Чудовището на нашата улица

Дванадесета глава Яж, пий и стой на нокти

Клео нямаше нищо против Олимпийските игри. Те бяха вдъхновяващи и точно като Дюс, водеха началото си от Гърция. Но завъртяха ли се за пореден път по телевизията, любимите й програми слизаха от екран за цели две седмици, изместени — нека сме честни — от неразбираеми и безсмислени спортни занимания. През тези дни Клео често се улавяше да обикаля безцелно из двореца като изгубена в пустинята камила в търсене на нещо, което да сложи край на странстванията й. Това бе състояние на душевен смут и обърканост, за които единственото лечение бяха заключителните церемонии и последващото завръщане на обичайната телевизионна програма. След като веднъж редът бе възстановен, тя традиционно отпразнуваше това с едно от упадъчните шоколадови кексчета на Хасина с формата на пирамида, за да може да навакса неизбежната загуба на калории по време на четиринайсетдневните си скитания.

Но днес, седнала с трите си приятелки в Зоната без алергии на „Мърстон Хай“, Клео отхапа върха на шоколадовата пирамида, за да отпразнува друго възраждане: възраждането на своя живот. Животът, в който нейната личност бе във фокуса на обективите на Клаудин, Лала и Блу. Животът, в който новаците (Франки!) и нормитата (Мелъди!) не бяха в центъра на новините. Животът, в който сателитният обхват на територията на двореца не беше заглушен, а срещите й с Ди в събота вечер не се проваляха. Животът, в който тя ще съобщи на приятелките си за снимките в Teen Vogue, а те ще се потят от завист дни наред. С една дума — животът, който бе на път да си върне.

И дотук нищо не сочеше обратното. Столът постепенно се пълнеше с гладни нормита, запътени към своите обичайни маси в зоните без фъстъци, глутен, лактоза и мазнини. Както обикновено, момичетата минаваха край Клео и приятелките й и хвърляха скришен поглед към облеклото им, диктуващо последните модни тенденции. Ако Дюс не се виждаше наоколо, а в понеделник той ходеше на баскетбол, другите момчета правеха същото. Четирите момичета поклащаха глави в такт с музиката. Първата песен за деня бе I Made It (Cash Money heroes) на Кевин Рудолф. Текстът не можеше да е по-подходящ.

Клео дъвчеше сладкото кексче в триумфалния ритъм, който известяваше завръщането й. С премерено търпение тя започна да разглежда снимките на телефона си в очакване на неизбежния въпрос.

— Днес изпратих поканите за рождения ми ден. — Клаудин отхапа от сандвича с двоен бекон. — Целунах всеки плик с червило, преди да го пусна в кутията, и затова закъснях за математиката тази сутрин. — Тя замлъкна, очевидно в очакване на някакъв отговор. Клео отказа да отвърне — дни наред вече тя не беше в центъра на вниманието и от това косата й бе започнала да губи от блясъка си.

След цяла вечност Лала се приведе и надзърна с тъмнокафявите си очи в телефона.

— Хей! — Тя изстреля със студения си пръст едно малко парченце от шоколадовата глазура на пирамидата и то кацна право върху черния плетен пуловер на Клео, а оттам падна върху розово-сивия клин. — Какво разглеждаш?

— Хм, изцапания си клин!

— Хайде, Шийла, каквото и да е, сигурно е върхът. Дори не забеляза размазаната очна линия на Лала. — Блу игриво потупа лицето си с пръст. Както винаги, носеше ръкавици.

— Много хубаво. Подигравай се на сляпото момиче — Лала поръси сол върху сухата кожа на Блу.

— Ти не си сляпа — посочи Блу. — Просто не виждаш отражението си.

— И има късмет. — Клаудин завъртя на пръста си една кестенява къдрица.

— Щях да имам късмет, ако не усещах беконовия ти дъх. — Лала избърса очната линия с една мокра кърпичка и стисна устни, за да не се разсмее пред всички.

Клео обаче се разсмя с цяло гърло. Всичко отново си бе дошло на мястото.

Време беше.

— Опитвам се да реша какво да нося на снимките за Teen Vogue — каза тя, сякаш цяла сутрин само това бяха обсъждали. — Огърлицата със сокола ми харесва много, а също и крушовидните обеци, но ако сложа и двете, може би ще бъде прекалено, а?

Момичетата объркано свъсиха вежди. Сцената не можеше да се развие по-добре, дори да бе написала сценария предварително. Което донякъде се бе случило все пак.

Клео прелисти снимките, които бе направила тази сутрин по изгрев, когато светлината на слънцето беше най-наситена. Оранжевото сияние бе вдъхнало живот на заспалото злато така, както черната очна линия правеше това със сините й очи. Тя бе заснела безценните накити на пясъчния остров в стаята си, а после им сложи рамки от папур и дива трева. Оставете висшата мода от Кайро, нейната колекция притежаваше блясъка на фараоните!

— Какво мислите, момичета? — Тя им показа снимки на обеците и огърлицата. — Много ли ще е?

— Мисля, че трябва да спреш и да почнеш отначало. — Блу отмести русите къдрици от лицето си и ги прихвана с две игли за коса.

