Обречена планета

Глава първа

Танкът беше почти напълно потопен във водата.

Бластерът се прицели от отворения люк.

Зад него проблясваха жълтите очи на Ломбар.

Джетеро Хелър спря. Беше стигнал почти до края на басейна. Нямаше никакво прикритие.

Той чуваше тътена на битката някъде високо в небето.

Помисли си, че само ако успее да залови Хист, всичко това щеше да свърши. Точно в онзи миг обаче изглеждаше, че вместо това Хист ще допринесе за неговия край.

Хелър имаше оръжието си. То беше останало без почти никаква енергия. Съмняваше се дали въобще би могло да одраска някого от такова разстояние.

Хист стреля.

Хелър беше отскочил вляво.

Изстрелът не го улучи.

В скока си обаче Хелър беше извадил оръжието си.

Не стреля по Хист.

Прицели се във водата между него и танка.

Вдигна се огромен фонтан!

Под неговото прикритие Хелър се гмурна в басейна и се потопи целият.

Бластерът на Хист окоси горната повърхност, предизвиквайки фонтани и пяна.

Като плуваше под вода, Хелър стигна до дъното на танка.

Като гледаше нагоре той виждаше неясните и вълнисти очертания на люка. Хист изглежда беше изпаднал в пълно безумие. Той стреляше навсякъде около танка с надеждата да улучи, като знаеше, че е някъде наоколо.

Ударните вълни нараняваха ушите на Хелър и той ги закри като направи дланите си на купички.

Въздухът му привършваше.

Имаше малко събран въздух под един изкривен калник. Хелър пъхна там нос и пое малко дъх.

Изведнъж си даде сметка, че стрелбата над него е спряла. Изчака малко. Чуваше някакъв шум от търчане. Реши да рискува и да се подаде на повърхността.

С готовността да скочи върху потопения танк и да се добере до люка, Хелър извади лицето си на повърхността.

Не се случи нищо.

Той се вдигна още по-високо.

Хист беше изчезнал!

Беше скочил от танка и вече почти беше стигнал до отдалечения край на басейна с плуване!

Хелър незабавно се впусна да го преследва.

Ломбар се измъкна на ръба. Видя, че Хелър плува бързо към него. Откачи бластера от рамото си и го насочи надолу. Натисна спусъка.

Оръжието беше мокро и се задави. Не произведе изстрел.

Хист го захвърли. Огледа се наоколо като побеснял. Беше разпознал Хелър. Яростта му премина в паника, а след това и в по-дълбока лудост.

Видя някакви стъпала близо до себе си. Хукна нагоре по тях.

Изведнъж беше притиснат и от двете страни.

Двама мъже в сребристи ливреи го заплашиха с електрически бойни брадви.

Ломбар се препъна и падна на колене. Вдигна поглед и се взря в лицето на едно момиче тийнейджърка — Тийни, кралица — заложница на Флистен.

— Ти си мой затворник — каза тя. След това се обърна към хората си: — Вкарайте го вътре и го повалете в безсъзнание, ако се дърпа много!

Глава втора

Хелър спря в основата на стъпалата и остана там, докато от него капеше вода.

— Този човек е мой затворник — каза той.

Тийни погледна към басейна. Хората на Снелц, които досега се бяха прикривали от побеснелия бластерен огън, се разпръсваха, за да обградят двореца на Флистен.

От двете страни на Тийни се бяха появили още гардове с готови за действие алебарди.

Тийни погледна надолу към намокрения до кости Хелър. Тя подръпна конската си опашка. Каза на английски — толкова беше стресирана в момента:

— Измитай се, мръснико!

Хелър се вторачи. Фигурата в златистата роба изглеждаше ужасно незряла, млада. Не само че беше проговорила на английски, ами и дъвчеше дъвка.

— Ти от Земята ли си? — попита той на същия език, който тя беше използвала.

— Разбира се, тъпако — отвърна Тийни, чувствайки се на сигурно място под протекцията на гардовете си, — но освен това съм и кралица — заложница на Флистен. Сега, когато държа Хист вързан вътре, съм единствената кралска особа в действие, така че за теб съм „Ваше превъзходителство“.

На Хелър изведнъж му се прищя да се изхили на този нюйоркски акцент. Той не падна на колене.

Това раздразни Тийни.

— Слушай, приятелче, не знам как става така, че говориш на езика на Бръшляновата лига, но ти препоръчвам да си поодраскаш коляното, момченце. Гардовете ми не галят с перце за неучтивост.

— Името ми е Джетеро Хелър. Аз съм представител на принц Мортиай тук долу…​

Прекъсна го стържещо изсвирване. Вдигна поглед вляво от себе си. Един боен кораб в пламъци падаше надолу. Приземи се със силна шокова вълна в един близък открит парк.

Снелц беше застанал до рамото на Хелър. Когато ехото от ударната вълна престана да гърми, той каза:

— Това, дето се сгромоли току-що, беше кораб на Апарата. Бунтовниците добре ги пердашат!

— Това не го правят бунтовниците — каза Тийни на волтариански. — Ако гледахте „Вътрешен обзор“, щяхте да знаете, че когато някой си отмъкна върха на тая планина и изложи Палас сити на какво ли не, Флота и Армията обявиха, че се присъединяват към Мортиай. Те са тези, които издухват Апарата от небето!

Снелц и Хелър погледнаха нагоре. Високо над тях останките от силите на Апарата за нахлуване на Земята бяха разбивани на парчета и падаха, кораб след кораб, в очакващите ги пустинни пясъци.

Един разрушител от Флота, върху който ясно се различаваха надписите му, полетя надолу на около един километър от тях, като разбиваше някаква група от Апарата, която продължаваше да удържа на атаките в южната част на периметъра.

— Предполагам, че на адмиралите им е дошъл умът в главата — каза Снелц. — Ние сме на печелившата страна! Тази новина трябва да е подлудила Хист, за да започне да стреля по генералния си щаб!

— Слушай — каза Хелър, преди някой от онези разрушители да ни е взел за хора на Апарата, кажи на хората си да се съблекат голи до кръста, за да заприличат на бунтовници.

