Вестители

Глава 30

Зоя

Стъпките ми отекваха остро в пространството и се връщаха с ехо обратно към мен. Крачех трескаво напред-назад и обикалях Церемониалната зала. Това, което бях видяла, ме изпълваше с ужас. Не намирах сили да се потопя по-надълбоко в спомена за видяното. Кожата ми бе настръхнала и сърцето ми пърхаше като колибри в гърдите ми. Бях стиснала длани, взирах се в краката си, забила поглед към пода. Вратата се отвори с грохот и извърнах рязко глава. Видях лицето на Майкъл — чертите му бяха изопнати от тревога и отразяваха страха, който обземаше мен самата. Погледът ми падна върху Романова, която стоеше на вратата зад него. Погледнах я в очакване. Надявах се да я видя спокойна, олицетворение на желязното самообладание. Но очите на Романова издаваха безпокойството ѝ. Светлината от полилея падна върху лицето ѝ и очерта тревожна бръчка между веждите.

— Зоя, кажи ми всичко — каза ми Наталия и приближи.

Колебаех се доколко можех да ѝ разкрия какво бях видяла. Беше опасно, не знаех на кого да вярвам. Но нямах избор. Сама бях накарала Майкъл да я повика. Той също пристъпи напред и положи ръка на рамото ми. Гърлото ми се стегна. Пръстите ми играеха неконтролируемо, сключени едни в други.

— Кажи ми какво видя, Зоя.

Поклатих глава в отрицание. Страхът ми се засилваше. Вече бях разказала на Майкъл и Юри. Бях изтичала при тях посред нощ и им бях казала какво съм видяла. Но сега страхът ме бе парализирал и не можех да се насиля да мина отново през това. Една погрешна стъпка и последствията щяха да бъдат катастрофални. Исках да се защитя, да защитя и тях, но не знаех как.

Наталия ме погледна по-тревожно отпреди и стисна окуражително ръцете ми.

— Тогава нека видя сама, Зоя — придума ме. — Позволи ми да видя.

Погледнах я колебливо и кимнах. Така щеше да бъде по-добре. Нямаше да има нужда да ѝ обяснявам и да навлизам в детайли. Романова направи още една крачка напред. Затвори очи и опря длан в челото ми. По кожата ми премина слаба тръпка, едва доловима, и обхвана лицето ми като наелектризирана паяжина.

— Отвори съзнанието си, Зоя — каза ми Романова.

Майкъл стоеше отстрани и гледаше като хипнотизиран. Лицето на Наталия се напрегна. Ръката ѝ беше прикована към челото ми.

— Допусни ме вътре.

Ахнах и след миг нещо ме всмука. Наталия вдигна глава с все още затворени очи. И тогава се потопи във видението.

Един мъж, загърнат в дълго черно палто, което скриваше дори главата му, стоеше с гръб, коленичил пред седем трона. Светлината бе слаба и залата бе потопена в призрачен полумрак. Мъжът сведе глава пред тях и заговори почтително.

— Позволете ми да се обърна към вас с една тревожна новина — гласът му бе размит, изкривен от това, което видението ѝ позволяваше да чуе и види.

Представителите на седемте благословени фамилии кимнаха бавно в унисон като едно цяло. Мъжът вдигна поглед към тях за кратко и отново наведе глава.

— Общността ни е застрашена, благословени. Това, от което се страхувахме, се случи.

Представителите на Тайния кръг си размениха любопитни погледи и го погледнаха съсредоточено.

— Пророчеството на Вера Крамаренко е на път да се сбъдне — заговори отново. — Законът е бил престъпен и сега всички сме под заплахата на последствията от този грях.

— Бъди по-конкретен, вестителю — проехтя гласът на жената. Седеше, облегната в трона си и го гледаше от високо.

— Преди двадесет години пазителят Владимир Воронин е нарушил закона и се е впуснал в любовна авантюра с вестителката Екатерина Савченко. От интимните им отношения се е родила дъщеря, която все още е жива.

Членовете на Тайния кръг се размърдаха неспокойно. Бяха вперили очи в мъжа и го гледаха със смесица от стъписване и недоверие.

— Вероятно вече сте чули за това момиче. Това въплъщение на греха — благословените го погледнаха в очакване. — Дъщерята на престъпниците се казва Ксения Петрова. Или може би трябва да я нарека Ксения Воронина.

— Имаш ли основание за обвиненията си, вестителю? — дочу се гласът на мъжа. Не беше руснак. Говореше с френски акцент и бе извисил вежда над ледените си очи.

