Обречена планета

Глава първа

Някакъв шепот зад стола му сложи началото на последното фатално действие през онази фатална нощ.

— Хайти и Началникът ми казаха да ти предам, че вече са готови. — Беше графиня Крек, която побърза да се изниже.

Със съзнанието, че пет милиарда живота, някои от които на неговите приятели, и бъдещето на една планета — Земята, ще бъдат определени през следващите минути, Джетеро Хелър, военен инженер, който още не беше свикнал с новата си идентичност на първи лорд на държавата, се изправи пред стола си на подиума и огледа развълнуваната зала.

Тълпата в залата на Великия съвет се беше разраствала и сега наброяваше не по-малко от три хиляди души. Тълпите по улиците, както се виждаше по мониторите за обратна връзка на далечната стена на залата, не бяха намалели, а напротив — бяха станали още по-многобройни.

Както си беше обичаят новият император Мортиай беше оставил ръководството на държавните дела в ръцете на вицекралския председател на Великия съвет, който обикновено се наричаше Короната.

Хелър си пое дълбоко въздух. Сега всичко зависеше от него. Това щеше да е финалният спринт. Не биваше да разочарова Мортиай. Не биваше да разочарова и Волтар. Макар и много крехка, но той мислеше, че за Земята все още има някаква надежда: ако той се провалеше сега, планетата щеше да бъде напълно разрушена завинаги.

Той подръпна златистата си туника и даде знак за тръбенето на фанфарите. След това каза в напрегнатата тишина:

— Господа, имам удоволствието да обявя, че в близкия парк моята очарователна сестра и Началникът на Палас сити са приготвили едно малко развлечение за вас. Предлагам, а ако трябва да бъда съвсем точен, настоявам да се възползвате от тази покана и да се отправите към това място, като тук останат само ръководителите на военните и нашият нов Цензор.

Никой не се помръдна. Това беше лош знак.

От задните редици на залата се чу някакъв глас:

— Корона, Ваша светлост, сър! Мога ли да ви обърна внимание на това, че не сте решили въпроса с последната прокламация — разрушаването на отвратителната Блито-3, Земята.

Хелър се беше опасявал тъкмо от това. Всичко зависеше от това да няма свидетели, но дори и тогава не беше сигурно, че ще успее да спечели каузата.

— Вярно е — каза Хелър, — че сега ще се заемем точно с това. Но заседанието на офицерите сега ще бъде сведено до военен съвет. Освободете залата!

— Не, не! — закрещяха хората в цялата зала. — Искаме да слушаме!

Хелър се намръщи към тях и към премигващите камери.

— Нямаме никаква гаранция, че Земята няма шпиони на Волтар. Ако врагът има достъп до всеки военен съвет, можем да губим всяка война. НАПУСНЕТЕ ЗАЛАТА!

Избухнаха викове.

Какво имате намерение да правите?

— Ще планираме и заповядаме унищожението на Блйто-3, Земята. Това са стратегически и тактически въпроси, военни заповеди и логистика. Подобни дискусии не са и никога няма да бъдат открити за обществеността. Но ние сме се погрижили за вашето добро настроение, докато обсъждаме и издаваме заповедите си. В парка са пригодени само хиляда и петстотин места; тук има почти три хиляди души: предлагам ви да хукнете, освен ако не предпочитате да стоите прави.

На изхода на залата настъпи истинско стълпотворение.

Хелър внимателно провери дали в залата са останали само шефовете на генералните щабове на Армията и Флота. Той махна с ръка към една врата и капитан Tape Роук, който беше пристигнал от Калабар само преди час, се промъкна и зае едно място. Хелър строго каза на Артрит Стафи да седне обратно на мястото си, когато той показа намерението си да напусне.

Режисьорът от „Вътрешен обзор“ се втурна към подиума.

— Моля ви, Ваша светлост, сър, не мога ли да оставя поне една камера тук? Това, с което ще се заемете сега, е от историческа важност!

— Не! — отвърна Хелър.

— Да! — каза режисьорът.

— Току-що започнах да усещам навлизането в личната ми територия — каза Хелър. — Точно след десет секунди ще започна да считам, че е била нарушена. МАХНЕТЕ СЕ ОТТУК!

Режисьорът побягна като ужилен.

Хелър отпрати охраната, разсилните и чиновниците. Премина през цялата зала и сам залости вратата отвътре.​

Глава втора

Единственият звук в обширната зала сега идваше от редицата монитори на „Вътрешен обзор“, която остана, за да дава кадри от обратната връзка, заснети от екипи из цялата Конфедерация. Включиха се и два нови монитора, които показваха какво става в близкия парк. Там сега беше издигната сцена. Беше оформен кръг от танкове и оръдия. Хората се трупаха по редовете с места.

Хелър се върна на огромната заседателна маса: петимата мъже там сега изглеждаха малки след множеството, което дотогава беше изпълвало залата.

