Обречена планета

XVI

Хижата беше изолирана. Беше построена на едно място, което я караше да изглежда като вирнат пръст над скалите, надвесени над морето. На шестстотин метра отдолу по права линия ревеше северният океан, който разбиваше тежката си зеленикава ярост в базалтовата барикада, като използваше за оръдия огромни носещи се острови от бял лед.

Трябваше да преминем през една заключена порта, преди да влезем в самото място. Пазачът задвижи заключващите лостове с помощта на една пластинка.

— Минава обяд — каза той. — Почистващият персонал вероятно току-що е минал и си е отишъл, така че ще ги намерите в общо взето прилично състояние. Това е добре: обикновено тази хижа може да се подуши право оттук.

Минахме по една пътека между двете отвесни скали. Вятърът, идещ от северния полюс, виеше застрашително. Снежна виелица блъскаше по маската ми. Мястото беше доста неприятно — като си помисли човек, че може да бъде оставен в плен тук за почти един век!

След като повървяхме около един километър, пристигнахме в хижата. Беше четвъртита, построена от тежки изолационни блокове, както и всички останали хижи, приличаше на крепост, която стои самичка в зъбите на ледените ветрове. На страната откъм брега имаше две врати.

— Пазачът се приближи към лявата врата.

— Първо ще ви пусна да видите номер 69 000 000 201. — Той погледна в списъка си. — Да, това е някой, който на времето се е казвал Кроуб. Сега трябва да бъдете много внимателни, защото тия и двамата са много побъркани. Бил съм понякога тук, когато е трябвало да охранявам почистването, докато те работят, за да съблюдавам никой да не си говори с тях.

— Някога нападали ли са някого? — попитах аз.

— Аз поне не си спомням такова нещо.

Вече бях напълно убеден, че става въпрос за това, за което си бях помислил — политическа изгода. Пазачът беше добре подучен от Неет — това беше очевидно.

— Вие няма да влезете с мен — казах аз. — Интервюто ми е с чисто техническо предназначение, но в него може да има държавни тайни. Така че ме пуснете да вляза и стойте на почетно разстояние от вратата.

Пазачът се почувства малко неудобно. След това загърна шинела си плътно около себе си, смъкна пушката си от рамото и я взе в ръка, постави пластинката си на вратата и я блъсна. Той погледна в стаята и след като ме изгледа още веднъж и сви рамене, се отдалечи на около десет метра.

Потиснах въодушевлението, което ме беше обзело. След малко щях да се срещна с прословутия доктор Кроуб!

Влязох.

Очите ми привикнаха с внезапния мрак.

— Цялата хижа се състоеше само от една продълговата стая; по средата беше разделена на две с плетеница от вертикална решетка.

Проучих мястото, в което бях влязъл. Стаята беше доста просторна. Имаше даже мебелировка, а също и лавици с книги.

Някой се беше навел над някаква ваничка. Обърна се.

БЕШЕ КРОУБ!

Имаше прекалено дълъг нос; същото се отнасяше и за брадичката му. Ръцете му приличаха повече на птичи крака. Не му беше останала никаква коса. Беше облечен в някакво палто, но дори и почистващият персонал да му беше дал чисто, то вече беше изцапано.

— Идваш тъкмо на време — каза той, сякаш посещението ми беше нещо, което се случва всеки ден. — Ферментацията привърши и току-що включих ваничката. Нека да покапе още известно време в чашата и ще можеш да го опиташ. Мисля, че е най-доброто, което съм правил някога.

— Какво е това? — попитах го аз.

— Домашно приготвено пиво. Запазвам половината от вечерята си и я потапям в тази ваничка. Така ферментира доста добре. — Видях, че е поставил капак на ваничката, от центъра, на който излизаше някакво маркуче, правеше няколко завойчета на спирала и от края му капеше прозрачна течност.

Кроуб махна чашата, в която се събираше течността, като бързо постави друга на нейно място.

— А сега — каза той — седни на това удобно канапе и опитай това.

Бях стъписан. Този човек не беше луд. Той дори се усмихваше приятно. Седнах на посоченото канапе, а той ми подаде чашата като направи знак, че трябва да си сръбна.

Действах предпазливо. Свалих противоснежната си маска, но само се направих, че пия.

— О, небеса, давай смело — каза Кроуб. — Няма въобще да ме ощетиш! Имам си много литри от това. — И той посочи един рафт с кани на отсрещната стена.

Е, нямаше да умра, я. Ударих една глътка​.

ЧИСТ ОГЪН!

Прогори гърлото ми като киселина! Не можех да говоря!

Той ме наблюдаваше внимателно. След това каза:

— Аха, няма конвулсии. Което означава, че фузеловото масло се е дестилирало. Можеш ли все още да виждаш?

Изкашлях се.

— Разбира се, че виждам. Боже мой! Какво е това?

— Най-добрият бърбън от Кентъки или може да е някакъв бял хибрид. Един от многото дарове за небесата от планетата Земя. Научих се как да го правя от един професор на Земята, който работеше в един висш образователен институт, наречен „Белевю“.

Имах чувството, че стомахът ми излъчва светлина. Напрежението ми изчезна. Всъщност, изведнъж се почувствах много добре. Огледах се наоколо. Казах:

— Виждам, че освен това си имаш и много книги.

Той се усмихна към лавицата.

— Страниците им вече са с доста подгънати краища, но преди много години благородникът Стафи настоя да​ ми бъдат донесени от градската къща. Явно си мислеше, че може да са ми необходими.

Вгледах се в заглавията. Буквите не означаваха нищо за мен.

— Психология, психиатрия — каза Кроуб, — както и всички трудове на Зигмунд Фройд. Всички основни текстове по психотерапия на Земята. Не ми позволяват​ обаче да я използвам тук. Много са необразовани и изостанали. Можех да опразня цялата лудница, за да им направя услуга, но всеки ден ми запушват устата, преди да пуснат почистващия персонал. Аз обаче си имам много приятели, като теб например, които се отбиват тук през цялото време. Ще удариш ли още една глътка?

