Обречена планета

Глава първа

От подиума Император Мортиай погледна развълнуваната зала на Великия съвет. Седейки на подиума до него, Хелър видя, че той иска да говори и тропна с дръжката на бластера си, за да въдвори тишина.

— Благодаря ви, благороднико Стафи, за съдействието ви по този въпрос. Сега…

— О, Ваше превъзходителство! — извика благородникът Стафи. — Не сме дошли тук заради това!

Зад него се получи разбъркване, защото половин дузина издатели минаха напред, за да застанат до стола му, жест, който означаваше, че го подкрепят.

— Благороднико Стафи — каза Мортиай, — единствената причина, поради която ние, Императорът, присъстваме на това заседание, което ще признаете, че е необичайно, е, защото искаме да стигнем до дъното на последните размирици. Ако имате някакви молби с друг характер, предлагам да изчакате докато се сформира съответният Велик съвет…

— О, Ваше превъзходителство! — извика благородникът Стафи. — Това, което ми се ще вие да институционализирате, е НАПЪЛНО свързано с последните бунтове. Искаме да назначите Кралски цензор.

— КАКВО? — извика Мортиай изненадан. — Никога не съм си мислил, че ще дойде ден, когато вестниците ще търпят да им се казва какво да публикуват и какво не. Невероятно!

— Ами да, Ваше превъзходителство — каза благородникът Стафи като се закотви инатливо на мястото, което моментално му беше отстъпено на масата. — Ние издателите сме готови да сформираме комисия, която му е подчинена, и да му дадем кода, който той ще използва. Виждате ли, Ваше превъзходителство, никога преди вестниците не са били въвличани в конкуренция за тиража. Всеки вестник си има съответните читатели и сфера на интереси, а „Вътрешен обзор“ просто ни цитираше: бяхме напълно доволни и имахме печалба. С навлизането на жълтата журналистика обаче, всеки вестник се оказва…

— Жълта журналистика? — попита Мортиай. — Това пък какво е?

— Супер сензационализъм — отговори благородникът Стафи. — Откакто това стана практика, всеки вестник се оказва в ситуацията да се съревновава с останалите, за да види кой може да продаде най-много броеве като публикува най-големите лъжи.

— КАКВО? — извика Мортиай, а черната му брада настръхна. Добре известната му избухливост изведнъж си пролича с пълна сила.

— Да, Ваше превъзходителство. Ситуацията е напълно извън собствения ни контрол. Репортерите ни лъжат, мамят, измислят лъжливи факти, даже редакторите ни са ги подгонили. Това започна дори преди съдебния процес на Грис. Ние издателите сме безпомощни. Искаме Кралски цензор, на когото можем да разчитаме, когато някой вестник открие, че го използват като оръдие на връзките с обществеността.

— Ей сега вече ме объркахте — каза Мортиай като направи яростен жест, за да ги отпрати. — По-добре се заемете с това…

Като вида, че няма да успее, благородникът Стафи изстена:

— Но Ваше превъзходителство, връзките с обществеността бяха това, което причини размириците!

— КАКВО? Това да не е някаква бомба, заредена с гняв?

— О, по-лошо. Много по-лошо…

При главния вход се чу силно трополене и дрънчене и се надигнаха няколко гласа. Всички глави се обърнаха натам.

— Не ме интересува! — крещеше капитанът от Флота. — Вземайте си тия светлини, измитайте се и не влизайте повече! Тази зала е ПРЕПЪЛНЕНА! Тук вече има един екип на „Вътрешен обзор“!

— Там е работата, идиот такъв! — крещеше един човек в морско зелени дрехи. — Момчета, влизайте направо!

Светлокафявото на служителите от Флота и морскозеленото на новодошлите се превърна в кълбо при главния вход.

С писклив и силен глас Хелър извика:

— Мирно! — И моряците от Флота незабавно замръзнаха на местата си. Един от хората в морско зелено пристъпи напред. — Какво означава всичко това? — изкрещя Хелър.

— Аз съм режисьор на екип от „Вътрешен обзор“ — извика обратно към него през залата мъжът. — Менажерът в Джой сити ни изпрати тук със закъснение, без да жали въздушни камиони, за да свалим някакъв тъпанар от коментаторския канал и да вземем положението в наши ръце!

— Не можете ли да решавате вътрешните си проблеми — извика Хелър, — без да нарушавате работата на заседанието?

— Това не са вътрешни проблеми! — извика обратно мъжът при вратата. Той огледа залата и тръгна към един общ работник, който се намираше в залата, и изведнъж вдигна визора му. — Точно както си мислех! — извика той. Обърна се с лице към подиума: — Менажерът побесня като помисли, че е изпратил неподходящ екип от „Вътрешен обзор“. Тези тук обаче не са никакви служители на „Вътрешен обзор“. Това е Мадисън и екипът му!

— КАКВО? — извика Хелър. — Капитане, ХВАНЕТЕ ТОЗИ ЕКИП!

— В АТАКА! — изкрещя Флик.

Екипът на Мадисън реагира незабавно. Пуснаха всякакво оборудване, измъкнаха ножовете и нападнаха служителите от Флота.

Моряците също реагираха незабавно. Нападнаха екипа.

Хората в залата побягнаха с пронизителни писъци.

Светлокафяво и морско зелено закипяха в бясна бъркотия. Започнаха да падат лампи и оборудване.

— ПАРАЛИЗИРАЙТЕ! ПАРАЛИЗИРАЙТЕ! — крещеше капитанът от Флота над шумотевицата.

Електрическите ками на моряците от Флота хвърляха искри, когато те се защитаваха или участваха в дуели. Понеже бяха свикнали да действат на космическите кораби на Флота, където всеки изстрел би бил фатален за всички, никога не биваха въоръжени с бластери. А електрическите им ками можеха да се нагласяват на мощност, която беше по-ниска от необходимата за убиване. Това беше нечестно предимство и екипът на Мадисън направи всичко възможно да се възползва от него, доколкото можеше.

Кръстосваха се ножове и ками с потоци от искрящи пламъци. Двойки се въртяха в схватка.

При команда на Флик хората на Мадисън се опитаха да се втурнат към вратата!

Това им беше грешката. Там беше останал един флотски взвод, защото беше очаквал точно това.

Получи се бъркотия от пламъци и искри. Надвишени по брой с две към едно, хората на Мадисън бяха проснати един след друг със стонове на болка, временно парализирани.

