Обречена планета

Глава първа

В залата на Великия съвет споразумението пътуваше обратно към Хелър, но много бавно: това беше главно поради спорове, които възникваха на всяко едно място по трийсетметровата в диаметър маса и които не се отнасяха до споразумението, а до старшинството на членовете във всеки отдел сега, когато нямаше лорд, който да отговаря за това. Два или три от отделите бяха представяни само от главен чиновник и, за разлика от военните и полицията, отделите никога не бяха имали точно установена йерархия на управлението по-надолу от чиновете на благородниците.

Докато седеше на подиума обаче, Хелър беше търпелив в изчакването на документа при обратния му път. Оставаха да се сложат само още два подписа.

— Е, сега ще мине една и ще останат пет — каза той на графиня Крек на нисък тон, без да се обръща, за да я погледне. — Все още не мога да разбера защо Мортиай ме назначи за Вицекралски председател. Той има много приятели, а също и много по-опитни от мен хора в тая работа.

— Просто постъпи много разумно — прошепна графиня Крек. — Военните се намесиха в конфликта едва в последния момент, така че лоялността му към тях не е доказана. Всичките му приятели са сред бунтовниците, а това нямаше да се хареса на част от населението. Ти винаги си бил предан на Клинг. Освен това си с много добра репутация сред населението. Мортиай те приема като брат офицер, на когото може да се довери и ако погледнем нещата право в лицето, той всъщност дължи качването си на трона на теб. Мортиай наистина е много умен мъж. А и, разбира се, моят Джетеро е много интелигентен, красив, очарователен…

— И има лошо чувство за хумор — засмя се Хелър. — Добре де, както и да е, не започнах управлението му с убийството на тълпа малки момченца. Управление, което започва с кървава баня, обикновено завършват много зле. Може би — добави той и изражението му изведнъж стана много ведро, — може би има някаква надежда по отношение на правителството. Може би то наистина може да ръководи добре!

— Тогава е добре да се замислиш много бързо — каза графиня Крек. — Току-що каза една точка отпада и остават пет, а според бележките, които си си надраскал тук, унищожаването на Земята е последната точка в дневния ред. Мислиш ли, че ще можеш да приемеш да заповядаш и организираш смъртта на пет милиарда души?

Хелър се намръщи и погледна надолу към масата пред него.

— Познавам те, Джетеро. Мислиш си за Изи и Бум-бум, както и за всичките си приятели там. Сърцето ти е меко като гъба, въпреки суровия ти външен вид, ти сигурно ще съжаляваш и за мис Симънс! Някои от тия пет милиарда души бяха твои лични приятели.

— Може би, въпреки всичките ласкаещи ме причини, които ти току-що изреди — каза Хелър, Мортиай направи фатална грешка, като ме постави на тази длъжност. — Той се разведри. — Знам си аз. Просто му бях под ръка. Направи го като временно назначение. Нещата са много прости. Всичко, което трябва да направя, е да председателствам това заседание по въпроса за Земята и веднага щом назначи истински председател, ще предам на него работата тук като незавършена и доволен ще се върна във Флота. — Той въздъхна. — Тази мисъл ми носи облекчение.

— Трябва да ти съобщя нещо — каза графиня Крек и бутна в ръката му една Кралска прокламация. — Когато си тръгна от заседанието тази вечер, той беше толкова доволен от начина, по който ти беше подкарал нещата тук, че написа това. Помоли ме да го донеса обратно тук, за да може чиновникът да го впише в записките от заседанието.

Хелър се взираше в един подписан и подпечатан лист, който го назначаваше за първи лорд на държавата и вицекралски председател на Великия съвет. Назначението беше постоянно.

Хелър изстена.

— Това ме поставя в неприятна дилема наистина. Прекарвам една година в закърпването на една планета, а сега получавам заповед да хвърля във въздуха същата тази планета.

— При това не можеш да се измъкнеш незабелязано от това — каза графиня Крек. — Причината, поради която ти давам това, е, за да не направиш нещо необмислено и да не се подчиниш на заповедта, та да си докараш неприятности.

— Ти имаш нещо общо с цялата работа — каза Хелър.

— Не. В този случай не. Той го измисли съвсем сам. Но трябва дати призная, че ми носи голямо удовлетворение. Имаш коефициент три над продължителността на живота на военните инженери. Сега вече имаш един хубав и безопасен пост.

— На който единственото, което мога да кажа, е: „Вдигнете във въздуха онази планета“, „Унищожете я“. Ще отложа за малко заседанието, ще отида при Мортиай и ще си подам оставката!

— Не, няма да го направиш — каза графиня Крек. — Защото ако го направиш, аз ще скъсам това. — И тя му показа още една подписана и подпечатана Кралска заповед. Там пишеше, че Крек получава обратно титлата и гражданството си, а обширните имения Крек на Майко се връщат в нейни ръце.

Той бързо постави ръка върху нейните, за да спре жеста за късане.

— Та това е страхотно! — каза Хелър. — Толкова се радвам за теб!

— Исках да ти кажа след заседанието — прекъсна го тя — да го отпразнуваме, защото си присвоих и един дворец за нас двамата. — В очите й се появиха сълзи. — Не разваляй всичко, Джетеро.

Той не можеше да я гледа как плаче.

Даваше си сметка за камерите на „Вътрешен обзор“, които изведнъж се насочиха точно към тях двамата.

Точно в този момент един разсилен във виолетова униформа му поднесе споразумението и го постави на повдигната отделена част от огромната маса.

Хелър мислеше много усилено. Трябваше да скрие сълзите й от камерата. Той се наведе към нея и я целуна.

Мониторите за обратна връзка из цялата зала доведоха до него внезапните радостни възгласи от тълпите, които го наблюдаваха.

Той обаче прошепна на Крек:

— Иди да намериш Хайти и Началника на Палас сити и им кажи, че искам да се видя с тях незабавно. И се махни оттук. Печелиш. Ще си свърша работата както трябва.

