Сърцето на зимата

Глава 24При Съветничките

Някой разтърси Шалон за рамото. Беше Сарийн и й говореше.

— Ето там е — каза Сарийн, — в Залата на Съветничките. Под купола. — Дръпна си ръката, въздъхна дълбоко и хвана юздите. — Глупаво е да се мисли, че въздействието му е по-тежко само защото сме близо до него — промълви тя, — но точно така се усеща.

Шалон се изправи с усилие. Пустотата не я напусна, но тя се насили да я преодолее. Чувстваше се празна — като плод с изрязана сърцевина.

Намираха се на огромен… предположи, че и това се нарича площад, макар да беше кръгъл… огромен площад, застлан с бял камък. В средата се издигаше голям палат, целият снежнобял освен високия син купол отгоре, като половин сфера. Масивни колони с канелюри обкръжаваха горните две нива под купола, а по широкото белокаменно стълбище, водещо към двете крила на горното ниво, течеше нагоре и надолу несекващ поток от хора. Освен двете високи сводести бронзови врати, зейнали отворени точно пред тях, цялото долно ниво беше белокаменно, с изваяни по него фигури на жени с диадеми, два пъти по-високи от естествен ръст, а помежду им — белокаменни житни снопи и топове плат, чиито краища сякаш бяха развявани от вятъра, и купища белокаменни слитъци, които сигурно трябваше да изобразяват злато, сребро или желязо, а вероятно и трите, и белокаменни чували, от които се сипеха монети и скъпоценни камъни. Под нозете на жените по-малки белокаменни фигури караха фургони, размахваха белокаменни чукове в ковачниците и тъчаха на белокаменни станове. Тези хора си бяха издигнали паметник, възхваляващ постиженията им в търговията. Глупаво. Когато хората решат, че си по-добър търговец от тях, стават не само завистливи, но се заинатяват и се мъчат да постигнат тъпи условия в пазаренето. И понякога нищо не ти остава, освен да им ги приемеш.

Усети, че Харайн й се мръщи, и каза:

— Моля да ме извините, Надзорнице на вълните. — Извора го нямаше, но щеше да се върне — разбира се, че ще се върне! — а тя си имаше задължения. Засрами се, че се е оставила да я обземе страхът, но пустотата си остана. О, Светлина, каква пустота! — Вече се пооправих. — Харайн само й кимна, все така намръщена, и кожата на гърба й настръхна. Когато Харайн не ти се караше, значи се канеше да те накаже по-лошо.

Кацуан подкара направо през площада и през отворените порти на Залата на Съветничките в просторно помещение с висок таван, което, изглежда, беше дворът на вътрешната конюшня. Щом влязоха, дузината мъже в сини палта, наклякали край носилките със златен меч и златна длан, изрисувани на вратите, изненадано вдигнаха очи. Същото направиха и мъжете в сините елеци, които разпрягаха екипажа на една каляска с герб с два златни меча и две ръце, както и тези, които метяха белокаменния под с метли с дълги дръжки. Други двама коняри отвеждаха коне по един широк коридор, от който идваше миризма на сено и конска тор.

Към тях притеснено заситни пълничък мъж на средна възраст с гладки бузки. Докато косите на другите мъже бяха вързани на плитка на тила, неговата беше пристегната със сребърна шнолка, а синьото му палто изглеждаше от доброкачествена вълна, със знака със златния меч и ръка, извезан отпред на лявата му гръд.

— Моля за извинение — заговори той с мазна усмивка, — не искам да ви оскърбя, но се боя, че сте сбъркали посоката. Това тук е Залата на Съветничките и…

— Кажи на Първата съветничка Барсала, че е дошла да я види Кацуан Мелайдрин — прекъсна го безцеремонно Кацуан и се смъкна от коня си.

Усмивката се стопи и той се опули.

— Кацуан Мелайдрин? Мислех, че сте… — И спря, след като тя го изгледа рязко, окашля се в шепа и върна мазната усмивка на устните си. — Извинете ме, Кацуан Седай. Ще ми позволите ли да заведа вас и спътниците ви в чакалнята, където ще ви удостоят с добре дошли, докато уведомя Първата съветничка? — Очите му леко се разшириха, докато оглеждаше спътниците й. Ясно беше, че и той може да разпознае Айез Седай, особено ако са няколко накуп. Шалон и Харайн го накараха да примига, но като за вързан за брега имаше все пак някакво самообладание. Не зяпна.

