Завръщането на изгнаника

Глава 7Решение

Изведнъж Каспар се разколеба.

Искаше му се да излезе, но нещо го накара да изчака. Обърна се и рече:

— Е, добре, ще помисля. Флин кимна.

— Можеш да ни намериш тук, но до вдругиден трябва да сме на път.

— Защо? — попита Каспар.

— Не знам — отвърна Флин. — Просто не можем да останем задълго на едно място.

— Ще разбереш — добави Кенер.

Каспар надви необяснимия подтик да остане и напусна склада.

Тръгна през ранната сутрешна тълпа и скоро намери евтин хан, където ейлът не беше чак толкова ужасен. Рядко пиеше преди обяд, но днес направи изключение. Похарчи повече от съдържанието на жалката си кесия, отколкото трябваше, но дълбоко в себе си вече знаеше, че ще тръгне с Флин и другите. Не заради някакво си глупаво „магическо“ принуждение, а защото го искаше. За половин година тези мъже можеха да го доближат до дома повече, отколкото щеще да успее сам за две години: не беше моряк и щеше да му се наложи да работи много месеци, за да спести пари за превоза, а корабите, порещи водите между Новиндус и Триагия, бездруго бяха нарядко. Дори взимането на кораб до Залезните острови щеше да му струва местната равностойност на двеста златни монети — това си беше половин година работа на опитен занаятчия в Оласко.

А така поне щеше да си спечели кон и превоз до Кралството. Оттам и пеш можеше да стигне до дома, ако се наложеше.

Върна се в склада. Тримата го чакаха.

— Е, с нас ли си? — попита Флин.

— До порт Вайкър — отвърна Каспар. — След това ще видим. Искам кон, достатъчно злато за прилична нощувка и храна по пътя и превоз от Саладор до Опардум. Останалото си богатство можете да задържите. Съгласен?

— Съгласен — отвърна Флин. — Сега трябва да се приготвим за тръгване утре рано призори. Един керван тръгва на юг с продоволствие за военните и макар да не можем да се присъединим официално, можем да караме с него известно време. Така няма да ни закачат разбойници.

— Добре. Но първо трябва да намерим ковчег.

— Защо? — попита Кенер.

— Защото хората тук си погребват мъртвите, не ги изгарят, тъй че един ковчег под платнището ще привлича много по-малко внимание от… онова нещо. — Посочи фургона. — Можете да карате чак до град Змийска река и без него, но се съмнявам, че ще мине през митницата при порт Вайкър. Виж, един споминал се приятел, откарван до родния му край за вечен покой… къде погребват мъртвите си в Кралството?

— Горе, при Окото на квестора, мисля.

— Това би трябвало да мине. — Каспар огледа тримата си нови приятели. — А ако успеем да стигнем до град Змийска река, ще трябва да похарчим част от плячката ви за дрехи. Вие, господа, трябва да приличате повече на цивилизовани търговци, отколкото на разбойници и главорези.

Макгоин прокара длан по четинестата си петдневна брада и рече:

— Май имаш право, Каспар.

— Тук ли спите?

Тримата кимнаха и Флин каза:

— Опитвахме се да спим в ханове по пътя, но е невъзможно. Все се събуждаш, подтикнат от желание да се увериш, че онова нещо е в безопасност.

— Понякога — по три пъти на нощ — обади се Кенер.

— Тъй че сега спим под фургона — добави Макгоин.

— Е, вие тримата можете да спите тук, щом трябва, но аз държа на гореща баня, чисти дрехи и нощувка в добър хан. Дай ми малко пари, Флин.

Флин извади от кесията си няколко сребърника и му ги даде.

— Ще си видим утре призори.

Каспар ги остави и за първи път, откакто бе загубил цитаделата си, се отдаде на удоволствия. Първо намери шивач и си купи нова туника, панталони и долни дрехи, а също тъй и жакет и нова филцова барета, с метална игла с фалшив рубин. После намери най-добрата баня в града — която изобщо не можеше да се сравни с големите бани в Опардум.

