Обречена планета

Глава първа

Дж. Уолтър Мадисън беше на път за Кралския съд и затвора в своя Модел 99. Тъкмо се беше зазорило и той искаше да пристигне преди тълпата: трябваше да си кажат две приказки с лорд Търн.

Въпреки ранния час, движението между Джой сити и Правителственото градче беше доста натоварено. Във всички посоки профучаваха еърбуси и пътната полиция отчаяно се опитваше да ги набута във въздушните ленти. Мадисън не обръщаше внимание на това, докато в един момент не започнаха да кръжат на едно място. Тогава попита шофьора си Флик:

— Какво ни задържа?

— Проклетата Армия — отвърна Флик. — Отклоних се, за да заобиколя базата на Флота, защото са поставили предупредителни знаци „Не приближавай“. Така пък се оказахме до границите на базата на Армията, а тия бибипци са задръстили пътя със заминаващи превозни средства. Виж ги ония боклукчийски коли! Там сигурно са се наредили хиляди кораби, които чакат да получат посока за отлитане.

Флик включи приемника на една от военните честоти, при което се чу дрезгав Армейски глас да изкрещява някакви цифри.

— Гръм да ме удари — каза Флик, — ако тия координати, дето ги ръмжи, не са за старата ми родна планета Калабар. Представяш ли си! Та те ще разширят обсега на войната!

Мадисън се изсмя. Като знаеше направлението на всички тези транспортни средства, той можеше да се погрижи за останалото. Каква печеливша карта беше изтеглил току-що с помощта на Армията!

Мадисън и бандата му се бяха оказали много по-хитри от това да се опитват да проникнат в генералния щаб на дивизиите на Армията. Те просто бяха измайсторили едно копие на главата на генерал Уип от маджун, изкуствена коса и театрална кръв и го бяха показали пред камерите. Генерал Уип беше загинал чрез връзките с обществеността. Мадисън не беше успял да сдържи смеха си, когато си беше представил изражението на генерал Уип, виждайки по „Вътрешен обзор“, че са го екзекутирали. Сигурно се беше покрил някъде. А сега Мадисън виждаше и положителните резултати: Армията се разпръскваше отчаяно във всички посоки, за да подкрепи Апарата и вероятно да започне издирването на Хелър като част от сделката. Нищо чудно, че хиляди транспортни средства тръгваха нанякъде!

Кън посочи една свободна въздушна лента и Флик се спусна по нея като летеше много ниско.

Мадисън погледна надолу към улиците на Правителственото градче. Беше му много забавно. Виждаха се петна от тълпи навсякъде: имаше счупени прозорци, а полицейските отряди хвърчаха насам-натам. От ден на ден Волтар все повече заприличваше на Земята. Мадисън усети прилив на гордост: картината показваше на какво е способна една висша технология. Волтар беше широко отворен за връзки с обществеността от Земен тип, а Мадисън беше специалист в прилагането им. Старите майстори в занаята му биха били горди с него.

Склоновете към кулата на Кралския съд и затвора бяха покрити от хора. Явно някои от тези зрители сега бяха пренесли домовете си там, защото той видя стъкмени за приготвяне на храна огньове сред тълпите. Да, а до портите имаше и някакви демонстранти с плакати — също като на Земята! Това накара Мадисън да се почувства съвсем като у дома си.

— Предупреждават ни да не приближаваме до крепостта — каза Флик.

Мадисън му подаде личната си пластинка.

— Приземи се в двора. Ще ме пуснат да вляза, защото имам информация за един определен човек.

За голяма изненада на Флик от крепостта незабавно му дадоха разрешителен сигнал за влизане.

— Мили Боже, шефе. Даже ако беше извършил някое престъпление, нямаше да можеш да влезеш толкова бързо.

Мадисън се чувстваше превъзходно. Не можа да се въздържи:

— Просто убих един генерал.

— Шегувате се — каза Кън.

— Ни най-малко — отвърна Мадисън. — Държах сабята в собствените си ръце, когато му отрязахме главата.

И той се разсмя високо, когато двамата го погледнаха със страхопочитание. Това нямаше да е единственото му убийство този ден. Щеше да сложи край на събитията около Грис и да даде на Тийни възможността за отмъщение. Щеше да убие съдебния процес като унищожи статута на Хелър. И тогава наистина можеше да пусне кучетата по петите му.

Глава втора

В едно много разстроено и объркано състояние лорд Търн седеше в покоите си въпросната сутрин и очакваше да започне още един от отвратителните дни на този процес.

Заглавията, които беше прочел във вестниците, го бяха докарали до състояние, в което не знаеше какво да мисли. Макар и да нямаше намерение да се остави да бъде повлиян от онова, което публикуваше пресата, то все пак засилваше затруднението му. Ден след ден побърканите адвокати на Грис го караха да признава и най-проклетите престъпления, за които някой някога беше чувал. От своя страна Грис приемаше обвиненията, но в същото време продължаваше да твърди, че Хелър го е принуждавал да ги извършва. А пък адвокатите заявяваха, че ще обяснят как е станало това, само след като чуят всички свидетели и доказателства. Лорд Търн не можеше въобще да разбере как и защо Джетеро Хелър беше принудил Грис да извърши всичко това както се твърдеше. Всичко беше толкова нечовешко! Направо чудовищно!

А и самият лорд Търн беше страдал. Първоначално хората го бяха обвинили, че защитава Грис, при което най-близките му роднини бяха спрели да му говорят. Сега пък тия пълчища го обвиняваха, че задържа процеса и отказва да заеме категорична позиция, отново, за да защити Грис.

На лорда му се щеше никога да не беше чувал за Грис. А и да си кажем направо, докато си седеше и се потеше, той не мислеше, че репутацията му на съдия ще бъде възстановена след този процес. Та нали той вече не можеше да въдвори ред в съдебната зала, макар че беше в състояние да свика там, когото си поиска, дори и тъмничарите. Присъстващите в залата с виковете си на ужас при всяко ново престъпление на Грис и с шушуканията си всеки път, когато той заемеше подсъдимата скамейка, не обръщаха никакво внимание на изискванията, които лорд Търн имаше към тях. Той изпитваше смътен страх, че тълпите отвън и присъстващите в залата могат да вземат закона в свои ръце и да съсипят затвора.

Капитанът от охраната влезе и лордът стреснато вдигна поглед като се изплаши, че своеволията вече са започнали.

— Ваше Светейшество — каза капитанът, — преди време издадохте заповед, някакъв човек на име Мадисън да ви докладва, ако има сведения за някой си Джетеро Хелър. Мадисън е тук.

— Ох, добре — възкликна лорд Търн с внезапна нотка на надежда. — Може би той ще успее да хвърли някаква светлина върху процеса, което ще помогне да го приключим. Покани го да влезе!

Зализан и изтупан Мадисън влезе с най-честната и почтена усмивка на устните си.

— Имате някакви вести за Джетеро! — каза лорд Търн нетърпеливо. — Сядайте, сядайте и разказвайте!

Мадисън направи нисък поклон и се настани.

— Джетеро Хелър е на Калабар, Ваша Светлост.

