Чудовището на нашата улица

Десета глава Не ме мрази, защото съм хуу-бава

Висококачествена картина на унесено момче в леглото се появи на телевизора с плосък екран на семейство Щайн. Под нея течеше текст: „Брет Рединг идва в съзнание след шокиращата среща с чудовището… Семейството и приятелите му очакват първите му думи!“

— Аааааа!

Писък от пет гърла се надигна откъм мръснобелия диван и изпълни всекидневната с такава сила, че почти задвижи стоманените перки на вентилатора на тавана.

— Ох, ще се пръсна! — Блу тръшна капака върху овлажнителя от чаено дърво и положи крака в скута на Лала. — С тези цветя около него Брет прилича на парадна платформа.

— Нормитата драматизират толкова много — каза Клео, докато се наслаждаваше на педикюра си в уютния ъгъл на дивана.

— Ммм. Я виж подноса с нарязаните студени предястия — подхвърли Клаудин.

— Бляк — потръпна Лала.

— Твоята козина да не би да е изкуствена? — пошегува се Клаудин. — Такава загуба на кучешки зъби. Знаеш ли как трябва да ги използваш? — Тя се извърна към Блу и се престори, че захапва рамото й. — Трябва да се отбиеш в месарницата.

— Долу! — Австралийката хвърли лосиона от чаено дърво по Клаудин, а тя се разсмя гръмогласно.

— Искаш да си разменяме празни остроумия? — Лала потрепери и се уви в черния кашмирен шал. — Козината от една твоя разходка до козметичния салон ще ми стигне да се топля цяла година.

— Груба шега! — Клаудин запрати лосиона обратно към Лала.

— Ами нашата Джордин Спаркс27 тук? — Лала хвърли лосиона по Франки и той глухо тупна на килима. — Харчи електричество за цял Вегас.

— Много добре! — поздрави я Клео. — Вампирът отвръща на удара!

Всички, освен Франки, избухнаха в смях. Прикована пред телевизора от образа на Брет, загърнат под синьо кафявите карирани завивки, тя не помръдваше. Като върху бяло платно изпъкваха яркочервените устни, сините очи и черната коса на бодлички — бледата кожа бе идеален фон за пулсиращите цветове на лицето му.

От вълнение устните на Франки изтръпнаха. Гърдите й се разшириха. Това бе първият път след злочестата им целувка, в който виждаше Брет; целувка, която откъсна главата й, прати Брет в Психиатричното отделение и застраши бъдещето на РАД в Салем. Дори само видът му трябваше да я изпълни със страх, срам, гняв. Вместо това вътре в нея всичко бръмчеше с копнеж.

„Ди Джей кой?“

— Изпуснахме ли нещо? — попита Виктор, като влезе забързано, придружен от жена си. Остър аромат на пот и метал се разнасяше от престилката му. Аромат на гардения, примесен с грим, се носеше от нейната.

— Къде е Били? — попита Вивека.

— Шшшшт — изсъска Франки, почти хипнотизирана пред телевизора. — Брет идва в съзнание. Ще говори.

Кадърът се разшири, за да покаже болничната стая. Лимоненожълтите стени бяха покрити с картички с пожелания за бързо оздравяване. Прозорецът предлагаше изглед към паркинга.

А Бека, която стоеше до майката на Брет, носеше тениска с надпис „Белият цвят е по-добър от зеления“ и лицето й бе пълно с надежда.

Франки ахна:

— Каква обидна тениска!

— Виж изражението на лицето й! — обади се Клео.

— Ужасно е — съгласи се Клаудин.

— Добре че баба Щайн не е тук да види тази безвкусна имитация на кичурите й — каза Вивека на съпруга си.

— Шшшт — повтори Франки настойчиво, докато камерата отново показа Брет отблизо. Красивите му устни се размърдаха.

Един репортер с микрофон и присвити, загрижени очи се надвеси над Брет.

— Изглежда, че Брет се опитва да каже нещо — каза мъжът с дълбок глас, който контрастираше с момчешките му черти. Името му, Рос Хийли, се появи на екрана. — Брет, чуваш ли ме?

Брет промърмори нещо неясно.

Бека и майка му се наведоха по-близо.

— Брет, чуваш ли ме? Аз съм Рос. Рос Хийли, нали знаеш, от новините на Втори канал.

Брет отново измърмори нещо.

— Той каза „Мамо“! — зарида от щастие госпожа Рединг, а къдриците, които стигаха до раменете й, се заклатиха от радост. — „Мамо“ ли каза, миличък?

— Къджечшя!

— Той каза: „Къде е тя?“ — обясни Бека и избута майката на Брет.

— Ето тук, при нас е! — Клаудин посочи към Франки.

Момичетата се разсмяха.

— Той иска мен. Мен търси той — Бека изви с пръст косата му и от това тя щръкна още повече. — Мен ли търсиш, Брет?

