Червеноризци

Глава десета

— Код червено! — заяви капитан Абърнати, когато календрианският бунтовнически кораб изстреля торпедата си по „Дръзки“. — Отклоняващи маневри! Сега!

На научната станция на мостика Дал се поразкрачи за стабилност, когато корабът се залюля с широка амплитуда, въртейки носа си, за да избегне пъргавите самонасочващи се торпеда.

Припомни си как Дженкинс беше казал: „Ще забележите как в кризисни моменти вътрешните стабилизатори на «Дръзки» отказват да работят добре. По всяко друго време корабът може да направи завой върху иглено ухо и да врътне лупинг, без люлеенето да се усети. Но щом има драматични събития, губи почва под краката.“

— Те все още идват право към нас! — изкрещя мичман Джейкъбс, който следеше торпедата от оръжейната станция.

Абърнати натисна на креслото си копче, което отваряше широкочестотен канал.

— До всички на борда! Пригответе се за удар!

Дал и всички на мостика сграбчиха станциите си и се стегнаха. Младежът си помисли: „Колко по-добре щеше да е да имаме колани!“

Разнесе се далечно хрущене, когато торпедата удариха „Дръзки“. Палубата на мостика се олюля от удара.

— Докладвайте щетите! — излая Абърнати.

„Палуби от шест до дванайсет почти винаги понасят щети по време на нападения — беше казал Дженкинс. — Става така, понеже в сериала имат декори само за тези палуби. Така че е удобно да отклонят камерата от мостика, за да снимат експлозии и как взривната вълна подмята членовете на екипажа.“

— Палуби шест, седем и девет са понесли тежки щети — докладва К’ийнг. — Палуби осем и десет са с умерени поражения.

— Още торпеда! — извика Джейкъбс. — Четири на брой!

— Преграден огън! — изкрещя Абърнати. — Огън!

„Защо не използва преградния огън още отначало?“ — почуди се Дал.

В главата му Дженкинс отговори:

„Всяка битка е хореографирана за максимален драматизъм. Така се случва, когато действието бъде поето от Повествованието. Всичко тотално губи смисъл. Законите на физиката отиват на кино. Хората спират да разсъждават логично и минават към драматично мислене.“

„Повествованието“ — терминът, използван от Дженкинс за моментите, когато телевизионното предаване се прокрадваше в живота им — отмиваше рационалността и физическите закони и караше хората да знаят, правят и казват неща, които инак не биха изрекли.

„Вече ти се е случвало — беше споменал Дженкинс. — Факт, който иначе не си знаел, просто ти изниква в главата. Взимаш решение или предприемаш действие, което иначе не би направил. Досущ като неустоим импулс е и е точно такъв — ти не си себе си, а си просто пешка, която някой сценарист мести напред-назад.“

На главния екран три оранжеви слънца грейнаха ярко — преградният огън на „Дръзки“ прихващаше торпедата.

„Три, не четири — помисли си Дал. — Понеже да се промъкне едно е по-драматично.“

— Едно все още се движи към нас! — извика Джейкъбс. — Ще ни улучи!

Разнесе се зловещ тътен и торпедото се лепна на обшивката на няколко палуби под мостика. Джейкъбс изпищя — оръжейната станция избухна в порой от искри и го подметна заднешком на палубата.

„Нещо ще се взриви на мостика — беше казал Дженкинс. — През повечето време камерата се върти именно там. На мостика трябва да има поражения, независимо дали е възможно да възникнат или не.“

— Пренасочете оръжейния контрол! — извика Абърнати.

— Пренасочен е! — отвърна Керенски. — Поех го!

— Огън! — изкрещя капитанът. — С всички оръдия!

Керенски стовари пръсти върху бутоните по своя пулт. Главният екран засия от светлината на пулсовите лъчи и неутринните ракети, които се насочиха към календрианския бунтовник, и секунди по-късно той избухна в съзвездие от успешни попадения.

— Право в целта! — каза Керенски, проверявайки информацията на станцията си. — Изглежда, сме повредили двигателния им отсек, капитане! Разполагаме с около минута, преди да се взриви!

— Разкарай ни оттук, Керенски! — нареди Абърнати и след това се обърна към К’ийнг. — Какви са пораженията?

