Обречена планета

Глава първа

Палас сити беше най-безопасното място. Не само че беше тринайсет минути в бъдещето, но, като Спитиос, беше защитено откъм тълпи поради простия факт, че те не можеха да прекосят обширната Велика пустиня пеша или с приземни коли. Палас сити, освен това разполагаше и със стабилни бункери за външна защита, които можеха да обстрелват всичко, което мине над тях в небето.

Под жълтата мъгла на деформираното пространство, в голямата кръгла чакалня на Императора, Ломбар Хист седеше с гръб към заключената и залостена врата на спалнята, с лице към генералния щаб.

Говореше един облечен в червена униформа стар престъпник, по чието белязано от битките лице личаха и следите от разврат и липса на сън.

— Армията най-накрая взеха собствено решение да ни съдействат — говореше той. — Хиляда транспортни средства стовариха един милион души на Калабар. Това освободи останалата част от нашите сили там, които трябва да пристигнат на Установката на Апарата Номер 7 тази вечер. Което ще рече, сър, че на практика ние вече нямаме никакви отряди на Калабар, а само няколко наблюдатели. Лично мен това ме освобождава от длъжността на надзирател към щаба на Калабар. Та се чудех дали не мога да предприема едно малко изкачване в планината Блайк. Имам си едно имение там…

— Ще останете на поста си! — прогърмя Хист, като тресна с жилеца си върху бюрото. — Направете комитет за по-нататъшно потискане на населението. Това никога нямаше да се случи, ако го бяхме планирали предварително. — Той посочи друг генерал с жилеца си. — Ако на Тър му беше дошъл умът, ако беше направил няколко предварителни плана, сега нямаше да има неприятности. Газ. Издигнете няколко газови камери за унищожаване на размирниците: ще ви дам схемите от едно проучване, направено на Блито-3.

— Сър — каза посоченият генерал, — мисля, че нямаме време за построяването на каквото и да било. Над двеста главни квартири на Апарата по градовете са изтрити от лицето на планетата до последния човек. Ако можех само да получа няколко отряда от изходните бази…

— Изпразнете няколко затвора и облечете контингента им в униформи — тракна със зъби Хист. Аз ли трябва да мисля за всичко?

Тър вече правеше това с пълна скорост, но успя да задържи езика зад зъбите си.

— А вие, генерал Мук — продължи Хист, — как се справяте с изходните бази за нахлуване на Земята?

— Всъщност — отговори Мук — за малко отложих подготовката за нахлуването на Блито-3. Стуваше ми се, че двата и половина милиона отряда могат да са необходими тук, на Волтар.

— Ала-бала! — каза Хист, като се взираше в другите генерали. — Разполагаме с милион и половина отряда на Апарата, които да се справят с Волтар, а и някои други. Това тук не е всеобхватна гражданска война. Става въпрос само за някакви си тълпи. Рано или късно ще им омръзне да ги стрелят и тогава всичко ще свърши.

— Имаме проблеми с доставчиците — каза Мук. — На отрядите, които се върнаха от Калабар, не им достига почти нищо. Изглежда не можем да осигурим доставки на площта на изходните бази. — И той побърза да допълни: — Разбира се, изпращаме въоръжен конвой и просто нападаме магазините по градовете и разбира се, можем да осигурим оборудването. Имахме малко неприятности с тълпи, които подпалваха разни заводи, а освен това сме загубили екипите на осемнайсет конвоя в улични схватки до тази сутрин, но до два дни можем да бъдем в пълна готовност за нахлуването дори при това положение. Просто си помислих, че при всички неприятности тук, можете да имате нужда от силите, приготвени за Блито-3.

— Не, не, не — отвърна Ломбар. — Та ние се борим просто с една измет. Вие другите трябва само да вземете по строги мерки, това е всичко. Нахлуването ще започне както е планирано, независимо от местните размирици. — И той се разхили дрезгаво. — Невъоръжена измет, паплач.

— Изглеждат доста освирепели — промърмори един генерал от задните редици. — Загубите ни вече възлизат на над петдесет хиляди човека.

— Кой каза това? — изръмжа Ломбар. — Да не би да сте се изплашили или нещо такова? Е, говорете!

Той не получи отговор, защото във външната зала се чуха забързани стъпки.

Един офицер от щаба, следван от двама други мъже, се втурна в стаята. Генералите вдигнаха погледи разтревожено. Тримата новодошли носеха със себе си огромни купища вестници.

Генералщабният офицер стовари своя куп на бюрото на Ломбар й посочи с треперещ пръст. Заглавия, които бяха изпълнили цялата първа страница:

ХЕЛЪР ОТВЛИЧА ИМПЕРАТОРА

Пишеше го във всичките седемдесет вестника.

Един генерал успя да се свести от шока и френетично включи един от екраните на „Вътрешен обзор“. Затрептяха думите: „С НАЙ-СМЕЛОТО НАПАДЕНИЕ В ИСТОРИЯТА НА ВОЛТАР ОБЯВЕНИЯТ ИЗВЪН ЗАКОНА ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР Е ОТВЛЯКЪЛ КЛИНГ НАДМЕННИ, ИМПЕРАТОР НА ВОЛТАР!“

Генералите стояха като алени ледени статуи, с очи, бумтящи от гюрултията и изпълнени със заглавията.

Глава втора

Сред тази замръзнала на мястото си група хора се втурна Дж. Уолтър Мадисън. Беше облечен в сива униформа на офицер от генералските служби и носеше защитни очила за пясък. Режисьорът и снимачният му екип го следваха по петите с гръм и трясък.

— О, небеса! — извика Мадисън. — Толкова се радвам, че те намерих, шефе! — Всъщност не беше случайно, че Мадисън знае къде е Хист: беше пуснал хора да го следят през цялото време.

Мадисън се спря пред стъписания Хист. Посочи заглавията във вестниците на бюрото му. Направи се на задъхан.

— Опитах се да ги накарам да изчакат с обявяването на новината, докато не се консултирам с теб, но тия предатели не искаха да чакат! — Каква ужасна лъжа беше това! Беше накарал репортерите си да пробутат чрез писмото, което беше получил от Хелър, новината във всички вестници. Беше чакал в преддверието, докато не видя, че тримата офицери носят вестниците.

Ломбар го зяпаше. Зяпаха го и генералите. Мадисън даде знак с ръка на режисьора и екипа му да започват да снимат на живо направо за системата на „Вътрешен обзор“ за цялата Конфедерация, както беше уредил менажерът по нареждане на Мадисън.

