Нито капка вода

Благодарности

Тази книга е моята дебютна рожба и беше нужно цяло село, за да я отгледаме.

Някога въртях очи, когато четях благодарностите на писателите към редакторите. Мислех си, че вътрешно още кипят заради онази запетая на страница 246, която са били принудени да изтрият. Сега вече разбирам. Искам да кажа огромно „благодаря“ на Сара Шъмуей, която направи от „Нито капка вода“ една по-хубава книга. Преживях запетаята.

И кой не благодари на агента си? Ако прегръщах хората, бих прегърнала Ейдриън Ранта от Wolf Literary. Благодаря, че рискува с мен!

Имах две критични приятелки, които не ме изоставиха през цялото време — Р. К. Луис и Карълайн Пойсонес. Първата ми помогна да изчистя запетайките, а втората ме посъветва да направя образа на Лин малко по-емоционално достъпен, преди да полетят куршумите. Пък и е прекрасно да установиш, че се разбираш чудесно с онлайн приятелите си и в реалния живот. Р. К. Луис има удобен диван и даже харесваме една и съща храна. Освен това ме возеше до летището и обратно… Хубаво е някой да се грижи за теб.

Никой писател не е остров, освен в собствените си мисли. Нямаше да доплавам до брега без подкрепата на групите за начинаещи автори като Book Pregnant, The Lucky 132, The Class of 2kl3 и най-вече, Friday the Thirteeners. Хората, които участват в онлайн групи, знаят, че понякога пощенските кутии се задръстват, но аз прочетох всеки един мейл, който получих от дамите от последната група. Когато човек си има работа с тях, гледа да не пропусне и дума.

Признателна съм на цялата писателска общност от Agent-Query Connect. Няма по-позитивна среда за развиващите се писатели и аз отдавам успеха си именно на нея. Бих искала изрично да благодаря на модераторите й, които отделят от времето си всеки ден, за да помагат на другите и да се подкрепят взаимно.

Освен това имам приятели и в реалния живот. Аманда, Мен, Ерин, Деби и съответните ви мъже — колежът ми липсва, искам да се върне.

И накрая, ще призная, че два абзаца по-горе излъгах. Понякога писателите наистина са острови. Благодаря на семейството си за разбирането, че от време на време, ако искат да ме видят, ще трябва да се качат в лодката и да дойдат при мен. Търпението е добродетел. Радвам се, че вие го притежавате, но явно не се предава по наследство.