Чудовището на нашата улица

Шеста глава ГАЩИ

Прекъсването на тока беше истинско чудо.

Шест газови светилника бяха окачени на стратегически места из бунгалото на семейство Карвър. Белите пламъци предлагаха глътка светлина на къщата, потънала в мрак.

Прокрадвайки се от един тъмен ъгъл към друг, Мелъди се приближи незабелязано до крайната цел: входната врата. Скрита в тъмното, тя стисна пиринчената топка на вратата и зачака сигнал от сестра си.

Решението да свали от раменете си бремето от заплахата на Бека и да сподели пред Кандис цялата работа с видеото на Джаксън, се бе оказало полезно за каузата, която Кандис държеше да нарича ГАЩИ или Група за атака на щатните идиоти.

— Не може ли да е нещо по-прилично, като СПОР — Съвет на противниците на отчайващия расизъм — опита Мелъди.

Кандис вдигна отчаяно очи.

— Да, а защо не УКОР — Умрели от скука орегонски размирници! Сериозно, Мели, помисли, възприемането е всичко — обясни тя авторитетно и с тежест, която не притежаваше. — СПОР не е термин, с който хората биха искали да се асоциират. Но, виж, ГАЩИ? Кой не би пожелал да е част от това?

— Ъъъ, аз — засмя се Мелъди. И тогава видя съобщението от Франки. Това сложи край на разискването. Бе настъпил часът на първата им мисия — мисия, на която Кандис бе дала кодовото название „Избавление ГАЩИ“. И трябваше да започне след три… две… едно…

— Мамооооо? — извика Кандис от стълбите на горния етаж. — Таткооооо?

Под прикритието на пронизителния глас на сестра си Мелъди завъртя скърцащата топка. Вратата се отвори с щракване. Навън бурята ревеше оглушително.

— Да? — отвърнаха и двамата в един глас.

— Мели иска да си ляга, а на мен ми е скучно! Искате ли да играем UNOOOOO?

— Естествено! — извика Глори от всекидневната. В гласа й се долови подозрение, но и радост.

— Питам искате ли да играем UNOOOOO?

— Да! — викна майка й отново.

— UNOOOOOOOOOO!

Като се кикотеше, Мелъди затвори вратата зад себе си, без повече да подлага на съмнение самоотвержеността на Кандис. UNO с родителите им в събота вечер бе върхът на саможертвата за Кандис — положително доказателство, че тя не бе просто играч, а отборен играч.

Навън улицата бе притихнала и мразовита. Навъсен мрак и ресни от дъжд покриваха Радклиф Уей като подгизнало вълнено пончо. Люлката на верандата проскърцваше от вятъра. Клоните се люшкаха и листата плющяха едно в друго. Зад тъмните прозорци на съседите проблясваха свещи. Както миналата вечер, когато тенекиените кутии дрънчаха по училищния паркинг, Мелъди отново се почувства, сякаш бе прекрачила снимачната площадка на някой ужасно посредствен филм на ужасите. И въпреки това не се страхуваше, или поне не за себе си.

Тя се спря на верандата, заслушана в шума от мокрите гуми на минаващата полицейска кола.

Чисто е.

Време бе.

Вятърът прерасна в буря. С едно движение тя наметна качулката на глава, скочи надолу по стъпалата, зашляпа през мократа поляна и пресече улицата. Розовите й маратонки бързо подгизнаха.

След като стигна зад светлата къща на Джаксън, която излъчваше надежда дори в най-мрачните дни, Мелъди навлезе в клисурата.

— Защо се забави толкова? — прошепна той, скрит дълбоко някъде сред храстите.

— Къде си?

— Следвай светещото в мрака сърце — отвърна той, без да спре за целувка.

— Какво…? — започна Мелъди. — О! — Тя се усмихна, когато забеляза на гърба на шапката зелената неонова лепенка във формата на сърце.

— Падна ми се от кутия зърнена закуска — обясни той, докато прескачаше купчина паднали клони и лъщящи листа. — Няма да привлича толкова внимание, колкото фенерчето.

— Така е — Мелъди дишаше тежко, като се опитваше да не изостава. — Как се измъкна?

