Глава 48

Карайки през огромните порти на имението в богаташката част на Колдуел, Асейл се чувстваше раздразнен. И изтощен. На ръба. И причината не се криеше само в честата му злоупотреба с кокаина и нередовното ядене.


Вилата беше отляво и той паркира Рейндж Роувъра си с насочена предница към един от малките симпатични прозорци. Би предпочел да се дематериализира тук — щеше да си спести толкова много усложнения. След като остави близнаците до онзи готически клуб „Желязната маска”, му се наложи да се изправи пред реалността, че ако скоро не се нахранеше, нямаше да има сили да продължи. Мразеше тази част. Не че имаше нещо против да пилее пари. Всъщност не беше особено привлечен от жената и никак не оценяваше усилията ѝ това да се промени.


Отвори широко вратата си, слезе от колата и студения въздух, зашлевил лицето му, го накара да осъзнае колко отпаднал се чувстваше. В същия момент по улицата зад него мина някаква семейна кола. И старомодната порта на къщата се отвори.


Зъбите на Асейл изтръпнаха, когато забеляза жената, застанала пред портата. Облечена в черно и дантела, тя го очакваше, а опияняващия аромат на възбудата ѝ се носеше във въздуха. Обаче не това беше причината за похотливото му настроение. Той гледаше вената ѝ. Само нея и нищо друго.


Асейл се намръщи и погледа му се насочи зад вилата, към гората, която обграждаше имота.


Задните светлини на току-що миналата кола проблеснаха в червено през процепите между приличащите на скелети дървета. После шофьора на колата зави, светлината от фаровете се залюля и двигателя угасна. Асейл моментално посегна към оръжието си.


— Влизай вътре. Не си сама.


Жената бързо заряза свалките и се скри в къщата, тръшвайки вратата зад себе си.


Най-добрият ход бе да се дематериализира в гората, но разбира се, той изпитваше адски глад и нямаше сили…


Внезапно вятъра смени посоката си и задуха към него, карайки ноздрите му да се разширят. Асейл изрева гърлено, но не като предупреждение. По-скоро прозвуча като поздрав.


Сякаш някога можеше да забрави точно тази определена комбинация от феромони.


Малката му натрапница беше преобърнала играта в нейна полза и сега му причиняваше същото, което той ѝ бе сторил предната нощ. Той се зачуди от колко ли време го следваше по петите, и наред с разочарованието изпита и голяма доза уважение към нея. Не му хареса мисълта, че може да го е видяла под моста. Познавайки я, не можеше да каже със сигурност.


Вдиша бавно и дълбоко — във въздуха не се улавяше друга миризма. Което означаваше, че е сама. С каква цел? Събиране на информация? За кого?


Асейл се завъртя, тръгна към къщата и се усмихна мрачно. Нямаше съмнение, че веднага щом влезе вътре, тя щеше да се приближи, а на него много му се искаше да ѝ устрои представление. Почука веднъж на вратата и другата жена отвори.


— Всичко наред ли е? — попита тя.


Очите му се взряха в лицето ѝ, а после се загледа в косата ѝ. Беше тъмна. Гъста. Също като на натрапницата.


— Чисто е. Само някакъв човек има проблеми с колата.


— Значи няма за какво да се притесняваме?


— Няма.


Облекчение замени напрежението, изписано на лицето ѝ, и тя затвори вратата зад него и завъртя ключалката.


— Толкова се радвам, че отново се върна при мен, — каза жената, оставяйки покрития с дантела сатенен халат да се разтвори.


Тази вечер носеше черна небрежна нощница, която повдигаше високо гърдите ѝ и караше кръста ѝ да изглежда толкова тънък, че той можеше да го обгърне с една ръка. По кожата ѝ се смесваха твърде много аромати: крем за ръце, лосион за тяло, шампоан, балсам, и парфюм, покрил тялото ѝ. Наистина му се искаше да не се беше престаравала толкова.


Асейл бързо огледа разположението на всички прозорци. Естествено, нямаше промяна: двата тесни бяха от двете страни на камината. Над мивката имаше прозорец с три крила. И после издадения навън прозорец, разположен до вграденото в стената място за сядане с всичките пухени и островърхи възглавници.


Натрапницата можеше да избере прозореца вдясно от камината. Падаше се далеч от светлината на фенера, окачен над входната врата, в подветрената страна на комина.


— Готов ли си за мен? — измърка жената.


Асейл пъхна ръка във вътрешния джоб на якето си. Хиляда долара бяха сгънати веднъж — десетте стодоларови банкноти оформяха тънко фолио. Придвижи се пъргаво и застана до стената между еркерния прозорец и камината. По някаква причина не искаше натрапницата да вижда, че си плаща. Обаче той държеше тя да стане свидетел на онова, което предстоеше да се случи.


— Ето.


Щом жената взе парите, той не я изчака да преброи парите. Нито пък тя се поинтересува да ги брои.


— Благодаря. — Тя отстъпи назад и пъхна парите в червен керамичен буркан. — Ще започваме ли?


— Да. Ще започваме.


Асейл се приближи и пое контрол — взе лицето на жената в ръце, отметна главата ѝ назад и я целуна страстно. Тя изстена в отговор, сякаш приветстваше неочакваното му предимство, за което дори не бе дръзвала да си мечтае.


Той бе доволен, че тя се наслаждава. Но цялата работа не беше за нейно удоволствие.


Той я придвижи към дивана, разположен до най-отдалечената стена на вилата, притисна тялото ѝ със своето, и използвайки силата си, я положи на канапето с глава към камината. Тя се отпусна, отмести ръце встрани и повдигна гърдите си нагоре, докато не опънаха сатенените чашки, които ги покриваха.