— Бързо, бързо! — извика Мадисън. — Трябва да предприемем бързи действия, за да спрем тия клюки. Бързо отворете онази врата, за да покажем на цялата Конфедерация, че Императорът е още тук!

Ужасен Ломбар видя от бюрото си, че лампичките на камерите светят, което означаваше, че са в ефир! Той спонтанно опита да се скрие зад тялото на Мадисън. Тогава видя върху бюрото си жезъла на Хелър: грабна го конвулсивно и го скри зад гърба си. Опитваше се да измисли нещо, каквото и да било, само да предотврати ужасното разкритие.

Собствените му генерали, които нямаха никаква представа за това, без да искат му направиха лоша услуга. С различаващи се по височина гласове всички казваха бързо и с различни думи едно и също: „Да, за Бога!“, „Отворете вратата!“, „Това е катастрофа!“, „Проверете тая спалня!“.

Мадисън грабна някакви ключове й започна да отключва множеството брави. Ломбар беше твърде парализиран, за да го спре.

Мадисън успя да отключи вратата и я разтвори с широк размах. Той и генералите се втурнаха вътре. Режисьорът набута и Ломбар сред тях.

СТАЯТА БЕШЕ ПРАЗНА!

Камерите се завъртяха из цялата кралска спалня.

Мадисън разбра много добре, че стаята не беше обитавана от месеци: храната по съдовете беше загнила, а изпражненията по покривките на леглата бяха засъхнали. Той вдигна завивките, за да скрие това доказателство, като се направи, че иска да погледне под леглото.

Мадисън скочи и извика:

— Трябва да е станало снощи! О, Боже, страх ме е за живота на Императора!

Тогава видя, че Ломбар държи нещо зад гърба си.

— Какво сте намерил? — извика той. Грабна жезъла и камерите го фиксираха. Докато го оглеждаше, Мадисън го държеше така, че да може да бъде сниман добре: — Доказателството! Той е оставил доказателство! Това е офицерският жезъл на Джетеро Хелър! Сега вече знаем със сигурност кой го е направил! Обявеният извън закона Джетеро Хелър е отвлякъл Клинг! О, това е катастрофа! О, беда! С нас е свършено!

Мадисън направи едва забележим знак на режисьора и камерите незабавно започнаха да снимат цялата стая педя по педя. Това ги отклони от Ломбар. Мадисън застана зад гърба му и зашепна нещо в ухото му разтревожено.

Ломбар излезе от шока си. Камерите се фиксираха върху него.

— Да, да! — извика той. — Незабавно! Генерали! Наредете на всички части на Армията и Флота да го преследват! Негодникът е избягал на Калабар!

Режисьорът накара камерите да правят панорамни снимки, когато генералите хукнаха да раздават заповедите.

Веднага щом видя мигащите лампички на камерите да угасват, Ломбар потъна разплут в едно кресло.

— О, това е ужасно — изстена той.

— Не, не е! — каза Мадисън. — Това е просто страхотно! Точно това е нещото, което ви беше необходимо! Голямо гражданско неподчинение, Император няма. Армията и Флотът сега са отстранени от пътя. Великата възможност най-сетне дойде!

— Възможност? — възкликна Ломбар, изпаднал в нов шок. — Та това е катастрофа!

— Не, не е — каза Мадисън. — Тронът е празен. Ломбар, ти си на път да станеш Император!

— Не, не — каза Ломбар. — Трябва ми тялото на последния монарх, за да го покажа на законно свикано съвещание на лордовете! Трябват ми емблемите на кралската власт! Те са изчезнали!

— Подробности, подробности — прекъсна го Мадисън. — Хайде сега, я се вземи в ръце. Моментът не е подходящ да ти се разтреперват ръцете. — Той извади от джоба си плоска половинлитрова бутилка от най-доброто уиски менте, което Болц внасяше. Мадисън беше направил само една малка промяна в него: то съдържаше една минимална доза ЛСД.

Ломбар отпи. Питието премина като огън през гърлото му. Той усети, че кръвта му отново започна да тече във вените му. Отпи още една глътка.

— Сега се чувстваш по-добре, нали? — попита го Мадисън. След което се обърна към режисьора: — Нагласете камерите.

Глава трета

Всички от персонала на Имперския дворец бяха посинели от страх. След като бяха прекарали последните няколко месеца заключени в стаите си, когато сега офицерите от Батальона на смъртта ги изровиха от жилищата за прислугата, те бяха напълно сигурни, че ще бъдат екзекутирани. Въздъхнаха с огромно облекчение, когато видяха, че ги водят под строй в голямата тронна зала, която само трябваше да приготвят.

Обширната куполовидна зала беше около триста метра в диаметър, а между позлатения под и небесносиния таван имаше трийсет метра. Гигантският трон на Волтар се издигаше непоколебимо върху подиума. Беше направен от искрящ виолетов камък с инкрустирани скъпоценни камъни.

Мястото беше покрито с прах и студено като гробница. Беше необходим половин час на двеста човека да го изметат и лъснат. Те не можеха съвсем да разберат какво става, защото залата беше пълна с хора с морскосини униформи и значки на „Вътрешен обзор“, които използваха уличен жаргон, който според прислугата не беше типичен за служителите на „Вътрешен обзор“.

Двама слуги и един сенешал от кралския дворец се опънаха, когато им беше заповядано да отворят скриновете с роби: така се правеше само на церемония, надзиравана от лорда на гардероба, който не беше там. Странните „хора от «Вътрешен обзор»“ ги събориха и започнаха да ги ритат, след което тримата въобще не си отвориха устата да протестират.

Един мъж, когото другите наричаха „костюмите“ ги накара да му покажат кои са наметалата за коронация, след което хората от Батальона на смъртта подкараха под строй персонала на двореца обратно към стаите им и отново ги заключиха до един. Почувстваха облекчение от това, че са все още живи.

В голямата тронна зала режисьорът посочи експерта по електронна охрана и каза:

— Вие нехранимайковци, помогнете му да нагласи мястото. Не забравяйте никое от устройствата. — Погледна към мястото, където бяха скупчени момичетата от цирка и уличниците, и им извика: — Бибипки такива, помогнете на хората да се облекат. Облечете се и вие. Разполагаме с твърде много бибипани жени, така че всички, освен три от вас, да се облекат като мъже. И никакво бибипане наоколо!

Един работник по декорите, който правеше нещо отстрани, извика:

— Хей, режисьоре, тая боя няма да изсъхне за по-малко от три часа!

