Глава 78

Кор преплете пръсти и сложи ръце върху лъскавия плот на масата. До него, Троу говореше с нисък глас; той, от друга страна, пазеше мълчание от момента, в който се бяха настанили в еднаквите кървавочервени фотьйли.


— Това със сигурност изглежда убедително. — Неговият войник прелисти още една страница от предложените документи. — Много убедително, наистина.


Кор погледна към техния домакин. Адвокатът на глимерата имаше фигура като листовка, толкова тънък, че Кор се зачуди дали като легне по гръб, се вижда от пода. Освен това говореше с изтощителна задълбоченост, прекалено дълги и претъпкани изречения, преливащи от сложни думи.


— Кажете ми, какво обхваща досието?


Кор отмести поглед към лавиците с книги. Бяха претъпкани с дебели томове с кожена подвързия, и той наистина вярваше, че мъжа е чел всеки един от тях. Може би дори по два пъти.


Адвокатът започна поредната добре обмислена и добре съчинена разходка през английския език.


— Не бих ви го предал, ако преди това не съм се уверил, че са положени всички усилия, да…


С други думи, Кор бе завладял съзнанието му.


— Онова, което не виждам тук, — Троу обърна още няколко страници, — е някакъв намек за противоположно мнение.


— Така е, защото не открих такова. Терминът „чистокръвен” се използва само в две ситуации — за наследство, когато става дума за поколението на даден мъж или жена, и когато трябва да се определи расовата идентичност. С течение на времето е имало незначителни външни намеси в генетичния материал, замърсявания от човеците — и въпреки това индивиди с далечна кръвна връзка с хомо сапиенс се считат за чистокръвни от закона, разбира се, при условие, че са преминали трансформацията си. Сега, не такъв е случая с директното потомство на човек и вампир. Те са истински нечистокръвни. И тези индивиди, дори и да оцелеят след промяната, исторически са третирани по различен начин от закона, с по-малко права и привилегии от останалите граждани. Тук идва притеснението — ако шелана на краля е нечистокръвна, има голяма вероятност всеки техен наследник от мъжки пол да не успее да премине през трансформацията.


Троу се намръщи, сякаш обмисляше възможните усложнения.


— Но след двадесет и пет години ще разберем по един или друг начин, а и кралската двойка винаги е настоявала да има много малки.


Кор ги прекъсна сухо.


— Ако предположим, че ще сме на тази планета след двадесет и пет години. Ако нещата продължат в същия дух, сме изправени пред заличаване още преди това.


— Именно. — Адвокатът поклати глава по посока на Кор. — От практична гледна точка, може би човешката четвърт ще попречи на трансформацията да се случи — има подобни документирани инциденти, а съм убеден, че Хавърс може да даде още примери. Освен това, сред моето поколение се е настанил страх, че поколение с дори такава незначителна връзка с човешкия род, би предпочело човек за партньор, т. е. ще излезе и ще си потърси някой, несвързан с нашия вид. В този случай, може да се окаже, че имаме човек за кралица, а това е — мъжът поклати отвратено глава — напълно недопустимо.


— Значи имаме два проблема, — каза Кор и се отпусна назад в стола, който изскърца под тежестта му. — Правните прецеденти и социалните усложнения.


— Именно. — Адвокатът още веднъж поклати глава. — И вярвам, че социалните страхове може да бъдат правилно използвани, за да попълнят сивите петна в определени части от закона, отнасящи се за потомството на краля.


— Съгласен съм, — заяви Тру и затвори документите. — Въпросът е как да действаме.


Кор тъкмо отвори уста да отговори, когато през него мина странна вибрация, прекъсвайки мисловния му процес, а тялото му се превърна в камертон, разтърсен от невидима ръка.


— Искате ли да прегледате документацията? — попита го адвоката.


„Сякаш ще мога”, помисли си мрачно Кор. Именно — какво ли щеше да си помисли мъжът, ако знаеше, че този, който ще вземе решението в случая, е неграмотен.


— Уверен съм в истинсотта им. — Изправи се, мислейки, че може би едно протягане ще успокои онова, което му причиняваше болка. — И смятам, че инаформацията трябва да бъде споделена с членовете на Съвета.


— Имам достатъчно връзки, за да свикам всички принцепси.


Кор отиде до прозореца и погледна навън, оставяйки инстинктите си да бродят свободно. Дали бе някой член на Братството?