След това се почувства освежен и изпълнен със сили. Взе си стая в един хан край главния градски площад, хареса си едно хубавко слугинче и след малко придумване то почука на вратата му, когато другите гости се прибраха да спят и шетнята в гостилницата привърши.

След час дълбока доволна дрямка Каспар се събуди сепнат и объркан. Бавно осъзна къде се намира и дръпна завивката да огледа приятелката си по ложе.

Беше мило същество, не повече от деветнайсетгодишно и типично за занаята. Бедно момиче, надяващо се да си хване богат съпруг или поне да получи щедър дар за услугите си.

Само времето можеше да каже дали ще свърши омъжена, или в някой бардак.

Каспар отново отпусна глава и се опита да заспи, но сънят отказваше да го споходи. Превъртя се и се постара да прочисти ума си от гъмжащите образи, но всеки път, щом започнеше да се унася, зърваше с вътрешния си взор фургона и онова, което лежеше в него.

Накрая стана, облече се тихо и остави за момичето малък дар сребро. Ако Флин се окажеше прав, много скоро щеше да го замести обилно богатство.

Докато открехваше тихо вратата, момичето се събуди и попита сънено:

— Тръгваш си?

— Чака ме път — отвърна Каспар и затвори вратата.

Запромъква се предпазливо по тъмните улици: знаеше, че в този час свестните хора по тях ще са рядкост. Стигна до склада, отвори вратата и завари вътре Кенер буден — другите спяха. Кенер тихо каза:

— Знаех си, че ще се върнеш преди съмване.

Каспар се въздържа да му отвърне с шега и само попита:

— А ти защо си буден?

— Един от нас винаги е буден. След като и ти си вече тука, ще е по-добре. Кое време е?

— Два след полунощ — каза Каспар.

— Значи можеш да поемеш следващите три часа и после да събудиш Макгоин. — Кенер се пъхна под фургона, дръпна едно одеяло върху себе си и се отпусна да поспи.

Каспар си намери един кафез, на който да седне, и остана да пази. Кенер заспа бързо и той остана сам с мислите си. Устоя на подтика да отиде до фургона и да повдигне платнището. Отказваше да повярва, че някакъв свръхестествен тласък го е принудил да дойде тук. Беше дошъл по свой избор. Мислеше за скорошното си минало и проклинаше наум всички магьосници и всякакви магически неща. Прекалено много бяха съвпаденията, но той отхвърляше идеята за съдба или че боговете са пожелали да се озове тук. Не беше ничия пионка. Радвал се беше на компанията на магьосник, но Лесо Варен също тъй беше и негов съветник. И макар много от съветите, които му даваше, да бяха отвратителни, изгодите в голяма степен надвишаваха цената. Варен се беше оказал влиятелен, може би най-влиятелният съветник в целия двор на Каспар, но Каспар винаги правеше сам окончателната преценка и даваше окончателната заповед за това, което трябва или не трябва да се направи.

Замисли се за пристигането на Лесо Варен и в ума му се изля порой от мрачни спомени. Магьосникът се бе появил един ден на откритото дворцово заседание като молител, търсещ място, където да си отдъхне за малко. Най-простичък практикант на безвредна магия. Но много бързо се беше внедрил в двора и в един момент мирогледът на Каспар се бе променил.

Собствените му амбиции ли бяха изплували на повърхността, зачуди се внезапно Каспар, или медените думи на магьосника му бяха въздействали така силно?

С усилие потисна нежеланите мисли. Изпитваше дълбока горчивина от всичко, което му напомняше за дома и за онова, което бе изгубил. Вместо това отново насочи вниманието си към казаното от Флин.

Помъчи се да обмисли събитията в тяхната последователност. Макар да беше рядкост търговци от Триагия да попаднат на Новиндус, все пак не беше нещо нечувано. А че такава група се бе озовала тук в търсене на богатства, невиждани досега около Морето на кралствата, беше съвсем логично. Това, че и той, и те бяха пристигнали едновременно в този малък град и бяха открили общ интерес, беше невероятно, но все пак можеше да мине за съвпадение.