— Мама знае, че излязох.

— И тя сама те пусна?

— С нея имаме нов договор — да си казваме всичко — прошепна Джаксън. — Само истината, без тайни. Пълно доверие. Казах й, че Франки се нуждае от помощта ми и тя не възрази. Всички тези неща за подкрепа в обществото са важни за нея.

Изведнъж Мелъди се запита защо и тя не се бе сетила за това. Родителите й винаги са били честни и открити с нея. Може би ще им каже утре сутринта… ако преди това полицията не я залови.

— Тя не се ли разтревожи? — попита Мелъди.

Най-накрая Джаксън се обърна към нея. Капки дъжд покриваха големите му очила.

— Шегуваш ли се, направо полудя. Но аз й казах, че единственият начин да й простя, задето не ми е казала за… — той спря, за да не ги чуе някой — знаеш какво, е да сме напълно открити отсега нататък.

И Мелъди знаеше какво. Всичко знаеше — че е РАД, че е наследник на Доктор Джекил и Мистър Хайд, че някакъв химикал в потта му провокира превръщането му в Ди Джей Хайд, че Ди Джей е импулсивен, обича музиката и винаги е душата на компанията. А също, че такъв живот не бе за нея. Затова трябваше да прави всичко по силите си да предпази Джаксън от прегряване.

— Може би трябва да си починем малко — предложи тя.

Той пренебрегна предложението й и продължи напред.

— Мама ми каза, че в училище има и други РАД. Не сме само аз и Франки. Това добре ли е?

Вятърът повя и ги поръси с хладни капки дъжд от листата над тях, които опръскаха лицето на Мелъди. Но нито неочакваният дъжд, нито дори новините за съществуването на други РАД я жегнаха толкова, колкото ревността. Ами ако Джаксън поискаше да излиза с други момичета от РАД вместо с нея? Те може би бяха по-интересни и със сигурност имаха повече общи неща помежду си.

— Намали малко, моля те! — рече тя и рязко прекърши клончето под крака си с възмущението на някой, когото току-що са изоставили. — За къде бързаш?

— За къде бързам ли? — сопна й се Джаксън в отговор. — Къщата на Франки е в другия край на клисурата, а полицаите са навсякъде. Ще арестуват всеки, който е навън по това време и ще го отведат на разпит. Малко пот от напрежението и горещината под лампата за разпит и… „Здравей, знаеш кой е“!

Мелъди повдигна вежди и скръсти ръце. За първи път го виждаше да избухва.

— Извинявай — промълви Джаксън, а огънят в лешниковите му очи се стопи до малки искрици. — Мама беше доста напрегната. Предполагам, че съм се заразил от нея — той се приближи. — Ако и мен ме заловят, тогава кой друг ще прави това? Той се наведе и нежно и дълго целуна Мелъди. Искреността му обви устните й като мехлем.

„На ви сега, момичета, РАД!“

С подновена надежда, Мелъди му подаде ръка:

— Да побързаме.

Той я поведе през гъсталака, а зелената неонова лепенка на шапката му й показваше пътя. Вече нямаше усещането, че се препъва, за да го догони — сега чувстваше, че следва сърцето си.

— Ди, защо бързаш толкова? — В далечината се чу приглушен шепот на момичешки глас.

Джаксън и Мелъди замръзнаха на място.

— Ооох, дървото ме намокри! — проплака тя. — Косата ми подгизна.

— Шшшт — обади се момчето. — Това е само коса.

— Каза момчето с шапката.

Джаксън долепи устни до ухото на Мелъди.

— Това Дюс…

Тя закри устата му, цялата настръхнала.

— Тихо! — повтори момчето. — Да не искаш да ни убият?

— Не аз, ти искаш — изсъска момичето.

— Хайде, почти стигнахме.

Звукът от стъпките им стана по-ясен… идваше по-близо…

Бъззззззз.

Очите на Джаксън се разшириха от ужас.

— Извинявай — изрече Мелъди безгласно и бързо бръкна в задния джоб на дънките си, за да спре вибриращия телефон. Нямаше нужда да поглежда екрана, за да види от кого е съобщението. Сърцето й, привикнало вече към ежечасните гласови съобщения от Бека, биеше в синхрон с посланията им.