— Направете нужното, — каза той разсеяно, когато трептенето във вътрешностите му се засили, създавайки напрежение, което не можеше да пренебрегне…


Неговата Избраница. Неговата Избраница бе избягала от имението и сега приближаваше…


— Трябва да тръгвам, — каза той припряно и се отправи към вратата. — Троу, ти довърши тук.


Зад гърба му настъпи суматоха и двамата мъже разпалено започнаха да обсъждат нещо — на него не му пукаше. Като излезе навън, той разгледа земеделските земи наоколо…


И откри нейния сигнал. За един удар на сърцето изчезна, тялото и волята му бяха привлечени от жената, също като умиращ крадец, който мечтае за изкупление.

В центъра на града, в Желязната Маска, Куин отиде до бара и седна на един от покритите с кожа столове. Наоколо музиката гърмеше а горещият въздух бе изпълнен с мириса на пот и секс, което предизвика пристъп на клаустрофобия в него. А може би подтиснатото му настроение се дължеше на мислите му.


— Не съм те виждала отдавна. — Барманката, добре изглеждаща с бюст и половина, плъзна салфетката пред него. — Обикновеното?


— Двойно.


— Веднага.


Докато чакаше текилата Ерадура Селексион Сюпрема да пристигне, усещаше как хората в клуба го зяпат.


Да изляза? Като гей?


Чукаш мъже! Какво, по дяволите, мислиш, че означава!


Тръсна глава, усетил, че наистина ще му дойде добре малко почивка: мисълта, че игра ролята на щастлив заместител, се блъскаше в главата му, точно под повърхността на съзнанието му, откакто стана онази бъркотия миналата седмица. От една страна, свърши чудесна работа като лек за раните му…. за съжаление, победната серия очевидно стигна своя край. Текилата бе сервирана и той изпи едната чашка, после другата, и тогава разбра, че нямаше повече козове, които да изиграе — разсейването не действаше, а и припомнянето на стари случки се изтърка.


Странно — а може би не съвсем, — но се сети за брат си. Още не беше споделил с Лукас за бебето. Все още имаше усещането, че всичко виси на косъм — макар бременността да протичаше нормално и да се развиваше според очакванията, просто му се струваше, че брат му няма нужда от допълнително количество драма, с което да се справя в настоящия момент.


Определено не му беше споменал нищо и за сексуалня си живот и Блей. Доколкото знаеше, брат му все още беше девствен — или поне така беше разбрал Куин: глимерата налагаха много повече ограничения относно това, което могат да правят жените, преди да се обвържат, и със сигурност ако Лукас бе чукал някоя жена от време на време, то са се отнасяли със снизхождение към него, стига връзките му да не са били продължителни. Ала всички хранения на Лукас след трансформацията бяха в присъствието на свидетели, така че тогава не е имал възможност, а нощите му бяха претоварени с учене и зубрене и придружаване на млади девойки по разни светски събития. И там едва ли е имал шанс.


На Куин му се струваше неуместно да говори с брат си за всичките си интимни преживявания. А и, по думите на Блей, не беше чак толкова интересно за разказване. Куин разтри лицето си.


— Още две! — извика на барманката.


Тя веднага се отзова на повикването му, а той си помисли, че всъщност секса с Блей си беше твърде интересен. А и Блей не изглеждаше отегчен по време на срещите им…


Все тая. Отново се замисли за Лукас. Всеки път, когато с брат му бяха разговаряли по цели нощи в леглата, никога не бяха повдигали въпроса за жените — а и мъжете определено бяха изключени от менюто. Преди нападенията Лукас се определяше като хетеросексуален, точно като баща им, което означаваше, че трябва да правиш секс само с жената, с която си обвързан, на рождения си ден, в мисионерска поза, и може би още веднъж в годината, след фестивала.


Мъжки, женски, мъже, жени, различн комбинации, понякога на публични места, рядко в леглото вкъщи! Лукас едва ли имаше опит, за да направи някакво сравнене и да изкаже мнене.


Когато пред него се плъзнаха Ерадура три и четири, той кимна в знак на благодарност.


Бръкна на дълбоко, макар да мразеше израза, както и значението му, и опита да намери нещо друго, което да не се налага да премълчи пред единствения жив член на семейството си. Нещо от живота му. Всичко бе срамно. Унизително. По дяволите, не искаше да натоварва осакатения си брат дори с малкитеси бунтове…


Куин се гърчеше в собствените си дрехи. Кой да предположи, че ще се случи така.


Ами ако решеше да е брутално откровен? Да, той си падаше леко раздразнителен. Още една причина да не гледа от смешната страна на нещата… не се знае какво би направил брат му, ако му разкаже за мъжките от техния вид и за мъжете.