— Бибипка му! — изкрещя режисьорът. — Просто кажи на хората да внимават.

Ломбар, който седеше в преддверието, беше все още малко неадекватен след преживения шок. Жълтите му очи бяха някак замъглени.

— Все още не мога да разбера как са се досетили — промърмори той.

— О, репортерите са доста неприятно племе — отвърна Мадисън. — Говориш ли на сън?

— Не мисля, че наркотиците те карат да говориш на сън — каза Ломбар. — Може би е било от хероина.

— Ами той винаги действа така — рече му Мадисън. — Наистина ми се ще да ми беше казал. Можехме да си спестим голяма част от всичко това.

— Сигурно извадих голям късмет, че ти се намеси — каза Ломбар.

— Така си е. Хайде, пийни си още веднъж от това. Действа успокояващо.

Ломбар отпи отново. Мадисън погледна часовника си. Първоначалният ефект от действието на ЛСД щеше да се появи около един час след първата глътка. Оставаха двайсет минути. Самото фалшиво уиски вече правеше Ломбар доста замаян.

Влезе един генерал.

— Издадени са всички заповеди на Армията и Флота. Някакъв адмирал иска да знае дали имаме точни координати на самия Калабар.

— Кажи му просто да огледа цялото място — нареди Мадисън. — Да използва всички кораби, с които разполага, и да докладва за хода на огледа.

— Кажи му, че няма нужда от никакви координати — намеси се Ломбар. — Направо да избие всичко живо на Калабар!

— Това би поставило в опасност Императора! — отвърна генералът от Апарата.

— Аз съм напълно сигурен, че той е мъртъв така или иначе — каза Ломбар. — Издавайте всяка заповед като имате пред вид това.

— Щом е такова вашето нареждане — отговори генералът и се оттегли.

Мадисън малко се разстрои от това, че получаваше аматьорска помощ в делата си на специалист по връзки с обществеността. Но той сви рамене. Един Бог знаеше къде бе Хелър сега. Очевидно отвличането беше станало преди месеци. След спасяването на сестра си, Хелър можеше да е отишъл къде ли не: на Манко, на Земята? Кой го беше грижа? Единственото, което Мадисън искаше, бе да си получи отново заглавията. Започна да мечтае за живописните доклади и измъкванията на косъм, които щеше да фабрикува. Той не се нуждаеше от докладите на Армията и Флота! Той имаше голямо доверие в клиента си, че ще се изплъзва от всички, които бяха тръгнали по петите му. В онзи момент, въпреки множеството предишни несполуки, той беше абсолютно сигурен, че много скоро ще създаде най-безсмъртния престъпник, за когото някой някога беше чувал. В крайна сметка Хелър-Уистър, разбира се, щеше да бъде заловен и обесен, но с престъпниците винаги ставаше така и трябваше да се очаква. Какви заглавия обаче щяха да се появят междувременно! И о, Боже, колко доволен само щеше да бъде мистър Бери! Мадисън щеше да бъде посрещнат по червени килими с ширината и дължината на онова, което можеше да е останало от Земята.

Глава четвърта

Влязоха две момичета от цирка и започнаха да разсъбличат дрехите на Ломбар:

— Какво става тук? — попита Ломбар, вече доста пиян.

— Само още малко търпение, кексчо — каза Флип. — Ще те измъкнем от тия генералски парцали, преди да си успял да се изплюеш. Големи експерти сме по това.

Разсъблякоха го чисто гол. Той стоеше и зъзнеше.

— Ей, добър бибип си имаш — каза Флип.

— И аз мисля така — потвърди другото момиче. — Шефе, имаме ли достатъчно време?

— Млъквайте — скастри ги Мадисън. — Виж, Ломбар. Погледни това. — Мадисън държеше една златиста кралска мантия: беше изработена от лъщяща материя, върху която бяха налепени скъпоценни камъни, оформящи комети, слънца и планети. Изглеждаха като движещи се, когато платът се размърда.

За момент Ломбар изглеждаше така, сякаш ще припадне всеки момент. Той имаше една кралска мантия в кабинета си в Спитиос, която беше откраднал от една гробница. Когато беше сам, той често я обличаше, за да се наслаждава на себе си. Да се носи обаче такова нещо пред други хора от някой, който не е с кралско потекло, означаваше смърт. Внезапно го обзе параноя. Усети спазъм да повърне, който той разбра погрешно. Хвана се за стомаха и се опита да предпази мантията.

Мадисън погледна часовника си. Да, беше време за първото гадене и сърцебиене, предизвикани от ЛСД-то.

Той подаде на Ломбар шишето с уиски.

— Удари само още една малка глътчица и ще се почувстваш по-добре.

Ломбар отпи. Това го стопли. Спазъмът отмина.

Момичетата го облякоха в мантията за кралска коронация. Пъхнаха краката му в сандали от злато и скъпоценни камъни и щяха даже да го срешат, ако Мадисън не правеше нетърпеливи знаци към часовника си, застанал зад гърба на Ломбар.

Флик беше застанал на вратата, Мадисън му направи някакъв знак и той хукна нанякъде. Заедно с двете момичета накараха Ломбар да ходи.

Минималната първа доза ЛСД беше започнала да действа. „Нагласата“ сега беше много важна: състоянието на духа, в което се намираше Ломбар.

— Ти си най-могъщото същество в цялата вселена — каза Мадисън. — Трябва през цялото време да мислиш затова.

Ломбар кимна и успя да се концентрира по някакъв начин.

Отведоха го по коридора до голямата врата на тронната зала.

„Обстановката“ сега беше нещото, от което зависеше пътешествието при ЛСД. Две жени, облечени като лордове, направиха дълбок поклон и отвориха широко вратите.

Ломбар беше посрещнат от взрив от хвалебствена музика. Оркестърът на Императорския дворец, който беше изкопан от мазето и сега стоеше пред насоченото дуло на една пушка, свиреше като побъркан върху изтеглената назад сцена.

— Светлини! Камера! Действие! — изкрещя режисьорът.

Мадисън се отдръпна назад. Не искаше да бъде хванат в кадър. Можеше да каже, че Ломбар е полудял и е заповядал подобна церемония, ако нещата станеха много лоши, и екипът му щеше да го подкрепи. Той обаче не мислеше, че може да се случи нещо лошо. Имаше си работа с една fait accompli. Просветващите камери бяха директно свързани с „Вътрешен обзор“ и излъчваха на живо за цялата Конфедерация.