Докато Снелц беше зает да раздава нареждания, Хелър започна да съблича генералската си униформа.

— Какво по дяволите е това? — попита Тийни на английски. — Нещо като някакъв бибипан стриптийз? Дори да признавам, мистър, че сте много хубав мъж на външен вид, това няма да ви помогне в нищо. Не на мен тия! Ако искаш Ломбар Хист, трябва да се споразумеем!

Хелър носеше флотски дрехи под униформата си от Апарата. Той подхвърли генералските си одежди на един от хората на Снелц, който събираше дрехите от Апарата, за да ги зарови. Хелър извади едно кепе с големината на кутийка за хапчета от джоба си и си го сложи на главата. След това подръпна страничната каишка.

— Сега — каза той на Тийни — можем да поговорим по въпроса. За какво споразумение става дума?

— Ти наистина ли си представител на Мортиай? — попита Тийни.

— Ще бъда, докато Мортиай дойде тук — отговори Хелър.

— Остави ме да нападна това място — намеси се Снелц. — Тя шикалкави.

— Нападайте — каза Тийни — и ще ви хвръкнат главите. Единственият начин, по който можете да получите Ломбар Хист, е да направим размяна.

— Пазарлък — каза Хелър на английски.

— Ти го каза — съгласи се Тийни на волтариански, — само че аз ще имам по-голяма изгода. Двама за един.

— И кои може да са тия двама? — попита Хелър.

— Първият е едно приятелче, чието име е Дж. Уолтър Мадисън — каза Тийни. — Бибипецът ми изигра двойна игра.

— МАДИСЪН? — възкликна Хелър. — Той на Волтар ли е?

— Ъ-хъ — отговори Снелц.

— Ти го каза — рече Тийни.

— Боже мой! — каза Хелър.

— Тоя бибипан син наистина играе двойни игри — продължи Тийни. — Въобще не му трябваше Грис. Бибипаният съдия призна Грис за невинен. Ти си Хелър. Всъщност целта на Мадисън беше ТИ!

— Мадисън е единият, а ти каза двама. Кой е другият?

Тийни оголи зъбите си. Ръцете й се вклещиха една в друга.

— Другият е, най-долното влечуго, което е живяло някога. Името му е Солтан Грис. Лорд Търн твърди, че той е твой затворник. Аз го ИСКАМ! — И тя изръмжа.

— Чакай да видя, дали разбрах правилно — каза Хелър. — Ако тоя Дж. Уолтър Мадисън и Солтан Грис ти бъдат доведени, ще ни дадеш Ломбар Хист.

— Най-сетне го схвана с тъпата си глава — отвърна Тийни. — Освен това искам да ти обърна внимание на това, че територията, на която се намирам, е във владението на кралицата-заложница на Флистен и по една случайност неопетнена. Единственият начин, по който ще получиш Ломбар Хист, е чрез размяна!

Глава трета

Хелър и Снелц доближиха главите си:

— Мисля, че трябва да ги попритиснем — каза Снелц.

— Имат само електрически бойни брадви.

Яростен взрив от стрелба прозвуча откъм източната порта.

— Мисля, че ще се пазари — каза Хелър. — Тия нюйоркчани просто обичат да се пазарят.

— Аз не съм нюйоркчанка! — намеси се Тийни. — Аз съм от много места, включително и от Канзас, Гениално хлапе.

Хелър разбираше от намеци: лъжите на Мадисън се бяха разпространили по пресата из цялата Земя — историите за Канзас, Мейзи Спред и Туутс Суич. Той се изчерви леко.

— Млада госпожице — обърна се той към Тийни, — можем да обсъдим въпроса за Мадисън и Грис по-късно. В момента искам да ми предадете Ломбар Хист. Обещавам ви, че сам ще направя всичко възможно, за да заловя Дж. Уолтър Мадисън, и мога да ви уверя, че когато това стане и видите какво става с него, удовлетворението ви ще е пълно.

— Не ми е достатъчно — каза Тийни. — Аз съм човек с голям опит, когато се отнася до правосъдието: прави се с обелки от банани. Предайте ми Грис, а също така и Мадисън и вие ще получите Хист. Ако не го направите, съм в пълното си право да го държа като домашен любимец и да го храня с праскови и сметана.

— Обещал съм съд на Грис — каза Хелър.

— Той вече беше изправен пред съда веднъж и какво само недоносче и аборт на правосъдието беше този процес. Ето какво, аз сама ще го изправя пред съд и абсолютно гарантирам, че ще го призная за виновен. Как ти харесва това?

Хелър и Снелц се спогледаха.

— Та аз дори не знам къде е Мадисън — каза Хелър. — Ати?

— Не — отвърна Снелц. — Остави ме да го нападна това място и можеш да ме назначиш за първи генерал на Флота.

Хелър вдигна поглед към тийнейджърката. След това приседна на едно стъпало.

Тимио от ротата на Снелц беше намерил парче син плат в един близък дворец. Това беше цветът на бунтовниците и той късаше ивици от парцала, които момчетата увиваха около главите си. Тези, които бяха свършили тази работа, се бяха облегнали на бластерите си и гледаха събраното множество на горната площадка на стъпалата. Времето минаваше. Задънена улица.

Един разузнавач от бунтовниците дотърча през парка при групата. Беше забелязал голите тела и сините превръзки на главите. Видя Хелър и хукна право към него.

— Офицер Хелър! „Възмездие“ се приземи. Мортиай проверява дали е безопасно да се влезе. Къде е Хист?

Хелър се изправи. Той погледна момичето на върха на стълбата. Битката в небето изглежда беше утихнала, отделни изстрели се чуваха само от време на време на юг.

— Снелц — каза Хелър, — дръж това място в обсада. Не пускай никого нито да влиза, нито да излиза.

— Това означава ли, че приемаш сделката? — попита Тийни.

— Времето ще покаже, Ваше Тийнейдж превъзходителство — отвърна Хелър. — Сега само гледайте Хист да е в такава безопасност, в каквато са маймуните в Зоопарка на Бронкс.

Дрехите на Хелър изсъхваха от горещия пустинен вятър. Той подръпна прашно синята си флотска униформена туника, за да я оправи.