Хелър сърдечно стисна ръката на капитан Роук.

— Толкова се радвам, Джет, да те видя отново жив и извън ръцете на „пияниците“. Много се изненадах, когато получих призовката ти: бях освободен от длъжност, нали знаеш.

— Капитане — каза Хелър, — добре дошъл отново на поста ти като личен астрограф на краля. Освен че се радвам да те видя отново, зная, че си най-голям авторитет в Конфедерацията по Графика за нахлуването. Сега, господа, ако нямате нищо против да се приближите малко към подиума, мисля, че няма да се чувстваме толкова загубени в това огромно помещение.

Петимата се преместиха и Хелър отново зае мястото си на подиума. Мъжете вече седяха близо до него.

— Господа — започна Хелър, — събрали сме се като военен съвет, който е по-висш от заседанието на офицерите, за да се заемем с въпроса за унищожаването на планетата Блито-3. Ние ще напишем кралската прокламация, която ще реши съдбата й. Негово превъзходителство заяви, че вече не иска да чува нищо повече за нея.

— Не може да не чува за нея — каза капитан Роук. — Тя е отбелязана в Графика за нахлуването. Това чудо работи ли? — И той натисна няколко бутона под края на масата. Терминалът пред неговото място светна. Той натисна някакъв друг бутон и на повърхността на огромната маса се появи огромен дисплей с размери осемнайсет на двайсет и седем метра.

— Тук — каза капитан Роук — виждате планираните волтариарнски нашествия, разчетени за следващите сто хиляди години. Те ще ни отведат възможно най-близко до обитаемия център на галактиката. Съжалявам, Джет, скъпо мое момче, и съм силно трогнат от това, че се сети за стария си учител и ме върна обратно на поста ми. Много ми се иска да изразя благодарността си. Но нито аз, нито който и да било друг, може да се меси в Графика за нахлуването. Нашите предци са го съставили преди много столетия, даже преди първите колонисти да напуснат старата галактика. Този график е съобразен с предполагаемото време за приобщаване на новопридобитите територии: следователно няма никаква възможност за промяна на сроковете. Ето том, съвсем близо до горната част на схемата, виждате Блито-3. Признавам, че тя не е най-важната цел в схемата: странното й е това, че има само една обитаема планета в системата. От военна гледна точка, тя не би била от особено голяма полза като изходна точка за атакуването на другите цели след това, но макар и да не е от жизненоважно значение, нея все пак я има. Нахлуването… да видим… да… е след 115 години, считано от днес.

— И Графика никога досега не е бил променян? — попита Хелър.

— Не, момчето ми. Твоите и моите предшественици са били доста компетентни хора. Единствените промени, които са били правени, са били, за да се забави или ускори много малко времето. А вие искате да направите точно това сега: да ускорите времето.

— От нас се иска да я унищожим. Някога имало ли е случай, при който някоя планета просто е била хвърлена във въздуха?

— А, да — отвърна капитан Роук. — Чипо. Обаче не я взривихме ние. Стана преди около трийсет хиляди години. Ей тук ще забавя екрана. Виждате ли празното пространство? Преди нашествието, тя беше разработила термоядрени устройства в обстановка на политическа нестабилност и претърпя ядрена война, която доведе до избухване на планетните й ядра. И това беше краят й. На картата в момента бившата планета е само купчина останки със специални шамандури в орбитата й, за да се съобразяват с това спейсърите.

Адмиралът от Флота каза:

— Ами, добре тогава. Значи все пак има прецедент, при който една планета е била взривена и премахната от Графика за нахлуването. Значи сме спокойни в това отношение. Няма голямо значение дали тя сама се е взривила или сме го направили ние, щом една цел може да бъде отстранена.

— За мен обаче тук има един проблем — намеси се Хелър. — Главния аспект, който Негово превъзходителство имаше пред вид, беше предотвратяването на по-нататъшно заразяване с неща от тази планета. Не мога да се сетя за нито един начин да я вдигнем във въздуха, без да се приземим на нея.

— Прав сте — каза най-висшият адмирал. — Не разполагаме с никакви достатъчно мощни метателни оръжия, които просто да се запънат и да стрелят. Необходимо е да се вмъкнат заряди под вътрешната част на кората.

— Това ще изисква приземяването там на армейски сили — намеси се генералът. — С цялото ми уважение към вас, Корона, Ваша светлост, сър, като военен инженер, но сам не бихте могъл да се промъкнете там с достатъчно експлозиви и сонди, за да свършите работата. Подобно начинание изисква насилствено приземяване на армейски отряди, които да охраняват частите с инженери. На такова приземяване ще има противопоставяне, дори ако се използва прикритие по небе от страна на Флота. Битките няма да могат да бъдат избегнати и ние, както вече отбелязахте, ще бъдем изложени на зараза. Единственото разрешение, което бих могъл да предложа, са батальони-самоубийци.

Хелър не беше доволен.