— Получих видение, което ми разкри истината. За да се уверя, че не е било заблуда, потърсих единствения човек, който знаеше историята.

— И кой е този човек, който е мълчал толкова години? — запита го благословеният. Погледът му бе суров.

— Една игуменка от България. Воронин и Савченко са оставили детето си в манастира и са ѝ казали да го скрие. Накарали са я да се закълне, че дъщеря им никога няма да научи произхода си и че ще бъде отгледана от обикновени хора.

— Искали са да избягат от падението си. И донякъде са успели — каза с презрение друг от Тайния кръг.

— До ушите ни достигнаха истории за голямата сила на това момиче — обади се трети. — Тя е много надарен вестител.

— Тя не е вестител — отвърна кротко мъжът. — Тя е неестествена кръстоска между расите на пазителите и вестителите и силата ѝ се простира отвъд дарбата ни.

— Видя ли я с очите си? — запита го жената.

Мъжът кимна.

— Видях я и усетих мрака в душата ѝ. Гневът ѝ кипи като бомба със закъснител и е заплаха за всички нас. Вие най-добре знаете защо не бива да се раждат такива същества. Кръвожадните може да се окажат по-малка опасност от нея.

— Пророчеството е добре известно на цялото общество — отвърна представителя на една от седемте фамилии. — Вера Крамаренко несъмнено е знаела, че този миг ще настъпи.

— Трябва да знаете още нещо, благословени — започна мъжът. Вдигна поглед към тях, за да се увери, че има разрешението им да продължи. — Дойдох тук точно днес, тъй като се случи нещо, което само затвърждава опасенията ми от зараждащия се мрак. Имах видение.

— Какво видение? — жената се наведе по-напред в трона си.

Всички го гледаха в очакване.

— Заплахата не идва само от факта, че Ксения Воронина е жива. Тя навлиза по-дълбоко в дебрите на греха и потапя всичко в мрак — отвърна. — Получих видение за грехопадението на Ксения Воронина и Игор Алешкин. Законът отново е бил пристъпен.

— Как смеят? — изкрещя мъжът, който седеше в трона най-вдясно. — Сигурен ли си в това, което казваш?

— Сигурен съм в силата на дарбата си.

— Къде са Петрова и Алешкин сега? — натърти жената.

Интересно бе, че реши да не я нарече с фамилията на баща ѝ.

— Изчезнаха от Палатата преди три дена. Избягаха заедно.

— Алешкин е дворцов пазител — отвърна жената. — Той е един от малкото доказали се пред Тайния кръг.

— И това прави предателството му още по-голямо — намеси се мъжът вдясно.

— Това доказва силата на момичето, благословени — додаде вестителят. Отново бе склонил глава.

— По-късно трябва ни разкажеш как Ксения Воронина е пристигнала тук и как е разбрала за произхода си — каза мъжът в средата. — Но първо трябва да се уверим, че ще си мълчиш, вестителю. Нищо от това, което ни каза, не трябва да напуска тази зала — мъжът кимна неколкократно.

— Позволете да ви споделя, че кръвожадните вече знаят за нея — рече. — Очевидно са се добрали до тази информация и я преследват.

— Защо биха я преследвали? — запита го жената.

— Вероятно, за да я използват за нашето унищожение. Не знаят докъде стига силата ѝ и ламтят за нея.

— Трябва да издирим Алешкин и Петрова възможно най-бързо — обърна се жената към другите членове на фамилиите. — Трябва да сме сигурни, че ще се доберем до тях преди кръвожадните. Но трябва да подходим умно.

— Може би някои хора знаят къде са — каза мъжът. — В Палатата Ксения имаше поддръжници. Те вероятно са знаели каква е и въпреки това не са ви съобщили за заплахата.

— Кого визираш, вестителю? — процеди мъжът в средата.

— Млади вестители. И един член на Ордена — отвърна и вдигна глава уверено. — Наталия Романова, Зоя Кавелина, Юрий Баталов и Майкъл Холт са техни съучастници. Те знаят къде са.

Членовете на фамилиите го погледнаха шокирано. Дочуха се възгласи и напрежението в залата нарасна.

— Имаш смелостта да обвиниш член на Ордена в подобно престъпление? — изуми се жената. От очите ѝ прехвърчаха светкавици. — Как смееш да очерняш името на Ордена по този начин?

— Уверете се сами. Романова знае прекалено много, за да стои безучастно. Защо не е дошла при вас? Защо не е ви е съобщила поне за едно от нещата, които ви споделих?

Тайният кръг го гледаше в тягостно мълчание.

