Епилог

ДВЕ СЕДМИЦИ ПО-КЪСНО…


Оттам нататък живота им се разви невероятно.

— Значи снощи ти хареса?

Куин говореше в ухото на Блей, а Блей завъртя очи в мрака.

— Ти как мислиш?

Голите им тела лежаха под топлите, тежки завивки, Куин се бе притиснал зад него, държаха се за ръце, и бяха преплели краката си.

Оказа се, че Куин обича да се гуши. Кой да предположи. Беше просто прекрасно.

— Мисля, че ти хареса. — Куин сластно плъзна език по врата на Блей. — Кажи ми, че ти хареса.

В отговор Блей изви гръбнака си и намести задника си към еректиралия член на другия мъж. Последвалия рев накара лицето на Блей да засияе.

— Звучи сякаш ти допада, — измърмори Блей.

— Мамка му, да, харесва ми.

Миналата нощ и двамата бяха свободни, и след тренировка в салона и игра на билярд срещу Ласитър и Бет, която разбира се загубиха, Блей предложи да отидат в Желязната Маска по една по-специфична причина.

Докато Блей си припомняше случилото се, след като се върнаха, пениса на Куин се намести на едно много желано място… и Блей отново се отдаде на сладкото проникване и бавния, яздещ ритъм на партньора му.

Спомените от клуба само го разгорещяваха още повече: двамата бяха седнали на бара, поръчаха си по няколко питиета — Ерадура за Куин и G&T за Блей. И тогава очите на Куин грейнаха с онзи поглед.

А Блей бе тръгнал за града по работа.

Той го отведе до една от тоалетните, и когато двамата влязоха заедно вътре, сякаш се сбъдна една фантазия — целувките, ръцете в панталоните, бясното разсъбличане от кръста надолу…

От устата на Блей се откъсна стон заради спомените от случилото се и заради случващото се сега, и всичко се смесваше в убийствен еротичен коктейл, който го водеше към поредния оргазъм — и тогава, благодарение на Куин, който му правеше най-страхотната чекия, члена му се надърви още по-яко в ръката на любовника му, тялото му се изви и накара и Куин са свърши…

След няколко минути на възстановяване, и много задоволителен втори рунд, Куин каза дрезгаво:


— Да не би случайно да си мислеше за онази тоалетна?


— Може би.


— Може да го правим всяка вечер, ако ти харесва.


Блей се усмихна.


— Ами, доколкото ми е известно, и тази вечер сме свободни, така че…


На Братството бе наредено да останат в имението, и тъй като в съобщението от Тор нямаше други обяснения, Блей предположи, че щяха да имат съвещание с краля. Шайката копелета и глимерата се бяха покрили през последните две седмици — не пращаха имейли, не придвижваха частите си из града, не се обаждаха. А това в никакъв случай не беше добър знак.


Вероятно щяха да съобщят новини или щяха да обсъждат нова стратегия във връзка със смъртта на членовете на Съвета и последвалите усложнения. Въпреки че Блей не виждаше нищо лошо във факта, че Асейл бе убил тъпия кучи син.


„Чао, Елан. Следващият път, когато се опиташ да замесиш някого в лъжите си, по-добре си избери някой по-миролюбив.”


Перспективата за среща с краля го накара да се замисли за приемането на Куин в Братството — което, както се оказа в последствие, мина безпроблемно. В поведението на боеца нямаше промяна, отношението му бе същото като преди. Още една причина да го обича. Макар да го издигнаха в йерархията, не позволи съзнанието му да се замъгли от славата. А и татуировката с форма на сълза на лицето му бе променена на лилава. Супер секси. Също като новия белег с формата на звезда на гърдите му.


— Определено ще го направим отново, — каза Куин, отдръпна се бавно и се отпусна по гръб. Сложи ръце над главата си, усмихна се и се протегна, а светлината, идваща от банята, бе напълно достатъчна, за да може Блей да се надигне и да стигне до невероятните му устни. — Това беше адски горещо. Ти си адски секси.


— Какво да ти кажа, отдавна си го фантазирах. — Куин застана сериозно, и Блей го пипна по намръщеното чело. — Хей. Спри се. Чисто начало, забрави ли?