Истинският екип от „Вътрешен обзор“ при вратата тайничко снимаше всичко. Сега влязоха триумфиращи из цялата зала и започнаха да нагласяват оборудването си.

Моряците от Флота бяха претърпели само минимални загуби. Започнаха да влачат нападателите си и ги стоварваха до стената.

— Капитане — извика Хелър. — Разгледай пострадалите и виж дали можеш да разбереш дали сред тях има мъж на име Дж. Уолтър Мадисън.

Иззад една светеща лампа, която беше останала права в един ъгъл и хвърляше лъчи в залата, излезе един човек, който постепенно стана видим за всички.

— Ако търсите Дж. Уолтър Мадисън — каза той, — аз съм пред вас. А освен това — продължи той като вървеше напред с вдигнат визор, — напълно грешите по отношение на връзките с обществеността.

Той стигна до ръба на масата, а в него се бяха впили невярващи всички погледи. Той погледна Мортиай и каза:

— Отказвам, Ваше превъзходителство, да стоя бездейно и да гледам как благородната професия на връзките с обществеността бива оплювана.

Мортиай се вторачи в него.

— Паблик рилейшънс — продължи Мадисън — означава на вашия език връзки с обществеността. Те, Ваше превъзходителство, са от огромна полза за правителството. — Гласът му придоби тананикащо напевен тон. — Можете да моделирате, извайвате и създавате в причудливи форми мнението на множеството. Не е необходимо да бъдете разумни при вземането на правителствените решения, когато използвате връзките с обществеността. Можете да правите каквото си искате и, с красивата техника на въображението, да създавате каквото обществено мнение ви е необходимо. Даже не е нужно да бъдете честни или справедливи в съдебните ви процеси. Ако вие, като управляващ владетел, не харесвате някого, не е необходимо той дори да е виновен за някакво престъпление: просто произвеждате новини и го подлагате на съд в пресата. Дори не е необходимо да го изправяте пред съда.

— КАКВО? — извика Мортиай възмутен.

— Наистина — продължи Мадисън — имате право да се взирате изненадан. Но това е истина. Чрез манипулирането на общественото мнение, можете да насочите тълпите и паплачта, в каквато си посока пожелаете. Всъщност, точно с умелото използване на процеса на Грис успях с помощта на връзките с обществеността да доведа тези прекрасни размирици до положителното им избухване!

— КАКВО ОЗНАЧАВА ВСИЧКО ТОВА? — извика Мортиай.

— Връзки с обществеността — отвърна Мадисън. — Цялата планета Блито-3 се ръководи от тях. — Гласът му почти започна да пее. — Връзките с обществеността са дарът на Земята за очакващата вселена.

Хелър видя как в погледа на Мадисън се разпали жарава. Той каза тихо:

— Внимавай, Мадисън! По-добре е да млъкнеш!

Мадисън се обърна към него с презрително отношение.

— Да млъкна? Стана много добре, че НЕ млъкнах. Хелър-Уистър, та аз те направих това, което си днес! Без връзките с обществеността и моят гений при използването им, сега щеше да трепериш никому неизвестен в някоя мрачна и усойна пещера. Какво си ти всъщност? Никой, едно нищо!

Мортиай беше скочил на крака. Лицето му се беше изкривило от ярост.

— Млъкни, дяволско изчадие! — изгърмя той към Мадисън. — Как смееш да обиждаш един от най-смелите офицери, които някога са живели! Ти си един сополив страхливец на всичкото отгоре! Знаеш много добре, че на един офицер не му е разрешено да се дуелира в присъствието на монарха. Добре, аз ще се погрижа за това! — И той извади ръчния си бластер, за да го застреля!

Мадисън погледна оръжието и пребледня. Той нямаше представа, че подобен обичай съществува. Беше изпаднал в несвяст. Сега му се струваше, че ще го изнесат с краката напред. Той наблюдаваше с ужас как палецът вдигна предпазителя!

Изведнъж Мортиай се овладя.

— Не — каза той. — Това време отмина. Сега съм Император. Трябва да се поправя.

Макар че постави бластера си отново в кобура на колана си, той не изглеждаше много променен. Продължаваше да излъчва максимална ярост. Продължаваше да стои прав.

Мортиай се взря в Мадисън. Гласът му на човек свикнал да обитава космически кораб прогърмя:

— НАЙ-СЕТНЕ стигнахме до дъното на всичко!

Ръмжащата ярост вля страх в напрегнатата зала.

— Едно нещо, наречено връзки с обществеността, разбунва милиони духове по улиците и причинява материални загуби за десетки милиарди кредита! Някой си П. Т. Барнъм ни дава отвратителни изроди! От ЦРУ и КГБ се ражда една покварена, престъпна организация, наречена Апарат! Две безумни, измислени „науки“, наречени психология и психиатрия, лъжат цялото население! Наркотиците разбиват живота на цели градове и подриват правителството! Двамата ми бедни братя са мъртви, баща ми е с разбито здраве, а аз самият — осъден на пет години в ада! И откъде е дошло всичко това?

Той стовари юмрука си върху масата.

— Една планета, наречена Блито-3, Земята! НАС СА НИ ЗАВЛАДЕЛИ!

Мортиай се изпъна. Лицето му беше много сериозно. Но той се беше взел в ръце. Сега заговори с кралска решимост.

— Вече знам защо нещата на Волтар са тръгнали толкова зле и зная откъде е дошла болестта. Примитивните, западащи или загниващи цивилизации могат да бъдат много опасни, за да се общува с тях. Може да бъде като поставянето на пациент със заразна болест в стая, пълна със здрави хора. Една култура от по-висш порядък може да бъде върната назад или покварена от едно такова общуване. Имали сме и преди в историята си подобни случаи и съвсем не сме безгрешни. Никога обаче в цялата си кариера, която беше изпълнена с многобройни пътувания, не съм чувал за толкова гнило и дегенерирало общество като това на Блито-3, Земята!

Той остана така за момент. Погледът му се плъзна по доспехите и портрета на баща му, които още висяха на отсрещната стена. Вградени под тях се намираха портретите на двамата му братя, които бяха мъртви. Очите му се замъглиха за момент и тогава, той изведнъж се обърна към Хелър.

