Червеноризци

Глава единадесета

Докато съпровождаше Дал до спалното на Дювал, Фин повтори:

— Повярвай ми, Анди, тя не иска да разговаря с теб!

— Преувеличаваш.

— О, напротив, убеден съм в това.

— Така ли? — заяде се Дал. — И откъде накъде?

— Когато последно я видях на излизане от брифинга, Мая ми го каза лично: „Ако видя Анди, кълна се в Бога, че ще му счупя носа!“ — осведоми го Фин.

Дал се усмихна.

Двамата стигнаха до спалното на Дювал и влязоха в помещението — празно, с изключение на седналата на койката си Мая.

— Мая… — поде Дал.

— Анди! — възкликна тя, скочи на крака и го удари в лицето.

Младият мичман се срути на палубата, притиснал длани към носа си.

— Казах ти — ухили се на проснатия си приятел Фин. След което нервно стрелна с поглед Дювал. — Честно, казах му!

— Мислех, че се шегуваш! — изпъшка Дал от пода.

— Изненада!

Анди дръпна ръка от лицето си да провери дали има кръв; нямаше. Попита:

— И за какво беше това?

— Заради конспиративната ти теория — обясни Дювал.

— Че тя да не е моя? На Дженкинс е.

— За Бога, няма никакво значение кой идиот е измислил шибаните глупости! — отряза Мая. — Отивам аз на онова проклето събрание днес, разказвам им каквото знам за „Нант“ и докато говоря, през цялото време си мисля: „Това е то, това е епизодът, в който умирам!“ После поглеждам към Керенски, а той ми се блещи влюбено, все едно сме женени, а не че просто се чукаме. И тогава разбирам, че съм обречена, понеже гадният кучи син си пада по мен и заради това ще е направо супер, ако ме утрепят! Понеже горкият ще може да тъжи в края на серията!

— Не става точно по този начин, Мая — обади се Дал и понечи да се надигне.

Дювал го удари отново.

— Я млъкни, Анди! Просто млъкни. Изобщо не схващаш. Няма значение дали механизмът е такъв или не. Същественото е, че сега и аз съм прихванала твоята параноя! Сега част от мозъка ми си мисли как ще гризна дръвцето по време на изследователска мисия. Мисли си го непрекъснато. Все едно да чакаш след светкавицата да тресне и гръм. И именно ти ми го причини! Много ти благодаря! — вбесена, тя си седна на койката.

— Съжалявам — обади се след малко Дал.

— Съжалявал — Дювал се засмя задавено. — Исусе, Анди!

— Какво стана на офицерското съвещание? — поинтересува се Фин.

— Разказах им за „Нант“ и екипажа му — обясни момичето. — Календрианските бунтовници разполагат в екипажа или с шпионин, или с предател — някой, който е в състояние да хакне оръжейните системи и да стреля по кораба на понтифекса, а след това да изключи комуникациите. Не сме получавали нищо от „Нант“ от началото на атаката.

— Че защо да слагат шпиони на „Нант“? — учуди се Фин. — Та нали „Дръзки“ се предполагаше да ескортира кораба на понтифекса?

— Сигурно са знаели, че „Нант“ е резерва за тази мисия — обясни Мая. — И е по-лесно да се вкара шпионин там, отколкото на флагмана на Общовселенското обединение. Тъй че пращат кораб да ни атакува, отстраняват ни от мисията и след това „Нант“ се озовава в идеална позиция за изстрел по кораба на понтифекса. А има и още нещо… — тя посочи към Дал. — Понеже, докато ни разказваха това на съвещанието, си мислех: „Колко надалеч трябва да планираш, за да вкараш шпионин? Как са могли да знаят, че «Нант» ще бъде резервен кораб за тази мисия, която ни присвоиха само преди няколко дни? Каква е вероятността за това?“ И накрая си казах, че сериалът се нуждае от по-сериозна редакция… — Дювал се обърна към проснатия си приятел. — Ето тогава реших да те ударя в лицето следващия път, като те видя.

— Дженкинс каза, че сериалът не бил много добър — уточни Дал.

Мая вдигна ръка за удар:

— Не ме карай да потретвам, Анди!

— Ще има ли изследователска мисия? — поинтересува се Фин.

— Да — отвърна момичето. — Включена съм в състава на отряда. „Нант“ пази тишина и е неподвижен, тъй че на „Дръзки“ му е наредено да проучи какво е положението на борда и да защитава кораба на понтифекса от други възможни нападения. Служила съм на „Нант“ и съм била в пехотата, така че ще съм водач на външния отряд. И вероятно всички в състава на експедицията ще загинат, понеже благодарение на Анди съм убедена, че това е моментът, когато за мен има драматичен смисъл да ме прострелят като куче.

