Червеноризци

Глава девета

Дженкинс удари по излъчвателната маса с думите:

— Хайде де!

Над плота холографският образ трепна и след това угасна. Косматият отшелник отново тупна по масата. Дал се спогледа с Дювал, която заедно с Хенсън, Фин и Хестър се беше натъпкала в мъничкото жилищно пространство на Дженкинс. Мая завъртя очи.

— Съжалявам — промърмори домакинът им, донякъде на петимата космонавти, натъпкани в дневната му, но най-вече на себе си. — Оборудването стига до мен едва когато всички по веригата го сметнат за негодно. Носят ми го количките, а след това се налага до го ремонтирам. Понякога е малко бъгаво.

— Няма нищо — успокои го Дал. Плъзна поглед във визуална обиколка из помещението. Освен тях петимата и Дженкинс в склада за колички се гъчкаха и вещите на квартиранта: голямата холографска маса, разположена между него и петимата космонавти, тясна койка, малък гардероб с натрупани върху него кутии мокри кърпички, кашон със стандартизирани от Общовселенското Обединените дажби за изследователски мисии и преносима тоалетна. Дал се зачуди как ли се изпразва и обслужва. Не беше сигурен, че иска да научи тези подробности.

— Ще започнем ли скоро? — попита Хестър. — Очаквах вече да сме свършили, а и ми се пишка.

Дженкинс му посочи тоалетната:

— Заповядай!

— Предпочитам да се въздържа — отвърна Хестър.

— Просто ни кажи каквото искаш да научим — предложи Дал. — Не е задължително да гледаме и демонстрационно филмче.

— О, напротив — възрази Дженкинс. — Ако просто ви разкажа, ще ви прозвучи налудничаво. Графиките и изображенията го правят… е, по-малко налудничаво най-малкото.

— Страхотно — промърмори Фин и стрелна с поглед Дал все едно да му каже „Мерси, че ни забърка във всичко това!“. Анди сви рамене.

Дженкинс пак фрасна масата и холографският образ се стабилизира.

— Ха! Добре, готов съм!

— Слава тебе, Господи! — промърмори Хестър.

Домакинът им завъртя длани над масата, отваряйки екран с плоски образи, паралелни на плота. Намери изображението, което търсеше, и го обърна така, че всички да го виждат.

— Това е „Дръзки“ — каза и посочи към въртящата се графика, която сега се рееше над холографската маса. — Флагман на космическия флот на Общовселенското обединение и един от най-големите кораби във флота. Но като изключим това, просто един от хилядите кораби на служба. От статистическа гледна точка през първите девет години от съществуването му не се е отличавал с нищо, освен с определянето си за флагман…

„Дръзки“ се смали и бе заменен от таблица, показваща две практически еднакви линии, начертани по времевата ос. Едната представяше кораба, другата — флота като цяло.

— Основната мисия на нашия флагман е проучване на Космоса и от време на време влиза във военни сблъсъци. И в двата случая страда от загуба на екипаж, сравнима със средностатистическата за Двойното О, дори малко по-ниска, понеже Двете О-та смятат флагмана за свой символ и като цяло го пращат на по-безрискови мисии. Впоследствие обаче, преди пет години, се случва това…

Графиката скролна нататък към последните пет години. Линията на „Дръзки“ се юрна стръмно нагоре и след това се изравни на значително по-високо ниво от останалата част от флота.

— Уха! — възкликна Хенсън.

— „Уха“ е добре казано — съгласи се Дженкинс.

— Какво се е случило тогава? — попита Дал.

— Включил се е капитан Абърнати — обади се Дювал. — Той поема командването на „Дръзки“ точно по това време.

— Близко до истината, но невярно — Дженкинс размаха длани над масата, ровейки през визуалните елементи, за да намери онзи, който търсеше. — Абърнати наистина поема командването на „Дръзки“ преди пет години. Преди това в течение на четири години е бил капитан на „Грифон“, където си е създал репутация на неконвенционален и склонен да поема рискове, но ефективен лидер.

— „Склонен да поема рискове“ би могло да бъде евфемизъм за „изтребващ екипажа“ — отбеляза Хестър.

— Би могло, но не е — Дженкинс извади на показ снимка на боен кръстосвач, зад който се появи същата графика като на „Дръзки“ преди това. — Ето го „Грифон“. Както можете да забележите, въпреки „рисковата“ репутация на Абърнати смъртността на екипажа е на средно ниво и не надвишава тази на другите кораби в общата статистика. Впечатляващо, като се има предвид, че „Грифон“ е военен кръстосвач — боен кораб на Двойното О. Но нивото на загиналите под негово командване се увеличава драстично чак когато Абърнати се качва на борда на „Дръзки“.

— Може да се е побъркал — предположи Фин.

— Психологическият му профил от последните пет години е чист.

— Откъде знаеш… — Фин млъкна и вдигна длан. — Всъщност, няма значение. Тъп въпрос.