— Не искам повече да чувам нищо за Блито-3! НИКОГА! — Той си пое дълбоко дъх. — Вие сте постоянен вицекралски председател, лорд Хелър. Като Император, аз по правило не бива да присъствам тук. — Хелър виждаше, че Мортиай всъщност плаче и се опитва да скрие това колкото може по-добре. — Като корона — продължи Мортиай като контролираше гласа си с трудност — напускам това заседание. Ще Съставя в свободното си време списък на потенциалните нови лордове, който можем да използваме при сформирането на правителството. Той се беше навел напред, за да прикрие емоционалния стрес, в който беше изпаднал. Взе шест празни бланки за прокламации. Бързо се подписа под всяка една от тях. Извади кралския печат от джоба си и го удари върху подписите. Плъзна шестте бланки към Хелър.

— Използвай една от тези празни бланки — каза Мортиай, — за да се освободиш от Блито-3, Земята, по какъвто начин сметнеш за най-добър!

Той се обърна към задната част на подиума. Очевидно си тръгваше и цялата зала мълчеше напълно изненадана. Изведнъж всички се изправиха в закъснял опит да се поклонят.

Мортиай обаче не гледаше към тях. Той слезе по задните стъпала на подиума. Когато изчезна от погледа им, той избърса очите си с обратната страна на ръката си.

Графиня Крек се изниза до него, хванато под ръка и го отведе, защото за нея беше очевидно, че той е заслепен от сълзите си и не вижда къде върви. Беше обичал братята си много силно. Но едва сега, когато беше разбрал какво е причинило смъртта им, си даваше сметка за това.

Глава втора

Залата на Великия съвет беше като пчелен кошер. Висшите офицери до голямата маса продължаваха да стоят прави, но бяха започнали да разговарят помежду си. Хората в залата бяха разстроени, защото Императорът си беше тръгнал разстроен.

Хелър разлисти шестте празни бланки за прокламации. Знаеше с какви трудности ще се сблъска при опита си да накара щабовете да се споразумеят за разположението на силите, бойните зони, разпределението на сумите и други подобни подробности, които се уточняват при нахлуване: моментът със сигурност не представляваше необходимият оперативен климат, в който подобно нещо можеше да започне.

Мадисън все още стоеше там, наполовина припаднал, а камата на един лейтенант от Флота висеше на два сантиметра от гърлото му. Хората от екипа му бяха струпани до стената и постепенно започнаха да се връщат към живот.

Изведнъж Хелър забеляза едно дребно съсухрено лице от срещите си с него преди много, много години той разпозна Началника на Палас сити.

Хелър удари по масата с дръжката на бластера си.

— Господа — извика той, — тази вечер пред нас стоят много важни въпроси за решаване. Мисля си обаче, че на всички ще ни се отрази добре малко ОСВЕЖАВАНЕ! Началникът на Палас сити току-що ми даде знак, че ще ви поднесе няколко подбрани напитки и мезета, най-добрите, които може да изнамери всъщност.

Началникът на Палас сити се вторачи. Мозъкът му заработи на пълни обороти. Откъде ли можеше да намери някакъв персонал, който да отвори мазетата и складовете с провизии? Охраната на Палас сити, както и слугите бяха изгонени от Апарата. И тогава той изведнъж си даде сметка по логиката на изводите, че съществуващите лордове на Палас сити са отстранени от служба. Разполагаше с всичките им дворци, от които можеше да взема каквото си иска. Той кимна живо.

Радостен шум приветства новината на Хелър. Той каза:

— Заседанието ще поднови работата си след два часа. Бъдете тук на време, защото ще преговаряме по много важни въпроси.

Той слезе от подиума. Посочи към Мадисън.

— Доведете го насам — нареди той на лейтенанта от Флота.

Хелър си проправи път през тълпата, за да се добере до стената, и погледна надолу към отпуснатите фигури в морско зелено. Обърна се към Мадисън.

— Предполагам, че си обучил този екип във връзки с обществеността — каза Хелър.

— О, да — отвърна Мадисън. — Те са много ценни хора!

— Добре — каза Хелър и повика с ръка морския капитан. — Искам всички от този екип да бъдат оковани в електрически вериги, след това ги събудете с шут и оковете Мадисън най-отпред.

— Незабавно, Ваша светлост — отвърна капитанът. — Мога ли да вдигна волтажа малко над обикновеното? Те нараниха някои от моите хора.

— Никакви изтезания — каза Хелър, — макар че трябва да се съглася с вас, че идеята е доста привлекателна.

Изведнъж на Мадисън му дойде смелостта.

— Не можете да се отнасяте така с мен. В никоя книга на Закона практикуването на връзки с обществеността не е обявено за престъпление. Няма никакво обвинение, което можете да повдигнете срещу мен. Връзките с обществеността са просто една професия като всички останали.

— Е — каза Хелър, — това може да е така на Земята. Там можете да започвате цели войни, да разваляте репутации и да разрушавате човешкия живот, а специалистите по връзки с обществеността просто да се перчат отстрани и да се присмиват на всичко. Тук обаче не се гледа с толкова леко око на един милион жертви.

— Аз поставих Мортиай на трона, ако искаш да знаеш — каза Мадисън. Ако не бях подпомогнал коронясването на Хист, населението никога нямаше да се надигне…

— Мадисън, съжалявам, че трябва да ти кажа това, но ако не си беше пъхал носа в тази работа, Клинг просто щеше да се оправи, да обяви Мортиай за свой наследник и нямаше да се стигне до нито един изстрел. Ти беше просто една тъпа, разрушителна странична атракция! Това обаче е типично за твоята порода навсякъде, където съм я срещал. Ти просто причини неприятности там, където можеше въобще да се мине без такива.

Мадисън го погледна със съмнение. След това повдигна рамене.

— Виждам, че имаш да учиш още много, Хелър-Уистър. Господин Бери ще ми повярва, че работих упорито да те направя безсмъртен. Когато се върна на Земята…

— Мадисън — каза Хелър на английски, — трябва да ти съобщя нещо. Господин Бери вече работи за мен.

— КАКВО?

— Факт — отвърна Хелър. — А що се отнася до връщането ти на Земята, аз дори не мисля, че ще ми се наложи въобще да си имам работа с теб там. Последната ти тъпа шега беше наистина първокласна — така разгневи Мортиай. Връзките ти с обществеността бяха толкова добри, че той просто нареди да унищожим твоята планета. Истински триумф за връзките с обществеността.

Мадисън го погледна и тъкмо щеше да заговори, когато графиня Крек се беше върнала от Императорския дворец и сега се приближи към тях.