— Кога пристигаме? — попита Фин.

— След около два часа — отвърна Дювал. — Защо?

Приятелят ѝ порови в джоба си и извади малко, синьо, продълговато хапче.

— Глътни го.

Мая се взря в подаръка му.

— Какво е това?

— Стабилизатор на настроението, изработен от ориксово стебло — отвърна Фин. — Много е лек.

— Не ми трябва стабилизатор на настроението — възрази Дювал. — Искам просто да фрасна Анди отново.

— Нищо не ти пречи да направиш и двете. Довери ми се, Мая! Наясно си, че те тресат нерви. А — както каза — това ще изложи на риск отряда ти!

— А взимането на наркотик — не, така ли?

— Не и този. Както казах, много е лек. Почти няма да забележиш действието му. Просто малко ще се отпуснеш. Само колкото да се фокусираш върху работата си, а не върху бурята в главата си. Няма да засегне нищо друго. Все още ще си с чисто съзнание и будна… — той поднесе хапчето под носа на момичето.

Тя отново го погледна и отбеляза:

— Има мъхче върху него!

Фин бръсна боклучето.

— Така как е?

— Добре — съгласи се Дювал и взе хапчето. — Но ако започна да виждам говорещи гущери, ще фрасна и теб!

— Съгласен съм — кимна Фин. — Да ти донеса ли вода?

— Няма проблем — Мая преглътна на сухо.

След това се наведе напред и с отворена като за шамар длан удари Дал през лицето.

— Това пък за какво беше?

— Фин каза, че мога и да взема хапчето, и да те фрасна — заяви Дювал и после се намръщи. Погледна към благодетеля си. — От какво каза, че било направено туй чудо?

— От стебло на орикс.

— И ефектът му е лек — уточни Дювал.

— Обикновено.

— Понеже, честно да ти кажа, получавам доста силнички ефекти, и то внезапно… — с тези думи Мая се катурна върху койката си.

Дал успя да я хване, преди да рухне на палубата.

— Какво ѝ направи? — попита, докато се бореше с отпуснатото тяло на Дювал.

— Според мен е очевидно, че я пратих на сънотерапия — отвърна Фин и се приближи да помогне на приятеля си.

— Стори ми се, че спомена, че хапчето било много леко.

— Излъгах — призна си Фин и хвана краката на Дювал. Двамата я наместиха удобно на койката ѝ.

— Колко време ще е в безсъзнание?

— Такава доза вади от строя едър мъж за около осем часа — уточни Фин, — така че тя ще е аут поне десет.

— Ще си изпусне изследователската мисия.

— Да, точно така. Именно в това е идеята — хитрецът кимна към Дювал. — Анди, с тази телевизионна щуротия така си преебал и Мая, и другите ни приятели, че тотално си им оплескал мисленето. Ако искаш да продължиш в тази посока — ами, добре. Няма да те спирам. Но искам да съм сигурен, че останалите виждат контрааргумент в действие.

— И аргументът е упояването на Мая?

— Това слага точката на спора — обясни Фин. — Която е че, дори и без Мая, изследователският отряд ще отиде до „Нант“ и ще си свърши работата. Животът си продължава и без да се намесва Повествованието на Дженкинс. Щом Мая, Джими и Хестър се убедят в това, може и да спрат да се паникьосват. А и кой знае, може ти също да се освестиш.

Дал кимна към Дювал.

— Тя ще загази, задето ще си проспи назначението. Това е нарушение като за военен трибунал. Не съм сигурен, че ще оцени помощта ти!

Фин се усмихна:

— Не смяташ ли, че имам подготвен план?

— И какъв по-точно е той?

— Съвсем скоро ще разбереш — отвърна Фин. — Понеже и ти участваш.

Керенски попита:

— Къде е Мая?

— Кой? — невинно се изуми Фин.

— Дювал — уточни Керенски с леко раздразнение. — Включена е в състава на днешния изследователски отряд.

— А, тя ли? Прихванала е ориксианска припадница. Няма да я има няколко дни. Ние с Дал я заместваме в отряда. Проверете си списъка, сър!

Керенски изгледа Фин изпод вежди, после извади телефона си и провери състава на отряда. След малко изсумтя и махна на подчинените си да се придвижат към совалката. Фин и Дал се качиха по трапа. Анди нямаше представа как Фин е успял да подправи заповедта за назначението им и не изпитваше желание да се рови много дълбоко по въпроса.

