Empire V

Пет правила на любовта

Когато Локи каза, че пристъпваме към изучаването на любовните практики на вампира, аз си въобразих нещо подобно на курса по гламур, само че с препарати от типа на „Rudel ZOO“. Представих си редове от епруветки, всяка от които съдържа в себе си триизмерен стереоскопичен и стереофоничен порнофилм — и всичко, мислех си аз ентусиазирано, трябва да се изгледа и усвои…

Когато чух, че занятието по темата ще е само едно, смъкнах летвата на очакванията си. Но затова пък, мислех си аз, това едно-единствено занятие сигурно ще бъде ярко и запомнящо се.

Така и се оказа.

Локи в този ден щателно се беше избръснал и даже се беше напръскал с някакъв ванилов одеколон. Лекарската му чанта беше два пъти по-дебела от обикновено. Беше ми интересно какво има там, но не попитах.

— Искам да те предупредя — каза Локи, — че съществуват два различни курса по любовно майсторство, които се четат на вампирите-младежи и вампирите-девойки. Между тях няма нищо общо. Освен това всичко чуто следва да се отнася само към човешките жени и в никакъв случай да не се пренася върху жените-вампири.

— А ако се влюбя в жена-вампир? — попитах аз.

Локи сви рамене.

— Такава възможност ние не разглеждаме. Ние се занимаваме само с хора. Отношенията си с другите вампири ти изграждаш по свое усмотрение и сам отговаряш за всичко. Тук не може да има никакъв курс за младия боец. И така, вземи химикалката, отвори тетрадката и пиши…

Той се зае да диктува:

— Отношението на вампира към жената е пълна противоположност на студения човешки цинизъм. То обединява в себе си прагматичен рационализъм и най-висше рицарство… Записа ли? Рационализмът се състои в това, че вампирът отхвърля фалшивата и оскърбителна процедура на така нареченото ухажване и веднага преминава към същността на въпроса. А рицарството се заключава в това, че жената се освобождава от срамната необходимост да имитира оргазъм и винаги получава за секса пари…

— Не смогвам — обадих се.

Локи ме остави да допиша изречението.

— Съществуват пет принципа — продължи той, — от които се ръководи вампирът в личния си живот. Първи: вампирът се стреми любовният акт да е непосредствено след запознанството. Втори: след любовния акт познанството по правило се прекратява. Трети: вампирът плаща на жената за услугите. Четвърти: вампирът по правило не хапе жената, с която прави любов. Пети и най-важен: вампирът никога не позволява на жената да имитира оргазъм…

— Не разбрах — казах аз, откъсвайки се от тетрадката. — Вампирът рицарски освобождава жената от необходимостта да имитира оргазъм? Или й забранява да го прави?

— Това е едно и също.

— Тоест как?

Локи ме изгледа продължително.

— Рама — рече той проникновено. — Дай да си поговорим като мъж е мъж.

— Хайде — съгласих се аз.

— Нека наричаме нещата със собствените им имена. Съвместният генитален оргазъм на мъжа и жената по време на полов акт е прекрасен, но недостижим идеал, подобен на комунизма. Вампирът винаги трябва да помни, че женското любовно поведение е икономически и социално мотивирано. То се е изковавало в продължение на векове и няколко десетилетия формално равноправие не са способни да променят нищо тук.

— Вие през пялото време говорите в теоретичен аспект — казах аз. — А може ли да разбера какво означава всичко това на практика?

— Може. Ако жената след третата фрикция започне да диша шумно, да подбелва очи и да стене неестествено, това означава, тя се държи неискрено и работи над социалния си проект, докато в същото време партньорът й работи над биологичния. А когато лежащият до него човек тайно работи над свой социален проект, вампирът трябва да е нащрек.

— Каква изгода може да извлече жената от имитацията на оргазъм? — попитах аз. — Наистина не разбирам.

— Не разбираш, защото мислиш като човек.

Този упрек вече ми беше натрил мазол. Сведох виновно очи.

— Обяснявам — каза Локи назидателно. — Ние обичаме съвсем не тези, които са ни направили нещо добро. Обичаме тези, на които нещо добро сме направили ние самите. И колкото повече добро сме им направили, толкова повече ни се иска да им направим още. Това е психологически закон. Жената вече много хилядолетия успешно паразитира върху него. Тя убеждава вампира, че уж изпитва непрекъснати множествени оргазми, за да повярва вампирът, че я е направил щастлива — и да поиска да я направи още по-щастлива. Нима не е ясно? Става въпрос за инвестиции. Колкото по-шумно жената сумти и ахка, толкова по-голям обем средства се опитва тя да усвои. А това трябва да се пресича в зародиш.

Спомних си, че Митра ме предупреждаваше за завесата от лицемерие около секс-маскировката на вампира. И все пак от чисто хулиганство реших да възразя.

— На мен ми се струва…

Но на Локи вече му беше омръзнала моята несговорчивост.

— За особено тъпите — прекъсна ме той, повишавайки тон — се казва съвсем просто: не позволявайте на жената да имитира оргазъм, тъй като той е нейната първа крачка към това да ви прибере паричките! Сега ясно ли е?

Изплашено кимнах.

— Ако от самото начало се пресече имитацията на оргазъм — продължи Локи, — в отношенията с жената става възможна човечността. А вампирите са хуманни същества, тяхната цел е именно това… Записа ли?

