Червеноризци

Глава седма

В столовата по обед Дал разгъна разпечатката пред Фин и Дал с думите:

— Ето чертежите на „Дръзки“ които съм свалил от базата данни на кораба… — разтвори и втора схема. — А това са плановете, които получих от архива на Академията. Забелязвате ли нещо по-особено?

— Не — каза Фин след малко.

— И аз не виждам — потвърди и Дювал след малко.

Дал въздъхна и посочи.

— Обърнете внимание на товарните тунели. Използваме ги да прекарваме товари през кораба, но няма причина вътре да не може да се движи и човек. Екипите по поддръжката постоянно влизат там, за да получат достъп до корабните системи. Тунелите са проектирани така, че експлоатационните задачи да не пречат на всички останали да си вършат работата.

— И смяташ, че Дженкинс е там вътре? — предположи Дювал.

— Че къде другаде да бъде? Излиза само когато му е удобно; никой не го вижда през останалото време. Помислете си колко е населен корабът. Единственият начин да изчезнеш е да се придържаш към място, където останалите от екипажа не ходят по принцип.

— Проблемът в разсъжденията ти е, че товарните тунели са именно тунели — отбеляза Фин. — И макар че там хората са рядкост, гъмжи от автономни колички за доставки. Ако някой се застои на едно място достатъчно дълго, ще блокира трафика им или ще го сгазят.

Дал размаха пръст.

— Гледай сега, именно това е нещото, което и двамата не виждате. Ето… — той посочи едно квадратче в лабиринта от товарни тунели. — Когато количките не извършват доставки, все трябва да се намират някъде. Не се мотаят по коридорите. Вместо това отиват в някой от тези разпределителни центрове. Помещенията са предостатъчно големи в тях да се окопае човек.

— Стига вътре да няма стадо гъчкащи се колички — уточни Дювал.

— Именно — съгласи се Анди. — Така, погледни сега разпечатката на „Дръзки“, взета от кораба, където има шест такива разпределителни центъра. Но на плановете от архива центровете са седем… — той почука по седмия разпределителен център. — Този е встрани от главните системи на кораба, което означава, че ремонтните групи нямат причина да го приближават. Максимално е отдалечен, на практика няма къде по-нататък да се оттеглиш и да останеш на борда. Ето тук се крие Дженкинс. Призрак в машината. Тук ще го намерим!

— Не виждам защо не идеш да помолиш шефката си да те запознае с него — отбеляза Дювал. — Каза, че Дженкинс технически ѝ е подчинен.

— Опитах и не стигнах доникъде — призна Дал. — Накрая Колинс ми заяви, че Дженкинс се появява само когато той си реши, а през останалото време го оставят на спокойствие. Той им помага да следят капитана, К’ийнг и останалите. Не искат да го ядосват и да се оставят уязвими.

— Като говорим за дявола… — каза Фин и посочи с брадичка.

Дал се обърна и видя, че към него се насочва главният научен офицер. Понечи да се надигне.

К’ийнг му махна да седне.

— Свободно, мичман! — забеляза плановете. — Изучаваме кораба, а?

— Просто търся начини да си върша по-ефикасно работата — обясни Дал.

— Възхитителна инициатива! Мичман, скоро ще пристигнем в системата Ескридж, където се отзоваваме на сигнал за помощ, подаден от местната колония. Докладите оттам са неясни, но подозирам, че може да си имаме работа с биологичен агент, така че набирам отряд от твоя отдел, който да ме съпроводи. Включен си в състава на групата. Ще се срещнем в совалковия док след половин час.

— Слушам, сър!

К’ийнг кимна и се отдалечи. Дал се обърна към Дювал и Фин, които го гледаха с особени изражения.

— Какво има?

— Отиваш на изследователска мисия с К’ийнг — намекна Дювал.

— Внезапна и със странно съвпадение по време изследователска мисия с К’ийнг — уточни Фин.

— Хайде да не ставаме параноици!