— Не ги обичам батальоните-самоубийци.

— Добре, но ако искаме да избегнем заразата, не можем да приземим там отряди и после да ги върнем обратно тук. Така че трябва да са батальони-самоубийци.

— Хайде — каза Хелър — да чуем отново нарежданията на Негово превъзходителство. — И той натисна един бутон под ръба на масата и върна лентата отново до мястото с Мортиай. Чу се гласът на Мортиай. Шестимата, които присъстваха сега, чуха отново точните му нареждания.

— Не искам никога повече да чуя каквото и да било за Блито-3! НИКОГА! — а след това: — Използвай една от тези шест празни бланки, за да се отървеш от Блито-3, Земята, както намериш за добре.

Хелър изключи записа.

— Той ми даде шест, очевидно с намерение чрез тях да бъде успокоена ситуацията в момента. А тази — той я вдигна — е фаталният номер шест. Проблемът е огромен. Вие казвате батальони-самоубийци, генерале. Противопоставянето може да бъде много силно. Мисля, че Апарата беше приготвил около два милиона и половина души в изходните бази за това нахлуване. Не бихте посмели да изпратите толкова много самоубийци. Още повече че на Флота може да му се наложи да се приземи, за да подкрепи Армията и инженерите. Това си е сигурна зараза! Дилемата е много голяма!

— Обаче — каза генералът, — ако не направим нищо, ще извършим преднамерено нарушение на заповедите.

Тогава заговори благородникът Артрит Стафи.

— Мога да ви уверя, че ако не се предприемат никакви действия срещу Земята, населението веднага ще скочи за бунт! Вижте кое време на нощта е. И по огряната от слънце част на планетата, и по тъмната й страна, улиците са претъпкани с хора. Разгледайте само мониторите в дъното на залата. Аз не съм военен, но проблемът ви точно в този момент не е за батальоните-самоубийци. А по-скоро възможното подновяване на размириците! Тълпите са в много неприятно настроение.

— Искрено ви благодарим за компетентното мнение — обърна се към него Хелър. Той съзнателно пропусна да спомене ролята, която Стафи беше изиграл при довеждането на тълпите до размирици. — На крайните монитори виждам, че са готови всеки момент да започнат да се наслаждават на забавлението. Хайде да го погледаме. Може пък така да ни хрумне нещо.

Глава трета

В парка беше издигната сцена с отворен край, всъщност просто една платформа. От едната страна бяха наредени на амфитеатрални поставки хиляда и петстотин места, но откритото пространство до тях позволяваше там да стоят още хиляди.

Три огромни военни оркестъра — на Армията, на Флота и на Палас сити, които бяха сбрани без предупреждение, стояха пред и от двете страни на платформата. Точно в момента централният от тях — този на Флота — който се състоеше от повече от сто инструмента, свиреше „Към космоса, хей!“. Прожекторите блестяха по инструментите им: просветването на електрическите ръкавици на диригента трептяха в каданс, когато ги дирижираше.

След това прозвуча един дълъг тон и при настоятелния му зов на сцената се появи Хайти Хелър, а парчето продължи. Върху нея падна светлината от един прожектор, докато тя маршируваше. Носеше една много смела версия на армейска униформа, но на главата й, килната на една страна, имаше униформено кепе на офицер от Флота. Хайти носеше, освен това и електрическа кама като тези, които бяха носени от моряците от Флота.

Тя премина през сцената веднъж, след което направи царствен жест. Обърна се и премина през сцената в обратна посока, а по левите странични стъпала зад нея се изкачи един хор в армейски униформи. В този момент музиката се смени с армейска бойна песен — свиреше оркестърът на Армията.

Всички заедно минаха през цялата сцена и Хайти спря отново. Тя се обърна и по десните странични стъпала се изкачи един хор, облечен като моряци от Флота. Оркестъра на Палас сити се присъедини в изпълнението на боен марш на Флота.

Хайти тръгна към средата на сцената и се спря там с лице към публиката. Оркестърът на Флота засвири отново „Към космоса, хей!“. Хайти мина напред и по стъпалата зад нея се изкачи един хор, облечен като спейсъри от Флота.

Единственото нагласено нещо бяха звездите. Прожекторите върху Хайти и трите хора проблясваха в маршов ритъм. Камерите на „Вътрешен обзор“ проблясваха. Шоуто се излъчваше по претъпканите улици, митингите и домовете из цялата Конфедерация. Вярно, че моментът беше изключително важен, но и кой ли не би гледал и слушал Хайти Хелър?

Стандартните номера, изпълнявани от хоровете, които бяха долетели така бързо от студиата на „Вътрешен обзор“ в Джой сити, бяха номера, които всички изпълнители знаеха много добре. Хелър обаче беше шокиран от бързината, с която Хайти беше успяла да организира и дирижира всичко това. В него се надигна чувство на гордост от собствената му сестра: толкова много, много зависеше от нейния успех сега. Той се чудеше дали е успяла да направи почти невъзможното и да е написала песента, да е пригодила музиката, а след това да я е упражнила. Усети се, че не смее да си поеме дъх.