Тик-так… тик-так… тик-так…

Туп-туп… туп-туп… туп-туп…

Тик-так… тик-так… тик-так…

Туп-туп… туп-туп… туп-туп… Стъпките се приближаваха все повече…

Мелъди бавно погледна към Джаксън, без да смее да диша дори.

Лицето му, изопнато от напрежение, пулсираше недоловимо.

Тя стисна ръката му за кураж.

Най-сетне, след няколко мига на вцепеняващ страх, другата двойка си отиде.

Остатъка от пътя Мелъди и Джаксън пробягаха в заредена с адреналин тишина.

Призрачни силуети се движеха напред-назад зад матирания прозорец на стаята на Франки. Познатият дъх на парфюм от смола витаеше около правоъгълния отвор като предупреждение. Мелъди не можеше да определи какво точно, но нещо в него я изпълваше с напрежение.

— Сигурен ли си, че е безопасно? — попита тя и й се прииска родителите й да знаеха къде е.

— Не — въздъхна Джаксън, като оглеждаше тъмната улица. — Може би аз трябва да вляза пръв.

Мелъди не се възпротиви.

Той стъпи на удобно разположения дънер и се повдигна до прозореца така, както някой би излязъл от плувен басейн. После с няколко завъртания на тялото се вмъкна вътре. Велурените му обувки се приземиха с глухо тупване.

Дъждът се усили.

— Хайде! — Джаксън й подаде ръка. — По-бързо!

Мелъди се провря през тесния процеп. Джаксън хвана глезените и й помогна да се вмъкне през отвора, сякаш беше лекар, който изражда бебе. Мокрите й маратонки тупнаха все така глухо.

Лабораторията, която бе посетила вчера вечерта с Ди Джей, сега гъмжеше от ученици от „Мърстон Хай“. Въпреки мъждивата светлина на свещите, тя успя да разпознае мнозина от тях, макар да не знаеше имената им. Някои бяха по пижами, други носеха анцузи. Някои се бяха скупчили един до друг и разговаряха, други седяха на пода като пътници на летището, чийто полет е бил отложен. Някои говореха свободно, други гризяха ноктите си. Но не след дълго едно нещо ги обедини. В мига, в който забелязаха Мелъди, те преустановиха всичко и се спогледаха един друг за обяснение.

— Какво става? — попита Мелъди.

Джаксън свали бейзболната шапка и разроши кафявата си коса.

— Нямам идея.

— Наелектризиращо! Ето ви и вас — рече Франки със снизходителната усмивка на рожденик, който посреща гостите си. Мелъди бе благодарна за одобрението на домакинята. Ако не друго, така всички щяха да знаят, че и тя е била сред поканените.

Разговорите замряха. Лицата се извърнаха към тях.

Пулсът на Мелъди се ускори.

— Мислех, че искаш да дойдем, защото имаш план — обади се тя, объркана от неочакваното събиране. — Времето ни изтича. Бека ще…

— Нещата са под контрол. Помислила съм за всичко — увери я Франки. — Вас чаках да дойдете, за да го споделя.

— Тогава те какво правят тук? — попита Джаксън, докато се оглеждаше. — Чакай! Те не знаят за моя клип, нали? Мислех, че това ще си остане между нас.

— Те са от нас — смигна му Франки.

— Какво? — объркан попита Джаксън.

— Те са РАД.

— РАД? — повтори той беззвучно и сложи ръка на зеленото рамо на Франки, което бе останало непокрито заради елегантно завързания на кръста и провиснал болничен халат. — Не може да бъъъъде!

Докато Мелъди оглеждаше осветената от свещите компания, кожата й тръпнеше от страх и възбуда. Тя видя бледото момиче от класа по английски… хубавото момиче с кестенявите къдрици и кожения шал… русата австралийка с люспите и манията по ръкавиците… атлетичните момчета „от каталога на J.Crew“, с които Кандис бе флиртувала в първия ден от пристигането им в Салем… О, боже, ДЮС! „Наистина ли само за един месец съм целувала две чудовища?“

— Всички? — попита Мелъди.

