Чудовището на нашата улица

Осма глава Вражеска територия

Излегната на пясъчния остров в стаята си, с вдигнато във въздуха коляно и ръка, свободно полюшваща се над бавното течение на Нил, Клео се наслаждаваше на една почти идеална неделя. Затоплена от лъчите на слънцето и разхлаждана от ленивото поклащане на папура, тя въздъхна дълбоко. В продължение на часове не се бе помествала и само от време на време потапяше ръката си в червените хладни води, които се нижеха през пръстите й.

В двореца всички спяха, за да прогонят главоболието от вкаменяването. Само Клео не можеше да прогони своето. Причината ли? Причината бе присъствието на нормито на срещата на РАД от предишната вечер. Норми, което беше особено привлекателно, бе целунало Дюс и бе най-добрата приятелка на Бека. А тя, по една случайност, бе инициаторът на лова на чудовища, който се вихреше сега в Салем. Лов, който пося страх в обществото на РАД, наложи вечерен час в деня на срещата й и накара баща й да отреже комуникацията на двореца с външния свят.

Дали тази Мелодорк не бе омагьосала всички? Явно бе, че имаше някакво тайнствено влияние върху Джаксън и Франки. Как иначе би могла да се вмъкне в затворения, строго охраняван кръг на РАД? Клео възнамеряваше да научи това… по-нататък. Сега имаше далеч по-неотложна задача.

Като повдигна леко триъгълното горнище на бронзовия бански, тя погледна очерталата се линия. Двете отсенки на кафявото — тъмно и още по-тъмно — й казаха, че е готова. След дългите дъждовни дни, кожата й най-сетне бе придобила отново своя предпочитан тон — лате с много малко мляко. Часът удари. След шейсет минути трябваше да дефилира със скъпоценностите на леля Нефертити пред приятелките си. Ако закъснееше и миг дори, цветът на кожата й щеше да започне да избледнява.

След като втри набързо, но щателно, в тялото си лосион от смола, тя облече вталена рокля, пясъчна на цвят, обу кожените сандали с каишки и нави Хисет на ръката си. Внимателно, на пръсти, за да не вдига шум, тя прекоси бързешком двореца и изтича навън в слънчевия следобед.

Вървейки по улицата с телефон, вдигнат нагоре към боговете, Клео призова завръщането на чертичките в индикатора за обхват. Когато стигна средата на улицата, близо до къщата на Джаксън, симфония от звуци извести, че бе отново в играта. Имаше седем съобщения.

„Благодаря ти, Геб!“

„У Франки?“

„У Франки?“

Клео съвсем не разбираше за какво говорят, а още по-малко — как бяха научили нещо преди нея. Но най-вече не разбираше защо Франки не я бе поканила. Всеки тропот на дървените токчета по пустия тротоар на Радклиф Уей я приближаваше към отговора.

Като отметна черната коса и разклати блестящите си рамене, Клео прекоси отривисто затворената улица и зави покрай крепостта във формата на L с овладяна самоувереност. Плетеница от електрически жици образуваше бариера между външния свят и високия гъст плет вътре. Промъквайки се по поляната, тя се ослуша за шепнещи гласове, но грохотът на водата заглушаваше всеки шум. „И сега какво?“

Точно навреме се появи ново съобщение.

Клео направи каквото й казаха и се озова на една примитивна пътека от каменни плочи. Шумът от водопада се усилваше, докато тя следваше пътеката през лабиринта от листа.

— Пресвета майко Изида25 — измърмори тя под нос, когато стигна края.

Широк водопад с формата на подкова се лееше от около петметрова скала и яростно се разбиваше в езеро от пяна. Едно потапяне само в този котел и Клео щеше да излезе без кожа. И въпреки това Блу лежеше над водопада, люспестите й крака бяха протегнати върху един гладък камък, а тя щастливо шляпаше в мъглата от разноцветни пръски. Другите момичета лежаха по корем на зелената трева вдясно от езерото. Всяка една имаше жълта кърпа и бе положила брадичка върху дланите си. Всяка се усмихваше със задоволство. Можеше да позират за картина със заглавие „Натюрморт — продължавам напред без теб“.

— Какво правите? — попита Клео с престорена безгрижност. Ако не друго, поне тен имаше. Това винаги повдигаше самочувствието й.

Клаудин седна.

— Говорим си за моя шестнайсети рожден ден. Ще разпратя поканите в понеделник.

— Знам — отвърна Клео. — Забрави ли, че ти помогнах да надпишеш пликовете?

— Не е ли страхотно тук? — попита Лала припряно. — Това е резервен електрически генератор. Зад скалите има турбини. Семейство Щайн го използват, за да не пораждат подозрение с високите си сметки за ток. Ела да седнеш — тя потупа тревата до себе си и се усмихна, без да крие зъбите си. — Да не говорим, че мястото е много подходящо за клюкарстване. Никой не може да ни чуе — добави тя и уви вечно зъзнещото си от студ тяло в кърпата.

Клео остана права.

— Ти какво правиш тук? — Франки се надигна. Белите кичури бяха изчезнали от косата й, а кожата й бе намазана с грим. Изведнъж Клео се почувства като зеленото чудовище.

