Чудовището на нашата улица

Двадесет и първа глава Край

Светлината в „Мърстон Хай“ бе приглушена и училището беше празно. Никой не ходеше там в неделя, освен онези, които нямаха какво друго да правят. Но именно от тях се боеше Клео — от тези, които стояха в аудио-визуалния кабинет, докато портиерът не ги изгонеше. Те щяха да разберат, че посещението й в техния компютърен храм бе с някаква потайна цел. Екзотичната й красота не просто щеше да изпъкне сред тях като кала в леха със зеле, но досега тя никога дори не бе помисляла да влезе в подземното им леговище, особено в този часови пояс, когато слънцето бе най-подходящо за плаж. И дори да не заподозрат някое тъмно деяние, те щяха да си помислят, че Клео не е в състояние да си позволи собствен компютър. И двете теории бяха еднакво пагубни за репутацията й.

И така, Клео прекарваше неделния следобед, затворена в тоалетната в мазето, вместо да се припича на слънце, да обикаля по магазините и да отиде на спа. И чакаше. Чакаше съобщение от Бека. Щом и последният компютърджия си тръгнеше, Бека щеше да хакне компютъра на Брет и да изтрие „Чудовището на нашата улица“. Благодарение на приятелите си във Facebook, Клео бе научила, че Рос очаква филма до края на деня в понеделник. Социално напрежение, трупано цели две седмици, се изля от гърдите на Клео в хлорния въздух. Но краят най-сетне бе близо.

Тя погледна телефона си. Нямаше съобщение.

Птах33?

Трудно й бе да повярва, че Дюс все още не бе променил мнението си. Беше й пратил съобщение в деня, когато се скараха, за да я помоли да „премисли“ нещата. Тя бе отвърнала: „Или филма, или аз“. На това той отвърна: „И двете“. Тя му написа: „Грешен отговор“, и после часове наред плака, заровила глава в едно котешко кожухче.

Трябваше да впрегне цялата сила на волята си, за да се преструва на недостъпна и да не настоява той да промени решението си, и то когато увереността й в гърбицата с форма на сърце беше на привършване. Но кой друг освен нея можеше да му даде урок колко важно е да поставя приятелката си винаги на първо място?

Ами приятелките й? Тя вярваше твърдо, че досега те щяха да се върнат при нея, и затова не бе казала на Teen Vogue, че не им достигат два модела и един стилист. Снимките бяха само след четири дни и необходимостта да си признае ставаше неотложна. На карта бяха заложени професионалните връзки на Клео плюс доверието на баща й. Ако сега си признаеше, от списанието щяха да имат достатъчно време да намерят заместници. Но в самия ден на снимките? Дали изобщо щяха да пожелаят да го направят?

Клео отново провери телефона си. Все още никакви съобщения. Наистина ли приятелките й се забавляваха без нея? Как изобщо беше възможно това?

И все пак Клео не спираше да се надява.

Бип!

Добре че бяха постоянните новини от Бека за операция ЛОВ, иначе телефонът й щеше да умре от самота.

Една ръка в розова гумена ръкавица се подаде и издърпа Клео в компютърната зала.

— Побързай! — рече настойчиво Хейли и затвори вратата зад тях, а после спусна щорите на прозореца. Тоалетът й за работа под прикритие — оранжева жилетка и клин на сиви и лилави райета — нямаше да може да привлече повече внимание, дори да грееше в неонови светлини и да дънеше до дупка метъл.

— Здрасти — обади се Бека от третата редица с компютри. Тя вече чаткаше по клавишите, но спря да помаха със синята си гумена ръкавица. — Става по-лесно, отколкото си мислех. Само след минута ще съм готова.

Клео трепна и замаха с ръка пред носа си в спарения въздух. Миришеше на самолет, в който си седнал до пътник, похапващ Doritos с начо сирене. Кутийки от сода и опаковки от сандвичи преливаха от коша до вратата в напразен опит да избягат от влудяващото бръмчене на машините и суровата светлина на флуоресцентни лампи.

— Ето, вземи! — Хейли бръкна в куфарчето си и извади отвътре чифт червени вълнени ръкавици. — Не пипай нищо, преди да ги сложиш.

Клео взе ръкавиците с два пръста, все едно бяха покрити с курешки.

— О, ето ти и гривна на ЛОВ! — Тя свали от ръката си жълта пресована гривна. — Претопих старата ми гривна Livestrong34 и ето!

— Сериозно ли?

Хайли свали надолу очилата си и погледна Клео въпросително: „Че защо да не съм сериозна?“.

