Тъмното обединение

10

Мередит седна върху срутената, висока до коленете стена на църквата.

— Стефан, ти каза, че ще бъде опасно, но не каза, че ще го оставиш да ме души.

— Съжалявам, Мередит. Надявах се той да ми даде някакви сведения, особено след като призна, че е присъствал на смъртта на Сю. Но не биваше да чакам толкова дълго.

— Не съм признал нищо! Нищо не можеш да докажеш! — извика Тайлър. В гласа му отново се долови животинско скимтене, но докато вървяха към църквата, лицето и тялото му бяха започнали да възвръщат нормалния си вид. Или по-скоро заприличаха поне малко на човешки, помисли си Мередит. Макар отоците, раните и засъхналата кръв да не бяха нещо нормално.

— Това тук не е съдебно заседание, Тайлър — обади се тя. — И сега баща ти не може да ти помогне.

— Но ако бяхме в съдебна зала, щяхме да присъстваме на много интересно съдебно дело — добави Стефан. — Според мен можеше да ти се предявят достатъчно обосновани обвинения, за да бъдеш осъден за съучастие в убийство.

— Така става, като не се претопяват бабините лъжички за чай, за да се отлеят сребърни куршуми от тях — намеси се Мат.

— Тайлър, знаеш ли какъв си ти? Ти си хулиган и побойник — каза Бони. — А хулиганите обичат да говорят, за да се изтъкват.

— Ти не се посвени да притиснеш едно момиче на земята и да го заплашиш — продължи Мат, — но когато нейните приятели се намесиха, се уплаши и се държа като пълен боклук.

Тайлър само ги изгледа злобно.

— Е, ако не искаш да говориш, мисля, че ще се наложи аз да го направя — започна Стефан. Наведе се и вдигна дебелата книга, която беше взел от библиотеката. Опря единия си крак върху капака на гробницата, нагласи книгата върху коляното си и я разтвори. В този момент Мередит си каза, че изглежда застрашителен като Деймън.

— Това, Тайлър, е книгата на Жервез от Тилбъри — обясни му той. — Написана е около 1210 година. Една от темите в тази хроника е посветена на върколаците.

— Нищо не можеш да докажеш! Нямаш никакви улики…

— Млъкни, Тайлър! — скастри го Стефан. — Не ми е необходимо да доказвам каквото и да било, защото мога да го видя, дори и сега. Забрави ли какъв съм аз? — Всички замълчаха, след което Стефан продължи: — Когато преди няколко дни се върнах тук, заварих една загадка. Едно момиче беше мъртво. Но кой е убиецът? Всички улики, до които се добрах, изглеждаха противоречиви. Не беше обикновено убийство като извършваните от психопати по улиците. Можех да разчитам на думата на една личност, на която имам основания да вярвам. Така се сдобих с доказателство от независим източник. Един обикновен убиец не може да повлияе на спиритическа дъска посредством телекинеза. Един обикновен убиец не може да предизвика изгаряне на бушоните в някоя електростанция, намираща се на стотици километри оттук. Не, тук е замесен някой с изключителна физическа и психическа сила. От всичко, което ми разказа Вики, отначало реших, че той с вампир.

Обаче имаше едно изключение от стандартната картина: кръвта на Сю Карсън не беше изпита. Никой вампир не би могъл да устои на това, особено ако е вампир убиец. Желанието да убива е породено именно от жаждата за кръв. Но съдебният лекар не е открил рани по артериите и вените й, а само следа от малък кръвоизлив. Всичко това просто няма смисъл. Има и още нещо. Ти си бил в онази къща, Тайлър. И си допуснал грешката в онази нощ да сграбчиш ръката на Бони, а на следващия ден си направил още по-голяма грешка, като си говорил за неща, които не би могъл да знаеш, освен ако не си бил там. И така, с какво разполагаме досега? С един могъщ и опитен вампир, злобен убиец, притежаващ огромна Сила? Или с хулиган от гимназията, който до тоалетната не може да отиде, без да оплеска нещо? Кой от двамата? Уликите ни насочват и към двамата, така че аз не можах да се ориентирам. Тогава реших да огледам тялото на Сю. И така се натъкнах на най-голямата загадка. Имаше разрез ето тук. — Пръстът на Стефан очерта една линия надолу от ключицата му. — Това е типичен, традиционен срез… така правят вампирите, когато искат да дадат от своята кръв. Но Сю Карсън не беше вампир и следователно не би могла сама да се среже. Някой го е направил вместо нея, когато е лежала умираща на земята.