— Позволявам да идеш да кажеш на Алеиз, че съм тук, на бегом, колкото ти държат краката, момчето ми — отвърна Кацуан, развърза наметалото си и го метна на седлото. — Кажи й, че ще съм в купола, и й кажи, че нямам цял ден за губене. Е? Хоп!

Този път усмивката му не се стопи, а стана кисела, но той се поколеба само за миг, след което се обърна кръгом и затича презглава, като в същото време викаше на конярите да приберат конете.

Кацуан обаче забрави за него още след като си изреди заповедите.

— Верин, Кумира, вие двете идвате с мен — обяви тя делово. — Мерайз, дръж всички заедно и готови, докато аз… Аланна, върни се веднага и слез от коня. Аланна! — Аланна с неохота обърна коня от портата, слезе от седлото и я изгледа намусено. Стройният й Стражник Ивон я следеше притеснен. Кацуан въздъхна, на ръба на търпението си. — Ако трябва, седни отгоре й, но я задръж тук, Мерайз — рече тя и подаде юздите на дребния жилав коняр. — Искам всички да са готови да напуснем, след като приключа с Алеиз. — Мерайз кимна, а Кацуан се обърна към коняря и добави: — Дай му само малко вода. — И потупа обичливо коня си по гърба. — Днес не го мъчих много.

Шалон с най-голямо удоволствие и без никакви указания даде юздите на своя кон на друг коняр. Все едно щеше да й е, дори да го убиеше. В тази мъгла пред очите й не знаеше колко е яздила, но имаше чувството, че е била на седлото през всичките мили на тези няколкостотин левги до Кайриен. Имаше чувството, че не само дрехите й са омачкани, но и цялото й тяло. Изведнъж забеляза, че хубавото лице на Джаар не се мярка сред останалите мъже. Томас на Верин, набит, сивокос и като че ли най-коравият от Стражниците, водеше животното със сивите петна, което бе яздил Джаар. Къде ли се беше дянал младежът? Мерайз явно не изглеждаше загрижена от липсата му.

— Тази Първа съветничка… — измърмори Харайн, докато Моад й помагаше да слезе. Движеше се сковано като Шалон. А той само хоп — и скочи от коня. — Тя някаква важна жена ли е тук, Сарийн?

— Може да се каже, че е владетелката на Фармадинг, макар че другите Съветнички я наричат „първа между равни“, каквото и да значи това. — И предаде коня си на поредния коняр. Сарийн изобщо не изглеждаше омачкана. Сигурно се беше поизнервила заради тер-ангреала, който крадеше Извора, но си беше възвърнала хладнокръвието и изглеждаше като изсечена от лед. Щом я погледна в лицето, конярят направо залитна. — Някога Първата съветничка съветвала кралиците на Маредон, но след… разпадането… на Маредон повечето Първи съветнички се смятат за естествени наследнички на владетелките на Маредон.

Шалон си знаеше, че познанията й за историята на вързаните за брега са толкова рехави, колкото и познанията й по география навътре от брега, но никога не беше чувала за държава с име Маредон. Обяснението обаче се оказа достатъчно за Харайн. Щом Първата съветничка е владетелката тук, значи Надзорницата на вълните на клана Шодейн трябва да се срещне с нея. Достойнството на Харайн го диктуваше ни повече, ни по-малко, така че тя тръгна с твърда крачка през белокаменния двор към Кацуан.

— Ах, да — каза невъзмутимата Айез Седай преди Харайн да успее да си отвори устата. — Ти също ще дойдеш с мен. И сестра ти. Но мечемайстора си май е по-добре да го оставиш. Мъж в купола си е жива лошотия, но ако видят мъж с меч, Съветничките ще изпоприпадат. Някакъв въпрос ли имаше, Надзорнице на вълните? — Харайн си затръшна устата толкова силно, че зъбите й изтракаха. — Добре — каза Кацуан. Шалон изстена. Това изобщо нямаше да подобри настроението на сестра й.

