Среднощна алея

10.

Мъртвото момиче, което Шейн беше занесъл в църквата, се казваше Джийн Джейксън, второкурсничка, която бе изчезнала по време на купон в общежитията преди два дни. Във вестниците пишеше, че е била изнасилена и удушена, ала не се споменаваше нищо за заподозрени. За огромно облекчение на Клеър, никакви полицаи не дойдоха да разпитват Шейн. Беше постъпил глупаво, но параноята му беше разбираема. В Морганвил и най-малката сянка на подозрение щеше да го изпрати в някогашната килия на Джейсън, независимо дали бе виновен, или не.

И то, при положение че вампирите не решаха просто да го линчуват.

Във вестника на Капитан Очевиден излезе доста по-подробна статия, която свързваше последното убийство с предишните две и изказваше предположението, че този път може би си имаха работа не с вампир, а с човек. Клеър не пропусна да забележи, че Капитана далеч не бе толкова склонен да подтиква читателите си към саморазправа, когато ставаше дума за убиец с пулс. Сякаш за мъртвите момичета имаше значение какво чудовище бе сложило край на живота им.

Амели й изпрати бележка, която я освобождаваше от занятия с Миърнин до края на седмицата, така че Клеър се зае да навакса с останалите си часове. Те бяха по-трудни от онова, с което бе свикнала досега, което беше истинско облекчение. Клеър обичаше предизвикателствата, а и преподавателите сякаш наистина ги бе грижа дали студентите им научават нещо, или не. Часовете по митове и легенди изобщо не бяха това, което очакваше. Не изучаваха нито древногръцки богове, нито дори индиански божества, а вампири. Всъщност беше нещо като сравнителна вампирология, понеже разглеждаха вампирите от най-древните литературни и фолклорни източници до съвременното им изобразяване като герои в поп културата. (Която, като се замислеше Клеър, си беше митологията на нашето време.) Колкото и да бе странно за място като Морганвил, преподавателят не подминаваше и методите за убиване на вампири, макар Клеър да предполагаше, че тя бе една от малкото, които знаеха истината за града. Повечето от класа щяха да изкарат една или две години в блажено неведение, преди да се прехвърлят в някой по-голям университет, без никога да разберат, че за известно време са живели сред истински чудовища.

Клеър гледаше да си държи устата затворена за всичко, което можеше да й навлече неприятности, тъй като преподавателят носеше гривна. Вместо това се опита да свърже символа на гривната му с вампира, на който съответстваше, и реши, че Покровителят на професора й се казва Сюзан и се занимава с финанси. Тази Сюзън бе доста заможна и бе някаква важна клечка в морганвилската банка.

Клеър бе започнала да си води бележки в една тетрадка за различните вампири и техните символи, както и за това, кой какво притежава. Не го правеше с някаква ясно определена цел, просто й се струваше интересно, а и смяташе, че един ден може да й е от полза. Предполагаше, че ако попита, Амели би й дала цялата тази информация, но й беше по-интересно да я открива сама. Освен това, по този начин Амели нямаше да знае точно колко бе научила Клеър, което определено беше плюс. Тя се държи добре, когато така й изнася. Това не означава, че наистина е добра.

Когато се събуди в петък сутринта, Клеър видя, че Ева й бе оставила бележка на огледалото в банята.

Тоалетът определено не беше нещо, което Клеър би си купила сама. На първо място — черната кожена пола беше… къса. Ама наистина къса. Освен това имаше и фигурален чорапогащник, червена блуза, украсена с големи червени рози, и черно потниче, което да облече под нея.

На полата беше залепена още една бележка:

Клеър провери и откри лачени обувки на тежки платформи. Тя занесе дрехите и обувките в стаята си, сложи ги върху леглото и се отдръпна, за да ги погледне.

Не мога да облека това. Изобщо не е в мой стил.

От друга страна, Ева щеше да я спука от подигравки, ако я видеше да се появява на купона с дънки. Пък и явно се бе постарала — всички дрехи, включително и обувките, бяха точно с размера на Клеър.

Ай… Моника наистина щеше да побеснее, ако Клеър изглеждаше секси. (Разбира се, никога не би могла да бъде по-секси от Моника, това си беше чиста утопия, но все пак…) Като си представяше изражението на Моника, Клеър бавно прокара пръст по меката кожа на полата.

Не, не мога да го направя.

После си представи как ще реагира Шейн, когато я види.

Е, навярно все пак можеше да го направи.

Оказа се, че бе сгрешила за реакцията на Шейн. Слисаното изражение, с което той я зяпна, когато я видя да слиза по стълбите, надмина и най-смелите й очаквания. Всъщност Шейн бе толкова смаян, че ченето му буквално увисна. Майкъл, който стоеше до него, се обърна и макар Клеър да не го бе очаквала, усети как я обзема приятно, топло чувство, задето бе успяла да накара един страхотно готин, приличащ на ангел вампир, да примига от изненада и да я огледа от главата до петите.

Тя спря на последното стъпало и колебливо полюшна бедра.

— Е, как изглеждам? — попита тя.

Шейн рязко затвори уста, а Майкъл се прокашля.

— Става — отвърна той.

— Става?!

Това беше Ева, която също слизаше по стълбите. Тя заобиколи Клеър и удари Майкъл по рамото.

— Изглежда страхотно. Аз не си падам по жени и въпреки това смятам, че е адски секси.

Шейн не казваше нищо. От начина, по който я гледаше, на Клеър започна да й става горещо и дори малко й се зави свят. Потисна порива да провери дали полата й не се е вдигнала (вече я беше опънала поне дузина пъти) и се насили да срещне погледа му и да се усмихне.

— Сигурна ли си, че идеята е добра? — попита той; това бе последното, което Клеър очакваше да чуе. — Изглеждаш фантастично.

— Благодаря…

— В този град „фантастично“ те изстрелва на челно място в менюто за храна за вкъщи.

Клеър протегна лявата си ръка и посочи китката си. Златната гривна се виждаше отдалече.

— Вампирите и с пръст няма да ме пипнат.

— Изобщо не говорех за тях. С тези дрехи ще ти се лепнат всички, които търсят да забършат нещо.

Ева извъртя очи.

— За Бога, Шейн, стига си развалял всичко. Това, че Клеър изглежда страхотно, не означава, че трябва да се държиш като някакъв ревнив надзирател! Нали и ние ще бъдем там и ще я държим под око. Не можеш да отречеш, че ако се понагласи, гаджето ти е страшна мадама. Аз й оправих и косата, изглежда жестоко, нали?

Според Клеър прическата беше малко прекалена — купища тел, пяна и какво ли не, но наистина имаше онзи небрежно–разрошен вид, който бе типичен за моделите и който всъщност бе плод на много усилия.

Ева също не беше от тези, които биха останали незабелязани — носеше драматична, дълга до пода черна рокля без ръкави, с дълбоко деколте и цепка от едната страна, която стигаше чак до бедрото й. Дори бе обула мрежести чорапи. Изглеждаше невероятно секси и макар в началото Майкъл да бе забелязал трансформацията на Клеър, сега имаше очи само за Ева.