Двамата актьори, облечени в мантии на лордове, придружиха Ломбар по една блестяща пътека, от която изглеждаше така, сякаш той върви по слънчеви лъчи.

Цялата зала беше ПЪЛНА С ХОРА! Бяха стотици! Адмирали от Флота, генерали от Армията, лордове безчет! Всички се поклониха до един, после застанаха мирно и пак се поклониха. Продължиха да правят така, защото така бяха програмирани. Всъщност бяха електронни илюзии, измъкнати от къщата на генерал Лууп. Единствените живи хора в залата бяха музикантите, екипът на Мадисън и Ломбар!

На Ломбар „обстановката“ му се отразяваше добре. Под звуците на имперската музика, макар и малко несинхронизирана заради страха на музикантите, Хист продължи напред в подкрепящата компания на двамата актьори, облечени като лордове, следвани от двете момичета от цирка, дегизирани по същия начин.

Режисьорът забеляза, че събраната тълпа се кланя малко по-често, отколкото беше необходимо, и се концентрира върху Ломбар. На лицето му беше започнало да се появява странно изражение. Един Бог знаеше какви ли вътрешни картини се въртяха из пропития му с ЛСД мозък сега!

Отведоха го до подиума с трона. Тук той трябваше да коленичи. Понеже не беше свикнал да прави това, той продължи напред, та трябваше бързо да бъде поправен. С един ръчен монитор с троен екран режисьорът направи редакцията. Беше пуснал в ефир три камери, а двамата общи работници, които бяха в ролята на оператори, вършеха работа, макар и да не се справяха отлично.

Тогава от една друга врата влезе уличница, облечена в одеждите на архиерей, следвана от двама готвачи, облечени като свещеници.

„Архиереят“ се приближи до коленичилия Ломбар и направи няколко движения над главата му, които се надяваше, че са верни, след това се извърна, взе кралския медальон от един „свещеник“ и го окачи на врата на Ломбар. Верижката издаде подходящия звън, защото беше от позлатено желязо. Тогава уличницата се обърна, взе скиптъра от другия „свещеник“ и го подаде на Ломбар. Беше направен от картон, та когато Ломбар го стисна конвулсивно, той се огъна.

Режисьорът включи една камера, която снимаше тълпата и изсъска по радиостанцията си на един декоратор да влезе и да изправи скиптъра. Когато това стана, режисьорът отново включи камерата, снимаща церемонията отблизо.

Помогнаха на Ломбар да се изправи и да се качи на трона.

— Короната — изсъска режисьорът. — Забравихте бибипаната корона. — И той отново включи на механично кланящата се тълпа.

Двамата „лордове“ накараха Ломбар да застане отново на колене.

Без много да се церемонят, Флип и другото момиче, които бяха облекли Ломбар и които сега бяха в одеждите на знатни дами, грабнаха възглавничката, върху която беше поставена короната, и импровизираха нещо като танц, докато я носеха помежду си. На режисьора това много му хареса. През изминалите сто години никой не беше виждал коронация, така че това нямаше никакво значение според него. Отряза танца.

Флип и другото момиче оставиха „архиерея“ да вземе короната от възглавничката. Боята още не беше засъхнала, та „архиереят“ трябваше да избърше ръцете в наметалото си, преди да продължи нататък.

Понеже не бяха сресали Ломбар, косата му не се поддаваше на оформяне и доста се озориха, докато я напъхат под короната. Бяха я направили твърде малка. Но уличницата успя да я нагласи някак.

— Кажи нещо! — изсъска режисьорът в микрофончето зад ухото на „архиерея“.

— Мисля, че ще остане на главата му — каза уличницата на целия Волтар.

Двамата „лордове“ вдигнаха Ломбар и го качиха на трона.

Флип и другото момиче не знаеха какво да правят с възглавничката. Досега обаче всичко беше импровизирано и те решиха да продължат по същия начин. Флип подхвърли възглавничката с елегантен жест над главата си, след което двете момичета се обърнаха с подскок, за да покажат костюмите си и направиха това, което винаги правеха пред зрителите на фалшиви тронове в цирка — затанцуваха, като извиваха ръцете си като змии пред лицето на Ломбар, след което се настаниха елегантно от двете му страни под облегалките на трона с глави на нивото на кръста му.

Изведнъж Мадисън си спомни, че заради напрежението от другите грижи, беше забравил да напише изявление, па камо ли да го даде някому. Целият Волтар гледаше, но никой не знаеше какво за Бога става пред очите му.

— Сега! — изсъска режисьорът в микрофона на специалиста по електрониката.

Нищо не се случи. Тогава специалистът по електрониката изсъска обратно на режисьора:

— Някой е настъпил бибипания шнур!

Ломбар започваше да става неспокоен. Един Бог знаеше какво му минава през главата в онзи момент. Тъй като ЛСД предизвиква усещане за ускорен ход на времето, той със сигурност не си даваше сметка, че някой е настъпил някакъв шнур и поради тази причина в програмата зейва дупка.

Флип обаче знаеше какво става и докато седеше до трона тя даде да се разбере, че е родена и обучена участничка в трупа. Обектът на цялото шоу ставаше все по-неспокоен. Отстрани на изобилстващата и разкошна пелерина на тоя обект имаше цепнатини. Ненаблюдавана от камерите, тя плъзна близката си до него ръка, пъхна я в един от отворите и я положи нежно върху едното му бедро, което беше скрито от одеждите.

Жълтеникавите очи на Ломбар за момент проблеснаха от изненада.

С длан и ръка до китката скрити в цепката на мантията му, Флип седеше с лице, върху което беше изписано най-високомерното и благородно изражение.

Ломбар се успокои. Той отпусна глава назад. Чертите му започнаха да се изопват в екстаз.

Високомерното и благородно изражение на Флип стоеше непокътнато. Погледът й обаче за секунда пробяга встрани, след което клепачите й започнаха да трепкат ритмично.

— Страхотно е, страхотно — прошепна изпадналият в екстаз Ломбар.

— Страхотно — изсъска режисьорът, — задръж го така. — А после се обърна към специалиста по електрониката: — Побързай!

— Готово — чу се отговорът.

Ломбар изпружи крака, след което жълтите му очи се отвориха широко.

Четири, преброих ги, четири електронни илюзии на ангели се спуснаха надолу от небесносиния купол на огромната зала.

Закръжаха точно над главата му!

