Въздигната

16 Една нощ

Повиках Аурора да остане с Тове през нощта. Чувствах се виновна, че го изоставям, но тя щеше да му помогне по-добре, ако отново излезеше от контрол.

И понеже Аурора щеше да бъде при Тове, самата аз заех нейната стая. Голямото легло в ъгъла беше драпирано с червен балдахин и застлано със завивки в същия цвят. Едната от стените беше силно наклонена и почти беше полегнала върху една от колоните на леглото, което правеше стаята да изглежда още по-малка.

— По-добре ли си вече? — попита Локи. Той ме беше изпратил дотук и сега чакаше на вратата.

— Да, добре съм — излъгах аз и седнах на леглото. — Цялото кралство се разпада. Хората умират. Аз трябва да убия баща си. И моят съпруг току-що полудя.

— Принцесо, ти нямаш вина за нито едно от тези неща.

— Е, на мен пък ми се струва, че вината е изцяло моя. — По бузата ми се търкулна сълза. — Аз само правя нещата по-лоши.

— Това изобщо не е вярно. — Локи седна на леглото до мен. — Принцесо, не плачи.

— Не плача — излъгах. Избърсах очите си и го погледнах. — Защо си толкова мил с мен?

— А защо да не съм мил? — попита той, изглеждайки смутен.

— Защото… — Посочих белезите по гърба му. — Това е заради мен.

— Не, не е така — поклати Локи глава. — Това е, защото кралят е зъл.

— Но ако бях заминала с него още в началото, нищо от това нямаше да се случи — казах аз. — Нито един от тези хора нямаше да загине. И дори и Тове щеше да бъде по-добре.

— А самата ти щеше да си мъртва — рече Локи. — Кралят щеше да продължи да ненавижда Трил, може би дори още повече, обвинявайки ги, че са промили ума ти. И в крайна сметка щеше да ги нападне отново.

— Може би. — Свих рамене. — А може би не.

— Престани. — Той обгърна рамото ми и усещането беше за топлина и за сигурност. — Не всичко е по твоя вина и ти не можеш да поправиш всичко. Ти си просто едно момиче.

— Силите като че ли никога не ми стигат. — Преглътнах и вдигнах глава към него. — Нищо от онова, което правя, не е достатъчно.

— О, повярвай ми, ти правиш повече от достатъчно. — Локи се усмихна и бръсна кичур коса от лицето ми. Светлокафявите му очи срещнаха моите и аз почувствах един познат копнеж в гърдите си, който всеки път, когато бях с него, ставаше по-силен.

— Защо искаше от мен да си спомня? — попитах аз.

— Да си спомниш какво?

— Когато бяхме в твоята стая, ти ми каза да си спомня, че съм поискала да ме целунеш.

— Значи, признаваш, че искаше да те целуна? — усмихна се той.

— Локи!

— Тогава отивахме при краля и не знаех какво ще се случи — обясни той. — Предполагах, че може да ти каже как съм бил изпратен да те съблазня и се страхувах, че може да ме намразиш за това. Но ако помнеше, че си искала да те целуна, може би нямаше да ме ненавиждаш толкова много.

— Ти си знаел, че кралят ще те разобличи, и въпреки това ме заведе там? — попитах аз.

— Не можех да допусна да отидеш сама.

— Защо просто не ме целуна? — попитах. — Нямаше ли така да запомня чувството по-добре?

— Моментът не беше подходящ.

— Защо?

— Ти бързаше да тръгнеш. Ако те целунех, това щеше да бъде само една кратка целувка, продължила секунда. А една секунда нямаше да е достатъчна.

— Кога е тогава правилният момент? — попитах аз.

— Не знам — прошепна той.

Ръката му беше върху бузата ми, избърсвайки една сълза, а очите му търсеха моите. Той се наведе напред и устните му докоснаха моите. В началото съвсем леко, сякаш искаше да се убеди, че онова, което се случва, е истина. Целувките му бяха нежни и сладостни, и толкова различни от тези на Фин.

Веднага щом си спомних за Фин, го пропъдих от ума си. Не исках да мисля за него. Не исках да чувствам нищо друго освен Локи. Изтощението ми постепенно се стопи и на негово място в мен се надигна нещо топло и жадно.

Локи ме целуваше все по-силно, притискайки ме към леглото. Ръката му обви кръста ми, повдигайки ме леко, примъквайки ме все по-навътре в леглото. Вкопчих се в него, усещайки под дланите си голия му гръб. Белезите му бяха като брайлово писмо под пръстите ми — белезите, които бе получил, за да ме защити.

— Уенди — прошепна той, докато целуваше шията ми. Устните му обхождаха кожата ми навсякъде и я караха да потръпва.