— Палуба дванайсет е понесла тежки щети — докладва научният офицер.

Вратата към мостика се отвори и прага прекрачи главният инженер Уест.

— И нашите двигатели са доста очукани — заяви той, сякаш бе съумял да подслуша разговора на Абърнати и К’ийнг през вратата, докато вият сирените за код червено. — Имаме късмет, че не се е пръснал собственият ни реактор, капитане!

— Колко време ще отнеме ремонтът?

„Точно колкото да включи усложнение в сценария“ — помисли си Дал.

— Десет часа, ако се понапънем.

— Дявол го взел! — Абърнати удари отново по креслото си. — Предполагаше се по това време да съпровождаме на мирните преговори кораба на календрианския понтифекс!

— Очевидно сред бунтовниците има такива, които се противопоставят на преговорите — заяви К’ийнг, надничайки към главния екран. На него корабът на бунтовниците се взриви невпечатляващо.

— Очевидно е, да — съгласи се Абърнати. — Но тъкмо те са хората, пожелали да започнат преговорите. Защо да ги поставят в опасност сега? И защо да нападат нас? — завърши той мрачно.

„От време на време Абърнати или някой от другите офицери ще каже нещо драматично или пък риторично, или навеждащо на размисъл и после всички останали ще се смълчат за няколко секунди — беше казал на посетителите си Дженкинс. — Това е въведението към рекламната пауза. Когато се случи, Повествованието се оттегля. И гледай какво става после!“

След няколко секунди Абърнати примигна, видимо се поотпусна и се обърна към Уест:

— Е, в такъв случай най-добре пратете хората си да оправят двигателите.

Тонът му бе забележимо по-малко напрегнат и изпълнен с драматизъм.

— Добре — Уест се обърна и излезе през вратата. Пътьом и той се поогледа, сякаш се чудеше защо ли е сметнал за необходимо да дойде чак горе до мостика, за да достави съществена информация, която също толкова лесно би могла да бъде предадена по телефона.

Абърнати се обърна към К’ийнг:

— Накарай ремонтните отряди да се заемат с пораженията по кораба, ако обичаш.

— Заемам се!

— И така и така сме на темата, нека някой да ремонтира и оръжейната станция — додаде Абърнати. — И да видим не могат ли да намерят някакви заглушители за енергийни изблици или нещо подобно. Няма никаква причина всичко на този мостик да избухва в искри веднага щом влезем в битка!

При тези думи Дал се изкашля задавено.

— Проблем ли има, мичман? — поинтересува се Абърнати, явно забелязвайки младежа за първи път, откакто се бе появил на мостика.

— Не, сър — отвърна Дал. — Съжалявам, сър. Нервност вследствие от битката, сър.

— Ти си Дил, от Ксенобиологията.

— Дал, сър. Това беше предишното ми назначение, да.

— Първи ден на мостика значи.

— Да.

— Е, не се притеснявай, невинаги е така — заключи Абърнати. — Понякога е по-зле!

— Да, сър.

— Добре — капитанът кимна към сгърченото тяло на Джейкъбс, който вече стенеше тихо. — Защо не свършиш нещо полезно и не заведеш Джаксън в лечебницата? Изглежда, ще му бъде полезно.

— Веднага, сър — Дал се наведе да помогне на Джейкъбс.

Когато вдигна пациента си, Абърнати попита:

— Как е той?

— Ранен, сър. Но мисля, че ще живее.

— Няма лошо — съгласи се капитанът. — Все е по-добре, отколкото може да се каже за предишния оръжеен майстор. Или за по-предишния. Понякога, Дил, се чудя какво, да му се не види, става на този кораб. Все едно ни гони проклето проклятие!

Когато Дал им описа събитията от нападението, Фин възрази:

— Това не доказва нищо!

Всеки с по питие в ръка, петимата приятели се бяха сгушили около една от масите в каюткомпанията.

Анди попита:

— Колко още доказателства искаш? Все едно проверяваш по списък. Нестабилни инерционни стабилизатори? Налични. Взривяващи се работни станции? Налични. Поражения по палуби от шест до дванайсет? Налични. Многозначителна пауза, преди да започнат рекламите? Налична.