— Ако пророчеството се сбъдне, нито Ордена, нито Двореца ще имат значение. Ако се окаже вярно, силата ни ще изчезне заедно с всичко, за което сме се борили с предците ни през изминалите хилядолетия и с нейната помощ кръвожадните най-накрая ще надделеят — наруши тишината мъжът в средата. Погледна отвисоко вестителя и по лицето му полази сянка. — Знаеш ли какво гласи пророчеството, вестителю?

— Знам, че ще сложи край на магията. Ще унищожи Тайния Кръг и всичко останало с него — благословеният кимна.

— Но има начин да го предотвратим, вестителю…

„Когато древната магия промени своята посока и нишката свята между докоснатите се прекъсне, светът — такъв, какъвто е, ще се обърне. Аурата си ще сменят благословените с жадни, от ръката на първородната центърът на силата ще се отмести. Ще я погнат, сърцето и да изтръгнат… и това ще сложи край на всичко.“

— Ние ще се погрижим за Ксения Воронина. Ще заличим заплахата от лицето на Земята. Останалите също — отсече и му махна с ръка.

Вестителят се поклони ниско и точно преди да обърне лицето си, видението изчезна.

Романова отдръпна ръката си от челото ми и политна назад. Майкъл я подхвана и ѝ помогне да запази равновесие. Тръснах глава и се опитах да фокусирам погледа си. Усетих, че някой ме бе прихванал.

— Юри — прошепнах и зарових лице в рамото му. Той ме прегърна по-силно.

* * *

Романова успя да възвърне самообладание, но бе прекалено развълнувана, прекалено разтревожена от това, което бе видяла. Тя потърка трескаво чело с длани и от гърдите ѝ се изтръгна насечена въздишка. Мислите ѝ се блъскаха неистово в главата ѝ, беше изумена от това разкритие. Но не знаеше кое от казаното беше истина и кое — клевета. Но само едно имаше значение сега. Очите ѝ се взираха съсредоточено в празното пространство и крайчетата на устата ѝ трепнаха. Лицето ѝ се покри с измъчени бръчки. Дълго стоя така, невиждаща. Сетне вдигна поглед към тримата ни.

— Не стойте така — рече и гласът ѝ проехтя в Церемониалната зала.

Ангелите, изрисувани по тавана, върнаха с въздишка възгласите ѝ.

— Бягайте! Бягайте и не спирайте преди да стигнете до Алешкин и не му разкажете какво се е случило!

Стояхме като приковани към пода и не смеехме да издишаме. Романова пристъпи към нас и ни стрелна с очи.

— Вестител Романова, не знаем къде са… — отвърна Юри.

Изглеждаше потресен от реакцията ѝ. Не знаеше какво да очаква след като Романова видя това, за което му бях разказала. Не знаеше дали щеше да ни предаде, да се разгневи или да се уплаши. Не беше сигурен дали наистина Романова знаеше толкова много за Ксения и Игор. Той със сигурност не знаеше. И въпреки всичко не очакваше това. Романова изглеждаше толкова решена да защити Ксения и Алешкин, че погледът ѝ гореше с див огън.

— Аз знам къде са — отвърна решително. — Не можете да кажете на никого. Не можете да имате доверие на нито един пазител или вестител. Дворецът има уши и очи навсякъде.

— Ами ти, Наталия? — трепна гласът ми. — Те ще дойдат за теб… Ще те убият!

— Не мисли за Ордена, Зоя — отвърна ми и стисна клепачи.

Болеше я, че нарушаваше закона. Болеше я, че в очите на Ордена тя щеше да бъде предателят, които е укрил престъпниците. Но Алешкин и Ксения не бяха злодеи. Може и да бяха пристъпили закона, не знаехме това. Но и да са го направили, помислих си, не бяха злодеи. Можех почти да разгадая мислите на Романова. Тя вярваше, че Ксения беше жертва на обстоятелствата. Жертва на това, което бяха сторили родителите ѝ и единственият ѝ грях беше, че е жива. Не можеше да бъде вярно. Знаеше го. Ксения не беше заплаха за света ни. Беше надарена с голяма сила и щеше да помогне на толкова много хора.

— Наталия, трябва да се скриеш! — намеси се Майкъл. Гледаше я като че ли беше луда.

— Мисли за себе си, Холт! — скастри го. — Знам как да се оправя с Двореца.

Тя местеше трескав поглед по лицата им и накрая се спря върху моето.

— Бягай, мило момиче. Бягай преди да е станало твърде късно.

notes