Сетне спря да ме целува за момент, за да ме погледне. Светлата му коса падаше над очите му. Нещо в начина, по който ме гледаше, очите му с цвят на прегорял мед накараха сърцето ми да бие по-бързо.

Чувствах се така, сякаш не съм го виждала никога преди. Всичките му преструвки бяха изчезнали: самодоволната му усмивка, перченето му, от тях не беше останало нищо. Беше само той и тогава осъзнах, че може би за първи път го виждах такъв, какъвто беше в действителност.

Локи бе уязвим, мил и немалко уплашен. Но имаше и друго — той бе самотен и ме обичаше. Обичаше ме толкова много, че се чувстваше ужасен. Може би това трябваше да ужаси и мен, но не чувствах и най-малка уплаха.

Можех да мисля единствено за това, че никога преди не бях виждала нещо по-красиво. Беше странно да мисля за едно момче по този начин, но именно това чувствах. Докато ме изпиваше с очи, очаквайки да го приема или отблъсна, Локи беше красив.

Протегнах ръка към него и докоснах лицето му, почти учудена от това, че е истински. Той затвори очи и целуна дланта ми. Едната му ръка ме беше обгърнала отстрани и за момент натискът й се усили, което изпрати тръпки по цялото ми тяло.

— Съжалявам, че трябва да те попитам, но… — Гласът му, който беше станал хриплив, заглъхна. — Сигурна ли си, че искаш това?

— Искам те, Локи — казах, без да се замислям.

Аз го исках, нуждаех се от него и тази нощ отказвах да мисля за последствията. Просто исках да бъда с него.

Локи се усмихна с облекчение и почти като че ли засия. Приведе се над мен, целувайки ме отново, само че този път по-страстно и по-силно.

Ръката му се плъзна под нощницата ми, здрава и сигурна, върху бедрото ми. Обичах силата и енергията му, начина, по който чувствах дори и най-леките му докосвания. Опитваше се да се сдържа и да бъде нежен, за да не ме нарани, но като се помъчи да смъкне бикините ми, ги разпра наполовина.

Свалих нощницата си, изхлузвайки я през главата, защото не исках да скъса и нея. Опитите му да бъде внимателен ме радваха, защото така си представях първия път. Но сега и двамата бяхме твърде разпалени и нетърпеливи.

Той започна бавно, стараейки се да не ме нарани, но аз изстенах в ухото му, вкопчих се ожесточено в него и всякаква претенция за въздържаност изчезна. Болеше и затова зарових лицето си в рамото му, за да не извикам. Но той не забави движенията си и много скоро възбудата нарасна в мен. Бях щастлива, че не ме щадеше, защото дори и болката беше като удоволствие.

След като свърши, той рухна до мен на леглото. И двамата се борехме да си поемем дъх. Бяхме опустошили леглото и смътно си спомнях, че бях чула скърцането на дъска, което означаваше, че може да сме го счупили. Червените завеси на балдахина бяха дръпнати настрани и вързани, но сега падаха свободно около леглото.

Няколко свещи осветяваха стаята, но зад завесите ние бяхме обгърнати от мек червен полумрак. Имах усещането, че се намирам в топъл пашкул и мисля, че никога в живота си не се бях чувствала по-щастлива и защитена.

Лежах по гръб и Локи се примъкна към мен, почти обграждайки ме. Едната му ръка беше под главата ми, а другата беше отпуснал леко върху корема ми.

Белегът на гърдите му беше непосредствено пред мен. Никога преди не бях го виждала толкова отблизо. Изглеждаше назъбен и груб. Вървеше под ъгъл, започвайки отдясно над сърцето и стигаше точно под другото му зърно.

— Мразиш ли ме? — попитах тихо.

— Защо, за бога, трябва да те мразя? — каза Локи и се засмя.

— Заради това. — Докоснах белега и кожата му потръпна. — Заради онова, което ти е причинил баща ми.

— Не, не те мразя. — Той ме целуна по слепоочието. — Никога не бих могъл да те мразя. И ти не можеш да бъдеш отговорна за действията на краля.

— Как получи този белег? — попитах аз.

— Кралят отначало смяташе да ме екзекутира — рече Локи почти уморено. — Използва меч, но след това реши, че ще му бъде по-забавно да ме изтезава.

— Той едва не те е убил? — погледнах го и самата мисъл, че Локи е можел да загине, извика сълзи в очите ми.

— Но не го направи. — Той бутна косата от лицето ми, задържайки за момент пръстите си върху сплетените ми кичури, и се усмихна. — Кралят не можеше да ме убие, колкото и да се опитваше. Сърцето ми отказваше да се предаде. Знаех, че имам нещо, за което да се боря.