Това беше. Да. Това бе всичко.


„Не знам как да го обясня. Просто в дългосрочен план се виждам с жена.” Бе изрекъл думите пред Блей преди време, и тогава беше уверен във сяка дума…


Някакво странно чувство накара стомаха му да се свие, усети топката в корема си червата му се преобърнаха. Отначало си каза, че е заради контрабандната текила. Но внезапния страх, който го обзе, сочеше друго. Куин погълна третата чаша с надеждата да се отърве от усещането. След нея обърна и четвъртата чашка. Междувременно, през съзнанието му проблясваха лицата, гърдите и интимните части на многото мъже и жени, които бе чукал…


— Не, — каза той на глас. — Не и не.


О, Господи…


— Не.


Мъжът до него го изгледа странно и той млъкна. Изтри лицето си и се изкуши да си поръча още едно питие, но се спря. Нещо земетръсно отчаяно се опитваше да пробие; усещаше го как трепти по краищата на съзнанието му.


„Не знаеш кой си и това винаги е било най-големия ти проблем.”


Мамка му. Ако изпиеше още няколко текили, ако продължаваше да преглъща, ако се придържаше към пътя на отбягването, онова, което Блей бе казал за него, винаги щеше да е истина. Бедата бе, че не искаше да знае. Просто наистина, по дяволите, наистина… не искаше… да знае…


Исусе, не тук. Не сега. Никога.


Проклинайки под носа си, усети как гейзера на осъзнаването се разбълбука, ясно и гръмогласно по средата на гърдите му, заплашвайки да изригне — той знаеше, че веднъж на свобода, никога не ще успее да го набута отново под земята.


Проклятие. Единственият, с когото искаше да разговаря за това, всъщност не искаше да му продума. Предположи, че ще се наложи да се стегне и сам да се справи със ситуацията.


Донякъде, идеята, която се въртеше в главата му… ами, сещате се, както би казала майка му… не би следвало да му повлияе. Не по-силен от снизхождението на глимерата, и, мамка му, все пак живееше в обстановка, в която нямаше значение дали си гей или хетеро: докато можеш да се владееш на бойното поле и не си пълен задник, Братството уважаваше решенията ти. За бога, погледнете само сексуалната история на Ви. Черни свещи, използвани за нещо повече от източник на осветление в тъмното? Да си падаш по мъже бе като негърски танц в сравнение с неговите извращения.


Освен това, вече не живееше в къщата на родителите си. Това не бе неговия живот.


Това не бе неговия живот.


Това не бе неговия живот.


И въпреки това, макар да си повтаряше отново и отново, миналото, което вече не съществуваше, го следваше по петите, надничаше през рамото му, съдеше го и го смяташе не само за излишен и незначителен, но абсолютно и напълно безполезен. Беше като фантомната болка на вече изгубен крайник: гангрената беше изчезнала, инфекцията изрязана, ампутацията завършена… ала ужасното усещане оставаше. И продължаваше адски да боли. И все още го караше да накуцва.


Всички тези жени… всички тези женски… каква е истинската същност на сексуалността, зачуди се той внезапно. Кое се смяташе за привличане? Защото той искаше да ги чука и го правеше. Избираше си ги в клубове и барове, по дяволите, дори в магазина в мола, когато отиде да потърси някакви истински дрехи за Джон Матю след трансформацията му.


Избираше си жените, отделяше ги от тълпата, имаше си изградена някаква база данни, която отхвърляше даден тип жени, но наблягаше на други. Караше ги да му духат. Лижеше ги. Обладаваше ги отзад, странично, отпред. Сграбчваше гърдите им. И правеше всичко това по свое желание.


Дали бе различно с мъжете? А дори и да бе различно, дали наистина бе нужно да се определя?


Ако не искаше да си лепне някакво определение, дали това означаваше, че родителите му, които бяха отдавна мъртви и така или иначе го мразеха през целия му живот, не биха го одобрили?


Въпросите, изстреляни в съзнанието му, го опорочаваха точно с типа самоанализ, който винаги отбягваше, и той стигна до още по-шокиращи разкрития.


Колкото и важни да бяха всички тия простотии и колкото и да му харесваше да се прави на Христофор Колумб, нищо от това не се доближаваше ни най-малко до най-сериозния проблем. Нито дори на шибан милиметър.


Истинският проблем, разкрил се пред него, накара всичките тъпотии да изглеждат като разходка в парка.

Загрузка...