Мередит затвори очи и чу как до нея Бони преглътна мъчително. Протегна ръка и напипа ръката на приятелката си, за да я стисне с все сила, но продължи да слуша. Досега Стефан не се бе впускал пред тях в толкова подробни описания.

— Вампирите не се нуждаят от подобни разрези по телата на жертвите си. Вместо нож използват зъбите си — продължи Стефан. Повдигна леко горната си устна, за да оголи зъбите си. — Но ако един вампир иска да даде на някой друг да пие от кръвта, той би могъл да прибегне до срязване вместо ухапване. Ако вампирът иска някой да вкуси кръв за пръв път, тогава би направил такъв разрез. И това ме накара да се замисля за кръвта. Разбирате ли, кръвта е много важна. За вампирите е източник на живот, на Силата. Всички ние се нуждаем от нея, за да оцелеем, затова много пъти се е случвало да подлудяваме, ако останем без източник на кръв. Но кръвта е средство и за други неща, например… за ритуално посвещаване. Ритуалното посвещаване и Силата. Сега си мисля за тези два фактора и се опитвам да ги свържа с това, което видях в теб, Тайлър, когато дойдох за пръв път във Фелс Чърч. Незначителни на пръв поглед подробности, на които тогава не обърнах достатъчно внимание. Но си припомних нещо, което Елена ми бе споменала за историята на твоя род, заради което реших да проверя в дневника на Хонория Фел.

Стефан извади лист хартия, пъхнат между страниците на книгата, която държеше в ръцете си:

— Ето, преснимах една страница от дневника й, за да ти я прочета. Ще узнаеш малката фамилна тайна на рода Смолуд… ако си способен да четеш между редовете.

Сведе очи към листа и зачете:

— Тук тя говори за предсказания — додаде Стефан, като вдигна глава. — Хонория е била това, което днес бихме нарекли вещица. В дневника си тя продължава с описанието на „големи неприятности с вълци“ в различни други краища на тяхното селище… по всичко изглежда, че те внезапно са били подложени на свирепи нападения, особено на млади момичета. Разказва също как двамата със съпруга й били обзети от все по-дълбока тревога. И накрая идва ред на следния откъс:

— В официалната история на Фелс Чърч — отново заговори Стефан — това се тълкува по следния начин: Томас Фел и жена му отишли в къщата на фамилията Смолуд и там разбрали, че Джейкъб Смолуд отново бил нападнат от някакъв вълк и че този вълк го е убил. Но това не е вярно. Всъщност се подсказва, че не вълк е причинил смъртта на Джейкъб Смолуд, а че е бил убит самият Джейкъб Смолуд, когото наричали още вълк.

Стефан затвори книгата.

— Той е бил върколак, твоят прапра… какъвто там ти се пада дядо, Тайлър. И станал такъв, след като самият той бил нападнат от вълк. И предал своя вирус на върколак на сина си, който се родил осем месеца и половина след смъртта на баща си. Също както твоят баща е предал тази зараза на теб.

— Винаги съм знаела, че има нещо съмнително около теб, Тайлър — обади се Бони и Мередит отвори очи. — Никога не съм можела да обясня какво точно, но дълбоко в съзнанието ми нещо ми подсказваше, че не си нормален.

Ние често се шегувахме с това — добави Мередит, все още с дрезгав глас. — Относно твоя „животински магнетизъм“ и големите ти бели зъби. Но никога не сме предполагали колко близо сме били до истината.

— Понякога надарените с по-силни психически способности умеят да предусещат какво може да се крие зад подобни признаци — призна Стефан. — Случвало се дори и обикновени хора да го правят. Аз също трябваше да му обърна внимание, но бях прекалено зает. И очевидно някой друг — убиецът психопат — го е забелязал. Нали така е станало, Тайлър? Някакъв мъж със стар дъждобран се е появил пред теб, висок, с руса коса и сини очи. Той сключил сделка с теб. В замяна на… нещо… той се съгласил да ти покаже как да използваш наследството си. Как да станеш истински върколак. Защото според написаното от Жервез от Тилбъри — Стефан докосна книгата на коляното си — един върколак, който не е бил ухапан, се нуждае от посвещение. Това означава, че ти може през целия си живот да носиш в себе си вируса на върколака, но дори да не подозираш за него, понеже той нито веднъж не е бил активиран. Поколения от рода Смолуд са се раждали и умирали, но вирусът само е дремел в тях, защото те не са знаели тайната на пробуждането му. Обаче мъжът с дъждобрана е знаел тази тайна. Знаел е, че трябва да убиеш и да вкусиш прясната кръв. И след това при първото пълнолуние ще можеш да се промениш. — Стефан надигна глава, а Мередит последва погледа му, насочен към белия диск на луната, греещ от небето. Сега изглеждаше чист, плосък, а не издута яркочервена сфера.

