Вестители

Глава 29

Думите на Игор достигнаха бавно до съзнанието ми. Несъзнателно бях прикрила уста с ръка и ноктите се впиваха болезнено в кожата ми. Опитвах се да асимилирам казаното от него, опитвах се да намеря смисъл. Защо, по дяволите, му беше да казва подобно нещо? Очите ми се взираха шокирано в двамата мъже пред мен. Сърцето ми биеше лудо в гърдите, а ръцете ми продължаваха да потискат порива да извикам. Игор се беше заковал на място и чакаше мъжът да проговори. Очаквах да отхвърли яростно това твърдение. Гледаше го със смесица от войнственост и болка.

— Не можеш да ѝ кажеш — отвърна му мъжът и долових молба в гласа му.

Игор поклати мрачно глава.

— Майка ѝ е била вестител, нали? Престъпил си закона, Владимир. И сега тя плаща за това! — извика.

Беше стиснал ръце в юмруци и тялото му потрепваше от гнева, който бе изригнал в него.

— Тя не трябва да разбира! Твърде опасно е! — отвърна му гневно. Очите му припламнаха. — И не ме обвинявай, че съм престъпил закона. Ти сам си на крачка от това и въпреки че вече си разбрал какви са последствията, затъваш все по-дълбоко и по-дълбоко!

— Не говорим за мен, Владимир! Говорим за теб и за твоето лекомислие!

— Не ми казвай, че е било лекомислие! — извика. Гласът му проехтя като грохот от гръмотевица. — Обичах майка ѝ повече от живота си! Ксения не е грешка, която трябва да поправя! Тя е дете на любовта ни и по-скоро бих отнел живота си, отколкото дa позволя тя да умре! — гласът му ехтеше властно, извисявайки се над вятъра, и бе успял да потуши гнева у Игор.

Не можех да слушам повече. Исках да се махна оттук, но за втори път в живота си бях като парализирана. Не можех да помръдна. Кръвта удряше в ушите ми, бумтеше с такава сила във вените ми, че щяха да се пръснат. Главата ми натежа. Това не можеше да бъде истина… Думите му нямаха никакъв смисъл. Как смееше да ръси такива лъжи за мен и за семейството ми?

Не, това не беше лъжа. И аз го знаех. Целият ми живот е бил измама. От мисълта ми се догади. Опитах се да помръдна. Краката ми тежаха като олово. Взирах се в лицето на този мъж, който ми беше чужд. Не можех да го гледам, не можех да слушам приказките му. Пристъпих бавно напред. Тялото ми се движеше тежко и тромаво.

— Как си могъл да я захвърлиш, Владимир? Оставил си я сама в България, за да се скриеш от греховете си! — Игор продължаваше да го засипва с гневни обвинения.

Направих още една крачка напред, имах чувството, че излизам от някакъв сън. Кошмарът трябваше да свърши всеки момент.

— И чак сега си…

— Игор! — извика стъписано мъжът.

Гледаше право в мен, очите му пронизваха моите. Игор се обърна и ме видя. Изражението му застина и ожесточението отстъпи пред безсилието. Аз гледах към човека, чиято кръв течеше във вените ми. Кръвта на пазител. И тогава гневът надигна грозно глава. Яростта забушува в мен, полази по вътрешностите ми и се вкопчи свирепо във всяка клетка. Ако не изчезнех на мига, щях да ги убия. Щях да убия и себе си. Втурнах се обратно към къщата и се съсредоточих върху размаха на крачките си. Чувах виковете на Игор. Долитаха като отчаян зов.

— Ксения, почакай!