Тя му смигна и се завъртя, така че да им покаже гърба на роклята. Какъвто почти нямаше. Виждаше се само голата й кожа, както и татуировка на алена роза на кръста.

— Човече — каза Шейн, — това е направо… така де.

Когато най-сетне спря да се забавлява с реакцията на момчетата, Клеър си даде сметка, че Ева бе направила нещо и с тях, защото те изглеждаха направо великолепно. Майкъл носеше черен панталон, тъмносиня копринена риза и черно кожено яке и просто… грееше като бяло злато върху кадифе.

Шейн също изглеждаше достатъчно добре, за да й се прииска да го отвлече в стаята си. Ева явно го беше принудила да си поприглади косата, от което силните му скули и брадичката му наистина изпъкваха. Той също бе облечен в черно, с изключение на ризата му, която беше с цвят бордо. Клеър никога не го бе виждала със сако и реши, че отсега нататък трябва да се облича само така.

Майкъл тръсна глава и предложи ръката си на Ева, която я пое с широка усмивка на начервените устни, и смигна на Клеър. Клеър също й намигна в отговор и обзета от неочаквана игривост, улови Шейн под ръка.

— Не мога да повярвам, че ще го направим — каза Шейн.

Щеше да бъде забавно.

Въпреки че бе дала поканата си на друг, Клеър не бе забравила адреса, а Майкъл познаваше Морганвил като… като гърба на Ева, ако се съдеше по това, че погледът му почти не се откъсваше оттам, особено от татуировката. Освен това, стигнеше ли на няколко преки от купона, човек нямаше как да сбърка точното място. При всичките ярки светлини и басовия тътен на музиката, никой, който живееше наблизо, не можеше да го проспи.

Майкъл сви зад ъгъла, търсейки място, където да спре, и най-сетне откри няколко свободни метра до бордюра.

— Правилата са следните — каза той, докато паркираше, — никакво разделяне. Ева и Клеър, това важи с особена сила за вас. Не само заради вампирите, но и заради Джейсън. Ясно?

Те кимнаха.

— Освен това — обади се Шейн и закачливо подръпна прекалено гелосаната коса на Клеър, — много държа да видя физиономията на Моника, когато вие двете й се появите пред очите. Ще бъде само за снимка.

Ева бръкна в малката си, подобна на миниатюрен ковчег чантичка и извади чисто нов телефон с камера.

— Идвам подготвена.

— Аз също — каза Клеър и им показа подаръка от Амели.

Шейн му хвърли бърз поглед и Клеър усети как я обзема чувство на вина, после обаче го пропъди. Не можеше да се срамува през цялото време, пък и нима имаше нещо лошо? Какво толкова бе направила? Все едно си бе намерила работа… макар и малко по-различна.

— Внимавайте какво ядете и пиете — продължи с правилата Майкъл. — На партито на Моника най-вероятно ще е пълно с рохипнол4 и какво ли не. Аз мога да подуша какво слагат в питиетата, вие — не. Ако се забъркате в нещо, просто се отдръпнете и оставете аз да се оправям. Щом така и така един от приятелите ви е изчадие на нощта, поне да имате някаква полза от това.

Шейн не отговори и Клеър съвсем ясно го видя да преглъща една от типичните си хапливи забележки. За щастие, тъй като бе наистина приятно отново да се чувстват като приятели, а не като четирима души, които всеки момент ще се пръснат в различни посоки.

— Нещо друго, татко? — попита Ева.

— Да — отвърна Майкъл, след като я целуна по устните, много леко, за да не размаже червилото й. — Помни, че изглеждаш достатъчно добре, та на човек да му се прииска да те схруска. Обещай ми, че няма да го забравиш.

Клеър усети, че се разкъсва между желанието да се усмихне и да потрепери, а когато погледна към Ева, видя, че и тя изпитва същото.

Къщата на семейство Морел изглеждаше като имението „Тара“ в „Отнесени от вихъра“, след като е било плячкосано от войниците. Клеър с изумление видя как група пияни студенти се препъват по алеята, крещейки нещо неразбираемо и влачейки диван, който разположиха в гигантския фонтан пред къщата.

Очевидно се бяха заели да пренесат по-голямата част от дневната на семейство Морел навън — неколцина от гостите вече се бяха настанили на столове, обливани от пръските на фонтана, а при появата на дивана трима–четирима от тях се покатериха върху него, кикотейки се.

— Ето това — каза Шейн почтително — минава границите. Харесва ми.

Положението беше извън всякакъв контрол. Четиримата стояха до лъскавата вампирска кола на Майкъл и се възхищаваха на онова, което се разиграваше пред очите им. Къщата беше обляна в светлина, над моравата се полюшваха запалени тикви факли и навсякъде беше пълно с хора. Натискаха се под дърветата, осветени от ярките лъчи на охранителните лампи. Наливаха се с шотове, седнали между колоните на масивното бяло стълбище. Едно момиче притича покрай тях само по сутиен.

— По дяволите — каза Майкъл. — Моника наистина знае как се прави купон.

Без майтап. Клеър видя как един камион, на който пишеше „КАЧЕСТВЕНИТЕ СПИРТНИ НАПИТКИ НА БОБ“ се придвижва бавно сред тълпата, за да стигне до задната врата. Очевидно Моника бе повикала алкохолно подкрепление, а нощта едва сега започваше.

— Е? — обади се Ева. — Тук ли ще стоим цяла нощ? Защото аз съм готова да взема акъла на някого.

Четиримата поеха към алеята, отвеждаща до къщата, като внимаваха за пияни студенти и заблудени мебели. Все така заедно, те се изкачиха по стълбите, където десетина души бяха погълнати от сложна на вид игра, която включваше шотове, спрейове с флуоресцентна боя и истеричен кикот. Дори най-пияният от тях се обърна да ги погледне и подсвирна подире им.

И пияните студенти във фонтана, и още по-пияните хора на верандата носеха най-обикновени дрехи, предимно тениски и дънки.

— Хмм — отбеляза Клеър, — май трябваше да изберем нещо малко по-неофициално.

— Как ли пък не! — възрази Ева. — Ако ще правиш нещо, прави го със замах.

— Напомни ми някой ден да поиграя покер с теб — каза Майкъл. — Обичам момичета, които са готови да заложат всичко.

Ева закачливо го побутна с бедро.

— Това ли си намислил за по-късно? Човече, ако не друго, прояви малко респект поне към роклята.

Майкъл прокара бледите си пръсти по гърба й, следвайки извивката му чак до алената роза. Ева потръпна и притвори очи, а Майкъл прошепна нещо в ухото й. Нещо, както предположи Клеър, твърде лично, за да го чуят и останалите.

Не че имаше такава опасност, тъй като точно в този миг външната врата се отвори и ги заля вълна от ритмично техно и разговори, водени с пълно гърло. Прегърнати и залитайки, на прага се показаха двама от геймърите, на които Клеър бе дала поканата от Моника.

— Адски готин купон! — изкрещя един от тях колкото му държеше гласът, и се строполи по лице на земята.

— Очевидно — Ева го прескочи и потъна в тълпата, следвана плътно от Майкъл.