Малко несигурна, чувствайки се малко като Непогат Прокълнатия, който според легендата беше предал принц Кавкалсия, графиня Крек бързо изчезна надолу по задните стъпала на подиума.

Казваше си, че никой не може да попречи на разрушаването на Земята така или иначе, така че нямаше причина да позволи на тази планета да извърши някое друго престъпление и да предотврати наближаващата й сватба. Освен това, въпреки че Джетеро харесваше мястото, тя винаги се беше ужасявала от примитивната западналост на тази култура и въобще не можеше да разбере как една толкова потенциално красива планета може да бъде толкова безкрайно покварена от един небрежен елит на властта.

Докато отиваше да изпълни поръчението, тя си каза:

— Няма никакъв шанс Земята да бъде спасена: целият Волтар е жаден за кръвта й, не без намесата на Мадисън. По дяволите да върви Земята. Аз спасих Джетеро.

Глава втора

Хелър взе подписаното споразумение и направи едва забележим знак на мъжа на балкона. В залата проехтяха четири фанфара и ударът на чинели.

Хелър обходи с поглед множеството.

— Господа — каза той, — искам да ви благодаря за единодушните подписи под това споразумение. Приемам ги като вот на доверие към Император Мортиай и гледам на тях като на обещаващо начало на нещо, което дори най-песимистично настроеният трябва да започне да приема като едно щастливо, процъфтяващо и триумфално управление за цялата конфедерация Волтар. Да живее Мортиай Великолепни!

Фанфарите засвириха, а чинелите прогърмяха за кралски поздрав. Всички в залата станаха на крака и извикаха:

— Да живее Негово превъзходителство!

Въпреки късния час, тълпите по улиците полудяха от радостни възгласи.

На Хелър му се прииска Вантаджо — майорът-политолог от Грейшъс палмс — да е там, за да му даде някакви напътствия. Всичко това беше съвсем ново като преживяване за него. Бедният Вантаджо.

Хелър подаде споразумението на чиновника, за да го впише. Даде знак за още един салют с чинелите.

— А сега, тъй като съм упълномощен от Негово превъзходителство да направя това с пълна преданост, ще се захвана с второто от шестте действия, които ще сложат край на току-що отминалите размирици в тази страна. За да започне една наистина нова епоха, човек трябва да сложи истински край на старата.

Имаше намерение да поосвежи малко хората в залата и тези по улиците, за да ги поотдалечи от жаждата им за кръв. Той не обичаше Ломбар Хист, но и не му се щеше да види някого разкъсан на парчета от двете хиляди и повече хора в тази зала. По негово мнение пролятата досега кръв беше предостатъчна.

— Сега ще се захванем със случая на един от основните причинители на Кралското убийство и правителствения упадък.

Тълпите по екраните изведнъж запазиха пълно мълчание. Залата се усмири. Хелър беше на път да доведе продукта от пазарлъка си.

— КАПИТАНЕ! ДОВЕДЕТЕ ЗАТВОРНИКА ЛОМБАР ХИСТ!

Хелър беше заповядал да изчистят Хист, за да могат да го представят пред заседанието, без да изглежда много занемарен. Общоприетото мнение обаче малко беше модифицирало нарежданията му.

Отвори се една странична врата. Издърпаха Ломбар Хист напред. Беше в червена генералска униформа на Апарата. Единствената, която очевидно бяха намерили, понеже неговата собствена беше изгоряла, беше свалена от един труп. Червеното беше променено от по-тъмните петна от кръв, които не можеха да бъдат сгрешени.

Бяха взели отнякъде — вероятно от двореца на Тийни — един електрически нашийник. Той беше на врата му. Края на веригата държеше един огромен моряк от Флота. Той дръпна веригата и Хист тръгна препъвайки се напред под блестящите светлини на „Вътрешен обзор“. Както и да го погледнеше човек, единственото, на което Хист приличаше, бе маймуна, водена с нашийник.

Надеждите на Хелър да поуспокои тълпата се изпариха от раз.

Залата закрещя от внезапна, дивашка омраза!

Мониторите за обратна връзка запращяха от ярост.

И тогава Хелър видя, че едно нещо със сигурност не беше наред. Издърпаха Хист напред, за да го накарат да застане до заседателната маса, но нещо в очите му не беше нормално. Винаги бяха животински жълти и малко замъглени, а сега блестяха и излъчваха нещо странно.

Хист спря. Той сякаш въобще не си даваше сметка за шумотевицата, която го проклинаше. Той сякаш си говореше.

Хелър помоли за тишина и чинелите трябваше да прогърмят пет пъти, преди да спрат виковете в залата.

— Ломбар Хист — започна Хелър, — докараха ви пред това заседание на офицерите, за да бъдете обвинен и да помолите за оправдаване на действията ви. Разполагам пред себе си с Кралска прокламация, на която можем да напишем съдбата ви, която, трябваща ви предупредя, че е оставена в ръцете на това заседание, мога обаче да ви изпратя и на пълен съдебен процес, ако тук кажете нещо, което да ни убеди да направим това. Някакво смекчаващо вината обстоятелство…

Хелър спря, защото през цялото време, докато той говореше, Хист си шепнеше някакви слова. Той говореше много тихо. Хелър даде знак на капитана от Флота да донесе малък електронен усилвател и да го държи близо до устата на Хист.

Гласът на Хист беше много странен. Той говореше:

— Ангелите призовават. Моля ви, дайте ми една доза. О, чуйте какво казват ангелите. Дайте ми една доза. Ангелите призовават. Моля ви, дайте ми една доза. О, чуйте какво казват ангелите. Дайте ми една доза…

ЛОМБАР ХИСТ БЕШЕ ПОЛУДЯЛ!

Глава трета

Залата на Великия съвет беше утихнала след едно странно прошепване.

Там, както и по улиците с помощта на „Вътрешен обзор“, хората чуваха този призрачен, ромолящ глас.