Франки кимна с доволство.

— Това е невероятно!

— Да — рече Франки с гордост и стегна Джаксън здраво в прегръдките си. — Не можеш да повярваш, нали?

Слисан, Джаксън само поклати глава в отговор.

Момичето с кожената яка не сваляше очи от Мелъди, докато шепнеше нещо в ухото на момичето с ръкавиците. Дюс каза нещо на братята от J.Crew, което ги накара да се приближат към Мелъди. Някой тупна Мелъди по рамото. Тя се обърна, но там нямаше никой. Клео и приятелките й се разсмяха отдалеч.

Мелъди взе ръката на Джаксън, но той, изглежда, не забеляза. Тя висеше влажна и безжизнена в ръката й, без да откликне на допира. Сега той бе в ръцете на Франки. Вероятно преценяваше бъдещите си приятели, отегчен до смърт от предсказуемите гени на Мелъди, в търсене на нещо различно…

„О, боже!“ Ами ако цялата им връзка бе измама, скроена, за да може той да следи отблизо новото момиче, което си вреше носа тук и там? Може би я бяха примамили тук като норми заложник — нейният живот в замяна на видеото с Джаксън?

Това беше капан!

Паниката разбуни кръвта й. Страхът писна в ушите й. Адреналинът избута Мелъди от мястото на водача и сграбчи кормилото. С трепереща мощ и без да мисли, тя изтръгна Франки от Джаксън, хвана я за китката и се вторачи в очите й.

— Знам какво се опитваш да направиш, но няма да стане!

Всички се обърнаха отново.

Франки се намуси и се засмя.

— Не можеш да ме виниш, че опитах. Ди Джей вече познава всички тук и…

— Ди Джей?

— Затова ли бяха всичките тези прегръдки? — попита Джаксън и се отдръпна. После включи мини вентилатора си. — Опитваше се да ме изпотиш?

Франки кимна виновно.

— Исках Ди Джей да чуе съобщението ми.

Адреналинът върна кормилото на Мелъди и засрамен се изниза.

— Значи аз не съм заложник?

Джаксън я погледна объркан. Франки избухна в смях. След като шевовете й бяха пристегнати, ментовозелената й кожа бе изключително гладка.

— Оздравяваш толкова бързо — каза Мелъди в тромав опит да започне разговора наново. — Пациентите на баща ми се възстановяват в продължение на седмици.

— Така ли? Той какво работи? — попита Франки с искрен интерес.

— Пластичен хирург е — оплака се Мелъди и посочи новия си усъвършенстван нос.

— Стига бе! — Франки прегърна Мелъди през рамото и я притегли близо до себе си. — Между нас има толкова общо.

„Така ли?“

Като подпря брадичка върху дланите си, Франки запърха с мигли.

— Лицето ми е от татко! — Тя засия. Способността й да приеме цялата странност на всичко това с толкова чувство за хумор и лекота уталожи безпокойството на Мелъди.

— Ууф! — някой тупна Джаксън по гърба и го запрати напред. — Приятно ми е най-сетне да те видя сред останалите, двулики приятелю!

Мелъди се взря, но не можа да види никого в тъмното.

— Кой каза това?

Джаксън се засуети да намести очилата си.

— Запознай се с Били — Франки посочи празното място до себе си. — Той е невидим. И е най-наелектризиращият приятел, който едно момиче може да има — тя целуна въздуха. — Само не го прегръщай, защото е гол — добави тя със смях.

— Добре дошъл — обади се Били. Пакетче Starburst изникна от въздуха. Един бонбон с вкус на череша се показа за кратко и после изчезна в устата на Били.

— Благодаря — усмихна се Джаксън на реещата се обвивка.

— Ела, ще те запозная с останалите — предложи Били и поведе Джаксън към центъра на лабораторията. Джаксън погледна назад към Мелъди ужасено, но не направи усилие да остане при нея. И тя го остави да върви.