На борда на совалката се намираха капитан Абърнати, командир К’ийнг и един извънредно нервен на вид мичман, когото Дал не бе срещал досега. Мичманът несъмнено бе забелязал присъствието на трима старши офицери в състава на изследователския отряд, беше си пресметнал вероятността за оцеляване и не беше харесал резултата. Докато заемаше мястото си, Дал се усмихна на колегата си. Мичманът отклони очи.

Няколко минути по-късно, с Керенски на пулта за управление, совалката напусна дока и се насочи към „Нант“.

Абърнати кимна на Фин и на Дал:

— Тъй като някои от вас бяха добавени към отряда в последния момент, нека ви обясня какво е положението и какъв е планът за експедицията ни. „Нант“ е прекратил всякакви комуникации още отпреди да нападне кораба на понтифекса. Предполагаме, че шпионинът на календрианските бунтовници някак си е успял да прихване част от системите, да отреже комуникациите и да стреля по понтифекса, но след това екипажът трябва да си е върнал контрола върху кораба, иначе „Нант“ отдавна да е гръмнал на парчета местното величество. Нашата задача е да проникнем на борда, да проверим каква е ситуацията и ако е необходимо, да съдействаме за залавянето на бунтовника.

— Разполагаме ли с информация кой може да е предателят, сър? — чу се да пита Дал, изненадан от собствения си глас. Помисли си: „О, мамка му!“

— Отличен въпрос, мичман Дал! — заяви К’ийнг. — Точно преди да напуснем „Дръзки“, поисках екипажния списък на „Нант“. Съставът на кораба е бил стабилен от месеци, но има скорошно допълнение — моряк Джер Уестън. Той е главният заподозрян.

— Чакайте малко — прекъсна командира Фин. — Джер Уестън ли казахте?

— Да — отвърна К’ийнг, раздразнен от намесата на подчинения си.

— Преди това е служил на „Спрингфийлд“ — уточни Фин.

— Това е било назначението му преди „Нант“, да — отвърна научният офицер. — Защо питаш?

— Познавам го. Знаем се от „Спрингфийлд“.

— Мили Боже, човече! — възкликна Абърнати и се наведе към младежа. — Разкажи ни за него!

— Няма кой знае какво за разказване… — Фин стрелна с поглед първо капитана, после и К’ийнг. — Работехме заедно на товарния док.

— Бил ли ти е приятел? — поинтересува се офицерът.

— Приятелство е силно казано, сър. Джер е боклук. Дума като „приятел“ не фигурира в речника му. Но съм работил редом с него над година. Прекарвахме доста време заедно. Не ми се виждаше да е предател.

— Ако шпионите приличат на предатели, не биха били добри шпиони — възрази К’ийнг.

— Фин, искам да науча всичко за Уестън — настоя Абърнати. — Всичко, което може да ни е от полза! Всичко, което може да ни помогне да си върнем контрола върху „Нант“, преди в този сектор да се съберат календрианските бунтовнически кораби. Понеже, ако довтасат, преди „Нант“ да се е върнал в строя, „Дръзки“ няма да успее самичък да опази понтифекса. И тогава няма да сме изправени просто пред дребни свади между календрианците. Цялата галактика ще пламне във война!

Последва дълга, напрегната секунда мълчание.

— Ами добре, сър — рече Фин в крайна сметка.

— Страхотно, благодаря — прие Абърнати. Внезапно видимо се отпусна. — Леле! Замяна във външния отряд в последния момент и просто ей тъй на̀ се оказва, че познаваш моряка, когото смятаме за шпионин. Това е страхотно! Какви са шансовете за подобно съвпадение, а?

— Всъщност доста големи — промърмори Фин.

— Надали — намръщи се Абърнати.

— Капитане, преди моряк Фин да ни прекъсне с вмятането за Уестън, канех се да обсъдим разположението на „Нант“ с вас — обади се К’ийнг и двамата с капитана потънаха в разговор.

Дал се обърна към приятеля си:

— Добре ли си?

— Съвсем добре съм си!

— Сигурен ли си?

— Анди, стига вече! — изръмжа Фин. — Просто съвпадение, нищо повече. Смятам да преживея това. Ти също ще го преживееш. Ще се върнем на борда на „Дръзки“, ще си вземем по питие, а след това, когато Мая се събуди и ми нарита задника, ще вляза в лазарета. Това ми е предсказанието. Ще заложа и пари, ако искаш!

Дал се усмихна:

— Много бих се радвал!

Облегна се удобно. Надзърна към потъналите в обсъждането офицери. След това погледна и към другия мичман. Той зяпаше Фин с изражение, което Анди не можеше да разчете.

След малко му просветна. Другият им спътник изглеждаше облекчен.

И виновен, задето му е олекнало.