Тогава изведнъж трите хора направиха плътна ветрилобразна линия зад нея, застанаха с лице към публиката и започнаха да маршируват в ритъм на място. Хайти натисна един бутон на електрическата си кама, за да я нагласи на пълна мощност, и се спусна напред.

Внезапно всичките три оркестъра засвириха продължителен и застрашителен тон.

Камата полетя надолу като пръскаше около себе си искри. И тогава трите оркестъра засвириха някаква дивашка мелодия, дирижирани от огнените пръски на електрическата кама.

Изсвириха цялата мелодия един път, докато Хайти дирижираше. Тогава я обля яркочервена светлина от сценичен прожектор и тя запя заедно с раздиращата, помпозна музика:

С последното „Сбогом“ прогърмя мощен ГРЪМ от линелите на всички оркестри.

Това обаче въобще не постави края на песента. Всъщност програмата едва започваше.

Изведнъж първата строфа от песента се появи на фона на звездите с помощта на електронна проекция, така че цялата публика да може да я види, а също така да се появи и на екраните на „Вътрешен обзор“.

С едно замахване с камата Хайти започна да дирижира и трите хора. Те запяха, а думите — в кърваво червено — се появяваха по редове на фона на звездите. Всички изпяха отново цялата песен.

Стигнаха до последното удряне на чинелите. Хайти размаха искрящата кама, за да посочи публиката в Палас сити. След това изкрещя като за команда:

— ПЕЙТЕ С НАС, ВСИЧКИ!

Тя подхвана отново песента заедно с хоровете, а думите се появяваха на фона на небето ред по ред. Но този път тя дирижираше публиката, закриваше ухото си с длан, подканваше ги да пеят, насилваше ги да пеят, заповядваше им да пеят!

Песента отново стигна до удара на линелите. Хайти извика:

— Сега всички пред „Вътрешен обзор“! ПЕЙТЕ! ПЕЙТЕ! ПЕЙТЕ!

Тя, хоровете, публиката в парка на Палас сити, а вече и из цялата Конфедерация, макар и с известно закъснение — всички пееха тази песен.

При това я пееха с много силна нотка на ярост!

Благородникът Артрит Стафи погледна Хелър.

— Знаехте ли, че тя има намерение да прави това? Ще подлуди тълпите и веднага ще предизвика нова вълна от бунтове!​

Не получи никакъв отговор от Хелър и се обърна, за да продължи да гледа с ужас това, което ставаше на екрана. В залата работеха и екраните за обратна връзка, на които се виждаха тълпите, които въодушевено пееха песента с пищяща ярост, което накара кръвта на Стафи да замръзне в жилите му. Даже лицата бяха изкривени. Размахваха се юмруци. Тълпите бяха на път да пощуреят!

Отново гърмът на чинелите. А Хайти извика:

— По-силно, по-силно? Пеете за един враг, а не за някой приятел! ПЕЙТЕ! — И тя подхвана песента наново, а думите продължаваха да се появяват на небето:

Ще завършим нашата инвазия…

Ревът на множеството гласове от близкия парк, който се усили още повече, нахлу в залата на Великия съвет. Звуците от самите монитори започнаха да стават истерични.

Финалният гръм в песента.

— О! — извика Хаити — можете да се справите още по-добре! Аз съм тук, в един парк на Палас сити, Волтар. Искам да чуя гласовете ви чак от Флистен! ПЕЙТЕ! ПЕЙТЕ! ПЕЙТЕ!

— Боже мой — възкликна Стафи, — задават се още много бунтове! Усещам го! Не можете ли да я спрете?

— Да спра сестра си Хайти? — попита Хелър. — Никога не съм можел. Да не говорим пък за сега.

И песента отново беше изпята.

След това отново.

След това отново!

Всички хора из цялата Конфедерация, които се намираха в близост до някакъв екран на „Вътрешен обзор“, пееха тази песен!

Тя се завихряше над планетите като химн на омразата!​

Експерт по преценката на реакцията на публиката от сцената, Хайти караше цялата Конфедерация да пее песента отново, и отново, и отново, за да получи точно такъв резултат, какъвто искаше. Тя ги накара да освободят омразата си с помощта на тази дивашка музика, а после ги поведе отвъд гнева.

По едно време тя натисна някакво електронно копче, което беше в ръката й, и думите престанаха да се появяват в небето. Всички обаче вече ги знаеха наизуст и музиката и пеенето продължиха.

На фона на звездите се появи малка точица. Хоровете застанаха с гръб към публиката и започнаха да маршируват на място, но изглеждаше така, сякаш маршируват напред.

Цялата публика усети, че се приближава към малката точица, защото тя ставаше все по-голяма.