След нощта на голямото разкриване в Маската, бяха провели няколко дълги разговора, и бяха решили да вървят стъпка по стъпка във връзката си, без да правят предположения. Отначало бяха приятели, после нещо като врагове, после един вид любовници… преди най-после да изяснят отношенията помежду си. И защото бяха приятели от толкова много години и се познаваха по начини, непонятни за другите, да се нарекат „гаджета” бе съвсем друго нещо.


— Да. Чисто начало. — Куин се наведе да го целуна, но телефона на Блей звънна — бе получил съобщение.


Естествено, Куин не се интересуваше от връзката с външния свят, и продължи да целува устните на Блей, дори когато Блей посегна към телефона си.


Блей трябваше да вземе телефона изпод тежките рамене на Куин, който тъкмо се настаняваше върху него, галейки все още твърдия пенис на Блей…


— Какво по дяволите? — каза Блей и отдели устните си от неговите.


— Да не ни прекъснаха?


— Да… Бъч пише, че му трябвам в Дупката за консултация за дрехите!?!


— Ами, ти имаш перфектен стил на обличане.


По някаква причина коментара го накара да се замисли за Сакстън. Веднага щом двамата с Куин решиха да излязат наяве, Блей бе казал на адвоката какво се случва — и джентълмена прояви милост отвъд всякакви граници… което изобщо не беше изненадващо. Дори бе казал, че изпитва облекчение по някакъв странен начин, което от своя страна бе знак, че нещата се подреждаха както трябва, макар че Сакстън все пак се чувстваше малко гадно.


„Поне Блей получи истинския си любим”, бе казал.


Само да можеше и Сасктън да намери своя.


— По-добре да отивам, — измърмори той. — Може би се приготвя за среща.


Понече да стане от леглото, но ръцете на Куин го уловиха за бедрата и го придърпаха за още една дълга и спираща дъха целувка. Когато Куин се отдръпна, очите му бяха полупритворени.


— Среща звучи като страхотна идея. Искаш ли някой път да излезем да потанцуваме?


— Да танцуваме? — засмя се Блей. — Би излязъл да танцуваш? С мен?


Танците олицетворяваха всичко, което Куин мразеше: сантиментално, с погледи, втренчени в тях, и като се имаше предвид, че щяха да го правят пред много хора, се налагаше да са напълно облечени.


— Ако искаш, ще го сторя на мига.


Блей притисна с ръце лицето на мъжа. Куин се стараеше много, и Блей бе готов да изчака до деня, в който той наистина щеше да се почувства готов за публична проява на привързаността си. Братството и всички в имението знаеха, че са заедно — стана очевидно, след като Куин се пренесе в неговата стая. Но не можеше да прекараш целия си живот в отричане и после изведнъж да се чувстваш удобно, смучейки лицето на приятеля си пред Господ и всички останали.


Но все пак се опитваше. И говореше — много — за семейството и брат си, който бавно и болезнено се възстановяваше в клиниката. И макар да се случваше само при затворени врати, бе някак магическо, без никакви прегради. Блей винаги бе искал точно това.


— Ще слизаш ли за закуска? — попита Блей, когато щорите на прозорците започнаха да се вдигат.


— Може би просто ще остана тук и ще почакам докато се върнеш, за да те изям.


Мда, в гласа на Куин отново се чуваше мръснишкото ръмжане, и на Блей му се прииска отново да скочи под чаршафите.


— Ти си… — В стаята отекна стенание и Блей се спря на път за банята. — Къде е ръката ти?


— Къде си мислиш, че е? — Куин се изви, а зъбите му хапеха долната му устна.


Блей си спомни за съобщението, което не биваше да пренебрегва.


— Духай.


— Не го ли правя? — Куин облиза устните си. — И ти харесва, нали?


Блей изпсува и закрачи към банята. Ако продължаваха така, никога нямаше да излезе от стаята…


И наистина, след като си взе горещ душ и се избръсна, Куин все още бе в леглото, излегнат като лъв, с разрошена от ръцете на Блей черна коса, а притворените му разноцветни очи обещаваха много яко чукане, когато Блей се върнеше.


Разгонен копелдак.


— Да не мислиш само да се излежаваш? — смъмри го Блей на тръгване.