Единият от тях, нежно и ефирно същество, изведнъж каза с плътен мъжки глас — специалистът по електрониката не успя да намери момичето, което трябваше да свърши тази работа:

— Е, Хист, стари приятелю, най-сетне успя, а и беше крайно време!

Ломбар потръпна в екстаз.

Лицето на Флип — благородно и високомерно, продължаваше да отмерва ритмичното поклащане. Устните й леко се разтвориха, докато тя се опитваше да се съсредоточи.

Мадисън ръкомахаше като луд към режисьора, за да му даде знак да включи камерата и да я задържи така.

Режисьорът направи стопкадър, който беше изпълнен с блажената усмивка на Ломбар, и се опита да изреже сплетената му коса, която вече беше изцапана с влажна позлата от короната.

Мадисън вече държеше микрофон в ръка. Почука по него с пръст — бум, бум. Беше включен.

— Дами и господа от Конфедерация Волтар — започна той, — току-що започнахме директното излъчване на живо, на живо, на живо, коронясването на Ломбар Великолепни. Поради обстоятелства, които не са под нашия контрол, в кралската линия на Волтар се появи празнина. Обявеният извън закона Джетеро Хелър отвлече Клинг Надменни, а беше жизненоважно тронът да не остане празен по време на настоящите национални размирици. В пристъп на саможертва Ломбар Хист, доскоро шеф на Апарата, а след това и Диктатор на Волтар, се вслуша в отекващите искания на множеството и се възкачи на трона по всеобщо признание. Тази програма се излъчва за вас с любезното разрешение на Великия съвет. Да живее Ломбар Великолепни. Той ще даде всичко от себе си.

И в този момент Ломбар наистина даде всичко от себе си. Скритите усилия на Флип стигнаха до кулминацията си.

— Оооох! — изстена Ломбар, а тялото му подскочи конвулсивно.

Флип се ухили.

Режисьорът задържа камерата върху лицето му, докато Ломбар дишаше тежко.

— Спрете — нареди режисьорът. — Стана страхотно!

Глава пета

Ако Конфедерацията си беше мислила, че в нея стават бунтове, те не бяха нищо в сравнение с бунтовете, които избухнаха в деня след коронацията.

Целият стъписан Волтар не знаеше какво да си мисли за събитието по „коронацията“, когато то се беше появило по „Вътрешен обзор“. Мълвата беше плъзнала сред тълпите, а даже и в битките с Апарата, и действията бяха прекратени, защото първо единици, а след това и всички останали се втурнаха към най-близките екрани на „Вътрешен обзор“ в коли, танкове, сгради, магазини или домове. В началото някои си мислеха, че слухът, който ги е довел пред екраните, е някаква грешка: Това някакъв стар мюзикъл ли беше? Или пък цирк? Или пародия, направена с лош вкус?

Волтар приема кралските въпроси много насериозно, така че играта с тия въпроси никога не е била приемана много безболезнено. Той беше благоденствал и беше останал стабилен векове наред в старата галактика, както и в продължение на 125 000 години в тази, при политическата система на една благоприятна монархия. В миналото се бяха появявали някои признаци на слабост в тая система, но подобни редки нарушения на кралските правила, дори когато бяха съпровождани със силни репресии, се разрешаваха с помощта на съвещание на местните лордове — които бяха хиляди, тъй като съществуваха не само на планетата Волтар, ами и на всички останали 109 планети. С други думи, съществуваше система за справяне с прекъсването на кралската, линия.

В живата памет на повечето от жителите на Конфедерацията, които бяха над четиристотин милиарда, никаква коронация не се беше извършвала, въпреки дългата продължителност на живота им. Те обаче подозираха, че подобна церемония ще бъде посетена от множество лордове, ще бъде помпозна, ще има паради, чествания и дори празнични дни, а също и фестивали, посещавани от хората в най-новите им дрехи. Нямаше да свърши за десет минути, по-голямата част от които да минат, без въобще да се разбере за какво става въпрос.

А пък накрая изявлението, че това изпълнено с неистов екстаз лице е новият им монарх и че не е кой друг, а шефът на организацията, с която се бореха дни наред по улиците — Апарата, със заслужаващата съдебно преследване лоша слава, наляха масло във вече силно пламтящия огън. Хора, които преди това бяха стояли встрани от уличните боеве, сега се втурнаха в тълпите по улиците с бесни викове. Правителствени офиси и сгради, които нямаха нищо общо с Апарата, станаха прицел на всичко, което можеше да бъде хвърлено, както и на всяко оръжие, което някой можеше да открадне или измисли.

Нормалното протичане на нещата и живота като цяло почти напълно спря. На негово място дойде анархията на яростта.

Вътрешната полиция се отказа от каквито и да било опити да контролира тълпите, а на някои места даже се присъедини към тях.

Димът от горящи сгради увисна като черна прокоба над хиляди градове. Сумата от вредите летеше нагоре към милиарди кредити и стотици хиляди жертви.

Колкото и да е странно, но докладите за всичко това се публикуваха единствено от самия Мадисън.

Той седеше на едно бюро в императорското преддверие, използвано преди от охраната. Из обширната стая се бяха разположили навсякъде четиридесет и деветте члена на екипа му. Понеже бяха получили гаранции за себе си от „Вътрешен обзор“, всички, с изключение на Мадисън, се бяха пременили в морско сините униформи на тази организация. Ризите, панталоните, ботушите и шапките с техните визори за предпазни очила бяха нещо лесно за обличане. Още повече че с пристигането на новините никой не държеше особено да изглежда като представител на Апарата: освен това, както беше отбелязал „лейтенант“ Флик, никой не се втренчваше особено в екипите на „Вътрешен обзор“ — те бяха приемани като част от сцената и макар хората да се интересуваха от онова, което се снимаше, никой не обръщаше особено внимание на снимачните екипи. Четиринайсетте жени го подкрепиха: най-вече защото униформите им изглеждаха красиви.

През нощта Мадисън беше подремнал, проснат върху бюрото. Ломбар беше в спалнята на Императора с всичките й изпражнения и тем подобни, хвърлен там да проспи фалшивото уиски и ЛСД-то, както и може би малко хероин и амфетамини, за които никой не знаеше, пък и не се интересуваше.

От време на време идваха генерали с новини, че ситуацията се влошава. Всички от тях откриваха, че освен Мадисън, никой не беше на работното си място: той ставаше, премигваше, изслушваше за някой нов град, който е избухнал в пламъци, и казваше:

— Само проверете, генерале, дали Армията и Флотът са по петите на Хелър — и се връщаше отново към съня си.