Асейл я притисна напълно облечен, още с палтото на гърба си, коленете му се наместиха между краката ѝ, едната му ръка се плъзна надолу и повдигна дългата до земята нощница…


— Не, не, — каза той, когато тя се опита да увие ръце около врата му. — Искам да те видя.


Глупости. Искаше жената да може да се види през прозореца.


Тя се подчини, той продължи да я целува и да отмества дългата пола на нощницата от пътя си — и в секундата, в която се освободи от дрехата, тя разтвори краката си.


— Чукай ме, — каза жената и се изви под него.


Е, това нямаше да е възможно. Изобщо не беше надървен. Но нямаше нужда всички да узнават.


С намерение да изглежда нетърпелив, той свали палтото от раменете си, и после с рязко захапване разкъса презрамките на нощницата, излагайки гърдите на жената на светлината от огъня, а зърната ѝ моментално се втвърдиха върху оголената бледа плът.


Асейл поспря, заплеснат във видяното. После изплези език и наведе главата си. В последния момент, точно преди да започне да ближе и смуче, той вдигна очи, фокусира зрението си върху прозореца вдясно, и срещна погледа на жената, която беше скрита в сенките и наблюдаваше…


Тялото му потръпна, чистата похот надделя, а сластта измести разума и взе надмощие над действията му. Жената под него вече не изглеждаше като онези от неговия вид, които си купуваше от време на време.


Тя заприлича на неговата натрапница. И това промени всичко. С внезапен изблик той отметна шията на жената, захапа вената и започна да изсмуква онова, от което се нуждаеше…


И през цялото време си представяше, че под него е човешката жена.


Сола изстена…


И се отскубна от прозореца на вилата. Гърба ѝ се удари в твърдата, неравна страна на каменния комин, тя затвори очи, сърцето ѝ биеше лудо в гърдите, а дробовете ѝ се давеха заради ледения въздух.


Пред очите ѝ бяха само голите гърди, изложени пред него, как наведе главата си, как изкара езика си напред… и после очите му, които се вдигнаха и срещнаха нейния поглед. О, Господи, откъде знаеше, че тя е там? Мамка му, никога нямаше да забрави гледката на жената, просната пред него, палтото му захвърлено настрана, тялото му, притиснато към уюта на тези стройни бедра. Представяше си топлината от огъня до тях, горещината, излъчвана от тялото му, усещането при допира на кожите им, обещанието за екстаз.


„Недей да надничаш отново”, каза си тя. „Той знае, че си тук…„


Пронизителния вик на жената, стигнала до оргазъм, се разнесе извън къщата и постепенно заглъхна, погълнат от околността.


Сола отново се облегна на прозореца и надникна през стъклото, макар да знаеше, че не бива. Той беше вътре в жената, тялото му се движеше напред-назад, лицето му бе заровено във врата ѝ, а ръцете му бяха облегнати на дивана, за да поддържат тежкото му тяло. Вече не гледаше нагоре. И щеше да е зает още известно време.


Сега бе момента да се оттегли. Освен това, наистина ли бе нужно да ги гледа?


Сола изпсува и се отдалечи като призрак от мястото, препъвайки се през бодливите храсти, и отбягвайки тънките дървета с окапали листа. Когато стигна до наетата кола, тя скочи вътре, заключи вратите и запали двигателя. Отново затвори очи и си припомни цялата сцена: как се доближава до вилата, как застава до прозореца, притаена в сянката, хвърлена от комина. Той застанал пред отворената врата, жената пред него, грациозното ѝ тяло покрито с черен сатен, тъмната ѝ, дълга коса, стигаща до кръста. Беше сложил ръце около лицето ѝ и беше я целунал страстно, раменете му се превиваха, когато се навеждаше, за да срещне погледа ѝ с онова неизменно еротично изражение…


И после накара жената да легне на дивана.


Макар да я болеше да си признае, но Сола бе почувствала раздразнителна ревност. И това не беше най-лошото: собственото ѝ тяло бе откликнало, възбудата между краката ѝ нарастваше, сякаш той целуваше нейната уста, все едно ръцете му обгръщаха нейната талия, а гърдите ѝ опираха неговите. Реакцията ѝ се засили, когато той намести жената на канапето, по лицето му се четеше мрачен глад, а очите му блестяха, сякаш жената под него беше нещо за ядене.


Да шпионираш беше грешно. И лошо.


Но дори заплахата за личната ѝ безопасност и психичното ѝ здраве не бе достатъчна, за да я откъсне от прозореца. Особено, когато той се надигна и свали тежкото черно палто от раменете си. Беше невъзможно да не си го представи гол, виждайки огромните му гърди на светлината от камината, бленувайки как биха изглеждали плочките под стегнатата кожа на корема му… И после, както изглеждаше, той захапа тънките като спагети презрамки на нощницата. За бога, разкъса ги със зъби.


И точно когато проклетите съвършени гърди на жената се показаха… той погледна към нея. Без всякакво предупреждение, блестящите му, хищнически очи се бяха вдигнали и я бяха пронизали, а в ъгълчетата на устата му се беше появила лукава усмивка. Сякаш представлението беше само за нея.


— Майната му. Мамка му.


Едно беше ясно: ако искаше да ѝ даде урок по шпиониране, едва ли можеше да измисли по-добър начин, вместо да я кара да налапа дулото на пистолета му.


Сола изкара колата от отбивката и се качи на пътя. Форда, модел Таурус, трябваше да измине поне десет мили, преди да ускори и да достигне минималната скорост, разрешена на пътя. Искаше ѝ се да е в своето Ауди — кръвта все още бушуваше във вените ѝ, и тя усети, че има нужда от външен израз на подтиснатия рев, хванат в капана на тялото ѝ.


Нуждаеше се от отдушник. Например секс. Но не сама със себе си.

Загрузка...