— Много добре, много добре — каза Търн. — Четох нещо за цялата тази работа на Хироу Плаца. Има ли намерение да дойде тук, за да ми каже какво да правя със заложника му Грис?

— Не съм сигурен, че може да го направи, Ваша Светлост. Трябва да ви кажа още нещо. Видях със собствените си очи унищожаването на статута му на кралски офицер, Джетеро Хелър вече е обявен за престъпник.

— КАКВО?

— Да, и сега, след като той вече не е кралски офицер, вие не сте длъжен да задържате заложника му Грис. Когато приключите с този процес за двуженство, а е сигурно, че той е виновен…

— Вижте какво, млади човече, този процес още не е приключил. Не са представени всички доказателства.

Мадисън се усмихна. Със Земната съдебна система той правеше следното: всички обвинения и присъди се уреждат в покоите на съдиите. Съдебните процеси се правят само за пред обществеността. Конкретният случай се решава от самото начало до края си от това кой нарежда на съдията на четири очи какво да прави и от това каква тайна сделка се сключва. Мадисън беше убеден, че ще успее да проведе тази политика и на Волтар.

— На целия този парад на свидетели и доказателства — каза той — може да се сложи край веднага. Грис се признава за виновен по всяко обвинение. Голямата опасност е, че вашата репутация ще пострада от целия шум около Грис. Имиджът ви на съдия вече пострада.

— Няма никакво съмнение в това! — съгласи се Търн. — Безумна афера!

— Така, струва ми се, че няма да успеете да издадете достатъчно строга присъда, която да задоволи тълпите — каза Мадисън.

— Мога да заповядам да го екзекутират! — изпухтя Търн.

— О, това няма да задоволи тълпите.

— Законите не предписват инквизиция в случаите на двуженство — отвърна Търн. — Единственото, което указват, е екзекуция.

— Да, но тълпата не се интересува от това — каза Мадисън. — Когато се направи сбор от всички жертви, които Грис е умъртвил — а тълпата ще направи точно това, почти няма да се намери начин на екзекутиране, който да ги компенсира. Мисля, че си спомняте Нейно Височество, кралица Тийни…

— Тази, която насочи вниманието ми към двуженството му.

— Да. Та, нещата стоят така, че Грис има неизпълнена присъда и при нея. Присъдата беше „квалифицирана инквизиция до края на живота му, прилагана от експерт“. Тъй като вече не е необходимо да го задържате заради Хелър, бих ви препоръчал да предадете Грис под опеката на кралица Тийни, която да изпълни предишната му присъда. Тълпите ще бъдат доволни, а вие вече няма да сте между чука и наковалнята. Даже бихме могли да пускаме на тълпите виковете му на запис. Добра публичност за всички наоколо.

Търн погледна замислено Мадисън.

— Ами, щом Джетеро вече не е кралски офицер, значи Грис е вече обикновен престъпник. Мога да го дам под опеката, на когото си пожелая. Наистина ли мислите, че „квалифицирана инквизиция до края на живота му, прилагана от експерт“ може да поправи това… как му викахте? Имидж?

— Това ще възстанови напълно доверието на обществеността във вас — отвърна Мадисън. — Ще ви възхвалят до небесата.

— Хм — възкликна лорд Търн. — Ако го призная за виновен, трябва да получи много тежка присъда. Двуженството обикновено изисква големи наказания.

— О, вие ще го признаете за виновен така или иначе — каза Мадисън, — защото той си е. Сам си го признава.

— Делото още не е приключило — прекъсна го Търн.

— Не трябва да насилваме юриспруденцията.

Мадисън стана, направи поклон и се оттегли. Той се хилеше доволно, докато си проправяше път между множествата по коридорите, за да стигне до еърбуса.

Позвъни на Тийни. Тя го очакваше на остров Рилакс, — Ваше височество — каза Мадисън, — вече работата ти е в кърпа вързана, сладурче. Започвай да остриш шилата и да нажежаваш клещите. Грис ще е в ръцете ти, преди да си се усетила.

— Препоръчвам ти да не блъфираш — отвърна Тийни. — След всички услуги, които съм ти направила, ако нещо се провалиш, най-големите клещи ще са за бибипаните ти нокти на краката. Тъй че гледай да си сигурен.

— Сигурен съм — отвърна Мадисън със самоуверена усмивка. — Аз винаги си изпълнявам задачите.

— О, така ли? — възкликна Тийни и затвори.

Това ни най-малко не помрачи радостта на Мадисън. Закарването на Грис в ръцете й беше само един страничен продукт.

Статутът на Хелър като кралски офицер можеше да бъде премахнат само с Императорски печат и то в резултат от военен съд. Мадисън не можеше да постигне това. Обаче точно както беше намалил косвено репутацията на Хелър пред съда, щеше по същия начин и да провокира съмнение в статута му на кралски офицер.

Вече беше сигурен, че лорд Търн ще прибави едно изречение към присъдата на Грис, което щеше да гласи: „Като се вземе предвид фактът, че статутът на Хелър като кралски офицер е унищожен, връщам арестувания…“. И Мадисън щеше да пусне по медиите това по такъв начин, че целият свят да го приеме за даденост. В края на краищата, кой имаше достъп до истината?

Това беше завършващият майсторски ход на един специалист по връзките с обществеността. Флота, Армията, а вече и вътрешната полиция щяха до един да хукнат по петите на Хелър. Генералната заповед за арестуването му щеше да влезе в сила. Той наистина щеше да бъде обявен за престъпник!

Това беше подготовката за финалното му действие. Още обаче не беше настъпил моментът за него.

О, какви заглавия само бяха в процес на подготовка!

Глава трета

Огромната съдебна зала беше една лудница от звуци и придвижващи се тела. Утринното слънце влизаше през високите прозорци и се стелеше надолу на кални талази от вековен прах. Уличните търговци търгуваха със стоките си, стражите прекратяваха боеве за места и се опитваха да въведат някакъв ред сред публиката.

Мадисън си проправи път до една пейка точно зад адвокатите на Грис. Тримата бяха склонили посивелите си глави един към друг и въобще не забелязваха Мадисън. Това го раздразни: в края на краищата той им беше намерил работа.

Мадисън мушна с пръст рамото на бившия екзекутор.

— Ще бъдете ли така любезни, вие тримата, да ме удостоите с вниманието си?

Мъжът не можа да чуе думите му сред цялата врява и Мадисън се приближи, след което повтори молбата си.

Някак раздразнено тримата наклониха главите си към неговата. Мадисън им каза:

— Приключвайте. Пледирайте да бъде признат за виновен и ще сложим точка на всичко това. Всичко е уредено в покоите на съдията. Той ще произнесе присъдата на Грис.

Адвокатите го накараха да повтори думите си няколко пъти. След което тримата се спогледаха. Явно се споразумяха да дадат думата на най-възрастния. Беше старият съдия от вътрешната полиция.

— Нашата работа — каза той някак кисело — е да защитаваме клиента си.

Тримата рязко се обърнаха отново един към друг и продължиха да обсъждат някакъв параграф от закона.