Разрастваше ли се разрастваше точицата, докато заприлича на сфера. След това сферата се разрастваше ли разрастваше, докато заприлича на планета.

И ето че точно пред тях застана една планета, като се въртеше в нощното небе.

Хелър премигна. Крек вероятно им беше дала приближаваща снимка от файловете му. Това БЕШЕ планетата Земя! Прозрачната й влага висеше като синьо-бяло червен мехур, който се въртеше, но твърде бавно, за да бъде забелязано. Снимката беше направена откъм слънчевата страна: Европа и Северна Америка се виждаха в червеникав оттенък от двете страни на обсипания с облаци океан. Дори жълтеникавата луна беше там, надничаше иззад екватора. Макар лентата да беше записана от хиляди километри височина, триизмерната илюзия сега сякаш висеше точно отвъд и над сцената.

Като я видя, на Хелър му стана малко неприятно. Тази планета беше толкова хубава: колко лошо, че хората на Земята се бяха възползвали твърде малко от наследството, което им беше оставил принц Кавкалсия — то правеше толкова неща подобни в културно отношение между Волтар и Земята. Колко лошо, че гледаха на него с такова пренебрежение. Беше срамота, че до такава степен бяха позволили собствените им примитиви да ги корумпират и по този начин се бяха отдалечили толкова много от целта. Множеството „изми“ и омрази можеха до една да се разрешат, ако те просто си бяха дали сметка, че една шепа хора ги използват за лични облаги: политическите им убеждения бяха пълни глупости и лъжи, фабрикувани, за да ползват малцинството, макар и да претендираха, че отговарят на нуждите на мнозинството. А начинът, по който тази култура се беше съсредоточила върху материалните придобивки като единствено важни, изключваше възможността да се постигнат истинските и ценните неща в живота. В техните ценностни скали една чиния със супа — измерена в минути — беше много, много по-важна от човешката душа.

Е, ето я пред тях, огромна на фона на звездите.

Хайти даде знак. Музиката премина в бойния ритъм на своеобразна атака.

Тя извика:

— Всеки от вас ще намери на седалката си по един пистолет. ВЗЕМЕТЕ ГИ В РЪЦЕ!

По амфитеатрално наредените седалки настъпи мигновена бъркотия. Да, там висяха пистолети. Бяха от онези, които произвеждат само искра и шум.

Хайти извади един от собствения си колан. Хоровете направиха същото. Тя го насочи към електронната илюзия на планетата. Хоровете направиха същото. Тя извика:

— ЗАПОЧВАЙТЕ ДА СТРЕЛЯТЕ!

В поток от огън трите хора и публиката започнаха баража!

Музиката се усили. Изстрелите започнаха да бият в каданс! Целта беше Земята на фона на звездите!

Музиката се усили още повече.

Появи се една кръгла редица от танкове, които преди това не се виждаха, но които изведнъж бяха осветени. Започнаха да стрелят с основните си оръдия, като бълваха към планетата дим и пламъци.

След това при един категоричен сигнал, в полезрението се появи един по-външен пръстен от оръдия, които бяха обслужвани от истински стрелци. Започнаха да бълват мощни оръдейни залпове към мишената.

Музиката се усили до ярост.

Хайти даде друг знак.

С помощта на една оптическа илюзия, в небето навсякъде около планетата се появи многоброен волтариански Флот. Той прибави нов тътен от оръдейни залпове към оглушителната врява.

Под въздействието на всичките удари ПЛАНЕТАТА ВНЕЗАПНО СЕ РАЗБИ НА ПАРЧЕТА С УЖАСЕН ТРЯСЪК!

Чу се звук като писък на умиращ.

След това се чу шум като че нещо пада с търкаляне.

Нещо малко и овъглено сякаш падна върху сцената.

Остана там съскащо: едно малко, мъртво, сгърчено, димящо нещо.

Изведнъж музиката засвири погребален марш.

Той беше бавен и действаше ужасно.

Върху съскащото нещо падна синьо петно светлина от прожектор. Всички други светлини бяха угаснали.

И тогава, окъпани в синьо и с тържествена стъпка трийсет свещеника излязоха на преден план от тъмнината.

С движенията на изтъркана тържественост, асистирани от облечени в черно погребални помощници, които хвърлиха с маша предмета в един гроб, свещениците извършиха целия погребален ритуал под звуците на погребалната хорова музика.

Изведнъж се появи един аленочервен дявол и изрови нещо, което приличаше на сгърчена, почерняла душа. Той се извърна и я потопи в потънал в пламъци котел.

Светлините угаснаха. Хайти беше изчезнала. Сцената остана празна и се чуваше единствено стонът на студения пустинен вятър.

Глава четвърта

— Боже — по-скоро изстена, отколкото продума благородникът Артрит Стафи. Той потри челото си и се сети, че то е все още превързано. Той стисна здраво ръцете си. — О, наистина ми се струва, че това развали всичко. Никога не съм виждал населението да стига до такава трескава възбуда.