Кацуан ги поведе през широките коридори със сини плочки по пода, накичени с пъстроцветни гоблени и осветени от позлатени светилници с лъскави огледала. Слугините в синьо ги поглеждаха изненадано, след което припряно приклякаха във вързанобрежките си реверанси. Поведе ги нагоре по дълги вити белокаменни стълбища, които висяха без никаква опора, освен когато се опираха в белокаменна стена, което рядко се случваше. Кацуан се плъзгаше по тях като лебед, но с такава скорост, че краката на Шалон запариха. Лицето на Харайн се вкочани като дървена маска заради зле прикриваното усилие, с което подтичваше след дъртата Айез Седай нагоре по стъпалата. Дори Кумира изглеждаше леко изненадана, въпреки че скоростта на Кацуан наглед не я затрудняваше. Закръглената нисичка Верин пърхаше бодро редом до Кацуан и от време на време се обръщаше през рамо и се усмихваше сърдечно на Харайн и Шалон. От време на време Шалон си помисляше, че мрази Верин, но в тези усмивки нямаше капчица насмешка. Бяха просто окуражителни.

Накрая Кацуан ги изкачи по стръмно вито стълбище, затворено между стени, и изведнъж се озоваха на една тераса с изкусно изковано позлатено метално перило по целия кръг… И в миг Шалон зяпна слисана. Над нея се издигаше изящен син купол, висок над сто стъпки. Не го крепеше нищо. Невежеството й спрямо вързаните за брега всъщност включваше и архитектурата освен историята и географията — както и Айез Седай, — невежеството й спрямо вързаните за брега всъщност беше пълно, ако се изключеха кайриенците. Знаеше как да си направи скица за построяването на галеас и да се погрижи да го построят, но въображението не й стигаше да си представи как е възможно да се построи такова нещо.

Сводести отвори с белокаменни ръбове като този, през който влязоха, водеха към други стълбища и три други места около дългата тераса, но сега бяха тук сами и това, изглежда, удовлетвори Кацуан, въпреки че тя нищо не каза, а само кимна.

— Кумира, покажи, моля те, на Надзорницата на вълните и на сестра й пазителя на Фармадинг. — Гласът й глухо отекна под огромния купол. После тя придърпа Верин малко настрана и двете си зашепнаха. Шепотът им не отекна.

— Трябва да я извините — каза тихо Кумира на Харайн и Шалон. Дори нейният шепот предизвика лек шум, макар и не чак ехо. — Мирът е добро нещо, но това тук сигурно е неприятно дори за жена като Кацуан. — Прокара пръсти през късата си кестенява коса и поклати глава. — Съветничките не се радват много да видят тук Айез Седай, особено родени тук Сестри. Смятам, че биха предпочели да забравят, че Силата изобщо съществува. Какво пък, историята им дава основание, а през последните две хиляди години разполагат и със средство да поддържат тази заблуда. Все едно, Кацуан си е Кацуан. Тя рядко ще види надута като балон глава, без да й пусне въздуха, дори тази глава да носи корона. Или съветническа диадема. Последното й гостуване е било преди повече от двадесет години, по време на Айилската война, но подозирам, че някои, които го помнят, ще предпочетат да се скрият под креватите си като разберат, че пак е тук. — Кумира се изсмя тихичко и насмешливо. Шалон не разбра какво му е смешното. Харайн сви устни, но от това само заприлича на жена, която я боли коремът.

— Значи искате да видите… пазителя? — продължи Кумира. — Името е подходящо, струва ми се. То няма какво толкова да му се гледа. — Пристъпи предпазливо към позлатеното перило и надникна надолу, сякаш се боеше да не падне, но сините й очи станаха бдителни. — Какво не бих дала да го проуча, но е невъзможно, разбира се. Кой знае какво още може да прави освен онова, за което знаем? — Тонът й съдържаше не по-малко благоговение, отколкото жалост.