— Имам по-добър въпрос. — Клео завъртя Хисет. — Какво не правя тук? Защо научавам за това малко събиране от приятелките си?

Клаудин и Лала се спогледаха сконфузено и също се надигнаха. Блу помаха невинно от върха на водопада, а русата й опашка се развя щастливо. Очевидно бе, че не чуваше и дума от разговора заради шума на ревящите води.

Франки поглади бледорозовата си рокля и погледна нагоре, закривайки очите си от слънцето.

— Имам добри новини за моето… нали знаеш… разкриване, и исках да ги споделя — тя сви рамене да покаже, че нещата бяха лесно обясними.

— И…? — Клео присви очи. Ъгълчетата им бяха все така изкусително свежи след сутрешния плаж.

— И… и си помислих, че може би не те интересува.

— И защо да не ме интересува? — Клео присви очи още повече.

— Снощи се противопоставяше на всичко и аз си помислих, че не даваш пет пари — отвърна Франки без помен от смущение.

— Пробвай ме пак — изсъска Клео и седна на края на кърпата на Клаудин.

Те й разказаха за плана и Франки-Били с досадно количество въодушевление. Планът бе хитър и тя им го каза. Но колко време трябваше да се преструва на заинтригувана, преди да им каже за снимките в Teen Vogue? Трийсет секунди? Четирийсет и пет? Шейсет? Ако трябваше да изтърпи повече от това, щеше да се хвърли във водопада и да се самоубие с хидроелектричество… ако приемем, че такова нещо съществуваше изобщо.

— Да се надяваме, че Мелъди ще стигне при Бека, преди срокът да е изтекъл — Франки погледна часовника на телефона си.

— Мелъди? — попита рязко Клео. — Тя какво общо има с това?

— Именно тя ще отведе Франки-Били при Бека — обясни Клаудин. — Ама ти не слушаш ли?

— А, да — излъга Клео. — Просто не разбирам защо всички й вярват.

Франки, Клаудин и Лала с недоумение се вторачиха в Клео. В далечината Блу пошляпваше щастливо във водата.

— Тя е норми! — умолително рече Клео. — Те сеят омраза и провеждат пропаганда със своите сензационни филми на ужасите, модерни поредици от книги, унизителни костюми за Хелоуин и изтъркани теми на училищните танци като „Миш-маш с чудовища“ — очите на Клео излъчваха страст, за чието съществуване тя дори не подозираше.

— Мелъди не е като другите нормита — обади се Лала. — Тя се опитва да ни помогне.

— Не ставай глупава, Лала. Всичките са еднакви. Векове наред нормитата използват прадедите ми, транспортират съкровищата ни до музеи, в които любителите на изкуството се превъзнасят по древните египтяни и тяхното майсторство в занаятчийството. А на излизане от музея си купуват някой цветен албум за Цар Тут и се оплакват, че вече никой не обръща внимание на детайлите. Това е пълно ка. На тях не им трябва майсторството на занаятчиите. Каквото и да казват в музеите, нормитата не обичат различното. Вие гледали ли сте „Хълмовете“26? Франки, баща ти може да ти направи сестра от остатъците, които пластичните хирурзи изхвърлят. И познайте кой е отраснал на Хълмовете?

Момичетата продължаваха да я гледат с изумление.

— Мелъди! Мелъди е от Хълмовете — продължи Клео с глас, който бе станал дрезгав под напора на собствената й увереност.

— Всъщност, не съм съвсем сигурна, че Бевърли Хилс е „Хълмовете“ — обади се Лала с изключително уважение в гласа. — Мисля, че шоуто се снима на Хълмовете в Холивуд. Но съм съгласна, че е объркващо.

Клео устоя на импулса да задърпа розовите кичури на Лала, докато от очите на вампира потекат сълзи.

— Все едно откъде е, тя настрои Джаксън срещу мен. Чухте ли какво ми каза той снощи? Нарече ме царицата на Де Нил. Изобщо не е оригинално. Духовитите отговори не могат да станат по-нормални от това.

Телефонът на Франки иззвъня.

Момичетата се надвесиха над екрана, благодарни за прекъсването.

— Мелъди и Франки-Били тъкмо спират пред къщата на Бека — докладва Франки.

Те изпищяха замаяни от очакването. Клео погледна с досада. Те трябваше да пищят на нейните новини за Teen Vogue. Не на приключенията на Мелодорк.

— Успех — изрече Франки гласно, докато пишеше. — Дръж ни в течение.

Тя натисна бутона за изпращане, а момичетата отново изпищяха.

След минути пристигна и отговорът.

„Бека е в болницата при Брет“, прочете Франки. „Тръгваме натам. Имаме достатъчно време. Всичко ще е наред. Между другото, Били е страхотен!“

— Не мислите ли, че и някой от нас трябва да отиде в болницата? — предложи Клео. — В случай, че се опита да ни измами?

— Няма да ни измами, не разбра ли? — Франки пусна искри. Клаудин и Лала сведоха глави и нервно задърпаха конците на кърпите.

— О, нима? — Клео се облегна на ръце и вдигна лице към слънцето. — Кой стана царица на отричането сега?