Сбъдната любов

Глава 54

Общо взето срещата не беше толкова зле.

Докато Сола ставаше от стола си и започна да облича палтото си, Марк се появи зад нея и й помогна да сложи дрехата на раменете си.

Начинът, по който ръцете му се движеха, предполагаше, че е настроен краят на вечерята да е по-скоро началото на остатъка от нощта.

Но не пришпорваше нещата. Пристъпи назад и се усмихна, като направи галантен жест с ръка към изхода.

Като мина пред него, усети нещо като подсъзнателно самообвинение, че не караше кръвта й да кипи… а онзи ужасно агресивен и доминиращ мъж от предната вечер го бе направил.

Щеше да се наложи да убеди либидото си. Или да го нашамари…

Може би по-скоро този мъж да го направи, предложи вътрешна част от нея.

— Не, — промърмори тя.

— Извинявай, какво?

Сола поклати глава.

— Просто си мърморя.

След като минаха през тълпата, стигнаха вратата на ресторанта и уоу, какво прочистване за синусите, когато излязоха навън.

— Е…, - каза Марк, пъхна ръце в джобовете на дънките си, добре развитото му тяло се изпъчи… и все пак дори не успяваше да се доближи до размера на…

Стига.

— Благодаря ти за вечерята, нямаше нужда да плащаш сметката.

— Е, това беше среща. Ти го каза, — той отново се усмихна. — А и аз съм традиционалист.

Направи го, каза си тя. Попитай го да се върнете у тях.

Все пак не можеше да става това-онова в нейния дом. Никога. Не и с баба й на горния етаж… глухотата на старата жена беше доста избирателна.

Просто го направи.

Нали затова му звънна…

— Имам ранна среща утре сутринта, — избълва тя. — Така че трябва да тръгвам. Но много ти благодаря… и бих искала отново да се видим.

Трябваше да му признае на Марк — успя да прикрие всякакво разочарование, което бе изпитал, с още една от неговите усмивки.

— Звучи добре. Беше забавно.

— Паркирала съм ето там отзад, — тя посочи с палец през рамо. — Е…

— Ще те изпратя до колата.

— Благодаря.

Мълчаха, докато обувките им проскърцваха по солта, поръсена върху леда.

— Хубава вечер.

— Да, — отвърна тя. — Такава е.

По някаква причина сетивата й започнаха да изпращат предупредителни сигнали, очите й претърсваха тъмнината отстрани на паркинга.

Може би Бенлоиз я следеше, помисли си тя. Несъмнено бе разбрал досега, че някой бе проникнал в дома му и сейфа му, и вероятно бе забелязал преместената статуя.

Нямаше как да знае дали ще си отмъщава обаче. Въпреки бизнеса, в който беше замесен, той имаше определено поведение, към което се придържаше… и в определен момент вероятно бе разбрал, че като беше спрял поръчката и не й беше платил, бе постъпил неправилно.

Определено беше разбрал съобщението.

Освен това тя можеше да вземе всичко, което бе заключил в сейфа.

Като приближи Аудито, тя изключи алармата. След това се обърна и погледна нагоре.

— Ще ти звънна.

— Да, направи го, — каза Марк.

Последва дълга пауза. След това тя протегна ръка нагоре, прокара я зад врата му и притегли устните му надолу към своите. Марк моментално отвърна на поканата, но не по притискащ и доминиращ начин. Тя наклони глава, той направи същото и устните им се срещнаха, докоснаха се леко, след това с повече натиск. Той не я притисна към себе си, нито към колата… не се усети загуба на самоконтрол.

Нито пък усети огромна страст.

Тя прекъсна целувката.

— Доскоро.

Марк издиша тежко, сякаш бе възбуден.

— А, да. Надявам се. И не само във фитнеса.

Той помаха, усмихна се още веднъж и тръгна към джипа си.

След като тихо изпсува, Сола седна зад волана, затвори вратата и отпусна глава назад. В огледалото за задно виждане тя видя как фаровете му се включиха и как направи завой и излезе от паркинга.