Клеър се накани да тръгне след тях, ала Шейн я задържа.

— Какво? — обърна се да го погледне тя.

Боже, изглеждаше страхотно! Отсега нататък трябваше да го облича само Ева.

— Преди да сме влезли…

Той я притегли към себе си и я целуна. Някъде много отдалеч до Клеър достигнаха подсвиркванията и дюдюканията на пиячите на шотове… отдалеч, защото целувката на Шейн беше сладка и страстна, и необуздана, изпълнена с нещо лудешко, от което Клеър цялата се разтрепери.

После Шейн се отдръпна… твърде скоро, както се стори на Клеър.

— Не се отделяй от мен — прошепна той в ухото й и тя кимна.

Сякаш бих те изпуснала от погледа си.

След това двамата последваха Майкъл и Ева и се хвърлиха в партито на века.

Това беше вторият голям купон в живота на Клеър (ако не се броят рождените й дни и онези тържества, докато беше малка, на които имаше колкото деца, толкова и възрастни, които да ги държат под око). Първият, Танцът на мъртвите момичета, организиран от студентското братство ЕЕК, не бе от най-приятните й спомени, не на последно място, защото бащата на Шейн здравата се бе развилнял, търсейки вампири, които да намушка. Този тук изглеждаше, ако изобщо бе възможно, дори още по-див.

Клеър изпита благодарност, че е с приятелите си. Не можеше дори да си представи колко страшно би било да се появи на подобно място сама. Преддверието, в което се намираха, беше просторно и високо, ала въпреки това бе претъпкано до пръсване с хора, които си говореха, танцуваха, целуваха и опипваха — беше досущ като шикозен, ярко осветен нощен клуб. Докато вървеше, без да иска Клеър докосна една двойка, която… какво всъщност правеха? Тя побърза да извърне поглед, преди да се е уверила напълно, ала все пак видя, че ръцете на момчето се намират на места, където дори една порно актриса не би допуснала на публично място.

Майкъл и Ева си проправиха път до съседната стая и след малко Клеър и Шейн се присъединиха към тях. Някои от хората в просторния хол бяха с изискани тоалети, ала повечето бяха небрежно облечени и Клеър бе почти сигурна, че нехайно облечените не са били от поканените.

Моника стоеше на най-горното стъпало и гледаше право към тях четиримата, скръстила ръце на гърдите си.

— О-о-о, ето нещо, което на всяка цена трябва да бъде увековечено — каза Ева и вдигна телефона си, за да запечата свирепата гримаса на Моника. — Готово.

И двамата с Шейн, който явно го очакваше, си плеснаха тържествуващо ръцете. Макар и с усилие, Моника прогони раздразнението от лицето си и заслиза по стълбите. Беше облечена с прилепнала по тялото розова рокля, украсена с големи, очертани в яркозелено цветя. Обувките й, в абсолютно същия розов оттенък, бяха съвършени. Изглеждаше адски шик.

— Клеър, виждам, че водиш и пасмината, която наричаш приятели — каза тя. — Колко мило.

После по лицето й изведнъж се изписа разкаяние и тя побърза да добави:

— Майкъл! Нямах предвид теб, разбира се. Ти винаги си добре дошъл.

Той повдигна светлите си вежди.

— Нима?

— Естествено!

Клеър го сръга с лакът.

— Защото си VIP персона. Или по-точно — вампир. Покрай тях минаха още двама геймъри. При вида на Клеър единият я улови за ръката и лепна звучна, влажна целувка на бузата й.

— Направихме копия и ги раздадохме — каза той, като се кискаше. — Надявам се да е окей. Страхотен купон!

Шейн въздъхна и като сложи ръка на рамото му, го отдръпна от Клеър.

— Да, да, все тая. В съседната стая има гола мадама от Вулкан5. Най-добре побързайте.

Геймърите начаса изтрезняха и се отдалечиха. Съвършените, бляскави устни на Моника се отвориха, очите й се разшириха.

— Ти? Ти ли го направи? Тези идиоти разпространяваха листовки! Бяха ги разлепили навсякъде из университета! Партито беше само за най-отбрани гости!

— Не се тревожи — гласът на Ева лепнеше от сладост. — Нали сме тук.

Тя се усмихна с ярко начервените си устни, при което заприлича на Злата магьосница от Запад, онази от „Вълшебникът от Оз“.

— Въздушна целувка! — добави тя и млясна с устни във въздуха, на няколко сантиметра от бузата на Моника. — Страхотно парти. Жалко за мебелите. Ча-а-а-о!

И тя се понесе нанякъде, хванала Майкъл за ръка, сякаш беше Кралица на всичко, не просто на Морганвил. Клеър побърза да извади телефона си, за да улови убийствената ярост, с която Моника проследи отдалечаването й.

— Ти, подла, малка кучко! — изсъска Моника.

Клеър свали телефона и срещна погледа й. Не се боеше, вече не.

— Ти накара приятелите си да ме дрогират и им каза, че си падам по грубия секс. Единственото, което аз направих, бе да рециклирам поканата ти. Да кажем, че вече сме квит.

— Как ли пък не!

Шейн се приведе напред и като понижи глас, така че Моника трябваше да положи усилие, за да го чуе, каза:

— Я се успокой. Не знаеш ли, че по лицето ти избиват петна, когато се ядосаш? И ако още веднъж наречеш приятелката ми „кучка“, няма да ти се размине така леко.

В очите на Моника бушуваха яростни пламъци, ала тя не трепна и след миг се обърна и изтича на втория етаж, където официално облечените й приятели се бяха скупчили заедно, като участници в „Сървайвър — Островът на Абъркромби и Фич6“.

— Едно на нула за аутсайдерите — каза Шейн и се загледа в група момчета, облечени с футболни тениски, които минаха покрай тях с шум и трясък, понесли едно легло.

Клеър примига няколко пъти. Да, наистина беше легло.

— Май е по-добре да не знам. Е, нещо за пиене?

В кухнята завариха няколко души да приготвят пунш в кошче за боклук. Клеър се надяваше, че кошчето е ново, но като виждаше колко са натряскани тези, които наливаха какво ли не в него, не можеше да бъде сигурна.

— Аз не бих пил от това — прошепна Шейн в ухото й. — Виждаш ли някой познат?

Клеър не беше сигурна. Кухнята беше претъпкана, около барплотовете непрекъснато се тълпяха хора, и когато някой излезеше, стиснал червена пластмасова чаша в ръце, на негово място веднага се появяваше друг…

Внезапно Клеър усети как по гръбнака й пробягва тръпка.

— Аха — отвърна тя. — Виждам.

Как, по дяволите, братът на Ева беше успял да се промъкне на купона? Стоеше в един ъгъл, с прегърбени рамене, дълга провиснала коса и подигравателна усмивка. Беше облечен в същите мръсни дрехи, с които се бе появил в университета и които му придаваха още по-опасен вид. В ръката си държеше чаша, ала не беше пиян — в погледа, с който обхождаше тълпата, имаше твърде много презрение. Беше налудничав, а не пиян поглед.

О, боже! Точно така изглеждат онези, които се появяват някъде и започват да стрелят напосоки.