Определена реакция обаче не се появи. Хелър си пое облекчено дъх, като си помисли, че в крайна сметка всичко щеше да завърши добре. Хората изглежда бяха забравили темата за Земята. Понеже не показваха явно някаква ярост към Хист, може би бяха изразходвали голяма част от гнева си. Сега, ако можеше само да ги задържи спокойни…

— Господа — каза той към огромната маса, — мисля, че задържаният не е в никакво състояние да изслуша обвиненията и, понеже всички ние знаем за какво точно става въпрос, няма смисъл от друг публичен процес. Знаем, че той се опита да се възкачи на трона незаконно и навлече одеждите на монарх, така че хайде да си спестим по-нататъшните формалности и да го признаем за виновен по това обвинение. Съгласни ли сте?

Главите на масата кимнаха. Не се чу нито един глас на несъгласие. Хелър набра смелост.

— Предлагам — и той се обърна към чиновника, който беше сменил предишния, като му даде знак да записва много внимателно това, което имаше намерение да каже, — прокламацията да отнеме всичките му звания и постове — дадени, присвоени или каквито и да било. Ще отменим, освен това всички заповеди, назначения, присвоявания, манифести, прокламации, постановления, инструкции или правила от какъвто и да било сорт, издадени от него в писмена или устна форма, или от други заради него, но от тяхно име. Оттук насетне отменяме също така всякакво заплащане или финансови договорености, направени от, за или от името на гореспоменатото лице, включително всякакви залози и дългове, както и всякакви претенции за право на притежание, изявени от него или към него. Съгласни ли сте с всичко дотук?

Главите на масата кимнаха. Хелър просто предлагаше в разширен вариант една популярна във военния съд процедура, с която признатият за виновен в углавно престъпление офицер се освобождаваше от служба.

След това Хелър прибави и гражданската декларация, която се използваше, когато изпълнението на нечия присъда се отлагаше, без въпросният човек да е признат за невинен. Подходът вършеше добра работа, защото Хелър го беше използвал с други хора хиляди пъти за свои цели, а всъщност го беше прилагал и на графиня Крек.

— Поради което подсъдимото лице се признава за несъществуваща личност. Всичко, което направи, може да бъде обявено или считано за незаконно. Всичко, направено с него, не дава основание за съдебно преследване.

Чиновникът пишеше усилено. Хелър си помисли с повдигнат дух, че ще свърши с всичко това, без да причини още един бунт: негодуванието срещу Земята сякаш се беше поохладило.

Той каза:

— Явно той няма да е в състояние да участва в каквато и да било рутинна комуникация. Мисля, че е очевидно за всички, че той не е нормален. Съгласни ли сте, господа?

Официалните лица на масата погледнаха към Хист. Капитанът от Флота с електронното усилвателче се беше отдалечил: Хист просто си шепнеше същите думи, както и преди. Очите му бяха странни, нещо като свръхярко жълто. Господата погледнаха отново към Хелър и кимнаха.

— Поради което — продължи Хелър — затворникът се предава в Психиатричната клиника на Конфедерацията и ще остане под тяхната опека през останалата част от жи…

Изведнъж Хист се извъртя бясно. След това изръмжа със заглушителен глас:

— НА КОЛЕНЕ! НА КОЛЕНЕ, ИЗМЕТ ТАКАВА! АЗ СЪМ БОГЪТ НА ВСИЧКИ НЕБЕСА!

Той беше измъкнал веригата от ръцете на моряка! Вдигна я във въздуха пред себе си.

— ВСИЧКИ ВИ ЩЕ ПОВАЛЯ! БОГОТВОРЕТЕ МЕ! БОГОТВОРЕТЕ МЕ!

— Всяка надежда, която Хелър може да беше имал, че населението ще се отнесе по-малко емоционално по въпроса за Земята, изведнъж се изпари яко дим.

Най-напред из залата премина шепот:

— Тоя човек е луд!

След това един по-силен глас:

— Използването на Земните материали го е направило ненормален!

След това:

— Вижте какво може да направи Земята!

После писъци и викове:

— Били сме в ръцете на един човек, който е бил доведен до лудост от Земята!

Всичко започна да се събира като снежна топка, но от звуци. Най-накрая завърши с виещ крясък от хиляди гърла:

— УБИЙТЕ ГО!

Капитанът си мислеше, че е готов за подобно нещо. Но не беше. Беше накарал пет моряка да стоят около Хист.

Тълпата ги помете!

С извадени ками те се върнаха по местата си залитайки и се опитаха да преградят пътя на тълпата.

Други двайсет моряка се включиха в защитата, строени в плътна фаланга, като помитаха хората пред себе си. Стигнаха до струпания кръг.

Крещящи хора се опитваха да се доберат до Хист, за да го разкъсат на парчета.

Като държаха остриетата си хоризонтално, моряците се опитваха да направят един стабилен кръг.

Някои от хората падаха, други бяха поваляни и стъпквани, трети виеха от ярост и гняв и продължаваха да се опитват да си пробият път през кръга.

Фанфарите и чинелите гърмяха и трещяха, за да въдворят някакъв ред.

Капитанът от Флоте свиреше с уста, за да извика подкрепления.

Петдесет служители от Вътрешна полиция, които бяха строени отвън, нахълтаха през вратата с проблясващи жилци.

Хвърчаха бутилки с газирана вода.

Триста спейсъри от Флота, въоръжени с навити спасителни въжета, се втурнаха през вратата!

ТРОПОЛЕНЕ!

Хелър се изправи. Той извади ръчния си бластер и го нагласи на максимален шум. Стреля няколко пъти във въздуха! Никакъв резултат!

След това видя през бъркотията от светлокафяви униформи, които продължаваха да се опитват да защитават Хист, че той пълзи към близката част на залата.

Хелър прелетя над повдигнатата маса с предно салто.

Използва ръцете си сякаш се бореше с вълни.

Защитаващите моряци бяха с гръб към него.

Той посегна надолу и сграбчи Хист за нашийника.

Завлачи го след себе си.

Пропълзя под масата, като теглеше товара си отзад.