Затвори очи, но не виждаше бляскавата усмивка на Марк, нито си представяше неговите устни, притиснати в нейните, нито усещаше как ръцете му обхождат тялото й.

Отново беше пред онова имение, станала свидетел на чифт секси, малко зли очи, които я погледнаха над оголените гърди на друга жена.

— О, за Бога…

Като се отърси от спомена, разбра и се уплаши, че в този случай желанието й за, да речем шоколад, нямаше как да бъде притъпено от диетична кола.

Или бисквитки „Снакуелс“. Нито дори един бонбон „Целувката на Хърший“.

На този етап щеше да се наложи да разтупи трюфели „Линд“ и да си ги инжектира венозно.

Сложи крак на спирачката, натисна бутона на таблото и чу как двигателят се задейства. Включи светлините на фаровете…

Сола се завъртя назад в седалката си и изпищя.

Когато Куин се върна в имението с другите, се раздели с тях веднага щом влезе през вратата и в главното фоайе. Като се движеше тичешком, той изкачи стълбището и се отправи директно към стаята на Лейла. Според съобщенията й в крайна сметка беше решила да напусне клиниката и той се тревожеше за състоянието й.

Почука на вратата и започна да се моли. Отново.

Нищо не правеше безверник по-религиозен от бременност.

— Влез?

При звука от гласа й, той се приготви и влезе.

— Как се чувстваш?

Лейла вдигна поглед от списанието „ЮЕс Уийкли“, което четеше в леглото си.

— Здрасти!

Куин се стресна от ведростта й.

— Ъ… здрасти?

Като се огледа наоколо, видя „Воуг“, „Пийпъл“ и „Венити феър“ върху завивката около нея, а отсреща телевизорът работеше, даваха реклама за дезодорант против изпотяване, която се смени с тази на пастата за зъби Колгейт.

На масичката до нея имаше газирани напитки и крекери, а от другата страна — празна кутия сладолед „Хеген-Даз“ и няколко лъжички върху сребърната табла.

— Доста ми се гади, — каза Лейла с усмивка. Сякаш това беше добра новина.

Той предполагаше, че е така.

— Някакви… нали знаеш…

— Никакви. Нито дори малки. Няма и да повърна. Трябва само да ям по малко непрекъснато. Ако ям прекалено много, ми става лошо — както и ако не ям нищо твърде дълго.

Куин се облегна на вратата, краката му буквално се разтрепериха от облекчение.

— Това е… страхотно.

— Искаш ли да седнеш? — сякаш изглеждаше блед, колкото внезапно се беше и почувствал.

— Не, добре съм. Просто… наистина много се тревожех за теб.

— Е, както можеш да видиш… — тя посочи тялото си, — добре съм си… и благодаря на Скрайб Върджин за това.

Докато Лейла му се усмихваше, наистина му харесваше начинът, по който тя изглеждаше, и то не по сексуален начин. Просто… тя изглеждаше спокойна и отпусната, и щастлива, косата й се спускаше над раменете, цветът на кожата й беше идеален, ръцете и очите й стабилни. Всъщност тя изглеждаше… внезапно наистина здрава, сега се забелязваше липсата на онзи жълтеникав оттенък по кожата й.

— Предполагам, че си имала посетители, — заговори той, докато кимваше към списанията и наредените като мъртви войници лъжички до сладоледа.

— О, всички се отбиха. Бет остана най-много. Легна точно тук до мен — не си говорихме за нищо конкретно. Просто четяхме и гледахме снимки, и гледахме маратон на „Смъртоносен улов“. Обожавам това предаване — за онези хора, които отиват с лодките си в открито море? Много е вълнуващо. Почувствах се щастлива, че съм на топло и на суха земя.

Куин разтри лицето си и се замоли чувството му за уравновесеност да се възвърне бързо. Изглежда надбъбречната му жлеза все още се мъчеше да свикне с реалността и да произведе адреналин, идеята, че драмата я нямаше, както и критичните случаи, никакви бедствия, които да са трудни за възприемане.

— Радвам се, че са идвали хора, — промърмори той, чувствайки, че трябваше да каже нещо.