— Слизам при портата, за да посрещна принц Мортиай.

— Съветвам те да се съгласиш на сделката! — провикна се Тийни.

— Недей да вдигаш много шум с дъвката си за балончета — провикна се Хелър през рамо. — Ще се върна.

Съдбите на Хист, Грис и Мадисън останаха да висят във въздуха.

Глава четвърта

Хората от екипа на Мадисън на няколко пъти си бяха мислили да напуснат подземието на Императорския дворец, но всеки път ги възпираше поредната гюрултия отвън или избухването на поредната стрелба.

Пияни като мотики, стотината войници от Батальона на смъртта бяха натъпкани в едно заключено килерче с провизии, но без оръжията им. Капитанът отдавна се беше отправил на дълго ЛСД пътешествие в съвършено далечни поселения.

— Мисля, че не бива да излизаме още — каза Флик. — Навън е още светло. И то от истинското слънце. Не е включено никакво захранване и когато слънцето залезе, навън ще стане тъмно като в рог. Ще можем да се изнижем оттук съвсем незабелязано.

— От друга страна обаче — намеси се Флип, — ако бунтовническите сили поставят патрулни постове, когато се стъмни ще ни забележат и ще ни спират през десет крачки. Я ги виж тия шапки.

— Какво общо имат шапките с това? — попита Флик.

— Ами такова — ние сме с униформи на „Вътрешен обзор“, а шапките също са от „Вътрешен обзор“ — каза Флип. — Правят ги такива, защото екипите на „Вътрешен обзор“ често попадат под ослепителни светлини и рефлектори. Гледай!

Тя взе една от морскозелените шапки и пъхна дългия си маникюр в една цепка. Визорът се раздели на две с пукване. Горната част си остана на мястото, но долната щракна надолу във вертикална извивка. Флип си сложи шапката: тъмен филтър покриваше горните две трети от лицето й. Като я гледаше в това положение, човек не можеше да разбере коя е.

— Значи просто смъкнете козирките на визорите си, вземете камерите и останалото оборудване и направо да тръгваме — каза Флип. — Ще предположат, че сме просто хора от „Вътрешен обзор“, които си вършат работата: хич и няма да си помислят, че сме от Апарата. Така че ходом марш и да вървим.

— Тя е права — каза Флик. — Никой никога не обръща внимание на екипите на „Вътрешен обзор“. Хайде!

Настъпи щракане на свалящи се визори и дрънчене от вдигането на камерите и оборудването.

Намериха врата, през която се излизаше в един от страничните паркове. Петдесетината човека преминаха през загиващата трева под палещото пустинно слънце. Насочиха се към откритото пространство, където бяха паркирали въздушните си карети.

Флик спря втрещен. Върху четирите им превозни средства беше паднал един разбит боен кораб, който още пушеше. Всичко, което беше останало от еърбуса Модел 99, беше един ангел, паднал по гръб върху разбитата настилка, който се хилеше с празна усмивка към небето.

Екипът се струпа зад гърба на Флик. Той каза на Мадисън:

— Шефе, трябва да се разпръснем, за да откраднем някакви транспортни средства.

Мадисън обаче се взираше надолу по булеварда.

Откъм източната порта приближаваше процесия, заобиколена и охранявана от множество бунтовнически отряди, която се беше насочила към Императорския дворец. В центъра й няколко бунтовника носеха на поставка голям контейнер с размерите на ковчег, който беше покрит с капак. Пред него вървеше принц Мортиай, придружаван от двама офицери от бунтовниците. В групата присъстваха и няколко адмирали от Флота, както и генерали от Армията. Хайти Хелър и графиня Крек помагаха на Прахд да носи бутилки с тръби, които водеха към контейнера.

И най-отзад, следвайки ги с изваден бластерен пистолет и като оглеждаше дворците, покрай които минаваха нащрек за някакви вероятни снайперисти, вървеше Джетеро Хелър!

Мадисън каза:

— Това е ТОЙ! О, Боже, накрая той е откраднал една цяла империя! Трябва да отразя това!

Флик подръпна тревожно ръкава му.

— За Бога, шефе, да се омитаме оттук! Имам две хиляди лични пластинки! Можем да изчезнем съвсем! Никой няма да успее да ни открие!

Мадисън отвърна с широко отворени очи:

— Свети Боже, помисли си за заглавията! Трийсет и два пункта ПРЕСТЪПНИК ОТКРАДВА КОНФЕДЕРАЦИЯТА! Режисьор! Хващайте се с екипа ти на работа! Включете камерите директно в канала на „Вътрешен обзор“ по радиото. СНИМАЙТЕ ТАЗИ ПРОЦЕСИЯ!

Режисьорът веднага схвана идеята и започна да раздава нареждания. Целият екип започна да се приготвя.

Даже журналистите грабнаха тефтерите си, за да драснат по няколко реда за евентуални статии.

Флик сграбчи Мадисън за ръката.

— Шефе, това е лудост! Ако разберат, че сме от Апарата, ще ни избият!

Мадисън се откопчи от него. В очите му гореше див, въодушевен пламък.

Той го НАПРАВИ най-накрая! Това е паспортът ми за пътуването към славата!

Репортерите се приближиха до процесията и започнаха да разпитват за имената. Момичетата от цирка хукнаха да оправят шапките на генералите и адмиралите. Един от гримьорите посипа малко пудра върху лицето на Мортиай. Общите работници включиха прожектори към процесията. Лампичките на камерите замигаха. Бяха се включили към главния канал на „Вътрешен обзор“ за Конфедерацията.

— Това се предава за вас на живо, на живо, на живо от Палас сити! — извика Мадисън по един отделен микрофон, без да го чуват хората от процесията, но чуван от всички останали на Волтар. — Наблюдавате триумфалното влизане на обявения извън закона Джетеро Хелър в Императорския дворец. Изключително! На живо! На живо! На живо!

— С нас е свършено, свършено, свършено — изстена Флик.