— Прилича повече на дъвка.

— Чудесно — засмя се Хейли. — Нали и без това се опитваме да се залепим една за друга.

„Велики Геб! Всички нормита ли са толкова страшни?“ Клео изгаряше да каже на Хейли къде да си залепи боцкащите ръкавици и сдъвканата гривна, но точно сега не бе време да влиза в конфликт за надмощие. И защо да съсипва и без това съсипаната си неделя? ЛОВ бе само средство към целта, а целта бе съвсем близо.

— Аз какво да правя? — попита Клео, като се опитваше да не диша.

— ЗАЛЯГАЙ! — прошепна Хейли.

— Какво? — Клео се обърна.

— Скрий се и изключи звука на телефона!

Хейли притича от поста си и свали Клео на земята. Заедно двете изпълзяха по покрития с трохи мокет до края на третата редица. Колената на Клео изгаряха от болка. Тя съжаляваше за решението си да облече къса пола толкова, колкото и за участието си в тази съмнителна операция. Като познаваше Хейли, това сигурно бе тренировка на сухо.

Те притичаха под голямата маса при Бека.

— Кого видя? — прошепна Клео и намести тясната поличка от розово-черен шифон, за да скрие бельото си.

— Брет! — отвърна беззвучно Хейли. — И…

Вратата се отвори със скърцане. В стаята влязоха чифт износени туристически обувки и високи до коленете ботуши.

„Франки!“

С припрени стъпки краката седнаха на един от компютрите на първия ред.

Клео повдигна вежди: „Какво правят тези двамата тук?“.

Бека сви рамене в отговор. „Ти кажи. Това сигурно е твоя работа“, казваха изскочилите й навън очи.

„Мъртви сме“, Хейли преряза с пръст гърлото си.

Клео отправи нагоре поглед да отдаде почит на Хатор. Канеше се да поиска от нея помощ и защита, когато погледът й срещна съзвездие от засъхнали сополи и размазани бонбони от вътрешната страна на масата, и тя реши да не замесва богинята в това.

— Готов ли си? — попита Франки.

Някой започна да пише, после спря за секунда и въздъхна.

— Готов — беше Брет.

— Успех!

— Без теб нямаше никога да мога да го направя. Тоест, без теб изобщо нямаше да го направя — след това се чу звук от целувка.

Очите на Бека започнаха да се пълнят със сълзи. Тя наведе глава и се скри зад вълнистата си опашка, подсмърчайки тихо.

Клео започна да изпитва съжаление към нея. Когато видя Мелъди да целува Дюс, за да си отмъсти, в продължение на цяла седмица от порите й се лееше пот с аромат на смола. А и Дюс бе нападнат! Не можеше да си представи какво изпитва Бека, когато знае, че Брет всъщност харесва Франки. А и не мислеше да опитва. Не можеше! Бека бе врагът. Тя бе опасна, без значение колко жалък вид имаше сега.

Чу се звук. Някой започна да набира номер с включен високоговорител.

— Рос Хийли на телефона — каза мъжки глас след първото позвъняване.

— Здрасти. Брет е.

— И Франки — засмя се тя.

Бека погледна отчаяно.

— Тъкмо го пратихме — каза Брет.

Клео ахна и покри уста с ръка. „Тъкмо го пратихме? Днес? Но нали трябваше чак утре?“

Бека я стрелна с очи. Там се четеше: „Как можа да оплескаш всичко?“. Клео махна с пръст от обувката си парченце от мокета и се престори, че не забеляза.

— Ей, Брет, благодаря ти, че успя ден по-рано. Всички в телевизията умират да го видят.

— Само не забравяйте, че това е работният вариант — подсети го Брет. — Но мога да променя, каквото кажете. Само ми кажи.

— Дадено. Благодаря ти пак, Брет, човече. Ще държим връзка.

Разговорът прекъсна.

— Дано да се получи — в гласа на Брет се долови напрежение.

— Всичко ще е наред — увери го Франки. — Ще видиш.

Клео мечтаеше да има някой, който и на нея да вдъхне надежда; някой, който да й каже, че не бе пропиляла най-голямата възможност в живота си и щеше да си върне приятелките обратно; някой, който да й каже, че филмът няма да промени живота й такъв, какъвто го познаваше, макар вече да го бе променил. Защото този живот бе хубав. Нещата ставаха според нейната воля. Хората я слушаха. И никой…

Нечий телефон иззвъня.

— Да — каза Брет в слушалката. — Всичко наред ли е?