Около 9 часа сутринта, петнайсет часа след коронацията, Флип му донесе порцията главотръс и кексчета, които бяха плячкосали от императорските магазини.

— Шефе — каза тя, — изглеждаш ужасно. От тази стая може да се влезе в няколко спални, които може би са останали от времето, когато императорът е имал любовници. Всички от тях си имат бани. Намерих един въртящ бръснач на императора, както и една въртяща четка и шише сапун. Не съм ти донесла още една униформа на генерал от щаба, а тази, която е на теб, е цялата в пот, така че съм ти приготвила нов костюм от „Вътрешен обзор“. А сега си изяж закуската.

Изтощен до изнемога, Мадисън изгълта кексчето и главотръса. Почувства се по-добре.

— Можем да се вмъкнем в тази спалня — каза Флип, — да си откраднем малко време за бибипане, за да се освежиш, след което ще се преоблечеш.

Мадисън се стресна. Изведнъж му хрумна страхотна идея.

— Не, виж какво, не мога да оставя това бюро без човек. Поеми поста ми, докато се изкъпя и преоблека.

— Ей, бибипка му — отвърна Флип. — Но ти наистина си много странен. Нищо, така или иначе ще те вкарам в леглото. — И тя седна в креслото, което той освободи.

Мадисън огледа екипа си. Някои от хората дремеха, а група от шестима разиграваха на зарове някаква малка плячка, която бяха взели отнякъде си. Флик хъркаше на пода между Кън и Туа. Мадисън влезе в покоите на любовниците, за да се избръсне, да си измие зъбите, изкъпе и облече в новите дрехи от „Вътрешен обзор“.

В преддверието влезе един генерал и огледа с доста налудничав поглед.

— Мога ли да ви помогна? — попита го Флип с най-доброто подобие на мъжки глас, което можа да докара, за да подхожда на костюма й.

— Трябва да се видя с Хист! — каза генералът нетърпеливо.

Флип посочи с лъскавия си маникюр.

— Негово височество е точно в онази спалня и си отспива. Допълнителните забавления са безплатни. Не продаваме орехи, но пък можете да ми дадете бакшиш, ако искате.

Генералът се отправи с бързи крачки към спалнята на императора.

— Скръндза — измърмори Флип. — Ей, Флик! Няма ли начин да продадем няколко билета? Хората не могат всеки ден да видят императора пиян. — Тогава видя, че Флик просто хърка. — Бибипка му — каза си тя. — Никаква далавера. Можех да натрупам цяло състояние от всичко това. — И тя започна да изчислява възможната печалба от билети, напитки и бибипания на въпросното място. Стана й много забавно.

Хората от екипа продължаваха да дремят, без да имат никаква представа за съдбата, която щеше да ги сполети.

Глава шеста

В спалнята вонеше на стари изпражнения и ново повръщане.

Генералът затвори вратата на спалнята зад себе си. Той се взря в Ломбар, който лежеше върху мръсното легло все още в мантията си от коронясването. Генералът беше някак нерешителен, поради което походи малко напред-назад отстрани на леглото. Тогава реши, че рисковете от това да не събуди Ломбар са по-големи от тези при евентуалната му ярост. Той го раздруса за рамото.

Ломбар се събуди. Всичко беше наред, докато не се опита да извърне глава, при което махмурлукът го удари като с парен чук. Той премигна, след което се вторачи в генерала.

— Сър, искам да кажа, Ваше височество — започна обърканият генерал, — бих искал да докладвам…

— Ваше Височество? — възкликна Ломбар. — Я зарежи това! Можеше да ме убиеш! Да не би да се опитваш да се шегуваш?

— Не, сър. Не е шега. Вчера бяхте коронован за император.

— КАКВО? Ох, главата ми!

— Сър, Ваше Височество, нищо ли не си спомняте за това?

Ломбар се опитваше да раздвижи главата си. Болката го разтърси. Той сбърчи лице, като се опитваше да се ориентира. След това каза:

— Мислех си, че е само сън или нещо такова. Чакай. Истина ли е?

— Ами да, Ваше В… Ваше сър, но трябва да ви докладвам, че целият отдел на Апарата от Правителственото градче е в пламъци. Отрядите там се бориха до последния човек срещу тълпите и вътрешната полиция. Искам да извикам подкрепления за Палас сити тук.

— Ами, извикай ги, извикай ги — каза Ломбар. — Никой не те спира. Чакай малко. — Той се взираше в мръсната мантия от коронясването. — Ти каза, че вчера са ме коронясали. Нямам никакви спомени за това. КОЙ ГО Е НАПРАВИЛ?

— Всичко се излъчваше по „Вътрешен обзор“, Ваше в… сър. Струва ми се, че са го направили Мадисън и снимачният му екип, сър височество.

Може преди това Ломбар да е бил пиян и дрогиран, но всичко, което беше останало от тях, беше истинска ярост.

— Бибипка им! Вземи един батальон на смъртта и задръж Мадисън и екипа му под строг арест. Ох, главата ми! След това си извикай подкреплението. Хайде де, тръгвай! Махай се оттук!

— Сър, Ваше сър височество, има и още нещо. По „Вътрешен обзор“ току-що пуснаха странно предупреждение, че след половин час ще бъде направено важно съобщение, което засяга вас. Звучеше толкова заплашително, че се притеснихме. — И тогава той видя животинския бяс, който се появи на лицето на Ломбар, и добави бързо: — Да, Ваше сър, ще поставя Мадисън и екипа му под арест. — И хукна навън, преди Ломбар да си беше наумил да го убие.

Генералът се беше издигнал до такова високо звание, защото не се захващаше с неща, с които не можеше да се справи. Той се изнесе направо към вратата, като мина точно покрай Флип. Мина коридора и излезе от сградата.

Улиците на Палас сити вече приличаха на боен лагер. Генералът даде знак на един полковник от един батальон на смъртта, след което му даде строги нареждания и няколко предупреждения. След това тръгна към един от свързочните танкове, за да нареди да дойдат още отряди на Апарата както в града, така и в околностите, му.

Полковникът сграбчи един капитан на взвод от сто човека. Само в рамките на няколко минути отряди в черни униформи от батальона на смъртта се отправиха към множеството външни врати на императорския дворец и влязоха през тях, за да се съберат отново в преддверието на императорските покои по множеството коридори.

Екипът в морско сини униформи изведнъж се оказа лице в лице с насочени срещу него бластери. Играта на зарове се закова в напрегната застиналост. Кън сбута Туа и Флик, за да ги разбуди. Останалите започнаха да се надигат премигвайки.