Сега беше ред на Мадисън да се ядоса. Та те всъщност се отнасяха с него с известно презрение. Е, добре, каза си той накрая философски, нали трябваше да разиграят някакво шоу, за да заслужат хонорара, който вдовицата Тейл, госпожа Грис, щедро плащаше. Той беше забелязал, че хората на Волтар имат навика да са доста откровени по отношение на задълженията си и протоколите. Тези адвокати не можеха да спечелят: той нямаше за какво да се тревожи.

Лорд Търн влезе през една странична врата и капитанът на охраната му проправи път сред тълпата. Тя пък, като разбра, че се е появил съдията, започна да издава животински писъци и крясъци. Охранителите, ги ръгаха и с огромни усилия успяваха да ги държат извън пространството пред издигнатата платформа. Търн стигна до подиума; нагласи микрофона пред звънчето, удари месинга с ужасна сила, с което почти оглуши всички и се тръшна върху големия стол намръщено.

— Решен съм — каза той по микрофона като надвиваше лудницата единствено със силата на звука — скоро да доведа този процес до финала му!

През обширната зала премина вълна от рев, след която отекнаха само изолирани викове като „Убийте Грис!“ и „Окачете бибипеца на бесилото!“.

Мадисън хвърли поглед към Грис. Той седеше в черната си униформа на полковник от Батальона на смъртта и въпреки намръщената му гримаса поради белега от скейтборд, изглеждаше много по-нервен, отколкото бесен. Беше наполовина скрит от обръча стражи, които бяха там, за да го защитават.

— Минахме през тонове доказателства — каза Търн, — но има един въпрос, който ТРЯБВА да изясня, преди да чуя каквото и да било друго! — Той прониза Грис с гневен поглед. — Вие бяхте затворник на Джетеро Хелър тук. Всеки ден, а понякога и по два пъти на ден казвахте, че сте извършил всичките престъпления заради Хелър. ЗАЕМЕТЕ СВИДЕТЕЛСКАТА СКАМЕЙКА!

— Ваша светлост — обърна се към него най-възрастният от адвокатите на Грис — моля да зададете въпроса си на нас.

— НЕ! — изръмжа Търн. — Изчаках достатъчно. Преди да направя каквато и да било следваща стъпка, искам да получа отговора само от подсъдимия. ПАЗАЧИ! ОТВЕДЕТЕ ГО НА СВИДЕТЕЛСКАТА СКАМЕЙКА!

Закараха Грис на мястото за даване на свидетелски показания. Той се чувстваше много некомфортно и се гърчеше сред дрънченето на оковите си.

Съдията изчака да позаглъхне рева на тълпата и, като насочи пръст към Грис, каза:

— Как ТОЧНО е свързан Джетеро Хелър с всичко това? Защо ВИЕ продължавате да твърдите, че „всичко е било заради Хелър“? КАКВО Е НАПРАВИЛ ХЕЛЪР?

Грис се извърна настрани и погледна с агония адвокатите си. Видя с изненада, че и тримата му кимат яростно да отговори.

Окуражен той каза:

— На Джетеро Хелър му беше наредено да направи проучване на незавладяната планета, известна на нашите карти под името Блито-3, която Местните наричат Земя.

— Е? — попита Търн подканящо. — Е? Е?

— Тогава Великият Съвет му нареди да поправи атмосферата и въртенето на въпросната планета, за да може тя да просъществува, докато дойде време за завладяването й след сто и няколко години от този момент нататък по плана на Графика за нахлуването: ако той успееше да я постегне, нямаше да се наложи незабавно нахлуване с пълно бойно снаряжение от страна на Волтар. — Грис млъкна с нещастно изражение.

— Е, и той направи ли това? — попита го Търн.

Грис погледна адвокатите си и отново за своя изненада ги видя да кимат.

— Да — обърна се той към Търн.

— Добре, но какво друго е направил?

Грис потръпна. Адвокатите му продължаваха да кимат, за да отговори.

— Всъщност нищо друго — отвърна той.

Устните на лорд Търн оголиха зъбите му, когато той изръмжа.

— Значи искате да кажете, че Джетеро Хелър просто е направил проучване, било му е наредено от Императора и Великия съвет да оправи планетата и той е направил това и нищо друго?

— Да — отвърна Грис. — А аз извърших всичките си престъпления, защото се опитвах да го спра. Така че разбирате как той стана причина за всичките ми престъпления!

Тълпата нададе дивашки вой. Охранителите се опитваха да не я допуснат в предната част на залата.

Лорд Търн изглеждаше така, сякаш и той самият ще избухне всеки момент.

— Най-сетне се добрахме! — изръмжа накрая той. — Ти проклет престъпник! Джетеро Хелър просто е вършел каквото Му е било наредено. ТОВА не означава, че той е злодей! Не е вършел нищо друго, освен да си изпълнява задълженията! Човек не може да бъде признат за виновен заради това! ТИ през цялото време си петнил образа му! Опитвал си се да ни доведеш до порочно заключение! — Вбесен, той се провикна: — С ТОВА ПРОЦЕСЪТ ЗАВЪРШИ! АЗ…

Адвокатите на Грис скочиха на крака като един.

— Ваша светлост! — извика най-възрастният. — Ние не сме довършили със защитата!

— Глупости! — изръмжа лорд Търн. — Имахте на разположение толкова седмици!

Бившият екзекутор като луд размахваше ръка към една странична врата, за да накара няколко ратая да влязат.

Най-възрастният от адвокатите на Грис извика:

— Ваша светлост! Разполагаме с още МНОГО доказателства! Досега представяхме само материали, събрани от други, СРЕЩУ клиента ни. Още НЕ сме представили доказателствата, събрани лично от нашия клиент!

Ратаите вкарваха в залата колички, които се огъваха под товара си от кутии. Лорд Търн и тълпата се вторачиха изумени.

— Тези материали — продължи бързо най-възрастният адвокат — са съвсем автентични. Бяха намерени в офиса на обвиняемия преди много седмици от един офицер от Флота, приятел на Хелър, и ни бяха предоставени! Тук има и доказателства, намерени лично от флотски офицер Бис. Те са същината на този случай. Не можете да произнесете присъда единствено на базата на доказателства, събрани срещу него. Би било пълна несправедливост да не изслушате показанията В НЕГОВА ПОЛЗА.

— Това има ли нещо общо с двуженството? — попита Търн.

— О, да! — отвърна най-възрастният адвокат. — По правилата на балансираните свидетелски показания, вие по закон сте длъжен да чуете и тези материали!

— О, небеса — въздъхна Търн. И добави изморено: — Давайте.

Мадисън беше разтревожен. Въобще не го бяха информирали, че има и други доказателства, След като беше шокиран, че неговият собствен клиент Хелър май щеше да бъде оправдан, той изведнъж се разтревожи и за съдбата на Грис. Всичко това беше извън сценария: тия проклети адвокати си вписваха в него разни сценки, които Мадисън не беше одобрил.

А това по някакъв начин беше доказателство, че самият Хелър очевидно е наредил да попадне в ръцете на адвокатите на Грис. Какво странно преобръщане на съдбата би било подобно нещо — изведнъж Хелър да спаси главата на Грис иззад кулисите. Мадисън имаше гадното усещане, че вероятно някак отстрани Хелър се опитва да се намеси в този план на връзките с обществеността. От това го полазиха тръпки, беше като да откриеш изведнъж, че зад гърба ти лежи тигър, докато ти си мислел, че е от другата страна на планината!