Освен това съдбата не можеше да има нищо общо с белокосия магьосник, който го бе оставил тук. Със сигурност бе имало висока вероятност Каспар да не оцелее в първите няколко минути. Как можеше някаква свръхестествена сила да знае, че ще избяга и ще оцелее сред пустошта? Едва ли някой го беше покровителствал. Каспар се беше борил до сетни сили и дълго, докато стигне до площада, където, бе срещнал Флин.

Стана и закрачи тихо. Цялата тази ситуация започваше да му опъва нервите. Дразнеше го мисълта, че може да му е въздействало нещо извън личния му интерес. Като много хора в неговото положение, беше плащал дан на боговете — поднасял беше жертвени дарове и бе присъствал на служби в определени празници, — но това беше по-скоро от чувство за дълг, отколкото от убеждение. Разбира се, никой мидкемиец не можеше да отрече съществуването на боговете: имаше твърде много истории от достоверни източници, които свидетелстваха за намесата на този или онзи бог през вековете. Каспар обаче беше почти убеден, че тези всемогъщи същества са твърде заети, за да се занимават точно с неговата съдба.

Погледна към фургона и тихо се доближи до нещото под платнището. Повдигна зеблото и погледна тъмния шлем. Беше най-злокобното нещо, което бе виждал. Докосна го. Почти очакваше някакъв признак на живот — вибрация някаква или друго усещане, — но пръстите му се допряха само до студен метал, макар и метал, какъвто никога не бе познавал. Погледа фигурата още малко, после отново я покри с платнището.

Пак седна, бореше се с неспокойното чувство, което го бе обзело, докато се взираше в безжизнения предмет. И изведнъж осъзна какво го беше обезпокоило. Докато гледаше бронята, трупа или каквото там беше, не можеше да се отърве от инстинктивното усещане, че не е мъртво. Че просто лежи. И чака.

Каспар се беше увлякъл в дълъг разговор с джемедара, ръководещ охраната на кервана, който се виеше по пътя пред фургона им. Предвид възрастта на офицера беше решил, че джемедар е равно на лейтенант в оласконската армия. Със сигурност хавилдарът, който яздеше до младия мъж, бе същият корав стар сержант, какъвто човек можеше да намери във всяка армия.

В края на дългия им разговор джемедарът — казваше се Рика — се съгласи да позволи на Каспар и приятелите му да следват кервана на дискретно разстояние, без официално да са част от него. Огледа ковчега, но не настоя да го отворят. Явно не смяташе, че четирима мъже може да се окажат заплаха за неговия отряд от тридесет души.

Тъй че Каспар яздеше един що-годе приличен, макар и невзрачен скопец, който навярно щеше да издържи дългия път до град Змийска река, стига да получеше достатъчно време за отдих, храна и вода. Кенер беше яхнал тъмнокафяв кон, а Макгоин и Флин караха фургона — беше направен по-скоро за мулета или волове, отколкото за коне, но все пак се движеше добре.

Флин вече беше показал на Каспар съдържанието на голямото ковчеже и Каспар наистина се възхити на решимостта им да разпределят стоката между семействата на покойните си приятели. Златото и другите изделия в ковчежето можеха да направят и тримата изключително богати за цял живот.

Нещо около цялото това начинание обаче го притесняваше. Колкото и упорито да се опитваше да убеди самия себе си, че всичко е съвпадение, та дори съвсем невероятно, толкова повече се убеждаваше, че нещо не е наред.

Същото странно чувство беше изпитвал, докато прекарваше времето си с Лесо Варен — същото смътно усещане, че гледа собствения си живот от разстояние. Но този път напълно съзнаваше, че се случва.

Навярно тримата му спътници бяха прави и бронята — както бе започнал да мисли за онова нещо — все пак притежаваше някаква сила над онези, които влезеха в досег с нея.

