Червеноризци

Благодарности

Написах този роман като резултат от опита от работата си в научнофантастичен сериал, тъй че преди да пристъпя към каквото и да е друго, нека изкажа следното опровержение: „Червеноризци“ не е дори и откъслечно базиран на телевизионния сериал „Старгейт: Вселена“. Ако очаквате, че тази тънко забулена сатира на това конкретно мое преживяване има нещо общо, ще трябва да ви разочаровам. Нещо повече, заявявам отговорно, че „Старгейт: Вселена“ е всичко онова, което „Хрониките на «Дръзки»“ не са — тоест добре планирано и написано произведение, с вложени големи усилия научните му основи да са достоверни.

Бях наистина много доволен да работя като креативен консултант върху СГ: В; също така и се забавлявах много. И, разбира се, искрено се наслаждавах да гледам сериала, и като фен на жанра, и като човек, който е работил по него и може да види къде приносът му си личи на екрана. Беше готино. Направил съм двойно посвещение на книгата на Брад Райт и Джо Малози, продуцентите на СГ: В, които ме вкараха в сериала, но бих искал да отделя също така минутка да се поклоня дълбоко на актьорския състав, екипа, сценаристите и техниците. Срамота, че сериалът не успя да продължи по-дълго, но нищо хубаво не оцелява вечно.

Написах този роман също така и докато се явявах президент на „Сайънс Фикшън енд Фентъзи Райтърс ъв Америка“, най-голямата организация на СФ&Ф писатели в света (и вероятно в цялата Вселена, макар че, разбира се, засега няма начин да се потвърди това). Всеизвестна народна мъдрост е, че човекът, който влиза в ролята на президент на СФФРА, като цяло губи благодарение на поста си една година творческа продуктивност и е много вероятно да изгуби и здравия си разум. С голямо удоволствие заявявам, че не намерих доказателства за верността на това твърдение — и причината то да се окаже невярно в моя случай е, че имах късмет бордът на директорите на СФФРА да е пълен с много умни, посветени на каузата хора, които работеха заедно с членовете на съюза поне толкова добре, ако не и по-добре от всеки друг борд в близкото минало.

И тъй, поднасям искрените си благодарности, почитанията и признателността си на Ейми Стърлинг Кейсил, Джим Фискъс, Боб Хоу, Лий Мартиндейл, Бъд Спархоук, Шон Уилям и особено на Мери Робинет Коуъл. За мен беше чест да работя заедно с всеки от вас! Благодаря също на всички доброволци в СФФРА, които я правят писателска организация, чийто член се гордея да бъда!

Всеки път, когато напиша роман, оставам изумен колко по-добъризглежда, когато накрая стигне до книжната си форма. Това се дължи на много прекрасни люде, които го подобряват по пътя му към щанда. Тази книга бе подпомогната от Патрик Нилсен Хейдън, моя редактор; Ирен Гало — арт директор на „Тор“; от художника на корици Питър Лютджън; от редактора Сона Вогъл; от текстовия дизайнер Хедър Саундърс, а също и от продукционния редактор Рафал Джибрек. Благодарности дължа и на Кейси Амерман, моята издателка в „Тор“, и, разбира се, на Том Дохърти, който продължава да публикува творчеството ми, за което аз пък продължавам да съм невероятно доволен. Трябва да благодаря също на агента си Итън Елънбърг и на Юън Грегъри, който държи под око продажбите ми в чужбина.

„Червеноризци“ беше прочетен от малко ядро читатели фронтоваци, които дават безценна обратна връзка и ме увериха, че книгата е нещо повече от изблик на недоволство срещу отелевизената научна фантастика (макар че очевидно е и това). Така че с признателност споменавам Ригън Ейвъри (както винаги), Карън Мейснър, Уил Уийтън, Доузел Йънг, Пол Сабурин, Грег ди Костанзо и съпругата ми Кристин Скалзи, която заслужава благодарности също така и задето ме понася в ежедневния живот. Наистина се радвам, че го прави!

И накрая — благодаря и на теб, скъпи читателю. Радвам се, че продължаваш да се връщаш за нова доза. Ако продължаваш да се връщаш, аз пък ще продължавам да пиша. Обещавам ти го!

Джон Скалзи

22 юли 2011 г.