— Погледнете към мониторите за обратна връзка — каза Хелър.

Всички извърнаха глави.

Тълпите по улиците намаляваха.

ХОРАТА СЕ ПРИБИРАХА ПО ДОМОВЕТЕ СИ!

— Нищо не разбирам — каза Стафи.

— Мисля, че това, което не разбираш — каза Бис, — е работата на военния инженер. Джет, направи ни тази услуга и ни кажи какво става.

— Наистина ли искате да знаете?

Генералът, адмиралът и капитан Роук кимнаха нетърпеливо. Не можеха да разберат защо тълпите се разпръсват.

Хелър въздъхна. След това каза:

— Двамата с Хайти нагласихме всичко това. А тя наистина се справи отлично. Заслугата е нейна. Единственото, което направих аз, бе да се възползвам от една поучителна теорема в символната логика за напреднали: „Външният вид на един отговор може да бъде погрешно взет за самия отговор“. Едно паралелно твърдение е, че „външният вид на резултата може да бъде погрешно взет за самия резултат“. Очевидно последното свърши работа. По-голямата част от хората в Конфедерацията сега ще възприема Земята като мъртва. Тези, които не направят това, няма да могат да намерят никой друг, толкова заинтересуван от проблема. Ако забелязахте, Хайти дори ги накара да пеят прекалено дълго. Това ги изтощи. По този начин те почти напълно изразходваха озлоблението си. Надявам се, че заместихме масовата истерия с масово споразумение, а масовото споразумение е истинската същност на действителността. Казвам ви съвсем откровено, че това е само елементарната математика на военния инженер.

— Чакайте малко — каза Стафи. — Като оставим настрана факта, че още въобще не сме решили въпроса за Земята и сега трябва да го направим, това, което направихте много прилича на моделиране на общественото мнение. Това пък много напомня за „връзките с обществеността“. Сигурен ли сте, че не става въпрос за специалитета на Мадисън?

Бис изсумтя.

— Благороднико Стафи — каза той, — военните инженери от Флота са разгромявали и превъзмогвали тълпи от вражеските народи още преди расата на Мадисън да се е била научила да носи панталони от кожа. Та нали вчера Джет разгроми петдесет хиляди отряда на Апарата в същия този град, като използва оръжие за контрол на населението, съвсем сам. Как си мислиш, че завзехме това място без истински пострадали и разрушения?

Стафи зяпна.

— Не знаех това.

— Да НЕ се публикува — каза Хелър. Той отново погледна към мониторите за обратна връзка. Хората наистина се разотиваха по домовете си. Дори, докато гледаше, два от екраните останаха празни, защото снимачните екипи на „Вътрешен обзор“ в отдалечените градове бяха започнали да си събират багажа.

— Охладихме масите. Сега да се върнем на работа към шестата прокламация и да решим как точно ще се отървем от истинската Земя. За нещастие тя НЕ е електронна, илюзия, а Негово превъзходителство ни е дал нарежданията си.

Глава пета

В залата беше станало много тихо. Мониторите за обратна връзка угасваха един по един. Основната програма на канала сега се занимаваше с времето през следващия ден. На масата бяха надвиснали облаци.

Там седяха шестимата — една малка група на фона на огромното пространство. Хелър вече не седеше на подиума. Беше заел едно място на масата, за да е по-близо до тях.

Адмиралът от Флота потри челюстите си. Той наблюдаваше терминалът пред мястото си, докато сменяше дисплеите на него. Те се отнасяха до военните потенциали на планетата Блйто-3.

— Като гледам тези коефициенти, сателитите, с които разполагат и така нататък, мисля, че не ни остава никакъв избор, освен да я взривим: биха могли да развият пътуване из космоса.

— Технически биха могли — каза Хелър, — макар че ще трябва да преодолеят някои радикални грешки в науките си. От социална гледна точка обаче не биха го направили. В основата на мисленето им лежат само два мотива: единият е търговията, другият е войната. Елитът им на върха не би могъл да види никаква търговска изгода в пътуванията в космоса, а веднага щом разберат, че подобно изследване не води до вътрешно превъзходство във войните, те съкращават финансите за него. Но всъщност има един друг фактор, който ги проваля на всяка крачка и това е едно странно нещо в лидерите им. Дори едно непретенциозно проучване на историята им показва, че те боготворят и се подчиняват лидери, които убиват: Цезар, Наполеон, Бисмарк, Хитлер, Айзенхауер са само една малка част от имената. По абсолютно същия начин почитат и учените: най-големите известни имена на практика са тези, които са подпомогнали създаването на най-големите оръжия. Айнщайн например. Много примитивно отношение. Всъщност те ругаят, унижават и убиват почтените хора, които се опитват да им помогнат. Залагаш живота си на карта, ако се опиташ да направиш нещо, от което всички да имат полза. Съмнявам се, че могат да се доберат до пътешествия в космоса, преди такива слабости като лошите лидери, социализмът, инфлацията и разни други да са ги изяли отвътре. Всъщност те са напълно неспособни да направят нещо в национален мащаб, само защото то е най-разумното нещо или пък е забавление. Във всяко нещо винаги трябва да има някаква интрига като например кой ще направи един милион от него и кой ще пострада финансово. Доста са объркани. Колкото до постигането на истинско пътуване из космоса, мисля, че няма за какво да се притеснявате.