Навярно щеше да се наложи да измине целия път до Звезден пристан, за да се освободи от това. Но каквото и да се случеше, знаеше, че е направил едва първата стъпка от дълго и изнурително пътуване, което обаче можеше да го доближи по-близо до целта му, отколкото се беше надявал само допреди седмица.

Към обед с Кенер смениха местата си с Флин и Макгоин и подкараха фургона. С войниците пред тях като че ли нямаха голяма нужда от охрана, но все пак двамата ездачи от време на време се озъртаха тревожно назад.

По едно време Каспар попита:

— Страх ли те е, че те преследват?

— Винаги — отвърна Кенер, без да обясни повече.

Въпреки постовете на стотина метра напред по пътя четиримата се редуваха да пазят до огъня. Каспар пое третата стража: двата часа в най-тъмната част на нощта.

Прилагаше всички познати му хитрини, за да остане буден. На тях го беше научил баща му в първата година, когато бе пътувал с армията на Оласко на военна кампания. Тогава беше само на единайсет години.

Не гледаше огъня, защото знаеше, че това ще го хипнотизира, ще плени очите му и ще го заслепи така, че да не може да гледа в тъмното. Вместо това местеше очите си, иначе щяха да се появят въображаеми фигури и да предизвикат в ума му лъжлива паника. От време на време поглеждаше нагоре към гаснещата луна или към далечни звезди, за да не се уморят очите му от взиране в нищото.

След около час на пост зърна някакво смътно движение отвъд фургона, едва видимо в тъмното. Бързо закрачи натам и на самата граница на светлината отново видя нещо. Задържа очите си в него и каза:

— Стани!

Тримата му другари се надигнаха и Флин попита:

— Какво има?

— Видях нещо там, отвъд светлината на огъня. Тримата моментално се измъкнаха изпод фургона и извадиха оръжията си.

— Къде? — попита Кенер.

— Ей там. — Каспар посочи.

— Каспар, ела с мен — рече Флин. — Вие ни пазете откъм гърба — нареди на другите двама.

Двамата закрачиха бавно, с извадени мечове. Когато стигнаха мястото, което бе посочил Каспар, не откриха нищо.

— Кълна се, че видях нещо — каза Каспар.

— Вярвам ти — отвърна Флин. — Свикнали сме. По-добре да си в безопасност, отколкото да не правиш нищо.

— Случвало ли ви се е?

Върнаха се при топлещия още огън и Флин отвърна:

— Често.

— Видяхте ли какво е? — попита Кенер.

— Само силует.

Макгоин отново се пъхна под фургона и изсумтя:

— Това е добре.

— Защо? — попита Каспар.

— Защото не е сериозно — отвърна Макгоин. — Когато не можеш да видиш какво е… значи не е сериозно.

— А какво е сериозно? — попита Каспар, докато другите се наместваха отново под фургона.

— Де да знаех — измърмори Кенер.

— Това е глупаво — каза Каспар.

— Знаем — съгласи се Флин. — Отваряй си очите и ме събуди след час.

Остатъкът от нощта мина без произшествия.

Щом стигнаха село Набунда, патрулът, който придружаваше кервана, отцепи напред да докладва на местния командир. Джемедарът махна добросърдечно на Каспар и спътниците му за сбогом, докато влизаха в селото.

— Трябва да намерим къде да приберем фургона — каза Флин. — След това да съберем някаква информация за положението на юг.

По-голямата част от деня мина в търсене на удобно място за фургона, тъй като всеки склад в селището беше пълен. Най-сетне се настаниха в ъгъла на една обществена конюшня и платиха три пъти повече от обичайната цена.

Набунда гъмжеше от хора, привлечени тук от военния конфликт. Имаше войнишки жени и курви, както и хора, които гледаха на войниците като на добра клиентела и лесна плячка — крадци и шарлатани, джебчии и кърпачи — всеки напираше да си пробута занаята колкото може по-изгодно.