Глава пета

От Кралския коридор трябваше да бъдат махнати телата на двама генерали, преди да може да продължи процесията. Режисьорът забрани да бъдат докосвани, преди да може да ги снима отблизо. След това направи един дълъг кадър от голямото Кралско преддверие: там лежаха още две тела. Едва тогава той постави хората от екипа си на съответните места и разреши на процесията да продължи.

Режисьорът реши, че картината ще е по-драматична, ако трима от бунтовниците грабнат голямото каменно бюро, застанат пред вратата на спалнята и го запратят към нея. Не му хареса как го направиха първия път и докато една камера снимаше чакащите адмирали и генерали, накара общите работници да поставят бюрото отново на мястото му.

— Сега на лицата ви да има отвращение! — нареди той и бунтовниците направиха повторението с гръм и трясък. Получи се много добре!

Мадисън прошушна някакви инструкции на режисьора и той направи дори кадър как влиза Хелър. В коментаторския си микрофон Мадисън каза:

— Престъпникът Хелър посещава мястото на престъплението си по отвличането.

Отново прошушна някакви инструкции на режисьора, който след това посочи на Хелър, че изкривеният му жезъл все още лежи на пода. Хелър го вдигна, докато една камера снимаше в наклонено положение.

— Я виж ти, виж ти, жезълът ми — каза Хелър.

— Великолепно — рече режисьорът като му направи комплимент за актьорското му майсторство и приближи една камера, за да снима отблизо краткото посвещение.

— Престъпникът признава отвличането — говореше Мадисън в коментаторския си микрофон. — Признава, че доказателството, останало на мястото на престъплението, е негово.

Няколко бунтовника избутаха масивното легло встрани и носачите поставиха пълния с течност контейнер на негово място. Графиня Крек и Хайти Хелър продължаваха да държат бутилките: Прахд провери дали тръбичките не са се преплели. Режисьорът накара тримата да застанат до далечната страна на контейнера.

Хелър мина напред и застана отстрани на ваната. Повдигна капака и показа лицето на Клинг.

— Престъпникът наблюдава злорадстващо лицето на жертвата — каза Мадисън.

Хелър и Прахд провериха дали всички тръбички са си на мястото. Режисьорът направи кадър в близък план на лицето на Клинг Надменни, което беше много старо и все още в безсъзнание. След това издърпа оператора назад, за да направи кадър с двамата — Хелър и Императора.

Мадисън тъкмо щеше да направи поредния си коментар, когато сценарият му отиде по дяволите.

Хелър беше махнал една от тръбичките, която беше застанала върху брадичката на Клинг. Изведнъж Клинг отвори очи. Той се огледа, като очевидно разпозна позлатения фриз на тавана на спалнята си. Извърна глава и видя кой стои до него. Намръщи се. След това каза раздразнено:

— Офицер Хелър! Наредих ви да ме изведете оттук!

Откъм флотските и армейски офицери в спалнята долетя силна въздишка. Те разбраха с облекчение, че не е имало отвличане: това означаваше, че като са застанали на страната на Хелър в тази борба, те не са станали бунтовници!

Мадисън се опита да мисли бързо. Щеше му се да беше наредил да изключат камерите. Но вече беше твърде късно. Белята беше станала. Престъпникът, който беше създал, изведнъж се превърна в Кралски офицер, който е изпълнявал заповеди. Той френетично обръщаше всичко в главата си, за да намери начин да се измъкне от грешката си. Е, не всичко беше загубено; все някак щеше да се справи.

— Ваше превъзходителство — каза Хелър, — разбрахме, че Хист е избил синовете ви и наследниците на трона.

— Хист! — възкликна Императорът с тревога. — Той тук ли е?

— Оставили сме го на сигурно място — отвърна Хелър. — Вие вече сте в пълна безопасност и без никаква заплаха за живота ви. Бих искал да изтъкна, че Хист, освен това накара най-големия ви син — Мортиай — да въстане. Принцът се грижеше за вас неотлъчно, ден и нощ.

— И не ме е убил? — опули се Клинг.

— Месеци наред единствената грижа на Мортиай беше вашата безопасност и продължаването на управлението ви, Ваше превъзходителство. Победата над Хист се дължи на него. — Хелър посегна към Крек, която му подаде една торбичка. Хелър каза на Императора: — Тук държа кралския ви печат. Мога ли да предложа да анулираме бунтовническата прокламация?

Императорът погледна Мортиай. Принцът се усмихваше.

Клинг каза:

— Искате да кажете, че аз още имам син?

— Щом така казвате, Ваше превъзходителство — отвърна Хелър.

Императорът посегна към Мортиай. По повехналите му страни започнаха да се стичат сълзи.

— Ела тук, сине — каза той.

Мортиай се приближи и коленичи. Клинг поглади ръката му по обратната страна на дланта. След това каза разчувствано:

— Ако те бях послушал, всичко това никога нямаше да се случи. Вече съм твърде стар, болен и глупав, за да управлявам. Този, който е устоял пет години на обединените сили на Волтар, заслужава да поеме управлението. Тронът е твой. Аз абдикирам.

По бунтовническите отряди и офицери в стаята премина въздишка на облекчение. Въпреки че бяха на страната на Мортиай, те вече не бяха бунтовници.

Мортиай поглади ръцете на баща си.

— Ще се опитам да бъда ваш достоен наследник, Ваше Величество.

Хелър коленичи и каза на Мортиай:

— Ваше Превъзходителство — и му подаде торбичката с кралските символи. След това стана. — Най-добре е сега да вървя и да поставя върха на планината обратно на мястото му, за да имаме някакво захранване.

Мортиай вдигна поглед от мястото, където беше коленичил до контейнера. Черната му брада изведнъж настръхна.

— Не, лорд Хелър! Оставете това за корпуса на инженерите. Някой друг може да си поиграе с планината. Свикайте незабавно заседание на офицерите. Трябва да обсъдим няколко неотложни въпроса и да решим няколко съдби. Трябва да ми помогнете да се добера до дъното на онова, което разкъса Конфедерацията на парчета!

Глава шеста

В залата на Великия съвет цареше голяма бъркотия. През последните наркотични дни на Хист никой не си беше направил труда да я почисти. Хелър беше измъкнал персонала от подземието, където хората от него бяха държани като затворници, и с тяхна помощ се опита да въведе малко ред в залата. Осветление нямаше, а слънцето беше престанало да тече през кръглите горни прозорци: той намери и свърза няколко прожектора, които се използваха по строежите.