Шалон нямаше страх от височини и се наведе над изкусно изкования метал до Айез Седай, жадна да види най-сетне това нещо, което крадеше Извора. След миг до тях пристъпи и Харайн, За изумление на Шалон височината, която така безпокоеше Кумира, се оказа не повече от двадесет стъпки — до гладкия под, покрит със сини и бели плочи в сложна плетеница, събираща се в центъра към издължен червен овал, обкръжен с жълта ивица. Под терасата седяха на трикраки столчета три облечени в бяло жени, на еднакво разстояние една от друга, точно до стената на купола, а до всяка от жените забит в пода стърчеше широк цял разтег диск като от опушен прозрачен камък, с вклинен в него тънък кристал, сочещ към средата на сводестата зала. Мъглявите дискове бяха стегнати в метални гривни, белязани със знаци като компас, но с по-малки знаци между по-големите. Шалон не беше съвсем сигурна, но й се стори, че най-близката до нея гривна е нашарена с числа. И това беше всичко. Никакви фигури на чудовища. Беше си представяла нещо огромно и черно, което смуче светлината. Ръцете й се вкочаниха на перилото, за да спре да трепери, и тя стегна петите си, за да се удържи. Каквото и да представляваше онова долу, то настина крадеше Светлината!

Шепот на пантофки извести появата на нови жени на терасата, от същия отвор, през който дойдоха те — десетина усмихнати жени с коси, прибрани над главите, с падащи свободно сини халати над роклите, които приличаха на палта без ръкави, богато извезани със злато и влачещи се зад тях по пода. Тези хора знаеха да бележат ранга си. Всяка от жените носеше голяма висулка с формата на червения овал, окачена на наниз от тежки златни халки, и същата форма се повтаряше отпред на тесните златни диадеми в косите им. На една от жените червените овали бяха направени от рубини, не от емайл, а сапфирите и лунните камъни почти скриваха златното кръгче на челото й, а на десния си безимен пръст носеше тежък златен пръстен с печат. Беше висока и снажна, черната й коса бе прибрана на голям кок, гъсто осеян с побелели кичури, макар че лицето й беше без бръчки. Другите бяха коя висока, коя ниска, дебели, тънки, хубави или невзрачни, нито една млада, и всяка от тях излъчваше власт, но тази жена изпъкваше сред тях не само със скъпоценните си камъни. Сдържаност и мъдрост изпълваха големите й черни очи и от нея струеше сякаш повеление, не просто власт. Нямаше нужда някой да казва на Шалон, че тъкмо това е Първата съветничка, но жената все едно го обяви:

— Аз съм Алеиз Барсала, Първа съветничка на Фармадинг. — Благозвучният й глас, плътен и дълбок за жена, сякаш изрече благословия и тя сякаш очакваше възторжени възгласи. Звукът прокънтя под синия купол като радостен вик на човешко множество. — Фармадинг е щастлив да посрещне с добре дошла Харайн дин Тогара Два вятъра, Надзорницата на вълните на клана Шодейн и извънредна посланичка на Надзорницата на корабите на Ата-ан Миере. Дано Светлината, да ви освети и да се погрижи за вашето благополучие. Идването ви радва всяко сърце във Фармадинг. Безмерно щастие ми носи възможността да науча повече за Ата-ан Миере, но сигурно сте уморени от несгодите по време на пътуването си. Уредила съм приятни за отдиха ви жилища в своя палат. След като си отпочинете и се нахраните, можем да поговорим. В името на взаимния ни интерес, ако е волята на Светлината. — Другите с нея разпериха полите си и се поклониха сдържано.

Харайн килна леко глава и в усмивката й се прокрадна нотка на задоволство. Тук най-сетне се намериха хора, които знаят как да ти отдадат подобаваща почит. Сигурно помогна и това, че посрещачките им не зяпнаха в накитите на Шалон и нейните.

— Вестителите ви от портите, изглежда, са бързи, както винаги, Алеиз — рече Кацуан. — А за мен „добре дошла“ няма ли? — Усмивката на Алеиз за миг се стопи, а на повечето от останалите съвсем помръкна, когато Кацуан пристъпи и застана до Харайн. Тези, които продължиха да се усмихват, го правеха насила. А една от тях, по-хубавичка и със сериозно изражение, чак се навъси.

— Благодарни сме ви, че доведохте тук Надзорницата на вълните, Кацуан Седай. — Първата съветничка го каза особено благодарно. Гледаше право напред, някъде над главата на Кацуан, вместо в нея. — Сигурна съм, че ще намерим някакъв начин да изразим дълбочината на своята радост преди да си тръгнете.

Едва ли можеше да изрази пренебрежението си по-ясно, освен с някоя заповед, но вместо да се обиди, Айез Седай я погледна с усмивка. Не беше точно мрачна усмивката й, но и не можеше да се нарече весела.

