледа?

— Така, сякаш ти не си ученичка и той не е учител. Не си ли забелязала?

— Ерик, мисля, че си откачил — заявих аз и внимателно избегнах да отговоря на въпроса му. — Лорън не ме гледа по никакъв начин. — Сърцето ми силно блъскаше в гърдите, сякаш щеше да изхвръкне от гърдите ми. Да, по дяволите, бях забелязала как ме гледа Лорън. И още как. Дори говорих със Стиви Рей по този въпрос. Ала след всичките събития напоследък и едномесечното отсъствие на Лорън, аз се бях убедила, че си въобразявам повечето от случилото се между нас.

— Наричаш го Лорън — подхвърли Ерик.

— Да, както ти каза, той всъщност не е истински преподавател.

— Аз не му викам Лорън.

— Ерик, той ми помогна да направя проучването си за новия правилник на „Дъщерите на мрака“. — Това беше по-скоро преувеличение, отколкото отявлена лъжа. Аз правех проучване, а Лорън беше там. Говорихме за проучването и после той докосна лицето ми. Без повече да мисля за това, побързах да продължа: — Попита ме за татуировките — добавих и наистина беше така. На светлината на пълната луна разголих гърба си, за да ги види… и докосне, и да вдъхновят поезията му. Тръснах глава да прогоня спомените и завърших: — Затова го познавам донякъде.

Ерик изсумтя.

Имах чувството, че в съзнанието ми се въртят група плъхове с големи мотоциклети, но запазих лековат и шеговит тон.

— Ерик, нима ревнуваш от Лорън?

— Не. — Той ме погледна, отмести очи и после пак се втренчи в мен. — Да. Е, добре, може би.

— Недей. Няма причина да ревнуваш. Между мен и него няма нищо. Заклевам се. — Бутнах го с рамо. Говорех сериозно. Изпитвах достатъчно силно напрежение, докато се опитвах да реша какво да правя с Обвързания към мен Хийт. Последното, което ми трябваше, беше тайна любовна авантюра с някой, който беше още по-недостижим и от бившето ми човешко гадже. (За жалост, обикновено получавам онова, от което най-малко се нуждая.)

— Чувствам, че нещо не е наред с него — отбеляза Ерик.

Бяхме спрели пред женското общежитие и докато още държах ръката му, аз се обърнах към него и невинно примигах.

— И с него ли си се натискал?

Ерик се намръщи:

— За това няма ни най-малка вероятност. — Той ме придърпа към себе си и ме прегърна. — Извинявай, че се раздразних заради Блейк. Знам, че между вас няма нищо. Глупав съм и ревнувам.

— Не си глупав и нямам нищо против да ме ревнуваш, поне малко.

— Знаеш, че съм луд по теб, Зи. — Ерик се наведе и гризна ухото ми. — Иска ми се да не беше толкова късно.

Потреперих.

— И на мен.

Видях, че небето просветлява, пък и бях капнала от умора. След рождения ми ден, мама, скапаняка и неживата ми най-добра приятелка аз се нуждаех да бъда сама, да помисля и да се наспя добре (в нашия случай — през деня). Всичко това обаче не ми попречи да се сгуша в обятията на Ерик. Той ме целуна по косите и ме притисна до себе си.

— Хей, реши ли кой ще представлява земята на Ритуала на пълнолунието?

— Още не — отвърнах аз. Ритуалът на пълнолунието беше след две нощи и избягвах да мисля за него. Трудно щях да намеря заместник на Стиви Рей. Мисълта, че тя е нежива и обитава вонящи улички и противни тунели в центъра на града, правеше замяната й потискаща. Да не говоря, че не беше и справедлива.

— Аз ще го направя. Само ми кажи.

Вдигнах глава и го погледнах. Ерик беше в Съвета на Префектите заедно с Близначките, Деймиън и, разбира се, мен. Аз бях лидерка на Дъщерите на мрака, въпреки че съм първокурсничка. Стиви Рей също беше член на Съвета и още не бях решила кой ще я замести. Трябваше да избера и двама ученици за Съвета, а не бях мислила и за това. Боже, колко напрегната бях. Поех си дълбоко дъх.

— Моля те, би ли представлявал земята в кръга на Ритуала на пълнолунието?