— О, не знам… може да се поупражнявам малко, докато те няма. — Изсъска през зъби и от гърлото му се откъсна още един стон, а под завивките се виждаше как ръката му се движи нагоре-надолу, и Блей се сети за всички объркани, потни и великолепни неща, които правеха. — Тренировките са много важни, нали?


Блей скръцна със зъби и отвори рязко вратата.


— Ще се върна.


— Забави се колкото е нужно. От чакането само се надървям още повече.


— Аха, все едно имаш нужда от помощ.


Приключвайки набързо разговора, той повдигна свободния си спортен панталон и изпсува. Бъч трябваше да има адски сериозна причина, за да търси мнението на Блей. И дано бързо да откриеха решение на проблема му.

В мига, в който Блей излезе, Куин отметна завивките и скочи от леглото. Взе телефона от масичката до леглото, изпрати предварително написаното съобщение и изтича под душа. За негов късмет водата вече беше гореща. Удари си един сапун. Шампоан за секунда. Бръснене…


— Ох! — извика, когато се поряза на брадата.


Затвори очи и опита да се успокои, преди да е отрязал носа си: доближи острието до бузата си, плъзна го внимателно, мина по линията на челюстта, зави надолу към врата. Повтори движението. И пак. И пак.


Защо по дяволите му хрумна да го прави под душа? В нощ като тази трябваше да е пред огледалото…


— Ей, кралице на красотата, готов ли си? — Гласът на Рейдж проникна в банята. — Или искаш да ти изчеткам веждите?


Куин бързо опипа лицето си с ръка. Гладко избръснат.


— Майната ти, Холивуд. Ще те убия.


Спря водата, излезе от банята и се подсуши, докато вървеше към спалнята.


Застанал до ухиления Тор, Рейдж държеше ръцете си зад гърба.


— Мамка ти, така ли трябва да говориш с проклетия си стилист?


Куин изгледа братята.


— Ако това чудо е с хавайски мотиви, ще те убия.


Рейдж погледна Тор и се изсмя. Когато другия брат кимна, Холивуд измъкна онова, което криеше зад огромното си тяло. Куин застина.


— Чакай малко… това е..


— Смокинг, мисля, че така го наричат, — прекъсна го Рейдж. — С-М-О-К-И-Н-Г.


— Твой размер е, — каза Тор. — Бъч каза, че е на най-добрия дизайнер.


— Кръстен на някаква кола, — измърмори Рейдж. — Ще решиш, че е претенциозно…


— Ей, да не би да си гледал и Хъни Бу Бу? — попита Ласитър и нахълта. — Уху, як смокинг…


— Само защото ти настояваше да превърнеш проклетия пътен инцидент в шоу в билярдната зала. — Холивуд се обърна назад, когато Ви се появи зад ангела. — Вишъс, той дори не знае какво е това.


— Смокинга ли? — Ви запали цигара. — Разбира се, че не знае. Той е истински мъж.


— Значи Бъч е момиче, — отбеляза Рейдж. — Защото той го купи.


— Хей, партито започна, — извика Трез и двамата с Ай Ем се присъединиха. — О, страхотен смокинг. Да не би да е на Том Форд?


— Или на Дик Крайслер, — прекъсна го Рейдж. — А може да е Джи Ем на Хари — господи, започва да звучи мръснишки…


— По-добре се обличай, Рапунцел. — Ви погледна часовника си. — Нямаме много време.


— Много красив смокинг, — заяви Фюри, когато двамата със Зи отвориха широко вратата. — Имам абсолютно същия.


— Фриц запали свещите, — обади се Рив зад близнаците. — Ей, супер смокинг. Имам абсолютно същия.


— И аз, — съгласи се Фюри. — Приляга перфектно, нали?


— Особено на раменете. Том Форд е най-добрият…


Настъпи пълно безредие. Когато Куин взе смокинга, всички мъже започнаха да се пресягат един през друг, пляскаха го по ръцете, по задника, и за миг усети, че остава без дъх. После погледна към пръстена, който му даде Блей.


Да имаше семейство беше… наистина, невероятно чудо.


— Благодаря, — каза тихо той.


Всички замръзнаха, обърнаха се и приковаха погледите си в него; дори не помръдваха и врявата се успокои. Зи заговори пръв, а жълтите му очи заблестяха.


— Облечи си костюма. Ще те чакаме долу, любовнико.