— Джетеро — каза тя, — последният път, когато видяхме този човек, той не трябваше ли да излети с колата си от един док по Ийст ривър?

— Специалистите по връзки с обществеността — отговори Хелър — за нещастие не могат дори да създадат един истински некролог.

Екипът от престъпници беше събран на едно място и сега оковаваха всички от него. Жената Флип стоеше наблизо и съзерцаваше графиня Крек.

Крек се обърна към Мадисън.

— Току-що си спомних. Два дни след като некрологът ти се появи във вестниците, аз, видях още едно съобщение, в което се говореше за теб. Беше за майка ти.

— Майка ми? — рече Мадисън внезапно пребледнял. — Умряла е от скръб, след като е прочела съобщението за смъртта ми?

— Не — отвърна Крек. — Тя се омъжи и вдигна едно от най-щастливите сватбени тържества, от които съм виждала снимки!

— О, Боже мой — възкликна Мадисън и започна да грохва.

Въпреки оковите си, жената Флип го сграбчи, за да не се свлече. Тя коленичи и сложи главата му на скута си.

— Какво му стана? — попита Хелър графиня Крек. — Просто му казах това, за да не се чувства виновен, че е разбил живота на майка си от скръб. Беше нещо като жест на внимание!

Жената Флип целуна Мадисън. Той се окопити. Клепачите му премигнаха и той отвори очи. Вдигна поглед към нея. Тя отново го целуна.

— Вече си мой — каза Флип с жаден поглед.

— О, Боже мой — изхлипа той, — отиде си геният ми!

Глава трета

Навън беше задухал студен пустинен вятър. Той виеше из опразнените дворци, като издухваше вътре прах на въртележки пред лампите, които бяха поставяни от армейски части за временно използване.

Бунтовнически отряди и войници от Флота патрулираха по тъмните булеварди.

Графиня Крек поведе Хелър надолу по широкото стълбище към, един от близките паркове. Следваше ги един отряд моряци от Флота, които държаха накуп окования екип на Мадисън.

Режисьорът на новия екип от „Вътрешен обзор“ хукна надолу по стълбите и тръгна успоредно с Хелър.

— Корона, Ваша светлост, сър — обърна се той към него, — моля ви, не се гневете на „Вътрешен обзор“. — Той погледна през рамо към Мадисън, който вървеше на няколко крачки зад тях. — Гадостите, които тоя идиот пускаше по коментаторския канал, бяха засечени от редактора на монитора в Джой сити. Те въобще не бяха пуснати в ефир.

Мадисън, който вече се беше свестил напълно, щеше да припадне отново, ако Флип и един моряк не го бяха задържали за веригите.

— Откога „Вътрешен обзор“ е станал толкова загрижен? — попита Хелър.

— Ами, сър, вие вече сте важна обществена фигура.

— Чудесно — отвърна саркастично Хелър. — Това обяснява всичко. Върнете се обратно и се поосвежете.

— О, благодаря — каза режисьорът от „Вътрешен обзор“. — Разбирате ли обаче, един от хората ми е забелязал преди няколко минути да се приземява един кралски въздушен вагон, а от него е излязъл лорд Търн. Струва ми се, че това е свързано с вашия затворник Солтан Грис. Искам да го отразя. Това са горещи новини от мястото на събитието.

— Ще го убия тоя Мадисън — измърмори Хелър.

— О, чудесно! — рече режисьорът от „Вътрешен обзор“. — Ще го екзекутирате направо тук, в парка…

— Млъквай! — нареди Хелър. — Това беше само метафорично казано. Ти и внезапния ти разговор за „обществена фигура“, „да го отразиш“ и „горещи новини“! Ти никога не беше чувал за подобни неща, преди да се появи тоя бибипан Мадисън. Сега звучиш точно като от новинарски екип на АВС.

— Но обществеността има правото да знае! — каза режисьорът.

— Правото да знае! — скръцна със зъби Хелър. — Това вече преля чашата. Не, НЕ МОЖЕТЕ да отразите частната ми среща с лорд Търн. Обаче ще ти кажа какво ще се случи малко по-късно тази вечер.

— Какво? — попита режисьорът.

— Ще се погрижа да бъде назначен Кралски цензор, който да има право да разстрелва режисьори! Махай се оттук!

— Корона, Ваша светлост, сър! — каза режисьорът. — Да не би да намеквате, че ще въведете фашистко потискане на даденото от Бога право на свобода на словото и печата?

Хелър се спря. Мадисън почти се блъсна в него.

— Мадисън — обърна се Хелър към него, — ако преди съм чувствал някаква милост към теб, тя току-що се изпари. Тъкмо когато започвам с голямо неудоволствие живота си като „обществена фигура“, ми се струва, че ти ще ме преследваш като дух.

— Значи ще го екзекутирате в парка — рече режисьорът.

— Не — отвърна Хелър, като продължи да върви. — Много се изкушавам, но няма. Режисьоре, с бръщолевенията си наоколо това приятелче Мадисън ви е казало само половината истина.

— Наистина ли?

— Да. Другата половина се отнася до това, че съществува такова нещо като „нахлуване в лична територия“.

— О-о? — възкликна впечатленият режисьор.

— Да — продължи Хелър. — Сега, искам да кажете на хората от „Вътрешен обзор“, както и на всички останали, които биха ви чули, че ако ви хвана да нахлувате в личната ми територия с камери и екипи, ще ви съдя вас или тях за милиарди кредити.

— Боже мой!

— Това е само част от онова, на което Мадисън не ви е научил.

— Но какво означава това „нахлуване в лична територия“?

— А — отговори Хелър, — it means anything I say it means any time I say it.

— Боже мой!

— Така — каза Хелър. — Сега, когато разбра за какво става въпрос, на всяка цена да го кажеш на шефа си и на колегите си режисьори.

— О, така и ще направя — каза режисьорът изплашен.

— Добре — рече Хелър. — Сега, понеже това може много добре да попречи на избухването на по-нататъшни бунтове, и единствено по тази причина, а не някаква друга, можеш да доведеш камерите и екипа си и да отразиш процеса на Солтан Грис.

— О, ДА, Ваша светлост! — извика режисьорът с истински впечатлен и боготворящ глас. — На вашите заповеди, Ваша светлост, сър! — И той хукна назад.

Хелър се обърна към Мадисън. Каза му на английски:

— Сега ще видиш какво ще стане, бибипец такъв!