Наля ми от една кана, след което взе и за себе си. Потреперя докато поглъщаше питието. Каза:

— Богове! — и след секунда: — Обаче е добро. — След това въздъхна. — Ще ми се да ме снабдят с няколко колби, защото без тях не мога да правя ЛСД. Така че трябва да се задоволиш с това. Пий.

Глътнах и второто питие. Гърлото ми изтръпна както при първото. Не след дълго обаче стаята започна да изглежда доста розовичка.

— Е, загубихме доста време — каза Кроуб като погледна към китката си, на която нямаше часовник. — Имам и други пациенти, така че ще трябва малко да се поразбързаш. Сега лягай на кушетката и почвай да говориш.

Излегнах се. Попитах:

— За какво да говоря?

— Какво значение има? — каза той. — Ще започнем със свободни асоциации. Остави всичко на мен. Просто казвай всичко, което ти мине през главата.

Ами, разбира се, първото нещо, което ми мина през главата, беше постоянното заговорничене на родата ми да се намесват в живота ми. Казах:

— Ако книгата ми се окаже провал, с мен е напълно свършено. Чичовците ми ще ме наврат на някаква ужасна длъжност, ще трябва да се оженя за онази ужасна лейди Корса и да прекарам останалата част от живота си също като теб в една културна пустиня — Модон — като изгнаник.

— Аха — каза той, — проблеми с майката!

— Как разбра това? — попитах го аз.

— Очевидно е — отвърна той. — Зигмунд Фройд го е дал много завоалирано. Едипов комплекс! Мога веднага да стигна до дъното на твоя случай. Той е един класически пример за психопатология. Значи, има анална пасивна, следвана от анална еротична. След това е оралната пасивна, следвана от оралната еротична. Има и генитална фаза, но никой не може да стигне до нея. Това са ВСИЧКИТЕ душевни етапи, които съществуват. В основата на всичко лежи сексът. Сексът е единствената мотивация на цялото поведение. Та за това става въпрос при теб.

Помислих си, че може би е от така наречения от Кроуб бял хибрид.

— Не разбирам почти нищо.

— Това е, защото все още ти предстои да прозреш състоянието си — отвърна Кроуб. — За мен обаче е съвсем ПРОСТО. Майка ти не ти е разрешавала да си играеш със зърната й, когато си бил бебе. Вярно ли е?

— Не мисля така — отвърнах.

— Виждаш ли? И това е потиснало естествените ти сексуални прояви! ВСИЧКИТЕ ти неприятности с родата ти идват от това. То ще те лиши от свободата да се изразяваш и да се придвижваш. Лечението е много просто. Просто приеми факта, а ти ТРЯБВА да го приемеш — че имаш фиксация в орално-еротичната фаза. Симптомите ти няма НИКОГА да отслабнат, ако не прегазиш потискането си, не се превърнеш в един здрав млад човек и не практикуваш постоянно фелацио.

Вторачих се в него.

— Виждам, че боравя с прекалено много професионални термини, за да ме разбере един лаик. Давам ти Фройд в чист вид. Лудостта ти може да бъде излекувана, само ако посветиш живота си на това да се любиш с малки момченца и мъже — орално, разбира се. Сега съжалявам — и той погледна китката си без часовник, — но уговорката ни за днес приключи. Ти обаче вече си излекуван, така че няма смисъл да идваш отново. Графикът ми е препълнен.

XVII

Станах от кушетката.

— Аз наистина ти благодаря много за терапията — казах. — Освен това си давам сметка колко си ангажиран, но имаш ли нещо против да те помоля за професионалното ти мнение?

— По отношение на какво? — попита Кроуб.

Извадих няколко пуфкала — бях започнал да ги използвам, след като видях, че всички репортери в Мастиления клуб го правят. Предложих едно на Кроуб и тъкмо щях да му го запаля, когато той го изяде. Не знаех, че стават и за това. Моето обаче си го запалих.

— Доктор Кроуб — казах, — много е възможно да са ви затворили тук незаконно.

— И аз това разправям през цялото време — отвърна той. — Тия варвари не могат да оценят професионалните умения.

— Познавате ли човека, който ви е вкарал тук?

— Разбира се, че го познавам. Видях го като издаваше заповедта. Щях да избягам веднага, както би трябвало да направя, но ме задържаха.

— Значи знаете, че е бил Джетеро Хелър.

Той потрепна, а след това се огледа наоколо. Все още бяхме сами. Той кимна.

— Какво е професионалното ви мнение за този човек?

Кроуб седна. Потърка предългия си нос. Поглади предългата си брадичка. Най-накрая каза:

— Ти можеш да оцениш факта, че съм направил много подробно проучване на Джетеро Хелър. Връзката ни на лекар и пациент датира от много дълго време. Той пренебрегна първите ми съвети към него и поради тази причина разбираш, че не мога да нося отговорност за душевното му състояние. Ако ми беше позволено да му окажа истинска професионална помощ — неговата физиодушевна структура беше напълно неподходяща за Мисия Земя — нямаше да се случи нищо от онова, което последва.

Той въздъхна, след което покри с ръка горната част на радиото си.

— Аз, разбира се, проследих кариерата му след това, но всичко, което съм чувал за него оттогава, просто потвърждава първия ми спонтанен анализ. — Той поклати тъжно глава. След това се подкрепи с една дълга глътка бял хибрид, след което се отпусна назад на стола си и се вторачи в пространството.

— За какво ставаше въпрос в този анализ? — подканих го аз.

Кроуб дойде на себе си.

— На какво? — попита той.

— На Джетеро Хелър — подканих го нетърпеливо.

— А, за него. Ами, мога да ти разкажа, но трябва да ми напомняш да ти обяснявам от време на време, ако заговоря твърде професионално, за да може да ме разбере един аматьор. Случаят му е много труден, а на някои места не е добре покрит от текстовете в учебниците. Можем да започнем с това, че той обича височините. Това е много сериозно, защото е отклонение от нормалната алто-фобия. Поради което стигнах до извода, че той страда от алто-либидо.

Ококорих се.

