Въздигната

7 Интерлюдия

За щастие, между бракосъчетанието и приема имаше кратка интерлюдия, докато столовете бъдат махнати и бъдат подготвени масите и дансингът. Не бях сигурна къде младоженките трябваше да прекарат това време, но лично аз го прекарах в най-близката тоалетна с Уила.

Плиснах студена вода върху лицето си и това малко ме поосвежи, но докара Уила до полуда. Подсуших лицето си с хартиена кърпа и щом се почувствах по-добре, тя трескаво започна отново да ме гримира.

Излязохме от тоалетната тъкмо навреме, за да се появим с Тове тържествено в залата като съпруг и съпруга. Когато влязохме, Гарет стана, представи ни като принц Тове и принцеса Уенди Кронер и всички отново заръкопляскаха.

Не знам как го бяха постигнали за толкова кратко време, но балната зала изглеждаше изумително. Ако бях момиче, което е виждало в мечтите си сватба от приказките, щях да си представя нещата именно така. Полилеите, които бяха запалени по време на церемонията, сега бяха изгасени и в залата блещукаха само малки вълшебни светлини, пръснати навсякъде. На масите горяха свещи и из цялата зала се носеше уханието на лилии.

Под погледите на всички Тове и аз открихме танците с песента „Най-накрая“ на Ета Джеймс1. Той беше голям фен на Ета Джеймс и изборът беше негов. Танцувахме добре благодарение на безбройните уроци, които Уила ни беше накарала да вземем, за да е сигурна, че всичко ще бъде съвършено, но не се носехме из залата, сякаш всичко беше магия.

Когато танцът свърши, оркестърът отново засвири, този път нещо от Бах. Щях да се радвам да танцувам с Тове през цялата вечер, но веднага след края на песента всички се събраха на дансинга. От този момент нататък щеше да се наложи да танцувам с всеки, който пожелаеше.

Гарет открадна първия танц с мен, а Аурора танцува с Тове. Майка ми вероятно нямаше да танцува с него, но все още беше на приема. И предполагах, че щеше да остане тук през цялата нощ, каквото и да й струваше това. След коментара, който беше направил Орен, тя трябваше да докаже, че все още има сили да бъде кралица, дори да не беше така.

Дори и Уила танцува с мен веднъж, което беше много мило. Тя ме разсмя и на сърцето ми стана много по-леко. Носех цялото напрежение върху раменете си и знаех, че към края на вечерта болката щеше да бъде влудяваща.

По едно време, докато танцувах с един маркиз, зърнах Мат, Рис, Рианон и Дънкан на една маса в дъното. Ужасно ми се искаше да се махна от дансинга и да отида да си побъбря с тях, но ако го направех, това щеше да означава, че трябва да започна да обикалям от маса на маса, за да разговарям с гостите. А това беше единственото нещо, което желаех още по-малко от танците.

Бях подразнена и изненадана от това, колко много хора се възползваха от възможността да разговарят с мен за разни закони, които искаха да бъдат прокарани, за семейството, в което се надяваха да бъде настанено детето им, или просто да се оплакват от данъците. Макар целият ми живот да беше под знака на политиката, щеше да бъде хубаво, ако имаше няколко танца, при които това не е така.

Канцлерът, разбира се, също танцува с мен и аз направих всичко възможно да стоя на една ръка разстояние от него, но той продължи да се опитва да ме притиска до себе си. И без това беше трудно да бъда далече от потното му тяло, защото коремът му беше изключително закръглен.

— Изглеждате много, много красива тази вечер, принцесо — каза канцлерът и аз потръпнах от отвращение, когато срещнах жадния му поглед.

— Благодаря ви. — Усмихнах се принудено.

— Но много ми се иска да бяхте приели моето предложение. — Той облиза устните си, които и без това бяха влажни от потта. — Спомняте ли си? Последният път, когато танцувахме заедно, аз ви предложих двамата с вас…

— Извинете ме — рече Тове, появявайки се до мен. — Бих искал да танцувам със съпругата си, ако нямате нищо против.

— Благодаря ти — казах, когато Тове улови ръката ми.

— Не танцувай повече с него — подхвърли той с раздразнение. — Моля те, стой колкото може по-далече от него.