Апарата очевидно беше откраднал златните и обсипани със скъпоценни камъни покривки, както и осеяните с диаманти знамена; мястото изглеждаше доста голо. Хелър си помисли, че има голям късмет като успя да забърше праха от кръглата маса с диаметър трийсет метра и да намери достатъчно здрави столове.

Онова, което му пречеше най-много обаче, бяха хората: те влизаха неспирно, след като пристигаха от градовете. Хелър строи една рота флотски войници от един боен кораб, приземен от външната страна на източната порта и каза на капитана да спре притока. Капитанът блокира голямата входна врата, но продължаваше да пуска хора.

В отговор на предизвикателството на Хелър, капитанът каза:

— Но това са все важни особи от страната, сър. При нас всъщност пристигат само тези, които не са спрени от Армията при портите.

Залата можеше да побере до няколко хиляди човека в краен случай, поради което Хелър се предаде.

Един екип на „Вътрешен обзор“ вземаше интервюта от всяка важна личност, която се появяваше. Освен това през цялото време имаха и една камера, която да снима Хелър.

— Шефе — обърна се Флик към Мадисън, — това е лудост. Моля те, моля те, нека да открадна няколко коли, за да можем да изчезнем.

— Не! — каза Мадисън. — Още нищо не е свършило!

Флик посочи един монитор за обратна връзка, който режисьорът беше нагласил, за да следи как Джой сити реагира на неговото предаване. Истински екипи на „Вътрешен обзор“, разпръснати из цялата Конфедерация, снимаха хората по улиците, които крещяха с все сили:

— Да живее Негово Превъзходителство Мортиай!

— На мен пък ми изглежда ужасно свършило! — каза Флик.

— Там е работата! — отговори му Мадисън. — Загубихме си размириците! От теб никога няма да стане добър специалист по връзките с обществеността, Флик. Загубих разобличаването на клиента си. Трябва да се опитам по някакъв начин да си наваксам и да поправя имиджа!

— Ти си луд — каза Флик.

— Разбира се — отвърна Мадисън. — Заради това съм гений. Веднага щом започне заседанието на тази конференция, мога да започна успореден коментар и с последна надежда да се надявам, че инициативата отново ще дойде в моите ръце! Не е загубено всичко, Флик. Не се отчайвай. Аз все още имам възможност да превърна Хелър в безсмъртен престъпник! — И той се отдалечи, за да даде на режисьора нареждания за ъглите на снимане.

Влезе Император Мортиай. Той не беше съблякъл военните си дрехи, но на врата му висеше медальонът на кабинета, на главата си беше поставил короната, а в ръка държеше скиптъра.

— Каква тълпа само! — обърна се той към Хелър.

— Мисля, че присъстват висшите офицери от повечето служби, Ваше превъзходителство — каза Хелър. — Не можем да изровим нито един от лордовете: или са толкова дрогирани, че не могат да се помръднат, или са избягали.

— Е, нали това не е съвещание на Великия съвет — каза Мортиай. — Това е спешно свикана конференция на офицерите, която трябва да се заеме с някои държавни дела, преди да бъде оформено правителство. Каква ТЪЛПА!

Мортиай се приближи до подиума. Някой се опита да надуе тромпет, но тонът излезе много фалшив. Друг пък направи несполучлив опит с чинелите. С настръхнала брада Мортиай извика:

— Обявявам откриването на това заседание на офицерите!

Към масата започнаха да се стичат хора, но в залата продължаваше да цари пълен хаос. Мортиай извика:

— По дяволите! Млъкнете и седнете!

В този момент през главната врата нахлуха още важни особи и врявата така и не утихваше.

— Хелър! — извика Мортиай. — За Бога, качи се тук на подиума и поеми поста на вицекралски председател на короната! Може пък теб да те чуят в цялата тая бъркотия!

Хелър премигна. Това беше най-висшата аристократична длъжност в страната. В пълно подчинение обаче той скочи на подиума и застана до Мортиай. Хелър повиши глас като използва пронизителния тон на офицер от Флота:

— Заседанието е открито!

През вратата влетяха още хора, някой блъсна един от операторите на Мадисън, при което два от прожекторите на „Вътрешен обзор“ паднаха с гръм и трясък. Шумът продължаваше.

Хелър извади бластерния си пистолет, нагласи го на „Шум“ и стреля във въздуха. Незабавно се възцари тишина.

— Заседанието започва! — каза той.

Мадисън си отдъхна с облекчение. Той измърка в коментаторския микрофон:

— Престъпникът Хелър призовава екипа си от бандити да пазят тишина!

Мортиай започна да говори, но хората пък започнаха да сядат и все още беше шумно. Хелър обърна бластера, хвана го за цевта и силно удари три пъти по масата.

— Страхотно — каза режисьорът докато снимаше на живо бластерния пистолет.

Глава седма

Най-накрая Мортиай можеше да бъде чут. Той плъзна поглед по лицата на хората около огромната маса, а след това и през цялата зала.

— През последните 125 000 години — започна той — никога не бяхме стигали до подобни безредици. Имали сме няколко предатели, имали сме няколко граждански войни, но нищо, което може да се сравни с това. Разполагам със сведения, че по улиците лежат около един милион мъртви граждани, че материалните щети възлизат на Десетки милиарди кредита. Освен това почти сме загубили една планета — Калабар — която понесе повече от пет години силни атаки. Струва ми се, че това също има връзка със сегашната картина. Преди да сме реорганизирали правителството, трябва да изкореним болестта и да се справим с нея, инак същото може да се случи отново. Може и да имам предположения за това какво стоеше зад цялата работа, но нямам намерение да започвам управлението си със задачки-закачки и предразсъдъци. Имам намерение да разбера какво точно е причинило хаоса и това е първата точка в дневния ред на това заседание.

Най-висшият адмирал от адмиралския щаб на Флота се провикна от мястото си на масата:

— Хист е бил!

През препълнената зала премина одобрително ръмжене.