Стъпките му отекваха зад мен. Не ме интересуваше. Трябваше да се отърва от гнева по-бързо. Нахлух през вратата и се огледах. Тази къща бе негова. Този мъж бе живял тук и всяка една вещ е била докосвана от него. Въртях се в средата на дневната и се опитвах да осмисля какво се бе случило. Втурнах се към картината и я изтръгнах от стената. Захвърлих я свирепо към камината и тя падна глухо на земята. Вдигнах я отново и започнах да блъскам рамката в стената, докато платното не се разкъса. Обърнах се и погледът ми попадна върху чашата от уиски на Игор. Сграбчих я и я захвърлих в огнището, където се пръсна на миниатюрни парченца. Ушите ми забучаха, пред погледа ми причерня. Изтичах към кухнята и разтворих всички шкафове. Ръцете ми пометоха чиниите и чашите, кутиите и пакетите с храна. Всичко се срина на земята в пълен безпорядък. Точно това представляваше целият ми живот. Хаос и разруха. Изобщо не е трябвало да се раждам. Аз бях нещо неестествено, нещо против всякакви закони на природата.

Пристъпите на гадене се засилиха. Гневът пълзеше като отвратителна лепкава зараза. Потърках отвратено ръце в тялото си сякаш щях да избърша от тях греха, който носех. Обърнах масата и сграбчих един стол за облегалката. Започнах да го блъскам неистово в земята докато ръцете ми не омаляха. Исках да чувам пукота от разрухата, прашенето от всеки удар, за да не се заслушам в мислите си. Този човек беше мой баща. Не, никога нямаше да бъде. Аз имах баща и той умря. Заради този мъж. Защото ме беше създал. Умря заради мен. Тази мисъл ме прикова на място и политнах назад. Сърцето ми се качи в гърлото. А около гърлото ми се затегна обръч. Очите ми плувнаха в парещи сълзи. Баща ми беше мъртъв, не защото бях вестител. Умря, защото се бях родила. Защото е отгледал дъщерята на един луд. Луд, който е сътворил чудовището на Франкенщайн.

Рухнах на пода, безсилна да погледна неразборията около себе си. Стъпките на Игор отекнаха към мен и след миг вече ме бе сграбчил. Започнах да се дърпам от него, исках да го отблъсна.

— Ксения, моля те. Моля те, успокой се.

Беше ме хванал с двете си ръце и се опитваше да прикове тялото ми към своето в опит да ме успокои. Не можех да чувствам допира му. Не исках да ме докосва. Изритах го яростно и се отскубнах от ръцете му. Той ме погледна смаяно и се изправи. Втурнах се към спалнята и се спрях пред прозореца, загледана навън. Това дърво винаги щеше да ми напомня за нощта, в която светът ми се пръсна на хиляди парчета.

— Ксения — обърна се към мен Игор.

Гласът му беше спокоен, овладян. Стоеше на прага на вратата и ме гледаше объркано, сякаш бях някое подплашено животно.

— Не позволявай на гнева да те обсеби! Поеми контрол!

Изведнъж се сетих за онзи случай, в който един представител от седемте благословени фамилии от Тайния кръг се оженил за пазителка и роденият им син убил в гнева си собствения си баща.

Това ли бях аз? Изрод, заслепен от гнева си? Бях ли опасна за хората около мен?

— Всичко ще бъде наред, Ксения.

Аз го гледах невярващо. Не можех да повярвам, че казва как всичко ще бъде наред. Тръгнах заднишком към гардероба, не можех да откъсна очи от него. Главата ми пулсираше, в ушите ми удряше чук. Игор направи няколко крачки напред и разпери ръце, за да ми покаже, че няма да ме нарани. Гърбът ми опря във вратите на гардероба. Сълзите продължаваха да се леят като реки от очите ми. В гърлото ми бе заседнала буца и не можех да дишам. Трябваше ми въздух.

— Ксения, позволи ми да дойда до теб — замоли ме. Очите му бяха завладени от болка и съжаление. — Моля те, мила. Нека да дойда при теб.