— С удоволствие — отвърнах и го погледнах с почуда. — Защо?

— Този тип е непоносим. — Тове се намръщи и погледна назад към канцлера, който в този момент вече пъхаше друго парче от сватбената торта в устата си. — Той има най-извратените и перверзни мисли, които някога съм чувал. И те стават особено гръмки, когато е близо до теб. Отвратителните неща, които би направил с теб… — В този момент Тове неволно потръпна.

— Какво? — попитах аз. — Откъде знаеш? Не знаех, че можеш да четеш мисли!

— Не мога — отвърна Тове. — Чувам само когато хората проектират емоциите си, а той го прави, когато е развълнуван. Най-лошото е, че по цял ден премествам разни неща, за да отслабя способностите си. Така не чувам почти нищо. Но него го чувам високо и ясно.

— Толкова ли е лош? — попитах аз, чувствайки се ужасно, че бях позволила на канцлера да ме докосне.

— Отвратителен е — кимна Тове. — Веднага щом можем, трябва да се освободим от него. И ако е възможно, да избавим Фьоренинг от него. Мястото му е далече от тук.

— Да, определено — съгласих се аз. — Вече съм мислила как да се отървем от него.

— Добре — рече Тове и ми се усмихна. — Значи, ще работим заедно в тази посока.

Изведнъж тълпата беше обхваната от смут и аз се обърнах да видя каква е причината. И тогава го видях да върви между масите, без да обръща внимание на погледите, които зяпаха.

Локи се беше осмелил да напусне крилото на слугите, където се криеше. Откакто му бях дала убежище, той вече не беше под охрана и можеше да ходи, където си иска, но не бях го канила и на сватбата си.

Докато Тове и аз танцувахме, не свалих поглед от Локи. Той вървеше покрай дансинга към бюфета, но през цялото време ме наблюдаваше, напомняйки ми животно, което дебне плячката си. Взе си чаша шампанско от масата и дори докато го пиеше, очите му не се откъсваха от мен.

Друг маркиз пожела да танцува с мен и почти не забелязах кога той зае мястото на Тове. Опитах се да разменя няколко думи с новия си партньор, но в начина, по който ме гледаше Локи, имаше нещо обсебващо, от което не успявах да се отърся.

Песента, която вървеше в момента, беше нещо съвременно. Това вероятно беше дело на Уила, която още преди сватбата настояваше, че всичко ще бъде много скучно, ако оркестърът свири само класическа музика.

Мърморенето утихна и хората се върнаха към танците и разговорите си. Локи отпи още веднъж от шампанското си, сетне остави чашата и тръгна през дансинга. Всички се отдръпваха от пътя му, но не бях сигурна дали го правят от страх, или от почтителност.

Целият беше в черно, дори ризата му. Не бях сигурна къде беше намерил тези дрехи, но изглеждаше много шик.

— Може ли да получа този танц? — попита Локи партньора ми, но очите му бяха приковани върху мен.

— Ъъ… не знам дали би трябвало — засуети се маркизът, но аз вече бях взела решение.

— Не, всичко е наред — казах.

Маркизът отстъпи неуверено назад и Локи пое ръката ми. Когато сложи своята на кръста ми, по целия ми гръб пробяга тръпка, но се опитах да го скрия и отпуснах длан върху рамото му.

— Знаеш, че не си поканен тук — рекох, но той само се подсмихна самодоволно, докато танцуваше.

— Тогава ме изгони.

— Бих могла да го направя. — Вдигнах предизвикателно глава, но това само го накара да се засмее.

— О, това празненство ще бъде толкова скучно без мен — рече Локи.

— Значи, не знаеш какво се случи по време на обреда? — попитах аз. — Орен дойде да ми пожелае щастлив брачен живот.

— Чух един от стражите да говори за това — каза Локи и карамелените му очи станаха сериозни. — Научих, че си се справила добре и си защитила правата си.

— Във всеки случай се опитах — свих аз рамене. — Той търсеше теб.

— Нима? — попита Локи и аз кимнах. — Ще ме предадеш ли?

— Още не съм решила — пошегувах се аз и той отново се усмихна, при което мимолетната сянка на сериозност изчезна от лицето му. — И откъде взе този костюм?