— Един човек? — каза Мортиай. — По съм склонен да си мисля, че е било заговор. Добре, обаче, от това място можем да тръгнем така, както бихме могли от всяко друго. Кой знае нещо — каквото и да било — за Хист?

Дивашки рев заля залата. Може да бяха благородници и консерватори до мозъка на костите си, но всички имаха едно общо нещо: огромната си ненавист към Хист. Мониторите на „Вътрешен обзор“, които бяха включени на далечната стена на залата, изведнъж започнаха да показват кадри от тълпите по улиците, които гледаха директното предаване от заседанието на портативни телевизори и екрани по витрините на магазините. Звукът беше от рев на омраза.

Хелър затропа с дръжката на оръжието си по отдалечената страна на масата. Той се наведе към Мортиай и му посочи един млад офицер от Флота, който беше вдигнал ръка, за да му обърнат внимание зад реда от адмирали.

— Бис? — попита Мортиай. Хелър кимна. — Офицер Бис — обърна се към него Мортиай, — имате думата.

Един адмирал направи място, за да може Бис да стигне до края на масата.

— Ваше превъзходителство — каза Бис, — познавам един чиновник от Апарата, който е познавал Хист, когато последният е бил млад офицер от Апарата. Този човек винаги ми е бил в голяма помощ; Всъщност в момента той се намира под заседателната маса заедно с техници от Флота и се опитва да осигури временно захранване за индивидуалните екрани върху масата пред всяко място, както и за големия централен екран тук. Опитваме се да се включим към бази данни на Апарата и няколко други, за да могат данните да бъдат използвани за нуждите на заседанието.

Бис се наведе и извика към кухината под масата:

— Ей, Боч. Негово превъзходителство иска да говори с теб. Излез.

Старият Боч показа глава над ръба на масата. Сивокосите туфички от двете страни на главата му стърчаха съвсем изправени. Очите му бяха кръгли и изплашени.

— Някой да му направи място да седне — нареди Мортиай. — Боч? Виж сега, Боч, ако продължиш да ни оказваш съдействие, мога да ти обещая, че ще забравим за връзките ти с Апарата. Кажи ни какво знаеш за Ломбар Хист.

Старият Боч нервно седна на предложеното му място.

— Заради побърканите беше.

— Побъркани? — възкликна Мортиай. — Какво общо имат побърканите с всичко това?

— Ами, когато бях млад чиновник, Ваше превъзходителство, бях назначен да работя в разузнавателните файлове към Външния отдел и тогава дойде и един млад офицер — Ломбар Хист. Това стана преди петдесет години, Ваше превъзходителство. Аз трябваше да вкарвам данни от проучванията на една планета, наречена Блито-3. Тя е в Графика за нахлуването, Ваше превъзходителство, и ние разполагаме с данни от няколко хиляди години за нея, защото имаме намерение да нахлуем там и да я завладеем тия дни — всъщност напоследък се говори много за започването му…

— Недей да шикалкавиш — прекъсна го Мортиай. — Започна да говориш за побърканите.

— Ами да, Ваше превъзходителство. Въвеждах един пакет данни със снимки от един цирк, ръководен от П.Т. Барнъм. Там имаше едно теле (това е животно) с две глави, а също и момченце с лице на куче (кучето също е животно), а също и две жени, които бяха физически свързани и се наричаха сиамски близнаци, както и разни други работи. И тогава младият Хист взе снимките и започна да се смее. А след това каза:

— С помощта на целологията можем да постигнем много повече от това — и взе целия пакет със снимки.

Следващото нещо, което разбрах за него, бе, че изнамерил един престъпник-целолог на име Кроуб в някакъв затвор, с когото започнаха да произвеждат ненормални и да ги продават на цирковете. Това бяха първите изроди, които някога са били показвани.

— Колко отвратително — каза Мортиай. — П.Т. Барнъм ли казваш? Това не звучи много волтарианско. Никога не съм чувал цирк с това име.

— Не, Ваше превъзходителство. Аз не бях достатъчно ясен. Идеята за изродите дойде от Блито-3. Местните там я наричат Земя.

— Ами това просто показва, че Хист сигурно е побъркан. Благодаря ти, че…

— Почакайте, Ваше превъзходителство. Историята не свършва дотук. Хист започна да ме преследва за повече информация за онази планета и следващото, което разбрах, бе, че е създаден специален отдел за нея — Разузнавателен подотдел 451 към Външния отдел.

— Искаш да кажеш Апарата — попита Мортиай.

— Не, Ваше превъзходителство. По онова време не се наричаше Апарат. Като млад офицер този Ломбар Хист явно печелеше доста бързо влияние. Той ме преследваше за информация за Блито-3, след това отиваше при шефа на разузнаването или пък го прескачаше и отиваше направо при лорда на Външния отдел, Хист излагаше информацията като свои собствени идеи и те ги институционализираха. Издигаха го през цялото време. Едва след като получи файловете за различните разузнавателни служби на Блито-3, той промени името на нашата организация на Координиран информационен Апарат. Дълго, преди да стане шеф на Апарата, Хист беше инсталирал тук системите за провокиране на руското КГБ: това е система, която провокира хората да извършват престъпления, така че след това да можеш да ги арестуваш. По модела на една немска организация, наречена Schutzstaffel и разработена от Хитлер, започнахме да набираме престъпници от затворите, които да служат в Апарата. И Батальоните на смъртта идват оттам. От ЦРУ в Съединените щати Апарата взе идеята да си има свои независими военни сили, които можеха да водят войни без съгласието на правителството. От ФБР в същата страна Ломбар взе модела, който се използва там за управляване на цялата страна като се изнудват представители на законодателните органи и се държат същите тези органи в постоянен страх като се измислят престъпления, които никога не са били извършвани — наричат се Abscams. Ние…

— Задръж малко — каза Мортиай. — Засипваш ме е имена, които никога не съм чувал.

— Всичките са от Блито-3 — отвърна Боч.

Местните я наричат Земя. Оттам взехме модела за нашия Апарат.

През залата премина ръмжене.