Аз го гледах безмълвно, подвластна само на пристъпите на плач и на мъката, която стягаше сърцето ми. Не можеше да бъде вярно. Как можех да бъда дъщеря на пазител и вестител? Как можех да олицетворявам всичко грешно и противоестествено? И през това време Игор е знаел за това. Как е могъл да ме гледа изобщо? Той се пресегна към мен и ме придърпа в ръцете си. Тогава сякаш стената се пропука и цялата горчилка, тъга и болка се изляха наведнъж. Раменете ми се разтресоха под напора на риданията ми, а гърдите ми се надигнаха в неумолим пристъп на безсилие. От гърлото ми се изтръгнаха нечленоразделни звуци. А болката се засилваше, защото дори сега сърцето ми изневери. Дори сега, след всичко, което научих за своята кръв, аз все още копнеех за утехата на Игор. Дори когато осъзнавах колко грешно бе да ме докосва, исках да усетя топлината му, да вдъхна от аромата му, за да притъпя болката. Да усетя, че не съм сама. Че съм жива, че съм аз. Той ме залюля в прегръдките си като малко дете, седнал на земята. Беше ме приютил и галеше безспирно косата ми, лицето ми. Бършеше сълзите ми и шепнеше утешителни думи.

— Аз съм тук, Ксения — прошепна нежно. — Имаш мен, миличка — обхвана нежно страните на лицето ми и го повдигна пред себе си. В очите му прочетох толкова много тъга, че се разтресох още по-силно. — Не плачи, мила, моля те — той ме притисна по-силно към себе си и подпря брадичка на главата ми.

Трябваше да се отскубна от тези ръце, които обичах толкова много. Но бях слаба. Копнеех единствено да го усещам. Чувствах се жива, само когато ме приютяваше с ласките си.

— Къде е той? — гласът ме предаде.

Взирах се безсилно в лицето му. По него премина сянка.

— Няма го, Ксения. Тръгна си.

Изпуснах въздуха от дробовете си с облекчение.

— Игор — гласът ми дойде от далеч, прегракнал и слаб, — нямам сили за това.

— Шшшт — пристисна ме нежно. — Толкова съжалявам, че научи по този начин, Ксения.

— Това не може да бъде вярно… — прошепнах, а той извърна лицето ми към своето.

— Няма значение, Ксения. Няма значение кои са родителите ти. Само ти имаш значение — погледна ме с такава решителност, че за миг успях да му повярвам. Но аз бях такава, именно заради тях.

— Не искам да бъда такава — простенах.

Той докосна бузата ми с палец и изтри сълзите, които се бяха стекли по нея.

— А аз не искам да бъдеш друга — отвърна пламенно. — Защото ти си идеална точно такава, Ксения. Ти си най-прекрасното създание, което съществува на този свят.

Гласът му бе изпълнен с нежност и копнеж. Вгледа се настойчиво в очите ми и сърцето ми се сви от мъка. Толкова много исках да му кажа за всички чувства, които изпитвах към него. Но не можех. Сега вече осъзнавах последиците от факта, че имах нещастието да се влюбя точно в него.

— Ти си пазител — пророних. Трудно ми бе да събера мислите си. — Не можеш…

— Обичам те, Ксения — отвърна и синьо-зелените му очи се впиха страстно в мен.

Потъвах в тези очи. Потъвах толкова дълбоко, че исках да се удавя. Така поне нямаше да ми се налага да се изправя срещу реалността. От мен се изтръгна стон и нищо повече. Гърдите ми се надигаха под бесните удари на сърцето ми.

— Обичам те и не мога да си спомня какво е да не те обичам — продължи.

Пое лицето ми в шепите си и го приближи до своето. Погледна ме разколебано, сякаш ме молеше за разрешение. Бавно вдишах от него и затворих очи.

— Отвори очи, Ксения — каза нежно.

Подчиних се. Наведе се напред и целуна страните на лицето ми. Попи всяка сълза с устни без да откъсва очи от моите. От гърдите ми се изтръгна въздишка. Не исках да откъсва очи. Никога. Никога не исках да спира да ме гледа сякаш бях центърът на вселената му.