— Няма загинали — посочи Хенсън.

— Не се е наложило някой да умре — възрази Дал. — Мисля, че тази битка представляваше просто откриващата сцена. Тази, която се развива преди първата рекламна пауза. Тя подготвя сцената за онова, което се случва после.

— Като например? — попита Дювал.

— Не знам — отвърна младият мичман. — Не го пиша аз проклетия сценарий!

— Дженкинс ще знае — каза Хестър. — Предвид цялата му сбирка от „серии“…

Дал кимна. Дженкинс им беше показал времевата линия на „Дръзки“, осеяна с ярки маркери на горе-долу равни разстояния. „Това са намесите на Повествованието — беше казал, зумвайки към един от маркерите, който отблизо се разклоняваше като коренова система. — Както виждате, идва и си отива. Всяко от тези по-малки събития е сцена. Те всички се вписват в дъгата на Повествованието… — Дженкинс смали мащаба. — Шест години. Двайсет и четири големи събития средно. Плюс няколко по-малки. Мисля, че те са включени в Повествованието романи.“

— Само не и ти! — оплака се Фин на Хестър, сепвайки Дал от омаята му. — Достатъчно е неприятно, че Анди се е вглъбил толкова в тази чудесия. А сега и ти минаваш на страната на лудите!

Хестър отвърна:

— Фин, ако прилича на обувка, ще го наричам патък, става ли? Не вярвам в заключенията на Дженкинс, но това познаване на подробностите е много впечатляващо. Последната битка премина точно както той каза, че ще бъде. Позна всичко, чак до взривяващата се станция на мостика. Да речем, че не става дума за реален сценарий, а просто Дженкинс си е спрял лекарствата. Но се обзалагам, че има добро предположение за това къде ще ни отведе приключението с този бунтовнически кораб.

— И какво, всеки път, щом стане нещо, ще ходиш при него за справка и да научиш какво следва? — заяде се Фин. — Ако наистина искаш сляпо да следваш водача на някоя секта, все ще намерим по-свестен от този, дето от четири години яде само изследователски порциони и дриска в преносим кенеф!

— А ти как ще го обясниш? — поинтересува се Хестър.

— Никак — отвърна Фин. — Виж сега. Това е проклет шантав кораб. Всички сме съгласни с това, нали? Но да се опитваш да наложиш каузалност на случайни събития е точно същото, каквото правят всички други тук на борда.

— Отмяната на физическите закони не е „случайно събитие“, Фин — възрази Хестър.

— Сега какво, и физик ли стана? — възмути се Фин и се огледа. — Хора, това е проклет космически кораб. Дали някой от нас всъщност може да обясни как функционира Вселената? Срещаме се с най-разнообразни извънземни форми на живот на току-що открити планети. Трябва ли да се изненадваме, че не ги разбираме? Ние сме част от цивилизация, която се е разпростряла на много светлинни години. Това си е по дефиниция странно, ако се замислите. И е като цяло извънредно невероятно.

— Не каза нищо такова, когато се срещнахме с Дженкинс — обади се Дал.

— Канех се — запъна се Фин. — Но след това всички искахте да чуете какво имал да ни каже и нямаше смисъл.

Анди се намръщи недоволно. Приятелят му продължи:

— Виж сега, напълно съм съгласен, че тук става нещо странно. Така е. Знаем го всички. Но може би причината е просто в това, че целият кораб е изпаднал в затворена крива на лудостта. Върти се в нея от години. В такава ситуация, ако човек търси начин да свърже слабовероятните събития, несъмнено ще намери начин. Не ни помага присъствието на човек като Дженкинс — макар и луд, той има достатъчно последователно мислене, че да спретне обяснение, и погледнато в ретроспекция, то като че ли показва шантава причинно-следствена връзка. А после човекът подивява и започва от името на моряците да следи офицерите, което само подхранва всеобщата лудост. Накрая идва и Анди, който е трениран да вярва в подобни фокус-мокуси.

— Това пък какво ще рече? — настръхна Дал.