— Да, много е сериозно — продължи Кроуб. — Но това въобще не е всичко. Той обича да пътува много бързо. Това е състояние на велоситивно либидо. Следващият симптом е не по-малко странен. За никого не е тайна, че хората са просто една измет. Въпреки това — и аз бях свидетел, когато в началото той беше мой пациент — той се отнася добре с хората. Това показва, че има урбанистично-популярно либидо. Много лошо. Освен това си е издигнал една фасада, като се прави, че е честен спрямо другите — пълна измама, но много хора се връзват, защото всъщност си е фиксация. Едно напълно малодушно настояване за справедливост за останалите. Това означава, че той страда и от правосъдно либидо. Досието му — макар че въпросът е много конфиденциален, той вече не е мой пациент и мога да го разкрия пред теб — показва, че той е много атлетичен. Тича, скача, прави упражнения и въобще се занимава много със спорт. Това разкрива едно дълбинно похотливо либидо, което грубо преведено от професионален език означава любов към спорта. Истинско проклятие. „Либидо“ означава желание, копнеж или любов към нещо. В случая на Хелър обаче е отклонение, защото при него то НЕ се свежда до секса. Понеже думата либидо се използва постоянно от Фройд, за да опише най-сериозните душевни състояния, можеш вече да започнеш да схващаш накъде ни водят тези разсъждания по отношение на Хелър. Ако сега трябва да спрем дотук, вероятно можем да класифицираме този човек като изключително невротичен. За жалост обаче не можем. Едно резюме на кариерата му показва, че той е настоятелен до момента, в който работата е приключена. Това ни поставя в много опасни води. Според най-професионалните текстове, това означава — и той направи пауза и се намръщи, — че Хелър е „ориентиран към постижения“! Но и това не е всичко: за разлика от всеки нормален човек, той не се обърква или разколебава много лесно. Според най-прецизните авторитети в областта на психологията, това е също толкова лошо. Хелър е ЦЕЛЕНАСОЧЕН!

Кроуб се отпусна назад и тъжно загледа пода.

— Много ми е неприятно да ти кажа последното и най-лошо нещо, защото то е толкова ужасно.

— О, трябва да го направите — настоях аз.

— Става въпрос за нещо много специфично — каза Кроуб. — Макар че е просто стандартна Земна психология, може да надвишава способността ти да разбереш. Сега ще се опитам да ти обясня думата „шизо“: Тя означава двойствен или разделен на две части от едно цяло. Дотук разбираш ли?

Отвърнах, че разбирам.

— Много добре — продължи Кроуб. — Тогава трябва да си даваш сметка, че шизофренията е много ужасна психоза. Шизофреникът е луд човек, както ще ти каже всеки психолог или психиатър на Земята. Та, за да се върнем към случая, за когото говорим, ти знаеш, че навремето той се наричаше Джетеро Хелър.

— Точно така — отвърнах аз.

— Но СЕГА — каза Кроуб и ме погледна хитряшки — той се нарича дук на Манко! ДВЕ ИМЕНА! ДВЕ ИДЕНТИЧНОСТИ! ШИЗОФРЕНИЯ!

Той се отпусна назад и поклати глава.

— Това ни принуждава да стигнем до заключението, че въпросната личност е изцяло, напълно и крайно побъркана! ТОЙ би трябвало да е тук. А не аз!

Остана така известно време, потънал в размисъл. След това каза:

— Не бива обаче да прахосвам ценното си време в обсъждане на този случай с един аматьор. Това е въпрос, който може да бъде изцяло разбран в ужасния му мащаб, само от напълно обучени Земни професионалисти. Сега моля да ме извиниш. Трябва да се захващам с производството на още бял хибрид.

Той понечи да стане от стола си.

XVIII

Попречих му да стане.

— Почакайте! — казах. — Още не съм свършил работата си. — Посочих решетката, която разделяше стаята.

Другата половина беше много тъмна и не бях успял да видя нищо там.

Върху кушетката имаше една въртяща се светлинна пластинка. Обърнах я така, че светлината да мине през решетката и да освети мрака.

Там седеше някаква сянка, нещо като малка купчина на пода. Брадичката се вдигна и светлината попадна върху жълтите очи.

ЛОМБАР ХИСТ!

Косата му беше изцяло посивяла. Кожата му беше така дълбоко набръчкана, че по нея сякаш имаше пропасти. Лицето беше безизразно.

— О, него ли — каза Кроуб. — От около деветдесет и няколко години му прилагам психоанализа, но от петдесет години отказва да говори. Всъщност случаят му е психиатричен и се нуждае от експертизата на неврохирург. Значи, предният дял на мозъка е станал прекалено силно свързан с теменния и по този начин се е стигнало до неизбежната биологична обратна връзка, за която беше предположил великолепният Земен учен Снорберт Вийнер в труда си „Стибернетика“, базиран на постоянната му работа с прасета в Масачусетския повреждачен институт. Повярвай ми, Вийнер би загрухтял от ярост като луд и би замахал с опашката си, ако разбере, че постижението на живота му не се прилага. Е, карай, силните на деня често остават в забвение. По стечение на обстоятелствата аз съм упълномощен не от кой да е, а от достопочтената Американска бърникарска асоциация — обединението, което се е отдало на това да прави всички пари достъпни за лекарите, независимо по какъв начин — да направя тази проста операция. Прави се по учебник и се прилага ежедневно на Земята. На практика е задължителна! Но тия необразовани варвари тук отказват да ме снабдят с необходимите инструменти. Всъщност се нуждая само от един инструмент. Той е стандартен и се използва от всички психиатри по света за тази елементарна и жизненоважна операция. Нарича се шиш за лед и въобще не е скъп: може да бъде купен във всеки железарски магазин. Единственото, което един психиатър трябва да направи — той, разбира се, трябва да е квалифициран, но това се постига много лесно, просто се поставя един лист хартия на стената — е да вкара шиша за лед под левия клепач, да го мушне навътре докъдето може и да го придвижи отляво надясно. След това го пъха и под десния клепач и прави същото. Това почти стопроцентово разделя нервите на челния дял. И е толкова просто. Ето например, един ден, докато бях в „Белевю“, помолих да наблюдавам демонстрация на такава операция от водещия неврохирург там и той просто изтича в приемната, каза ми „Гледай!“ и за нула време беше оперирал над петдесет човека: бяха бедни чернокожи и бяха дошли на благотворително лечение. Само един малък процент, не повече от седемдесет души, умряха на място. Останалите петнайсет повече никога не причиниха никакви неприятности на никого. При това икономично, защото умряха няколко години след това. Спестява парите на държавата! Ако може да се каже нещо сигурно за Земната психиатрия, то е, че тя е практична. Психиатрите там ме обучиха много добре!