— Аз вероятно няма да си тръгна толкова скоро, Алеиз. Благодаря за предложения подслон и го приемам. Един палат на Височините винаги е за предпочитане пред някой хан. — Очите на Първата съветничка се разшириха от изумление, след което се присвиха решително.

— Кацуан трябва да отседне с мен — каза Харайн, преди Алеиз да е проговорила, и гласът й прозвуча едва наполовина приглушено. — Там, където тя не е добре дошла, аз също не съм. — Това влизаше в наложения й договор в случай, че Кацуан се съгласи да ги вземе със себе си. Наред още с многото неща бяха длъжни да ходят когато и където тя каже, докато се срещнат с Корамуур, и да я включват във всички покани, които получат. Последното тогава им се стори дреболия, особено като се претеглеше на везните с другите неща, но жената явно знаеше какво посрещане ще й предложат.

— Не се тревожи, Алеиз. — Кацуан се приведе доверително към Първата съветничка, но не понижи глас. Ехтенето в купола придаде още повече мощ на думите й. — Убедена съм, че си се отървала от лошите навици, за да не ми се налага пак да ги изправям.

Лицето на Първата съветничка стана пурпурно, а другите Съветнички зад гърба й се спогледаха начумерено. Някои я погледнаха, все едно че я виждат за пръв път. Интересно, как печелеха ранг и как го губеха? Освен Алеиз бяха дванадесет. Сигурно беше съвпадение, но Първите дванадесет сред Надзорниците на платната на един клан избираха Надзорницата на вълните, както Първите дванадесет сред Надзорниците на вълните избираха Надзорницата на корабите. Точно заради това Харайн прие на вяра думите на онова странно момиче. Както и поради факта, че според твърденията на две Айез Седай виденията на момичето наистина предричали. Една Надзорница на вълните или дори Надзорницата на корабите можеха да я понижат, макар и само при специални случаи, например проява на изключителна некадърност или ако си загуби ума, и Първите дванадесет трябваше да се изкажат единодушно. Нещата при вързаните за брега, изглежда, стояха другояче и много по-хлабаво. Погледът на Алеиз, прикован сега в Кацуан, изглеждаше едновременно пълен с омраза и наранен. Сигурно усещаше дванадесетте чифта очи, впити в гърба й. Другите Съветнички я претегляха на везните си. Но ако Кацуан бе решила да се меси в тукашната политика, защо? И защо така грубо?

— Един мъж току-що преля — изведнъж каза Верин. Не се беше присъединила към останалите и надничаше над перилото на десетина крачки встрани. Куполът понесе гласа й. — Много ли мъже преливат напоследък тук, Първа съветнице?

Шалон погледна надолу и примига. Прозрачните преди малко клинове бяха почернели и вместо да сочат към центъра на залата, се бяха извъртели общо взето в една и съща посока. Една от жените долу беше станала и оглеждаше приведена по покритата със знаци гривна какво сочи клинът, а другите две вече тичаха към отвора със закръгления таван. Изведнъж Шарон разбра. Триангулацията беше дреболия за всяка Ветроловка. Някъде зад онзи отвор имаше карта и скоро на нея щяха да отбележат позицията, където мъжът бе прелял.

— При жена щеше да е червено, не черно — поясни шепнешком Кумира. Все още стоеше малко назад от перилото, но го беше стиснала с две ръце и се надвеси да огледа сцената долу. — Предупреждава, намира местоположението и пази. И какво още? Жените, които са го направили, сигурно са искали да прави и други неща, сигурно е трябвало. Но незнанието ни за това „още“ може да се окаже невероятно опасно. — Не прозвуча уплашено. По-скоро възбудено.

— Някой Аша’ман ще да е — каза Алеиз и отмести очи от Кацуан. — Не могат да ни притеснят. Свободни са да влизат в града, стига да спазват законите. — Колкото и спокойна да беше, жените зад нея се закикотиха като млади чистачки на палубите, за пръв път видели вързана за брега. — Моля за извинение, Айез Седай. Фармадинг ви посреща с „добре дошла“. Но се боя, че не ви знам по име.