Изведнъж той забеляза Клеър и я дари с крива усмивка. Клеър хвърли тревожен поглед към Ева, ала тя беше с гръб към брат си и говореше с Майкъл — очевидно не бе забелязала надвисналата опасност.

— Какво? — попита Шейн.

Клеър се обърна, за да му посочи Джейсън…

… ала той беше изчезнал.

Шейн поклати глава, когато Клеър му каза, и отиде да говори с Майкъл. Майкъл кимна и като му повери Ева с едно „не я изпускай от очи“, което Клеър разчете отдалеч, потъна в тълпата.

Дотук беше с „никакво разделяне“.

Шейн прегърна двете момичета през раменете:

— На това му се казва живот. Какво ще кажете да си потърсим някоя стая, момичета?

Ева извъртя силно гримираните си очи.

— Сякаш знаеш какво да правиш и с една от нас, камо ли с двете. Къде отиде Майкъл?

— В тоалетната — отвърна Шейн безизразно. — Дори вампирите трябва да пикаят.

Което може и да бе самата истина, само че не то бе накарало Майкъл да ги изостави. Шейн ги поведе към барплота и успя да задигне една бутилка вода за Клеър и две бири за себе си и Ева, които отвори лично. Никакви рискове, помисли си Клеър и отпи няколко големи глътки от студената, сладка вода. Досега не си бе дала сметка колко е горещо, но изведнъж усети как от потта блузата прилепва към тялото й.

Някой я улови за дупето и тя изписка и подскочи. Обърна се рязко и видя някакъв сериозно насвяткан студент да се навежда към нея.

— Хей, маце, бива си те! — изкрещя той в ухото й. — Аз, ти, навън, окей?

И той й демонстрира нагледно какво смята да правят навън, от което Клеър пламна.

— Разкарай се! — сопна се тя и го отблъсна от себе си.

В отговор, неговите приятелчета отново го побутнаха към нея, толкова силно, че Клеър не можа да запази равновесие и залитна. Нахалникът не пропусна да се възползва и я притисна към бара с бедра, а ръцете му зашариха по тялото й.

Шейн го сграбчи за яката на тениската с надпис ТПЮ, завъртя го към себе си и стовари пестник в лицето му.

Страхотно, помисли си Клеър, едновременно разтърсена и погнусена, явно по тези места това е нещо като отговор за всичко. Удари някого. От друга страна, силно се съмняваше, че точно тази вечер разумните доводи биха имали особен ефект.

Както можеше да се очаква, приятелите на нахалника се скупчиха около двамата. Ева хвана Клеър за ръката и я дръпна настрани от тесния кръг, който бързо се образува около биещите се; разнесоха се насърчителни викове и пляскане.

— Трябва да го спрем! — възкликна Клеър.

Ева я потупа по рамото.

— Това е идеята на Шейн за хубаво изкарване — каза тя. — Повярвай ми. Не те съветвам да се опитваш да го спираш. Остави го да се вихри. Нищо няма да му се случи.

На Клеър обаче това въобще не й харесваше. Не обичаше да гледа как някой удря Шейн, не й допадаше и начинът, по който очите му грейваха, когато се забъркаше в нещо подобно. Всъщност глупаво бе да се разстройва, още повече че това бе едно от нещата, които на първо място я бяха привлекли у Шейн — начинът, по който той без колебание се хвърляше във всичко, особено когато ставаше въпрос да защити някой друг.

— Остави го да бъде себе си — каза Ева, сякаш прочела мислите й. — Знам, че не е лесно, защото в повечето случаи момчетата се държат като пълни идиоти, а на нас ужасно ни се иска да им отворим очите, но по-добре го остави да бъде такъв, какъвто е. Нали не би искала той да се опитва да те промени?

Правилно. Наистина не искаше, макар че той всъщност я променяше, независимо дали го осъзнаваше, или не.

Не към по-лошо. Но наистина съм… различна.

Едва преди година би се вцепенила от ужас само при мисълта да отиде на подобен купон, да не говорим пък за идеята, че някакъв непознат може да я опипа по този начин, а ето че сега изпитваше единствено раздразнение, както и силно желание да си вземе душ.

В този миг Ева се обърна рязко.

— Хей, знам, че дупето ми е страхотно, но то е само за гледане, не за пипане!

Думите й бяха последвани от гръмогласен пиянски смях. Тя улови Клеър за ръката.

— Мисля, че ни трябва стена зад гърба. Така вероятността някой да ни опипа, е по-малка.

— Но… — опита се да възрази Клеър, но се отказа, когато усети някой да я потупва по дупето. — Окей.

Наложи им се да се отдалечат от Шейн, който сега се намираше в центъра на малка групичка от около десетина души, които размахваха пестници във всички посоки (макар и рядко да улучваха, тъй като до един бяха твърде пияни). Клеър благодарно се облегна на стената и отпи глътка вода. Неясно как бирата на Шейн се бе озовала в ръката й и с един бърз страничен поглед към Ева тя отпи и от нея. Пфу! Каква гадост.

— С това трябва да се привиква постепенно — обясни Ева, заливайки се от смях при вида на изражението й. — А и Шейн пазарува като някой колежанин — ако е евтина и на рекламата има момиче по бикини, значи бирата трябва да е хубава.

— Отвратителна е — каза Клеър и отпи голяма глътка вода, за да отмие вкуса на бирата; след нея дори водата й горчеше.

— Е, в интерес на истината, бирата я пият повече заради ефекта, отколкото заради вкуса. Ако искаш и двете, по-добре си вземи коктейл Куба либре или Бял руснак, например.

В този миг Ева явно си спомни на колко години е Клеър, защото си придаде почти добродетелен вид и побърза да добави:

— Не че ще ти позволя да опиташ някой от тях. Все пак дадохме обещание на родителите ти. А това — при тези думи тя й взе бирата — ще го държа аз.

И като повиши обичайно тихия си глас, сякаш поздравяваше парад някъде далеч пред себе си, извика:

— Ей, Шейн! Докарай си задника тук, ако не искаш да ти изпия бирата.

През стаята се разнесе вълна от смях и тъй като побоят така или иначе беше почти свършил, Шейн блъсна настрани последния залитащ студент, който се опита да му удари един, избърса кръвта от устата си с опакото на ръката си и напусна полесражението. Беше разчорлен, зачервен и имаше леко необуздан вид и Клеър усети как дълбоко в нея нещо сякаш изръмжа.

Тя го изгледа с широко отворени очи.

Изобщо не съм готова за това.

Ала очевидно някои части от нея бяха.

— Пийни едно, Галахад — Ева му подаде бутилката и двамата се чукнаха. — Нашият герой. Дай да ти оправя косата.

Тя протегна пръстите си с лакирани в черно нокти и се зае с косата му, докато не й придаде предишния небрежно–секси вид.

— Изглеждаш страхотно — каза тя одобрително. — Успяха ли да те опипат вече?

— Два–три пъти — отвърна той и се усмихна на Клеър. — Но недей да си отмъщаваш, те не са виновни, то е по-силно от тях.

Ева изпръхтя и се огледа наоколо.

— Къде е Майкъл?