— Няма да повярваш, но ми го даде твоята красива приятелка Уила — рече Локи. — Снощи ми донесе цяла купчина дрехи. Когато я попитах защо е толкова великодушна, тя ми каза, че се страхувала да не избягам гол.

— Това не ми звучи много в твой стил — усмихнах се аз. — Но защо си се облякъл целият в черно? Не знаеше ли, че отиваш на сватба?

— Точно обратното — отвърна той, опитвайки се да изглежда нещастен. — В черно съм именно защото съм на твоята сватба.

— О, искаш да кажеш, защото е твърде късно? — попитах аз.

— Не, принцесо, никога не е твърде късно. — Гласът му беше шеговит, но очите му изглеждаха сериозни.

— Може ли да танцувам с принцесата? — попита кумът.

— Не, не можеш — отсече Локи. Понечих да се отдръпна от него, но той ме притисна по-силно до себе си.

— Локи! — възкликнах аз, отваряйки широко очи от изненада.

— Все още танцувам с нея — каза Локи, извръщайки се към него. — Ще танцуваш с нея след мен.

— Локи! — повторих аз, но двамата с него вече бяхме далече от кума. — Не можеш да правиш това.

— Току-що го направих — ухили се той. — О, принцесо, не изглеждай толкова ужасена. Аз вече съм принцът бунтовник, избягал от твоя враг. Не е възможно да очерня образа си повече.

— Но определено можеш да очерниш моя — изтъкнах аз.

— Никога — каза Локи и сега беше негов ред да изглежда ужасен. — Аз просто им показвам как се танцува.

Той ме грабна и ме понесе по дансинга в широки дъги, при което полите на роклята ми се завъртяха около мен. Беше възхитителен танцьор. Движехме се с изящество и бързина и всички се спираха да ни погледат, но не ме беше грижа. Това беше начинът, по който една принцеса трябваше да танцува на сватбения си ден.

След края на песента започна някаква пиеса от Моцарт и той забави темпото, почти спирайки, но продължи да ме държи в прегръдките си.

— Благодаря ти — казах с усмивка. Чувствах кожата си пламнала от вълнение и бях леко задъхана. — Беше прекрасен танц.

— Няма защо — отвърна той, взирайки се настойчиво в мен. — Толкова си красива.

— Престани — казах, извръщайки глава, и страните ми поруменяха.

— Как можеш да се изчервяваш? — попита Локи, леко усмихнат. — Другите сигурно ти казват, че си красива по хиляда пъти на ден.

— Не е същото.

— Не е същото? — повтори той. — Защо? Защото знаеш, че не са искрени като мен?

В този момент спряхме да танцуваме и нито един от нас не каза нищо повече. Гарет се приближи към нас. Той се усмихваше, но очите му не изглеждаха весели.

— Може ли следващия танц? — попита Гарет.

— Да — рече Локи, отърсвайки се от обзелото го вълнение, след което се ухили широко на Гарет. — Тя е изцяло ваша, добри ми господине. Грижете се за нея.

Той потупа многозначително Гарет по рамото, усмихна ми се бързо и се отправи към бюфета.

— Той безпокоеше ли те? — попита ме Гарет, докато танцувахме.

— Ъъ, не — поклатих аз глава. — Просто… — Гласът ми заглъхна, защото не знаех какво да кажа.

Наблюдавах Локи, докато пресушаваше друга чаша шампанско, след което си тръгна също толкова неочаквано, колкото беше дошъл.

— Сигурна ли си? — попита Гарет.

— Да, всичко е наред — уверих го аз с усмивка. — Да. Има ли някакъв проблем за това, че танцувах с него?

— Не мисля — каза Гарет. — Това си е твоята сватба. Добре е и да се позабавляваш. Би било по-добре да е с младоженеца, но… — Той сви рамене.

— Значи, Елора не ми е бясна? — попитах аз.

— Елора вече няма сили да бъде бясна — рече Гарет почти тъжно. — Не се тревожи за нея. Имаш достатъчно неща, за които да мислиш.

— Благодаря ти — рекох аз.

Погледнах към дансинга. Уила танцуваше отново с Тове и когато срещнах погледа й, на лицето й се изписа укор. Предположих, че причината беше танцът ми с Локи, но Тове не изглеждаше разстроен. Което все пак беше нещо.