— Това е толкова яко — каза Мелъди на Франки в опит да покаже на зяпачите, че можеше да се справи и сама, без Джаксън, макар това да бе далеч от истината. Може би ако се запознае с всички и покаже, че интересът й е неподправен, ако ги попита кои са, какво правят, от къде произлизат и защо…

— Какво, в името на Геб, прави тя тук? — попита Клео с напоена със смола язвителност.

Нищо чудно, че тази миризма бе уплашила Мелъди. От мига, в който се срещнаха, Клео се отнасяше към нея като към най-жалкия шестокласник на света. Изгарящо сърцето чувство, което й бе твърде добре познато.

— Чакай! — Клео тропна с крак. — Не ми казвай, че тя е…

Франки поклати глава отрицателно.

— Тогава защо е тук?

Бавно, със запалена свещ в ръка, към тях се приближи Дюс.

— Не може да бъде! — засмя се той. — Ти си РАД?

Клео го сръга:

— Не е.

— Тогава защо е тук? — измънка той. Клео се втренчи във Франки за отговор.

— Защото трябва да направя съобщение и искам Мелъди да го чуе.

— Има ли и други къртици в стаята, за които трябва да знам? — попита Клео и завъртя разноцветната гривна змия на ръката си.

— Клео! — умолително изрече Франки. — Тя е моя приятелка.

Сърцето на Мелъди се разтопи.

— Щайн — произнесе заплашително Клео. — Не можем да й се доверим! Излагаш ни на още по-голям риск.

Франки пусна искри.

— Всъщност на път съм да направя обратното. — Тя смигна на Мелъди и се отправи към операционната маса.

Клео дръпна Дюс към първите редици, като остави Мелъди сама край прозореца.

— Моля за вниманието ви! — провикна се Франки тихо. Тя сложи ръце на металната повърхност и повдигна дребничкото си тяло, за да седне отгоре. Босите й крака се полюшваха като на малко дете, но изразът в очите й бе сериозен като на възрастен.

— Първо — започна тя, — искам да благодаря на Били, че събра всички ви тук.

Те започнаха да ръкопляскат. Франки размаха ръце, приканвайки ги да спрат.

— Шшшт! — напомни им тя с пръст до устните.

Вятърът изсвири през процепа на прозореца и смрази врата на Мелъди. Джаксън й махна да отиде при него сред другите, но тя поклати глава. Студеният въздух утешително й напомняше, че спасителният отвор е само на сантиметри от нея.

— И да благодаря на всички ви, че дойдохте — продължи Франки. — Знам колко е опасно да се излиза навън точно сега и това, че сте тук, значи тонове мегавати за мен. Аз наистина си мислех, че всички ме мразите — тя се засмя.

Мелъди се усмихна, усетила приятен гъдел от обезоръжаващата честност на новата си приятелка.

Франки въздъхна.

— Вчера вечерта — каза тя с растяща сериозност, — аз, такова…

— Загуби си главата? — пошегува се едно от момчетата от J.Crew. Братята му го поздравиха за шегата.

Франки посегна към шевовете на врата си, но после явно премисли и отпусна ръка.

— Чувствам се ужасно, че животът ви е застрашен заради моите действия. Съжалявам. Но аз искам нещата тук да се променят. Не искам да се промъквам тайно през клисурата, когато няма ток. Не искам да нося грим с цвета на нормитата в училище. Искам да се гордеем кои сме и да бъдем приети от…

— Мелодорк? — изкрещя Клео с вдигнат пръст към Мелъди, чиито страни пламнаха.

Отначало РАД се засмяха тихо, но постепенно смехът им ескалира в истерия. Не защото това бе толкова смешно, а защото Клео бе казала на глас онова, което всички мислеха и очевидно имаха нужда да излеят навън.

Джаксън се появи ненадейно до Мелъди и пъхна пръст в гайките на дънките й за подкрепа. Тя бе твърде уплашена, за да може да му благодари.

— Ей, вие с Бека не сте ли най-добри приятелки? — провикна се едно момиче с хладно изражение.

— Проверете телефона й! — извика момче с лице като човка. — Обзалагам се, че пуска съобщения в Twitter за нас.

— Тя е шпионин!