— Сигурно още чака на опашка за тоалетната — сви рамене Шейн.

Разбира се, може и така да бе, ала Клеър силно се съмняваше. Мислеше си, че е в състояние да разпознае кога Шейн лъже, и начинът, по който беше задържал погледа си върху Ева, без да мига, за нея бе като неонов знак на челото му.

— Е, дами, да се поразходим, а?

Не беше лесно да си пробият път през гъстата тълпа и понякога приличаха повече на сьомги, плуващи нагоре по течението на реката. Клеър беше поразена от онова, което успя да зърне от къщата — скъпи картини по стените, великолепни старинни мебели (върху по-голямата част от които гостите безгрижно разливаха напитки или пък нареждаха покрай стените, за да има повече място за танцуване), меки персийски килими (Клеър се надяваше, че могат да се носят на химическо чистене), както и огромни плазмени телевизори, от които в момента кънтеше „Closer“ на Найн Инч Нейлс, и против волята си Клеър усети, че започва да се движи в ритъма й. Ева също танцуваше и много скоро затанцуваха заедно, което би трябвало да е странно, но всъщност не беше. Шейн оформяше последния ъгъл на техния триъгълник, ала Клеър виждаше, че не се е отдал на всеобщото забавление, а оглежда тълпата в търсене на неприятности. Или на Майкъл.

Някой се опита да й пробута нещо — чаша за шотове, пълна с някаква прозрачна течност, ала тя поклати глава и я върна обратно. Не че не беше изкушена, ала след онова, което едва не й се бе случило на предишния купон, нямаше намерение да прави нищо глупаво.

Е, поне нищо по-глупаво от това, че изобщо бе дошла.

Питиетата и наркотиците продължаваха да се леят щедро. Течно екстази, попърс, шотове, дори нещо, за което Клеър бе почти сигурна, че е лула за крек. Морганвилци явно си падаха по наркотиците, но това всъщност не беше странно, при положение че имаше доста неща, които им се искаше да забравят.

Клеър продължи да танцува. Ева и Шейн също не си взеха нищо, или поне Клеър не ги видя да го правят. А Шейн и без това изглеждаше все по-разтревожен, за да му е до забавления.

Майкъл така и не се връщаше. След две дълги песни Ева най-сетне успя да накара Шейн да го потърсят. Обиколиха целия етаж и провериха всички стаи (които до една бяха претъпкани), ала никъде не го откриха. Пред тоалетната на първия етаж имаше дълга опашка от хора, които чакаха, за да я използват, ала сред тях нямаше и помен от русокос вампир с ангелски черти.

Когато поеха по голямото вито стълбище, отвеждащо до втория етаж, Клеър неволно се сети за „Отнесени от вихъра“ и сцената, в която Рет Бътлър носи Скарлет на ръце. Майка й страшно обичаше този филм. Клеър го намираше за скучен, но тази сцена се бе запечатала в съзнанието й и тя спокойно можеше да си я представи как се разиграва в тази къща.

Само че вместо Скарлет О’Хара, на върха на стълбището ги очакваше Моника Морел със своята „охрана“ — обичайната групичка подмазвачи. Джина и Дженифър също бяха тук — макар и по-обикновени от тази на Моника, роклите им бяха в цветове, които прекрасно подхождаха на розовия й тоалет. Нейните лични бек вокали. В групичката имаше още няколко момичета, ала повечето бяха момчета — привлекателни, лъскави типове. Привилегированите на Морганвил, те до един носеха гривни.

— Я виж ти кой се издига в обществото — каза Моника и нейните поклонници избухнаха в смях. В очите й гореше свиреп огън и ако в кафенето Клеър бе зърнала у Моника следа от човечност, то сега от нея не бе останал и помен. — Мястото на боклуците е на първия етаж. И без това ще ни се наложи да сринем мястото из основи и да го построим наново след тази нощ.

— О, да, мога да си представя колко ще побеснее татенцето, когато се прибере вкъщи — каза Ева. — А, и да не забравя да те питам — тази рокля ретро ли е? Защото мога да се закълна, че съм виждала майка ми да я носи.

И тя продължи нагоре, насочвайки се право към един от здравеняците около Моника, който я погледна объркано, преди да се отмести от пътя й. Моника не каза нищо, може би защото си даваше сметка, че всеки отговор, който можеше да измисли, би прозвучал евтино.

— Никак няма да ни е лесно да се измъкнем оттук — подхвърли Шейн.

Горе бе по-тихо, въпреки че подът и стените вибрираха от врявата на долния етаж. Коридорът беше пуст, а всички врати — затворени. По стените висяха скъпи портрети и официални снимки на семейство Морел. Както можеше да се очаква, майката на Моника изглеждаше прекрасно. Досега Клеър не се бе срещала с госпожа кметицата, ала тя също беше на снимките — деликатна, почти ефирна жена, чийто поглед на всички снимки бе зареян настрани. По лицето й беше изписана печал. Ричард Морел изглеждаше уравновесен и добре приспособен към живота в града, също като баща си. Дори Моника, макар да имаше налудничава жилка у себе си, бе замесена от морганвилско тесто.

Това обаче май не можеше да се каже за майка й.

— Къде ли са родителите й? — каза Клеър на глас.

— Извън града — отвърна Ева. — Така поне чух. Бас държа, че адски ще им хареса да се приберат и да открият, че в тяхно отсъствие в дома им се е развихрил някой полудял екип на „Пълна промяна на къщата“.

Тя опита да отвори вратата на стаята вляво, ала се оказа заключено. Шейн натисна бравата на вратата отдясно, отвори я и надникна вътре. Миг по-късно се дръпна обратно в коридора.

— Е, това вече е нещо ново — повдигна вежди той; зад него Клеър се опита да погледне, ала той закри очите й с широката си длан. — Повярвай ми, не си достатъчно голяма. Аз не съм достатъчно голям. Продължаваме нататък.

И той много внимателно затвори вратата.

Клеър надникна в следващата стая и в първия момент не можа да разбере какво вижда, после занемя и като се отдръпна, докосна Шейн по рамото и безмълвно му посочи какво става вътре.

В стаята имаше три момчета и едно момиче, проснато върху леглото и очевидно в безсъзнание. Трите момчета тъкмо сваляха чорапогащника й.

— По дяволите! — изруга Шейн и отмести Клеър настрани. — Ева, повикай ченгетата. Веднага. Трябва да сложим край на тази гадост, преди някой да е пострадал сериозно.

Ева извади телефона си и набра 911, а Шейн влезе в стаята, затваряйки вратата след себе си. Появи се след около минута, понесъл припадналото момиче на ръце.

— Някой познава ли я?

Клеър поклати глава.

— Ами онези тримата?

— Те съжаляват — отвърна Шейн. — Ева? Ти познаваш ли я?

— Ъ-ъ-ъ… може би. Май съм я виждала в Университетския център, ама не й знам името. Определено не е местна. Няма гривна.

— И аз така предположих — Шейн се опита да намести момичето (хубаво миньонче с кестенява коса) под по-удобен ъгъл, при което то простена сънливо и се сгуши в прегръдката му. — По дяволите, не мога да я оставя ей така.