— Много смешно — само кой го казва!

Дал бутна разпечатките към приятеля си.

— Докато ме няма, Фин, намери начин да се прокраднем до Дженкинс, без да ни усети. Искам да поговоря с него, но като изключим онова предупреждение, не смятам, че той гори от желание да си приказва с нас. Не смятам да му давам избор по въпроса.

— Това е по твоя вина, да знаеш — изсъска Касауей на Дал. И тримата с Мбеки бяха включени в изследователския отряд на К’ийнг заедно с охранител щурмовак на име Тейлър. Лично офицерът пилотираше совалката до колонията; Тейлър се бе настанил на мястото на втория пилот. Ксенобиолозите се намираха отзад. По време на брифинга за мисията и през по-голямата част от спускането на совалката към планетата двамата му колеги се държаха подчертано студено с Дал. Това беше първият път, когато някой от тях се обръщаше към него в протежение на цялото пътуване.

— Че как ще е по моя вина? Да не съм нареждал на капитана да кара кораба насам!

— Твоя е вината, че разпитваш за Дженкинс! — уточни Касауей. — Ядосваш го с всички тези въпроси за него!

— Сега пък не мога да задавам и въпроси ли? — поинтересува се Дал.

— Не и такива, които да го настройват срещу нас — заяви Мбеки.

— Млъквай, Фиона — озъби се Касауей. — Вината е и твоя!

— И моя ли? — изуми се момичето. — Да не би аз да задавам всичките тъпи въпроси!

Джейк размаха пръст в посока на Дал.

— Ти си онази, която спомена Дженкинс пред него! Два пъти!

— Изтървах се — призна Мбеки. — Първия път просто си говорехме. Втория не се сетих, че ще има значение. Той вече знаеше.

— И виж къде се намираме сега, Фиона! — Касауей с жест обгърна совалката. — Кажи ми пак дали няма значение. Никога не си споменавала на Сид Блек за Дженкинс.

— Сид Блек беше задник.

— А този тук не е, така ли? — Касауей пак посочи Дал.

— До теб седя, да знаеш!

— Майната ти! — Джейк пак се обърна към Мбеки. — И на теб майната ти, Фиона. Трябваше да си затваряш устата!

— Просто си говорехме — повтори момичето неуверено, свела очи към дланите си, които бе положила в скута си.

Дал се обърна да огледа колегите си и отбеляза:

— Не сте знаели, че командир К’ийнг идва да ви търси, нали? Нямало е време Колинс и Трин да идат за кафе, а вие да се криете в склада. К’ийнг просто е изникнал на прага на лабораторията и ви е хванал по долни гащи. А когато е казал на Колинс, че му трябва изследователски отряд…

— Тя ни предложи за доброволци — обясни Мбеки.

— И теб също — изсъска през зъби Касауей. — К’ийнг искаше и Бен да дойде, но тя те пробута вместо него. Напомни му, че си се справил с меровианската чума. Каза, че си един от най-добрите ксенобиолози, които някога е имала в отдела. Което е лъжа, разбира се. Не си. Но номерът мина, затова си тук вместо тях с Бен.

— Ясно… В това да пратят мен няма нищо неочаквано, понеже и бездруго съм новият. Най-дребното винтче в отдела. Човекът, когото и бездруго сменят на всеки няколко месеца, нали? Но вие двамата — Дал кимна към колегите си, — вие сте се смятали за защитени. Оцелели сте достатъчно дълго да си помислите, че Колинс не би ви предала на К’ийнг, ако се наложи. Въобразявали сте си, че може да избере някой от вас пред Бен Трин, нали?

Касауей отклони очи от Дал; Мбеки тихичко се разплака.

— За вас реалното ви място в йерархията се е оказало пълна изненада, нали?

— Млъквай, Дал! — каза Касауей, без да поглежда към мичмана.

Мълчаха през останалото време от спускането до повърхността на планетата.

Не намериха колонисти, но откриха части от тях. И много кръв.