— Изумително — обади се Клаудин. — Тези обеци са подобри дори от…

— От емералдите на Анджелина Джоли на „Оскарите“.

Лала се наведе през масата, а краищата на розово-черните кичури пометоха кексчето на Клео.

— Има ли още?

— Колкото искаш.

Клео им показа кованите гривни, короната, отрупана със скъпоценни камъни, пръстена, който сияеше в мрака, огърлицата с пера, и гривната змия с рубинените очи, плюс това и снимка на визитната картичка на Ана Уинтур, фотографирана на красива светлина.

— Това истинско ли е? — Лала докосна екрана.

— Разбира се! Татко го е открил в гробницата на леля Нефертити.

— Не, за визитката питам!

Клео подкани с ръка момичетата да се приближат. Щом всички се вмъкнаха в кръга й от ухание на смола, тя им разказа за срещата между баща й и Ана Уинтур в самолета, за сесията на Teen Vogue, пясъчните дюни, камилите, предстоящия й дебют като модел и безкрайните възможности да създаде контакти. С всяка нова подробност очите им се разширяваха все повече.

— Я, стига, Шийла! Да не ни будалкаш?

— Ще проям месо само да мога да се снимам в Teen Vogue.

— А аз ще стана вегетарианка!

Обаянието на историята ги бе обвило като с фина лента лен около нея.

— Наистина ли ще се качиш на камилата?

— Кои са другите модели?

— Имат ли нужда от блондинки?

— Може ли да видим колекцията след училище?

— Ще ти помогнем да избереш най-добрите накити.

— Ей, Клео, ще може ли и ние да пробваме някои от бижутата?

По милостта на Геб образът на Клео като царица, тяхната царица, бе запазен поне за още ден-два. Кризата бе отминала.

Можеше да продължи да им разказва така часове наред, а те щяха да я слушат захласнати. Но шоколадовата пирамида, която се случи да е точно в центъра на кръга, се надигна от чинията и започна да изчезва на хапки.

— Били!

Последната хапка падна в чинията.

— Съжалявам.

Вълна от смях разби кръга от смолистия аромат и той се разтвори за Франки, Джаксън и Мелъди. Те плъзнаха белите си подноси на масата и седнаха, сякаш бяха поканени. Но не бяха — или поне не от Клео.

— Здрасти! — Франки се усмихна широко под дебел слой грим с цвета на норми. Дребничката й фигура бе загърната в шал и черен дамски гащеризон от сатен (който приличаше повече на летателен гащеризон). Дебелият плетен колан, пристегнат на кръста, бе достоен за възхищение опит да прикрие недостатъците на гащеризона. Но бе несполучлив. Дрехата сякаш наистина бе шита за пилот.

— Наелектризиращо е да се върнеш в училище. — Франки се наслаждаваше на суматохата в стола и поклащаше глава в такт с песента на Лейди Гага.

Клео погледна с досада, без да може да реши кое я ядосваше повече: думата „наелектризиращо“ или непрестанната склонност на Франки да привлича върху себе си светлината на прожекторите, или и двете.

— Танците бяха в петък — отбеляза тя. — Днес е понеделник. Не си пропуснала и ден дори.

— Знам — усмихна се Франки. — Благодарение на тези двамата — тя аплодира Мелъди и празното място до нея. Джаксън, Дала, Клаудин и Блу се присъединиха. Клео бутна настрани кекса. Празненството бе приключило.

— Не мога да повярвам, че Бека показа видеото — обърна се Лала към Джаксън. — Ти уплаши ли се?

— Доста — Джаксън свали очилата си и ги отри в смачканата риза на жълто-кафяво каре. — Тичах из къщата да си търся паспорта, когато Мелъди ми прати съобщение с добрата новина. — Той игриво дръпна една от връзките на любимото горнище на нормито.

Клео изучаваше новата двойка, като се питаше какво намира Джаксън у Мелъди. Всяка част у нея бе неоспоримо привлекателна, може би дори красива. Дълга черна коса, малки сиви очи, изящен нос и чиста гладка кожа. Но по отношение на стила тя бе същинска Кристен Стюарт и предпочиташе удобните пред съблазнителните дрехи. Само дето не беше Кристен Стюарт. Затова приличаше на хубаво момиче, което никога не сваля домашните си дрехи.

— Били беше истински герой — изрече Мелъди.

— Но на теб ти хрумна тактиката за отвличане на вниманието. — Той сграбчи изоставеното кексче. — И трябва да чуете как Мелъди върна на Бека всичко накрая. Сега ще трябва да прослужи някъде двеста часа общественополезен труд.

— Чух за това — Клаудин се разсмя. — Не е зле. Но ако зависеше от мен, щях да я пратя право на електрическия стол.

— Че какво толкова лошо има в това? — пошегува се Франки.

Мелъди избухна в смях.

— А ти какво правиш тук? — изрече Клео ненадейно, неспособна повече да си налага автоцензура.

Мелъди пребледня.

— Клео! — изплющя гласът на Джаксън.