Глава четвърта

Лорд Търн седеше на дулото на едно обърнато бластерно оръдие на Апарата. Въздушният вагон с надпис. „Кралски затвор“ беше паркиран съвсем наблизо. Някой от армейските инженери беше поставил в краката му полева електрическа печка и той грееше ръцете си на червената му светлина.

— Джетеро, момчето ми! — рече лорд Търн, когато Хелър застана пред него. Той стана и потупа ръката му.

— Много съжалявам, Ваша светлост — каза Хелър, — че се наложи да ви помоля за тази услуга. Страхувам се, че без да знам съм ви причинил много главоболия.

— Седни, седни, момчето ми — прекъсна го лорд Търн като потупа с ръка мястото на оръдието до себе си. — Нищо, което е непоправимо. Но за какво за Бога беше всичко това?

Хелър седна.

— Откарвах Грис в Кралския затвор и помислих, че е извършил самоубийство.

Търн махна с ръка към въздушния вагон. Лицето на Солтан Грис стоеше притиснато до зарешетения прозорец, в очите му се четеше отчаяние, а погледът му беше безнадежден. Зад него стояха двама пазачи от затвора.

— Е, за нещастие, не успя — отговори лорд Търн. — Този човек е един истински углавен престъпник. Може да причини повече неприятности на кубичен сантиметър от закона от всички, които съм познавал досега. Знаеш ли, не можах всъщност да го осъдя, защото не знаех обвинението.

Снимачният екип беше пристигнал бързешката и двамата изведнъж бяха окъпани в светлина. Лорд Търн изсумтя.

Хелър бръкна в туниката си и извади една разпечатка.

— Вече успяха да пуснат терминалите в залата и току-що извадих това. Можеш ли да го съдиш по това и да свършим веднъж завинаги?

— О, с най-голямо удоволствие! — каза лорд Търн и даде знак на стражите във въздушния вагон. — Два пъти по-законно е да го съдим в Палас сити, а и избавлението ще бъде чудесно!

Солтан Грис вървеше препъвайки се напред. Бутнаха в лицето му една камера и той трепна.

— Застани там — каза Хелър. — Не се плаши от камерите. Мисля, че никой не ни гледа по това време на денонощието.

— Само така си мислите — каза режисьорът. И той показа един монитор за обратна връзка от екраните в Джон сити. Кадрите, които той показа, бяха монтаж от тълпи, тълпи, тълпи! Стояха по тъмните улици в тази част на Волтар и по огрените от слънцето улици в другата. Мълвата вероятно се беше разпространила мълниеносно.

Хелър изстена. Той се обърна към лорд Търн.

— Това е Заповед на Великия съвет под номер 938365537-451БЗ, издадена миналата година. Тя нарежда на Външния отдел да изпрати един инженер на Блито-3, който да позакърпи планетата. Солтан Грис, който по това време е второстепенен служител в Апарата, шеф на Секция 451, Блито-3, направи всичко възможно, за да предотврати изпълнението на тази заповед.

— Аха! — извика лорд Търн, като прочете заповедта.

— Тогава твърдението на защитата на Солтан Грис и неговите адвокати, че той само е изпълнявал нареждания, не важи!

Лорд Търн се загърна с мантията си. След това каза високо:

— Съдът заседава! — и стрелна с враждебен поглед Солтан Грис.

Грис стоеше разтреперан, окъпан в светлините на „Вътрешен обзор“, но също и в тази от печката, която, понеже беше червена, му придаваше сатанинско излъчване.

Знаех си, Грис, че един кралски офицер не ще да те е арестувал за нищо. Това е много сериозно обвинение. Наказанието е решение на съда по негово усмотрение или смърт. За какво пледирате?

— Невинен! — изстена Грис.

— За нещастие — каза лорд Търн, — най-сетне седнах да прочета самопризнанията ви. Виновен сте толкова, колкото и убиец, намерен да стои с капеща от ножа му кръв. Дори сте се опитали да отнемете живота на един кралски офицер! Признавам ви за виновен по обвинението! Имате ли да кажете нещо, преди да издам присъдата?

Солтан Грис се свлече на колене. Той вдигна събрани окованите си ръце и ги задържа умоляващо пред съдията. За нещастие това го отведе по-близо до печката, която го обагри в алено: понеже светлината идваше отдолу, нагара лицето му да изглежда като на чудовище.

— Вие ми обещахте снизходителност! — извика той.

— Не мисля така — отговори Търн. — Просто ви казах да напишете престъпленията си, за да мога да разбера в какво ви обвиняват.

— Милост, милост! — разхленчи се Грис. — Не ме осъждайте на смърт чрез измъчване! Пощадете ме!

— О, за Бога — каза Хелър с отвращение. Той се наведе към лорд Търн и му прошепна нещо в ухото. Лорд Търн кимна.

— Солтан Грис — каза Търн, — имам законното право при такова престъпление да ви осъдя по усмотрение на съда или на смърт. Окончателната ви екзекуция ще бъде извършена чрез обесване и излагане тялото ви на показ в Кралския затвор, докато то изгние…

Грис припадна. Строполи се с тупване и дрънчене на оковите.

Един пазач от затвора се опита да го вдигне на крака и да го освести. Грис просто се свлече.

— Какъв олигавен страхливец — каза съдията. — Не можа дори да остане в съзнание, за да чуе останалата част от присъдата.

Лорд Търн направи няколко бележки в някаква книга и приложи към нея заповедта на Великия съвет.

Хелър следеше с поглед снимачния екип. Те бяха направили всички кадри в близък план на Грис, които им бяха необходими. Бяха започнали да си прибират оборудването. Прожекторите им угаснаха. Хелър беше сигурен, че тълпите по улиците на Конфедерацията танцуват от радост.

— Благодаря, Ваша светлост — обърна се режисьорът към Хелър. — Мисля, че ние от „Вътрешен обзор“ ще можем да осъществим с вас едни много продуктивни професионални взаимоотношения.

— Точно от това се страхувах — отвърна Хелър сардонично.

Режисьорът се отдалечи, следван от екипа си.

Лорд Търн се изправи. Приближи се към Грис и го побутна с крак, но нямаше никаква реакция.

Търн се обърна към Хелър.

— Е, Джетеро, момчето ми, ако знаеш само колко се радвам, че всичко това свърши. — Той стисна ръката на Хелър. След това погледна към припадналия Грис и каза: — Е, вече е напълно твой.