— О, да, идваха… — Лейла извърна поглед, странно изражение стегна чертите на лицето й, — доста идваха.

Куин се намръщи.

— Никой странен обаче, нали?

Не можеше да си представи, че някой в имението би бил нещо по-различно от подкрепящ, но все пак трябваше да попита.

— Не… не странен.

— Какво? — докато Лейла мърдаше с пръст корицата на списанието в скута си, брюнетката отпред с приличаща на балонче глава и с лице с празен поглед ту се изкривяваше, ту ставаше пак нормална, изкривяваше се, пак нормална. — Лейла. Кажи ми.

За да може да постави някакви шибани граници, ако се налагаше.

Лейла отметна косата си назад.

— Ще решиш, че съм луда… или… не знам.

Той се приближи и седна до нея.

— Добре, виж. Не знам как да го кажа най-правилно, затова просто ще го кажа. Аз и ти? Ще бъдем изправени пред доста… нали знаеш, лични проблеми, свързани с…, - о, Боже, наистина се надяваше бременността да е спасена. — Също така можем да започнем да бъдем напълно откровени един с друг. Каквото и да е. Няма да те съдя. След всичките глупости, които съм направил лично аз? Никога няма да съдя никого за нищо.

Лейла си пое дълбоко въздух.

— Добре… ами, Пейн дойде да ме види снощи.

Той отново се намръщи.

— И?

— Ами, каза, че може би може да направи нещо относно бременността. Не беше сигурна дали ще проработи, но не вярваше и да ме нарани.

Гърдите на Куин се стегнаха, страх го прободе и накара сърцето му да забие бързо. Ви и Пейн имаха неща у себе си, които не бяха от този свят. И това беше готино. Но не и около детето му — за Бога, ръцете на Ви бяха ръце на убиец…

— Тя сложи ръка на корема ми, точно където е бебето…

Усещане сякаш кръвта му беше изтекла рязко и наведнъж удари здраво Куин в главата.

— О, Боже…

— Не, не, — тя се протегна към него. — Не беше лошо. Беше… хубаво всъщност. Бях… окъпана в тази светлина… тя мина през мен, подсили ме. Излекува ме. Фокусира се върху корема ми, но излекува още много. Обаче след това бях много разтревожена за нея. Свлече се на пода до леглото… — Лейла кимна надолу към пода. — Но после изгубих съзнание, сигурно съм спала много дълго време. И когато най-после се събудих? Тогава се почувствах… различно. Първоначално помислих, че е защото абортът най-после е… приключил. Излязох и намерих Блей, той ме заведе в клиниката. Тогава дойде ти и доктор Джейн ни каза, че… — нежната ръка на Лейла докосна долната част на корема й и се спря там. — Тогава тя ни каза, че детето ни е все още живо…

В този миг гласът й се пречупи и тя примигна бързо.

— Така че сега разбираш, мисля, че тя спаси бебето ни.

След дълъг момент на шок, Куин прошепна.

— О… мамка му.

Обратно на паркинга на ресторанта, Асейл се надвеси над Аудито на своята натрапница, застанал изцяло в светлините от фаровете.

Точно както бе направил и предната вечер, той срещна погледа й инстинктивно, а не умишлено.

И както стоеше на студа, беше разгневен заради собствения си нрав и заради друго. След като тази купчина изпражнения на два крака я беше изпратил до колата й и беше проявил лудостта да я целуне, Асейл имаше две възможности: да проследи мъжа в нощта, след което да последва разкъсване на гръкляна му, или да почака, докато човекът си тръгне и…

Нещо дълбоко в него го накара да вземе решение: не беше способен да я остави.

Натрапницата му спусна прозореца си и мирисът й го накара да получи ерекция.

Също така го накара да се усмихне. За първи път тази вечер го улавяше и това успокои гнева му повече от всичко друго.

Е, освен може би да одере онзи жив.

— Какво искаш? — изръмжа тя.

О, и това ако не беше точният въпрос.

Той заобиколи и мина от нейната страна на колата.