Всички го потупаха по раменете, докато се изнизваха навън. И го оставиха сам със смокинга.


— Да го направим, — той заговори на дрехата.


Ризата му прилепна, ала копчетата не бяха обикновени. Бяха свързани като белезници и му отне цяла вечност да ги закопчае. После се изправи пред спортните панталони… и реши да се придържа към своя военен стил на обличане. Най-накрая, на леглото някой от братята бе оставил чифт лъскави обувки — както и чифт черни копринени чорапи, които бяха на крачка от това да изглеждат като шибан дамски чорапогащник.


Но поне този път щеше да го направи както трябва.


Когато най-накрая облече сакото, очакваше, че ще се почувства притиснат, но Фюри и Рейдж бяха прави — материалът прилегна на огромното му тяло като коприна. На път за банята взе черната копринена лента от закачалката и се изправи пред огледалото.


Човече, всъщност изглеждаше много секси.


Вдигна колосаната яка и уви папийонката около врата си, намествайки краищата ѝ няколко пъти, за да се увери, че са на правилното място. И после направи същото, което баща му и брат му правеха, без да подозират, че ги наблюдава — завърза перфектен възел на врата си. Може би щеше да му е по-лесно, ако бе свалил сакото. И ако ръцете му не трепереха зверски. Но все пак се справи.


Отстъпи и се огледа от двете страни. Завъртя се, за да се огледа в гръб. Наистина изглеждаше много яко. Бедата бе, че не приличаше на себе си. Изобщо. А това представляваше проблем за него. Напоследък да бъде себе си се бе превърнало в най-важното нещо за него.


От „липсата” на внимание косата му сега бе слепната и пригладена, и по навик той посегна към продукта, който използваха двамата с Блей, изстиска в шепите си и прекара длани през кичурите, за да ги разроши. Получи се добре — вече не се чувстваше като предмет. Но имаше още нещо, което не беше както трябва…


Докато се опитваше да разбере какво, си спомни как се развиха нещата: когато двамата с Блей проведоха сериозния разговор в Желязната маска, той остана учуден колко му олекна, и как товара, който не осъзнаваше, че носи, падна от раменете му. Беше много странно… хващаше се как въздиша дълбоко от време на време, гърдите му бавно се издигаха и после слизаха на мястото си с лекота. Донякъде продължаваше да очаква, че ще се събуди и ще открие, че всичко е било само сън. Но всяка вечер се озоваваше с ръце, обвити около Блей, усещайки в носа си аромата му, а горещото му тяло лежеше до неговото.


Обичам те. Ти си перфектен такъв, какъвто си. Винаги.


Когато гласа на Блей прозвуча в главата му, той затвори очи и се олюля…


Внезапно клепачите му се отвориха и той погледна шкафа под мивката. Да, помисли си той. Точно това му бе необходимо.


Няколко минути по-късно той излезе от спалнята им и вече се чувстваше както трябва, облечен в смокинга и т. н. Когато стигна до върха на голямото стълбище, свещите, наредени от двете страни на стъпалата, светеха и блещукаха. Долу във фоайето имаше още: около камините, на пода, дори бяха монтирани свещници на арките, водещи към другите стаи.


— Изглеждаш добре, синко.


Куин се обърна и погледна през рамо.


— Хей, господарю.


Рот излезе от кабинета си, хванал кралицата с едната си ръка, а с другата държеше кучето.


— Нямам нужда от зрение, за да кажа, че изглеждаш прекрасно в пингвинските дрехи.


— Благодаря ви, че ми позволихте да го направя.


Рот се усмихна и големите му, бели зъби, проблеснаха. Притисна жена си, целуна я бързо и се засмя.


— По душа съм страшен романтик, не знаеш ли?


Бет се засмя и стисна ръката на Куин.


— Късмет. Не че ти е нужен.


Относно това не беше много сигурен. В действителност, когато остави Първото семейство и тръгна сам надолу, изпитваше ужас. Разтърка лице и се зачуди откъде по дяволите му дойде на ум, че идеята е добра…


„Не се дръж като страхливец”, каза си той.


Запристъпва надолу, пристегна сакото си и го закопча. Точно като джентълмен. Бе по средата на стълбите, когато вътрешната врата на вестибюла се отвори широко и течението накара пламъците на свещите да затрептят.