Той обаче не беше пуснал в ход основния си коз. Адмиралът каза:

— По дяволите! Нищо чудно, че Императорът иска да се отървем от тях!

— Когато Джет беше там долу — каза капитан Роук, — се заинтересувах за тази планета и прегледах по-подробно справочниците за нея — макар че трябва да призная, че Хист държеше при себе си най-важните проучвания. Проследих пътищата до другите системи, които са в прицела ни, и не открих нито един, който да минава през Блито-3: тя е жълто джудже, но е встрани от директните транспортни артерии. Бях истински втрещен от социалната й структура и макар да се изсмях в началото, когато Джет каза, че принц Кавкалсия е можел да отнесе малко от Волтарианската цивилизация там, мисля, че той все пак е прав. Тя е една смесица от примитивно и модерно, но мисленето, което прилагат при използването на модерното, е примитивно. Те ще се самоунищожат в културно отношение, преди да стигнат до етапа на истинското космическо пътуване. Така че ако се отървем от нея, това въобще няма да окаже някакво съществено влияние върху нещата, с които се занимаваме.

— Добре тогава — каза генералът, — не разбирам защо просто Флота да не транспортира няколко армейски части за биологична война до горната част на атмосферата, да поставим един бараж от микроби и обезлистители и просто да бомбардираме мястото: няма да има никакво приземяване.

— Винаги оцелява по някой — каза Хелър. — А и така планетата ще остане в Графика за нахлуването.

— Джет е прав — каза адмиралът. — Хич няма да ми се ще да водя там моряци след 115 години, ако е била използвана бактериологична война. Микробите мутират. Представа си нямаме какви болести можем да донесем на Волтар: тогава ще носим истинска зараза. Обаче онова, което не ми харесва в цялата история, е, че се развалят плановете за оперативните ни действия: имаме работа по едно друго нахлуване — на Колипин — през следващия месец. А ако човек започне да преустройва плановете, в крайна сметка изостава с всичко. Честно да си кажа, ще ни се наложи да използваме няколко флотски части, чиито бази са тук, за каквото и да било нападение на Блито-3, а те са необходими за нормална отбрана, особено при неустановената ситуация в момента. Мога да си представя колко части от Апарата са избягали и са се захванали с пиратство, преди да са чули за амнистията. Не можем да удвоим патрулите, ако разполагаме с по-малко кораби.

— И ние сме в недостиг — каза генералът. — Подпомагането на Вътрешната полиция ще погълне наличните армейски резерви.

— Добре, хайде да видим какво е положението — намеси се Хелър. — Императорът не иска да чува нищо повече за Блито-3 и ние трябва да се отървем от нея, за да я махнем от Графика за нахлуването. Ако се приземим там, за да нападнем, рискуваме да донесем още зарази на Волтар.

— Боже мой, и това ако не е дилема — възкликна адмиралът.

— Така си е — рече генералът.

Сърцето на Хелър биеше много учестено, но той беше запазил доста спокоен израз на лицето си. Дали щеше да се справи с това? Той взе шестата прокламация.

— Е, господа — каза той като поклати тъжно глава, — единственият начин, по който можем да се измъкнем от това положение и който аз виждам, е да обявим, че Блито-3, Земята не съществува.

Думите му бяха последвани от стъписан шок.

Всички се размислиха.

Хелър изчака със стиснати зъби.

Генералът го погледна. Адмиралът го погледна. Капитан Роук го погледна. Бис го погледна. Благородникът Артрит Стафи го погледна. Очите им бяха широко отворени.

Хелър написа набързо вероятния текст:

Всички я прочетоха. Това беше единственият изход. Започнаха да кимат.

Хелър беше обхванат от вълна на въодушевление.

Беше спечелил! Беше спечелил за Изи, Бум-бум, Бейб и още пет милиарда души.

Той наведе глава, за да не видят доволната му усмивка и набързо прехвърли записаното на чисто върху прокламацията.

Всички се подписаха над Кралския подпис.

Сега беше ред на неговата coup de grace. ТОВА беше причината да примъкне благородника Стафи и да го назначи за Цензор.

Хелър погледна тържествено към бившия издател.

— Сега стигаме до жизненоважната ви роля в това. Благороднико Артрит Стафи, Негово превъзходителство не иска да чува повече нищо за Земята. Поради това вие трябва да изтриете всяко споменаване на последните размирици и бунтове в отдела за биографични справки на всеки вестник.

Благородникът Стафи зяпна.