Верин продължаваше да се взира надолу. Шалон отново надникна над перилото и примига, когато тънките черни клинове… се промениха. Допреди миг само бяха черни и сочеха на север, а после изведнъж отново сочеха към центъра и бяха прозрачни. Не се превъртяха. Просто бяха едно нещо и изведнъж станаха друго.

— Можете да ме наричате Идвина — каза Верин. Шалон едва прикри изумлението си. Кумира дори не примигна. — Обръщате ли внимание на историята, Първа съветнице? — продължи Верин, без да вдига очи. — Обсадата на Гуаир Амалазан над Фармадинг е продължила само три седмици. И каква жестокост накрая.

— Съмнявам се, че искат и да чуват за него — рече рязко Кацуан и наистина, неизвестно защо на лицата на Съветничките се изписа смут. Кой, в името на Светлината, беше този Гуаир Амалазан? Името му звучеше смътно познато, но Шалон не можа да го намести в ума си. Явно някой вързанобрежки завоевател.

Алеиз се озърна към Кацуан и сви устни.

— Историята описва Гуаир Амалазан като забележителен пълководец, Идвина Седай, може би вторият след самия Артур Ястребовото крило. Какво ви напомни за него?

Шалон не беше виждала някоя от пътуващите с Кацуан Айез Седай да не успее да обърне внимание на небрежно подхвърлена от нея бележка толкова бързо, колкото припкаха на командите й, но този път на Верин й беше все едно. Очи не вдигна.

— Просто си помислих, че той не е могъл да използва Силата и въпреки това е смачкал Фармадинг като презряла слива. — Дебеличката дребна Айез Седай замълча, сякаш изведнъж нещо й хрумна. — Знаете ли, Преродения Дракон има армии в Иллиан и Тийр, в Андор и Кайриен. Да не говорим за десетките хиляди айилци. Свирепи са тези айилци. Много. Чудно ми е как може да сте толкова спокойни, след като неговите ашамани ви шпионират.

— Мисля, че достатъчно я изплаши — каза твърдо Кацуан.

Верин най-сетне се извърна от позлатеното перило — с широко разтворени очи, като закръглена, стресната птица. Чак пълните й длани запърхаха като крилца.

— О. Нямах предвид… О, не. Смятам, че ако е възнамерявал, Преродения Дракон отдавна щеше да тръгне срещу вас. Не, подозирам, че по-скоро сеанчанците… Чухте ли за тях? Това, което чуваме от Алтара и още по от запад, е наистина ужасно. Те, изглежда, помитат всичко пред себе си. Подозирам, че те са някак по-важни за плановете му от завладяването на Фармадинг. Освен ако не направите нещо такова, че да го разгневите, разбира се, или да ядосате следовниците му. Но съм убедена, че сте достатъчно умни, за да не допуснете това. — Изглеждаше съвсем невинна. Съветничките се размърдаха. Като вълна, която вдига ято дребни рибки по водната повърхност, щом отдолу изплува някой лъвориб.

Кацуан въздъхна, явно на ръба на търпението си.

— Ако много държиш да обсъждаш Преродения Дракон, Идейна, ще трябва да го направиш без мен. Аз искам да си измия лицето и да получа малко топъл чай.

Първата съветничка трепна, сякаш съвсем беше забравила за присъствието на Кацуан, колкото и да изглеждаше невъзможно.

— Да. Да, разбира се. Кумийр, Нарвайс, ще придружите ли, моля, Надзорницата на вълните и Кацуан Седай до… до дома ми и да им предложите топъл прием? — Лекото й заекване беше единственият признак за неудобство от това, че се налага да приеме Кацуан в дома си. — Бих искала още да побеседваме с Идвина Седай, стига да благоволи.

Последвана от Съветничките, Алеиз тръгна по терасата. Верин изведнъж се притесни и обърка, когато я подбраха със себе си. Шалон не повярва на изненадата или объркването й повече, отколкото на невинността й преди малко. Смяташе, че вече знае къде е Джаар. Но не разбираше защо.

Жените, които Алеиз спомена, хубавичката, дето се намръщи на Кацуан, и една слаба сивокоса жена, приеха молбата на Първата съветничка като заповед и сигурно с право. Проснаха пешовете на халатите си по пода в поклон и запитаха Харайн дали щяла да благоволи да ги придружи, като обявиха с много цветисти изрази колко били щастливи да я придружат. Харайн ги изслуша с кисело лице. Ако поискаха, кошници с розови цветчета можеха да сипят по пътя й, но Първата съветничка я беше поверила на подчинените си. Шалон се зачуди дали ще се намери начин да избягва сестра си, докато си оправи настроението.