Четиримата седнаха в един препълнен хан и Каспар отбеляза:

— Тази гранична свада има всички признаци да се превърне в голяма война.

— Откъде си толкова сигурен? — попита Флин.

Позастаряла, но все още привлекателна слугиня се приближи и им взе поръчката за вечеря. След като ги остави, Макгоин подхвърли:

— Нали каза, че не си бил наемник.

— Не съм, но бях войник — отвърна Каспар. — Повечето си живот съм прекарал в оласконската армия, честно казано.

— Защо напусна? — попита Кенер.

Каспар не искаше да споделя твърде много подробности, затова обясни кратко:

— Бях на губещата страна в последната война. — Огледа се и каза: — Но съм виждал достатъчно храбри битки, за да разпозная главното, щом го видя. И всички онези, които често прибягват до войни, за да оперят гнездата си. — Посочи една маса в ъгъла, където се въртеше игра на карти. — Не зная каква е играта, но ще се обзаложа, че типът, който е с гръб към ъгъла, я е подхванал, и също така ще се обзаложа, че използва своята колода.

След това посочи друга група мъже в грубо облекло, сбрани в противоположния ъгъл.

— Също така ще се обзаложа, че онези господа там са търговци, също като вас. Шивач, чиято клиентела — като нашия млад джемедар Рика — държи униформите им да са скроени точно по мярка, или ботушар, чиято специалност, е ботушите за езда, достатъчно добри, за да хванат генералското око. Може и калайджия да има между тях, защото много жени ще готвят за мъжете си в навечерието на боя и котлите ще трябва да се калайдисват. — Отново погледна спътниците си. — Да, всичко това намеква за истинска война, приятели.

Лицето на Флин помръкна.

— Пътуването на юг може да се окаже трудно.

— Знаеш ли — каза Каспар, — войната е хаос, а от хаоса изникват възможности.

Яденето пристигна и разговорът замря.

В градчето не можеше да се намерят свободни стаи, затова четиримата се върнаха в конюшнята. Ратайчето беше заспало дълбоко в плевника и пристигането им не го събуди.

— Голям пазач — измърмори Кенер, докато първите трима за спане се пъхаха под фургона.

Каспар заспа бързо, но го притесни някакво изнервящо усещане за опасност, въпреки че не го споходиха видения. После усети близо до себе си нечие присъствие и отвори очи.

Бронята стоеше над него. През тъмния шлем го гледаха с гняв две зли червени очи. Каспар остана да лежи неподвижно за миг, а после с внезапна, котешка бързина облечената в броня фигура извади черния си меч и замахна да го посече.

Каспар се надигна сепнат, удари главата си в дъното на фургона и за малко да изгуби съзнание. Погледът му се замая и помръкна за миг, той изрева и ръката му посегна за меча.

Две ръце го сграбчиха и Флин извика:

— Какво ти стана?

— Само сън е, човече — каза Кенер.

Каспар примига да махне сълзите от очите си и видя Флин, който беше поел първата смяна, коленичил над него. Кенер още лежеше от другата му страна.

Каспар изпълзя изпод фургона и се заозърта. После погледна към платнището и го дръпна.

— Готов бях да се закълна, че… — измърмори, подпрял ръце на Ковчега.

— Знаем — каза Флин.

— Всички сме го имали този сън — рече Макгоин. — Все едно че съществото се съживява.

— Всички?

— Един по един — каза Кенер. — Просто не може да си близо до него и рано или късно да не започне да те спохожда.

— Легни да поспиш още, ако можеш — подкани го Флин.

— Не — отвърна Каспар и потърка натъртеното си теме. Ще поема остатъка от смяната ти и моята. Ще събудя Макгоин в два след полунощ.

Флин не възрази и веднага легна. Каспар се бореше със съня — беше толкова жив и напрегнат. Притеснило го беше и усещането, което изпита, щом докосна ковчега. За много кратък миг той беше затрептял под пръстите му, също като черния меч.

Не можа да заспи дори след като събуди Макгоин.