— Тази прокламация трябва с ВАША помощ да влезе в сила! Вие трябва да изтриете всякакви препратки към Блито-3 във всяка книга и текст, както и на всяка карта — пълно прочистване.

— Навсякъде? — попита ококореният Стафи.

— Навсякъде — отвърна Хелър. — Ваше задължение, в което се заклехте, е да предотвратявате всяко споменаване на тази планета, където и да било. КАТО ТОВА ВКЛЮЧВА ДОРИ И ТАЗИ ПРОКЛАМАЦИЯ!

— О, Боже! — каза благородникът Стафи.

— И когато — продължи Хелър с твърд глас — някой ви попита какво се е случило с Блито-3, вие ще се дръпвате с тъжно изражение и ще казвате, че всичко е било толкова неописуемо, че е трябвало да бъде цензурирано и да им забранявате дори да прошепват отново името й. Разбрано?

Благородникът Артрит Стафи кимна, без да продума. От погледа на Хелър той, освен това разбра, че Хелър вероятно лично ще му счупи главата, ако не се подчини.

Така че той се подчини!

И до ден-днешен тази кралска прокламация лежи в една метална кутия в кабинета на Кралския историк и Цензор.

И ТОВА Е ПРИКРИТИЕТО!

ЕДНА ЦЯЛА ПЛАНЕТА!

Не се съмнявайте в това, което ви казвам. Видях го със собствените си очи! Кралският историк и Цензор, моят прачичо лорд Инвей, беше излязъл на обяд! Как ти се струва това, скъпи читателю? Прави ли ме то репортер-детектив на всички времена или не? Отговорът е да, да, да! Знаех си, че ще се съгласиш!

БЛИТО-З-ЗЕМЯТА-СЪЩЕСТВУВА!

А МЯСТОТО, КЪДЕТО ТЯ БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ НАМИРА ВЪРХУ ГРАФИКА ЗА НАХЛУВАНЕТО, Е ПРАЗНО!

Това не е ли чудовищно?

И ако не беше отстранена, нахлуването щеше да се осъществи само след няколко години, считано от сега.

ХОРАТА НА ВОЛТАР ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ТОВА!

ТЕ СА ЛИШЕНИ ОТ ЕДНА НАПЪЛНО ИДЕАЛНА ПЛАНЕТА ЗА НАШЕСТВИЕ!

Въпреки онова, което каза Солтан Грис за Хелър в началото на това признание, че тъкмо Хелър е героят в него, мога тържествено да ви уверя, че това не е вярно!

Действителният престъпник в цялата тази безмилостна афера е НЕ ДРУГ, АМИ ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР!

Той се спотайваше зад сцените, ПРАВЕШЕ се на герой, когато действителният, сериозен, тържествен факт е, че ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР БЕШЕ МОШЕНИК, ДВУЛИЧНИК ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ!

ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР беше човекът, който подбуди към най-голямото прикритие в ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ НА ВОЛТАР!

Ето това го прави престъпник. Ясно ли е?

Е, каза се достатъчно. Добре е да повишите силно глас, за да поправите тази скандална грешка. Все още има време планетата да бъде завладяна по Графика!

ХОРА НА ВОЛТАР, НАСТОЯВАЙТЕ ЗА ПРИДЪРЖАНЕ КЪМ ТРАДИЦИЯТА!

НАШИТЕ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ СА ОПРЕДЕЛИЛИ, ЧЕ ЗЕМЯТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАВЛАДЯНА ПО ГРАФИК.

Моето послание към вас: ДРЪПНЕТЕ ВСТРАНИ ТОВА ПРИКРИТИЕ И НАХЛУВАЙТЕ!

Не е край

Написах книгата дотук и преди да я завия и да я изпратя на издателя, я прочетох цялата на Шафтър (Хаунд не искаше да слуша, защото разбра, че вътре има някаква поезия).

Когато всичко беше готово, очаквах да видя Шафтър абсолютно стъписан, но той не беше. Той остави гаечния си ключ — трябваше да вървя по петите му, докато той си върши рутинните проверки, които бяха отзад — погледна ме и каза:

— Млади ми Монте, в името на космическата любов, та ти си оставил толкова много незавързани нишки, че книгата ти прилича на инсталация, която съм те оставил човъркаш, без да те спирам. Не си споменал и думица за онова, което откри при посещението си на Манко, а също така не си споменал нищичко за всички неприятности, които имахме на остров Рилакс. Дотук книгата е добра, обаче си я оставил на три хиляди метра височина. Приземи я, момче, приземи я. Направи един изискан финал!

И така, понеже Шафтър е най-добрият ми критик — единственият, който съм имал досега — се напънах и добавих една заключителна част. Само заради теб, скъпи читателю, за да не бъдеш оставен на три хиляди метра височина, без да се вижда каквото и да е място за приземяване. Чети. Внимавай да не се разбиеш! Читателите са ценни!