— Пулсовите оръжия на пълна мощност — нареди К’ийнг. — Касауей, Мбеки, Дал, искам да проследите кървавите дири в гората. Напълно възможно е да намерим живи — или поне мъртъвци, или пък онова, което е причинило това клане. Аз ще огледам административната кантора в търсене на някакво обяснение за случилото се. Тейлър, оставаш с мен! — К’ийнг закрачи към една голяма, масивна каравана, а Тейлър го последва.

— Хайде — каза Касауей и поведе Дал и Мбеки към гората.

На няколкостотин метра навътре тримата откриха разкъсан труп.

— Дай ми пробника — помоли Дал Мбеки, у която се намираше тази конкретна част от екипировката.

Фиона откачи устройството и му го подаде, а той коленичи и го пъхна там, където би трябвало да се намира стомахът на трупа.

— Получаването на резултатите ще отнеме няколко минути — отбеляза Дал, отклонявайки очи от тялото. — Пробникът трябва да прегледа ДНК библиотеката на цялата колония. Докато чакаме, нали може да се погрижите онова, което е спипало този тип, да не ме хапне и мен?

Чу Касауей да казва:

— Пазя ти гърба!

Дал се върна към работата си. Няколко минути по-късно констатира:

— Това е някой си на име Фуад Али. Явно е бил лекарят на колонията — вдигна глава и се взря покрай трупа на Али навътре в гората. — Кървавата следа продължава в тази посока. Искаме ли да продължим издирването?

Чу Мбеки да пита зад гърба му:

— Какво правиш?

— Какво има? — Дал се извърна и видя, че Касауей е насочил пулсовия пистолет към него, а Фиона объркано се взира в колегата си.

Касауей се намръщи:

— Дявол го взел, Фиона, не може ли просто да си затваряш устата?

— И аз да питам същото като нея. Какво правиш? — Анди понечи да се надигне.

— Не мърдай! — предупреди го Джейк. — Не мърдай, иначе ще те застрелям!

— Като гледам, и бездруго ще ме застреляш. Но нямам представа защо!

— Понеже един от нас трябва да умре — обясни Касауей. — Така са вързани нещата при изследователските мисии. Ако К’ийнг води отряд, то някой ще умре. Непременно има по един загинал. Но щом вече е паднала жертва, тогава всички живи са в безопасност. Такъв е механизмът.

— Последният човек, който ми обясни същото нещо, го накълцаха на малки парченца — нищо че вече имаше дадена жертва — каза Дал. — Не мисля, че правилото действа точно както си мислиш.

— Млъкни! — нареди Касауей. — Ако умреш, на нас с Фиона няма да ни се наложи да загинем. Ти ще си жертвеното агне. Щом бъде принесена жертвата, останалите са в безопасност. Ще бъдем спасени!

— Не става така, повярвай ми — възрази Дал. — Кога за последно си бил на изследователска мисия, Джейк? Аз бях само преди няколко седмици. И правилото не действа по този начин! Пропускаш съществени подробности. Ако ме убиеш, няма да значи, че сте в безопасност. Фиона…

Погледна към Мбеки с надежда да се позове на здравия ѝ разум, но видя, че и тя самата се готви да вдигне пулсовия си пистолет.

— Хайде де, приятели! Два изстрела трудничко ще останат незабелязани.

— Нагласи си пистолета на ниска степен — обясни Касауей на колежката си. — Цели се в центъра на тялото. Когато го свалим, ще го разрежем. Това ще ни прикрие. Можем да обясним кръвта, като кажем, че сме се опитвали да спасим… — и планът му се разви само дотам, преди тварите да се стоварят от короните на дърветата и право върху него и Мбеки.

И двамата паднаха с писъци, вкопчени в борба с безмилостно разкъсващите плътта им зверове. Дал остана втрещен може би секунда, след което с бясна скорост се втурна по посока на колонията. По-скоро долови, отколкото видя тварта, със скока на която внезапното му бягство го размина на косъм.