Устата на Мелъди пресъхна.

— Не е вярно! Аз и Бека не сме приятелки вече — съумя да каже тя с дрезгав, несигурен глас. — Аз съм нова тук. Когато се запознахме, нямах представа що за момиче е. Повярвайте ми, искам да я сложа на мястото й точно толкова, колкото и вие.

— Да, сигурно — обади се момче с големи крака и рунтава черна коса. — Вероятно точно в този момент насам идва екип от TMZ20, и то благодарение на теб.

Мелъди започна да се задушава. С усилие поемаше въздух, сякаш пиеше пудинг през сламка.

Клео се усмихна широко като Чеширския котарак. Трябваше само да посее семето, да отстъпи назад и да гледа как расте омразата им.

„Не е вярно“, в отговор искаше да изкрещи Мелъди. „Бека се обърна и срещу мен! Аз приличам на вас повече, отколкото си мислите. Не гледайте съразмерното ми лице. Погледнете в очите ми! Знам какво е да съдят за теб по вида ти!“ Но гласът й — онзи, който някога изнасяше рецитали и участваше в мюзикъли, преди да се разболее от астма — бе изчезнал. Свит като зародиш в гърлото й, той се страхуваше да излезе навън. Страхуваше се да не му се присмеят, да не го наранят за сетен път. Страхуваше да не пропилее последния й шанс да започне отначало.

— Мелъди е на наша страна — заяви Джаксън.

— Разкарай я оттук! — изрева Голям крак.

— Недей — намеси се един от братята. — Нека да остане. Трябва да я държим под око.

— Какво ще кажете да я държим под зъб? — предложи друг от братята и се облиза.

Приятелите му завиха от смях.

Мелъди сграбчи ръката на Джаксън, за да се успокои. Той включи вентилатора да разхлади лицето си.

— Спрете! — Франки пусна искри. — Мелъди не е наш враг, ясно? Бека е врагът.

— Тогава двете работят заедно!

— Не е вярно! — с треперещи устни рече Мелъди.

— Докажи го!

— Да! Докажи го!

Франки плесна веднъж с ръце.

— Хора, това няма значение, защото…

— Аз мога да го докажа — прекъсна я Джаксън.

— Как?

— Бека преследва и мен — отвърна той.

Мелъди ахна. „Да ме спаси ли се опитва, или да ме убие?“ Само да научеха, че Бека бе открила клипа с Джаксън на нейния телефон, щяха да я вържат за въртележката и да й пускат онази страховита музика, докато главата й експлодира.

— Ка — сопна се Клео. — Ти какво общо имаш с това?

— Бека намери клип, на който аз се превръщам в Ди Джей. Ще го пусне по новините, ако Мел… — Той спря, след като разбра накъде води всичко това. — Ако аз не й кажа къде е Франки.

— А тя откъде го е взела този клип? — притисна го Клео.

— Откъде го е взела? — започна той да заеква. — Ами…

„О, боже! Трябва да намеря смелост. Трябва да си призная всичко. Не бива да се страхувам. Трябва да им кажа. И ще…“

— От телефона ми — изтърси Джаксън. — Изпуснах го на танците и Бека го намерила.

Раменете на Мелъди се отпуснаха. „Наистина ли той направи това за мен?“ Тя стисна ръката му в знак на благодарност. Той стисна в отговор нейната.

— Добре. Случаят е приключен. Продължаваме — каза Клео. — Време е да се върнем обратно към нормалния си живот.

— И как да го направим? — попита Били. — Навън се вихри истински лов на чудовища.

Клео издиша шумно. Гривните й се разлюляха, а после притихнаха.

— Не знам. Франки, татко ти не може ли да те разглоби и после, когато всичко утихне, пак да те сглоби?

Приятелките й прикриха смеха си в шепи.

— Ами аз? — обади се Джаксън, докато разхлаждаше лицето си. — Мен кой да ме разглоби?

„Добър удар!“, помисли си Мелъди и стисна ръката му.

— Ще питам моите подчинени дали не могат да те консервират за няколко години — предложи Клео небрежно, сякаш на света нямаше нищо по-лесно от това.