— Махай се оттам, глупава Шийла такава! — извика Блу на телевизора. — Той иска Франки, а не теб, нахална фльорцо!

— Бека? — изрече Брет с усилие и се закашля немощно.

Медицинската сестра се втурна с купа ледени кубчета. Брет напълни устата си и посегна към ръката на Бека. В мига, когато ръцете им се допряха, лицето му грейна. Нейното засия, а лицето на Франки посърна.

— Добре ли си? — попита той, докато сините му очи се взираха жадно в нейните.

— Сега вече съм добре — кимна Бека.

Симфония от звуци на отвращение избухна от дивана. Франки се усмихна вътрешно.

— Толкова се безпокоях за теб — каза Бека, докато попиваше с кърпа мокрите му устни.

— Шегуваш ли се? — Брет седна изправен. — Аз се уплаших за теб.

— Не е ли невероятно? — с приглушен шепот рече Рос, сякаш снимаше документален филм за дивата природа и пред очите му се раждаше жираф. Франки искаше да изтръгне конците от врата си и да го удуши с тях. Ето това вече щеше да е невероятно!

— Бека, та аз мислех, че съм те убил — зарида Брет. Огромен балон изскочи от носа му.

— О, гадост! — извика Блу. — Видяхте ли това?

Сияйната усмивка на Бека угасна по-бързо от залеза на слънцето на бърз каданс.

— Какво искаш да кажеш с това, че си ме убил?

— Всички да отстъпят — нареди млад доктор. На гърба му пишеше „Стажант“. Той се втурна към Брет със спринцовка. — Има халюцинации от посттравматичния стрес.

— Какво? — Брет избута стажанта. — Не халюцинирам!

— Да, халюцинира — потвърди Бека.

Стажантът пристъпи напред.

— Не е вярно.

Стажантът отстъпи.

— Вярно е.

Стажантът пристъпи напред.

— Оставете го да говори! — извика госпожа Рединг.

Всички отстъпиха назад.

Брет мушна още едно кубче лед в устата си и се обърна към майка си:

— Мамо, помниш ли десетия ми рожден ден?

Тя кимна разплакана и каза:

— Направихме къща на призраците в мазето. Ти искаше страшна торта и аз ти опекох едно човече, а после го намушкахме с пластмасови ножове и го наръсихме с компот от череши.

— Да… — Брет отлюспи парченце от черния лак на палеца си. — Когато духнах свещите, си пожелах да… — той продължи да стърже лака — пожелах си да…

В стаята се чуваше само стърженето.

— Не се страхувай, Брет — прошепна Рос. — Не сме тук да те съдим.

Брет пое дълбок дъх.

— Пожелах си да се превърна в чудовище. И успях, мамо. Успях!

Стажантът отново пристъпи напред, но госпожа Рединг го избута назад.

— Мили боже, Брет. Не се шегувай така! — извика тя. — Ти не си чудовище.

— Как можеш да кажеш това, когато аз откъснах главата на приятелката си?

— Какво? — изкрещяха едновременно Виктор и Вивека.

— Златно! — засмя се Клео. — Той си мисли, че Франки е Бека!

— Все пак и двете носеха еднакви костюми — отбеляза Клаудин.

— Прекрасно! — извика Лала. — Размина ти се!

Франки успя убедително да се усмихне, защото в действителност Лала имаше право. Това беше прекрасно. Ако Брет не знаеше за съществуването й, как би могъл някой да я вини? Неведението му бе дар! Благословия! Документ, който гарантираше свободата й от затвора!

„Тогава защо боли повече, отколкото когато ми изтръгна главата?“

Противоречиви емоции се надигаха и спускаха у Франки като боядисаните кончета на въртележка: облекчение, объркване, достойнство, благодарност, меланхолия, свобода, загуба… Но чувството, което не се менеше — седалката, прикована към каретата, която не помръдваше никога, това бе чувството на незначителност.

— Мислиш, че това е била моята глава? — попита Бека.

Брет кимна.

— Моята глава?

— Да! — извика той в ръцете си. — Аз съм толкова лош.

— Брет! — възкликна майка му. — Недей дори…

— Истина е, мамо. Само истински звяр би опитал да убие момиче по време на най-хубавата целувка в живота си.

„Какво каза той? Най-…“

Със силни викове момичетата скочиха от дивана и се спуснаха към Франки. Те я прегръщаха и пищяха, като че тъкмо бе спечелила American Idol.

— Успокойте се — изгърмя гласът на Виктор. — Той говори за моето момиченце.

Вивека стисна рамото му и му вдъхна спокойствие.

— Това ли беше най-хубавата целувка в живота ти? — попита Бека, а зелените й очи се натъжиха.

— Разбира се — засмя се Брет. — Хайде, признай си. Ти изпита същото.