— Няма проблем, Зи. Но не мислиш ли, че ще бъде добра идея, ако първо репетираме образуването на кръга? Тъй като останалите имат връзка с някоя природна стихия, а ти с всичките пет, по-добре да се уверим, че всичко ще мине гладко, когато в кръга има едно ненадарено момче.

— Ти не си точно ненадарен.

— Нямах предвид огромните си способности да се натискам.

Той ме притисна до себе си толкова силно, че телата ни сякаш се сляха.

— Мисля, че трябва да ти покажа още от таланта си — изкикоти се той и ме целуна. Усетих лек вкус на кръв по устните му и това направи целувката още по-приятна.

— Предполагам, че вие двамата сте го направили — изведнъж се чу гласът на Ерин.

— По-скоро са се оправили — добави Шоуни.

Този път Ерик и аз не се разделихме, а само въздъхнахме.

В това училище няма лично пространство — измърмори той.

— Ха! Та вие се мляскате тук пред погледите на всички — възрази Ерин.

— Мисля, че е сладко — отбеляза Джак.

— Защото ти си сладък — рече Деймиън и го хвана за ръката, докато слизаха по широките стъпала на общежитието.

— Ще повърна, сестра ми — каза Шоуни. — А ти?

— Определено — отвърна Ерин.

— Гади ви се от онези влюбени гълъбчета? — попита Ерик. В очите му заблестя пакостливо пламъче и аз се запитах какво ли е намислил.

— Абсолютно! — произнесоха едновременно Близначките.

Стоях там и се усмихвах. Бях луда по тях — по всеки един от тримата. Стиви Рей ми липсваше непрекъснато, но за пръв път от един месец се чувствах доволна и дори щастлива.

— Е, значи те се срещат, а? — попита Ерик.

Всички отговорихме утвърдително.

— По-добре да се връщаме в нашите общежития. Не искаме да ни залавят на територията на едно свято момиче след вечерния час — закачливо каза той.

— Да, да тръгваме — съгласи се Деймиън.

Хей, Зоуи, честит рожден ден — обади се Джак.

Боже, какво сладко хлапе. Усмихнах му се.

— Благодаря, миличък — рекох аз и сетне погледнах приятелите си. — Съжалявам, че се държах лошо. Харесвам подаръците си.

— Това означава ли, че ще ги носиш! — попита Шоуни. — Да, ще носиш ли супер страхотните ботуши, за които похарчихме двеста петдесет и пет долара и петдесет и два цента? — добави Ерин.

Хлъцнах. Семействата на Шоуни и Ерин имаха пари, но аз, от друга страна, определено не бях свикнала да нося ботуши за триста долара. Едва сега осъзнах колко са скъпи и започнах да ги харесвам повече.

— Да, ще нося тези чудесни ботуши — обещах аз, имитирайки Шоуни.

— И кашмиреният шал не беше евтин — високомерно подметна Деймиън. — Споменах ли, че е кашмирен? Сто процента.

— Повече пъти, отколкото можем да преброим — измърмори Ерин.

— Обожавам кашмира — уверих го аз.

Джак беше навел глава и се мръщеше.

— Моят снежен човек не беше скъп.

— Но е симпатичен, придържа се към темата със снежния човек и идеално подхожда на великолепното ми колие, което никога няма да махна — усмихнах се аз на Ерик.

— Дори през лятото? — попита той.

— Дори през лятото.

— Благодаря, Зи — промълви Ерик и нежно ме целуна.

— Киселините ми пак се надигат — подхвърли Шоуни.

— Аз дори повърнах малко в устата си — добави Ерин.

Ерик ме прегърна още веднъж и побърза след Джак и Деймиън, които вече бяха тръгнали.

— Да кажа ли на Коул, че вие двете не си падате по целуването? — подвикна той през рамо.

— Направи го и ще те убием — мило отвърна Шоуни.

— Ще гризнеш дръвцето — също толкова мило допълни Ерин.

Повторих като ехо заглъхващия смях на Ерик, взех саксията с лавандулата, притиснах „Дракула“ до гърдите си и влязох в общежитието с моите приятелки. Започна да ми се струва, че може би ще измисля решение на проблема със Стиви Рей и отново всички ще бъдем заедно.

За жалост мисълта се оказа наивна.