— ШЕФЕ! — изпищя Флип.

Мадисън, който беше привършил току — що преобличането в униформа на „Вътрешен обзор“, излезе като продължаваше да си закопчава колана на екипа. Той се спря стъписан.

— Ти ли Мадисън? — попита го капитанът на батальона на смъртта.

Мадисън изгледа насочените бластери и смъртоносните отряди.

— Мисля, че има някаква грешка. Ако дойдете с мен в спалнята на Негово височество, той ще изясни нещата.

— Негово височество или какъвто е там издаде тази заповед — отвърна капитанът. — Арестувам ви всичките. Тръгвайте.

— Ще ни избият! — извика Флик.

— Не — каза капитанът. — Засега само ви арестуваме. Не искам да си имам неприятности. Моят съвет, като знам нещичко за — и той кимна с глава към спалнята — аз бих тръгнал веднага, преди да се е случило нещо по-лошо. Къде е тъмницата тук?

Флип скочи.

— Насам! — И тя поведе по един страничен коридор.

Останалите от екипа на Мадисън нарамиха инструментите, камерите и плячката си.

Мадисън отново понечи да тръгне към спалнята, но капитанът му препречи пътя.

— Ти си тъпанар каза му капитанът. — Ако беше член на Апарата от по-дълго време, щеше да си наясно. Тръгвай! — И той бутна Мадисън начело на екипа му.

Следван от войниците, екипът беше поведен надолу по едно дълго и извито стълбище. Стигнаха до обширно пространство, чиято цяла стена беше покрита със заключени шкафчета, оборудване, маси и скамейки. Залата беше с кръгли прозорци, които гледаха към някакъв парк.

— Е, стигнахме — каза Флип.

— Това не е никаква тъмница! — щракна със зъби капитанът.

— Капитане — обърна се към него Флип, — когато човек е бил в толкова пандизи, в колкото съм била аз, той става експерт. Това, че мястото ПРИЛИЧА на императорска галера с множеството си шкафчета, претъпкани с храна, не е основание да мислите, че то не е една доста прилична за вашите цели тъмница. Ако искате войниците ви да получат шипове от каменни скамейки, това е друг въпрос. Но един умен офицер винаги мисли най-напред за подчинените си. Я ги вижте тия меки скамейки.

Смъртоносните изражения по лицата на някой от войниците, се поотпуснаха. Капитанът пък се разхили.

— Ние само сме арестувани — каза Флип. — Ние сме просто хора от филмовата индустрия, не сме толкова опасни, колкото са войниците, така че не се притеснявайте, че ще се опитаме да се измъкнем. На Хисти сигурно не са му харесали някои от кадрите, които сме направили. Знаменитостите са много странни понякога. Всичко ще отмине, а на света няма нищо по-хубаво от пълния стомах. Така че хайде всички да се разположим удобно и да си направим един хубав купон. Момичета, я се разтършувайте за малко тап из тия шкафове. С императорско качество.

Тя пъхна един много остър електрически кухненски нож в ботуша си като използва за прикритие жеста си към шкафовете.

Капитанът и войниците насядаха.

Няколко престъпника тайничко изследваха възможността да измъкнат захранващите батерии от бластерите, които сега бяха облегнати на масите.

Мадисън подаде на капитана наполовина изпразнената бутилка с ЛСД и уиски.

Специалистът по електрониката издърпа от един шкаф екранът за „Вътрешен обзор“, оставен там за императорския готвач, и го включи. Идеята му беше да заглуши по този начин шума от евентуална гюрултия, в случай че Мадисън дадеше знак на екипа си да се измъкнат с бой от мястото. Комети, от „Вътрешен обзор“ със сигурност идваха достатъчно изстрели и викове, тъй като екипите му снимаха битки и бунтове, които можеха да заглушат може би всичко, идващо от имперския дворец, с изключение на вдигането му във въздуха.

Глава седма

Ломбар Хист се пребори с мантията за коронясването и я захвърли с една ругатня в ъгъла. Той не си правеше никакви илюзии по отношение на наказанието, което го очакваше, в случай че наистина се е появил с нея по „Вътрешен обзор“.

Той се беше издигнал много внимателно до едно доминантно служебно положение, пак много внимателно можеше да се добере и до императорската власт. Можеше дори да постигне това, без да показва тялото и знаците на Императора, ако разполагаше с достатъчно наркотици, които да използва на някое съвещание на лордовете.

Но по някакъв начин, за който той не можеше да си даде сметка, той се беше втурнал към целта си твърде напористо. Не можа да разбере, че това беше станало с ЛСД и алкохол. Както и да се беше случило обаче, той беше сигурен в едно: щяха да се търкулнат много глави!

От устата му излизаха цели потоци ругатни. Беше вбесен до такава степен, до каквато никога не му се беше случвало преди. Всъщност той си беше направо смъртоносен. Все още имаше под ръка отряди, а също и оръжие: държеше централната част на правителството. Някои хора щяха здраво да си платят! И то с кръв!

Взе един студен душ, но това не му помогна особено. Понеже нямаше под ръка други дрехи, той отново нахлузи алената си генералска униформа. Влезе в преддверието: беше в безпорядък, но празно. Отиде до бюрото си, намери малко амфетамини и хероин и си направи един „спийдбол“ — силна смес от двете.

Почувства се по-добре почти веднага, още по-смъртоносно настроен, но и с повече контрол над себе си. В действителност, в моментите на криза като настоящата, Ломбар Хист ставаше нещо, с което човек трябваше да се съобразява.

Генералният щаб на Апарата беше заел едно голямо помещение в предната част на сградата. Ломбар натисна няколко бутона и много скоро онези, които бяха в Правителственото градче, по-голямата част от генералите му, вече седяха в преддверието.

— Сега искам да чуя докладите ви за положението в момента — изръмжа Ломбар. И през следващите десет минути той даде заповед за пълно преразполагане на отрядите, без дори да закачи по някакъв начин изходните бази за нахлуването. Изведнъж генералите така се въодушевиха, че излаяха по няколко заповеди по личните си радиостанции за пренареждане. Населението скоро щеше да го обърне на бяг.

Генералът, който беше събудил Ломбар, погледна часовника си и Ломбар го изгледа с раздразнение.

— Заради „Вътрешен обзор“ — каза мъжът. — Излъчването започва след трийсет секунди. Мога ли да включа екрана?

Ломбар му изръмжа, че може.