Надеждите на Мадисън се подновиха. Може би можеше да наблегне на тази внезапно появила се непопулярност на Земята. Може би можеше да изгради имиджа на Хелър като на някой, който е покровител на тази планета: това, от което се нуждаеше сега, бяха дискусиите. Той каза бързо в коментаторския си микрофон:

— През цялата последна година престъпникът Хелър е крил бърлогата си на планетата Земя.

Нямайки никаква представа за заявленията на Мадисън, а всъщност въобще, без да знае, че Мадисън е в залата, скрит зад визора си от „Вътрешен обзор“, Хелър започна да удря с дръжката на пистолета си, за да въведе ред и Мортиай да може да продължи.

— Значи Хист — каза Мортиай — се е интересувал от планетата Земя, за да може да създаде тая гадост, наречена Апарат. Аз…

— Не, Ваше превъзходителство — прекъсна го Боч, — не заради това Хист се интересуваше от тази планета. Беше заради историята на една семейна династия, наречена Роксентър. Династията е тръгнала от един изнасилвач на слугини преди около век. Тоя човек продавал отрова, наречена суров нефт като лек против рак. Той не бил човек с благородническо потекло. Възпитал така синовете си, че те станали крадци, а единият от тях натрупал състояние от този суров нефт, след което като манипулирал с него и с банките и като присвоил и използвал Земните разузнавателни служби, превърнал себе си и следващите го поколения в буквални императори на планетата. Хист беше очарован. Преди това никога не си беше представял, че подобно нещо може да се постигне. Самият той беше без благородническо потекло от колибите в Слам сити и мечтаеше, следвайки този модел, да стане Император тук. И той успя, макар и за много кратко.

— Казваш, че всичко това се е случило — прекъсна го Мортиай на планетата Земя? Невероятно! Какво странно място трябва да е тая планета!

Мадисън бързо каза в коментаторския си микрофон:

— Престъпникът Хелър напреднал в престъпната си кариера на Земята като се нарекъл Роксентър. Това по безусловен начин доказва връзките му с престъпния свят.

Мортиай кимна на Боч, давайки му знак, че може да се оттегли от масата или да се върне към работата си.

— Сега, когато знаем как е произлязъл Апарата, съм готов да получа гласовете ви за пълното му унищожаване завинаги и за забраната на използването на тези криминални модели на разузнаването от Блито-3.

Гласовете на съгласие бяха оглушителни. Когато отново се получи включване от Джой сити с картина на тълпите по градовете, струпани по площадите, за да гледат или да получават новини за това заседание, екраните на „Вътрешен обзор“ на стените щяха да се разцепят от виковете.

Мадисън каза по коментаторския си микрофон:

— Престъпникът Хелър изучавал Земното разузнаване и бил експерт в него. Той го защитава абсолютно. То до голяма степен е допринесло за издигането му до междупланетен престъпник.

Мадисън се чувстваше вече преизпълнен с надежди. Той пораждаше дискусии. Имаше покриване на събитията. Доверието му се покачваше.

Глава осма

Парализираният чиновник към Великия съвет, когото бяха изровили отнякъде, пречеше на сценария му. Хелър си правеше бележки в инженерския си бележник. Сега той се наведе към Мортиай и му прошепна нещо.

— А, да! — рече Мортиай. А след това на по-висок глас: — Сега трябва да се захванем с избора на нов Велик съвет.

Един генерал каза:

— Нека не избираме тези, които бяха в предишния. Онези лордове се превърнаха в пасмина наркомани.

Един адмирал каза:

— Преди да можем да гарантираме, че и новите няма да се поддадат, правя предложение да забраним наркотиците.

Мортиай попита:

— Някой от вас знае ли нещо за наркотиците?

Генералът, който отговаряше за медицинските въпроси, каза:

— Ние никога не сме ги използвали в Конфедерацията. Използвали сме най-различни газове и други неща при операции. От онова, което знам за наркотиците, мисля, че те са отрова.

— Нито разполагаме с тях на Волтар, нито ги отглеждаме или произвеждаме — намеси се адмиралът, който отговаряше за контрабандата и въздушните патрули. — Идеята за наркотиците тук се появи заради Ломбар Хист. Имаме заповед да не спираме доставката на подобни товари. Заповедта дойде от Ломбар Хист.

— Добре де, откъде идваха тия доставки? — попита Мортиай.

— Терминалите на масата вече работят — каза Бис. — Ще ви включа към анализа на флотското разузнаване по този въпрос, а също така ще видите и данни за използването на наркотици от файловете на Апарата.

Отделните терминали пред всяко място на масата замигаха, а големият, който заемаше средата на огромната заседателна маса, светна.

От високото си място Мортиай погледна надолу към големия екран. Прочете какво пише на него.

— Това е невъзможно! — възкликна той. Цялата планета се е побъркала на тема наркотици?

— Това показва анализът, Ваше превъзходителство — каза Бис. — Вземат ги сутрин, обед и вечер. Дават ги на учениците, на работниците и на възрастните хора. Дори водят битките си като използват войници, дрогирани до козирката.

— Това пак е от Блито-3! — каза Мортиай.

— Това беше тайното оръжие на Хист срещу Волтар — отвърна Бон като изпълзя изпод масата. — Заради това толкова бързаше с преждевременното нахлуване на Земята. За да се снабди с още наркотици, с чиято помощ да владее населението на Конфедерацията.

— Там наистина трябва да се нахлуе — изръмжа Мортиай. — Но не за да се набавят нови наркотици.

Хелър натисна няколко бутона под ръба на масата. Екранът се смени.

— Ваше превъзходителство — каза той, вече има заповед от Великия съвет, която обявява за престъпление производството на наркотици на Волтар. Струва ми се, че е по-добре да проверя. Ето я.

— Значи това е направено — каза Мортиай.

— Не, Ваше превъзходителство. Там е проблемът. Тя дава на Хист пълен монопол. Подобни закони за забраната на наркотици съществуват и на Блито-3. Те предпазват истинските доставчици от конкуренция и по този начин правителствата им помагат да забогатяват. Отговорът е в това да се свали забраната от наркотиците и те да бъдат пренебрегнати: при такова положение не носят печалба на никого и никой не се интересува от тях.