По месестото лице на Тайлър се изписа подозрение, след което яростта му отново се събуди.

— Вие ме измамихте! Вие сте планирали всичко!

— Много умно… — обади се Мередит.

— Брей, как се досети! — присъедини се Мат.

Бони вдигна пръста си и изписа във въздуха цифрата едно, иронично отбелязвайки точка за Тайлър.

— Знаех си, че няма да устоиш да проследиш някое от момичетата, които сега са тук, ако сметнеш, че ще е само — каза Стефан. — Ти си мислеше, че гробището е най-удобното място за убийство, след като ще си съвсем сам тук. Освен това знаех, че не можеш да устоиш на изкушението да се похвалиш за всичко, което си извършил. Надявах се, че ще разкажеш на Мередит повече за другия убиец, който наистина е изхвърлил Сю през прозореца и е направил среза на гърдите й, за да можеш ти да пиеш прясна кръв. За този вампир говорим сега, Тайлър. Кой е той? Къде се крие?

Изражението на Тайлър се промени от отровна омразна гримаса в подигравателна усмивка.

— Ти си въобразяваш, че ще ти кажа? Той е мой приятел.

— Никакъв приятел не ти е. Той просто те използва. И освен това е убиец.

— Не усложнявай нещата, Тайлър — добави Мат.

— Ти вече си се превърнал в негов съучастник. Тази вечер се опита да убиеш Мередит. Много скоро, дори и да искаш, няма да можеш да се откажеш. Прояви разум и спри всичко това още сега. Кажи ни всичко, което знаеш за него.

Тайлър оголи зъбите си.

— Нищо няма да ви кажа. Как ще ме накарате да проговоря?

Останалите се спогледаха. Атмосферата се промени и стана по-напрегната, когато отново впериха погледи в Тайлър.

— Ти наистина ли не разбираш? — попита го Мередит тихо. — Тайлър, ти си помогнал Сю да бъде убита. Тя умря заради един отвратителен ритуал, който те е променил в нещото, което сега виждат очите ми. Ти си планирал и моето убийство, както и това на Вики и Бони, сигурна съм. И сега очакваш да проявим милост към теб? Да не би да си въобразяваш, че те подмамихме тук, за да бъдем мили с теб?

Настъпи тишина. Подигравателната усмивка се изтри от устните на Тайлър. Заозърта се изплашено, обхождайки с поглед противниците си.

Но те до един бяха неумолими. Дори и дребното лице на Бони бе добило сурово и непрощаващо изражение.

— Жервез от Тилбъри споменава нещо интересно — рече Стефан с почти любезен тон. — Съществува лек за върколаците, освен традиционния сребърен куршум. Слушай. — Той разтвори книгата върху коляното си и зачете на лунната светлина: — Всички сериозни и способни доктори изказват и подкрепят идеята, че ако един върколак бъде лишен от един от крайниците си, той със сигурност ще възстанови първоначалното си човешко тяло. Жервез по-нататък разказва историята на някой си Рембо от Оверн, върколак, който бил излекуван, след като един дърводелец му отсякъл една от задните лапи. Това, разбира се, вероятно е било ужасно болезнено, но в същата история след това се разказва още, че този Рембо накрая благодарил на дърводелеца, че „го отървал веднъж завинаги от това прокълнато и отвратително животинско тяло“. — Стефан вдигна глава. — А сега мисля, че ако Тайлър не ни помогне с повече сведения, поне можем да се подсигурим той повече да не напада и убива хора. Какво ще кажете?

Пръв заговори Мат:

— Мисля, че е наш дълг да го изцерим.

— От нас се иска само да го освободим от един от крайниците му — съгласи се Бони.