След това Мадисън малко се поотпусна. В края на краищата, нямаше никакъв начин, по който тези нови доказателства можеха да окажат влияние върху общото впечатление. А адвокатите нямаха и минимален шанс да измъкнат Грис. Мадисън протегна крака и се прозя.

Всичко щеше да продължи точно така, както той го беше планирал. Та нали всички тези хора бяха само марионетки, които танцуваха на подръпваните от него конци. Той беше майсторът по Земни връзки с обществеността, а не те.

Глава четвърта

Дори Грис трябва да е бил изненадан от количеството на новите доказателства. Беше ги събирал години наред и ги беше пъхал под дъските в офиса си. С една камера, един микрофон и множество сръчни кражби той беше натрупвал цялото това имане денем и нощем, докато се скиташе из кариерата си в Апарата. Макар и доста начинаещ в страстта си към стреляне по пойни птички, това все пак беше нещо като хоби: да събира секретна информация за колегите си офицери от Апарата.

За да напредне в кариерата си, той вероятно беше възнамерявал да използва материалите много повече от това. Изнудването на шефа на Отдел „Провокации“, който на едно парти беше убил любовницата на един офицер с по-висш чин от Батальоните на смъртта, беше пример точно за такова приложение на материалите. Грис обаче явно ги използваше и за да разпространява или илюстрира някои аспекти на Земната психология и психиатрия, които беше научил, защото в някои бележки в полетата на листовете доказателства пишеше: „Доказва, че е бил орален еротоман“ или „Типичен садомазохизъм“ или „Използването на нож от Отдела по ножовете по този начин определено свидетелства за завист към пениса“, както и други неща с подобно съдържание. Възможно е също така Грис, който по природа бе мързелив, никога да не си бе направил труда да направи каталог или да подреди по някакъв начин всичко, което бе събрал, а още по-малко да го използва.

Така или иначе сега всичко беше там — резултатът от десетгодишен труд. Тези материали бяха отплатата за непрестанното душене и шпиониране на неща, които никога не биха му влизали в работата. Те също така обясняваха до известна степен защо той никога не беше имал приятели: имената по бележките, снимките и записаните ленти бяха нещо като списък на офицерския персонал на целия Апарат.

Адвокатите, Бис или някой друг беше наредил имената по азбучен ред и бе внесъл някакъв порядък в цялата бъркотия. Веднага стана ясно, че цялата история, случай по случай, ще бъде изложена до последната отвратителна подробност пред съда, защото първото, за което се заговори, започна с едно име, което по азбучен ред би било първото в който и да било списък, защото започваше с първата буква от Волтарианската азбука, повторена три пъти, за да се оформи фамилното име.

Ставаше въпрос за някакъв майор от леката кавалерия на Апарата. Бяха му наредили да разпита едно село в Мистин. „Разпитът“ беше започнал с изнасилването на всички жени. А когато мъжете от селото се бяха възпротивили, майорът ги беше кастрирал в пристъп на кървав садизъм. Оттам насетне той беше заповядал на инвалидите да съжителстват със съпругите си. Когато това невъзможно нещо не било изпълнено, той обвинил всички в своеволно нарушаване на заповедите, натъпкал ги в къщите и подпалил селото, като не оставил нито един жив човек.

На някои от присъстващите започна да им се повдига от подробностите. Присъстващите репортери, отлично обучени от Мадисън за това какво е „гореща новина“, незабавно изпратиха материалите си във вестниците, без да му кажат нито думица. Така се появиха заглавните страници, които той беше планирал да изглеждат по друг начин.

Следващият случай беше на един генерал от Апарата. Той беше организирал в Модон парти за офицерите от персонала на Апарата. Не беше осигурил жени за гуляя и когато гостите му пристигнаха, той ги изпрати в града да отвлекат всички жени, които им попаднат в ръцете и да ги заведат на партито. Под неговите напътствия жените бяха разсъблечени, изнасилени, а след това пребити до смърт. Бяха ги погребали в мазето, но твърде плитко и няколко седмици по-късно, за да се освободи от вонята, един капитан ги беше изкопал, след това заровил в друг гроб извън града и беше обвинил трима мъже, случайно избрани сред гражданите, в убийството на жените и беше екзекутирал тримата мъже незабавно.

— А тук, Ваша светлост, се намират лентите със записите от партито, снимките на двата гроба, а също запис на гласа на капитана, който в пияно състояние разказва на приятелите си офицери от Апарата „забавните подробности“.

ЗАГЛАВИЯ!

Мадисън се натъжи. Плановете му за заглавните страници до един оставаха в трета глуха. Той трябваше да получи място за преследването на Хелър, което се опитваше да провокира. Знаеше със сигурност, че интересът на Армията е огромен, защото в офиса в градската му къща непрекъснато пристигаха молби от военните за някакви следи от Хелър. А ето че сега неговата преса се задушаваше в тия лайна, както той ги наричаше.

Той се опита да озапти вестникарските репортери от града, когато новото представяне на доказателства навлезе във втория си ден.

— Всичко това — каза им той отчаяно — е само заради сензацията. Безсмислено е.

— Но в него има секс, а също и кръв — отбеляза представителят от „Дейли спийкър“ — Вие сам ни казвахте, че публиката иска точно това. Аз съм тук, за да отразявам какво се случва в този процес и точно това и ще направя.

Другите репортери кимнаха като гледаха Мадисън доста объркано, след което заеха местата си в ложата за пресата.

Веднага щом стражите въведоха някакъв ред в залата, адвокатите на Грис бързо се появиха с нова сензация. Трима офицери от Апарата бяха изпратени в къщата на заможен търговец, за да вземат от него подкупа, който той беше отказал да даде на един от старшите служители в Апарата. Понеже не получиха парите веднага, те изнасилиха трите му малки дечица. И тъй като все още не получаваха надмощие, изкормиха бременната му жена. Това влуди търговеца и те го застреляха, след което изхвърлиха телата в река Уийл.

Тъй като това разкри една много отдавнашна мистерия за вътрешната полиция и беше подкрепено със запис на тримата офицери от Апарата, които се хвалеха с подвига си в общежитието си, новината мигновено се превърна в заглавия.

Случаите продължаваха един след друг, час след час, ден след ден. Когато се стигна до един, който се отнасяше до план на Апарата да отвлече един цял дом за сираци, да превърне децата в изроди и да ги продаде на цирка, лорд Търн се възпротиви. Той каза, че такъв злодейски план никога не би могъл да бъде осъществен. Обаче адвокатите на Грис до един бяха готови с отговора си: бяха издирили три от децата и ги бяха довели в съда. Едното беше превърнато в получовек, полузмия, второто — в звяр, чиито ръце бяха на мястото на краката, а третото, което на времето вероятно е било красиво малко момиченце — беше получило бутовете и гениталиите на снаг. Престъпниците целолози не си бяха направили труд да премахнат езика й и тя свидетелства за отвличането, операцията й и последвалата я кариера, което не само че се превърна в заглавия, ами изпълни цели вестници.