— Толкова си красива. Сърцето ми спира всеки път, когато те погледна.

Той погали очертанията на лицето ми, премина по контура на челюстта ми и се спря на устните ми. Погледна ме и сключи вежди в напрежение.

— Никой не може да те изтръгне от сърцето ми. Никога — каза.

Долепи устни до моите и зарови ръка в косата ми. Езикът му се плъзна нежно в устата ми, преплете се с моя в еротичен танц. Придърпа ме към себе си, така че да седна в скута му и прокара ръка по гърба ми. Сложих длан на гърдите му и долових ритъма на сърцето му. Изстенах, завладяна от хилядите емоции, които извираха от мен. Игор не спираше да ме целува, страстта му се просмукваше в мен и устните му търсеха трескаво моите. Устата му завладяваше моята властно и отнемаше целия въздух от дробовете ми. Не можех да дишам, когато ме докосваше така. Кожата ми тръпнеше под пръстите му. Притисках се отчаяно в него, сякаш щях да намеря спасение от себе си. Обхвана шията ми и наклони главата ми назад. Устните му се отделиха и един мой стон на недоволство го накара да се усмихне.

— Най-прекрасното създание на този свят — повтори и затвори очи.

Вдиша от аромата на косата ми и нежно уви един кичур около пръста си. Отново ме целуна, този път съвсем леко, нежно. Беше ласкав и изкусителен, предизвикваше ме само с върха на езика си.

Ръцете му бяха отпуснати и галеха кожата ми с копринено докосване. Гледаше ме съсредоточено, беше впил очи в устата ми и този поглед беше най-еротичното нещо, което бях виждала. Протегнах ръка и докоснах врата му. Кожата му мигом настръхна от допира.

— Не е трябвало да се раждам, Игор… — казах с треперещ глас.

Той отново сключи вежди.

— Трябвало е да се родиш, за да разбера какво е да съм жив — отвърна и накара земята около мен да се завърти.

Как можеше да накара всичко на този свят да изчезне и да останем само аз и той? Беше ли възможно човек да изпитва подобна страст, подобен стремеж да потъне в другия? Той разчете емоциите, които бе предизвикал в мен, и решителността му се завърна, оплетена в мрежите на собствения му копнеж. Вдигна ме на ръце и с лекота ме пренесе на леглото. Тялото ми потъна в мекотата на матрака и след миг застана надвесен над мен, подпрял тежестта си на ръце от двете страни на главата ми. Погледна ме с притъмнели очи, вкусваше от мен без дори да ме докосне. Размърдах се под него, опиянена от близостта му, нетърпелива да го усетя върху себе си.

— Това е грешно, Игор — думите се изтръгнаха от гърлото ми.

Той наведе глава и зарови лицето си в шията ми. Устните му се впиха в кожата, езикът му очерта сластни окръжности и остави гореща диря като след пожар. Гърбът ми се изви назад.

— Това грешно ли е? — прошепна през накъсаното си дишане.

Вплетох пръсти в косата му, неспособна да му отговоря. Отново плъзна език по кожата ми. Тялото ми настръхна.

— Как може да е грешно, когато чувствам, че е най-правилното нещо, което мога да направя?

Подпря тялото си на една страна и свободната му ръка намери моята. Сключихме пръсти. Стисна ме настойчиво, за да се увери, че наистина съм тук.

— Как може да е грешно да те обичам по такъв начин?

Гърдите ми се стегнаха и мислите излетяха от главата ми. Ако досега страхът от това, което следваше, се бореше за надмощие с дивия копнеж да вкуся от тялото му, то всяко колебание се изпари на мига още преди да е изрекъл и последната дума. Дръпнах го към себе си и изстенах, когато усетих тежестта на тялото му. Исках да усетя всеки сантиметър от кожата му върху себе си. Ръката ми се спусна от широките му рамене към гръбнака му и ласката ми го накара да изстене. Плъзна длан по вътрешната част на бедрото ми и с едно движение разтвори краката ми. Настани се между тях и усетих възбудата на тялото му. Притисна се към мен и се придвижи бавно нагоре. Сетне се спусна пак надолу и така без да се отделя от мен до безкрай.