Кацуан не погледна напускащата с Алеиз Верин. Не я погледна открито, но по устните й плъзна тънка усмивчица, след като те излязоха през следващия сводест отвор край терасата.

— Кумийр и Нарвайс — рече тя изведнъж. — Ще рече Кумийр Повис и Нарвайс Маслин, нали? Чувала съм някои неща за вас. — Това моментално привлече вниманието им от Харайн към Кацуан. — Съществуват стандарти, на които всяка Съветничка трябва да отговаря — продължи твърдо Кацуан, хвана двете за ръкавите и ги обърна към стълбите от двете си страни. Те се спогледаха притеснено и се оставиха да ги води, съвсем забравили за Харайн. При входа Кацуан се спря да погледне назад, но не към Харайн или Шалон. — Кумира? Кумира!

Другата Айез Седай се сепна, надникна още веднъж замислено над перилото, отдръпна се и тръгна след Кацуан. С което за Харайн и Шалон не остана никакъв избор, освен и те да тръгнат, иначе щяха да останат да се лутат сами. Шалон се затича след другите, а Харайн не остана по-назад. Без да пуска Съветничките, Кацуан ги поведе надолу по витите стълби, като им шепнеше тихо. Тъй като Кумира вървеше между нея и трите, Шалон не можа да чуе нищо. Кумийр и Нарвайс се опитаха да й отвърнат, но Кацуан не позволяваше на никоя да каже повече от две-три думи. Изглеждаше съвсем спокойна и делова. А двете с нея — все по-притеснени. Какво, в името на Светлината, се канеше да прави с тях Кацуан?

— Това място безпокои ли те? — изведнъж попита Харайн.

— Все едно че съм си изгубила зрението. — Шалон потръпна от мисълта колко е вярно. — Боя се, Надзорнице на вълните, но ако е волята на Светлината, мога да сдържа страха си. — Светлина, дано да можеше. Отчаяно се надяваше.

Харайн кимна и изгледа намръщено жените по стълбите пред тях.

— Не зная дали в палата на Алеиз ще се намери достатъчно голяма вана да се къпем двете и се съмнявам, че познават медовината, но все ще си намерим нещичко. — Извърна поглед от Кацуан и другите и докосна неловко Шалон по ръката. — Страхувах се от тъмното, когато бях дете, а ти никога не ме остави сама, докато страхът отмине. Аз също няма да те оставя сама, Шалон.

Шалон трепна и едва се задържа да не се затъркаля с главата надолу. Харайн не беше я наричала по име, освен насаме, още откакто стана Надзорница на платната. И никога досега не се беше държала толкова дружелюбно, дори насаме.

— Благодаря ти — промълви тя с усилие и добави: — Харайн.

Сестра й отново я потупа по ръката и се усмихна. Харайн нямаше опит в усмихването, но в това тромаво усилие имаше топлота.

Но в погледа, който отправи към трите отпред, топлота нямаше.

— Може пък наистина да сключа добра сделка тук. Кацуан вече им вдигна баласта. Трябва да разбереш защо, Шалон, като се сближиш с нея. Зъбките на тази Алеиз бих нанизала на герданче — да си тръгне така, без дума да ми каже — но не и с цената на това Корамуур да бъде забъркан тук в някоя беда. Трябва да го разбереш, Шалон.

— Според мен, за Кацуан да се бърка в хорските работи е както за всеки друг да диша — отвърна с въздишка Шалон. — Но ще се опитам, Харайн. Ще дам всичко от себе си.

— Винаги си го давала, сестро. И винаги ще го правиш. Знам го. Шалон отново въздъхна. Много скоро щеше да провери колко дълбока е тази нова за сестра й топлота. Признанието можеше да й донесе оправдаване или не, а нямаше да преживее загубата на брака и отнемането на ранга с един замах. Но за първи път, откакто Верин най-безцеремонно изреди условията на Кацуан, за да опазят тайната й, Шалон сериозно се замисли дали все пак да не си признае.