— Изключете камерите! — Бека изпищя така силно, че чак луничките й потрепериха.

— Разбира се — Рос намигна на оператора. — Готово, изключени са. Продължавай.

— Брет, това не бях аз!

— Ти беше. Аз не съм луд — държеше той на своето. — Аз бях Франкенщайн, а ти беше моята годеница. Помня всичко.

Франки направи крачка към телевизора. Приятелките й също.

— Брет, това не бях аз! Беше чудовище. Истинско чудовище.

Той се засмя.

— Кой е лудият сега?

— Това бях аз! — в стаята нахълта Франки-Били, облечен като баба Щайн в деня на сватбата си.

Цял Салем възкликна в един глас.

Брет грейна. Франки засия. Бека посърна.

— НАЕЛЕКТРИЗИРАЩО! — Франки подскачаше и ръкопляскаше. Шумни викове и ръкопляскане изпълниха дневната на семейство Щайн.

— Зъб-ележително! — смееше се Лала. — Прилича толкова много на теб, Франки!

— Какво е това? — заекна Бека хем подозрително, хем уплашено. — Какво става тук?

— Брет, аз съм — Франки-Били бавно се приближи към него. — Аз съм тази, която ти целуна.

Група охранители влетяха в стаята.

— Чакайте! Оставете я на мира! — Те чуха виковете на Мелъди зад гърба им. — Тя е безобидна!

За всеобща изненада охранителите отстъпиха.

— Коя си ти? — попита Брет.

— Аз съм тази, която е виновна за всичко това. — С жест Франки-Били посочи леглото, навалицата от репортери и хората под прозореца. — Искам да знаеш, че съжалявам. Никога няма да се приближа отново до теб или до някой друг. Не исках да те уплаша…

— Да ме уплашиш? — Брет отхвърли с крак завивките и се надигна. Носеше тениската си на Франкенщайн, същата от първия учебен ден. — Аз наистина се уплаших, но не от теб. От себе си! Уплаших се, че съм те погубил. Нараних ли те? Защото ако е така, не съм искал да го сторя. В един миг преживях най-хубавата целувка в живота си, а в следващия…

— Помощ! — изкрещя Бека. — Някой да му помогне! Това нещо е обсебило ума му!

— Не ме мрази, защото съм хуу-бава — каза й Франки-Били.

— Ха! Каза ли ти го! — засмя се Лала с другите момичета.

Охраната понечи да се намеси. Този път Рос и екипът му не им позволиха да го сторят.

— НАЕЛЕКТРИЗИРАЩО! — извика Франки. — Все едно гледам „Клюкарката“. Само че това е истинско и е за мен!

— Мелъди не ни излъга! — Лала хвърли във въздуха черния си шал.

Клео погледна с отегчение.

— Ще видим. Все още нищо не е свършило.

Брет пристъпи към Франки-Били.

— Нищо не е обсебило ума ми, Бека. Единствено сърцето ми е обсебено.

— Взело е сърцето му! — изрева Бека, но никой не й обърна внимание. Брет посегна към ръката на Франки-Били. Франки-Били посегна към неговата.

— Сега ще се целунат ли? — ахна Клаудин.

Бека се хвърли към Били.

— Не го докосвай!

Двама охранители се спуснаха към нея.

— Пуснете ме! — Когато я уловиха, тя започна да се дърпа. — Това нещо е чудовище! Градът гъмжи от чудовища! Те крадат мъжете ни! — Двама охранители я вдигнаха за мишниците и я понесоха към вратата. — Чакайте! — Бека се запря с крака на вратата. — Имам доказателство. Имам доказателство. Мога да го докажа още сега.

— Пуснете я! — настоя Рос.

— Пратете тук Хейли! — изрече Бека твърдо.

След миг с енергичността на навита играчка в стаята влезе плахата приятелка на Бека. Носеше прилепнало вълнено сако, широки панталони, шапка с козирка и любимите си бежови очила в стил котешко око. Единствено айпадът във външния джоб на куфарчето от изкуствена крокодилска кожа я спасяваше да не изглежда толкова старомодна.

Бека нетърпеливо размърда пръсти.

— Дай го!

Хейли шумно сложи айпада в ръката й.

Франки дръпна конците на врата си.

— Какво прави тя?

Бека няколко пъти докосна екрана, вдигна го пред камерите и пусна записа.

— Не! — извика Франки. — Не може да постъпваш така! Мелъди стигна там много преди крайния срок. Ти обеща!

Виктор и Вивека затаиха дъх.

Блу се почеса. Лала потрепери. Клаудин изръмжа.

— Виждате ли? — Клео се усмихна, докато клипът се завъртя пред очите им и Джаксън се преобрази в Ди Джей Хайд. — Казах ли ви, че на нормитата не може да се вярва!