Хелър се появи отново на подиума.

Хист се извърна към него.

Хелър отново го сграбчи в парализираща хватка. Държеше го за задната част на нашийника.

— ХВАНАХ ГО! — извика Хелър с пронизителния си флотски глас. — НЕ УСПЯ ДА СЕ ИЗМЪКНЕ!

Един работник по осветлението от „Вътрешен обзор“, който стоеше на балкона, го заля с обилна светлина. Червената униформа на Хист блестеше ярко.

Погледите в залата се извърнаха от битката към подиума.

Двайсетината моряка изведнъж се подредиха пред издигнатата част на масата, за да предотвратят по-нататъшни атаки.

— БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ЗА СЪДЕЙСТВИЕТО ВИ! — извика Хелър. — НО ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА ИЗБЯГА ОТНОВО! ХВАНАХ ГО!

Въздишка на облекчение се изтръгна от разгорещените гърла.

Бунтът беше свършил.

Глава четвърта

Един майор от Флота омота много вериги около Хист, а след това, под прошепнатите инструкции на Хелър, ги омота още малко. Майорът откара Хист на един по-горен балкон и го остави там с електрически ками насочени към гърлото му, за да го вижда тълпата, но да не може да го достигне.

През залата се движеха армейски спасителни отряди, които се грижеха за ранените и вдигаха изпопадалите.

Хелър седна в креслото си. Точно зад себе си чу глас.

— Току-що стана свидетел на един пример за това какво ще стане, ако се опиташ да облекчиш съдбата на Земята. — Беше графиня Крек.

Той се обърна. Тя беше довела Хайти и Началника на Палас сити. Хелър слезе по задната стълба при тях. Той ги накара да приближат глави до неговата и им прошепна няколко спешни инструкции.

Началникът каза:

— Давате ми прекалено малко време за подготовка!

— Добре е да се научиш да отваряш широко клапите си за ускорение — намеси се Хайти. — Имаш си работа с Джетеро Хелър. Брат ми иска това, значи ще го получи!

— НЕ съм казал, че няма да го направя? — каза съсухреният старец. — Короната и аз вече работим много добре заедно. Харесва ми.

— Така вече е по-добре! — каза Хайти. — Нямаме много време. ХАЙДЕ!

Те хукнаха заедно с графинята.

Хелър се върна в креслото си и през следващите пет минути кълнеше Мадисън, без да спира. Хората тук бяха превъзбудени на тема Земя: „истерия на тълпата“ беше дори далеч от описанието на това, което ставаше.

Той трябваше да издаде шест прокламации: още не беше завършил първите две.

Бъркотията все още продължаваше. Това беше добре. Хелър имаше нужда от време. Усети, че някой стои под повдигнатия край на масата.

Беше Бис. Смееше се.

— За първи път разбирам, че за този пост са необходими и атлетични умения — каза той. — Да дадеш фитил за избухването на един бунт, а след това да решиш да го спреш, е най-смешният номер, който някога съм виждал. Ти си някакво чудо, Джет!

— Искаш ли да седнеш на мястото ми, Бис?

— Боже милостиви! Какво въобще може да не е наред на една такава длъжност?

— Това, че от теб се очаква да избиеш пет милиарда — души, между които имаш много приятели. Хайде, давам ти туниката си.

— А, не! Но изведнъж си давам сметка за какво говориш. Мога ли да ти помогна?

— Да. Качи се на онзи балкон и помогни на онзи майор от Флота да попречи на Хист да направи още някаква глупост. Още не сме свършили с него.

Един армейски генерал-лекар се приближи към Хелър и му подаде броя на пострадалите, все едно че не ставаше въпрос за заседание, а за битка. Понеже електрическите ками бяха нагласени да парализират, бяха причинени само припадъци и слаби наранявания. Генералът се върна обратно на масата. Хелър вдигна поглед към балкона, където държаха окования Хист, след което огледа залата. Надяваше се, че страстите са достатъчно уталожени, за да довърши втората прокламация.

Даде знак на чинелите и когато те удариха, той каза бързо:

— Ако гласувате сега по прокламацията за Хист, както беше изчетена дотук, можем да довършим тази втора…

В задната част на залата лудо се размахаха ръце, съпроводени от протестен гръм от викове. Хелър се вгледа, след което въздъхна.

— Да, благороднико Стафи — извика той. — Сега пък какво има?

Благородникът Артрит Стафи, който сега имаше бяла превръзка на главата си, още веднъж си проправи път до едно празно място на заседателната маса.

— Ваша светлост, сър — започна той, — точно преди половин час, докато се грижехме за пострадалите, получихме една чудесна новина. Тя може много да повлияе на присъдата на Ломбар Хист.

О, не, помисли си Хелър. Но каза:

— Кажете за какво става въпрос, за да можем да продължим.

— С помощта на нашите репортери и охраната на сградата на изданието ни, извадихме голям късмет и намерихме и задържахме така наречения доктор Кроуб! Довели сме го и сега е отвън. С вашето разрешение ще го вкараме в залата.

— Какво общо — каза Хелър — има това с Хист?

— Благородникът Стафи прие това за съгласие по негов сигнал шестима надзиратели вкараха Кроуб в залата. Той изглеждаше не по-малко смешен от всеки друг път: твърде дългите му ръце, твърде дългите му крака, твърде дългият му нос както винаги го караха да изглежда като странна птица. Сега обаче имаше нещо още по-странно: вместо да изглежда като съсипан заложник, той вървеше така, сякаш беше собственикът на мястото. Преди някой да успее да го спре, той сграбчи един стол на масата, седна, кръстоса ръце на гърдите си и обяви:

— Аз командвам? Сваляйте си дрехите!

Публиката зяпна.

Хелър се вгледа в него по-отблизо. Същият странен поглед! Кроуб или беше силно дрогиран с нещо, или се беше побъркал — вероятно и двете!