Той изпи още една чаша от белия хибрид, след което въздъхна дълбоко:

— Ей го на, седи си там, лишен от истинска професионална помощ.

— Добре де, а психоанализата не можа ли да го направи нормален? — попитах аз.

— Напротив, в това отношение имах пълен успех — отговори Кроуб. — Просто не ще да говори. Не казва нито думица, дори когато идват всяка сутрин и го вдигат от пода, за да почистят изпражненията и урината под него. Съвсем си е нормален. Само дето е инат.

Погледнах през вертикалната решетка, но Хист просто си седеше на пода, а жълтите му очи проблясваха на слабата светлина. Той наистина изглеждаше голям инат.

Усетих, че пия още една чаша с бял хибрид. Изведнъж усетих прилив на увереност. Бях готов да дам какво ли не, за да накарам Ломбар Хист да проговори. Бях сигурен, че просто очаква при него да дойде някой репортер-следовател, за да може да разкаже на него цялата истина за ролята си в Мисия Земя.

Оставих чашата, но не улучих масата. Протегнах ръка, за да махна за довиждане, но за лош късмет бутнах една кана с бял хибрид. Тя си остана да лежи така, докато течността се изливаше, но Кроуб разглеждаше дланта ми и си мърмореше, че е много важно, че по нея няма косми.

— Благодаря за времето, което ми отделихте, доктор Кроуб — казах аз. — Вече трябва да тръгвам.

— Платете на рецепцията — каза Кроуб, — но ако бибипате администраторката, ще трябва да доплатите. Аз лично не ви съветвам да правите това. Не защото повечето администраторки в „Белевю“ имат сифилис, понеже си имат работа с психолози, а защото така ще пренебрегнете професионалния ми Земен психиатричен съвет. Давате ли сметка, че Хелър стигна до това положение, просто защото не последва лекарското ми предписание и отказа да му бъдат скъсени крайниците. Така че не тръгвайте по разрушителния му път. Вие сте определено орално еротичен тип, случай от учебниците по Фройд, и единственият ви шанс да се възстановите душевно, е, както би удостоверил всеки Земен психиатър, в това да си намерите някое момче с добър външен вид и да го правите постоянно. Приятен ден. Следващият, моля!

XIX

Пазачът сякаш се изненада, когато ме видя. Пристъпи напред и заключи вратата на Кроуб.

— Добре е, че се измъкнахте жив оттук — каза той.

Направих знак към другата врата.

— Отворете я! — наредих аз.

— Да не би да искате да влезете в стаята на пациент 69 000 000 202? В документите му пише, че е склонен към насилие. Вижте, точно тук, на гърба на картона пише: „Внимание: веднъж за малко да убие човек от почистващия персонал.“

Погледнах датата. Това беше станало преди повече от седемдесет години.

— Оттогава досега — казах аз високомерно — той е преминал през няколко десетилетия на стандартна психоанализа.

— Каква е тази странна миризма? — попита пазачът. — О, от дъха ви е. Надявам се, че не сте пил нищо, което той ви е дал, така ли е? Може би е по-добре да ви отведа бързо в болницата, за да ви промият стомаха!

— Хич не си мисли, че един кралски инспектор не си знае работата казах аз надменно. — Отвори другата врата!

Той сви рамене, приложи пластинката за отваряне и аз влязох. Обърнах се и изгледах пазача, защото той стоеше на вратата с готово за стрелба оръжие. Поклати глава, но след като остави вратата открехната, се отдалечи на трийсетина стъпки.

Обърнах поглед към стаята. Беше доста тъмна. Изпаренията от разляната кана се промъкваха през вертикалната решетка и усмърдяваха цялата стая. Кроуб просто се беше отпуснал там и пиеше от една чаша още бял хибрид.

Ломбар Хист седеше съвсем неподвижно. Не си бях дал сметка колко едър мъж бе той: макар че беше седнал на пода, когато се приближих, видях, че жълтеникавите му очи са на нивото на раменете ми. Застанах на пътя на погледа му.

Изведнъж той се взря право в мен.

След това ме попита с напълно нормален глас:

— Мога ли да получа едно от онези пуфкала?

Зарадван от времето, което това ми даваше да формулирам първите си въпроси, аз услужливо бръкнах в джоба си и извадих една кутия. Протегнах я към него.

Той си взе едно пуфкало, като продължи да си седи по доста вежлив начин. Сложи го в устата си.

— Мога ли да получа огънче? — попита той.

Аз отново бръкнах в джоба си и извадих една кибритена клечка.

Драснах я.

Появи се пламък.

Протегнах го близо до крайчеца на пуфкалото на Хист.

ИЗВЕДНЪЖ ТОЙ СГРАБЧИ КИТКАТА МИ!

Силата му беше достатъчна да натроши костите ми!

С другата си ръка той хвана, стъблото на падащата клечка.

С рев, който много наподобяваше този на лепъртидж, той скочи на крака!

Отхвърли ме един замах, сякаш бях някаква кукла, право към отсрещната стена!

Още не се бях фраснал, когато той сграбчи една завивка от леглото.

Поднесе горящата клечка към нея и тя избухна в пламък!

Плесна с одеялото, сякаш то беше камшик, и го запрати към решетката!

Започна да крещи, докато плющеше с огъня през решетката:

— Ще те изпратя в АДА, чуваш ли? Ще те изпратя право в ДЕВЕТИЯ КРЪГ, ДИРЕКТНО!

Той удряше по решетката с горящото одеяло!

От него отскачаха потоци искри и се разпръсваха в стаята на Кроуб.

— Ти и твоята психоанализа! — пищеше Хист. — От десетилетия чакам този момент!

Кроуб беше скочил с притисната до кокалестия гръден кош кана с бял хибрид. Неговите крясъци също се присъединиха към врявата.

— Дръж си проклетите ангели от твоята страна на решетката!

По пода на Кроуб вече пълзеше едно огнено змийче, което изяждаше петната от разлян бял хибрид и показваше сини езици.

