Чудовището на нашата улица

Двадесет и шеста глава Гените на мама

— Дългът на ГАЩИ е изпълнен! — Кандис потегли от тъмния паркинг и вдигна ръка във въздуха в очакване на триумфално плясване от сестра си.

— Дръж волана! — каза Мелъди.

Кандис направи, каквото й се каза.

— Това беше просто невероятно по всички възможни критерии за невероятност!

Бип!

Без да отговори, Мелъди пъхна телефона в джоба на горнището си.

— Кан? Какво ще кажеш — старият ми нос приличаше ли на камилска гърбица? — попита тя, докато се взираше в отражението си в страничното огледало.

— Да — Кандис се засмя. — Приличаше. Ей, ти знаеше ли, че камилите могат да тичат така? Аз не предполагах дори. Можеш ли да си представиш какво щеше да стане, ако бяхме отгоре им? Със сигурност тази камиларка нямаше да ни спаси. Беше толкова шантава, мисля, че миризмата идваше от нея, не от Хъмфри. Жалко, че Ван Вербентенгарден не можа да направи никакви снимки. Каза, че не искал да си напълни фотоапаратите с пясък, и може би така е по-добре, защото през пролетта ще ме снима за годишника на класа. Ей, той може да стане официалният фотограф на ГАЩИ. Може да идва с нас на мисии и да документира битките ни. Жалко, че не те снима как измъкна истината от Клео. Момичето ми хареса много и всичко останало също, наистина, но тя сериозно ли е искала да изтрие филма? И това само за да докара приятелките си тук, на снимките? О, божичко, това дори аз не бих го направила. Ами Джофри? Мислиш ли, че са го родили без фамилно име? — тя спря за стотна от секундата. — Жалко, че Ван Вербентенгарден не…

Мелъди се стараеше да кима на правилните места, да се съгласява, когато Кандис изразяваше мнение, да се усмихва на чаровните места. Но всичко излизаше като сумтене. Тя помисли дали да не попита Кандис дали някога е чувала за Марина, жена с глас така опияняващ, че „можеше да накара всички да направят, каквото пожелаеше“. Но може би Ману се бе объркал. Може би Марина беше някоя далечна леля, или старата й бавачка или майката на друго момиче с нос като камилска гърбица и божествен глас. Защото майката на Мелъди се казваше Глори Карвър и тя бе сигурна в това… поне досега.

— Добре, ето каква е теорията ми за Джейдра. Като начало, най-вероятно истинското й име е Джейн Дрейк или нещо подобно. Джейн Дрейк се обличала направо ужасно, докато един ден не си намерила работа в магазин за дрехи, вероятно с помощта на някой близък. Но не в някой хубав магазин. Той бил хубав по нейните стандарти. След няколко месеца започнала да получава отстъпки и си купила някои дрешки. Копирала стила на другите продавачки, докато един ден, по време на обедната почивка, някой от хранителния щанд й направил комплимент. И това променило живота й. Тази нощ тя сменила името си от Джейн Дрейк на Джейдра и…

Мелъди въздъхна. Искаше й се никога да не бе срещала Ману. Бе спечелила уважението на Клео и вече нямаше да има разделение. РАД и ГАЩИ най-сетне можеха да се обединят в една сила. И това се налагаше сега повече отвсякога. Бе получила всичко, за което се беше борила.

Всичко, без истината.