Мадисън се давеше, както той го нарече, в „шум“. Насоката, която му се искаше да поемат публикациите, съвсем се обърна. Единствените преимущества в излагането на последните доказателства бяха, че в проекта, който вероятно беше замислен от Ломбар Хист и осъществен от Кроуб, не бяха споменати имената им. Ситуацията обаче накара Мадисън да се поизпоти.

Вече течеше петият ден на този ужасяващ парад от доказателства и свидетелски показания, така че Мадисън започна да пренастройва плановете си. Трябваше да направи нещо много драстично и то много бързо, ако искаше да си възвърне контрола над заглавията в пресата. Нуждаеше се от тях, за да изпрати Армията, Флота и вътрешната полиция с пълна скорост по петите на Хелър! Тоя мъж почти беше изпаднал от новинарските емисии! Отвратителна ситуация! Мадисън трябваше да свърши много дребни неща.

Той обаче нито за миг не се усъмни, че ще може рано или късно да триумфира.

Глава пета

Ако вътрешната полиция не беше толкова заета с опитите си да се справя с бунтовете, които ставаха вече нещо обичайно из цялата Конфедерация, тя вероятно щеше да се опита да намери и арестува някои от тези офицери от Апарата. От друга страна, офицерите с висши чинове от местната полиция може да са били твърде наплашени по отношение на всяко едно от събитията. Макар че Апаратът очевидно беше разположен на удобни отправни позиции за отправяне към някоя непозната планета, на която трябваше да й бъде даден урок, частите, които оставаха, бяха равни по брой и доста помощни от вътрешната полиция. На една от тези изходни бази един от говорителите на Апарата се беше разбеснял на представителите на пресата:

— Правите голяма грешка, бибипци такива! Когато се върнем от Блито-3, ще ви заврем вестниците в бибипците ви, след което ще ги подпалим! Трябва най-сетне да ви дойде умът в главата и да разберете кой дърпа конците. Сега направете дълбок поклон и се разкарайте, преди да ви гръмнем бибипците!

Всички вестници публикуваха това с много разкрасяване, при което Мадисън загуби още един ден за заглавия в пресата.

Той отново преработи плановете си за публикуване, но този път маркира датите с една, две, три и т.н. напред. „Плюсът“ зависеше от деня, в който щяха да прочетат присъдата на Грис. От начина, по който се влачеше всичко, Мадисън нямаше никаква представа кога ще се случи това. Обикновено приключването на един процес зависеше от добре свършената работа на връзките с обществеността. А също така и продължаването му. В действителност, една от причините за дългите процеси на Земята, беше жаждата на съдиите и правителството за присъствие в пресата. Тук обаче нещата започваха да стават някак безнадеждни. Обществеността се изплъзваше от контрол. Осъждането на Грис беше неизбежно: този съдия щеше да наложи убиването му. Това щеше да премахне интереса на обществеността. Така че Мадисън си седеше и мислено желаеше процесът да приключи. Присъдата щеше да запълни заглавията за един ден. Тогава публиката щеше да е отворена за нови сензации и едва тогава Мадисън можеше отново да си получи заглавните страници. А той знаеше какво точно да прави с тях.

Процесът обаче приключи доста неочаквано. И краят му отново хвърли плановете му в пълен хаос.

Адвокатите на Грис очевидно разбраха, че са вкарали няколко юридически гола и на сутринта на шестия ден зарязаха подхода на представяне случай по случай, като изведнъж натрупаха всичките останали 2094 случая на един куп. Поканиха всеки, който иска да ги разгледа — „Вътрешен обзор“ и репортерите веднага се възползваха като хали от това, след което се обърнаха към съдията.

— Ваша светлост — каза най-възрастният от тях, — всички тези 2094 случая са до един по някое крещящо престъпление, извършено от един или няколко офицери от Апарата. Голяма част от тях са доста ПО-ЛОШИ от тези, които вече бяха представени пред съда.

Това предизвика ужасна сензация и на стражите им бяха необходими доста минути, преди да успеят да въдворят достатъчно тишина, че адвокатът да може да продължи.

Хитрият стар съдия от вътрешната полиция тогава взе една от кутиите. Той разгърна върху нея няколко черни брошури. Той разтвори една от брошурите и я показа на публиката с издължени вратове, на камерите на „Вътрешен обзор“ и на лорд Търн върху подиума.

— Това са списъци от Архивния отдел на вътрешната полиция, от подотдела за жизненоважна статистика на Конфедерацията. Те показват проследени и верифицирани промени на имената. Те са официалното свидетелство за промяна на имена и лични пластинки. Трябва да си дадете сметка, че Апаратът набира персонал от затворите. Това изисква в повечето случаи преиздаването на лични, пластинки. Ще е необходим един камион, ако искаме да съберем на едно място променените имена и чинове в архивите на Апарата. Тези брошури съдържат имената само на 30 201 офицери от Апарата, които преди това са били от контингента на затворите, но не са излежали присъдите си докрай. Вместо това те са били наети от Апарата и превърнати в офицери, заради предишното си обучение или опит.

Публиката в залата зяпна. Никой не си беше давал сметка за този аспект на Апарата.

— Тези 30 201 офицери в никакъв случай не представляват ЦЕЛИЯТ персонал на Апарата в момента, който се състои от бивши затворници и настоящи офицери. Тези 30 201 души са се възползвали от удобния случай да забравят, че са били женени, преди да влязат в затвора, и са се ОЖЕНИЛИ ПОВТОРНО вече като офицери от Апарата с новите си имена, обаче за други жени.

— Ха така! — изръмжа лорд Търн. — Това, че сте открили 30 201 офицери от Апарата, извършили двуженство, НЯМА да свали примката от врата на ТОЗИ мръсен звяр пред ТОЗИ съд! — И той посочи Грис.

Грис просто си седеше. Белегът от скейтборд, който го караше да изглежда постоянно намръщен, не пасваше на ужаса в очите му. Съдията досега не го беше наричал звяр. Грис вече беше сигурен, че ще бъде осъден и направи едно немощно движение към адвокатите, което можеше да се изтълкува като „защо въобще да продължаваме да се опитваме?“.

Най-възрастният адвокат обаче се усмихна на Търн, а след това и на камерите, и на публиката.

— О, ние приемаме на драго сърце, че клиентът ни е звяр.

В съдебната зала моментално се чу рев на одобрение от страна на публиката. Той вероятно беше подет от всички тълпи пред екраните на „Вътрешен обзор“ из целия Волтар и вероятно щеше да се подеме из цялата Конфедерация, когато сигналът стигнеше до съответните места.

На Мадисън просто му се щеше Грис да бъде признат за виновен, а той самият най-накрая да бъде оставен да си продължи работата.

— НО — продължи най-възрастният адвокат, когато думите му отново можеха да се чуват, — той всъщност е просто един звяр сред глутница зверове и може би при това не толкова кръвожаден, колкото останалите!

Стонът на Грис се изгуби сред новия възглас на одобрение. Множество отделни гласове се извисиха над останалите със „Смърт на Апарата!“. Това беше вик, който през тези дни се чуваше все по-често.