— Не, не! — изкрещя Кроуб. — Цял ме покри с ангели!

Ломбар продължаваше да пръска искри през решетката.

Аз овладях нозете си и хукнах към вратата.

Пазачът тичаше към мен. Когато излязох, се блъснах в него.

Оръжието му полетя в една снежна преспа.

В бъркотия от ръце и крака двамата с пазача се търкулнахме като топка по пътеката, която отвеждаше от хижата.

Ломбар изскочи навън.

Започна да увива пламтящото одеяло около себе си.

От вратата до него пълзяха сини езици.

Изведнъж се чу ужасен тътен!

Каните с бял хибрид бяха избухнали!

Целият покрив на хижата се разтвори и оттам заизлизаха сини и червени гейзери.

И ето че се появи Кроуб, който полетя нагоре към небето!

Точно, когато ревът от експлозията беше заглъхнал, чух гласа на Кроуб. С екзалтирани тонове той крещеше:

— Вижте, аз летя! Летя! ЗНАЧИ ВСЕ ПАК СЪМ БИЛ АНГЕЛ!

Когато вече беше много високо във въздуха, понеже носеше със себе си бомбата от бял хибрид, той изведнъж избухна с оглушително ТРЯС!

Обгърнат в пламтящото одеяло, Ломбар Хист търчеше към далечната страна на скалата.

Стигна до ръба. Продължаваше да тича. Опита се да скочи във въздуха.

Той мучеше:

— АЗ СЪМ БОГ! АЗ СЪМ ИСТИНСКИЯТ БОГ! ДРЪПНИ СЕ, БИБИПЕЦ ТАКЪВ, ЗА ДА МОГА ДА УПРАВЛЯВАМ ВСЕЛЕНАТА!

Той започна да пада като една огнена топка от шестстотин метра височина в грандиозна парабола.

Уцели едно парче плаващ лед, като произведе последен пламък!

Плъзна се по леда, за да бъде след това разбит от гърмящия прилив в скалата, едно овъглено и опечено нищо, смляно на кайма в леденото зелено море.

Кроуб и Ломбар Хист бяха напълно, напълно мъртви.

XX

Обещах на Неет да потуля случилото се.

Не съм му казвал, че няма да пиша за него в тази книга. Аз съм репортер-следовател. Бързо развих уменията на професията. Лъжите, за да получиш достъп до някъде, са ключова техника в тази професия — малко измама тук-там и известно послъгване като се представяш. Защото какво означават лъжите, спрямо измета, когато мога да доведа истината до теб, скъпи читателю? Трябва да си ми много благодарен, че останах толкова верен на избраната от мен професия. Уверявам те, че и Боб Хуудуърд не би могъл да напредне толкова.

И така аз полетях на юг под управлението на Шафтър. Щях да направя една последна визита на Хаити Хелър: трябваше да проверя нещо много съществено за тези разкрития.

С една нощувка в един северен мотел, където можех да се възстановя от някакво странно главоболие и петна пред очите, и където можех на следващата сутрин да сменя опърлените си дрехи за сняг с нещо по-подходящо, най-сетне пристигнахме на мястото за приземяване в дома на Хайти Хелър в Пош хилс.

Не изчаках да се появи прислужник. Вече познавах мястото и просто влязох.

Почти веднага видях един иконом, огромен мъж, да седи в една зала и да излъсква сребро. Казах:

— Доложете на Хайти, че е дошъл Монте Пенуел, който иска да говори с нея.

Той се отдалечи и тогава аз се разтършувах. Търсех нещо като стая за кореспонденция, където тя вероятно държеше писмата си: само няколко минути насаме с архивите й можеха да се окажат много плодотворни.

Вратата към художествената зала беше отворена. През нея видях още една врата, която водеше към някаква стая: това можеше да е стаята за кореспонденция. Един репортер-следовател не бива дори да знае значението на думата лична територия. Погледнах през рамото си. Никой не ме наблюдаваше. Тръгнах да пресичам художествената зала.

Тук Хайти Хелър държеше голяма част от подаръците си. Хората й ги изпращаха от всички краища на Конфедерацията, дори по това време. Залата беше нещо като музей, но аз не се интересувах от него.

Тъкмо минавах покрай една маса в средата на обширната зала, когато погледът ми случайно падна върху написаното върху една картичка. Заковах се на място!

Някой беше развил междупланетната пощенска опаковка. На картичката пишеше:

БЕШЕ В СЪЩАТА КУТИЯ, КОЯТО ГО БЯХ ВИДЯЛ ДА НОСИ НА МАНКО!

Очевидно доставката от онази планета се беше забавила.

Огледах се нетърпеливо наоколо. Струваше си да се проучи всяка следа. Не се виждаше никой. Пристъпих към масата.

Очевидно някой лакей я беше приготвил така, че единственото, което Хайти трябваше да направи, бе да махне панделката и капака, за да е максимално улеснена при приемането и разглеждането на онова; което беше получила.

Самата кутия беше доста голяма: беше увита в накъдрена златиста хартия, подобна, на която не бях виждал никога преди това. Панделката беше широка пет сантиметра и завършваше с огромна розетка. Много чуждестранно на външен вид.

Само за една секунда успях да отстраня панделката и да отворя капака.

Извадих част от амбалажната хартия вътре и в следващия момент не знаех какво стои пред очите ми. Имаше хоризонтално разположен пръстен, който беше задържан на десет сантиметра над по-широката основа. От пръстена висяха една дузина статуетки, по всяка вероятност стъклени, всяка от които беше увита поотделно в хартия.

В центъра на основата се намираше зелена правоъгълна кутия, но останалата част от основата беше синя и напълно прозрачна. На дъното на основата беше залепена някаква хартийка, която се виждаше само отчасти. Хартийката беше напечатана, имаше нещо изписано и приличаше на квитанция от магазин.

БУКВИТЕ!

Не бях ли ги виждал преди?

О, всяка насочваща следа беше добре дошла.

ТРЯБВАШЕ ДА ПРИТЕЖАВАМ ХАРТИЙКАТА!

За да се добера до нея, трябваше да извадя странния уред от кутията.

Повдигнах го. Бях подценил тежестта му, като бях видял с каква лекота го носи Хелър.