— Аз се досещам кой крайник ще е най-подходящ за целта — изрече Мередит задъхано.

Очите на Тайлър щяха да изхвръкнат от орбитите си. Под слоя от мръсотия и кръв обикновено червендалестото му лице започна да пребледнява.

— Ти просто блъфираш!

— Подай ми брадвата, Мат — каза Стефан. — Мередит, свали му едната обувка.

Тайлър я изрита, докато тя му сваляше обувката, като се опита да я улучи в лицето. Мат скочи и стисна главата му в мъртва хватка.

— Не си влошавай още повече положението, Тайлър.

Оголеният крак, който Мередит показа на останалите, беше едър и покрит с пот като дланите на Тайлър. Груби косми се показваха между пръстите му. От противната гледка кожата на Мередит настръхна.

— Хайде да го отървем от тази лапа — рече тя.

— Ти се шегуваш! — изрева Тайлър, като се замята тъй буйно, че се наложи Бони да сграбчи другия му крак и да го натисне с коляно. — Не можеш да направиш това! Не можеш!

— Дръжте го здраво — нареди Стефан. С дружни усилия те изпънаха тялото на Тайлър, като Мат стисна главата му с двете си ръце, а момичетата разтвориха и задържаха краката му да не мърдат. След като се увери, че Тайлър може да вижда какво ще направят с крака му, Стефан пъхна един клон с дебелина около пет сантиметра в процепа на капака на гробницата. Вдигна брадвата и като я спусна с рязък замах, още с първия удар сряза клона на две.

— Добре е наточена — рече той. — Мередит, навий нагоре крачолите на панталоните му. После го превържи с някакво въже над глезена колкото можеш по-стегнато, като турникет. Иначе много ще кърви.

— Не можеш да направиш това! — изкрещя Тайлър. — Не можеш да напрааааавиш това!

— Можеш да си крещиш колкото си щеш, Тайлър. Тук, на хълма, никой няма да те чуе, нали? — каза му Стефан.

— Ти не си по-добър от мен! — ревна Тайлър, пръскайки обилно слюнка. — И ти си убиец!

— Много добре зная какъв съм — съгласи се Стефан. — Повярвай ми, Тайлър, наясно съм със себе си. Всички готови ли са? Добре. Дръжте го здраво, сигурно ще подскочи силно, когато го съсека.

Виковете на Тайлър станаха съвсем нечленоразделни. Мат го държеше здраво, за да може Тайлър да види как Стефан коленичи и хвана брадвата, като повдигна острието над глезена на Тайлър, за да се приготви за по-силен замах.

— Хайде, да свършваме — рече Стефан и вдигна високо брадвата.

— Не! Не! Ще говоря! Ще говоря! — изквича Тайлър.

Стефан го изгледа укорително.

— Късно е вече. — И спусна брадвата.

Тя отскочи от каменния под със звън и сноп искри, но трясъкът остана напълно заглушен от неистовия крясък на Тайлър. Като че ли няколко минути не можеха да стигнат на Тайлър да осъзнае, че острието не беше докоснало крака му. После напълно шокиран изчака малко, колкото да си поеме дъх, преди да обърне диво искрящите си подути очи към Стефан.

— Започвай да говориш — заповяда му Стефан студено, без никаква нотка на разкаяние.

Леки хленчове изскочиха от гърлото на Тайлър. Пяна изби по устните му.

— Не зная името му — заговори той задъхано. — Но изглежда точно както го описа. И си прав: той е вампир, по дяволите! Виждал съм го да изпива цялата кръв на много голям елен, докато еленът още подритва с крака. Той ме излъга — добави Тайлър и животинският вой отново се върна в гласа му. — Той ми каза, че ще стана по-силен от всички, силен като него. Обеща ми, че ще имам всяко момиче, което пожелая, и то по всякакъв начин. Излъга ме това гадно влечуго.

— Той ти е казал, че можеш да убиваш и да се измъкваш безнаказано — отбеляза Стефан.

— Каза ми също, че през онази нощ ще мога да се забавлявам с Каролайн. Тя трябваше да си получи заслуженото, след като ме отблъсна. Исках да я накарам да ми се моли… ама тя някак си успя да се измъкне от къщата. Той ми каза, че мога да имам Каролайн и Вики, защото той искаше само Бони и Мередит.

— Но ти току-що се опита да убиеш Мередит.