— Аз — извика адвокатът на Грис — още не съм ви казал най-лошото! — Той взе последните четири брошури. — ТУК се намират имената на 6086 офицера от Апарата, които са били женени най-малко по осемнайсет пъти!

Вълната, която премина, беше като от шок. В Конфедерацията разводите не бяха разрешени, а двуженството се наказваше със смърт, така че онова, което той казваше, бе, че 6086 офицери от Апарата са си заслужили смъртно наказание по осемнайсет пъти, тъй като вече са били женени, когато са се присъединили към Апарата.

— Със сигурност — намеси се лорд Търн — някои от съпругите са умрели.

— Така е наистина — отвърна най-възрастният от адвокатите на Грис. — В част от случаите те са били убити от съпрузите си. Но дори когато съпругата не е била мъртва, офицерът от Апарата продължавал да се жени. И аз ще ви кажа защо!

Той взе един свитък с разпечатки.

— Успяхме да се доберем до един от компютрите с база-данни на Апарата с помощта на един озлобен главен счетоводител, чието име трябва да запазим в тайна. Можете да се убедите, че разпечатките са автентични: по тях са налице всички дати и печати. Представляват серия от заповеди, издавани от генерали и полковници от Апарата. Могат да се сравнят с имената в последните четири брошури. — И той го доказа, като показа на Търн и на камерите няколко имена от разпечатките, а след това същите имена на офицери от Апарата в брошурите.

— Апаратът — продължи най-възрастният адвокат — си има система. Когато са имали нужда от материална база, влияние или достъп до семейства на търговци, са издавали заповед на някой офицер да се ожени за съответната вдовица или дъщеря. Имали са си и име за тази дейност: „фамилна инфилтрация“. Правели са тези многобройни бракове по заповед!

— Това не важи и за Грис — прекъсна го Търн. — Никой не му е нареждал да се ожени за Прация Тейл в този затвор, а той е обвинен точно в това. Не се опитвайте да боравите със софизми по отношение на това обвинение.

— Ваша светлост — отвърна най-възрастният адвокат на Грис, — вдовицата Тейл е в Пош Хилз. Наричат го „Имението на палавницата“. На територията му се намира една малка болница. За да може да се възползва от нея, офицерът от Апарата Солтан Грис е трябвало да влезе в сексуални отношения с вдовицата Тейл. В резултат от този съюз се е появил един син. Ето го свидетелството му зараждане. А също и една негова снимка. Детето сега е на три месеца. Когато упълномощен целолог установи зачеване, по закон бракът трябва да се счита за консумиран. Връзката е била узаконена, защото Грис е имал заповед да попречи на Хелър да изпълни мисията си.

— Свършихте ли вече — изрева Търн, — или имате намерение да загубите още един ден от времето на този съд?

Най-възрастният адвокат на Грис погледна другите си колеги. И двамата кимнаха. Той се изпъна.

— Ваша светлост, вече сме готови да направим пледоарията си.

— Ами отдавна трябваше да го направите — изръмжа Търн. — Давайте.

— Ваша светлост — започна старият съдия от вътрешната полиция с импозантния глас на оратор, — доказахме, без да оставяме и най-малкото съмнение, че средните по чин офицери от Апарата, независимо от това колко чисти и неопетнени ги представят шефовете им в пресата, са престъпници. Те ежедневно извършват престъпления. Както показахме пред съда, тези престъпления включват и двуженство. Делата им, независимо от това колко са отвратителни и долнопробни, до едно са били извършвани по заповед. Поради това ние смятаме, че офицер от Апарата Солтан Грис просто си е изпълнявал наложените му задължения в качеството си на офицер от Апарата. Както и вие сам заявихте пред този съд, Ваша светлост, миналата седмица, а също и според всички правила и параграфи на закона, човек не може да бъде наказан за това, че си изпълнява задълженията. Джетеро Хелър е изпълнявал задълженията си. Солтан Грис просто е изпълнявал задълженията си. Поради това, тържествено и примирено ви молим да признаете Солтан Грис за лично невинен по отношение на престъпленията му поради смекчаващи вината обстоятелства. Той само е изпълнявал задълженията си.

Залата експлодира. От животинските крясъци, писъци и заплахи запищяха даже и прашинките. Изпразнените обвивки от ченк-поп и хартиените топчета накараха атмосферата в залата да заприлича на снежна виелица.

Изведнъж Мадисън се сети за Тийни. Тя вероятно гледаше всичко това по „Вътрешен обзор“. Започна да му се гади. Тогава погледът му попадна върху лорд Търн. Все още имаше някакъв шанс.

Лорд Търн остави бурята да утихне. Очите на Мадисън не бяха единствените, които бяха фиксирани върху него. Гледаше го цялата нация.

Той загърна алената си роба. След това разтри издяланато си лице. От устните му се отрони една ругатня, която беше твърде тиха, за да се чуе през шепата му.​

Той седя така цели три минути. И тогава каза:

— Не е моя работа да създавам прецеденти. За жалост има хиляди съдебни случаи, според които човек не може да бъде наказан за това, че си изпълнява задълженията, които са му наредени. Ако не бяха такива правилата и законът, хората щяха да бъдат убивани от началниците си заради това, че не са извършили нещо, за което са щели да бъдат убити от закона. Също за нещастие, в една нация, която толкова често е във война, един по-старши по чин не може да бъде наказван за издаването на заповед, която ако бъде изпълнена, води до углавно престъпление. Някой ден Великият съвет или Императорът могат да разрешат това противоречие, макар че се съмнявам, защото това е опасна почва. Най-добрата гаранция, за целостта на нацията е да се направи така, че само почтени хора като кралски офицер Джетеро Хелър да имат власт.

Мадисън изстена. Почвата под краката му ставаше нестабилна.

— Но — продължи лорд Търн с внезапна лукава усмивка към адвокатите на Грис — вие се докоснахте до един много важен аспект.

Грис, чиито надежди се бяха възродили, сега се сгромоляса в пълно отчаяние.

— Вие несъмнено бяхте много компетентни съдии във вътрешната полиция, а вие, сър, несъмнено бяхте един много компетентен екзекутор. Вие ме баламосвахте да ви слушам ден след ден. За щастие, ние, в Кралския съд и затвора сме отговорни само пред Императора. Това не ни поставя над общоприетия закон. За да предпазим Императора от евентуални грешки, ние трябва да сме много компетентни и по най-малките правни подробности, за които някой някога е чувал.

Възрастните мъже, които бяха в ролята на адвокати на Грис, изглеждаха така, сякаш основното им занимание е да скърцат със зъби. Въобще не се отнасяха добронамерено към това да им се чете конско пред публика, та дори и да бе от страна на някакъв Кралски съдия.

— Има един случай — продължи Търн, — който вече е станал прецедент. Той е отпреди около 3000 години. Манда срещу Буунт, доста известен по онова време. Развил се от жалбата за установяване правото на собственост на един наследник. Съдебното решение, взето в местния съд, било обжалвано с петиция до Императора и процесът започнал отначало, но тук, в Кралския съд. Хората, които подали жалбата, предявили право на три милиона кредита в имущество, като заявили, че наследникът не е законно дете на бащата, тъй като никога не бил сключван брак. Мога да ви уверя, че въпросът е бил много горещо оспорван, като се има пред вид за каква собственост става въпрос. С помощта на един целолог майката била установила истинския баща. Наследникът потвърдил, че това доказва правото му на собственост. Съдът… — И тук той погледна под вежди адвокатите на Грис, докато целият свят тръпнеше в очакване. — Съдът заявил категорично, че регистрирането на зачеване може по напълно законен ред да замени брака.