— Всичко е чудесно, Брет — отвърна Рос. — Само ми кажи, че това е някаква шега и че ще ми пратиш истинския филм след нула цяло и две секунди.

Бека вдигна глава.

„Има Геб на небето!“

— Какво искаш да кажеш? — попита Брет.

— Какво искам да кажа ли? Ами за какво са ми тези размазани лица? — извика Рос. — Зрителите ни ще си помислят, че имат пердета на очите. Това нещо не можем да го излъчим! Изпрати ми чистия запис.

Бека и Хейли си размениха по една стокаратова усмивка и се поздравиха. Точно това искаха те — доказателство! А точно от това се страхуваха РАД.

Поредната нескопосано свършена работа на Франки Щайн. Какъв шок!

„А сега какво?“ Ясният запис означава краят на РАД. Самоличността на всеки от тях ще бъде разкрита. По целия свят хората ще свалят от интернет снимките им. Те ще се превърнат в мишени, опитни зайчета, изкупителни жертви. И без значение колко безобидни и чаровни са интервютата, нормитата винаги щяха да си намерят причини да се страхуват, да дискриминират другите, да мразят.

Клео искаше да се потопи в топла вана с лавандула. Искаше да гушне котетата си и да се смее с приятелките си. Искаше всяка неделя да ходи на спа, солариум и на пазар, да пише съобщения и да излиза с Дюс. Но този живот сякаш бе останал завинаги назад в миналото.

— Е, какво, ще го пратиш ли? — попита Рос.

— Уф — изпъшка Брет.

„Франки, спри го!“

— Брет?

„Франки, спри го! Не му позволявай да го направи!“

— Е, имаме ли резултат?

— Ние имаме — отвърна Франки. — Ти нямаш!

Клео прехапа долната си устна. За тенекиена глава това не бе никак зле.

— Брет? — Рос подмина отговора на Франки.

— Съжалявам. Не мога.

— Шегуваш се, нали? Това е фантастичен шанс — настоя Рос.

— Знам — въздъхна Брет, — но обещах.

— На кого си обещал?

— На приятелите ми — отвърна Брет.

Рос се захили.

— Тия мутанти са твои приятели?

— Да. И те се нуждаят от защита.

— Брет притежава почтеност — добави Франки.

— Наистина ли мислиш, че ще преуспееш с честност в този бизнес?

— Не. Ще успея с талант.

— Хайде, хлапе. Талантът няма нищо общо с успеха.

— Знам, Рос — Брет се засмя. — Разбрах го още щом те срещнах.

Линията прекъсна.

Франки и Брет мълчаха. Всичко бе свършило.

„Златно!“

Клео опита да отрази на своето лице разочарованието по лицата на Бека и Хейли, но се спря от страх да не изглежда неестествено. Цялото й същество напираше да изскочи изпод масата и да даде по една целувка с аромат на горски плодове на всеки компютър в стаята. За сетен път Геб й се бе притекъл на помощ. „Чудовището на нашата улица“ беше вече в историята! Нямаше да се налага никого да предаде! Нямаше престъпление! Нямаше и време! Тя издърпа червените ръкавици и ги остави да паднат на пода. Беше свободна!

— Съжалявам — обади се Франки. — Толкова труд вложи в този филм.

— Няма нищо — рече Брет мило.

— Не, не е така — Франки подсмръкна. — Пак всичко изгърмях!

— Как така? Ти обеща да не излагаш никого на риск и удържа на думата си.

Последва мълчание, а после отново се чу подсмърчане.

— Те ще останат толкова разочаровани. Как ще им кажем?

— Двамата заедно ще им кажем.

„Аууу“. Течна топлина изпълни Клео като разтопения шоколад в шоколадовото суфле на Хасина. За норми Брет бе доста свестен.

Вратата на стаята се затвори с пораженческо щракване.

Клео изскочи изпод масата и приглади полата си. Ръцете й сивееха на цвят. Това беше или заради флуоресцентните лампи, или стресът бе изсмукал цвета им.

— Мислите ли, че навън е още слънчево?

Бека вдигна рамене, отри лицето си и се изправи.

— Сега какво? — Хейли попита лидера на ЛОВ, като се измъкна отдолу.

— Започваме отначало.

— Напълно съгласна — Клео преметна дънковата чанта на рамо. — Ще се видим на другия бряг. — Без повече думи тя прекоси мръсния мокет и излезе. Всяка стъпка, която отекваше в глухия коридор, я приближаваше към новото начало и доказваше, че, да, наистина има живот след смъртта.