— Проследихме този човек — каза благородникът Стафи. — На времето е бил нает от правителството като целолог и е бил арестуван за криминална злоупотреба с целологията. Бил е осъден на смърт. Обявен за несъществуваща личност. Хист го е използвал, за да създават заедно отвратителни изроди, както беше изложено по-рано. Това обаче не бил краят на кариерата му. Бил откаран с кораб на планетата Блито-3, където изучавал психиатрия и психология. Станал експерт и действащ специалист и по двете, след което бил използван от Мадисън за безумните му проекти в областта на връзките с обществеността. Доколкото сме запознати, на планетата Земя психологията, психиатрията и връзките с обществеността са неразривно свързани.

— Всичко това е много интересно — каза Хелър. — Моля ви обаче, благороднико Стафи, много ми се иска да довърша тази втора прокламация.

— На мен също — отвърна Стафи. — С благосклонността на това заседание и като влиятелен член на издателския свят, искам да предложа и Кроуб да бъде, предаден в психиатричната клиника на Конфедерацията. И тъй като е психиатър, което предполага, че е експерт в лечението на луди хора, предлагам Ломбар Хист да му, бъде даден като пациент.

Хората в залата зинаха още по-широко. След това обаче предложението започна да им харесва.

Изведнъж Хелър избухна. Винаги противник на нечовешките средства, той стана и насочи пръст право към Стафи.

— Представа си нямате какво точно предлагате! Психиатрите прилагат мъчения, за които не сте и чували! Дрогират пациентите си и пускат силни електрически импулси през мозъка им, за да разрушат нервните им реакции! И това не е всичко! Като по някаква прищявка вземат някаква стоманена сонда, пъхат я под клепачите и разбъркват всичко в предните дялове на мозъка? Те никога нямат никакво намерение да лекуват: те просто правят така, че за пациента да няма никаква вероятност да оздравее. Никога! И ТЕ ЗНАЯТ ТОВА! Психиатрите казват, че не вярват в душата, но работят упорито, за да унищожат до дупка душата на човека. И ПРИ ТОВА ЗНАЯТ КАКВО ПРАВЯТ! Няма да позволя подобно нечовешко отношение към когото и да било! Нито дори към Хист!

Изведнъж той си даде сметка, че така вреди на каузата за Земята. Той рязко спря да говори.

До ниската част на масата до себе си той чу един генерал от Вътрешната полиция да прошепва на помощника си:

— Виждаш ли, Земята е толкова ужасна, че дори един много опитен офицер не може да я понася!

Хелър се вгледа в мониторите за обратна връзка. Тълпите също стояха ужасени.

Той изпсува наум. Без да иска, беше намалил шансовете си да създаде атмосфера за по-доброто приемане на Земята.

Той обаче беше инат и си имаше свои принципи. Седна.

— Ще приема това предложение, само ако го направите по друг начин. Ломбар Хист ще бъде изпратен в клиниката, Кроуб — също. Те обаче ще бъдат поставени в прилежащи килии. Ще им бъде забранена всякаква комуникация с външния свят: никой никога няма да има правото да говори с нито един от двамата, никога. Аз НЯМА да позволя психиатрията да си развърже пояса в клиниката на Конфедерацията!

— А Кроуб ще може ли да разговаря с Хист? — настоя Стафи.

— Да, но не и да го докосва — отвърна Хелър.

— Разбрах идеята на Ваша светлост да не позволи на психиатрията да си развърже пояса в клиниката на Конфедерацията — каза Стафи. — Това би било катастрофа. Но щом на Кроуб ще му е разрешено да „лекува“ Хист устно, аз съм напълно доволен. Просто не мога да си представя по-лоша съдба. Благодаря.

Хелър помоли масата за съгласие и го получи. Той се обърна към чиновника и му помогна да довърши втората прокламация. След това я изпрати на пътешествието й за останалите подписи над този на Императора.

По негов знак една група от Вътрешната полиция се зае с Кроуб. Той стана. Изкрещя:

— Вие до един страдате от завист към пениса! — Продължаваше да крещи, докато го извеждаха навън.

Друга група от „сините бутилки“ се приближи до балкона.

Там Ломбар Хист беше паднал на колене. Той повръщаше. Сините бутилки дадоха на майора от Флота някаква разписка. Напъхаха Хист в един черен чувал, сложиха го на една носилка, след което го изнесоха.

Понеже този път беше по-ясно кой трябва да се подпише, прокламацията обиколи масата много по-бързо.

Хелър я получи обратно. Погледна я.

Две минаха, оставаха четири.

Глава пета

Хелър каза:

— Заседанието вече прокара решение за унищожаването на Апарата и разузнавателните практики, донесени от Земята. Решението обаче не беше вписано в прокламация и не беше окончателно оформено. Негово превъзходителство заяви, че не иска повече никога да чува каквото и да било за Земята. Заради това предлагам в съответствие с неговите желания и изисквания, прокламацията да гласи така: „Координираният информационен Апарат се забранява. В бъдеще не може да съществува независима държавна организация, която се занимава с разузнаване“. Но в това отношение, господа, можем много лесно да се забъркаме в безкрайни подробности за това от какво се състоят Земните разузнавателни организации, за да можем да ги забраним. И в един момент ще се окаже, че през цялото време говорим за Земята във връзка с тях. Както знаете, и Армията и Флота си имат разузнавателни служби, които са от жизненоважно значение при провеждането на война. Нито знаем, нито имаме време да разглеждаме разнообразните техники на разузнаването. Поради главната причина че на мен ми се иска да довършим тези прокламации.

Той получи кимвания от масата.

— Злоупотребата на Апарата беше двойна. Първата се състоеше в набирането на престъпници от затворите, които да служат като негов персонал. Втората се състоеше в пускането на тези покварени хора да се саморазправят с населението.

Веднага щом каза това, той си даде сметка, че е направил грешка. Беше се опитвал да смекчи гнева на заседателите и тълпите. Този анализ, въпреки че беше точен и лаконичен, т.е. достатъчно добър за един инженер, подейства като хвърлени запалени факли. Той просто върна живата картина на всичките ужаси, които населението беше принудено да изстрада.