Търн остави думите му да потънат в тишината, която беше много напрегната в голямата зала.

— Наследникът спечелил делото. Манда срещу Буунт. Можете да го прочетете в библиотеката ни на горния етаж, ако искате. Можете обаче да ми се доверите. Видях и дешифрирах брачните договори, подписани на планетата Земя или както там й е името. Те до един са подписани след датата, в която вдовицата Тейл е заченала детето си. — Той се усмихна. — В моя Кралски затвор не е било извършено никакво двуженство: церемонията е била излишна. Където и да е извършил Грис двуженство, то това не е тук. По закон той вече е бил женен за вдовицата Тейл, месеци преди да се ожени за която и да било друга жена. Поради това обявявам обвинения — офицер от Апарата Солтан Грис — за невинен по обвинението за двуженство в този затвор.

Шокът беше толкова голям, че в рамките на половин минута никой не посмя дори да си поеме дъх.

И ТОГАВА СЕ РАЗРАЗИ БУРЯТА!

Стражите трябваше да се борят като лепъртидж, за да задържат публиката по местата й. Надзирателите от затвора се бяха превърнали във вихри от електрически камшици. Те успяха да не допуснат никого до предната част на залата и да защитят Грис от това да бъде разкъсан парченце по парченце, но само защото някой, а после и други забелязаха, че лорд Търн удря по гонга с все сила: те просто видяха движенията му, звукът потъваше безследно. Търн, освен това беше вдигнал и ръка.

Понеже лорд Търн се опитваше да каже нещо, постепенно гюрултията утихна временно.

— ОБАЧЕ! — извика Търн в мегафона си вероятно за двайсети път и когато гласът му отново можеше да се чува, продължи: — Ще трябва да задържа Солтан Грис под арест, докато не се изясни статутът на Джетеро Хелър. Солтан Грис може да е извършил и други престъпления, за които обаче да знае само Хелър. Много е възможно на Солтан Грис да не му се размине жестоко наказание или дори екзекуцията. Стражи! Отведете затворника в килията му. ОБЯВЯВАМ ДЕЛОТО ЗА ПРИКЛЮЧЕНО!

Тълпата малко се поуспокои. Когато обаче ги изкарваха от съда, цели групи продължаваха да крещят: „Смърт на Апарата!“.

Когато чу първото съдебно решение, Грис беше отишъл на седмото небе. Когато обаче чу второто, беше потънал в пълно отчаяние. Завлякоха го в килията му в полусъзнание, той дори не можеше да ходи.

Мадисън гледаше как откарват Грис, но самият той се пържеше в собствен сос. Беше се вцепенил от ужас пред онова, което Тийни можеше да мисли или планира сега. Той НЕ й беше осигурил попечителството над Грис. Но, я чакай, дали не беше останала още една вратичка? Мадисън помисли, а след това потрепери.

Изведнъж си даде сметка, че не разполага с много време. Реакцията на обществеността можеше да прелее чашата. Ломбар можеше да се ядоса от всичко това. Тийни щеше да е бясна.

И изведнъж на лицето му се появи усмивка. Той все още имаше власт. Той щеше да докара нещата до славен край и при това с ГРЪМ И ТРЯСЪК!

Глава шеста

Мадисън изкара някак следващия ден.

Чувстваше се ужасно.

Най-добре подготвеният му план не беше проработил!

Съдебната процедура напълно беше изместила въпроса за Хелър. На Мадисън му се струваше, че Хелър някак го е подхлъзнал, като е дал онези материали за изнудване на адвокатите на Грис. Хелър не си ли даваше сметка, че Мадисън само се опитва да го направи безсмъртен? Кой би се противопоставил на подобно нещо, а още по-малко да го осуетява? Проклети да са тия аматьорски намеси във връзките с обществеността!

Но това не беше всичко, което притесняваше Мадисън: Тийни щеше да е изпаднала в пълна ярост! Лишена от жертвата си, въпреки обещанията на Мадисън, никой не можеше да знае какво ще направи тя. А пък налице беше и въпросът за Ломбар Хист: той нямаше да бъде доволен от начина, по който Апаратът беше направен на пух и прах.

Мадисън разсъждаваше нервно дали загубва контрол над себе си. Може би напоследък не беше достатъчно невротичен и може би поради тази причина геният му дремеше.

Докато стоеше до прозореца на спалнята в градската си къща с поглед, отправен към Джой сити, той усети, че сферата му на влияние се срутва във всеки един момент.

На четвърт миля пред него се издигаше стълб от дим. Мадисън чу някакъв шум зад себе си и каза:

— Какво става там?

Беше момичето Флип от цирка. Напоследък тя се беше заела с това да му оправя леглото, да му приготвя дрехите и да му говори с недомлъвки, което го разтревожи. Тя се приближи до прозореца:

— О, това е клуб „Камата“, свърталище, в което се събират офицери от Апарата. Чи и аз бяхме там, когато тълпата го подпали. Мястото обаче е една износена дупка, няма нищичко за плячкосване. Служителите в моргите са претрупани от работа, а по улиците още лежат много трупове, обаче ние не можахме да се сдобием с нищо и от тях: някой тъп идиот вече им беше отмъкнал портфейлите. — Тя беше поставила ръката си върху задните му части и това го накара да настръхне. Той се махна от прозореца и посегна към едно сако.

— О, на ваше място не бих излизала навън — каза Флип. — Много по-приятно би било просто да си стоите тук и да се въргаляте в леглото. Навсякъде са плъзнали огромни тълпи, които търсят офицери от Апарата. Ето на, ей там има една такава.

Мадисън се върна до прозореца. Около хиляда души претърсваха улицата 76 етажа по-долу. Дори на такава височина Мадисън чуваше монотонното им пеене:

— Изглежда нещо много ги е разстроило — каза Мадисън.

— О, много е хубаво, че всички са разстроени — отвърна Флип. — Това създава много възможности за пребъркване на джобове и т.н.: една добра, здравословна обстановка за престъпления. Днес във всички градове е така. Ние с още две момичета сигурно пак ще излезем навън, но за теб, шефе, ще е много по-безопасно да си свалиш панталона и да се пъхнеш отново в леглото. Мога да правя много хубави неща. Бих могла да започна с един бибит. Ти даже няма да се напрягаш, само ще си лежиш и ще му се наслаждаваш. След това би могъл…

— Трябва да мисля — каза й Мадисън.

— Добре де, ти можеш да си мислиш, докато те работя: така могат да ти хрумнат велики идеи. Хайде сега, сложи си ръката…

— Флип, тичай навън и кажи на репортерите ми, че искам да се видя с тях в офиса си.

— О, шефе, не е необходимо тия бибипци да стоят наоколо и да наблюдават. Може да се разгорещят и да ми се струпат отгоре! Те не са способни на едно бибипано бибипане: знаем, защото ги пробвахме.