— Той не е луд и не излага целенасочено екипажа си на риск, нали това се опитваш да ни обясниш? — попита Дал. — Доколкото си спомням обаче, лейтенант Колинс ми каза, че когато отправили оплакване за високите нива на смъртност сред екипажа на „Дръзки“ им било отговорено, че флагманът се включва в повече рисковани мисии… — той посочи екрана. — А ти ни показваш, че това не е вярно.

— Вярно е, че изследователските мисии в момента водят до по-висока смъртност — съгласи се Дженкинс. — Но причината не е в това, че мисиите сами по себе си са станали по-рисковани… — той се порови и извади на екрана няколко изображения на кораби. — Това са някои от нашите бойни и разузнавателни съдове. Те рутинно поемат високорискови мисии. Ето средностатистическата графика на жертвите сред екипажа във времето… — Графиката се разгърна пред другите изображения. — Както виждате, нивата са по-високи от жертвите на стандартната за Двойното О статистика. Но… — Дженкинс придърпа образа на „Дръзки“ — техните жертви все пак са значително по-малко на брой от тези на „Дръзки“, чиито мисии като цяло са класифицирани със значително по-нисък риск.

— Защо тогава хората продължават да умират? — попита Дювал.

— Самите мисии не са особено рискови — повтори се Дженкинс. — Просто вечно нещо тръгва наопаки.

— Проблем с компетентността значи — заключи Мая.

Дженкинс подхвърли нагоре въртящ се образ, в който бяха включени офицерите и началник-отделите на „Дръзки“ заедно с богатата им колекция поощрения и награди.

— Това е флагманът на Двойното О. Не попадаш на борда, ако си некомпетентен.

— Тогава е плод на лош късмет — отбеляза Фин. — „Дръзки“ има най-лошата карма в проучената Вселена.

— Втората част може и да е вярна — съгласи се Дженкинс, — но не мисля, че късметът има нещо общо.

Дал примигна и си спомни как казва абсолютно същото, след като примъкна Керенски в совалката.

— Нещо става с офицерите на борда.

— С петима от тях по-точно. Абърнати, К’ийнг, Керенски, Уест и Хартнел. От статистическа гледна точка всеки от тях представлява огромна аномалия. Когато са на изследователска мисия, шансът мисията да претърпи критичен провал се увеличава. Когато двама от тях участват в една и съща изследователска мисия, шансът за критичен провал се увеличава експоненциално. Ако трима или повече участват в мисията, значи е почти сигурно, че някой ще умре.

— Но не и някой от тях — додаде Хенсън.

— Точно така — съгласи се Дженкинс. — Да, Керенски най-редовно надзърта в очите на смъртта. Дори и на останалите четирима им се случва да преживеят нещо по-разтърсващо. Но смърт? Не и за тях. Никога за тях.

— И това определено не е нормално — подкокороса го Дал.

— Разбира се, че не е! — възкликна Дженкинс и обърна образите на петимата офицери с таблиците зад тях. — Всеки от командирите ни по време на мисия преживява експоненциално по-високи нива на смъртност в отряда в сравнение с други офицери на същите позиции, но на други кораби. Тук виждате статистика за целия флот и за времето на цялото му съществуване още от образуването на Двойното О преди близо двеста години. За да стигне до такива нива на смъртност, човек трябва да се върне до флотите по сините вълни — и дори тогава самите офицери не са се изплъзвали от статистиката. Капитаните и старшите офицери са умирали като мухи.

— До това водят скорбутът и чумата — обади се Хестър.

— Не става дума просто за скорбут — Дженкинс разпръсна образите на офицерите. — И днес умират хора от командния състав, да знаете. Рангът променя донякъде графиката на смъртността, но не я елиминира напълно. От статистическа гледна точка и петимата ни офицери би трябвало да са мъртви вече по два-три пъти. Може би някой от тях би могъл да преживее всичко, което съдбата му е поднесла до момента. Но и петимата? Вероятността за това е по-малка, отколкото някой от тях да го удари светкавица.

— Която той ще преживее — додаде Фин.

— Но не и морякът редом с него — допълни Дювал.

— Сега вече схващате — зарадва се Дженкинс.

— Това, което се опитваш да ни обясниш, е невъзможно — заяви Дал.

Домакинът им поклати глава:

— Няма невъзможни неща. Но някои са твърде слабо вероятни. Това е едно от тях.

— Колко слабо вероятно?

— В цялото ми проучване се появи само още един кораб, който има поне горе-долу подобни на нашите статистически графики за изследователските мисии — заяви Дженкинс. Порови отново сред таблиците и измъкна една на екрана. Всички я зяпнаха.

Дювал се намръщи:

— Не разпознавам този кораб. А си мислех, че са ми известни всички модели, с които разполагаме. От флота на Двойното О ли е?

— Не съвсем — призна Дженкинс. — От флота на Обединената федерация на планетите е.