Появи се картина на безредна битка между оттеглящи се танкове на Апарата и една тълпа, която използваше въздушни камиони, на които май не им пукаше какво ще им се случи. След това по „Вътрешен обзор“ успоредно се появи кадър, който показваше някаква улична битка в столицата на Мистин на фона на дим и пожари.

Изведнъж, без да изчезва панорамата, са появи още една по-ярка картина. Беше някакво независимо включване. Което ще рече, че не идваше от студиата на „Вътрешен обзор“: не идваше дори по каналите на „Вътрешен обзор“ Включването беше вкарано в мрежата от някакъв далечен предавател, който можеше да бъде навсякъде, но най-вероятно в открития космос.

ХАЙТИ ХЕЛЪР!

Зад нея се виждаха тръби и циферблати, които вероятно бяха задната част на командното табло на някакъв космически кораб.

Погледът й беше съсредоточен. Гласът й беше силен и ясен.

— Граждани на Конфедерация Волтар! Чуйте ме! Негово превъзходителство Клинг Надменни е ЖИВ! Точно по неговото бързо нареждане моят брат, кралски офицер Джетеро Хелър, го спаси от заточението му при Ломбар Хист. Шефът на Апарата изби легитимните наследници на трона. След това, като използваше отрови, наречени наркотици, той подкупи за лъжливи клевети Великия съвет, а с помощта на тази измама той се опита да узурпира трона! Хист е складирал достатъчно наркотици, за да изтрови цялата нация, не къде да е, а в древната крепост Спитиос, за която отдавна се предполага, че е изоставена и радиоактивна. Той така и смята да направи! Тук, в ръцете ми, вие виждате кралските знаци: скиптъра, медальона и короната. — И тя ги вдигна. — Служители в Армията, Флота, полицията и правителствените органи, както и вие, граждани! Изгонете узурпатора! Обединете се около Негово превъзходителство й брат ми Джетеро Хелър! УНИЩОЖЕТЕ АПАРАТА И ЛОМБАР ХИСТ!

Картината изчезна, като на екрана останаха бягащите граждани, както и пламъците, които не бяха прекъсвали нито за миг.

— О, Боже мой — възкликна един генерал. — С нас е свършено! И без това положението беше достатъчно лошо!

И тогава Ломбар Хист доказа защо Ломбар Хист, един човек без благородническо потекло, е стигнал толкова далеч.

— Включете каналите на командването на Армията и Флота! — излая той.

Един генерал хвана лостовете на един друг екран. Каналът на генералния щаб на Армията се включи. Генералът изключи идващия сигнал с помощта на един декодер.

— … и мисля, че няма да получим никакви заповеди от лорда на Армията. Сега трябва да вземем решение. Решението беше взето и то е да останем неутрални. Край.

— Свържи ни с Флота! — каза Ломбар.

Генералът премести още няколко лоста и превключи декодера. Тъй като бяха тринайсет минути в бъдещето, те имаха предимството да избират, която си поискат част от текущите сигнали, сякаш те бяха в миналото. След няколко минути опипване на сигналите, генералът хвана началото на едно излъчване на Флота. Другите в стаята бяха много напрегнати: ако и Флота останеше неутрален, все още имаха шанс да победят.

— Адмирал Фарб от главната база на Флота в Хайт. Викам адмиралския щаб на Флота. Току-що засякохме сигнал от публично изявление на Хайти Хелър по „Вътрешен обзор“, което се отнася до политическата ситуация в Палас сити, както и до общото състояние. В пълна готовност сме с шест хиляди бойни плавателни средства и петдесет хиляди флотски моряка. Очакваме анализ и нареждане.

Кратко прекъсване. И тогава:

— Адмирал Фарб от адмиралския щаб на Флота: Знайте: Никакви заповеди или напътствия от Палас сити или пък лорда на Флота. Общо решение на адмиралския щаб: макар че Хайти Хелър е много известна, тя няма политически статус. Показаните кралски символи не могат да бъдат анализирани от специалисти по скъпоценните камъни за доказване на автентичността им, просто като се видят по „Вътрешен обзор“. Няма доказателства, че в Спитиос са складирани каквито и да било наркотици: на картите мястото е отбелязано като изоставено през последните 125 000 години. Тя не показа Императора на екрана, което само по себе си е подозрително. Адмиралският щаб на Флота издава заповед, чийто номер е разпространен по всички плавателни средства и бази, да се въздържате от всякакви самостоятелни действия или демонстрации във военните ви части и да останете абсолютно неутрални. Край.

— Ето на — каза Ломбар. — Както виждате, положението е все още под контрол. Издайте императорски заповеди на Армията и Флота, които да допълнят сведенията за тяхната неутралност и да я потвърдят. Предайте съобщение по „Вътрешен обзор“, че новината за наркотиците в Спитиос е лъжа, че твърденията на Хайти Хелър са просто едно отчаяно усилие да защити брат си. И почвайте веднага да стреляте на месо по тая паплач долу на улиците: или ще им писне, или ние трябва да затрием цялата сган.

— Ваше… ъ — ъ… сър — каза един генерал, — на Спитиос ИМА наркотици.

Ломбар му хвърли един презрителен поглед.

— Тълпите не могат да преодолеят онази пустиня. Нека да изясним едно нещо: ако Спитиос е защитаван по подходящ начин, можем да го удържаме години наред. И още нещо: през цялата ни дългогодишна история никой никога не е успял да пробие политиката на Палас сити. Даже общите усилия на Армията и Флота не биха могли да завземат това място. Подобни опити са били правени. Ние сме в пълна безопасност, а контролът е в наши ръце.

Той се изправи. Посегна към фуражката си. Генералите станаха. Един от тях каза:

— Тръгвате ли за някъде, Ваше… ъ — ъ… сър?

— Да, отивам на едно място — отвърна Ломбар. — Имам намерение да взема един летящ танк и да се добера до Спитиос. Заповядайте там да дойдат още сто хиляди човека, за да го защитават. Ще направя така, че никой да не излага на показ наркотиците ни там, докато не бъдат попълнени отново с едно нахлуване на Земята. Междувременно се погрижете за външните бойници и защитни средства на двореца. Нещата са в наши ръце и така смятам да останат.

Той нахлупи фуражката си и тръгна да си върви. Тогава се обърна към тях.

— Освен това можете да престанете с това „Ваше сър“, до един! За добро или лошо аз се възкачих на трона и не го забравяйте!

— Да, Ваше превъзходителство! — казаха всички в хор и паднаха на колене както подобаваше.