Тя беше започнала да сваля халата си. Мадисън я облече обратно, без никакъв признак на слабост.

— Флип, моля те.

— Има нещо странно в теб, шефе. Сериозно говоря. Иди и сам си доведи бибипаните репортери!

След като тя излетя от стаята, Мадисън намери Флик и го накара да свика пресконференция в офиса му.

Петимата репортери, авторът на книги на ужаса, както и режисьорът в ролята на консултант скоро се събраха около бюрото на Мадисън.

— С какво място разполагаме? — попита Мадисън.

— С никакво — отвърна един от репортерите. — Във всички вестници цялата първа страница е заета със съдебното решение за случая Грис: За капак на всичко, като добавка към шокиращата новина за оправдаването на Грис, някой е дал на вестниците снимка, направена миналата година на прощалното тържество на някакъв влекач, на която се вижда как Грис яде човешка ръка. Сигурно е бил някакъв сладкиш, но цялата страна е полудяла по тази снимка. Всички вече крещят, че тия от Апарата били канибали. На втора страница излизат снимки на горящи сгради. Останалите страници са претъпкани със списъци на пострадалите в безредиците. Цялата сутрин сме се опитвали да прокараме напътствията ти за връщането на името на Хелър в пресата. Офисите в издателствата са претъпкани с други материали. Даже съпругите търчат из тях. Познавате ли оная побъркана старица-овчарка, която твърди, че е забелязала Хелър в някаква пещера? Дяволите да я вземат, защото я изгубихме, когато се присъедини към някаква тълпа. Нищо не успяхме да пробутаме.

— От онова, което знам за режисирането на бунтовнически сцени — намеси се режисьорът, — мога да кажа, че ситуацията ще става все по-напечена, но няма да се успокои. Преоблякох двамата актьори като генерали от вътрешната полиция и ги изпратих навън. Хората от вътрешната полиция смятат, че нещата са излезли от контрол: опитват се да накарат Армията да им помогне, но Армията им казва: „Гледайте си оная работа, и без това си имаме достатъчно неприятности като се опитваме да удържим Флота“. Няма смисъл.

— Е, положението не е чак толкова трагично — намеси се Флик от вратата, без да са го поканили. — Голяма част от екипа ни се притесняваше, че е свързан по някакъв начин с Апарата, така че тримата с Кун и Туа бяхме навън до сутринта, за да събираме личните пластинки от труповете. Граждани, сини бутилки, хора на властта — сигурно разполагаме с около две хиляди, сред които има всичко, което си пожелаете. Даже се сдобихме с трийсет комплекта номера от различни повредени коли. Компютрите няма да са актуализирани или ще бъдат блокирани седмици наред, така че е повече от безопасно да ги използваме. Ако не се бях заклел, че повече няма да обирам банки, щяхме да си живеем в пълен разкош. Но поне разполагаме с маневреност. Така че нещата изглеждат доста прилично.

— Приемам всякакви предложения по отношение на това как да завземем инициативата в пресата отново — каза Мадисън.

— Аз — намеси се режисьорът — бих казал, че е по добре да си седим мирно и тихо и да изчакаме всичко да поутихне. — Останалите кимнаха.

Мадисън поклати глава.

— Опитах се да ви науча на някои от основните правила на връзките с обществеността. Едно от тях е свързано с насоките. Не бива да се противопоставяте на тенденциите. Това е фатално: така просто изразходвате енергията си, на която се противодейства. Това, което трябва да правите, е да се движите с тенденцията.

— Да, обаче настоящата насока — каза един репортер — е свързана с бунтове и противопоставяне на Апарата.

Тълпите ги разкъсват на парчета, когато успеят да открият някой от тях извън защитените зони на базите и установките им. Точно тази насока ни създава неприятности.

— Въпреки това — каза Мадисън — принципът продължава да важи. Опитите да се уталожат нещата с помощта на връзките с обществеността са прахосване на едно много добро средство. Има още един принцип, който трябва да разберете: винаги трябва да влошавате тенденциите.

— Да ги влошаваме? — възкликна един репортер. — Та това е почти невъзможно. Тълпите навън подпалват сгради и сриват паметници; контролът на движението е почти блокиран; болниците са препълнени; новинарските екипи почти не могат да работят, а разпространението на пресата става все по-малко. Положението във всеки по-голям град на Конфедерацията е такова. Ако стане и малко по-лошо, ще сме неми като риби: няма да разполагаме с никакво средство за масово осведомяване, освен „Вътрешен обзор“! А хората дори там търчат така френетично насам-натам, че мястото е заприличало на психиатрията на север. Трябва просто да оставим всичко да се уталожи.

Мадисън пусна една дълга въздишка. Зелените специалисти по връзки с обществеността винаги се обучаваха много трудно. Но това не беше всичко, което го караше да въздиша. Той не искаше да пропилее последните си два шанса.

— Не — каза той. — Това доколко е прогресивна и напреднала една култура, се измерва със степента, до която могат да се влошат нещата. Най-големите авторитети, които някога са живели, непрестанно са доказвали това. Лорд Кейнс, Карл Маркс — както и други истински гении от такъв ранг — винаги са имали наум този принцип. Поради тази причина почти ги боготворят. Те са били и едни от най-великите специалисти по връзки с обществеността, които някога са живели. Нека сега си поговорим отново за трите основни принципа: максимално Покритие, максимум Дискусии и максимално Доверие. Единственият начин, по който можем да се доберем до тях, е като влошим нещата.

— Свети комети! — възкликна един репортер. — Та нещата за нищо на света не могат да се влошат повече. Следващата стъпка, която ще направят, е да блокират телефонните централи и всички останали служби! Шефе, по улиците има почти сто милиарда души, разпръснати из бунтуващи тълпи…

— О, Боже — възкликна на свой ред Мадисън. — Виждам, че не можете да ме разберете. Ние трябва да увеличим Дискусиите. Те пък в същността си са истински Конфликт. Само тогава ще можем да си възвърнем Доверието в нас като специалисти по връзки с обществеността.

— Да увеличим дискусиите? — попита един от тъпо зяпналите репортери. — Цялата нация е срещу Апарата. Флотът и Армията са се хванали гуша за гуша. Вътрешната полиция… чухте ли изстрелите на улицата току-що?

— Вътрешната полиция е срещу всекиго — довърши мисълта му един друг репортер. — Наоколо има повече Дискусии/Конфликт, отколкото е имало някога през последните десет хиляди години. Човек ПРОСТО НЕ МОЖЕ да ги увеличи!

— Напротив, можем — отвърна Мадисън. — И за да свършим добре работата си на специалисти по връзки с обществеността, ТРЯБВА да го направим!

— Как? — зяпнаха го те.

Мадисън се наведе напред. Направи им знак да се приближат. Те наклониха главите си към неговата. Той зашепна.

Когато се отдръпнаха назад, те се взираха в него със страхопочитание.

— О, ВСИ СВЕТИИ! — промърмори авторът на книги на ужаса. — Той МОЖЕ да ги увеличи!

Мадисън се усмихна. Сега вече щеше отново да върне нещата в правия път и да ги подкара в необходимата насока: към Хелър.