Трябваше доста да се напъна, за да го извадя. През цялото време той се захващаше за опаковката. Най-сетне се преборих с него и го пренесох на масата, като междувременно съборих опаковката и кутията на земята. Но поне го бях извадил.

Не исках да се занимавам със странното устройство. Задачата ми сега беше да повдигна дъното му и да се добера до залепената хартийка.

По ръба му имаше няколко лостчета. Когато съм го повдигал, вероятно бях натиснал някое от тях. Устройството каза ЦЪК!

Опитах се да взема хартийката — какво странно нещо, прозрачно и лепливо. Трябваше да използвам нокътя си.

АХА! БЯХ ВЗЕЛ ХАРТИЙКАТА!

Краят на основата падна с трясък на масата, когато го пуснах.

Пръстенът започна да се върти!

УСТРОЙСТВОТО ЗАПОЧНА ДА СВИРИ НЯКАКВА МЕЛОДИЯ!

Изпаднах в паника, че някой можеше да чуе шума.

Вторачих се в устройството. Тогава грабнах едно от лостчетата по ръба и го натиснах.

МУЗИКАТА ЗАСВИРИ ОЩЕ ПО-СИЛНО!

Пръстенът се завъртя по-бързо!

Хартиите, в които бяха загърнати статуетките, отлетяха. Показаха се стъклени балерини!

Сега се въртяха в кръг и танцуваха на фона на музиката.

ЛЕЛЕ, БОЖЕ, СВИРЕШЕ НАИСТИНА СИЛНО!

Започнах да бутам лостчетата надолу-нагоре като побъркан!

КАКВО ЛИ НЕ ОПИТАХ, ЗА ДА ГО СПРА!

ТО СЕ ЗАВЪРТЯ ОЩЕ ПО-БЪРЗО!

Танцьорките вече се въртяха като побъркани.

Стъклените им пръсти на краката, които бяха звучали като звънчета, сега приличаха повече на високочестотни гонгове!

Ударих още веднъж по лостовете.

Това вече беше прекалено.

Статуетките изведнъж полетяха във всички посоки, откъснали се от пръстена.

Понесоха се из въздуха.

Разбиха се с леко дрънчене на пода!

Цялото устройство нададе едно вибриращо ТРЯС!

От вътрешността му изскочи някаква жълта пружина и ме удари по лицето!

Глас!

Икономът!

— КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СТЕ НАМИСЛИЛ?

Той ме сграбчи за яката!

Повлече ме към вратата.

Подхвърли ме със задника напред към мястото за приземяване!

Приземих се на седалището си като продължих да се плъзгам, вдигайки облак от прах.

Гпасът на иконома отново. Мъжът стоеше на вратата и бършеше ръцете си.

— Монте Пенуел, никога повече не се приземявайте тук! — каза той.

Всъщност се бях подвел: бях повярвал, че там няма никаква охрана. Ама на кого му беше притрябвала, щом си има такъв иконом!

Не знаех дали беше действал по нареждане на Хайти. Но нямаше значение, какъвто си бях неуморен репортер-следовател, се бях сдобил с това, за което бях дошъл!

Можех даже да пренебрегна стъписания поглед на Шафтър.

XXI

Веднага полетяхме към Кралския етнографски институт. Втурнах се в Отдела за незавладени планети.

Извадих късмет: един от младшите асистенти там беше чувал фамилията ми. Обещах му издигане, което много добре знаех, че не мога въобще да подпомогна, ако преведе листчето. Той беше достатъчно наивен, за да приеме.

В този институт разполагат с машини и речници, както и с всякакви видове устройства за дешифриране на различни азбуки и значения, на всичко, без директни военни кодове.

Трябваха му само два дни и сега аз си седя в кабинета в кулата с превода пред себе си. Там пише:

И датата е САМО ОТПРЕДИ ТРИ СЕДМИЦИ! ОЩЕ ЕДНО ЧУДОВИЩНО ПРИКРИТИЕ!

С едно обаждане по видеотелефона, което проведох преди десет минути със Строителната компания за космически влекачи „Рилайъбъл“, научих, че десет години, след като се бил върнал от Земята и една седмица след получаването на писмото от Изи Епщайн, Хелър поръчал построяването на едно точно копие на Влекач Едно, като трябвало да бъде копирана дори оптическата измама за дуелиращ се човек в гимнастическия салон на влекача. Платил от собствените си пари — а и колко лесно е било това, при условие че като дук на Манко е получавал един процент от годишните приходи на планетата, обичайното възнаграждение на един дук, но и съвсем достатъчно, за да си купува по десет такива влекача на месец. По думите на стария главен инженер на „Рилайъбъл“, който вече се беше пенсионирал и беше много бъбрив като всички стари хора (и който се чувстваше много горд от това, което бяха постигнали с влекача — „целият в злато, сребро и скъпоценни камъни и работи като часовник“), били построили влекача за три месеца (истински рекорд), натоварили го с изкопни дезинтеграторни средства (обърнете внимание на това), направили му едно пробно летене и едва тогава Хелър „го взел за едно импровизирано пътуване, което продължи цели три седмици“. Оттогава влекачът станал гордостта на компанията, защото е почти неразрушим и не е излизал от строя до ден-днешен.

— Той го използва, за да обикаля планетите на Конфедерацията: един мъж с неговата власт и положение трябва да може да се придвижва до много места бързо и макар че на мнозина им се струва доста ексцентрично да се използват подобни „Бъдеще-минало“ главни мотори, просто за да се върнеш от Волтар на Манко за уикенда, те все пак си вършат работата.

Какво ли знае той!

Вероятно сега на Хелър му беше мъчно за „бедния Изи“ и неговите приятели и поради това за него беше жизненоважно да отиде и да изкопае някоя нова Земна база, вероятно в някой от хълмовете в близост до крайпътното ханче в Кънектикът, на по-малко от един час средно бързо шофиране от Емпайър стейт билдинг или апартамента. Сигурно е накарал потомците на частните шерифи Ралф й Джордж в Кънектикът да продължават да си мислят, че са част от флотата на Мейзабонго и да теглят подкупената отплата на бащите си, докато се грижат за старото контрабандно ханче вместо него.