— Исках да кажа, ъъъ, нямаш ли алергии? — поправи се тя. — Не трябва ли да седиш в друга зона?

— Имам астма, но откакто се преместихме тук, се чувствам далеч по-добре. Тази сутрин за пръв път от години пях, докато се къпех под душа, и дори звучеше…

— Ти пееш? — прекъсна я Блу.

— Ти се къпеш? — измърмори Клео.

— И двете — отвърна Мелъди, без да обръща внимание на подигравката. — Когато бях малка, изнасях концерти. Защо? Ти пееш ли?

— Свиря на китара и малко на пиано.

— Още ли се упражняваш върху нотите? — Лала се засмя в салфетката.

— А ти още ли се упражняваш върху шегите? — изстреля в отговор Блу.

Клео продължи да преглежда снимките на телефона си с надеждата да пренасочи вниманието им към по-важните, съществените неща.

— Тази сутрин изгониха Бека от часа по математика и я пратиха право при директора — осведоми ги Франки и затвори рязко електриковосинята си пудриера, покрита с черни изкуствени диаманти.

— Защо? — в един глас попитаха всички.

— Беше първият час. Господин Кантор закъсняваше и ние започнахме да обсъждаме цялото това… нещо. Когато Бека влезе, всички започнаха да й ръкопляскат и да хвалят шегата й. Тя се опита да им каже, че всичко е било истина, но никой не й повярва. Накрая така се ядоса, че взе да хвърля тебешири из цялата стая. И тогава се появи господин Кантор. Едно парченце син тебешир го уцели право по челото и той веднага я прати при Уикс.

— Отлично — коментира Клаудин и открадна едно парченце пилешко месо от чинията на Джаксън.

— А също и приятелката й — продължи Франки.

— Хейли — извикаха неодобрително всички.

— Да, Хейли. Тя опита да защити Бека. Каза, че била разстроена, защото Брет иска да се разделят, но…

— Знаеш ли защо иска това? — прекъсна я Мелъди.

Те се засмяха и погледнаха Франки. Франки сведе поглед.

— Точно така — запя Мелъди. — Иска да се запознае с теб.

От зоната без алергии се надигнаха писъци. Франки седна върху ръцете си. Джаксън намери прикритие от женската радост, като се скри под кафявия си перчем. Клео жадуваше да запрати телефона си в носа на Мелъди, който все се вреше тук и там.

— Истина е. Помоли ме да ви запозная.

— Това е рисковано! — сопна се Клео. — Ами ако всичко е капан?

— Какво ще правиш, Франки? — Лала отхапа от един морков. — За норми той е доста привлекателен… Не се обиждай, Мелъди.

С усмивка Мелъди показа, че не се е засегнала.

— Не знам — въздъхна Франки. — Ами Ди Джей? — Тя се обърна към Джаксън. — Мисля, че той ме харесва.

— Мога да говоря с него от твое име — предложи той стеснително изпод перчема си.

— Е, това „да“ ли е? Да потърся ли Брет?

— Не, недей! — каза Франки. — Не тук. Не пред всички. Ами ако Клео е права? Ако не е безопасно?

— Какво ще кажеш тогава след училище? — предложи Мелъди. — В „Ривърфронт“. Аз и Джаксън ще дойдем с теб за всеки случай.

Франки въздъхна за пореден път.

— Само кажи „да“ — увещаваше я Мелъди. — Той наистина те харесва.

— Добре тогава. Да!

Момичетата се разпищяха от удоволствие, сякаш те самите отиваха на среща.

— Може ли и ние да дойдем? — попита Лала.

— Да! Ще се возим на въртележката и ще се преструваме, че не те познаваме — добави Блу.

— Трябва да се измъкнем рано, иначе братята ми ще ни проследят — рече Клаудин. — Мислят, че там е опасно.

— Чакайте! Нали щяхме да разглеждаме съкровището — Клео не можа да прикрие своето разочарование.

— Сетих се! — Пазителката на мира, Блу, вдигна пръст. — Днес можем да отидем на въртележката, а утре у Клео. Става ли?

— Не става! — отвърна Клео.

— И защо не става? — Лала не бе от хората, на които можеше да казваш какво могат или не могат да правят.

— Защото — започна Клео в опит да спечели време, — заради изненадата.

— Каква изненада?

— Ъъъ… щях да ви кажа за нея у дома, но… Клаудин и Блу ще участват с мен в снимките — изрече тя, без да мисли. — А Лала, ти можеш да помагаш на стилистите, тъй като не излизаш на снимките, но…

Нова вълна писъци изпълни въздуха. Както винаги, останалите ученици в зоната се извърнаха да видят какво изпускат. И както винаги, Клео посрещна вниманието с усмивка.

— Но ако предпочитате да сте придружителки на Франки в „Ривърфронт“, добре. Просто трябва да знам, за да потърся заместници. Вие решавате.

Момичетата я увериха, че нужда от заместници няма и те бяха напълно отдадени на фотосесията.

— Златно — възкликна Клео, докато се молеше на Геб редакторите на Teen Vogue да приемат новините със същия ентусиазъм.