Следван от стражите от Кралския затвор, лорд Търн се качи във въздушния вагон. Отлетяха.

Хелър направи знак с ръка към припадналия Грис и каза на лейтенанта от Флота:

— Вдигнете го. Трябва да се отбием на още едно място.

Глава пета

Дворецът на кралица Тийни се издигаше в студения мрак. Стенанията, които се носеха оттам се съчетаваха с вятъра.

Силните армейски полеви лампи, които го осветяваха в синьо сякаш само усилваха мрачния ефект.

Колоната от петдесет и един затворника — Грис го носеха — спря с трополене на откритото пространство в основата на голямата извита стълба.

Хората на Снелц стояха наоколо като охрана. Снелц пристъпи напред.

— Поеми тези затворници — каза Хелър — и ги задръж в малкия парк до стълбата. — След това се обърна, за да благодари на моряците от Флота. Офицерът им провери дали хората на Снелц са ги поели, отдаде чест на Хелър с кръстосване на ръката и поведе хората си обратно.

— Откъде, за Бога, идва всичкото това стенание? — попита графиня Крек.

Снелц се чувстваше малко неловко в синята светлина на армейските полеви прожектори.

— Някак им хрумна, че кралица Тийни ще бъде екзекутирана. Там вътре има екран на „Вътрешен обзор“ и някакъв адмирал на заседанието говореше за това, че тя наистина трябва да бъде екзекутирана. И тогава им хрумна идеята, че може да бъде екзекутирана за това, че е приютила Ломбар Хист.

— Ти ли им каза това? — попита го Хелър.

— Ами — отвърна Снелц, като избягваше погледа му, — това беше начин да ги накарам да пуснат затворника, макар че не свърши работа.

Хелър поклати глава.

— Сега трябва да се оправям с бедствен район. Е, хайде. Можем поне да се опитаме.

Той се изкачи по широките извити стъпала, следван от графиня Крек и Снелц.

Двама стражи в сребристи ливреи препречиха пътя им при вратата като кръстосаха бойните си брадви. Хелър им представи тримата. Един сенешал им нареди:

— Вие тримата влезте, но без никакви оръжия.

Хелър и Снелц разкопчаха кобурите на коланите си и подадоха снаряжението си на един страж. Сенешалът извика: „Лорд Хелър!“ в залата. Тогава Хелър, Снелц и графиня Крек влязоха в голямата зала за приеми.

Гледката беше покъртителна. Единствената светлина идваше от детски джобни фенерчета, които лежаха насам-натам по пода, разхвърляни между няколко пумпала и други играчки. Няколко човека от персонала се поддържаха един друг прави и ридаеха. По протежение на цялата стена се бяха скупчили групички момчета, които също плачеха. Студеният пустинен вятър тихо виеше из залата.

Тийни седеше на долното стъпало на трона си. На раменете й беше наметната синя кожена пелерина. Тя държеше скиптъра си безжизнено. Беше забила поглед в пода.

Тримата спряха пред нея. Графиня Крек се наведе и я погледна в лицето.

— Леле, та ти си само едно младо Земно девойче — каза тя.

Ефектът се прояви незабавно. Тийни скочи на крака и се качи две стъпала по-нагоре, за да стане по-висока.

— Аз съм кралицата на Флистен Тийни! — каза тя пламенно. — И ще посрещна ориста си като кралска особа!

От другите в залата се понесе стон като погребална песен.

Тримата я погледнаха с изненада и тогава, преди да успеят да проговорят, Тийни изведнъж седна на по-високото стъпало. Тя постепенно се отпусна и като опря лакти на коленете си подпря глава на ръцете си унило.

— Напълно бях успяла. Всичко вървеше просто великолепно. И тогава дойде Мадисън и развали всичко! — След това главата й клюмна още по-напред. Тя изстена: — Никой не ме обича, всички ме мразят. Ще умра и ще ме ядат червеите. — И тя започна да хлипа.

Няколко момчета пропълзяха към нея и извикаха:

— Ние те обичаме, Тийни!

Хората от персонала, които бяха стояли в сянка, пристъпиха напред.

— Не ни късай сърцата, кралице Тийни!

Главният иконом коленичи и се вкопчи в ръката на Хелър:

— Лорд Хелър, ако ще я екзекутирате, персоналът иска само да умре на бесилото до нея.

— Боже мой — възкликна Хелър като се освободи. — В какво се забърках!

— В същата ситуация, която се получи в Афийон, Турция — каза графиня Крек. — Малките момченца и Утанч! Чувала съм за това момиче. Тя е просто още един пример за това какво прави Земята с хората. Ако не се оправиш с нея, тая перверзия ще тръгне из Волтар като чума. Когато се сетя за провалите си при опитите да реформирам мис Симънс и останалите, трябва да те посъветвам да направиш едно-единствено нещо. Не можеш да я депортираш, защото както разбрах, скоро няма да има място, на което да я депортираш. Ще трябва да я екзекутираш.

Стоновете и риданията станаха оглушителни!

— Млъкнете! — извика Хелър.

Оплакването се удвои!

При цялата шумотевица Хелър каза на Снелц и графиня Крек:

— Моля ви, нека се оправя с това. — Той се огледа наоколо и вдигна една детска играчка от пода.

— О, Джетеро — каза графиня Крек, — толкова си малодушен. Знам си какво точно ще направиш. Ще й простиш и ще й наредиш да се държи прилично, след което тя ще продължи веднага да развращава цялото…

Няколко камериерки схванаха откъде идва опозицията. Паднали на колене, те се вкопчиха в графинята като се опитваха да отвлекат вниманието й.

— Молим ви, не убивайте кралица Тийни! — плачеха те. Едната от тях разкъса роклята си и оголи гърдите си. — Убийте нас — каза тя, — но оставете нея жива!

— МЛЪКНЕТЕ ВСИЧКИ ДО ЕДИН! — извика Хелър.

Той изкачи три стъпала и стигна до Тийни. Докато се приближаваше към нея, стоновете се удвоиха. Той обви раменете й с ръка. Всички бяха сигурни, че ще я удуши.

Но Хелър целуна кралица Тийни по бузата!

— Е, така си и знаех! — каза графиня Крек.

Хелър извади червената си кърпа на инженер и изтри сълзите на Тийни. Накара я да си издуха носа в нея.

След това вдигна Тийни и я отнесе до входната врата. Сложи я да си стъпи на краката и застана близо, до нея.