Ревовете в залата и виковете по улиците сякаш показваха, че предпочитаният курс на действие точно в този момент би бил да се намерят и избият всички останали от персонала на Апарата. Изглеждаше така, сякаш бунтовете щяха да избухнат отново!

Вантаджо, изстена той, така ми се ще да беше тук, вместо аз да съм на прицел. Той усещаше, че е твърде неопитен, за да се справи с подобни неща.

В математиката, ако получиш някакъв неочакван резултат, понякога трябваше да го използваш. Може би математиката щеше да свърши работа. Той щеше да използва яростта.

Извади бластера си и се направи, че стреля. Извика:

— ИСКАМЕ СМЪРТТА НА АПАРАТА И ЕТО ТАКА ЩЕ Я ПОЛУЧИМ!

Това привлече вниманието.

Всички слушаха нетърпеливо.

— Прокламацията ще гласи, че се забранява използването на ЧУЖДЕСТРАННИ разузнавателни техники сред гражданите на Конфедерация Волтар! И че наказанието за това ще бъде СМЪРТ!

Това се хареса на другите.

— И за да няма въпроси за това какво се включва в нея, предлагам в самата прокламация да запишем състава на комисия от един представител от разузнаването на Армията, един от разузнаването на Флота и един от Вътрешната полиция, която да наречем Комисия против чуждестранното разузнаване, чиято задача да бъде предотвратяването на такива техники сред населението на Волтар, определянето на тези техники. Комисията да бъде на нивото на Великия съвет и да бъде председателствана от някой, който познава темата и я е изследвал достатъчно, а именно Кралски офицер Бис, който да бъде повишен до това звание за целта. Той НЕНАВИЖДА Апарата!

Избухна буря от аплодисменти както в залата, така и по улиците.

Хелър се поклони и седна. Получи необходимото съгласие, написаха прокламацията и тя тръгна на поредната обиколка.

Хелър изтри челото си с инженерската си кърпа.

Имаше много неща, които трябваше да се вземат; предвид по този държавнически въпрос. Независимо в коя част от вселената, разузнавателните служби имаха много общи черти. Ако беше оставил първоначалното предложение да победи, като с него се забранеше всичко, което е известно на Земята, да се използва на Волтар, това можеше да осакати разузнавателните служби на Армията и Флота, защото те правеха много неща по подобен начин на този на Земята. Разузнаването си е разузнаване. Онова, което не беше наред при Апарата — и на начина, по който използваха разузнаването на Земята, беше, че той използваше разузнаването, за да репресира собствената си вътрешна обстановка, вместо враговете по време на война. И резултатът от това беше, че правителството започваше да води война с гражданите!

Три прокламации минаха, оставаха още три. Следващата щеше да е още по-трудна, а последната — най-лоша от всички!

Глава шеста

Хелър помоли за звън на линелите, за да се въдвори тишина.

— Зная — започна той, — че Негово превъзходителство иска да започне управлението си в мирна обстановка. Най-голямото му желание е поданиците му да бъдат щастливи, доволни и никога повече да не бъдат тревожени от потисничество и безредици. Поради това предлагам за тази четвърта прокламация амнистия. На първо място мисля, че трябва да включим всички народности на Калабар и всички, свързани с последния бунт. Това отменя всички бунтовнически прокламации на куп, а освен това амнистира всички хора на Калабар или пък свързаните с въстанието по всички престъпления от какъвто и да било характер, което влиза в сила според Вселенското звездно време преди два часа.

Предложението изглеждаше разумно. Вече никой не се сърдеше на Калабар. По този начин, освен това генерал Уип слизаше от бесилката, без въобще да се споменава името му.

Хелър се замисли за момент. Сега трябваше да внимава много. Щеше да се опита да получи амнистия за отрядите на Апарата: в противен случай, по разни места, на групи сред населението инциденти щяха да продължат да отнемат човешки животи. Той знаеше, че дори самото предлагане на подобна амнистия може да предизвика нова вълна на насилие, може би дори масово избиване.

Той погледна един генерал от Вътрешната полиция, който седеше на заседателната маса.

— Колко време мислите, че ще ви отнеме да съберете и осъдите всички хора, които може да са нанесли материални вреди или телесни такива в последните бунтове? Вече говоря за разбунтувалите се граждани.

Хелър усети незабавната реакция по мониторите за обратна връзка. На никого не му беше хрумвало досега, че действията му може да бъдат считани за престъпление.

Генералът от Вътрешната полиция разтри лицето си с пухкавата си ръка.

— Ами, Ваша светлост, сър, срам ме е да кажа това, но ще ни отнеме години. Нали разбирате, трябва да преустроим Вътрешната полиция. Много части от нея се присъединиха към бунтовниците. Това ще изисква голям брой арести и съдебни процеси вътре в самата полиция. Надявахме се да обсъдим въпроса за това дали можем да получим някаква подкрепа от Армията.

— Но в същото време — каза Хелър като се навъси — не сте ли планирали една генерална проверка като използвате незасегнатите части от полицията? Нещо като подкарате гражданите към общи помещения и да ги държите там седмици наред, може би да ги съдите на куп? Чудех се обаче как ще се справите да търсите къща по къща по всички градове, за да съберете всички хора, които са участвали активно в размириците.

Тълпите на мониторите мълчаха застрашително.

— Ами — каза генералът от Вътрешната полиция, като отново разтри лицето си, — ако имахме съдействието на Армията, можехме да започнем това веднага.

Тълпите започваха да ръмжат. Това заседание говореше за ТЯХ!

— Генерале — каза Хелър, — Негово превъзходителство ме увери, че любовта му към поданиците му е безгранична. Мисля, че за да отпразнуваме наследяването му на трона, трябва да проведем една амнистия за цялата Конфедерация, която да обхване всички хора, независимо от престъпленията им, която да влезе в сила преди два часа, Вселенско звездно време.