Приятелките й отново се разсмяха. На Мелъди й се прииска да грабне стъклениците от металната маса и да ги запрати по главите им.

— Нищо чудно, че ти си царицата на Де Нил — присмя й се Джаксън.

„Да!“ Мелъди пак стисна ръката му.

Всички се засмяха.

Клео завъртя с пръсти големите си златни обеци с царствено безразличие.

— Хора! — намеси се накрая и Франки. — Това няма значение! Нищо от това няма значение. Защото аз ще се предам.

Чу се всеобщ звук на изненада.

— Ти си луда!

— Вашите знаят ли?

— Ще ми подариш ли грима си?

— Това е самоубийство!

— Така е най-добре. Полицията издирва мен, не вас — обясни тя като истинска героиня. Ако не бяха искрящите й пръсти, никой не би узнал колко уплашена бе. — Бека няма да спре, докато не си отмъсти, че целунах Брет, така че…

— Ууу-хууу — тихо извика красивото момиче с кожения шал. — Давай, Франки!

Приятелките на Клео безмълвно започнаха да аплодират Франки и смъртоносната й целувка. В натежалата атмосфера Франки се покачи на операционната маса и се поклони и така разведри тягостния момент.

— Стоп! — извика Клео. — Никой да не мърда! Хисет е избягала!

Всички се извърнаха към нея.

— Гривната ми! Змията. Избягала е!

Обезумели от страх, всички започнаха да я търсят.

— Може би моментът е подходящ да се измъкнем оттук — прошепна Мелъди сред хаоса. Джаксън кимна и посегна към прозореца.

— Дръжте змийчето! — извика австралийката, сочейки към змийчето, което пълзеше нагоре по стената на аквариума.

Франки скочи от операционната маса.

— Хванете го, преди да е изяло глитератите!

— Не е „то“, а тя — изсъска Клео, докато тичаше към змията.

Дюс се втурна към Хисет и я грабна в шепи.

— Затворете очи! — извика той.

Франки бързо гушна петте гризача от клетката им и ги целуна по главичките.

Мелъди и Джаксън съвсем забравиха прозореца и изпълниха заповедта.

— Няма страшно вече. Можете да отворите очи — обади се Дюс.

Той плъзна обратно змията на ръката на Клео, докато приятелките й гледаха със завист. Тя го целуна нежно по бузата.

— Това жива змия ли беше? — попита с шепот Мелъди.

— Аха — изсумтя Джаксън.

— А сега е превърната в камък? — прошепна тя отново.

— Да. Почти съм сигурен, че Дюс направи това с очите си — прошепна Джаксън зад ръката си.

Мелъди кимна. Най-сетне бе разбрала защо Дюс бе реагирал така, когато на танците свали очилата му.

— Ей, Франки, сега вече разбираш ли? — провикна се Клео, та всички да чуят.

— Какво?

— Да поканиш тук норми, е като да пуснеш змията ми при твоите мишки.

— Това са плъхове — отвърна Франки.

Клео тропна с крак и посочи Мелъди:

— Ами тогава и тя е плъх!

Точно тогава лампите светнаха. Всички се втурнаха панически през прозореца и затичаха към къщи, без дори да се сбогуват.

Хванати ръка за ръка, Мелъди и Джаксън тичаха през тъмната блатиста клисура. Мелъди трябваше с лекота да прескача падналите дънери и локвите. Все пак Франки щеше да се предаде сама! Бека щеше да унищожи видеото с Джаксън! Повече нямаше да има съобщения! Всичко бе свършило. Но въпреки това краката й тежаха и тя едва успяваше да не изостава. Както в сънищата, тя тичаше, без да може да се придвижи напред. Твърде странна за Бевърли Хилс. Твърде нормална за Салем. Твърде странна за нормитата. Твърде нормална за РАД.

Мелъди искаше да спре. Искаше да се отпусне в някоя купчина от гладки листа и да се взира в безлунното небе; да остави облаците да я загърнат, докато изчезне; да предаде мечтите си на вятъра. Но всеки път, когато изоставаше, Джаксън я дърпаше напред, заставяше я да продължи.