— Ами Майкъл? Нали тръгнахме да го търсим!

— Знам, знам. Вижте какво, аз ще я нося, а вие проверете останалите стаи.

На Клеър й беше трудно да диша. Неотдавна нея самата едва не я бе сполетяла участта на това момиче. Само че тя се бе оказала малко по-бдителна, малко по-способна да се погрижи за себе си…

Стегни се!, нареди си тя и отвори следващата врата. При вида на онова, което се разкри пред очите й, тя ахна и закри устата си с две ръце. Защото на пода, отпуснато безжизнено, лежеше някакво момиче, а над него се бе надвесил вампир.

Той вдигна поглед и Клеър зърна проблясването на чифт вампирски зъби, преди с ужас да разпознае лицето му.

Майкъл.

Върху шията на момичето имаше две дупки, от отворените й очи се виждаше само бялото, а кожата й имаше цвета на стара, мокра хартия, по-скоро синкава, отколкото бяла.

— О! — прошепна Клеър и отстъпи назад, залитайки. — О, не, не, не…

Майкъл скочи на крака.

— Клеър, почакай! Не съм…

Междувременно на прага се бяха появили Ева и Шейн. Ева премести поглед от мъртвото момиче към Майкъл, после се обърна и побягна. В продължение на няколко секунди Шейн се взира безмълвно в Майкъл, после каза тихо:

— Клеър, иди при Ева. Веднага. Не се отделяйте една от друга. Аз ще ви намеря.

Майкъл направи крачка напред.

— Шейн, знам, че си търсиш причини да ме мразиш, но знаеш, че не бих…

Шейн отстъпи назад, запазвайки разстоянието между двамата. Очите му бяха потъмнели, лицето му пламтеше от гняв.

— Клеър — повтори той. — Махни се от него. Веднага!

— По дяволите! — изруга Майкъл; той също беше ядосан, ала освен това изглеждаше уплашен и наранен. — Та ти ме познаваш, Шейн! Знаеш, че не бих го сторил. Помисли малко!

— Само посмей да се доближиш до мен или до момичетата и ще те убия — каза Шейн с равен тон, след което се обърна към Клеър и изкрещя с пълно гърло. — Върви!

Клеър излезе заднишком от стаята и се втурна след Ева. Тежките обувки я караха да се чувства тромава, а готиният й тоалет не бе нищо друго, освен евтин маскараден костюм. Тя не беше готина, нито секси. Беше просто една глупачка, задето изобщо бе дошла, а ето че сега Майкъл… Господи, не може да го е сторил, нали? Ала кожата му не бе толкова бледа, както обикновено, сякаш току–що се бе нахранил…

Ева тъкмо слизаше по задното стълбище. Клеър видя как крайчецът на дългата й черна рокля се изгубва зад завоя на стълбите и забърза след нея, доколкото й позволяваха неудобните обувки. С наближаването на долния етаж шумът от купона се усили и много скоро се превърна в истински тътен.

Докато Клеър стигне до най-долното стъпало, от Ева нямаше и следа. Виждаше се същинско разлюляно море от поклащащи се тела, пиянска оргия от танцуващи (а по ъглите — просто оргия), ала Клеър не забеляза никой в официално облекло.

— Ева!

Дори тя не можа да чуе собствения си глас. Хвърли поглед назад, ала и Шейн не се виждаше никакъв.

Беше сама.

Внезапно зърна късче черно кадифе да изчезва през някаква врата и се хвърли в тълпата след него. Почти не забелязваше опитите на пияните студенти да я опипат — единственото, което искаше, бе да си проправи път и да не допусне нищо да се случи на Ева. Точно сега честта й беше последното, за което се тревожеше.

Някаква ръка се плъзна под полата й. Клеър се завъртя яростно и с всичка сила зашлеви нахалника. Дори не забеляза лицето му, нито каквото и да било друго у него. Смътно го видя да вдига ръце в знак, че се предава, и като му обърна гръб, продължи да се провира през тълпата.

Колкото и да бе странно, следващата стая беше празна. Клеър доста се учуди, поне докато не видя (и не помириса) някакъв тип да повръща в ъгъла. Тя ускори крачка. А дали наистина следваше Ева? Приличаше на нея, ала Клеър я зърваше само за кратко и винаги от такъв ъгъл, че нямаше как да бъде сигурна. Трябваше да се движи по-бързо.

И сама не разбра точно как стана, но в крайна сметка се озова в просторната лъскава кухня. Група здравеняци внасяха кашон след кашон с пиене. Клеър мина покрай двама студенти, които тъкмо си пляскаха дланите в тържествуващ жест.

— Пристига течният сваляч на гащички! — изрева единият и от съседната стая се разнесоха възторжени възгласи.

Клеър излезе навън и вдиша голяма глътка свеж нощен въздух. Цялата трепереше, ала въпреки това я обливаше пот. Чувстваше се омърсена до мозъка на костите. И това би трябвало да е забавно? Кой знае, може би, ако беше пияна и ако не й пукаше, щеше да си изкара добре, ала това беше Морганвил, където заради подобно забавление можеше да свършиш в безсъзнание на някое легло… или в моргата.

Осветена от охранителната лампа, Ева се бе облегнала на едно дърво и се опитваше да си поеме дъх. Изглеждаше великолепно, като някоя холивудска звезда от епохата на черно–бялото кино, с изключение на яркочервените й устни.

— О, господи! — простена тя и Клеър, която се бе запътила към нея, видя, че плаче. — О, господи! Направил го е, наистина го е направил…

— Не сме сигурни — чу се да казва Клеър. — Може би я е заварил така. Може би се е опитвал да й помогне…

Ева я погледна свирепо.

— Той е вампир! В стаята имаше мъртво момиче с две дупки на врата! Не съм глупачка!

— Не вярвам, че би го сторил — настоя Клеър. — Не ми казвай, че ти го вярваш! Та нали го познаваш. Мислиш ли, че е убиец? Особено когато не му се налага да бъде такъв?

Ева поклати глава, ала това не беше отговор. Повече приличаше на опит да пропъди въпроса.

В този миг Шейн излезе през задната врата, все още с припадналото момиче на ръце.

— Да вървим.

— Но нали дойдохме с колата на Майкъл — сковано каза Ева. — Ключовете са у него. Навярно бих…

— Не. Никой няма да се връща там, а вие двете ще стоите далеч от Майкъл, докато не разберем какво става — Шейн се поколеба за миг, после рязко си пое дъх. — Ще се приберем пеша.

— Пеша! — повториха Ева и Клеър в един глас.

— Ти да не си изперкал! — добави Ева почти истерично.

— Клеър има Защита, а аз съм в настроение да пребия първия вампир, който ме погледне накриво. При всички случаи ще е по-безопасно, отколкото тримата — при тези думи той погледна към непознатото момиче в ръцете си и се поправи — отколкото четиримата да се возим в една кола с Майкъл. Не и точно сега. Трябва ми пространство, за да мога да избягам, ако се наложи. Или да се бия.

— Шейн…

— Тръгваме пеша — отсече Шейн. — Първо отиваме в университета. Ще я оставим на ченгетата от охраната.