Останалите се бяха вторачили. Тишината беше станала болезнена.

След това до тях достигна част от приглушения говор на Хелър.

— Така че единственият въпрос е дали ще направиш това за мен или не.

Понеже беше останала в залата, графиня Крек се ужаси. Тя беше абсолютно сигурна, че Хелър прави предложение на момичето. Тя изстена:

— О, Боже, вече го е вербувала и него!

Внезапно Тийни нададе доволен кикот.

Всички в залата стояха наелектризирани.

Точно до входната врата имаше една малка стаичка. Изведнъж Тийни и Хелър влязоха там и затвориха вратата зад себе си.

Хората се спогледаха като гръмнати.

Минаха пет минути. Всички се взираха в затворената врата. Минаха десет минути. Вратата още стоеше затворена.​

— О, Боже мой — изстена графиня Крек.

Изведнъж вратата се отвори. Хелър и Тийни излязоха. Тийни издърпа робата около раменете си. Тогава тя изведнъж обви с ръце Хелър и каза:

— Гениално хлапе, в крайна сметка ти си наистина едно гениално хлапе! А и като мъж си те бива! — След което се повдигна на пръсти и го целуна!

Хората в залата усетиха някак, че кризата е приключила. Те започнаха да крещят от удоволствие хвалебствени песни. Шумотевицата беше оглушителна.

Графиня Крек припадна.

Глава шеста

През последните два часа залата на Великия съвет сякаш беше претърпяла някаква промяна. Началникът на Палас сити беше доста зает през тях. Някои от обсипаните с диаманти знамена бяха намерени в багажа на мъртвите отряди на Апарата. Портретите на Клинг и двамата му по-големи сина бяха свалени и на тяхно място беше окачен един на Мортиай като млад в пълната униформа на офицер от Флота. Някои от стражите на Палас сити се бяха върнали по местата си и стояха в залата като статуи в синьо и виолетово. Слуги на бившите лордове щъкаха из залата и почистваха остатъците от трапезата.

Хелър беше изпил чаша газирана вода, беше изял едно от кексчетата, беше измил лицето си и сменил дрехите си със златиста туника на лорд, която началникът беше изровил отнякъде, но я беше допълнил с офицерския си колан и кобурите на кръста.

Сега той зае мястото си на подиума. Графиня Крек седна на една малка табуретка встрани от него и малко зад креслото му. Тя седеше сякаш потънала в дълбок траур, страдаща и мълчалива.

Претъпканата зала беше изпълнена с глъчка. Изглежда бяха дошли още повече хора. Хелър тъкмо щеше да удари по масата с дръжката на оръжието си, когато изведнъж прозвучаха четири тръби и се удариха чинели. Това го стъписа. Той погледна към едно малко балконче, на което стоеше началникът. Човекът намигна! Беше наблюдавал ръката на Хелър. Хелър потисна желанието си да се изсмее. Промърмори само на себе си:

— Е, точно като Мортиай трябва да си дам сметка, че онези времена отминаха. — И той постави бластера си в кобура.

— Господа — каза той във внезапно утихналата зала, — откривам отново това заседание на офицерите. Трябва да се захванем с няколко въпроса. Ще оставя за най-накрая унищожаването на планетата Блито-3. Като за начало ми се ще да решим окончателно въпроса за Земното момиче и катамитите.

Незабавно се появи настойчиво ръмжене, вълна на омраза и злост от повече от двете хиляди човека, които се бяха събрали в залата.

Екипът от „Вътрешен обзор“ се беше хванал на работа, а екраните за обратна връзка на далечната стена на залата показваха реакцията на тълпите по улиците. По нощно осветените пътни артерии в тази част на планетата и по осветените от слънцето във всички останали, реакцията беше на незабавно изразена омраза.

— О, Боже — промърмори си Хелър. — Трябва да изиграя това много, много хладнокръвно.

Един генерал от Армията, който седеше на масата, прогърмя с обработен по парадите глас:

— Открихме, че това Земно момиче е влязло в ролята на кралица-заложница на Флистен точно тук, в Палас сити!

— Искаме незабавни действия! — извика най-старшият служител във Вътрешната Полиция.

— Убийте Земното момиче! — закрещяха хората в залата.

— Екзекутирайте катамитите! — пищяха претъпканите тълпи по улиците.

— Мадисън, Мадисън — промълви Хелър, — какво си направил! Земята тук е толкова популярна колкото и камион пълен със скунксове.

Той направи знак към мястото, където стоеше началникът: там вече стоеше друг човек, но линелите прогърмяха.

Хелър придоби много сурово изражение. Трябваше да изиграе това като по ноти. Като наруши настъпилата тишина, той каза:

— За миг се изплаших, че няма да одобрите крайно жестоката му мярка, но сега разбирам, че вероятно ще я приемете.

— Наредил е всички да бъдат екзекутирани — тръгна слухът около масата.

Хелър го чу.

— По-лошо — каза той. — Много по-лошо. Току-що подписах договор с кралицата-заложница на Флистен. Поради жестокостта му, го предлагам за вашето одобрение на това заседание на офицерите.

Всички зачакаха, жадни за отмъщение.

— Обикновената екзекуция е твърде бърза — продължи Хелър. — Необходимо е да им се даде време да страдат и да изкупят греховете си.

Главите закимаха.

— Поради това предлагам присъдата: пълно заточение на една гола скала много навътре в океана.

Започна да се усеща задоволство.

— Накарах я да предаде двореца си в Палас сити, и понеже целият й домашен персонал е заразен, наредих и той да бъде изпратен в изгнание. Така и те ще страдат с нея.

— Мъдро — кимнаха главите, — мъдро.

— А онези млади грешки на природата, които са я следвали в покварата й, ще бъдат подложени на тежко изгнание също! Това важи дори за синовете на някои бивши лордове, за да получите представа за огромната жестокост, която целя да приложа.

Чуха се ръкопляскания.

— А на това голо, запустяло място изпращам в изгнание и Дж. Уолтър Мадисън и сатанинския му екип.

Още ръкопляскания.

— Няма да им се разрешава никаква връзка със света. Ще ги оставим да потънат сами в покварата на собствените им злодейства!

Диви аплодисменти. Хората на масата станаха и заликуваха.

Когато всичко поутихна, Хелър извади един лист за прокламации от туниката си.

