На хората, които ми помогнаха да преживея моите морганвилски години: Елизабет Сандлин, Анди Сийли, Мона Флуит, Брус Тинсли, Луис Ернандес, Гари Уайли, Скот Чейс, Марша Макнийл, Рейчъл Скарброу и още мнозина, които направиха дните ми светли. Както и на спомена за това, как седя до Стиви Рей Воун и слушам вълшебството, което се лее от ръцете му, когато малцина слушаха.
На хората, които ми помагат през настоящите морганвилски години: Кат Конрад, Кели Уолтърс, Марла Стеър, Кейти Хендрикс, Клеър Уилкинс и малката Гриф, Беки Роча, Лори Андрюс и прекрасните й момиченца, П. Н. Елорд, Джаки Лийф, Бил Лийф, Джоан Мадж, Айрийн Ферис, Тер Матис, Алфите, ORAC, Дъглас Джоузеф, Шарън Самс и сина й Броудман, Ан Джаксън и сина й Трей, както и безбройните приятели от „LiveJournal“ и „MySpace“ — твърде много, за да ги изброя. Всеки един от тях е изключителен и незаслужен дар.
Както и на Чарлз Армитидж и Кевин Клиъри, задето направиха Морганвил още по-вълнуващ.
За бързото прочитане и коментари от избрана група хора, между които Джаки, Шарън, Дона и Лиса. И особено Дона, която ми напомни, че ако в първо действие поставите на масата нож, не е добра идея в трето действие да го сменяте с пистолет… Благодаря, Дона!