Клеър се прокашля.

— А не може ли да изчакаме полицията тук?

— Повярвай ми — не — отвърна Ева. — Те ще подгонят всички, които нямат гривни, в това число мен и Шейн. А когато открият, че някой е изсмукал едно момиче до смърт, положението ще стане неудържимо. Не можем да рискуваме. Трябва да се махаме. Още сега.

Част от Клеър се надяваше, че Майкъл ще се появи, ала той не се показа и тя се зачуди защо. Питаше се къде ли е бил, докато те тримата го търсеха навсякъде.

Шейн тръгна към улицата, понесъл дрогираното момиче, което си мърмореше нещо и тихичко се кискаше в ръцете му. Беше я спасил, ала не бе успял да помогне на другото момиче, нещо, което приемаше твърде лично.

Клеър погледна към Ева, прегърна я през рамо и двете забързаха след Шейн.

По пътя към университета не срещнаха никого. Само няколко коли, но нито една от тях не спря и макар да чуха вой на сирени да отива към дома на Моника, никоя от патрулните коли не мина покрай тях.

Нощта бе приятно прохладна, въздухът бе свеж и сух. По небето не се виждаха никакви облаци. Би могло да бъде красиво и романтично, ако не бяха всички отвратителни неща, които се бяха случили тази вечер. Ева бе спряла да плаче, ала това бе дори по-ужасно — доскоро бе толкова щастлива, а сега бе потънала в отчаяние.

Краката на Клеър я боляха и тя се зарадва, когато свиха зад поредния ъгъл и зад висока ограда от ковано желязо видяха добре осветения студентски град. Трябваше да минат през един от четирите входа, за да влязат. Клеър внезапно си даде сметка колко странно изглежда това място, като резерват.

Или зоологическа градина.

Шейн, който бе започнал да се уморява, сложи момичето на първата пейка, която видяха, а Ева махна на една минаваща наблизо кола на охраната. Последвалият разпит протече безпроблемно, но пък университетските ченгета не бяха от най-прозорливите. Отне им около половин час, след което непознатото момиче бе откарано в лечебницата за промивка на стомаха и допълнителни прегледи. Ченгетата от охраната се качиха в колата си и дадоха на заден ход, за да обърнат, а тримата приятели се спогледаха в светлината на фаровете.

— Така — каза Шейн. — Май трябва да тръгваме.

Ева извади телефона си.

— Какво правиш? — попита той.

— Обаждам се за такси.

Шейн изпръхтя подигравателно.

— В Морганвил? Посред нощ? Как ли пък не. Та Еди не обича да взима пътници дори през деня. Никога няма да си рискува задника, за да ни прибере през нощта. А и без това сигурно си е изключил телефона. Ненавижда студентските купони.

— Ами инспектор Хес? — предложи Клеър. — Сигурна съм, че той ще се съгласи да ни откара вкъщи.

— Давай.

Клеър набра номера, ала никой не вдигна. Същото се случи и когато опита да се свърже с Травис Лоу. Тя погледна Шейн със свито сърце и безпомощно вдигна рамене. Ева се изправи, зъзнейки, и обви ръце около голите си рамене, за да се стопли. Шейн свали черното си сако и я наметна.

— Май ще трябва да вървим — каза той и улови първо ръката на Клеър, а после и тази на Ева. — Не забавяйте крачка и за нищо на света не спирайте. Ако ви кажа да бягате, бягайте. Ясно?

И без да им даде възможност да възразят, той тръгна по пътеката, водеща към изхода. Навън уличните лампи бяха нарядко и на Клеър й се струваше, че усеща как спотаени в сенките очи я следят с поглед. Не знаеше дали си въобразява, или не, ала цялата трепереше от страх. Стегни се, Клеър! Ние сме трима, а и Шейн знае как да срита нечий задник, ако се наложи.

Пресякоха улицата и поеха към Стъклената къща. Избраха най-прекия и най-добре осветен път, ала той минаваше покрай „Комън Граундс“. На Клеър никак не й се искаше Оливър да ги види как минават покрай заведението му в цялото си поопърпано великолепие. Сякаш преживяното тази вечер не им стигаше.

Все пак, утешаваше я мисълта, че Моника е в още по-гадно положение и от нея, докато се опитва да обясни на полицаите защо в дома й има повече наркотици, отколкото в някоя аптека, да не говорим пък за пиянските оргии и за мъртвото момиче на горния етаж.

В сравнение с това нощната разходка из Съединените вампирски щати направо бледнееше.

Поне докато Ева не прошепна:

— Някой върви след нас.

Клеър се олюля, но ръката на Шейн я задържа и тя продължи да върви.

— Кой е? — попита той.

— Не знам — отвърна Ева, без да поглежда назад. — Зърнах го само за малко. Носеше тъмни дрехи.

Тъй като в Морганвил единствено Амели харесваше бялото, Клеър реши, че това не стеснява кръга кой знае колко. Тя ускори крачка, спъна се в някаква пукнатина в тротоара и залитна, ала Шейн и този път я задържа да не падне. Това обаче ги забави, а те не можеха да си позволят да изгубят нито секунда.

— По дяволите! — изруга Шейн задъхано.

От следващата улична лампа все още ги делеше цяла пресечка, а зад себе си Клеър вече чуваше бавни, сигурни стъпки. Някъде пред тях витрината на единственото отворено заведение хвърляше топла жълта светлина върху улицата. „Комън Граундс“. Неутрална територия, поне на теория.

— Няма да успеем да се доберем до нас, затова влизаме в „Комън Граундс“ и…

— Забрави! — прекъсна го Ева. — Няма да вляза там. Не мога!

— Можеш! Нямаш друг избор. Там е неутрална територия. Никой няма да те закачи. Ако се наложи, ще се споразумеем с Оливър, временна защита или нещо такова. Искам да ми обещаеш, че…

Шейн не можа да довърши, защото в този миг адът се отприщи. Стъпките зад тях изведнъж се ускориха и Шейн рязко се обърна, закривайки двете момичета с тялото си. Последва мълниеносно движение, което Клеър не можа да види добре, и нещо удари Шейн по главата. Силно. Той залитна и се свлече на едно коляно.

Клеър изпищя и посегна към него, ала Ева я сграбчи и насила я издърпа към струята светлина, хвърляна от кафенето.

— Ставай!

Клеър се отскубна от хватката на Ева и се обърна. Онзи, който бе извикал, бе същият, който я беше опипал на купона и чийто задник Шейн беше сритал. Беше ги последвал и носеше бейзболна бухалка. Беше ударил Шейн по главата с бейзболна бухалка и очевидно се канеше да го направи отново.

— Не! — изкрещя Клеър и понечи да се втурне към тях, ала Ева я улови и отново я затегли към „Комън Граундс“.

— Влизай вътре! — викна тя.

— Пусни ме…

Изведнъж двете престанаха да се борят, видели как от съседната улица излиза някаква сянка и им препречва пътя.

Нещо дълго и сребристо проблесна на светлината на звездите. Нож.

Беше Джейсън, братът на Ева, също толкова мръсен, изпосталял и трескав, какъвто Клеър го бе видяла на партито.