— Това е допълнение към договора с кралицата-заложница на Флистен. Ако вие, господа, добавите подписите и личните си пластинки над тези на Негово превъзходителство, можем да дадем на договора номер и въпросът ще бъде окончателно решен. Кралицата-заложница на Флистен вече го е подписала както виждате.

Той го подаде на един лакей, който започна да го подава от офицер на офицер около масата.

Ниско до себе си Хелър тайничко бутна към Крек една детска камера-играчка, която беше вдигнал от пода в двореца на Тийни.

— Наоколо нямаше екип на „Вътрешен обзор“ — прошепна той, така че трябваше да го направя сам.

Тя взе играчката. Подобни изобретения могат да снимат не повече от десет минути. На гърба им има малко екранче, което показва какво е било снимано. Нещата са силно нагъчкани, а качеството е просто ужасно. Двуизмерно.

Под нивото на масата Крек включи играчката, като продължаваше да се чувства много тъжна.

Очевидно Хелър я беше поставил на някаква маса и я беше включил веднага щом бяха влезли с Тийни в стаята. Тя очевидно беше кабинетът на сенешала. Крек видя как Тийни сяда зад едно бюро. Хелър остана прав.

Той й пробутваше идеята за някакъв договор. Това беше нещото, което искаше тя да направи за него. Да допълни съществуващия договор на кралицата-заложница на Флистен.

След известно време Хелър каза:

— Ще бъде най-добре, ако се откажеш от двореца си в Палас сити. Персоналът явно иска да дойде с теб, а освен това можеш да си вземеш всичките неща.

— Ами, това не представлява никакъв проблем — каза Тийни. — Съпругите на лордовете тук ме гонят до дупка — просто една банда котки. Мога ли да си изровя марихуаната от градините на двореца? Голяма част от нея е готова за бране, а има и един много ценен сорт: Панама ред.

— Ще наредя на Снелц да поеме преместването. Така че това може да стане, но няма да го вписваме черно на бяло. Имаш думата ми.

— И наистина, ама без лъжа ще си получа Мадисън?

— Абсолютно. Ще трябва да вземеш целия му екип. Ако припише градската къща на генерал Лууп на правителството, Мадисън може да си вземе багажа оттам, както и хората му техния. Всъщност цялата банда трябва да се върне в затвора, а Мадисън трябва да бъде разстрелян, така че трябва много, много да внимаваш, Тийни. Той е опасен като стършел. Там има доста зандани: знаеш ли, че на времето проучвах остров Рилакс, за да актуализирам картите? Там е имало земетресение. Целият остров е просто един кух вулканичен мехур. Една от скалите се е срутила. Мястото е доста красиво. Не си позволявай волности с Мадисън обаче: бутни го в един от занданите.

— О, точно това смятам да направя — отвърна Тийни като се усмихна щастлива.

— А сега стигаме и до Грис — каза Хелър.

— О, да, хайде най-сетне — добави Тийни като се усмихна много широко.

— Проведох процеса, но страхливецът припадна, преди да чуе цялата присъда. Ето я.

Тя я взе. Зачете на глас:

— Долупосоченият Солтан Грис е признат за виновен в държавна измяна. Окончателната му екзекуция ще бъде извършена чрез обесване и излагане тялото му на показ в Кралския затвор, докато то изгние; преди обаче да бъде екзекутиран, той трябва да излежи доживотна присъда в затвор, определен от кралицата-заложница на Флистен.

Тийни започна да се усмихва с особена, злокобна сила. Тя прочете присъдата отново като й се наслаждаваше. След това каза:

— Ти намекна, че ще ми дадеш Грис, но, братче, това си е истинска стока! Ти си един блестящ гений, гениално хлапе. О, Боже!

— Сега, искам да те предупредя нещо — каза Хелър. — Досието му ще остане във файловете на Кралския затвор, докато тази присъда не бъде изпълнена. Така че трябва да върнеш или да наредиш тялото му да бъде върнато, когато той умре. Тогава могат да извадят досието му.

— О, ще го направя, ще го направя! — обеща Тийни.

— Чуй сега, правя това, само защото ти намекна, че смяташ да го държиш в тъмница. Нямаше да предложа да ти бъде предаден, ако мислех, че ще го изтезаваш. Въобще не обичам мъченията.

— О, няма — рече Тийни. — Искам само утехата да знам, че е на добро и сигурно място в някоя тъмница. Давам ти честната си дума, че няма да го пипна с пръст.

— Добре — каза Хелър. — Сега оставяме голяма част от този договор, особено по отношение на Грис, само на думи. Има обаче нещо, което трябва да е включено в него. Комуникациите с остров Рилакс трябва да бъдат прекъснати. Планетарната защита ще съблюдава това.

— О, по дяволите да върви това — каза Тийни. — На кого му е притрябвало да общува с външния свят, когато си има един Грис, когото да наблюдава и петстотин благородника, които да бибипа. Гениално хлапе, ти си истинско злато. Обичам те!

След което тя подписа договора и удари кралския си печат отгоре.

Когато тръгнаха да излизат от стаята, Хелър грабна договора, сложи го в туниката си и изключи детската камера.

Крек погледна часовника си. Десет минути? Всичко, което бяха правили, беше да разговарят!

Тя прошепна гневно на Хелър:

— Не биваше да ме караш да си мисля, че сте правили нещо друго! Ти с твоите шеги!

— Това не беше шега — каза Хелър. — Може пък на тия катамити да им дойде наум, че трябва да бъдат мъже. Не можех да уредя никакъв договор в зала с всичките онези стенания, но може би освен това поведението ми помогна да се качи цената й, което да ги накара да си помислят, че тъкмо женският й чар е свършил работа.

Крек изръмжа.

— Ти с твоите грижи за чувствата на другите хора!

— Прибери камерата и лентата при моите файлове — каза Хелър. — Може да ми притрябват, за да спася собствената си репутация или пък да се защитавам от твоите обвинения при някоя схватка.

— О, Джетеро, аз просто те подведох. Научила съм си урока. Вече не съм ревнива.

— О, така ли? — възкликна той на английски.

Това я накара да се разсмее.

— Джетеро, не ревността ми е това, което може да застане между нас, а ужасното ти чувство за хумор!

— Ти току-що се разсмя — обърна й той внимание.

Това я победи напълно. Светът изглеждаше много по-добър.

Но това беше този свят, светът на Волтар. Съдбата на един друг свят, този на Земята, щеше да бъде решена завинаги още същата нощ!