Дал криволичеше между дърветата, крещейки с пълно гърло имената на К’ийнг и Тейлър. Гласче в главата му настояваше да разбере дали тича в правилната посока; друго гласче се чудеше защо не използва телефона си, за да се свърже с офицера. Трето гласче напомняше, че и той разполага с пулсов пистолет, вероятно ефективен срещу неизвестното чудовище, което в момента похапваше от Касауей и Мбеки.

Четвърти глас в главата на мичмана настояваше: „Сега му е времето да търчиш и да пищиш с все сили!“

Дал се вслуша именно в тази препоръка.

Успя да мерне процеп сред дърветата и през него съзря далечните каравани на колонията и силуетите на К’ийнг и Тейлър. Разпищя се с все сили и се втурна по права линия към тях, размахвайки ръце, за да привлече вниманието им. Забеляза че се раздвижват, все едно са го чули.

След това нещо се удари в него и Дал падна на земята.

Тварта го награби незабавно, хапеше и късаше живо месо. Мичманът пищеше и се бореше и в паниката си мярна нещо, което много силно му заприлича на око. Заби палеца си в него. Звярът изрева и се дръпна назад, а Дал се изхързули изпод него, но незабавно бе нападнат отново и усети челюсти да се сключват върху рамото му. Пронизващото парене в раната го осведоми, че ухапването на чудовището, освен всичко друго е и отровно. Отново потърси окото и го ръгна втори път, така че накара нападателя си да се отдръпне отново, само че този път младежът беше твърде замаян и се чувстваше прекалено зле, за да помръдне.

Помисли си: „Една саможертва и който оцелее, е в безопасност, ама друг път!“ и последното, което видя, беше как наистина впечатляващият комплект зъби на звяра се затваря около главата му.

Дал се събуди, за да се види обкръжен от приятелите си.

— … ак? — изпъшка.

— Фин, дай му малко вода! — нареди Дювал.

От държача на ръба на болничното легло Фин взе малък контейнер със сламка, която намести между устните на Дал.

Страдалецът отпи колебливо. След време прошепна:

— Не съм мъртъв!

— Не — отвърна Дювал. — Не че не си се постарал да умреш. Когато те докараха обратно на кораба, по всички правила остатъците от теб вече трябваше да са предали богу дух. Доктор Хартнел твърди, че си извадил голям късмет К’ийнг и Тейлър да стигнат до теб навреме, иначе тварта е щяла да те изяде жив!

Думите ѝ разтръскаха паяжините в паметта на Дал.

— Касауей? Мбеки?

— Мъртви са — осведоми го Хенсън. — И не беше останало кой знае какво от тях за връщане на борда!

— Ти си единственият все още жив член на изследователския отряд — добави Хестър. — Като изключим К’ийнг.

— Тейлър? — изхъхри Дал.

— Бил ухапан — заяви Дювал, интерпретирайки правилно въпроса. — Отровата на тези зверове не убива хората, само ги побърква. Та Тейлър откачил и започнал да стреля из кораба. Убил трима от екипажа, преди да го свалят.

— Точно това смятат, че се е случило и на планетата — додаде Фин. — Записите на лекаря показват, че група ловци била нахапана от тези зверове, върнали се в колонията и започнали да стрелят по всичко, което мърда. След това се появили и тварите, изяли мъртъвците и избили оцелелите.

— К’ийнг също е бил ухапан, но капитан Абърнати нареди да го изолират, докато бъде намерена противоотрова — уточни Хенсън.

— Чрез твоята кръв — додаде Хестър. — Ти беше в безсъзнание, така че нямаше как да се побъркаш. Това даде на тялото ти време да метаболизира и неутрализира отровата.

— Голям късмет извади командирът, че ти оцеля — завърши Дювал.

— Не — отвърна Дал и вдигна ръка да посочи към себе си. — Извадих късмет, че се е нуждаел от мен!