— Здрасти, сестра ми — каза той; ножът в ръката му се въртеше ли, въртеше. — Знаех си, че ще минеш оттук. Още щом чух, че си си тръгнала от купона без кръвопиещия си телохранител, разбрах, че е настъпил моментът.

— Джейсън — Ева пусна Клеър и застана пред нея. — Тя няма нищо общо. Пусни я да си върви.

Клеър не знаеше накъде да гледа — към Джейсън, който я ужасяваше, или към онова, което се случваше зад гърба й, където Шейн, вече ранен, се биеше за живота си. Тя се осмели да хвърли поглед през рамо и видя как Шейн издърпа бухалката и я стовари върху рамото на нападателя си, който политна назад, блъсна се в тухлената стена и се сгромоляса на земята с вик на болка. Ала Шейн също не можа да запази равновесие и се свлече на четири крака. Бухалката се търкулна настрани.

— Господи! — ахна Клеър. По лицето на Шейн се стичаше кръв и оставяше тъмна диря върху паважа. — Шейн!

Шейн тръсна глава и наоколо се разхвърчаха пръски кръв и оцветиха асфалта около него. Той вдигна поглед, видя я и примигна.

После видя Ева, а зад нея, с нож в ръка — Джейсън.

Опипом затърси бухалката, намери я и се изправи на крака. Тръгна напред със залитане и след като бутна Клеър зад себе си, издърпа Ева по-надалеч от Джейсън. После се разкрачи широко и зае бойна поза.

Беше пребледнял и изглеждаше полумъртъв, ала Клеър знаеше, че няма да отстъпи.

— Остави ги на мира — каза той. Не беше вик, нито заплаха, ала от ниския му, тих глас се излъчваше усещане за абсолютен контрол. — Махай се, Джейсън.

Джейсън престана да се усмихва и като прибра ножа в джоба си, вдигна ръце.

— Окей. Извинявай, човече. Само да не вземеш главата ми за бейзболна топка, става ли? — Той свали ръце и ги пъхна в джобовете си. Беше си придал нехайно изражение, ала в очите му имаше хищен блясък, а в извивката на устните му — нещо жестоко. — Чух, че си открил подарък в мазето си. Нещо с формата на момиче.

От гърдите на Ева се откъсна стон и тя се олюля. Клеър трябваше да протегне ръка и да я задържи да не падне.

— Джейсън — прошепна Ева. Изглеждаше ужасно, сякаш всеки момент щеше да повърне. — О, господи, защо?

Шейн направи крачка напред, вдигнал бухалката и готов за удар, и Джейсън побърза да отстъпи.

— Избрах мазето, защото ми се стори забавно. Но не става въпрос за момичетата. Трябваше да им покажа, че съм готов.

— Готов? — повтори Ева; звучеше толкова потресена, че стомахът на Клеър се сви на топка. — Господи, Джейс, за това ли е всичко? Искаш да станеш вампир и се опитваш да ги впечатлиш? Като убиваш?

— Аха — сви рамене Джейсън. Беше толкова мършав, че почти се губеше в черното си кожено яке. — Как иначе можеш да привлечеш вниманието тук? А аз смятам да привлека страшно много внимание. И възнамерявам да започна с теб, Клеър.

Шейн изрева — без думи, само сляпа ярост — и замахна. Джейсън отскочи назад по-бързо, отколкото Клеър очакваше, и бухалката не го улучи. После се хвърли напред. Шейн не се държеше здраво на крака, ала това нямаше значение — ако Джейсън бе достатъчно луд, за да опита да се пребори с него в ръкопашен бой, всичко щеше да свърши много бързо.

Нали така?

Джейсън стовари юмрук в стомаха на Шейн, който извика изненадано и отстъпи назад.

Шейн отстъпваше…

И тогава Клеър зърна алено-сребристото сияние на ножа в ръката на Джейсън. За миг не разбра какво става, изобщо не разбираше какво става.

Едва когато пръстите на Шейн се разтвориха и бейзболната бухалка издрънча на паважа, а той рухна на колене, Клеър осъзна, че е намушкан.

Шейн като че ли също не разбираше какво става. С мъка си поемаше дъх, опитвайки се да каже нещо, ала думите не искаха да излязат от гърлото му. Широко отворените му очи гледаха объркано. Опита се да стане, ала не успя.

Джейсън насочи острието на ножа към него и описа дъга, която ги опръска с капки кръв, после се обърна и си тръгна, прибирайки ножа в джоба си. От „Комън Граундс“ започнаха да излизат хора, объркани и разтревожени. Начело беше Оливър, който изгледа за миг отдалечаващия се Джейсън, преди да насочи вниманието си към тримата приятели.

Клеър коленичи до Шейн, който я погледна отчаяно и бавно се свлече на една страна.

Притискаше ръце към корема си и навсякъде имаше толкова много кръв…

Ева не помръдваше. Просто си стоеше там, облечена в прекрасната си черна рокля, вперила невиждащ поглед след своя брат.

Оливър я сграбчи и разтърси, от което черната й коса се разпиля на всички страни, а когато я пусна, тя бавно се свлече на земята, облегнала гръб на тухлената стена. Той тръсна нетърпеливо глава и се обърна към Клеър и Шейн.

Клеър вдигна поглед, онемяла от мъка, и видя, че Оливър се е надвесил над тях двамата.

За миг й се стори, че зърва нещо в погледа му… искрица съчувствие, може би.

— Вече повикаха линейка — каза той. — Притисни нещо към раната, за да не губи толкова много кръв. Иначе отива по дяволите.

Имаше предвид кръвта. Не Шейн.

— Помогни ми — помоли Клеър, ала Оливър поклати глава.

— Ще откриеш, че вампирите не са най-добрият избор за помощ, когато има ранени. Правя ти услуга, като се държа настрани. И повече да не си се опитвала да ме командваш, малката. Златната ти гривничка не означава нищо за мен, освен, може би, че трябва да внимавам да не оставя свидетели.

Шейн се закашля мъчително и от ъгълчето на устата му се стече струйка кръв. Беше по-блед и от Майкъл. Вампирски блед.

Клеър взе главата му в ръце. Оливър хвърли поглед към Ева, намръщи се и си тръгна. Хората започнаха да се приближават, шушукаха помежду си, задаваха й въпроси, ала за Клеър всичко беше като в някаква мъгла. Тя сложи ръце върху пропитата с кръв риза на Шейн и усети как тялото му потръпна и той опита да се отдръпне, ала тя продължи да натиска. Натиск върху раната. Стори й се, че мина цяла вечност, преди в далечината да се разнесе вой на сирени.

Когато го качиха в линейката, Шейн все още дишаше, ала нито говореше, нито помръдваше.

Клеър отиде при Ева, помогна й да се изправи и я прегърна през раменете.

— Да вървим — каза тя. — Ще пътуваме с него в линейката.

Оливър се взираше в тъмните мокри петна по паважа и докато Клеър помагаше на Ева да се качи в линейката, той се обърна към един от служителите си и нареди:

— Изчисти го. С белина. Не искам цяла нощ да мирише.