Викът започна много бавно, след което набра мощ по улиците:

— Да живее Мортиай!

Хелър усети, че е успял. Тъкмо се обръщаше да издиктува четвъртата прокламация, когато бибипаният генерал на сините бутилки развали цялата работа. Той попита втрещен:

— Искате да кажете и всички хора по затворите?

— С изключение на хората, за които вече беше взето решение, като Грис, Мадисън и екипа му, Кроуб и Хист. В нея трябва, освен това да има клауза, според която Негово превъзходителство не е ограничен да освобождава, които си поиска лордове, официални лица и офицери, които може да му се наложи да освободи, за да сформира ново правителство. Освен това трябва да забраним по-нататъшното наказване на тези хора, тъй като последното нещо, което искаме сега, е гражданска война.

Синята бутилка си държеше на затворите.

— Но, Боже мой, това ще изпразни всичко, с което разполагаме!

— Така или иначе са препълнени — отвърна Хелър.

— Но някои от тези хора са извършили ужасни престъпления!

— Ето какво ще направим — прекъсна го Хелър. — За всеки вече осъден престъпник ще поставим условието, че трябва да приеме амнистията с обещанието, че няма повече да извършва никакви престъпления, като му се каже, а също и запише в прокламацията, че ако той или тя извърши още едно углавно престъпление, незабавната присъда е смърт. Мога да ви уверя, че голяма част от тях, ще се поправят. Амнистията няма да важи за психиатричните клиники, защото там няма и да разберат за какво става въпрос.

Синята бутилка продължаваше да гледа с широко отворени очи и Хелър щеше да продължи да го убеждава, ако не се беше намесил един друг генерал от масата.

— Това ще амнистира и целия персонал на Апарата!

Това беше искрата. Масата започна да ръмжи. Тълпите, макар и доволни до преди един момент, започнаха да крещят:

— Смърт на Апарата!

На Хелър му се прищя да му каже, абе, глупако, има още около два или три милиона хора от Апарата, които са на свобода: ще вържеш ръцете на цялата си полиция, като я пуснеш да ги преследва години наред! Ще имаме още много размирици, още много горящи сгради…

Той даде знак и фанфарите и чинелите се захванаха на работа. Мина известно време, преди той да може да заговори отново.

— Тогава предлагам — каза Хелър — всеки от бившия персонал на Апарата, който се въвлече в криминално престъпление след амнистията да бъде застрелван.

— Никога не съм чувал това. Звучи лошо!

— О, то наистина е лошо! — потвърди Хелър. — Това е един древен обичай на Флистен. Направо ще го впишем в прокламацията. Даже още по-лошо, ще прибавим и in flagrante delicto! Това вече е направо ужасно!

— Но аз не знам какво означават тези думи! — извика генералът.

— Можете да ги проверите по-късно — каза Хелър. — В тълпите, за които „Вътрешен обзор“ излъчва това заседание, има дами. Имате думата ми, че е ужасно. Зная, че това е много жестоко, господа.

Хората от Вътрешната полиция се бяха намръщили.

Единият от тях каза:

— Но…

— Освен това искам да добавя: „А за да се закрилят домовете на хората, Армията ще съдейства на полицията, докато тя се преустрои и настъпи обществено спокойствие.“ — каза бързо Хелър.

Представителите на Армията изглеждаха изненадани, но след това явно се решиха. Тези пък от Вътрешната полиция си даваха сметка за разбърканото й състояние й изведнъж придобиха много доволен вид.

Хелър знаеше, че вече е спечелил масата за каузата: това оставяше на свобода хората, които гледаха излъчването по улиците и домовете си.

Той вдигна глава. Камерите бяха насочени към него.

— Негово превъзходителство въобще не желае да започне управлението си, като създаде неприятности на когото и да било от поданиците си. За всеки ще има предостатъчно работа при реконструирането на сградите и парковете, които са били повредени. Не само това, ами аз мисля, че и самият Калабар би могъл да погълне всички безработни или пък тези, които наскоро са навлезли в свободния живот: там всеки град трябва да бъде построяван наново, като не забравяме и че на всяка друга планета от Конфедерацията ще има нужда от много нови строежи. Зная, че Негово превъзходителство желае да издигне съюза от 110 планети до благополучие, което не е било виждано досега. Всеки човек, който се възползва от тази амнистия, трябва да разбере, че дължи тази възможност на Мортиай и че всичко, което той иска от поданиците си в замяна е верността им и помощта им, за да стане нацията ни по-добра.

Тълпите по улиците започнаха да надават радостни възгласи.

Камерите вече не снимаха него. Той избърса лицето си с червената си инженерска кърпа.

Беше се движил по ръба на острието. По-късно щеше да каже на Армията и на полицията, че in situ означава просто „на място“, a in flagrante delicto — „хванат на местопрестъплението“, ако си спомняше правилно.

Засега поне беше предотвратил по-нататъшни размирици. Ако късметът му продължаваше да работи, щеше да бъде много изгодно, а също и необходимо, дори от жизнена важност, ако успееше да направи така, че името на Земята не се появи отново поради продължителната борба с Апарата: служителите в него щяха да изпаднат в пълно отчаяние, ако разберяха, че се връщат отново в затвора.

Четири минаха, оставаха две. Следващата трябваше да бъде много изпипана. Последната щеше да означава нещо ужасно, ако нещата се проваляха.

Глава седма

Хелър чу някого зад гърба си. Беше графиня Крек. Тя прошепна:

— Хайти каза да ти предам да увърташ колкото може по-дълго. След малко ще бъдат готови.

Той кимна. Четвъртата прокламация още не се беше върнала при него. Чудеше се как може да увърта по-дълго.

Крек каза:

— Чух последната мярка, която взехте. Защо даде зелена улица на всички престъпници?

— Грис не е бил единственият човек, който разполага с файлове за изнудване. Тази мярка ще попречи на офицерите от Апарата да се захванат с криминалния бизнес.