Куин се спря — Фриц придружаваше двете фигури, които пристъпваха от крак на крак, за да загреят. Като по команда и двамата погледнаха към него.


Родителите на Блей бяха облечени официално, баща му носеше смокинг, а майка му бе облякла най-красивата синя кадифена рокля, която Куин някога бе виждал.


— Куин! — възкликна тя, повдигна полата си и закрачи бързо по мозайката. — Погледни се само!


Усети как бузите му пламнаха, наведе глава и закрачи надолу към нея. Дори на високи токчета тя беше почти цял фут по-ниска от него, но той отново се почувства на дванадесет, когато тя го хвана за ръце и ги разпери широко.


— Леле, ти си най-прекрасното нещо, което някога съм виждала!


— Благодаря. — Той се покашля. — Аз, ъ, исках да изглеждам добре.


— Справил си се! Нали, съпруже мой?


Бащата на Блей се приближи и подаде ръка.


— Много добре, сине.


— На Форд е. Поне така мисля. — Господи, наистина звучеше глупаво. — Или нещо такова.


Стиснаха ръце с бащата на Блей, прегърнаха се, и баща му каза:


— Много се радвам за двама ви.


Майката на Блей заподсмърча и извади бяла кърпичка.


— Прекрасно е. Имам още един син — двама синове! Ела да те прегърна. Двама синове!


Куин се предаде мигновено, защото категорично не можеше да откаже нищо на жената — още повече прегръдка. Прегръдките ѝ бяха по-хубави дори от лазанята ѝ. Господи, обичаше родителите на Блей. Двамата с Блей им бяха отишли на гости няколко вечери, преди да решат да разкрият връзката си, и въпреки че Куин щеше да се посере от страх, родителите се отнесоха с тях милостиво, спокойно и… нормално. Но Блей не знаеше за посещението на Куин от миналата вечер, точно след падането на нощта, малко преди да отидат в клуба…


Когато Куин се откъсна от прегръдката ѝ, зърна Лейла, застанала на прага на трапезарията. Повика я да се приближи и сложи ръце на раменете ѝ, защото усещаше, че тя се чувства неловко.


— Това е Избраницата Лейла.


— Просто Лейла, — измърмори тя и подаде ръка.


В отговор бащата на Блей се поклони дълбоко, а майка му направи реверанс.


— Моля ви, не е нужно, — заговори Избраницата, само за да накара двойката да се успокои и да забрави за формалностите.


— Скъпа моя, Куин ни съобщи благословените новини. — Майката на Блей грейна. — Как се чувстваш?


Втора точка за родителите на Блей. Куин не можеше да повярва колко добре се държаха, когато им съобщи за бременността — и дори сега се държаха прекрасно с Лейла, но те винаги се държаха така.


Господи, не бяха се променили, откакто Куин ги познаваше, и оставаха незаразени от простотиите на глимерата, не се притесняваха от осъдителното поведение на аристократите, и винаги бяха готови да направят онова, което смятаха за редно, и то на мига.


Нищо чудно, че Блей призна за сексуалната си ориентация без проблем…


— Той идва насам, — Ви извика от катранено черния мрак на билярдната зала. — Трябва да се пръснем, хора, и то веднага.


— Ела с нас, — каза майката на Блей и хвана Лейла за ръката. — Трябва да се увериш, че няма да се блъснем с някоя мебел.


Всички тръгнаха, но Лейла погледна през рамо и му намигна.


— Много се вълнувам за теб!


Куин се усмихна в отговор.


— Благодаря.


„Малко ми се гади”, помисли си той, и се обърна с лице към входа на имението. Къщата притихна, свещите горяха, а той зачака, целият изтръпнал. Настъпи момента на истината

„Добре, в това няма никакъв смисъл”, мислеше си Блей, докато дефилираше в двора.


— Изглеждаш прекрасно! — извика Бъч от вратата на Дупката.


Още не разбираше как се озова в смокинг. Бъч скалъпи някаква история, че Блей трябвало да си играе на модел пред Вишъс, за да го склони да си купи един костюм. Но това си беше лудост. Бъч просто можеше да намъкне един от четирите смокинга, с които разполагаше, и да се разходи около него. Освен това, никой не бе способен да придума Вишъс за каквото и да е. Братът бе непоклатим като скала.