— Ще рече, че си прекарал години в семинария, затънал до шия в мистицизъм — уточни Фин. — И не просто най-обикновен стандартен човешки мистицизъм, а истински извънземен такъв. Така че мозъкът ти се е разтегнал, приятелю, точно толкова, че да приюти откачената теория на Дженкинс… — той вдигна ръце, доловил раздразнението на събеседника си. — Харесвам те, Анди, не ме разбирай погрешно. Мисля, че си готин тип. Но смятам, че миналото ти работи срещу теб. Също и че — независимо дали го осъзнаваш, или не — водиш приятелчетата ни към таваните с разхлопани дъски.

Дювал се обади:

— Като стана дума за минало, точно това най-много ме ужаси в казаното от Дженкинс.

— Че знае за нас? — попита Хенсън.

— Колко много знае за всеки от нас — уточни Мая. — И какво смята, че означава.

„Вие сте статисти, но сте почетни статисти — беше им казал Дженкинс. — Стандартният статист съществува само за да го утрепят, така че си няма история. Но вие всички имате… — той ги посочи един по един. — Ти си навлязъл в дебрите на извънземна религия. Ти си мошеник, който си е създал врагове из целия флот. Ти си син на един от най-богатите типове във Вселената. Ти напусна последния си кораб след свалка с вишестоящ офицер, а сега спиш с Керенски.“

— Просто се цупиш, защото той каза на всички ни, че чукаш Керенски — обади се Хестър. — Особено след като вече уж си го разкарала за пред нас!

Дювал завъртя очи и отбеляза:

— Имам си нужди.

— Сред скорошните записи в медицинския му картон има три венерически болести! — обади се Фин.

— Бъдете сигурни, че първо го накарах да избоцка още един курс антибиотици — озъби се Дювал и погледна към Дал. — Освен това хич не ми се цупи, че си начесвам крастата. Никой сред вас не изяви особено желание!

— Хей, бях в лазарета, докато си се гушкала с Керенски! — възрази Дал. — Така че не обвинявай мен.

Мая се ухили подигравателно.

— И бездруго не точно това ме притесняваше, а по-скоро същината на казаното.

„Вас няма просто да ви убият — беше им споделил Дженкинс. — На телевизионните зрители не им стига във всеки епизод просто да се капичва по някое нещастно копеленце. От време на време трябва поне да изглежда, все едно умира истински човек. Така че взимат някой по-дребен герой, развиват го достатъчно дълго, та на зрителите да им стане интересен — и след това го карат да ритне кофата. Ето такива сте и вие. Понеже идвате с интересно минало. Вероятно ще имате по един цял епизод, посветен на смъртта ви!“

— И това са пълни глупости! — отсече Фин.

— Лесно ти е да го кажеш — възрази Хестър. — Сред нас аз единствен си нямам интересна история. Нищо си нямам. Още на следващата изследователска мисия, на която ида, направо ме пиши шибан пътник!

Фин го посочи и се обърна към Дал:

— Виждаш ли? Ето за това ти говоря. Обладал си слаб и фебрилен ум.

При тези му думи Дал се ухили криво:

— Да бе, а ти си самотният глас на здравия разум!

— Ами да. Защо не опиташ да си представиш какво означава за мен това, че аз съм единственият в групата, който ратува за реалността. Аз съм най-безотговорният човек, когото познавам. Мразя да бъда глас на разума. Много ми е гадно!

— Слаб и фебрилен — промърмори Хестър.

— Ти пръв започна да викаш патък на обувката — напомни му Фин.

Телефонът на Дювал изписука и тя се отмести встрани. Когато се върна, беше пребледняла. Заяви:

— Всичко е чудесно, но за моя вкус това беше дяволски голямо съвпадение.

Дал се намръщи:

— Какво има?

— Обади се Керенски — обясни Мая. — Викат ме за брифинга на старши офицерите.

— За какво? — поинтересува се Хенсън.

— Когато „Дръзки“ бил нападнат от онзи бунтовнически кораб и двигателите ни се повредили, изпратили някой друг да заведе кораба на календрианския понтифекс до мирните преговори. Е, новият ескорт нападнал понтифекса и го повредил.

— И кого са изпратили на наше място? — попита Дал.

— „Нант“ — отвърна Дювал. — Последният кораб, на който съм служила.