— Записах — отговорих аз. — А защо вампирът задължително плаща на жената за услугите?

— Защото безплатен секс има само в капана за мишки — отвърна Локи. — Това, между другото, също го запиши.

След като дописах изречението, сложих в тетрадката тлъста точка.

— Добре — каза Локи. — Теоретичната част приключи.

Отвори чантата и извади от нея вързоп с телесен цвят и синя газова бутилка. Бутилката завършваше с къс гумен маркуч. Като щракна маркуча към гумения вързоп, Локи завъртя черно лостче. Чух силно съскане и вързопът за няколко секунди се разгъна и набъбна, превръщайки се в опърпана надуваема жена със сплъстени сламени коси.

Тя имаше широко отворени сини очи с гъсти мигли и готова на всичко алена уста с кръгла дупка по средата. Локи я наду до пръсване, заради което тя изглеждаше като дебелана. Явно с нейна помощ се бе обучавало не едно поколение вампири — цялата бе покрита с тъмни петна, наподобяващи отпечатъци от подметки. Освен това по нея имаше множество надписи като онези, които дращят по чиновете учениците. Сред тях се открояваше едро изписано на бедрото й тристишие, което, ако съдим от следите по гумата, многократно се бяха опитвали да изтрият, но така и не бяха успели:

Щом забеляза, че гледам към бедрото със стихотворението, Локи завъртя жената така, че надписът да не се вижда.

— Преминаваме към практическите методи — каза той.

— Ъ-ъ-ъ… В какъв смисъл?

— В пряк.

Той застана на колене пред гумената жена и се обърна към мен. В ръката му се появи Бонбонът на смъртта. Той разгъна книжката и хвърли бонбона в устата си.

— След като се сблъскали с проблема, за който говорих — каза той, — вампирите не се захванали да изобретяват велосипеда. Те използват своята техника за ръкопашна борба — именно по тази причина, между другото, бойното и любовното изкуство са обединени в един курс. Присъщият на вампирите хуманизъм се проявява в това, че с цел пресичане имитацията на оргазъм те използват само такива похвати, които не могат да увредят здравето на партньорката…

Локи се наведе над гумената жена, подпря се на пода с лакти и лицето му потъмня от прилив на червена течност (дойде ми наум, че същият ефект би дала внезапно обхванала го страст).

Изведнъж той ловко се надигна и изтряска куклата с дясното си коляно в хълбока. После повтори същия похват с другия крак. След това й заби лакът в средата на корема. После я удари с пръст в основата на шията. Сетне я перна с длани по ушите…

Беше странно, страховито зрелище — високият кльощав човек в черно лежеше върху гумената жена и бързо, но не особено силно я пердашеше с ръце и крака… Движенията на Локи бяха изключително професионални и даже артистични — сигурно би могъл да участва с този номер в някакъв сюрреалистичен театър. И все пак на мен ми се стори, че влага в своите удари малко повече емоции, отколкото изисква процесът на обучение.

— Кажете — попитах аз, неочаквано за себе си, — вие обичали ли сте някога?

Той замря.

— Какво? — попита с недоумение, обръщайки към мен разгорещеното си лице.

— Не — казах аз, — няма нищо. Аз само ей така.

Локи се изправи на крака и изтръска невидимите прашинки от черния си сюртук.

— Сега ти — каза той.

Погледнах надуваемата жена. Кой знае защо ми се искаше максимално да отложа момента на срещата.

— Аз имам още един въпрос — казах. — Относно четвърта точка. Защо вампирът не хапе жената, с която прави секс? От рицарство?

— Да, но не само — отвърна Локи. — Най-вече защото след няколко ухапвания идва пълна загуба на интереса към жената като към обект на желание. Това е проверено наблюдение. Във всеки случай на мен не ми е известно нито едно изключение от правилото…

Той скръсти ръце на гърдите си и устреми поглед в далечината, сякаш си припомняше нещо забравено.

— Точно обратното — каза той. — Ако притеглянето към жената стане непоносимо, вампирът я хапе много пъти, за да изучи нейната душа и да се излекува. Винаги помага. Но ако вампирът има други планове, той няма да постъпва така…

Локи погледна гумената жена на пода и аз разбрах, че няма да мога да го баламосвам повече.

— Е, на работа. Отработваме ударите. Давай…

Заех изходна позиция. Гумената жена равнодушно гледаше покрай мен в тавана със своите сини очи — даже и да почувства нещо, успя да го скрие.

— Надигни се на лакти — каза Локи. — Пренеси тежестта върху коляното… По-високо… А сега — страничен удар с коляно в хълбока. Ето така, отлично! Само че не бива да я удряш с лявата ръка, защото може да повредиш черния дроб. Бий с дясната. Ха така. Браво! Сега удари с лакът…

Темата на занятието беше, разбира се, строго приложена, но някои аспекти на ставащото вълнуваха моето въображение. При всеки удар главата на куклата се мяташе нагоре-надолу, сякаш тя беззвучно се присмиваше над моите усилия — а може би напук на целия свят имитираше оргазъм.

Реших да не гледам лицето й и отклоних поглед. И взе да ми се струва, че лежа на надуваем дюшек и надпреварвайки се с цялото човечество, яростно греба към щастливия бряг, към гребци ги очаква награда — слънце, щастие, пари и любов.