Както и да е — просто искаше да се приключва с това, за да може да се върне в спалнята си, и се надяваше, че ще открие Куин в леглото.


Когато се изкачи по стълбите към големия вход на имението, солта под лъскавите му обувки пращеше като огън, и в мига, в който пристъпи във вестибюла, той изтърси обувките си, за да не повреди лъскавата кожа. Приближи лицето си към охранителната камера и…


Вратата се отвори и отначало той не осъзнаваше какво вижда. Вътре беше тъмно — или не съвсем. От ъглите на фоайето струеше светлината от свещите и се отразяваше в позлатените перила, в полилеите, и в огледалата….


Куин стоеше по средата на огромното пространство. Сам.


Блей мина през прага, без да усеща краката си.


Неговият най-добър приятел и любовник бе облечен в най-красивия смокинг, който някога бе виждал, но все пак не беше важна дрехата, а мъжа, който я носи: черното сако пасваше като цвят на щръкналата му коса, бялата риза караше матовата кожа на мъжа да изглежда блестяща, а кройката…. Само подчертаваше перфектното тяло на боеца. Но не това му направи най-голямо впечатление.


Разноцветните му очи, синьо и зелено, грееха толкова красиво, че засрамваха свещите. Куин изглеждаше нервен, ръцете му шаваха непрекъснато и тялото му се поклащаше неспокойно, обуто в чифт лъскави обувки.


Блей пристъпи напред и спря, когато се озова пред боеца. И дори когато мозъка му започна да осъзнава какво означаваше всичко това, и стигна до някакви луди заключения, той се усмихваше като побъркан.


— Отново си сложил пиърсингите си.


— Да, аз просто… исках да съм сигурен, че ще ме познаеш, сещаш се.


Когато Куин опипа редицата сиви халки, закичени на ухото му, Блей се наведе и го целуна по устните — по-точно по халката, която отново висеше на долната му устна.


— О, знам, че си ти. Типично в твой стил, но се радвам, че си ги сложил отново. Обичам ги.


— Значи никога повече няма да ги свалям.


За момент настъпи тишина и Блей си помисли „О, Господи… това наистина ли е… може би той е разбрал погрешно….”


Куин коленичи пред него. Падна точно като узряла ябълка.


— Нямам пръстен. Нищо модерно не ми хрумва и не знам какво да кажа. — Куин преглътна тежко. — Знам, че е твърде рано, и че е неочаквано, но те обичам, и искам двамата да…


За пръв път в живота си Блей бе съгласен с мъжа — стига с приказките. Решително се наведе и го целуна, като същевременно сложи край на разговора и му затвори устата. После се отдръпна леко и кимна:


— Да. Да, абсолютно, да…


Куин изтърси някаква брутална псувня, надигна се от пода и двамата се прегърнаха силно.


— Мамка му, благодаря ти. О, човече, от дни имам усещането, че ще получа инфаркт…


Изведнъж избухналите ръкопляскания изпълниха триетажното фоайе. Всички заизлизаха от тъмните стаи, усмихнати, щастливи…


— Мамо? Татко? — Блей се засмя. — Вие какво правите… хей, как сте?


Прегърна родителите си и баща му каза:


— Направи всичко както е редно. Първо дойде да ме попита.


Блей извърна глава към партньора си.


— Сериозно? Попитал си баща ми?


Куин кимна и после се ухили като идиот.


— Беше единственият ми шанс. Така че исках да следвам протокола. Може ли да пуснем музиката?


Моментално всички се отдръпнаха, телата им оформиха кръг в края на осветеното място, и когато всеки зае мястото си, мелодията на нещо много познато се разля в помещението. „Не спирай да вярваш” на Джърни.


Куин протегна ръка.


— Танцувай с мен. Пред всички… бъди мой и танцувай с мен.


Блей замига бързо. От една страна жеста на Куин беше дори по-сериозен от предложението да се обвържат: пред Бог и всички останали.


— Сякаш мога да ти откажа, — прошепна дрезгаво той.


Само че когато телата им се допряха, той се поколеба.


— Чакай… кой ще води?


Куин се усмихна.


— Много просто. Двамата.


В същия миг двамата се притиснаха един към друг и затанцуваха в перфектна хармония…


… и заживяха щастливо до края на дните си.

Загрузка...