— Не трябва да говориш такива неща. — Преглътнах сълзите си и сведох очи. — Тази нощ беше… прекрасна и удивителна, но ще остане единствена.

— Уенди. — Локи изпъшка и се претърколи по гръб. — Защо е нужно да казваш това сега?

— Защото… — Надигнах се в леглото и свих колене към гърдите си. Краката ми бяха завити, но гърбът ми беше открит. — Защото не искам… — Въздъхнах. — Не искам да те наранявам повече, отколкото вече съм го направила.

— По-скоро ми се струва, че аз съм те наранил. — Локи също се надигна и докосна ръката ми. — Тук имаш синина.

— Какво? — Погледнах надолу и видях мораво петно върху ръката си. — Не помня да си направил това. — Възможно беше да имам синини по бедрата, но Локи не беше стискал ръцете ми. — О, това не е от теб, а от Тове.

— Тове — въздъхна Локи. Той не каза нищо около минута, след това погледна към мен. — Ти утре ще се върнеш при него, нали?

— Той е мой съпруг.

— Той те удари — припомни ми Локи неуверено. Дори и той знаеше, че Тове никога не би ме ударил, ако умът му не беше разстроен.

— Той няма да ме удари отново — казах. — Има определена причина да се омъжа за него и тя не се е променила.

— Каква е тази причина? — попита Локи. — Знам, че не го обичаш.

— В Трил не ме искат като кралица. Нямат ми доверие заради баща ми, наред с други неща. Семейството на Тове е много влиятелно и ми оказва подкрепа. Ако не бях омъжена за него, майка му щеше да поведе кампания за свалянето ми от власт. Без Тове никога няма да бъда кралица.

— И какво лошо има в това? — попита Локи. — Тези хора не ти вярват и не те харесват, а ти жертваш всичко заради тях. Къде е смисълът в това?

— Те се нуждаят от мен. Аз мога да им помогна. Мога да ги спася. Аз съм единствената, която може да се изправи срещу баща ми и да промени положението на следотърсачите и другите онеправдани в Трил. Това е мой дълг.

— Иска ми се да не казваше това с такава убеденост. — Той ме прегърна и дойде по-близо до мен. Целуна ме по рамото и след това прошепна: — Не искам да се връщаш утре при Тове.

— Трябва.

— Знам. Но не искам да го правиш.

— Но можеш да имаш тази нощ. — Усмихнах му се леко и той вдигна глава, за да срещне погледа ми. — Това е всичко, което мога да ти дам.

— Не искам само една нощ. Искам всички нощи. Искам те изцяло, завинаги.

По лицето ми потекоха сълзи и сърцето ми се изпълни с болезнен копнеж. Едва ли някога се бях чувствала толкова съкрушена, колкото сега, когато седях до Локи.

— Не плачи, Уенди. — Той ми се усмихна тъжно и аз видях мъката в очите му да отразява моята. Притегли ме към себе си и ме целуна по челото, по бузите и по устата. — Щом това ще е всичко, което ще имам, тогава го искам изцяло — каза Локи. — Без повече думи, без повече тревоги за кралството и отговорности за някой друг. Ти не си принцеса и аз не съм витра. Ние сме само момче и момиче, които са влюбени един в друг, и сме голи в леглото.

— Аз мога да бъда това.

— Добре, защото смятам да се възползвам максимално от открилата се възможност. — Той се усмихна и ме бутна назад. — Мисля, че счупихме леко леглото преди малко. Какво ще кажеш да го доразбием напълно?

Засмях се и той ме целуна отново. Утре може би щях да съжалявам. Утре може би трябваше да платя скъпо. Но тази нощ нямаше да мисля и да се тревожа за това. Аз бях с Локи и той ме караше да се чувствам така, сякаш съм единственото нещо на света, което има някакво значение. И тази нощ той беше единственото нещо, което имаше някакво значение за мен.

На сутринта ме събуди почукване на вратата и се изненадах, че въобще съм заспала. Всичко случило се беше като прекрасен сън и аз никога не бях си представяла, че мога да бъда толкова близо до някого… или толкова щастлива. Ръцете на Локи ме обгръщаха здраво и аз се сгуших още по-дълбоко в него. Исках да остана така завинаги.

— Принцесо? — извика Аурора от другата страна на вратата и гласът й беше като студена плесница, която ме извади от унеса ми. — Станала ли си? Трябва да си взема дрехите.

Ръцете на Локи ме притиснаха още по-силно и без да дочака отговор, Аурора влезе в стаята, при което вратата изскърца.