— Ти явно знаеш нещо за това — каза му Мортиай.

— Ами зная нещичко — отвърна Хелър. — Наркотиците са калпав бизнес. Когато обаче бъде прокаран закон срещу тях, се превръщат в доходен бизнес.

— Искаш да кажеш, че Блито-3 има закони против наркотиците и въпреки това е претъпкан с тях?

— Така се получава на практика — каза Хелър.

— Престъпникът Хелър — каза Мадисън в коментаторския си микрофон — се опитва много внимателно да прикрива връзките си и наркотрафикантите.

— Тая планета е побъркана — каза Мортиай.

— Този закон, Ваше превъзходителство, е предложен и прокаран от Ломбар Хист.

Това беше достатъчно. Изтриха го от книжата.

— Да се върнем там, откъдето започнахме — каза Мортиай. — Опитвахме се да съберем нов Велик съвет.

Един благородник се провикна от задната част на залата:

— Лордовете може да са използвали наркотици, но някои от тях имаха синове. Защо да не назначим синовете?

В залата се чу одобрително мърморене. Бис се наведе към по-висшия си адмирал и важната особа рече:

— Господа, Ваше превъзходителство, имам една лоша новина за вас по този въпрос. Без нито едно изключение, синовете на лордовете до един са се превърнали в катамити.

— КАКВО? — възкликна Мортиай. — Кой каза това?

— Ваше превъзходителство — каза адмиралът, — съжалявам, но трябва да ви кажа, че бяха подтикнати към това от едно много подкупно и перверзно младо момиче, което пристигна тук преди няколко месеца и което без никакво съмнение трябва да бъде екзекутирано за буквално обучаване в сексуални отклонения. Разбрах, че на родната й планета това е нещо нормално. Тя е Земно момиче. Идва от Блито-3.

— Отново ТАЗИ планета! — каза Мортиай. — Първо изроди, после подкупване на правителствата с помощта на разузнавателните служби, след това наркотици, а сега и катамити!

От задната част на тълпата един благородник размахваше нетърпеливо ръце.

— Ваше превъзходителство!

Мъжът вдигаше толкова шум, че Мортиай нетърпеливо му даде знак да се приближи към масата.

— Ваше превъзходителство! — каза благородникът. — Аз съм благородникът Артрит Стафи, издателят на „Дейли Спийкър“. Тук съм по повелението на десетки издатели. Току-що споменахте за изродите. Опитвах се да привлека вниманието ви откакто се спомена името Кроуб. Той очевидно е заклет престъпник от Волтар, който изчезна и се върна с някакви измислени науки, наречени психология и психиатрия. Дойдох веднага щом разбрах, че ще се състои заседание на офицерите. Искаме незабавно да бъде прокаран закон, който да забранява разпространението и използването на тези два предмета.

— Защо? — попита Мортиай.

— Ваше превъзходителство, тези два предмета твърдят, че сексът е основата на всяка мотивация.

— Това е пълна глупост — каза Мортиай. — Но това е само някаква безсмислена идея.

— Не, не е, Ваше превъзходителство — каза благородникът Артрит Стафи. — Тези науки са купчина измислици и лъжи, които се използват, за да правят хората лабилни, да ги подкупват и да държат под контрол покварени правителства, състоящи се от ненормални мъже! Психиатрията и психологията изиграха много важна роля в създаването на хаоса, през който преминахме скоро. Трябва бързо да ги забраните!

— Това си е голямо обвинение — каза Мортиай. — Никога не съм чувал за тези науки. Откъде са дошли?

— Блито-3! — отговори благородникът Артрит Стафи. — Планетата Земя.

— КАКВО? Пак ли тази планета? — изрева Мортиай.

— Да, Ваше превъзходителство. Правителствата там използват тия две науки през цялото време. Заради това населението им е толкова покварено. Тези две науки са започнали разпространението на наркотиците там.

— Можете ли да ми дадете някакъв пример за това как те са подпомогнали свалянето на правителството тук? — попита Мортиай.

— По-добре е да не говоря пред публика, Ваше превъзходителство. Става въпрос за нещо много лично, което открихме ние, издателите. Ако не искате повече да си имате работа с наркотиците, моля да приемете този закон!

През една от задните врати в залата беше влязла графиня Крек. Беше се изкачила по стъпалата зад подиума и сега прошепна в ухото на Мортиай:

— Казахте ми да ви информирам, ако състоянието на баща ви се промени. Каза ми да ви пожелая успех, след което заспа спокойно с усмивка на лице. Изглежда много щастлив.

— Благодаря — прошепна й в отговор Мортиай. След това сякаш му дойде някаква мисъл след известен размисъл и той попита: — Вие сте била на Земята известно време. Знаете ли нещо за науките, наречени психология и психиатрия?

— О да, Ваше превъзходителство — прошепна Крек. — Те са ужасни. Правителствата там ги използват през цялото време, за да мамят, убиват и докарват до лудост хората, когато не харесат някого. Учат децата в училище, че са само животни и те започват да се държат като животни.

— Това ми е достатъчно — прошепна Мортиай. — Седнете там зад мъжа си. Ще ви е интересно това, което става тук. — След това каза по-високо: — Предлагам да обявим психологията и психиатрията — като учебни предмети и като практика — за незаконни.

Настъпи лудница от съгласие и това също беше прието.

— Да се омитаме оттук — каза Флик на Мадисън.

— Не могат да обявят за незаконна истината, че хората са просто покварени животни. Не се притеснявай. Всичко е под мой контрол. Ще ги накарам отново да хукнат да преследват Хелър, преди да се усетиш какво е станало.

Той даде знак на режисьора да даде в близък план Крек. След това каза в коментаторския микрофон:

— Надявам се, че забелязахте, приятели, че дружката по оръжие на Хелър прокарва желанията си на Императора. Дали не намирисва на някакъв скандал? Или пък е само заговор на Хелър, който да подготви отвличането на Мортиай? Времето ще покаже. Гледайте екраните си на „Вътрешен обзор“, за да бъдете в течение!

Мадисън въобще не си даваше сметка, че е на път да ускори унищожаването на планетата Земя!