Досега вероятно е посетил погребенията на всичките си приятели от едно време, подал е ръка на потомците им, за да се издигнат до високи постове и по всяко вероятност го знаят под името „чичо Джет“, човекът, за когото трябва да подправят архивите на „обществена сигурност“ и армията, за да не разбере никой, че той е на сто двайсет и седем години, една напълно преклонна възраст за краткия живот на хората на онази планета. Вероятно на всеки десет години му дават само по една, за да не прехвърли никога шейсет и пет. Но на тях вероятно им изглежда като петдесет годишен. Може би си напудря слепоочията с нещо бяло, за да направи измамата пълна.

О, вие можете да извините това, като си представите някой разговор между него и лорд Бис, шефа на Комитета за комбинирана разузнавателна служба: Двамата с Бис сигурно са на едно мнение, че е било добре за Хелър да запази статута си на генерал с пет звезди от американската армия, макар че е само от запаса и никога не влиза в действие. Докато присъстваше някъде там в сянката, биха знаели и двамата за всяко космическо военно начинание от страна на Земята много преди да бъде предприето. Но понеже на Земята вярват неотклонно, че нищо не се движи по-бързо, от светлината, един курс за снабдяване с припаси за евентуална атака на Земята спрямо Волтар, който трае повече от двайсет и две светлинни години, би направил всяка атака напълно невъзможна. Така че би трябвало да третирате един подобен разговор като пълна преструвка и да го приемете в истинския му вид, който е:

ИЗВИНЕНИЕ ЗА ТОВА ЧУДОВИЩНО ФИНАЛНО ПРИКРИТИЕ!

XXII

А какво е това последно, най-голямо прикритие?

Е, скъпи читателю, ей сега ще ти кажа.

Вече знаем, че той крие съществуването на една цяла планета.

Сега обаче, въпросът става МНОГО по-сериозен!

Джетеро Хелър, дук на Манко ЛИШАВА ВОЛТАР ОТ НЯКОИ ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ОТКРИТИЯ, ДО КОИТО НЯКОГА СЕ Е СТИГАЛО В ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА!

Нека сега да ги разгледам едно по едно и скоро ще успея да ви убедя.

ВРЪЗКИТЕ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: Уменията, научени от връзките с обществеността, дори в малката степен, в която успях да ги използвам, спасиха живота ми. Те ме издигат от пълна, преследвана и потискана анонимност до положение, в което името ми ще се изпише на небето. Хората вече няма да могат да ме бутат в една или друга посока и да не обръщат никакво внимание на писанията ми. Като използвах само една малка част от онова, на което са способни връзките с обществеността, аз изкорених ИСТИНАТА. И след това ще има само „Да, благороднико Пенуел“ и „Не, благороднико Пенуел“ и „Разтреперват ми се краката само като си помисля, че можете да ми се намръщите за нещо, мистър Пенуел!“. Човек в никакъв случай не може да пренебрегне огромната стойност на тази технология, която сега е позната само на Земята и не може да се намери никъде другаде!

РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ: Ако не можеш да шпионираш собственото си население, на практика не можеш и да ги държиш в подчинение. Паплачта ще се разюздае и ще стане нахална — даже ще въстане — ако не са внедрени шпиони и въоръжени шпионски сили на всеки уличен ъгъл. По какъв друг начин може да се справи правителството с онези индивиди, които не са му по вкуса? По какъв друг начин, освен да ги провокира да извършват престъпления и след това да ги арестува за тях? Ако не предизвикваш индивидуални неприятности за гражданите и не ги караш през цялото време да се държат един друг за гушата, те могат да се обединят и да съборят правителството като една пищяща вълна! На Земята тези умения са развити до степен на съвършенство и се практикуват във всички държави. Само там може да се научи нашият елит на властта как се прави това!

АЛКОХОЛНИТЕ НАПИТКИ: Когато си помислиш какво наричаме ние силно питие, направо ти става смешно. Тап и разновидностите на газирана вода са абсолютно нищо. Те просто те успокояват и освежават. НИТО ЕДНА ОТ НАШИТЕ НАПИТКИ НЕ Е НАИСТИНА ЕФИКАСНА! За да влезеш наистина в зоната на „Пет пари не давам“ ти е необходим бял хибрид. Нито една от нашите напитки не те кара да отхвърлиш задръжките си — дори не правят така, че някой да ти изглежда двоен. Какъв мощен порив можеш да намериш в Земните алкохолни напитки. Знам го. Усетил съм го на гърба си. Обаче как се правят те е нещо, което се знае напълно само на Земята!

МУЗИКАТА: Трябва да изпиташ изгарящия ритъм на пънк-рока, за да можеш да оцениш истински какво може да направи Земята за цялата артистична вселена. Кълна се, че никога преди никой не е слушал подобно нещо, никъде по света. Дивата й необузданост даже не е необходимо да е в някакво съзвучие! Освен това чувствата въобще не се крият! Подобна музика може да се развие само на Земята. Само Земята може да ни научи как да я свирим правилно и по този начин да отстрани твърде меките ни и сложни мелодии и акорди. Пънк-рокът може идеално да свърши тая работа! Той направо ти спуква тъпанчетата!

НАРКОТИЦИТЕ: Това е само интриги и пропаганда. Използвал съм марихуана, най-силния от тези наркотици, и честно да си призная хич не ме беше еня какво става! Просто се оставих другите да правят с мен каквото си пожелаят и му се наслаждавах. НАРКОТИЦИ, ЗА КОИТО НИКОГА НЕ СИ И ЧУВАЛ, МОГАТ ДА СЕ НАМЕРЯТ НА ЗЕМЯТА! ТЯ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ИЗТОЧНИК НА ВСИЧКИ ТРЪПКИ, КОИТО МОЖЕШ ДА ПРЕЖИВЕЕШ!

ПСИХОЛОГИЯ и ПСИХИАТРИЯ: Очевидно това са двете най-напреднали техники за контрол на населението, за които някой някога е чувал. Представи си едно правителство, което разполага с един лекарски корпус, когото може да използва, за да убива всички, които не му харесват, при това, без да се задават излишни въпроси! Това се вика ВЛАСТ! Представи си благодатта на един държавен монопол върху изкривяването на съзнанието на децата, като ги прави такива каквито той си пожелае, дори и животни, които просто си преживят в полето!