Извих се под него, подчинена на удоволствието, което премина по всяка клетка в цялото ми същество. От устата ми се изтръгваха стонове, които бях прекалено замаяна, за да възпра. Игор прокара ръка през разпиляната ми коса, спусна я надолу, мина през ключицата и прокара нежно пръст по овала на гърдите ми. Гледаше ме с натежали клепачи, премрежени от страстта, която излъчваше тялото му. Продължаваше да се движи върху мен и с всяка секунда ставаше все по-невъздържан. Надигнах глава и захапах леко устните му. Той затвори очи и се предаде на целувката, пропита с отчаяние и възбуда. Пръстите му се спуснаха надолу по ребрата, заиграха се със сатенения плат на нощницата и продължиха към талията. Обхвана с ръка дупето ми и ме повдигна към себе си. Разтреперих се при допира със стегнатото му тяло. Всеки негов мускул беше в напрежение, опъваше се като струна под гладката му кожа. Притиснах се още по-силно към него. Лицето му потрепна.

— Искам да те гледам, Ксения — прошепна. Гърдите му се надигаха и се спускаха под напора на развълнуваното му дишане. — Искам да усещам как се извиваш под мен от удоволствие.

Изстенах. Когато ми говореше с този дрезгав глас, вътрешностите ми се присвиваха от желание.

— Какво чувстваш, Ксения? — очите му ме гледаха настойчиво, притворени от възбудата.

— Желая те — успях да изрека. Отворих уста, за да вдишам дълбоко. — Искам да ме докосваш…

Той започна да се движи по-бързо. Дъхът му се блъскаше в лицето ми, отворих уста и го оставих отново да плъзне език в нея. Влагата на устните ни подчини цялото ми тяло на едно-единствено усещане — усещането за него върху мен. Той придвижи нежно пръстите си още по-надолу, спря се на мястото под коляното ми и сви крака ми, така че да го разтвори още по-широко. Сърцето ми биеше тежко, въздухът излизаше накъсано от гърлото ми. Не отделяше устни от моите. Движеше се настойчиво по мен, ръцете му обходиха всяка част от бедрото ми и се плъзнаха нагоре. Напипа ръба на нощницата и бавно го отметна. Оголи корема ми и очерта с пръст окръжност около пъпа. Повдигна глава и ме погледна притъмняло. Устните му, толкова изваяни, толкова чувствени, се спуснаха надолу и засмука мястото, което бе очертал с върха на пръста си. Извих се назад, а ръцете му ме приковаха властно към леглото.

— Игор… — замолих се.

Молех за милост, защото не беше възможно да издържа на мъченията на целувките му. Исках повече, исках го още сега.

— Имаш най-прекрасната кожа, която съм виждал — прошепна. — И най-прекрасното лице, Ксения — и отново ме целуна.

Устните му разтваряха сластно моите. Всмуках от тях, езикът ми погали неговия. Ръката му премина по материята на бикините ми, притисна пръсти нетърпеливо. От устата ми се изтръгна стенание. Устните му трепнаха в неволна усмивка. Продължаваше да се движи страстно нагоре и надолу над мен, всяко движение ставаше все по-трескаво и невъздържано.

Отдели се и се изправи на колене. Обхвана с ръка яката на тениската си и я свлече през глава. Релефът на гърдите и коремните му мускули се очерта на слабата светлина, която нахлуваше през вратата. Приличаше на изваяна скулптура, но тялото му бе пълно с живот, с необятна сила. Прокарах ръка по гърдите му и стигнах до ръба на дънките. Той закри ръката ми с длан и пръстите му обхванаха копчето на колана. Разкопча го и се събу, като се придържаше с една ръка към леглото без да откъсва очи от лицето ми. Клепачите му се спуснаха надолу и той обхвана кръста ми и ме придърпа към себе си. Наведе се да ме целуне, а ръката му бавно смъкна бикините и ги измъкна през краката ми. Стисна нежно стъпалата ми и ги постави отзад на кръста си. Голата му кожа се долепи към моята. Усещането беше толкова невероятно, че тялото ми потрепери от импулсите на възбуда, които преминаха като електричество.