Тя не разбра кой знае колко от отговора му; освен това подуши някакво шикалкавене от негова страна.

— Вероятно си имал и други основания, освен това.

— Стой мирна.

— Но ти пусна сред населението няколко милиона престъпника. Защо?

— Държавата е била корумпирана и правосъдието е правило немалко съзнателни грешки. — Той се обърна и я изгледа продължително. — Добре. Помни, че ти си го изпроси. Ти може да не си единствената Лисъс Моъм.

Тя затаи дъх. Той намекваше за това, че тя е била неправилно осъдена и обявена за несъществуваща личност до настоящия ден. В очите й се появиха сълзи.

— Ти си го направил заради мен. За да отпразнуваш връщането на гражданството ми.

— Махай се. Ти не обичаш хора с меки сърца.

— Срамувам се от себе си. Обичам те, Джетеро!

— Добре де, недей да стоиш тук и при това да се държиш мекушаво. Иди да помогнеш на Хайти и така може би ще спасим приятелите си. Изгубени надежди, но кой знае.

Тя изведнъж го целуна.

— Бог да те благослови, Джетеро.

Тълпите нададоха радостни възгласи. Целувката беше излъчена по „Вътрешен обзор“. Графиня Крек изчезна.

Хелър промърмори към мониторите в другия край на залата:

— Нямаше да се радвате толкова, ако знаехте, че се опитвам да спася любимия ви враг, Земята. Е, сега всичко зависи от математиката.

Четвъртата прокламация беше пристигнала при чиновника, за да я отрази. Хелър беше протакал колкото можеше. Той стана и даде знак на фанфарите да гръмнат.

— Господа, малко по-рано приехме една формална резолюция да обявим извън закона психиатрията и психологията. Бих искал да впишем тази резолюция в петата формална прокламация, която сега ще обсъдим. Негово превъзходителство заяви, че не иска да чува повече нищо за Земята. Ако впишем тези науки в една публична прокламация, ще се наложи да споменем Земята, а това може да привлече вниманието му. Нещо повече, имената на тези науки вече са се появили в пресата. На мен ми се струва, че това може най-добре да се прикрие като задоволим изискването на издателите, които желаят да бъдат предпазени от неща като лъжливи истории и това друго изобретение на Земята — връзките с обществеността.

От заседателната зала се чу ръмжене. Седящите там бяха готови да потиснат всичко, което беше свързано по някакъв начин с тази планета.

— Поради това предлагам — продължи Хелър — да създадем поста Цензор. Подобен пост, присъединен към персонала тук, в Палас сити, може да предотврати публикуването на психиатрични и психологически текстове. Освен това би могъл да предотврати злоупотреби под прикритието на връзките с обществеността. Всъщност ми се струва, че постът в действителност се припокрива с този на Кралския историк. — Той получи кимванията на съгласие от масата. — Може ли някой да ме осведоми кой заема този пост в момента, понеже персоналът на Палас сити бе така силно разместен?

Той знаеше отговора. Просто залагаше капан. Кликата на издателите в далечния край на залата кимаше в съгласие.

Изправи се един чиновник.

— Ваша светлост, сър. Постът на Кралски историк се заемаше от един човек, който за нещастие се противопостави на нарежданията на Ломбар Хист. Той е мъртъв. Мястото е вакантно.

— О, слава! — възкликна Хелър. — Един мъченик! Ами тогава, ние нямаме друг избор!

Всички се вторачиха в него.

— Един човек е гражданин с обществено съзнание. Той познава всички аспекти на това, за което говорим. Той вече доказа желанието си като привлече вниманието ни към този въпрос. За поста на Кралски историк, Цензор и Председател на който и да било борд на Цензорите предлагам благородника Артрит Стафи!

В далечния край на залата сред другите издатели благородникът Стафи подскочи.

— Но…, но…, ами издателската ми империя!

— О, няма нищо — отвърна Хелър, — всички ние трябва да направим по някоя малка жертва за доброто на нацията. Сигурен съм, че можете да намерите някой, който да ръководи вестника ви вместо вас. — Той се изпъна. — Държавата се нуждае от вашето съдействие, благороднико Артрит Стафи! И си помислете как ще можете да бъдете пример с вашия вестник! Помислете си как можете да издигнете и задържите чистотата на журналистическата етика! — Той понижи глас. — А и си помислете колко успешно можете да потискате всякакви усилия населението да бъде покварявано с психиатрия и психология.

Няколко от издателите се ухилиха. В „Дейли спийкър“ се бяха публикували най-много статии във възхвала на тези науки. Те избутаха Стафи към масата.

Най-накрая благородникът Стафи застана на едно свободно място.

— Ваша светлост, сър, макар и с голяма финансова жертва, аз не мога да разочаровам хората. Приемам назначението.

— Има едно условие обаче — каза сурово Хелър. — Въобще не обичам, когато цензурата прикрива държавните грешки или потиска гласовете на дисидентите, просто защото държавата е глупава. Мястото, където цензурата е най-необходима, е да закриля индивидите от потоците изфабрикувани лъжи, а обществеността — от това да бъде мамена от безпринципни насилници като Мадисън и Хист. Вашата длъжност не бива никога да включва потискането на истината. Така че НЕДЕЙТЕ ДА ЗЛОУПОТРЕБЯВАТЕ С ТОЗИ ПОСТ!

Чуха се радостни възгласи.

— В такъв случай приемам, че назначението е ратифицирано? — попита Хелър.

Офицерите на масата кимнаха в съгласие.

— Сега, господа, ви моля да направите място на масата за нашия нов Кралски историк и Цензор, а аз ще довърша прокламацията и можете да сложите подписите си.

Номер пет. Той беше прокарал и номер пет! Това беше ключът към решаването на уравнението.

Започна да се моли наум. Сега трябваше да подготви почвата за номер шест, фаталната прокламация, тази, която щеше да определи дали пет милиарда души, сред които бяха и приятелите му, ще живеят или не. Номер шест щеше да се заеме със съдбата на Земята!