— Това е сега. Сега нещата са различни, глупако. Той ми каза, че всичко ще бъде наред.

— Защо? — Мередит попита тихо Стефан.

— Може би защото вече си изпълнила задачата си. Ти ме повика тук, Бони. Добре, Тайлър, докажи ни, че искаш да ни сътрудничиш. Обясни ни как да се справим с този вампир.

— Да се справите с него? Вие сте полудели! — Тайлър избухна в грозен смях и Мат бе принуден да затегне хватката си около гърлото му. — Ей, ако искаш, можеш да ме удушиш, ама това си остава чистата истина. Той сподели с мен, че бил от Древните, от Истинските, каквото и да означава това. Каза ми още, че превръщал хора във вампири отпреди построяването на пирамидите. Похвали се, че бил сключил сделка с дявола. Можеш да забиеш цял кол в сърцето му и пак нищо няма да постигнеш. Не можеш да го убиеш. — Смехът му стана неконтролируем.

— Къде се крие той, Тайлър? — прекъсна го Стефан рязко. — Всеки вампир се нуждае от място, където да спи. Къде е той?

— Ще ме убие, ако ти кажа това. По-скоро направо ще ме изяде, човече. Боже мой, ако ти кажа какво направи с онзи елен, преди да издъхне… — Смехът на Тайлър стихна в нещо като хлипания.

— Тогава е по-добре да ни помогнеш да го унищожим, преди да успее да ни намери, нали? Кое е слабото му място? В какво е уязвим?

— Господи, онзи елен… — разциври се Тайлър.

— Спомняш ли си Сю? И над нея ли се разплака? — сряза го Стефан грубо. Отново посегна към брадвата. — Мисля, че само ни губиш времето.

Брадвата отново се издигна във въздуха.

— Не! Не! Слушай какво ще ти кажа сега, ще ти разкрия нещо важно. Работата е там, че има един вид дърво, което може да го нарани… ама не да го убие, а само да го нарани. Той ми призна това, ала не ми разкри името на това дърво! Кълна ти се, че казвам истината!

— Не си достатъчно убедителен, Тайлър — поклати глава Стефан.

— За Бога… ще ти кажа къде ще бъде той тази вечер. Ако побързаш, може би ще успееш да го спреш.

— Какво искаш да кажеш с това „къде ще бъде тази вечер“? Говори по-бързо, Тайлър!

— Добре. Ще отиде при Вики. Каза ми, че довечера ще се сдобием с нова жертва. Това не ти ли помага? Ако побързаш, можеш да го заловиш там!

Стефан се смрази. Сърцето на Мередит се разтуптя диво. Вики. Въобще не бяха очаквали нападение срещу Вики.

— Деймън я пази сега — припомни им Мат. — Нали така, Стефан? Така ли е?

— Предполагам, че да — изрече Стефан. — Оставих го там по здрачаване. Ако нещо се е случило, би трябвало да ме повика…

— Ех, момчета — прошепна Бони. Очите й се разшириха от тревога, а устните й потрепнаха. — Мисля, че по-добре веднага да тръгваме натам.

Те се втренчиха в нея за миг, след което всички се размърдаха. Стефан пусна брадвата на пода и тя отново издрънча.

— Хей, не можете да ме оставите така! Не мога да помръдна! А той ще се върне за мен! Върнете се да ми отвържете ръцете! — разкрещя се Тайлър. Но никой не му обърна внимание.

Спуснаха се на бегом по хълма надолу и се наблъскаха в колата на Мередит. Тя подкара с пълна скорост, като опасно остро режеше завоите, без да спазва стоп–знаците, макар че част от нея никак не желаеше да се доближава до къщата на Вики Бенет. Искаше й се да обърне колата назад и да поеме в съвсем друга посока.

Аз съм спокойна, винаги съм успявала да запазя спокойствие, повтаряше си Мередит. Но това беше само външно. Мередит много добре знаеше колко й струва да изглежда външно спокойна, когато в нея всичко вреше и кипеше.

Взеха последния завой по Бърч стрийт, но Мередит удари спирачките.

— О, Господи! — изкрещя Бони от задната седалка. — Не! Не!

— Бързо — пришпори ги Стефан. — Може би все още има някакъв шанс.

Рязко отвори вратата и изскочи навън още преди колата да спре. Но зад гърба му Бони плачеше неудържимо.