— Искам да те почувствам, Ксения. Искам и ти да ме почувстваш — дрезгавината в гласа му ме прикова към матрака.

Вгледах се в тези синьо-зелени очи, които съзерцавах от толкова дълго време. Сърцето ми се стегна от любовта, която бликаше в мен. Чувствата извираха и си проправяха път към повърхността. Дишането ми се учести и Игор, без да отмества тялото си, застанал над мен и обхванал бедрата ми, се наведе и притисна чело в моето.

— Най-прекрасното създание на света — прошепна.

— Обичам те, Игор — изстенах безсилна.

Не можех да овладея този пристъп. Не знаех какво се случваше с мен. Той ме погледна и с възхита обхвана лицето ми. Взираше се в него и устните му трепнаха. После с едно овладяно движение потъна в мен. От гърлото му се изтръгна свистене. Тялото ми се изви под него, тръпнещо от възбуда и удоволствие. Изстенах. Той не спираше да се движи като всеки тласък бе по-силен от предишния.

— Господи, Ксения… — простена.

Главата му се мяташе над мен, ръцете му не спираха да ме докосват. Проправи си път към крайчеца на нощницата и я вдигна нагоре чак до шията ми. Дишането ми беше накъсано, стенех, безсилна пред екстаза, към който ме тласкаше Игор. Вдигна очи и ме пристисна силно към себе си, ръцете му обгърнаха тялото му. Вдишах от аромата му, а сетивата ми се изпълниха с тази миризма. Телата ни се движеха едно към друго, мощно тласкани от волята ни към взаимно спасение. Не бях завършена, докато не се слях с него. И мисълта да бъда изтръгната от прегръдките му, ме вцепени.

— Ксения — прошепна като молитва. — Какво има? — веждите му се сключиха мъчително над очите.

— Не ме пускай — примолих му се. — Никога не ме изпускай от ръцете си.

Той въздъхна и ме покри с тялото си. Удоволствието се засилваше с всеки негов тласък, сърцето ми биеше буйно под неговото. Мускулите му се бяха стегнали в напрегнато очакване. Взираше се в мен с любов и копнеж и аз не можех да откъсна очи. Исках да гледам лицето му, да проследя всяка тръпка на удоволствието, което изпитваше. Тялото ми започваше да се движи, все по-нетърпеливо да вкуси върха на блаженството. Той притисна пръст към долната ми устна и аз неволно плъзнах език по него. От гърдите му се изтръгна ръмжене и раменете му се разтресоха. Политах. Душата ми се отделяше от тялото. Притисках се към него трескаво, а той потъваше отново и отново и с очи, приковани едни в други, стигнахме края.

Кръвта ми завря, заби бясно по вените ми. Въздишките ни се преплетоха в тишината и върха на удоволствието се разля в тялото ми. Изригна като нажежено кълбо и се разпръсна до пръстите на крайниците ми. Последният ми стон заглъхна над нас. Игор обхвана лицето ми и докато притискаше устни към моите, се претърколи настрана и ме притегли върху гърдите си. Отпуснах глава. Пръстите му се плъзгаха по гърба ми, галеше ме с цялата нежност, на която бе способен, и сърцето ми се сгря от топлина.

— Божествена си, Ксения — прошепна с устни в косата ми. Положи длан върху главата ми и ме притисна към тялото си. — Изпълваш ме с надежда.

Стиснах очи и една сълза се търколи по лицето ми. Останах смълчана, разкъсвана между любовта си към него и страха от това, което щеше да последва.