Дювал примигна и се втренчи по-настоятелно в събеседника им.

— Те пък кои са?

— Не съществуват — обясни Дженкинс и посочи отново към кораба. — Този също. Това е космическият кораб „Смели“. Измислен е. Участвал е в драматичен научнофантастичен сериал. В какъвто участваме и ние.

— Добре — обади се Фин след малко. — Не знам какво си мислят останалите тук, но аз съм готов да оценя този тип официално като „напълно изчанчено изкукал“.

Дженкинс погледна към Дал.

— Казах ти, че ще прозвучи налудничаво… — махна към екрана. — Но ето ви статистиките!

— Те показват само, че нещо е прецакано на този кораб — възрази Фин. — Не предполагат, че сме звезди в някакво шибано научнофантастично предаване!

— Не съм казал, че сте звезди — възрази Дженкинс и посочи към реещите се лица на Абърнати, К’ийнг, Керенски, Уест и Хартнел. — Те са звездите. Вие сте статисти.

— Страхотно! — възкликна Фин и се изправи. — Изключително ти благодаря, задето ми загуби времето. А сега отивам да поспя.

— Чакай! — обади се Дал.

— Чакай ли? Сериозно, Анди? — Фин се озъби. — Знам, че от известно време си се побъркал на тази тема, но едно е да си на ръба и друго — да се прекатуриш през него, а нашето космато приятелче тук е толкова далеч оттам, че от мястото му вече не се вижда и самият ръб!

— Знаеш колко мразя да се съгласявам с Фин — обади се и Хестър. — Но сега съм на неговото мнение. Това не е правилно. Не е дори грешно!

Дал се обърна към Дювал. Тя сви рамене:

— Аз също гласувам за „хлопа му дъската“, Анди. Съжалявам!

— Джими? — попита Анди и погледна към Хенсън.

— Е, човекът определено е луд. Но мисля, че казва истината.

— Разбира се, че я казва! Точно затова е луд — заяви Фин.

— Не това имах предвид — отвърна Хенсън. — Когато си побъркан, логиката ти е последователна спрямо вътрешните ти мисловни процеси, но е вътрешна логика, което няма никакъв смисъл извън собствената ти глава… — той посочи към Дженкинс. — Неговата логика е външна и достатъчно смислена.

— Като изключим факта, че всички сме въображаеми — ухили се Фин.

— Не съм го казал — възрази Дженкинс.

— Даа бе — Фин посочи към „Смели“. — Въображаем е, безподобен задник такъв!

— Да, той е такъв — съгласи се домакинът им. — Вие не сте. Но измислиците на телевизионния сериал влияят на нашата реалност и я изкривяват.

— Чакай — спря се Фин и размаха невярващо ръце. — Телевизия? Да не би случайно да се майтапиш? Че то няма телевизия от стотици години.

— Тя започва излъчвания през 1928-ма — поправи го Дженкинс. — Последната ѝ употреба като средство за развлекателни предавания е от 2105-та. Някъде между тези две дати е имало телевизионен сериал, проследяващ приключенията на екипажа на „Дръзки“.

— Наистина ми се ще да знам с какво си се напушил — заяви Фин. — Защото, каквото и да е то, обзалагам се, че от него може да се изкара страхотна печалба!

Дженкинс погледна отново към Дал:

— Не мога да работя така!

— Моля ви, млъкнете за минутка! — заяви Дал. И двамата спорещи се поуспокоиха. — Вижте сега. Съгласен съм, че версията е налудничава. Дори той признава, че е откачена! Но помислете си, какво сме видели да се случва на този кораб. Помислете си как се държат хората тук. Откаченото нещо на борда не е този тип, дето си мисли, че ни дават в телевизионен сериал. Откаченото тук, поне доколкото мога да твърдя аз, е, че това е най-смисленотообяснение за случващото се! Кажете ми, че не съм прав!

Дал огледа приятелите си. Всички мълчаха. Фин имаше такъв вид, все едно едва се сдържа да не се обади.

— Ето — посочи Анди. — Тъй че нека поне изслушаме какво още има да ни каже той. Може версията да става още по-шантава. Може пък да става и по-смислена. И в двата случая е по-добра от онова, с което разполагаме ние — кръгла нула.

— Добре — обади се Фин накрая. — Но ни дължиш по една чекия на всеки! — и си седна.

— Чекия ли? — примигна изумено Дженкинс.

— Дълга история — уточни Дал.

— Е, няма значение — прецени Дженкинс. — Прав си за едно нещо. Откачено е, че най-смисленото обяснение за случващото се на борда е, че телевизионен сериал се намесва в нашата реалност и я изкривява. Но това не е най-лошото в случая.

— Исусе Христе! — възкликна Фин. — Ако това не е най-лошото, кое е тогава?

— Поне доколкото мога да твърдя, сериалът всъщност не е особено добър.