— Забавлява ли се?

— Моля?

— Сигурен съм, че чу въпроса ми.

Тя отвори с трясък вратата и изскочи от колата.

— Как смееш да очакваш някакви обяснения от мен за каквото и да било…

Той премести тежестта на бедрата си така, че се наклони към нея.

— Може ли да ти напомня, че ти първа наруши личното ми пространство…

— Не съм изскачала пред колата ти и…

— Хареса ли ти това, което видя снощи? — това я накара да млъкне. И като настъпи тишината, той се усмихна леко. — Значи признаваш, че си гледала.

— Много добре знаеш, че е така, по дяволите, — извика тя.

— Тогава отговори на въпроса. Хареса ли ти това, което видя? — каза той с глас, който дори на самия него му се струваше много дрезгав.

О, да, помисли си той, докато вдишваше дълбоко. Харесала го е.

— Няма значение, — измърка той. — Няма нужда да го казваш с думи. Вече знам отговора ти…

Тя го зашлеви толкова бързо и толкова силно, че главата му буквално се отметна назад.

Първият му инстинкт беше да оголи зъби и да я захапе, да я накаже, да се възбуди, защото нямаше по-добра подправка за удоволствието от малко болка. Или много.

Той изправи главата си и после затвори очи.

— Това беше приятно. Искаш ли да го направиш отново?

Когато тя отново се изчерви, той се засмя вътрешно и си помисли, да, разбира се, тази нейна реакция беше потвърдила, че онзи мъж щеше да остане жив. Или поне щеше да умре от нечии други ръце.

Тя искаше него. И никой друг.

Асейл се наклони още по-близо, докато устните му не бяха точно до ухото й.

— Какво прави, когато се прибра у дома? Или не успя да изчакаш дотогава.

Тя направи бавно крачка назад.

— Искаш ли да знаеш? Хубаво. Смених тоалетната на котката, направих си две бъркани яйца и филийка препечен хляб, а после си легнах.

Той направи бавно крачка напред.

— Какво прави, когато си легна?

Когато отново го лъхна ароматът й, той пак постави устни, където бяха… близо, о, толкова близо.

— Мисля, че знам какво си правила. Но искам ти да ми кажеш.

— Майната ти…

— Мисли ли за това, което видя? — духна вятър и коса падна пред очите й, и той върна кичурите на мястото им. — Представи ли си, че чуках теб?

Дъхът й се забунтува в гърдите й и о, прескъпа Върджин, това го накара да пожелае да я има.

— Колко дълго остана? — каза той задъхано. — Докато тя свърши… или докато свърших аз?

Ръцете й го отблъснаха.

— Разкарай се.

С бързо движение тя се измести от хватката на тялото му, скочи обратно в колата си и трясна вратата. Той се придвижи също толкова бързо.

Като се вмъкна през отворения прозорец, той извърна лицето й и я целуна силно, устните му доминираха, желанието да махне каквито и да било следи от онзи човешки мъж накара члена му да пулсира.

Тя отвърна на целувката му.

Също толкова силно.

Раменете му бяха прекалено големи, за да се проврат също през прозореца, искаше му се да смачка стоманата. Трябваше обаче да бъде в това положение и това го направи дори по-настоятелен, кръвта кипеше във вените му, тялото му се обтегна, докато езикът му проникваше в устата й, ръката му се провря зад врата й и се впи в косата й.

Беше влажна, сладка и топла.

Достигна момента, в който имаше нужда да спре и да си поеме въздух, или да рискува да припадне.

Когато се отдели от нея, очите им се срещнаха. И двамата дишаха тежко, възбудата й се понесе още по-доловимо във въздуха и той поиска да бъде в нея.

Да я бележи…

Звукът на телефона му беше точно неподходящото нещо в неподходящия момент. Звъненето от палтото му сякаш я върна в реалността, очите й блеснаха гневно, когато се отвориха, ръцете й се сключиха около волана сякаш искаше да запази равновесие.

Не го погледна, докато вдигаше обратно прозореца, запали и потегли.

Остави Асейл задъхан в студа.