Вече трябва да ти е станало съвсем ясно, драги читателю, защото аз разчитам на твоята интелигентност, че единствената причина, поради която Ломбар Хист беше останал ненормален, лежеше в това, че на сръчния и добре обучен доктор Кроуб му беше ЗАБРАНЕНО да използва необходимите му инструменти. Ако му беше дадена възможност да лекува Ломбар Хист както подобава, всичко щеше да свърши добре! А тази технология принадлежи само на Земята.

СЕКСЪТ: О, секс, и секс, и секс. Преди Земята да хвърли божествената си светлина по този въпрос, кой знаеше въобще нещичко за секса? Всички ние сме толкова необразовани, така ужасно страдаме от задръжки в това отношение, че направо да ти се доплаче. Тийни беше специалист по този въпрос, една неземна богиня, изпратена ни от Земята, за да ни изведе от тъмнината. Днес можехме да разполагаме с безброй разновидности на секса, само ако бяхме получили всичките познания на Земята по този въпрос. Можехме да си имаме орален и анален секс, които да се практикуват на всяко място. Можехме да си имаме масови оргии. Освен това кръвосмешението щеше да се е превърнало в начин на живот. На Земята хората знаят как да правят това. Прация не споделя божествената си мъдрост: тя я крие, защото вече е само една воайорка. Тя даже не позволява това прозрение да излиза извън границите на собственото й семейство, а и много се съмнявам, че го преподава правилно, защото умът й много блуждае. Мястото, от, където може да се набави ИСТИНСКАТА информация, е ЗЕМЯТА! Тя е раят на въргалящият се, безразборен секс и перверзните! Великолепно!

КАТАМИТИТЕ: Целият глупав шум, който се вдигна около катамитите, си е също прикритие.

Ще си позволя да те осведомя, че когато доктор Кроуб ме психоанализира, бях ВПЕЧАТЛЕН! За мен беше стъписващо откровение, когато разбрах защо животът ми е толкова измъчен и сив.

Никога преди това не бях подозирал, че аз просто спадам към орално еротичния тип. Неспособността да разбера това беше почти напълно съсипала живота ми!

Веднага щом тази книга излезе от печат, ще намеря Хар и ще му извадя душата, направо ще го изнудвам или ще направя нещо друго, за да го накарам да ми позволи да му го правя всеки ден.

И, о, аз съм сигурен, че в живота ми ще настъпят много промени.

Така че ще дължа личната си нормалност на Земята, единственото място, откъдето иде подобна мъдрост!

Та, след като вече обясних, можеш да разбереш огромните измерения на това последно прикритие.

ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР лишава цялата Конфедерация Волтар, или ако щеш останалата част от вселената, от тези колосални постижения!

Но ЗАЩО го прави е най-големият въпрос.

Сега ще трябва да си спомниш какво каза образцовият доктор Кроуб за двете идентичности. Добре!

Погледни Хелър!

Само на Волтар той си има ДВЕ.

На Земята е известен като Уистър, а може би и под други имена!

Така че си дръж шапката, защото стигаме до най-ужасното прикритие:

ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР има ПОВЕЧЕ от ДВЕ идентичности. Това го прави шизо-шизофреник!

Той не само е истинският престъпник във всичко това.

ТОЙ Е И ЛУД!

ЦЯЛАТА ВОЛТАРИАНСКА КОНФЕДЕРАЦИЯ СЕ УПРАВЛЯВА ПОВЕЧЕ ОТ ВЕК ОТ ЧОВЕК, КОЙТО Е НАПЪЛНО И ИЗЦЯЛО ПОБЪРКАН!

О, нека забравим за момент възможните успехи на Конфедерацията през този период, защото те едва ли са негова заслуга. Това, че Волтар не е загубил нито една война, откакто той пое короната, е просто заслуга на армията и Флота, а освен това не забравяй, че войните не са били много! А и нека спрем да повтаряме, че Волтар никога в историята си не е бил толкова вътрешно процъфтяващ: когато всички си имат работа и си я вършат с усмивка на уста, не може да не се стигне до разцвет. Известността на Хелър не се брои, защото се базира на факта, че името му никога не се споменава в новините и не се намират репортери-следователи, които да кажат на хората ИСТИНАТА!

Самото съществуване на множество идентичности на Джетеро Хелър доказва, че той е ненормален. Съществува обаче едно ГОЛЯМО ИСТИНСКО ДОКАЗАТЕЛСТВО, КОЕТО НЕ БИВА ДА ПРЕНЕБРЕГВАШ!

Като е прикрил съществуването на Земята, ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР Е ОТНЕЛ НА ВОЛТАР НЕВЕРОЯТНАТА ИЗГОДА, КОЯТО БИХМЕ МОГЛИ ДА ИМАМЕ ОТ ЗЕМЯТА!

Вече изброих по-горе за какво става въпрос. Вече би трябвало да ти е ясно, скъпи читателю, че само един побъркан човек може да си позволи да ощети Волтар по такъв начин! Един долен и мръсен номер, който ни е бил изигран на всички нас!

И ТАКА!

Това място на графиците за завладяване е празно.

Мястото на планетата Земя е там.

Тези графици са СВЕЩЕНИ!

Моментът за нахлуването на Земята е все още няколко години напред!

Все още има ПРЕДОСТАТЪЧНО време да се премахне това отвратително, психотично прикритие, дело на един ненормалник!

И аз ти давам бойния вик, който е жизненоважен за нас:

ВЪРНЕТЕ ЗЕМЯТА В ГРАФИКА ЗА НАХЛУВАНЕТО И Я ЗАВЛАДЕЙТЕ!

Ще се опитам да ти втълпя това в главата по възможно най-добрия начин. Прочети това, волтарианецо, и то ще накара сърцето ти да ИЗТРЪПНЕ от въодушевление!

ВОЛТАР! НЕ ИСКАЙ ПОВЕЧЕ ДА ТЕ УБЕЖДАВАМ! ЗАПОЧВАЙ НАПАДЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА, ДОКАТО НЕ Е СТАНАЛО КЪСНО!